РЕШЕНИЕ
№ 220
Велико Търново, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря - В.Г.и прокурора от Окръжна
прокуратура - Донка Мачева
като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 328/2020 г. по
описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава XІ
от АПК - ”Производства за обезщетения ”, във връзка с чл.1, ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано по Искова молба вх. № 1676/01.06.2020г.
в АСВТ, подадена от името на Н.А.Н., чрез упълномощения адвокат.
Искът е предявен срещу ОДМВР – Велико
Търново. Същата е ЮЛ на бюджетна издръжка, съгласно чл.14, ал.2 от ЗМВР отм.,
вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г./.
Претенцията е да бъде осъден ответникът да
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 250,00 лв.,
мораторна лихва в размер на 28,19лв. за периода от 23.04.2019г. до 01.06.2020г.
както и законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба.
Претендират се и разноски за настоящото
производство.
В срока и при условията на чл.214 от ГПК в
първо о.с.з. бе допуснато изменение на иска като бе намален периодът и размерът на лихвата за забава върху
претендираното обезщетение. Този иск следва да се счита предявен за сумата от 22,09лв.
за периода от 20.07.2019г. до 01.06.2020г.
Ищецът твърди вредите да се претърпени като резултат на незаконосъобразна
административна дейност, а именно издаването на Електронен фиш серия Г № 0001180/14.02.2019г.
на ОДМВР В. Търново, отменен от Районен
съд В. Търново с Решение № 244 от 27.05.2019г., постановено по АНД № 659/2019
г. Последното оставен в сила от касационната инстанция с Решение № 112/19.07.2019г.
по канд №10 175/2019г. поописа на АСВТ. За защита на своите права пред съда ищецът
е ангажирал адвокат и му е заплатил уговорения хонорар за осъщественото
процесуално представителство. Определя заплатеното АВ като имуществена вреда,
която следва да се обезщети по съответния ред след отмяна на ЕФ. Счита, че
е налице причинно-следствена връзка между така описаната вреда и
незаконосъобразния ЕФ, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е довело
до намаляване на имуществото на ищеца и представлява пряка последица от
съставянето и връчването на процесния ЕФ, с който му е наложено административно
наказание впоследствие оказало се незаконосъобразно. По тези съображения
претендира присъждане на обезщетението за причинените имуществени вреди в
размер на 250лв., лихва за забава в размер на 22,09лв. за периода от 20.07.2019г.
до 01.06.2020г. и законната лихва върху обезщетението, считано от 01.06.2020г.
до окончателното изплащане на главницата.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа
предявения иск по съображения изложени в ИМ.
Моли за уважаване на исковата молба, както и за присъждане на направени
разноски.
Ответникът по иска, ОД на МВР – Велико Търново/ съгласно
чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от 2014г.е ЮЛ,
вр. с чл.205 от АПК/, чрез процесуалния си представител, оспорва иска както по
основание, така и по размер. Претендира да бъде отхвърлен като
недоказан по съображения развити в писмен отговор на ИМ. В условията на
евентуалност моли да бъде намален размерът на обезщетението, т.к. сумата на АВ
е прекомерно завишена. Моли за отхвърляне и на претенцията за законна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди и възразява спрямо претендираното
адвокатско възнаграждение в настоящото производство поради прекомерност.
Прокурорът дава мотивирано
заключение за основателност на предявения иск за имуществени вреди. Предлага
съдът да го уважи, т.к. е доказан с приложените писмени доказателства. Счита,
че тъй като производството е протекло преди измененията в ЗАНН, редът по ЗОДОВ
е единственият, по който тези вреди следва да бъдат възстановени.
По въпроса за правното основание на
предявения иск и неговата допустимост съдът прие следното:
Административнонаказателната дейност е
административна такава, в широк смисъл, съгласно изясненото в съвместното
ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС. Според чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, отговорността за вреди от незаконосъобразна административна
дейност е на самата държава. За ищеца, като потърпевш от незаконна
административна дейност към момента на издаване на ЕФ и при съдебното му
обжалване не е съществувал друг ред за възстановяване
на сторените разноски за АВ. Налице е основание за ангажиране на отговорността
на ОД на МВР-Велико Търново по реда на чл. 203 АПК. В този ред на мисли, след
като държавата е възложила на органи при ОД на МВР-Велико Търново да
изпълняват административнонаказателна дейност чрез издаване на ЕФ, то
отговорността за неправилно изпълнение на такава дейност следва да се носи от
държавата, а надлежен ответник, съгласно нормата на чл.7 от ЗОДОВ е именно ОД
на МВР-Велико Търново – организацията, на която са възложени административни
правомощия. Последната съгласно Закона за МВР има качеството на юридическо
лице/ чл.14, ал.2 от ЗМВР отм., вр. §11 от ПЗР на ЗМВР/обн. ДВ бр.53 от
2014г./. и чл.37,ал.2 от ЗМВР в актуалната към момента редакция, което в
съвкупност с горното удовлетворява изискването на чл.205 от АПК. По тези
съображения, съдът счита, че искът е насочен срещу надлежен ответник.
Съдът приема, че предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди срещу ОДМВР-Велико Търново е подаден от лице с
надлежна активна процесуална легитимация. Ищец е адресатът на отменения ЕФ.
Правоспособен субект на гражданското право, носител на правото на иск,
разполагащо с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не е
разрешен от съд със сила на пресъдено нещо. Искът е
насочен против ответник, с надлежна пасивна процесуална легитимация,
удовлетворяваща специалната норма на чл.205 от АПК. Ответникът – ОДМВР-Велико
Търново, е юридическото лице, издател на ЕФ. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП №2/2014 от
19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС. В случая постоянният адрес на ищеца е в гр.
Велико Търново, т.е. в района на действие на АСВТ, поради което спорът е местно
подсъден на ВТАС. ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити. Подадена е
чрез лице с валидно учредена представителна власт. Изводът е, че са налице
положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват
процесуални пречки за това. Съвкупната преценка на тези обстоятелства води до
извода, че предявената ИМ е процесуално допустима.
Разгледана по същество ИМ
е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения по фактите и правото:
С Разпореждане от 11.06.2020г. съдът
направи предварителен доклад на делото. В тази връзка указа на ищеца на
основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в
производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите,
на които основава своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са се
осъществили следните факти, представляващи в кумулативност елементи от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял вреди/имуществени/,
които са причинени от акт на административен орган /отменен като
незаконосъобразен по съответния ред/, който АА е издаден в резултат на
изпълнение на административна дейност. В тази връзка следва да представи
доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на ЕФ, както
и това, че при обжалването на същия е ангажирал адвокатска защита и е заплатил
уговореното АВ.
Във връзка с това разпределение на
доказателствената тежест, ищецът ангажира писмени доказателства в хода на
съдебното следствие, тези приложени към ИМ и е приложено в цялост АНД № 659/2019г.
на ВТРС, ведно с КНАХД № 10175/2019г. на АСВТ. Всички писмени ДС не са оспорени
от страните. Няма направени изрични признания на факти от никоя от страните. Не
са обявени служебно известни на съда такива.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид изложеното в Исковата молба, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
1.Срещу Н.А.Н. с ЕГН ********** е издаден
Електронен фиш Серия Г № 0001180 от ОДМВР – В.Търново, РУ-Горна Оряховица, с който
на основание чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ му е
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 лв.
2. Така посоченият ЕФ е обжалван и отменен
от Районен съд Велико Търново с Решение
№ 244/27.05.2019 г., постановено по АНД № 659/2019 г. С Решение № 112/19.07.2019г.,
постановено по касационно АНД № 10 175/2019г. по описа на ВТАС е оставено
в сила посоченото Решение на ВТРС.
3.
В производството пред ВТРС по АНД № 659/2019г. ищецът е бил представляван от
упълномощения адвокат. Депозиран е Договор за правна защита и съдействие с
приложено пълномощно от 23.04.2019г.. Адвокатът не е участвал в проведеното открито с.з., но е депозирал
подробно писмено становище. Оригиналите на пълномощното и ДПЗС се намират по
приложеното АНД № 659/2019г. по описа на ВТРС /л.40 – лице и гръб от въззивното
дело/. Същият адвокат в рамките на този ДПЗС и заплатен хонорар е представлявал
ищеца и пред касационната инстанция.
3.1. В представения Договор за правна
защита и съдействие от 23.04.2019г. договореното между страните за защитата по
АНД № 659/2019г. по описа на ВТРС адвокатско възнаграждение възлиза в размер на
250,00лв. Сумата от 250,00лв. е записана като заплатена в брой при сключване на
договора.
4. В касационното производство пред АСВТ
ищецът е бил представляван от упълномощения адвокат. Допълнително АВ не е
заплащано.
Анализа на доказателствената съвкупност
сочи, че между страните по делото не е спорно, че съдът е отменил процесния
електронен фиш. Пред въззивната и касационната инстанция ищецът е представляван
от адвокат. Последният не се е явявал в о.с.з., но е подготвил писмени
становища. Представителството е основано на писмено адвокатско пълномощно и сключен ДПЗС. Уговореното АВ е заплатено в
брой при подписване на ДПЗС. В обобщение може да се каже, че на практика
страните не спорят по фактите, касаещи иска за имуществени вреди. Факти, които
се установяват от непротиворечивите писмени доказателства, които ценени в тяхната
съвкупност потвърждават твърденията на ищеца.
При тези фактически констатации съдът
формира следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителна претенция
за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от административен
деликт и по-точно от незаконосъобразно издаден ЕФ. Националното право урежда
тези отношения чрез правните норми на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г., в сила от 01.01.1989г., с
посл. изменения/. Отмяната на ЕФ е влязла в сила на 03.10.2019г.,
т.е. е осъществена при действието на ЗОДОВ. Правното основание на предявения
иск е чл.1, ал.1 от същия закон, на основание точка първа на диспозитива на ТП
№2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, доколкото АС
разглеждат искове по ЗОДОВ в изрично посочена от закона, изключителна
хипотеза. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който
се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Доколкото в АПК няма
специални правила доказателствената тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е за ищеца. Искът е предявен в петгодишния давностен
срок от влизане в сила на решението, с което е отменен ЕФ. В тази връзка в хода
на защитата на ответника не е правено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се
включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който е приложимия
материален закон: незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменен по съответния
ред; вреда от такъв административен акт – имуществена или
неимуществена и причинна връзка между отменения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и
да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
Съдът намира при анализа на
доказателствената съвкупност, че е безспорно доказано наличието на отменен като
незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на
административна дейност.
С ТП № 2/2014г. въпросът за административния
характер на дейността по административно наказване е решен по обвързващ за
настоящия състав начин. Според дадените в него разяснения от върховните съдии,
независимо че НП/ съответно и ЕФ/ не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, от значение за квалифициране на
иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. В
случая отменения като незаконосъобразен електронен фиш представлява
властнически акт, издаден от административен орган, в рамките на неговата
компетентност, който административен акт, макар да поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Доказана е и отмяната по съответния ред –
от съда на ЕФ поради неговата незаконосъобразност. Доказано е и
извършеното заплащане в брой на АВ, съответно на 23.04.2019г., т.е. моментът на
увреждане на патримониума на ищеца и размерът на вредата са доказани.
Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил съответен
хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и
интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред.
Въпросът за наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между платения хонорар на адвокат за защитата
срещу отменения ЕФ, т.е. срещу незаконосъобразната административна дейност също
е изяснен по тълкувателен път с ТР №1/15.03.2017г. на ВАС. Така според
болшинството от върховните магистрати след като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е
отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства
гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издаденият електронен фиш и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Наказаното лице не би
потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите
законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния
извод е и обстоятелството, че както ЗАНН/към момента, когато е извършен разхода
и проведено заседанието пред РС и АСВТ/, така и НПК, към който той препраща, не
предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на
признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от
него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това
е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този
закон.
По тези съображенията, основани на
мотивите, изложени в Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016г. на ОСС на ВАС, съдът намира, че заплатеният от ищеца хонорар за
адвокат е вреда, пряко и непосредствено причинена на ищеца от издадения срещу
него незаконосъобразен ЕФ на ОДМВР – В.Търново. Предвид това, предявеният
иск за имуществени вреди в размер на 250,00 лева, представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, е доказан в своето основание.
Промените в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
въведени с ДВ бр. 94 от 2019г. не са били действащо право при произнасяне на РС
и АСВТ при обжалването на ЕФ. В действащата тогава редакция в производството
пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК, не се присъждат разноски в полза на нарушителя,
както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се
присъждат разноски срещу държавата. След като липсва процесуална възможност да
се упражни претенцията за разноски в административно наказателното производство
от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл
ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на колегиите на ВАС), обуславя се извод, че
направените от него разноски за правна помощ в хода на това производство,
приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена
вреда, която не му е възстановена в рамките на това производство. След като
това е така, а искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. Новелата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, приета с §9 от ЗИД ЗОДОВ/обн. ДВ бр.94 от 29.11.2019г./ е в сила от 03.12.2019г., т.е. не е
действащо право при разглеждане на АНД и е неприложима по отношение на фактите,
визирани в депозираната ИМ.
По въпроса за размер на
предявения иск съдът прие следното:
Налице са безспорни доказателства, че
упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, свързано с
процесния ЕФ, пред две съдебни инстанции, за което му е било заплатено в брой,
в хода на производството пред РС. Съдът приема за доказано, че при подписване
на ДПЗС ищецът е заплатил в брой и уговореното възнаграждение в размер на
250,00лв. за процесуално представителство пред РС и АСВТ, предвид оформената
разписка. Съгласно приетото по т.1 от диспозитива на Тълкувателно решение
№6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в договора за
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адв.
възнаграждение. Договорът е оформен по начин, който безспорно го свързва с процесния
ЕФ. Съдът счита за доказано, че ищецът е ангажирал адвокат за защита срещу
издадения ЕФ и му е платил АВ в пълния уговорен размер – 250 лв. С това
имуществената сфера на ищеца е накърнена. Намаляла е със сумата от 250,00лв.
общо. Това е достатъчно съдът да приеме, че ищецът е понесъл
имуществена вреда под формата на загуба в размера на платения адвокатски
хонорар. Поради това съдът приема за доказан иска за имуществени вреди, в
пълния предявен размер от 250,00 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответника
за прекомерност на адвокатския хонорар. В тази връзка съдът съобрази следното:
Въпреки че осъществяването на плащането е
доказано в посочения размер, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело №2/2016г., в мотивите на което е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В същото време в
разпоредбата на чл.81 от ГПК е предвидено, че разноските се дължат за
съответната инстанция, като нормата на чл.2, ал.4 от
Наредбата гласи, че възнагражденията за процесуално представителство
се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново
разглеждане. Пред РС по АНД № 659/2019г.
адвокатът не е участвал в открито с.з. В касационно производство е изготвил
писмено становище и не е заплатен отделен хонорар. В този ред на мисли съдът
намира за неоснователно направеното от ПП на ответника с писмения отговор на
ИМ, възражение за прекомерност на АВ. Платеният размер от 250,00лв. съответства
на АВ съразмерно на фактическата и правна сложност на делото и на
действителните процесуални усилия на адвоката. Поради това не е налице
съпричиняване от ищеца, който е положил грижата на добър стопанин за интересите
си. Налице са обективни обстоятелства, изтъкнати по-горе, които определят
хонорара на адвоката от 250,00лв. като съответен на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата – „справедлив и обоснован“. При тези съпоставки се
налага изводът, че възстановяването на този разход в настоящия процес в пълния
му размер от 250,00лв. не би имало за резултат неоснователно обогатяване на
ищеца. В този ред на мисли, съдът приема, че хонорар от 250,00лв.
е съответен/съразмерен на обема на действително оказаната правна
защита и съдействие по това дело.
В заключение, съдът намери за доказани
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание
чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди,
в размер на 250,00лева, представляващи платените от него разноски за
адвокат по делото за отмяната на Електронен фиш Серия Г № 0001180 на
ОДМВР-Велико Търново. Предвид това, решаващият правен извод на
настоящия състав на съда е в смисъл, че претенцията за присъждане на
обезщетение в размер на 250,00лв. за претърпени имуществени вреди е доказана по
основание и размер, и следва да бъде уважена.
Основателно е и искането за присъждане на
законна лихва за забава върху сумата за обезщетение за имуществени вреди. В т.4
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи –
от момента на преустановяването им. В този смисъл е налице консолидирана
пракитка на ВАС. Доводът на ответната страна, че такива не се следват, тъй като
разноските не са лихвоносно задължение, когато се присъждат в съдебните
производство не се споделя от ВАС. Практика в посочения смисъл е Решение №
13430 от 09.10.2019г. по адм. дело № 1094/2018г. на ВАС; Решение № 9758 от
25.06.2019г. по адм. дело № 4288/2019г. на ВАС. Притезанието, заявено с главния
иск, не е за присъждане на съдебни разноски, а за обезщетение по реда на ЗОДОВ.
На това основание законните лихви следва да бъдат присъдени върху сумата,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от датата на влизане
в сила на съдебното решение (датата на постановяване на съдебния акт на
касационната инстанция) - 19.07.2019г., но доколкото е поискана, считано от 20.07.2019г.
то ще бъде присъдена от тази дата до предявяване на ИМ/01.06.2020г./.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
за производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Изхождайки от посоченото правило и предвид
изхода на делото ответникът следва да плати на ищеца внесената държавна такса
от 20 лева и разноски за хонорар за един адвокат - 150,00лева. За
плащането на сумата на договореното АВ от 150,00лв. са представени
доказателства/договор за правна защита и съдействие от 26.01.2020г./вж. л.4/.
Сумата на АВ от 150лв. не превишава минимален размер от 300,00лв., определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.8 от Наредбата, в редакцията й след
промяната с ДВ бр.68 от 2020г. Предвид това възражението за прекомерност
на ПП на ответника е неоснователно.
Воден от горните мотиви, на
основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, във вр. с ал.1 от с.з. и чл.203 от АПК, VII-ми административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР
–Велико Търново да заплати на Н.А.Н. с ЕГН ********** от гр. В. Търново,
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 250,00
лв. (двеста и петдесет лева), представляващи сумата на платените от същия
разноски за адвокат по АНД № 659/2019 г. по описа на ВТРС за обжалването на Електронен
фиш Серия Г № 0001180 на ОДМВР-Велико
Търново, ведно с лихва за забава
върху цената на предявения иск в размер на 22,09лв.
/двадесет и два лева и девет стотинки/, за периода от 20.07.2019г. до
01.06.2020г. и законната лихва от
момента на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР Велико Търново да заплати на Н.А.Н. с ЕГН ********** от
гр. В. Търново, сумата от 170,00 лева (сто и седемдесет лева),
представляваща съдебни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Решението, на основание чл.138 от АПК, да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: