МОТИВИ по НОХД 4822/2017г. по описа на Софийски градски
съд - Наказателна колегия, 2 състав
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу С.Н.С. за
престъпления по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и
пр.3 вр. чл. 115 НК и по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК.
Срещу подсъдимия С.Н.С. е повдигнато обвинение за това, че на 23.06.2017 г. в гр.С., жк „******“,
ул. „****“, № ******, в апартамент № 44, умишлено умъртвил В.В.Н. чрез нанасяне
на удар с твърд и тъпоръбест предмет - стик за голф - в областта на главата, с
което й причинил открита тъпа черепно-мозъчна травма и лицева травма,
изразяваща се в общо четири рани, както следва: линейна разкъсно-контузна рана
на челото вдясно; разкъсно-контузна рана на лицето в областта на челото вляво и
ляво слепоочие, с подлежащо счупване на лицевия скелет-на лявата скулна кост
над очната дъга вляво; счупване на черепната основа на предната и средната
черепни ямки вляво; субарахноидален кръвоизлив на лявата голямомозъчна
хемисфера, оток и кръвонасядане на гърба на носа; оток, кръвонасядане и
подкожен хематом на горния клепач на лявото око, субконюктивален кръвоизлив на
лявото около слепоочно, две цепковидни рани в задната част на дясната теменна
област с гладко прекъсване на космите по ръбовете на раните, с масивно
кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка в областта на
раните и чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията на порезни и
прободно-порезни рани: едно прободно-порезно нараняване на шията с наличие на
острие от нож по хода на раневия канал; групирани порезни и една
прободно-порезна рана по задната повърхност на шията вляво с прерязване на
сухожилните връзки между първи и втори и втори и трети шийни прешлени, с обилно
кръвонасядане на околните меки тъкани, с минимално отваряне на
гръбначно-мозъчния канал и прерязване на вербалните кръвоносни съдове, с
множество наслагващи се порезни рани по задната повърхност на шията вдясно, с
прерязване на меките тъкани в дълбочина, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за пострадалата Н., тъй като същата е
имала възможност да осъзнава и емоционално да възприема и преработва ужаса на
ситуацията, в която е изпаднала и да изпитва в пълна степен болките от
причинените наранявания, както и умъртвяването на Н. е извършено с особена
жестокост, тъй като броя и вида на нанесените по тялото на Н.
наранявания сочат на изключителна ярост и ожесточение, за отнемането на живота
на Н..
Със
същия обвинителен акт на С. е повдигнато и обвинение за това, че на 24.06.2017 г. в гр. С., жк „******”, ул. „****” № ******,
в апартамент № 44 без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП държал високорискови
наркотични вещества, подлежащи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961г.
за упойващите вещества, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ
брой 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик,
ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ брой 89/93 г. и Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични -
Приложение № 1, приета с ПМС № 293/11 г. към чл.3, т.1 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999г.; изм.бр.63 от 2000г.;
бр.74, 75 и 120 от 2002г. и бр.56 от 2003г./ - „растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина”, както
следва:
обект № 1.1 - МДМА /3.4
метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 0.05 грама на стойност 1.25 /един лев и
двадесет и пет стотинки/;
обект № 1.2 - МДМА /3.4
метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 0.33 грама с процентно съдържание на
МДМА 34.7% на обща стойност 8.25 /осем лева и двадесет и пет стотинки/;
обект № 1.3 МДМА /3.4
метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 16.33 грама с процентно съдържание на
МДМА 34.7% на обща стойност 408.25 /четиристотин и осем лева и двадесет и пет
стотинки;
обект № 1.4 МДМА /3.4
метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 1.61 грама с процентно съдържание на
МДМА 34.7% на обща стойност 40.25 /четиридесет лева и двадесет и пет стотинки;/
обект № 2.1 - амфетамин
с нето тегло 0.99 грама с процентно съдържание на амфетамин 16.1 % на обща
стойност 29.70 /двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/;
обект № 2.2 - амфетамин
с нето тегло 0.50 грама с процентно съдържание на амфетамин 16.1 % на обща
стойност 15.00 /петнадесет лева/ - всичко на обща стойност 502.70 /петстотин и
два лева и седемдесет стотинки/.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата счита, че
доказателствените източници по делото са еднопосочни относно авторството на
подсъдимия за деянието, квалифицирано като престъпление по чл.116, ал.1, т.6
вр. чл.115 НК. Прокурорът отново излага фактическата обстановка, описана и в
обвинителния акт, както и доказателствата, които, според него, я подкрепят. Въз
основа на изложеното пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.6 вр. чл.115 НК като му бъде
наложено наказание доживотен затвор без право на замяна. Преценявайки за
доказано, въз основа на събраните по делото веществени доказателства и писмени
доказателствени средства, и извършването от страна на подсъдимия на престъпление
по чл.354а, ал.3 НК, моли за него да му бъде определено
наказание лишаване от свобода за срок от пет години като двете наказания, на
основание чл.23, ал.1 НК, бъдат групирани с определяне на общо най-тежко
наказание доживотен затвор без право на замяна. Представителят на държавното
обвинение отчита и процедурата, по която протече съдебното следствие – такава по
реда на глава 27 НПК, както и следващата й се норма на чл.58а, ал.2 НК и
пледира така определеното наказание доживотен затвор без право на замяна да
бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 30 години.
Повереникът
на частните обвинители Р.Н. и В.Н. акцентира в своята пледоария на психическото
състояние на дееца преди и към момента на извършване на деянието спрямоВ.Н..
Той посочва, че неговата личност се отличава с трайно установена зависимост към
насилието и незачитане на нормите на поведение. В пледоарията си посочва ранно
започналата употреба на наркотични вещества от С., липсата му на трудова
ангажираност, безуспешни опити за завършване на висше образование, предхождащо
негово агресивно поведение спрямо бившата му съпруга – все обстоятелства, които
мотивират защитата да претендира налагане на най-тежкото според нашия приложим
материален закон наказание – доживотен затвор без замяна. Повереникът коментира,
че въпреки наличните заключения на комплексни съдебно психиатрични и
психологични експертизи, за установено у подсъдимия личностово разстройство и
синдром на зависимост към психоактивни вещества, той е разполагал с психическа
годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си и в този смисъл е годен да носи претендираната наказателна
отговорност. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.354а,
ал.3 НК повереникът моли определеното наказание да бъде в максимален размер,
тъй като, според него, то следва да се разглежда на плоскостта на обвинението
по чл.116 НК и поради детерминираността на поведението му от употребата на
наркотични вещества.
Частният
обвинител В.Н. изцяло се присъединява към изреченото от своя повереник.
Частният
обвинител Р.Н. емоционално заявява, че трагедията за семейството й е голяма и афишира
очакванията си към съда за справедлива присъда.
Упълномощеният защитник на подсъдимия не
коментира доказаността на установените по делото факти, тъй като неговият
подзащитен в хода на диференцираната процедура и по реда на чл.371, т.2 НПК
изцяло призна фактологията, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Защитникът набляга на наличието на смекчаващи отговорността на С.
обстоятелства – чистото му съдебно минало, направеното самопризнание,
последващото деянието негово поведение, неотличаващо се с опит за укриване, наличното
психическо разстройство, повлияно както от употреба на алкохол и наркотични
вещества, така и от подобно заболяване у близък роднина. Интерпретирайки
мотивите за извършеното спрямоВ.Н., защитата пледира за определяне на наказание
лишаване от свобода в рамките между 15 и 20 години, след което бъде приложена
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК като определеното наказание бъде намалено с
1/3. По отношение на обвинението по чл.354а, ал.3 НК защитата не намира за
необходимо да го подлага на коментар, тъй като то се намирало в причинна връзка,
повлиявайки по-тежко наказуемото деяние. Моли след приложението на разпоредбата
на чл.23 НК, да не бъде прилагана тази на чл.24 НК.
Подсъдимият С.С. се възползва от правото
си,
съгласно чл. 371, т. 2 НПК, да признае фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. В хода на съдебните
прения демонстрира съжаление и разкаяние за случилото се. Заявява, че с
действията си е разбил множество човешки съдби и тези негови действия са били в
резултат на „ненужна ревност“ и „състояние на афект“. Моли съда за справедлива
присъда и заявява, че прекараното в затвора време ще го реабилитира. При
дадената му възможност за последна дума отново изразява съжаление за действията
си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид диференцираната процедура, по която протече
съдебното следствие, с признаване от страна на подсъдимия на всички факти,
изложени в обвинителния акт и изрично изявление от негова страна да не бъдат
събирани доказателства за тези факти, както и становищата на страните, прие следното
от фактическа страна, идентично с отразеното във внесения от прокуратурата
обвинителен акт:
Подсъдимият С.Н.С. е роден на ***г. в гр.П., живущ
***, български гражданин, неосъждан, със средно образование, разведен, безработен,
ЕГН: **********.
Подсъдимият С.С. ***, което
жилище било собственост на неговите родители. Той бил приет да следва в Нов български
университет специалност „психология“, където преустановил обучението си, след
което, докато учил до ІІІ курс в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ специалност
история се запознал с бъдещата си съпруга - свидетелката Б. П., от брака с
която имали общо дете. На 12. 09.2013г. двамата се развели. Подсъдимият бил зависим от наркотични вещества,
чиято употреба датирала от негова 13-годишна възраст и от употреба на марихуана
постепенно прераснала в такава на амфетамини и метамфетамини. От около 2012г. С.С.
започнал да посещава частен психиатричен кабинет при св. П.Д., която му
предписала медикаментозна терапия. За периода от 12.06. 2015г. до 14.09. 2015г.
подсъдимият бил лекуван в ДПП „Свети Иван Рилски“ - гр.Нови Искър с диагноза
биполярно афективно разстройство, сегашен епизод -маниен с психотични симптоми.
В периода от 26.10.2016г. до 24.11.2016г. и от 25.11.2016г. до 27.01.2017г. преминал
курс по психосоциална рехабилитация в Център за лечение на зависимости „Р.-И.“
– гр.Варна във връзка със синдрома на зависимост, при който престой, след
проведени консултации с психиатър и психотерапевт, било установено психическо и
поведенческо разстройство, предизвикано от комбинирана употреба на психоактивни
вещества.
В.В.Н. ***, но от около осем
години живеела в гр.С.. Тя била студентка в Датски университет и работела във
фитнес център „Пулс“. През месец март 2017г. С.С. иВ.Н. се запознали в
социалната мрежа „Фейсбук“ и в началото на месец май 2017г. тя се преместила да
живее при подсъдимия в жилището, което той обитавал и намиращо се в град С., жк „******”, ул. „****” № ******, ап. 44. В
съвместното им битие имало конфликти между подсъдимия иВ.Н., които били в
резултат и на съмнения у С. в изневеря от страна на Н. и което водело до
словесни нападки между двамата. В същото време пред свои познати подсъдимият афиширал
сериозни намерения по отношение бъдещите си отношения с Н., която представял в
позитивна светлина.
Вечерта на 22.06.2017г. подсъдимият
С.С. и пострадалатаВ.Н. ***№ 44.В.Н. си легнала по-рано от подсъдимия в стаята,
използвана за спалня. В ранните часове на 23.06.2017г. подс.С. легнал на леглото до незаспалатаВ.Н.
и въпреки направени опити от негова страна за комуникация, такава между тях не
се осъществила. Приемайки, че пострадалата не споделя с него свои безпокойства
и изнервен от това, подсъдимият станал и започнал да удря с ръце и с метален
стик за голф по стената, след което застанал до леглото, където лежалаВ.Н. и
вдигнал стика за голф над главата си. В този моментВ.Н. уплашена и плачейки
извикала: „Извинявай, съжалявам, моля те, спри, недей“, но С.С. нанесъл силен
удар със стика за голф в главата наВ.Н. в областта на лявата слепоочна
орбитална област, с който удар й причинил открита тъпа черепно-мозъчна травма и
лицева травма, изразяваща се в общо четири рани, както следва: линейна
разкъсно-контузна рана на челото вдясно; разкъсно-контузна рана на лицето в
областта на челото вляво и ляво слепоочие, с подлежащо счупване на лицевия
скелет - на лявата скулна кост над очната дъга вляво; счупване на черепната
основа на предната и средната черепни ямки вляво; субарахноидален кръвоизлив на
лявата голямомозъчна хемисфера, оток и кръвонасядане на гърба на носа; оток,
кръвонасядане и подкожен хематом на горния клепач на лявото око,
субконюктивален кръвоизлив на лявото около слепоочно, две цепковидни рани в
задната част на дясната теменна област с гладко прекъсване на космите по
ръбовете на раните, с масивно кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката
черепна покривка в областта на раните. След удара стикът за голф се счупил и в
ръката на подсъдимия останала металната му дръжка. Пострадалата започнала да
губи много кръв, но дишала, виждала и чувала. Тогава С.С. преместил тялото наВ.Н.
от спалнята на земята и ударил втори път главата й със счупения метален край от
дръжката на стика за голф, с което й причинил лицева травма. Подсъдимият обхванал
с две ръце шията на пострадалата и започнал да я души. След това С. взел от
кухнята кухненски назъбен нож с обща дължина 32.5 см и дължина на острието 20 см.
Върнал се в спалнята като пострадалата все още имала сърдечна дейност и осъзнавала
какво се случва с нея и започнал да нанася пробождащи и режещи удари във врата
наВ.Н. като с една прободно-порезна рана по задната повърхност на шията вляво
извършил и прерязване на сухожилните връзки между първи и втори, както и втори
и трети шийни прешлени с минимално отваряне на гръбначно-мозъчния канал и
прерязване на вербалните кръвоносни съдове, след което продължил целенасочените
си действия да реже, причинявайки множество наслагващи се порезни рани по
задната повърхност на шията вдясно с прерязване на меките тъкани в дълбочина.
След това взел друг кухненски нож с обща дължина 32.5см и дължина на острието
19.5см, с който пробол в дълбочина от 3 см гърба наВ.Н. вдясно от гръбначния
стълб. След като преустановил тези свои действия подсъдимият взел друг нож с
дължина 196 мм и ширина 43мм с режеща част с ширина 12 мм, с който нанесъл удар
в шията наВ.Н., причинявайки прободно-порезно нараняване на шията отдясно
наляво. Острието на ножа останало забито в шията на пострадалата, а
пластмасовата дръжка на ножа - в ръцете му. След като установил смъртта наВ.Н.,
подсъдимият С. завил мъртвото й тяло със сива завивка, покриваща преди това
леглото и поставил плюшена играчка котарак върху трупа й. Причината за смъртта
наВ.Н. била острата кръвозагуба от нанесените
порезни и прободно-порезни наранявания на шията, главата и гърба й от страна на
подсъдимия като в генезата на смъртта й принос имала и настъпилата в резултат
на нанесените от него удари в главата на пострадалата черепно - мозъчна травма.
След няколко часа – около 08.30 часа на 23.06.2017г. - подсъдимият позвънил на
св. Н.П. и я поканил в дома си, за да поговорят. Свидетелката П. пристигнала в
дома му и в хода на разговора попитала къде е приятелката му Виола, която не
познавала, на който въпрос подсъдимият не отговорил. На последващ неин въпрос какво
са правили предходната вечер, С.С. заявил, че легнал доВ.Н. и забелязал ,че
кракът й трепнал, след което със знак и движение на ръката си той показал на св.
Н.П., че прерязал гърлото на пострадалата. Тъй като свидетелката не показала,
че разбира този жест, подсъдимият заявил: „Аз я убих“ и помолил П. да го
последва, отвеждайки я до стая, използвана за спалня, на чийто под Н.П. видяла
трупа наВ.Н., покрит със завивка за легло, върху която била поставено плюшена
играчка котарак. След кратък разговор за извършеното от С.С., наказанието,
което се предвижда за това престъпление, разбирането от страна на близките му и
това, че той не желае да се предаде в полицията, св.П. си тръгнала от апартамента.
В следобедните часове на същия ден подсъдимият отпътувал с личния си автомобил
„Волво“ ХС 90 с ДКН *********за
гр.Созопол. На 24.06.2017г. около 15.00 часа св. Н.П. заедно със св. В.К.,
който бил близък познат на подсъдимия и с когото П. живеела съвместно, сигнализирали
за случилото се и възприето от нея в 03 РУ – СДВР. На 24.06.2017г. около 21.30
часа подсъдимият С.С. бил задържан от полицейски служители в град Созопол. Непосредствено
след задържането му, било извършено токсикологично изследване, което установило
комбинирана употреба на наркотични вещества - амфетамин, екстази, тетрахидроканабинол
и кокаин.
Бил извършен оглед на
жилището, в което подсъдимият и пострадалата пребивавали – апартамент 44 в жк „******“,
ул. „****“ № ******, където полицейски служители установили труп на жена,
идентифициран впоследствие катоВ.Н.. При огледа на местопроизшествието били
иззети два кухненски ножа, поставени под формата на буквата „Х“, стик за голф в
две части, черна пластмасова дръжка /ръкохватка/ с метална гривна отпред,
биологични следи от кафеникава материя. По време на огледа в жилището органите
на МВР установили, че в стая, обособена като кухня, върху маса в помещението,
подсъдимият С.С. държал розови хапчета и прахообразно вещество. Върху печка в
същото помещение С.С. държал и самозалепващо се пликче, съдържащо 5 броя розови
хапчета, както и розово прахообразно вещество. Тези вещества били отразени в
протокол за претърсване и изземване от 24.06.2017г. и описани като множество
розови хапчета, опаковани в полиетиленово пликче, самозалепващо се пликче,
съдържащо 5 броя розови хапчета и розово прахообразно вещество. При тяхното
последващо изследване било установено, че те съдържат компоненти на
амфетаминопроизводни, както следва: розово прахообразно вещество,
представляващо МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 0.05 грама, розова
таблетка, представляваща МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 0.33
грама с процентно съдържание на МДМА 34.7%, розова таблетка, представляваща
МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 16.33 грама с процентно
съдържание на МДМА 34.7%, розова таблетка, представляваща МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/
с нето тегло 1.61 грама с процентно съдържание на МДМА 34.7%, амфетамин с нето
тегло 0.99 грама с процентно съдържание на амфетамин 16.1 %, амфетамин с нето
тегло 0.50 грама с процентно съдържание на амфетамин 16.1 %. Общата стойност на
всички вещества била 502.70 лева. Тези наркотични
вещества били високорискови и подлежащи
на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества,
ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ бр. 87/1996 г., Конвенция
на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Република
България и обнародвана в ДВ бр. 89/1993 г. и Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични - Приложение № 1, приета с ПМС №
293/11 г. към чл.3, т.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ДВ бр.30/1999г.; изм.бр.63 от 2000г.; бр.74, 75 и 120 от 2002г. и бр.56 от
2003г./ - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина“.
Тази описана фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа самопризнанието на подсъдимия, депозирано по реда на чл.
371, т.2 НПК и съобразено от съда в процедурата по чл. 372, ал.4 НПК като
подкрепено от информацията, носена от събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателствени източници: показанията на свидетелите Н. Н., И.К., Т.Ц., Н.П., В.К.,
Б. П., Н. С., В.Н., Е.Е., Р.Н., Н. П.,С.П. и П.Д.; писмените доказателства и
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие /т.1, л.31 от
досъдебното производство/ ведно с
фотоалбум към него /т.1, л.37 от досъдебното
производство/, протокол за оглед на труп /т.1, л.49 от досъдебното производство/ ведно с
фотоалбум към него /т.1, л.51/, протокол за оглед на местопроизшествие /т.1, л.151/,
протокол за претърсване и изземване /т.1, л.120 от досъдебното производство/ ведно с фотоалбум към него, протокол
за претърсване и изземване /т.1, л.131/, протокол за претърсване и изземване
/т.1, л.160/, протокол за обиск на С.С. /т.1, л.147/, протокол за
освидетелстване на подсъдимия /т.1, л.140/, протокол за доброволно предаване от
св.С.П. /т.1, л.110-111/, медицинска документация, касаеща подсъдимия /т.4, л.98-103/,
удостоверение от „Р.-И.“ ООД /т.4, л.119 и сл. от досъдебното производство/, удостоверение от СУ „Св.Климент
Охридски“, характеристики за подсъдимия, писмо от арест на НСлС /т.5, л.14/, протокол
за медицинско изследване /т.2,л.73/, акт за смърт наВ.Н. /т.4, л.96/,
удостоверение за наследници /т.4, л.95/, справка за съдимост на подсъдимия; доказателствени
способи - заключенията на назначени и изготвени в досъдебната фаза на процеса експертизи
– балистична експертиза /т.2, л.5/, комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза /т.2, л.21 от досъдебното производство/, съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза /т.2, л.67/, биологични експертизи /т.2, л.79,
л.87,л.95, л.103, л.111, л.119, л.127 и л.135/, ДНК – експертизи /т.3, л.2 и л.28/,
съдебномедицинска експертиза на труп /т.3, л.51/, петорна биотрасологична и
съдебномедицинска експертиза /т.3, л.83 от досъдебното
производство/, дактилоскопна експертиза /т.4, л.5/, трасологични експертизи
/т.4, л.12 и л.24/, видеотехническа експертиза /т.4, л.35/, съдебно-оценителна
експертиза /т.4, л.59/ и физико-химична експертиза /т.4, л.63/.
От
показанията на свидетелите Н. Н. и И.К. се установява по един непротиворечив
начин фактът, че подсъдимият и пострадалата са живеели съвместно в гр. С., жк „******“, ул. „****“ № ******, ап**, както и възприети от свидетелите
вербални конфликти между двамата поради съседството им с апартамента, в който
живеел С.С.. Показанията на посочените свидетели разкриват и информация за времето
и мястото на извършеното, както и за налични удари и женски викове и изрази
между тях към момента на деянието.
Основна относима доказателствена информация,
обаче, носят показанията на св. Н.П., пресъздадени и от св. В.К.,***, е възприел
нейния разказ за споделеното пред нея от подсъдимия и видяното при гостуването
й в жилището му. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и съдът ги възприема като достоверни както поради едностранчивостта
им с други писмени доказателствени източници и доказателствени способи, така и
поради неповлияността им от техните близки отношения с подсъдимия – именно тези
свидетели са сигнализирали в полицията за извършеното посегателство, именно
свидетелката П. коментира направеното пред нея от подсъдимия С. признание за
авторството на убийството наВ.Н. както чрез недвусмислен жест /съответстващ и
на установените впоследствие наранявания по тялото на пострадалата/, така и чрез
категоричното изявление: „Аз я убих“. От изнесеното от П. и К.
се изяснява времеизвършването на деянието, авторството на С., поведението му
след него, неотличаващо се с разкаяние или притеснение от извършеното, предхождащото
отношение на подсъдимия към пострадалата, съпътствано с прояви на любов и
ревност. Информацията, изнесена от В.К. поради по-дългогодишното му познанство
с подсъдимия, касае предхождащ случилото се период, свързан с употреба на
наркотични вещества от С.С. още от ученическа възраст, изключването му от
НГДЕК, продължилата употреба на психотропни вещества и негови характерови
особености, установени и при последвалото психиатрично – психологично
изследване и обективирано и в показанията на св. П.Д., чийто частен
психиатричен кабинет подсъдимият посещавал. Именно последователността и
подкрепеността им от други доказателствени източници, дава основание на съда да
кредитира с доверие изнесеното от свидетелите П. и К..
Частните обвинители Р.Н. и В.Н. споделят
впечатленията си от подсъдимия при еднократно тяхно запознанство през месец май 2017г. по повод семеен празник,
както и липса на знание в конкретика за техните взаимоотношения. По-детайлна
информация за това изнася братът наВ.Н. – св. Е.Е.. В своите показания той
коментира придобито знание от свой близък приятел, че подсъдимият употребява
наркотични вещества и такова от сестра си, че понякога С.С. „избухвал“. Допълнителна
светлина върху личността на подсъдимия хвърлят показанията на свидетелите Б. П.
– негова бивша съпруга,С.П. – нейна сестра и Н. П. – техен баща. Всъщност св. Б.
П. коментира факти от тяхното съвместно съжителство, техният брак, раждането на
детето им и последвалият развод, както и перманентната употреба на марихуана от
негова страна, безразличието му към семейството му и страстта му към хладното
оръжие.С.П. - сестра на бившата съпруга на подсъдимия, е поддържала комуникация
с него и след развода му със сестра й, а и самият подсъдим е афиширал интерес
към нея, като тази комуникация е продължила и след задържането на подсъдимия по
повод престъплението спрямоВ.Н.. За тази комуникация свидетелства доброволно
предаденото извлечение от кратки съобщения от мобилния телефон на П. и запис на
проведени телефонни разговори - обект на
изследване от видеотехническа експертиза.
При спазване на
процесуалните изисквания са извършени действия по запазване и изземване на
множество улики от местопроизшествието, обективирани в съответните протоколи,
които доказателствени средства настоящият съдебен състав напълно цени. Именно
приобщените чрез тези средства веществени доказателства са били обект на
последващо експертно изследване. При
извършения оглед на местопроизшествие на 24.06.2017г. в жилището в ап**в жк „******“,
ул. „****“ № ****** полицейските служители установили труп на жена, възприет по-рано
от св. Н.П., идентифициран впоследствие катоВ.Н.. При този оглед били иззети два
кухненски ножа, поставени под формата на буквата „Х", стик за голф в две
части, черна пластмасова дръжка /ръкохватка/ с метална гривна отпред,
биологични следи от кафеникава материя. По време на огледа в жилището органите
на МВР установили, че в стая, обособена като кухня, С. държал и розови хапчета
и прахообразно вещество, като същите били поставени върху маса в помещението. Върху
печка в същото помещение подсъдимият държал и самозалепващо се пликче,
съдържащо 5 бр. розови хапчета, както и розово прахообразно вещество. Така
установените обекти били описани в протокола за претърсване от 24.06.2017г. и
иззети като: множество розови хапчета, опаковани в полиетиленово пликче,
самозалепващо се пликче, съдържащо 5 броя розови хапчета и розово прахообразно
вещество.
Настоящият съд счита за
безспорно установено в хода на производството и въз основа на събраните
доказателства, авторството на инкриминираното деяние по причиняване смъртта наВ.Н.
и в частност съпричастността на подсъдимия С. към него.
При извършване на доказателствената преценка по
делото съдът прие за обективни, пълни и компетентни заключенията на извършените
по досъдебното производство експертизи. Съставът на съда кредитира заключенията
на експертизите като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и
отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.
В тази връзка следва да
се посочи заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп, от което се
изяснява, че смъртта наВ.Н. се дължи на остра кръвозагуба от порезните и
прободно-порезните наранявания на шията, главата и гърба като в генезата на
смъртта участва и черепно - мозъчната травма. В горната част на шията, непосредствено
под ръба на долната челюст, е установено забито метално острие на нож без
дръжка. В кръвната проба наВ.Н. при токсикологичното изследване не е установено
наличие на алкохол, наркотични или силно действащи вещества, за разлика от
установеното при изследване на кръвна проба от подсъдимия, в която не се
установява съдържание на алкохол, но се доказва присъствие на тетрахидроканабинол/
метаболити, амфетамин в концентрация 69 ng/mL и екстази /MDMA/ в
концентрация 5 ng/mL. Подобно е заключението и при имуноаналитично изследване
на проба от урината на подсъдимия, установяващо положителен резултат за
тетрахидроканабинол/метаболити, амфетамин, екстази и кокаин. При изследване
чрез трасологическа експертиза е установено, че черната пластмасова дръжка /ръкохватка/
с метална гривна отпред и металното острие /част от нож/ - от шията на жертвата
- са били едно цяло - нож преди разделянето им. На трасологично изследване са
подложени и намерени и иззети от жилището части от стик за голф, за които
експертите за категорични, че част от стик за голф /долна лопатка/ и част от
пръта /горна ръкохватка/, са били едно цяло - стик за голф преди разделянето
им. Освен показанията на свидетелите Н.П. и В.К. и направеното от подсъдимия
самопризнание в съдебното производство, съдът базира изводите си за авторството
на С. в инкриминираното деяние и от заключението на ДНК – експертиза, касаещо
изследване на веществени доказателства по делото, при което експертите, въз
основа на своите специални знания, установяват съвпадение при следата от
биологична материя - епителни клетки по черна дръжка от нож с метален обков към
ограничителя с ДНК профила на С.С. и достигат до извода, че биологичният
материал, оставен по черната дръжка от нож, произхожда от подсъдимия.
Комплексната
биотрасологична и съдебномедицинска експертиза спомага за изясняване механизма
на деянието, нанесените наВ.Н. увреждания и причината за леталния й изход. От
нейното заключение се установява, че първоначалните увреждания, нанесени на пострадалата
като разкъсно-контузните рани в областта на челото и окосмената част на главата,
са получени на спалнята, след което инцидентът се е преместил към централната
част на стаята в близост до спалнята, където са последвали другите удари с
твърдия тъпоръбест стик и там са реализирани останалите ръзкъсно-контузни рани
по главата на пострадалата. След първоначално получените травматични увреждания
със стика за голф тялото на пострадалата е било преместено като
прободно-прорезните наранявания в областта на гърба и задната тилна повърхност
на шията и нараняванията в областта на шията с вход от дясната и странична
повърхност и изход отляво, са получени в крайната фаза на инцидента, но в
момент на затихваща сърдечна дейност, а прободно – порезното нараняване на
шията с вход по дясната й странична повърхност и изход по лявата, е получено
послесмъртно. Заключението дава отговор и на въпроса относно взаимното
положение на телата на С. и Н. и интензитета на нанесените удари като
експертите вземат предвид и установените и описани следи от кръв на
местопроизшествието. Именно този анализ им дава основание да заключат, че нанасяните
удари с вече обилно окървавения предмет /стикът за голф/ е размахван в двете
посоки със „засилващи“ движения отгоре –
надолу и ударите са нанасяни рязко в низходяща посока. Анализът е установил и
пълно съвпадение между нараняването в областта на шията със зееща рана с дължина
от 14 см. с иззетия кухненски нож с назъбена повърхност на режещия ръб с обща
дължина 32,5см. и дължина на острието от 20см. Биотрасологичното и медицинско
изследване е установило,че пострадалата Н. е имала възможност да съзнава и
емоционално да възприема и преработва ужаса на ситуацията, в която е изпаднала,
да изпитва силни болки и в пълна степен болката от причинените наранявания като
смъртта не е настъпила незабавно и внезапно след първото травматично увреждане.
От назначените по делото
физико - химична и оценителна експертизи се установява нетното тегло, вида и
съдържание на активен компонент във вещества, установени и иззети от дома на
подсъдимия, както и тяхната пазарна стойност: розово прахообразно вещество,
представляващо МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 0.05 грама, розова
таблетка, представляваща МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 0.33
грама с процентно съдържание на МДМА 34.7%, розова таблетка, представляваща
МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 16.33 грама с процентно
съдържание на МДМА 34.7%, розова таблетка, представляваща МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/
с нето тегло 1.61 грама с процентно съдържание на МДМА 34.7%, амфетамин с нето
тегло 0.99 грама с процентно съдържание на амфетамин 16.1 % и амфетамин с нето тегло 0.50 грама с
процентно съдържание на амфетамин 16.1 % - всички вещества на обща стойност
502.70 лева.
Иззетите наркотични
вещества, държани от подсъдимия в обитаваното от него жилище, са високорискови
и подлежат на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961г. за упойващите
вещества, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ бр. 87/1996 г.,
Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от
Република България и обнародвана в ДВ бр. 89/1993 г. и Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Приложение № 1,
приета с ПМС № 293/11 г. към чл.3, т.1 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999г.; изм.бр.63 от 2000г.; бр.74, 75 и 120
от 2002г. и бр.56 от 2003г./ - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“.
Относими към предмета на доказване и имащи значение
за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени
доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените
по-горе такива, съдът не откри да са допуснати процесуални нарушения при
събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото. Констатация за съдебното минало на подсъдимия съдът направи
въз основа на наличната по делото като писмено доказателство справка за
съдимост.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка, съдът преценява, че подсъдимият С.Н.С. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. чл. 115 НК,
тъй като на 23.06.2017г. в гр.С.,
жк „******“, ул. „****“ №**** умишлено умъртвил В.В.Н. чрез
нанасяне на удар с твърд и тъпоръбест предмет - стик за голф - в областта на
главата и чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за пострадалата Н. и с особена жестокост.
Непосредствен обект на престъплението по чл.115 НК
са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот като
убийството представлява противоправно лишаване другиго от живот. В конкретния
случай от доказателствата по делото, мястото на нанесените наранявания,
многобройността на ударите и използваните средства на престъплението безспорно
се доказва, че подсъдимият С. е искал да лиши пострадалата от живот. Коментираното
престъпление е резултатно. Неговият резултат е осъществен с настъпването на
биологичната смърт на жертвата. В конкретния случай действията на подсъдимия са
поставили началото на причинен процес, който в крайна сметка в довел до
предвидената в престъпния състав по чл.115 НК общественоопасна последица -
смъртта наВ.Н..
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал, че с действията си неизбежно ще причини смъртен
резултат, целейки именно умъртвяване на Н.. Своите изводи съдът прави въз
основа на преценка на средствата на престъплението и настъпилите наранявания.
Локализацията на нараняванията – в областта на черепа и порезни и прободно –
порезни рани на шията, тяхната многобройност – нанесени удари със стик за голф
и след счупването му продължаване на нанасяне на ударите с голяма сила,
нанасяне удари с нож, определят както наличие на умисъл у С. за причиняване на
смъртен резултат, така и реализирането му с особена жестокост. Относно
наличието на пряк умисъл при осъществяване на престъплението свидетелстват
освен броя и локализацията на нараняванията и броя на употребените средства – стик
за голф и нож, както и близкото разстояние на нанасяне на ударите, непрекъсване
на действията по нанасяне на удари въпреки безпомощното състояние на пострадалата
и продължителността на нанасяне на ударите.Тези обективно установени факти
определят и наличие на умисъл у подсъдимият да причини смърт на пострадалата, а
не само да нанесе физическа увреда на здравето й. Както бе посочено, съдът
съобрази локализацията на нараняванията, тяхната множественост и фактът, че те
са причинени предимно в главата и шията на пострадалата и прецени, че
осъщественото от подсъдимия деяние се отличава с особена жестокост. За това
свидетелстват както и обективните находки по тялото на пострадалата, отразени
впоследствие в съдебно-медицинското заключение, така и състоянието на едно от
средствата на престъплението – стикът за голф, който е счупен по време на
осъществяване на посегателството и откритите множество пръски кръв,
произхождащи от Н., по стените на помещението, в което е настъпила смъртта й. От
тези доказателства безспорно се установява,че подс.С. е нанесъл няколко удара
със стик в главата на Н. с относително голяма сила, а впоследствие, въпреки
безпомощното й състояние, е продължил да я души и да нанася удари с нож, след
което послесмъртно е нанесъл и прободно – порезно нараняване на шията с вход по
дясната й странична повърхност и изход по лявата, забивайки острие на нож. Установените
обективно наранявания наВ.Н., както и доказателствата за предходни прояви на
негативно отношение на С. към пострадалата мотивират извод за изявена агресия, ожесточение
и необоснована ярост на подсъдимия при извършване на посегателството, с което
отличава настоящото деяние и дееца от други случаи на умишлено умъртвяване.
За да е
налице квалифициращият признак убийството да е осъществено по особено мъчителен
за жертвата начин, следва пострадалият да изпитва изключителни физически болки
и страдания, които значително да надвишават тези, преживявани от пострадал при
осъществяване на деяние, квалифицирано по основния състав за този вид
престъпление. Тези болки и страдания следва да бъдат търпени от пострадалия
през един продължителен времеви период. Наличните по делото доказателства за неколкократни
удари от подсъдимия в главата наВ.Н., последвали молби от нейна страна за
преустановяването им /в какъвто смисъл са показанията на св. Н. Н./, следващи
многобройни наранявания с нож докато пострадалата все още е била в съзнание,
дава основа на съда да сподели схващането, залегнало и в обвинителната теза, че
извършеното от С.С. е по особено мъчителен начин спрямоВ.Н., тъй като в
относително продължителен темпорален отрязък тя е притежавала възможност да
осъзнава и да възприема случващото се с нея, да изпитва физически болки от
причиняваните й наранявания и емоционално да възприема ужаса на ситуацията, в
която е изпаднала.
Подсъдимият, освен това,
е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост,
което се потвърждава изрично и от заключението на съдебната
психиатрично-психологична експертиза /т.3, л.21 и сл. от досъдебното
производство/. При
постановяване на своята присъда съдебният състав съобрази депозираните
множество свидетелски показания относно състоянието на подсъдимия преди и след деянието
и заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Тези доказателствени източници
не могат да обосноват извода за извършване на деянието от подс. С.С. в
състояние на физиологичен афект /в каквато насока са неговите изявления в хода
на съдебните прения/. За да е налице покриване на признаците на състава на
чл.118 НК е необходимо, от една страна подсъдимият да се намира в особено
състояние – състояние на силно раздразнение, в което осъществява деянието и от
друга – това състояние да е предизвикано от поведение на пострадалия. В
конкретния случай с поведението си Н. по никакъв начин не е предизвикала изключителната
физическа агресия спрямо нея, а от заключението на съдебно-психиатричната
експертиза се установява, че към момента на деянието липсват данни за наличен
физиологичен афект у него, а са налице такива за застоен, кумулиран афект,
коренящ се в негативни чувства у подсъдимия на ревност и омраза. Към момента на
осъществяване на деянието подсъдимият е разполагал с психична годност да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
Действително, от приобщените по делото писмени доказателства, свързани с
психичното състояние на подсъдимия в предхождащ случилото се времеви период,
както и от проведено за целите на настоящото наказателно производство
изследване, се установява, че подс. С. страда от личностово разстройство и
синдром на зависимост към психоактивни вещества като в своето битие той е имал
няколко психотични епизоди, провокирани от интоксикация с психостимуланти и
халюциногени, един от които е бил диагностициран като маниен епизод в рамките
на биполярно афективно разстройство. Това смесено личностово разстройство,
определящо подсъдимия като дисоциална и емоционална нестабилна личност, не
притежава, обаче, характеристики на краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието, тъй като не води до качествени изменения в различни сфери на
неговия живот, а единствено определят дисхармонична структура на характера на
подсъдимия. При изготвяне на
психологическия портрет на подсъдимия експертите, чиито специални знания в
съответните области съдът цени, коментират дисхармонични нагласи и поведение в
емоционалната и волевата сфера на С.С., крайно ниска поносимост на фрустрация и
ниски прагове на задръжка и на отключване на агресивни реакции, склонност да
обвинява другите и да измисля правдоподобни обяснения за проявите си, раздразнителност
и емоционална лабилност, намалени възможности за самоконтрол, водещи до
немотивирана агресивност, ниската или пълна липса на критичност на собственото
и околното поведение, особено след употреба на наркотични вещества.
Причини за извършване на това престъпление са както
отношенията в семейната среда, в която е израснал, формирана у него т. нар.
„базисна враждебност“ в детска възраст в резултат на поляризации в подхода на
възпитание от родителите си, изразяващо се в поставяне на високи претенции от
страна на майка му и дезинтересираност от страна на баща му и изразяване на
враждебността към хора, от които не е зависим, поведенческо и психическо
разстройство /невлияещо върху вменяемостта му/, дължащо се на употреба на
канабиноиди, амфетамини, метамфетамини и халюциногени и нежелани ефекти от
употребата на амфетамини – раздразнителност, агресия с резки промени в настроението
и прояви на насилие, морално – етична деградация в резултат на зависимостта си
към психостимуланти и неуважението към правото на живот на отделната личност.
На следващо място, за да бъде доказано по несъмнен
начин повдигнатото на С. обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК следва да бъде
установено наличието на три предпоставки: първо - подсъдимият да е държал високорискови
наркотични вещества, второ - да не е имал надлежно разрешение за това и трето -
да е разполагал със знание за техния вид и липсата на надлежно разрешение за
държането им.
За държане и разпространение на
това вещество е необходимо разрешение съгласно Конвенция на ООН от 1961 година
за упойващите вещества, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ
брой 97/1996 година, Конвенция на ООН от 1988 година за борба срещу незаконния
трафик, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ брой 89/1993
година, чл. 4, ал. 2 от ЗКНВП, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
Държането
от страна на подсъдимия С.С. на инкриминираните вещества се установява от
разпита на свидетелката Н.П., както и от протокола за претърсване и изземване /т.1, л.120/, одобрен от съдия
при съответния първостепенен съд. Видът и количеството на наркотичните вещества
се доказва от заключението на физико-химична експертиза, а тяхната стойност –
от заключението на съдебно-оценителна експертиза /т.4, л.59 от материалите по
досъдебното производство/.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл като той е съзнавал, че държи наркотично вещество без надлежно разрешително,
съзнавайки общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, искал е и е допускал настъпването им.
МДМА и
амфетамините нямат легална употреба, пазар и производство и са поставени под
забрана съгласно ЗКНВП и са включени в Приложение №1 към чл.3 от ЗКНВП и чл.3
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, определящо го като вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от неговата злоупотреба, забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина.
Причина за извършване на това престъпление
е ниското правосъзнание на С.С..
Поради това и съдът прецени, че подсъдимият С.С.
е осъществил и състав на престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК - на 24.06.2017 г. в
гр. С., ж.к. „******”, ул.“****” №******, в апартамент № 44 без надлежно
разрешително съгласно ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества, както
следва:
обект № 1.1 - МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 0.05 грама
на стойност 1.25 /един лев и двадесет и пет стотинки/;
обект № 1.2 - МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 0.33 грама
с процентно съдържание на МДМА 34.7% на обща стойност 8.25 /осем лева двадесет
и пет стотинки/;
обект № 1.3 МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 16.33 грама с
процентно съдържание на МДМА 34.7% на обща стойност 408.25 /четиристотин и осем
лева и двадесет и пет стотинки;
обект № 1.4 МДМА /3.4 метилендиоксиметамфетамин/ с нето тегло 1.61 грама с
процентно съдържание на МДМА 34.7% на обща стойност 40.25 /четиридесет лева и
двадесет и пет стотинки;/
обект № 2.1 - амфетамин с нето тегло 0.99 грама с процентно съдържание на
амфетамин 16.1 % на обща стойност 29.70 /двадесет и девет лева и седемдесет
стотинки/;
обект № 2.2 -
амфетамин с нето тегло 0.50 грама с процентно съдържание на амфетамин 16.1 % на
обща стойност 15.00 /петнадесет лева/ - всичко на обща стойност 502.70
/петстотин и два лева и седемдесет стотинки/.
В
санкционната част на разпоредбата на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 вр. чл. 115 НК е
визирано наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна. При определяне на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия С., съдебният състав съобрази съкратената
процедурата, по която протече съдебното следствие, определена от
самопризнанието, което направи подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даваната от материалния закон
привилегия при подобно признание. В този смисъл съдът счита за ненужно да
коментира налагане на наказание доживотен затвор без замяна, тъй като съгласно
нормата на чл.58а, ал.2 НК в процедура по чл. 373, ал.2 НПК това наказание не
се налага. За да бъде наложено наказание доживотен затвор, съгласно
разпоредбата на чл.38а, ал.2 НК, извършеното престъпление трябва да е
изключително тежко. Именно такава е и позицията на този съдебен състав,
считайки, че определеното друго наказание – лишаване от свобода за срок от 15
до 20 години не съответства на характера на извършеното и на личността на
подсъдимия и би било необосновано леко наказание за извършеното от С.С. спрямоВ.Н..
Тази своя позиция съдът базира на наличието на повече от едно квалифициращи
посегателството обстоятелства – убийството е извършен по особено мъчителен за
жертвата начин и с особена жестокост като са нанесени множество на брой удари с
различни средства, годни да причинят смърт спрямо човешко същество в беззащитно
състояние и неподозиращо за подобна агресия от човек, с който живее съвместно и
се намира в интимни отношения. Допълнителни аргументи са и младата възраст на
пострадалата, чиито живот е прекъснат напълно безсмислено и без да е било
налице каквото и да било разумно обяснения за генезиса на този жесток акт. Именно
поради това и съдът счете, че наказание доживотен затвор е най-адекватното
наказание за извършеното от С. престъпление спрямо личността на пострадалатаВ.Н..
Съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а, ал.2 НК, в тази ситуация съдът
следва да замени това наказание с наказание лишаване от свобода и да го рамкира
между 20 и 30 години. За да индивидуализира наказанието лишаване от свобода
съдът отчете съотносимостта между смекчаващи и отегчаващи отговорността на С.
обстоятелства, вземайки предвид от една страна данни за необременено негово
съдебно минало и позитивни характеристични данни, включително и представени от
защитата в съдебното производство, а от друга – отклоняване от ангажиране на
наказателната му отговорност след извършване на деянието /отпътуване за град
Созопол/, проявяване на агресия и спрямо личността на други лица по време на
това пътуване, липса на разкаяние за извършеното при споделянето за него пред
св. Н.П. /а закъсняло такова след приключване на досъдебното производство
спрямо него/, проявявана вербална агресия спрямо бившата си съпруга и в битието
си до извършеното убийство, употребата на множество и различни по вид
наркотични вещества и прецени, че при този баланс между смекчаващи и отегчаващи
отговорността на С. обстоятелства целите на специалната превенция биха били
постигнати с наказание лишаване от свобода за срок от 25 години.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.57, т.2 ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода бе определено да
се изтърпява при първоначален строг режим.
В санкционната част на
разпоредбата на чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК е визирано наказание „лишаване от
свобода” от една до шест години и глоба от 2000 до 10 000 лева. Прилагайки
диференцираната процедура по глава 27 НПК, съдът се съобрази с разпоредбата на
чл.373, ал.2 НПК за определяне на
наказанието при условията на чл.58а, ал.1 НК. При определяне размера на
наказанието съдът съобрази описаните по-горе смекчаващи неговата наказателна
отговорност обстоятелства - липсата на предхождащи деянието осъждания по
отношение на С.С., позитивни характеристични данни, но и отегчаващи такива –
дългогодишна употреба на различни по вид наркотични вещества и установено
наличие на такива в организма му и след извършване на деянието, както и
отразеното саморъчно от него в протокол за медицинско изследване /т.2, л.73/,
че е употребил марихуана, кокаин и екстази, повод за което е „начин на живот“.
Поради това и съдът отмери наказание в минималния размер, визиран в
санкционната част на приложимата правна норма – лишаване от свобода за срок от
една година, който, съобразно правилата на чл. 58а, ал.1 НК бе редуциран с 1/3
и бе отмерен на наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като бе наложено и кумулативно
предвиденото наказание глоба в минимален размер предвид данни за липса на
актуална трудова ангажираност на подсъдимия – такава в размер на 2000 лева.
Съдът счете още, че са налице предпоставките за
групиране на наложените на С. наказания по двете престъпления, за които му бяха
наложени наказания, доколкото същите са извършени в условията на реална
съвкупност помежду си. С оглед на това на подсъдимия С. бе определено да изтърпи
едно общо най-тежко наказание, а именно наложеното му за престъплението по
чл.116, ал.1 , т.6, пр.2 и 3 вр. чл.115 НК - „лишаване от свобода“ за срок от 25
/двадесет и пет/ години и на основание чл.23, ал.3 НК присъедини
към
така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ наказанието
„глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева. Съобразно правилата на чл.57, т.2 ЗИНЗС бе определен първоначален строг
режим за изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода, като от него, на основание чл. 59 НК, бе приспаднато
времето,
през което спрямо С. е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 25.06.2017г. до влизане на присъдата в сила. Първоинстанционният съд е на
становище, че към настоящия момент не са налице основания за приложението на
чл.24 НК, тъй като се касае за две престъпления, взаимно обусловени и извършени
за първи път.
На
основание чл.354а, ал.6 НК предметът на престъплението – високорискови
наркотични вещества бе постановено да бъдат отнети в полза на държавата
като бъдат унищожени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият С.Н.С. беше осъден да заплати в полза на Държавата направените по
делото разноски в размер на 15 667.70 лева и държавна такса в размер на 10.00
лв. за служебно издаване на изпълнителни листи, а на частните
обвинители В.Е.Н. и Р.И.Н. - да заплати направените от
тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лева.
Така мотивиран съдът постанови
своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
/о.м./
3.