Присъда по дело №1492/2023 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 1492/2023 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд
обвинителен акт, с който е повдигнала срещу подсъдимия М. О. Н., ЕГН **********
обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по общия ред.
Подсъдимият депозира обяснения, съгласно които твърди, че се защитавал срещу
нападение от страна на свид. Б. И., който първи замахнал с ръка към него, след което
двамата се сборичкали, загубили равновесие и паднали на земята, където взаимно се ритали,
докато не били разтървани от случайни граждани.
В дадения ход по същество прокурор И. поддържа повдигнатото обвинение. Намира,
че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства в насока, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност. В подкрепа на обвинителната теза посочва
заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетелите Б. И., Н. Д.
и И. С.. Изразява становище, че показанията на В. И. и Ц. К. не следва да бъдат
кредитирани, предвид близките им приятелски отношения с подсъдимия, и доколкото
противоречат на останалите доказателства по делото. Предлага подс. С. да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение, и предвид чистото му съдебно минало, да му бъде
наложено наказание около минимума, предвиден за съответното престъпление
Адв. Г., защитник на подс. Н., намира обвинителната теза за недоказана поради
липсата на преки и непосредствени доказателства относно авторството на деянието.
Разграничава две групи доказателствени източници, описващи по различен начин случилото
се в парка в гр. *** между подс. Н. и свид. И. физическо съприкосновение. Акцентира на
установения посредством доказателствените средства час на срещата между Н. и И., а
именно в часовия диапазон 16:00 ч. - 18:00 ч., респективно на дългия времеви период,
изминал преди свидетелят Б. И. да потърси медицинска помощ. Адв. Г. оспорва
заключението на съдебномедицинската експертиза, съответно медико-биологичната
характеристика на инкриминираната телесна повреда, застъпвайки тезата, че
възстановителният период е бил с по-малка продължителност от необходимата, за да бъде
съставомерно деянието по смисъла на чл. 129 НК. По изложените съображения моли
подзащитният й да бъде признат за невиновен и оправдан.
Подс. Н. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, и при съобразяване с
разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. О. Н., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С.. Същият е
българин, с българско гражданство, неженен, работи, със средно образование, неосъждан, с
адрес гр. ***, ул. ***.
На 01.07.2020 г. следобед, за времето между 16:00 ч. и 17:00 ч., свидетелите Б. И. и Н.
Д. се намирали пред павилион за пици, находящ се в гр. ***, ул. „***“. Докато консумирали
закупените пици, към тях приближил подсъдимият М. Н. и се загледал към Д.
продължително време. Това дало повод на свид. И. да го попита защо я гледа, при което Н.
си тръгнал.
Малко по-късно И. и Д. отишли в парк „***“ в гр. ***. Докато седели на пейка, в
1

близост отново се появил подс. Н., който се бил придвижил до парка с автомобил заедно със
свидетелите В. И. и Ц. К. - негови приятели. Подс. Н. паркирал на разстояние около 30 - 40
метра от парка, свидетелите В. И. и К. останали при автомобила, а подсъдимият се насочил
към свидетелите Д. и Б. И..
Приближавайки ги, извикал свид. Б. И. да дойде при него. Свид. И. станал и се
приближил към Н., който бил застанал в началото на стълбите на входа на парка. Тогава, без
да бъде предизвикан от свид. И. с реплики или действия, Н. му нанесъл удар с крак в
областта на гърдите. Вследствие на удара Б. И. залитнал, и тъй като мястото, на което се
намирали, било стръмно и под наклон, паднал на земята назад. За да предпази главата си от
удар, в момента на падането И. се подпрял с лявата ръка върху асфалтовата повърхност, при
което получил травматично увреждане на палеца. След падането на земята, подс. Н. се
надвесил над него и продължил да му нанася удари с юмруци и крака по цялото тяло, срещу
които свид. И. опитвал да се предпази, при което двамата се сборичкали. Разделени били в
следствие намесата на две неустановени лица от женски пол, които се намирали в парка, и
от свид. Д., която викала и също опитвала да ги разтърве.
Свидетелите В. И. и Ц. К. наблюдавали случващото се от мястото, на което били
останали да чакат подс. Н., и приближили едва след преустановяване действията на подс. Н..
След това тримата заедно с Н. се отправили в неустановена посока.
След като останали сами със свид. Б. И., свид. Д. се обадила по телефона на свид. И. С.,
който живеел в близост, и го помолила да донесе лед, тъй като палецът на лявата ръка на Б.
И. бил подут и го болял. Свид. С. донесъл шише със студена вода. След като разбрал какво
се е случило, се обадил по телефона на подс. Н., когото познавал. Уговорили се да се
срещнат по-късно при ресторант „***“ в гр. ***. Около 21:00 ч. на уговорената среща заедно
с подс. Н. дошли и свидетелите В. И. и Ц. К., а свид. Б. И. бил придружен от Н. Д. и И. С..
Подс. Н. и Б. И. провери разговор в опит да изяснят причините относно случилото се по-
рано, след което компаниите се разделили.
Свид. Б. И. заедно с Д. и С. отишли в спешния кабинет в кв. „****“, гр. *** поради
изпитваната от И. болка в палеца на лявата ръка. Оттам бил пренасочен към „***“ поради
съмнение за счупена кост. Прибрал се в дома си и заедно с майка му С. А. отишли в
УМБАЛСМП „***“, където на 02.07.2020 г. в 01:02 ч. И. бил приет и прегледан.
Констатирани били различни по вид телесни увреждания в областта на главата му, гърба,
поясната област, лактите, лявата предмишница, областта на коленете, както и счупване на
основната фаланга на първия пръст /палеца/ на лявата ръка. С оглед констатираното
счупване на палеца, му била поставена гипсова имобилизация, която обхващала цялата ръка
до лакътя.
На четиринадесетия ден от имобилизацията свид. И. посетил „***“ за извършване на
контролен преглед, а впоследствие, няколко дни преди назначения му преглед за премахване
на гипса, го свалил сам, тъй като вече бил отпуснат.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена съдебномедицинска
експертиза. Изготвеното от вещото лице Н. заключение е в насока, че свид. Б. И. получил
счупване на основната фаланга на палеца на лявата ръка, което му причинило трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период, по-голям от 30 /тридесет/ дни.
Относно механизма на получаване на травмата заключението на експертизата е в насока, че
е в резултат от едновременно усукване и натиск върху пръста, и може да се получи при
описания от пострадалия инцидент. Относно останалите констатирани телесни увреждания
вещото лице е приело, че са причинили на пострадалия болка и страдание и са получени при
падане на терена.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и
2

приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата,
доказателствените средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както
следва: гласни - обясненията на подсъдимия М. Н. /частично/ и показанията на свидетелите
Б. И., Н. Д. и И. С., в това число дадените при разпитите им в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитане на
съответното процесуално основание; показанията на В. И. и Ц. К. /частично/; писмени -
справка за съдимост за подсъдимия; медицинска документация относно извършен преглед,
предоставена от УМБАЛСМП „***“; справка от МЦ „***“, гр. ***; СМУ № 282.07/2020 г.;
протокол за разпознаване; извлечение от амбулаторна книга, и способите за доказване -
заключението на съдебномедицинската експертиза.
При анализа на доказателствените източници - гласни и писмени, съдът констатира
еднопосочност и безпротиворечивост по отношение времето и мястото, на които са се
състояли инкриминираните събития - в гр. ***, във времевия диапазон между 16:00 ч. и
21:00 ч. Относно срещата между подс. Н. и свид. Б. И. в парка в кв. „***“, гр. ***, всички
разпитани свидетели са категорични, че се е състояла в следобедните часове на 01.07.2020
г., а именно между 16:00 ч. и 17:00 ч. Еднопосочно се изяснява и че около половин час преди
това Н. се засякъл със свидетелите Б. И. и Н. Д. пред павилион за продажба на пици,
находящ се в гр. ***, ул. „***“, където помежду им възникнало напрежение. Досежно
съответните обстоятелства гласните доказателствени средства кореспондират помежду си и
противоречия не се констатират.
Доказателствените източници, в това число обясненията на подс. Н., са еднопосочни
и досежно факта на настъпилото между него и свид. Б. И. физическо съприкосновение на
входа на парка в кв. „***“. Същевременно противоречия се констатират относно инициатора
на физическия контакт, както и кой от двамата замахнал и нанесъл първия удар.
Предвид това, с оглед изясняване на фактите, явяващи се спорни, съдът условно
отграничи две групи гласни доказателствени източници. Едната група се формира от
показанията на свидетелите Б. И. и Н. Д., а другата - от обясненията на подсъдимия Н. и
показанията на свидетелите В. И. и Ц. К.. С контролен характер спрямо двете групи гласни
доказателствени източници са показанията на свид. И. С., както и писмените доказателства,
приобщени по делото.
Извършвайки преценка на депозираните от всеки от посочените свидетели показания,
и на обясненията на подс. Н., съдебният състав прие за доказано, че началото на физическия
конфликт е било дадено от подс. Н. чрез нанасяне на удар с крак в областта на гърдите на
И., в резултат от който той залитнал и паднал назад, респективно се подпрял с ръка, за да
предпази главата си, а подс. Н., въпреки това продължил да му нанася удари с крака и ръце
в областта на цялото тяло. В тази насока са показанията на свидетелите Б. И. и Н. Д., на
които съдебният състав се довери и използва при формирането на фактическите си изводи,
предвид корелацията им с писмените доказателства и заключението на
съдебномедицинската експертиза.
Последната посочва аналогичен възможен механизъм на получаване на
констатираните у пострадалия травматични увреждания с описаното от И. и Д., в това число
относно инкриминираното нараняване, респективно противоречи на обясненията на подс.
Н., доколкото описаните от последния телодвижения по хващане ръката на пострадалия и
взаимното им претърколване на земята не съответстват на посочения от вещото лице
механизъм на получаване на травмата на пръста - в резултат от едновременно усукване и
натиск.
Що се отнася до втората група свидетелски показания - тези на свидетелите В. И. и Ц.
К., по отношение процесните събития съдът им се довери частично, а именно относно
времето и мястото на конфликта между Н. и И., но не и от кого бил нанесен първият удар.
Въпреки че и двамата еднопосочно заявяват, че свид. Б. И. първи замахнал към Н., съдът не
3

кредитира показанията им в тези части. Съображенията му за това изхождат на първо място
от обстоятелството, че тези двама свидетели, за разлика от Б. И. и Н. Д., са били на
разстояние, сравнително отдалечено от случващото се /около 30 - 40 метра/, което по
обективни причини е ограничило видимостта им, а също и предвид противоречието на
твърденията им, че Б. И. нямал видими следи от наранявания, с обективните находки,
установени при прегледа в „***“, а впоследствие констатирани и от заключението на
съдебномедицинската експертиза.
Контролен характер по отношение депозираното от двете групи свидетели досежно
случилото се в процесния ден, освен писмените доказателства, имат и показанията на
свидетеля И. С.. Макар последният да не е присъствал на случилите се в парка в кв. „***“
събития, се установява, че непосредствено след това е възприел състоянието на свид. Б. И., в
това число болката в пръста, която изпитвал. Преценявайки показанията му като обективни
и достоверни, предвид липсата на лична заинтересованост, съдът прецени, че депозираното
от С. потвърждава, че травматичното увреждане на палеца на лявата ръка на И. е настъпило
в резултат от удара, нанесен му в парка от подс. Н. и последвалото падане назад, а не в по-
късен времеви момент.
Изложеното от свид. С. относно последвалата среща при ресторант „***“ между
подс. Н. и свид. Б. И., респективно техните придружители - съответно В. И. и Ц. К., и С. и
Д., мотивира съдебния състав да кредитира показанията на Б. И. и Д. и в съответните части,
за сметка депозираното от В. И. и К., които отричат такава среща да се е състояла. Аргумент
за този извод се явява, че доколкото свид. С. не е присъствал на случилото се в парка, се
явява непредубеден, в това число относно последвалите събития, като по тази причина
показанията му следва да се ползват с по-висока степен на достоверност.
Допълнително основание съдебният състав да се довери на показанията, депозирани
от свидетелите Б. И., Д. и С., е и добросъвестно декларираната от тримата липса на спомен
относно някои детайли от случилите се през процесния ден събития, която се явява
житейски обоснована и логична, предвид изминалия значителен период от време.
Същевременно съдът прецени депозираните в хода на досъдебното производство от тях
показания в съответните части като обективни, достоверни и логични, предвид което ги
кредитира, намирайки ги за относими към правилното изясняване на фактите по делото.
Аргумент за това се явява, че тези първоначални показания са били депозирани в период от
време, близък до инкриминираните събития, когато е било житейски обосновано и логично
свидетелите да са имали ясен и съхранен спомен относно случилото се. С оглед на това и
предвид факта, че показанията им от досъдебното производство намират потвърждение в
останалата част от приобщените доказателствени източници - гласни и писмени, съдът не
намери пречки да ги използва при формирането на изводите си, в това число в частите, в
които са приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,
т. т. 2 НПК, при липса на изразено от страна на подсъдимия и защитника съгласие за
прочитането.
Показанията на свидетелите В. И. и Ц. К. - напротив - отличават се с изключителна
детайлност и съхранен спомен по отношение на факти и обстоятелства, които биха
обслужили защитната теза на подсъдимия, което е нетипично, предвид изминалия времеви
период от процесните събития до момента на провеждане на разпитите им, респективно
изцяло отричат друга част от факти, които съдът прие за доказани /травматичните
увреждания, получени от свид. Б. И. и осъществилата се по-късно същия ден среща при
ресторант „***“/.
Така извършеният съпоставителен анализ, при който бяха взети предвид и
доказателствените източници с контролен характер, мотивира настоящия съдебен състав да
изгради фактическите си изводи относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване, върху показанията, депозирани от свидетелите Б. И. и Н. Д., вместо посредством
4

изложеното от В. И. и Ц. К..
С оглед горното, и като отчете двойствената природа на обясненията на подсъдимия -
доказателствено средство от една страна, но едновременно с това и средство за защита,
съдът прецени, че по отношение на спорните обстоятелства не следва да бъдат възприети,
тъй като представляват защитна версия.
Освен относно случилите се на инкриминираната дата събития, съдебният състав се
довери и кредитира показанията на свид. Б. И. и относно постъпването му за преглед в
УМБАЛСМ „***“ в 01:02 ч. на 02.07.2020 г., и последвалото възстановяване след травмата,
в това число, че премахнал сам гипсовата имобилизация няколко дни преди назначения му
за това час за преглед.
Показанията на свидетеля относно съответните обстоятелства в пълна степен
кореспондират с изисканата от лечебното заведение медицинска документация,
включително лист за преглед и извлечение от амбулаторна книга. Предвид това съдът прие
хронологичната последователност на събитията за доказана, респективно не възприе
възражението на защитата в насока възможното получаване на травмата в по-късен момент.
Относно характера, естеството, механизма на причиняване и медико-биологичната
характеристика на получените от свид. Б. И. телесни увреждания, в това число
инкриминираното, съдебният състав се довери и изцяло кредитира заключението на
съдебномедицинската експертиза, преценявайки го като обективно, изчерпателно и
компетентно изготвено. По отношение възраженията на защитата в насока неяснота относно
механизма на получаване на телесното увреждане и неправилно определяне на медико-
биологичната му характеристика, съдът ги прие като неоснователни, кредитирайки дадените
при разпита от вещото лице разяснения, включително относно естеството на травмата и
продължителността на възстановителния период, ирелевантно за който се явява свалянето на
гипса от свид. И. няколко дни преди изтичането на 30-дневен период от настъпване на
увреждането.
Психичната годност на свид. Д. за даване на свидетелски показания, въпреки
непълнолетната й към момента на процесните събития възраст, се установява посредством
заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза. Съдебният състав го
кредитира като компетентно изготвено и дало обосновани отговори на поставените задачи.
Относим към правилното изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване е и
протоколът от извършеното от свид. И. разпознаване. Процесуално-следственото действие е
проведено съобразно предвидените в разпоредбите на НПК изисквания и ред, предвид което
съдебният състав кредитира изготвения протокол, приемайки, че допринася за изясняването
на въпроса за авторството на деянието.
Фактическа констатация относно миналата съдимост на подсъдимия Н. - че не е
осъждан или освобождаван от наказателна отговорност с приложение разпоредбата а чл. 78а
НК, съдът формира въз основа справката му за съдимост.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, въз основа събраните в хода на
съдебното следствие доказателствени материали и приобщените способи за доказване, съдът
призна подс. М. Н. за виновен в извършването на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
НК, за което му е повдигнато обвинение, намирайки го за доказано по изискуемия съобразно
разпоредбата на чл. 303 НПК убедителен и несъмнен начин.
От обективна страна се доказа, че на 01.07.2020 г., в гр. ***, в парк в кв. „***“, подс.
Н. причинил на Б. К. И. средна телесна повреда чрез нанасяне на удар с крак в гърдите, в
следствие на което И. паднал на земята, като при падането се подпрял с лявата ръка на
земята и в следствие на последното претърпял телесно увреждане, изразяващо в счупване на
5

основната фаланга на палеца на лявата ръка, причинило му трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период, по-голям от 30 /тридесет/ дни.
Причиненото на И. травматично увреждане по медико-биологичния си характер
кореспондира със законоустановените признаци на средната телесна повреда, изразяваща се
в трайно затруднение на движението на крайниците по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Съобразно застъпеното в т. 10 от Постановление № 3 от 27.11.1979 г., Пленума на ВС,
„затрудняването по смисъла на закона представлява ограничаване възможността на
крайниците да извършват движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само
затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожИ.та и
други части, които вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението…
Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа
стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения в
извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости,
изкълчване на стави и др. … Необходим признак на този състав е затрудняването на
движението на снагата или врата да е трайно“. В случая са налице обективни следи от
причиненото увреждане, установени посредством свидетелските показания и заключението
на съдебномедицинската експертиза, като предвид продължителността на причиненото
затруднение в движението на левия горен крайник, увреждането се явява трайно по смисъла
на закона.
Независимо от обстоятелството, че в резултат от нанесените от подсъдимия удари
причинените на пострадалия увреждания са повече от едно, като реализират различни
медико-биологични признаци на телесната повреда, подробно описани в експертното
заключение, телесната повреда правилно е квалифицирана като една, съобразно постигнатия
общ най-тежък престъпен резултат.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината евентуален
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Това е така, доколкото при нанасянето на удара с
крак в гърдите на свид. Б. И., с който го е повалил на земята, респективно И. счупил палеца
на лявата си ръка при подпирането си на нея, подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на поведението си, като е предвиждал и допускал настъпването на
общественоопасните последици от него. За проявлението на умисъла съдът изходи от
конкретната насоченост на действията му, които е следвало да бъдат съобразени и с
особеностите на терена, върху който са се намирали с пострадалия, който е допринесъл за
настъпването на противоправния резултат.
Налице е и изискуемата от закона пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между осъщественото деяние и настъпИ. вредоносен резултат, която се установява
категорично посредством заключението на съдебномедицинската експертиза.
В допълнение към изложените съображения относно обективната и субективна
съставомерност на деянието, съдебният състав следва да отбележи, че посредством
приобщената доказателствена съвкупност се установи категорично, че е извършено във
времевия интервал между 16:00 ч. и 17:00 ч. на 01.07.2020 г. Същевременно в обвинителния
акт е посочено, че е извършено около 21:00 ч. на съответната дата, което се опроверга, с
оглед установената хронологична последователност на случилите се събития. Предвид това
и съдът призна подс. Н. за виновен в това да е причинил на свид. Б. И. инкриминираната
телесна повреда на 01.07.2020 г., без в диспозитива на присъдата да посочи конкретен час.
Последното се явява допустимо без необходимост от изменение на обвинението по реда на
чл. 287 НПК, доколкото обвинителният акт съдържа всички изискуеми съобразно чл. 246
НПК реквизити, в това число, датата /01.07.2020 г./, мястото и начина на извършване на
престъплението, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия.
Следователно, признавайки го за виновен в извършване на деянието на 01.07.2020 г.,
вместо на 01.07.2020 г. около 21:00 ч., съдебният състав не му е вменил нови факти, които
6

да са му били неизвестни до момента, респективно по отношение на които подс. Н. да не се е
защитавал. В този смисъл са Решение № 75 от 16.08.2017 г. по н.д. № 89/ 2017 г. на ВКС, II
н.о., според което „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението е
налице, когато на подсъдимия се вменяват в отговорност нови факти, извън конкретно
описаните в обвинителния акт, които не са му били известни като включени в обхвата на
неговото обвинение и по които поради тази причина той не се е защитавал“, и Решение № 2
от 7.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2240/2012 г., III н.о., в което като допуснато съществено
процесуално нарушение е възприето, че „първоинстанционният и въззивният съд са
признали подсъдимия за виновен в престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на
17.04.1998 г., докато датата на това престъпление съгласно обвинителния акт е била
11.12.1998 г. и обвинението не е било изменено по реда на чл. 287 НПК“.
С оглед горното, намирайки извършването на деянието от страна на подсъдимия за
доказано по несъмнен начин, съдът го призна за виновен по повдигнатото с обвинителния
акт обвинение.
По вида и размера на наказанието:
Санкционната част на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 НК предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализацията на наказанието, което наложи на подс. Н., съдът извърши
анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи
отчете чистото му съдебно минало, младата възраст, ниската степен на обществена опасност
на личността му и добросъвестното процесуално поведение. Отегчаващо обстоятелство от
друга страна се явява многобройността на нанесените на пострадалия удари, в това число
след повалянето му на земята.
При това, като констатира превес на смекчаващите отговорността фактори, без обаче
да се явяват изключителни или многобройни, с което да обуславят приложение на
разпоредбата на чл. 55 НК, съдът прецени, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 54 НК. Водим от това, при определяне на конкретния му размер прие, че
справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца се явява наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, в който вид и размер в пълна степен ще
обезпечи целите на генералната и на индивидуалната превенция, действайки на подсъдимия
поправително и превъзпитателно, и мотивирайки го към бъдещо законосъобразно
поведение.
Законови пречки за отлагане изпълнението на наложеното наказание не се
констатираха, доколкото предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК са изпълнени -
към момента на осъществяване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и наложеното наказание е за срок от една година и
шест месеца. По отношение третата кумулативно изискуема предпоставка - решаващият съд
да прецени, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е
наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание, настоящият съдебен състав
прие, че също е изпълнена, предвид младата възраст и трудовата ангажираност на подс. Н. и
факта, че инкриминираното поведение представлява изолиран случай. При това отложи
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 НК за
изпитателен срок от три години, считано от момента на влизане на присъдата в сила.
По разноските:
Предвид изхода на делото и постановената спрямо подсъдимия М. О. Н. осъдителна
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в негова тежест да заплати в полза
на Държавата направените по делото разноски в общ размер на 552, 30 /петстотин петдесет
и два лв. и тридесет ст./ лв., от които 432, 30 /четиристотин тридесет и два лв. и тридесет
ст./ лв. в полза на СДВР, и 120 /сто и двадесет/ лв. в полза на Софийски районен съд.
7

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	142
Дата:	19 март 2024 г.
Съдия:	Виолета Стоянова Парпулова

Дело:	20231110201492
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 февруари 2023 г.

Присъда по дело №1492/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите