Р Е Ш Е Н И Е № 260290
гр.
Сливен, 28.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СЛИВЕН, Гражданско отделение, Х-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3244 по описа за
Производството е
образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София чрез адв. Н.Ш. от САК против М.А.Д., ЕГН: ********** ***, на която
заповедта за изпълнение и й е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът твърди, че
страните били сключили на 17.01.2018 г. договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план Интернет 15,99
лв., със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и промоционален
такъв в размер на 13,99 лв. за 24 месеца. Ответницата не била изпълнила
задължението си да заплати абонаментни месечни такси в размер на 24,79 лв. за
период от 20.01.2018 г. до 19.03.2018 г. В резултат на неизпълнението на
основание т. 11 от договора, мобилният оператор бил начислил неустойка в размер
на 44,03 лв., която не била надвишавала трикратния размер на месечната
абонаментна такса и била отразена във фактура № **********/20.05.2018 г.
На същата
дата-17.01.2018 г. между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на
който на ответницата й било предоставено ползването на мобилно устройство
TABLET PRESTIGIO WIZE 341884G BLACK на преференциална цена. В резултат на
неизпълнението по договора ответницата била дължала и сума в размер на 191, 67
лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената при предоставяне на устройството преференциална цена, начислена във
фактура № **********/20.05.2018 г.
. За потребените от
абоната услуги ищеца бил издал следните фактури: № **********/20.02.2018 г. за периода от
20.01.2018 г. до 19.02.2018 г., с падеж-07.03.2018 г. за сума в размер на 13,98
лв., която се претендира в размер на 9,91 лв., поради извършено частично
плащане в размер на 4,07 лв.; №
**********/20.03.2018 г. за период от 20.02.2018 г. до 19.03.2018 г. с
падеж-04.04.2018 г. за сума в размер на 14,88 лв., съставляваща незаплатена
абонаментна такса и фактура №**********/20.05.2018 г. за периода от 20.04.2018
г. до 19.05.2018 г., с падеж-04.06.2018 г. за сумата от 235,70 лв., от която
сума, сумата от 44,03 лв., съставлява неустойка, а сумата от 191,67 лв.,
съставлява дължимата сума за мобилното устройство.
Ищецът
бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което
обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Моли да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на мобилния
оператор сумата в общ размер от 260,49 лв., от които сумата от 24,79 лв.,
съставлява потребени и незаплатени мобилни услуги по договор за мобилни услуги
в периода от 20.01.2018 г. до 19.03.2018 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението-09.04.2020 г. до окончателното
плащане на вземането и сумата от 44,03 лева, съставляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, в трикратен размер на
месечната абонаментна такса и сумата от 191,67 лв. представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставяне на
устройството преференциална цена, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответницата е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни . Не били представени доказателства, че представените по делото копия от писмени доказателства били подписани от ответницата. Липсвали доказателства, че на ответницата било предадено мобилното устройство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 17.01.2018 г. страните са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план Интернет 15,99 лв., със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и промоционален такъв в размер на 13,99 лв. за 24 месеца. Ответницата не е изпълнила задължението си да заплати абонаментни месечни такси в размер на 24,79 лв. за период от 20.01.2018 г. до 19.03.2018 г. В резултат на неизпълнението на основание т. 11 от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 44,03 лв., която не надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса и е отразена във фактура № **********/20.05.2018 г.
На същата дата-17.01.2018 г. между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който на ответницата й било предоставено ползването на мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 341884G BLACK на преференциална цена. В резултат на неизпълнението по договора ответницата дължи и сума в размер на 191, 67 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството преференциална цена, начислена във фактура № **********/20.05.2018 г.
. За потребените от абоната услуги ищеца бил издал следните фактури: № **********/20.02.2018 г. за периода от 20.01.2018 г. до 19.02.2018 г., с падеж-07.03.2018 г. за сума в размер на 13,98 лв., която се претендира в размер на 9,91 лв., поради извършено частично плащане в размер на 4,07 лв.; № **********/20.03.2018 г. за период от 20.02.2018 г. до 19.03.2018 г. с падеж-04.04.2018 г. за сума в размер на 14,88 лв., съставляваща незаплатена абонаментна такса и фактура №**********/20.05.2018 г. за периода от 20.04.2018 г. до 19.05.2018 г., с падеж-04.06.2018 г. за сумата от 235,70 лв., от която сума, сумата от 44,03 лв., съставлява неустойка, а сумата от 191,67 лв., съставлява дължимата сума за мобилното устройство.
По предявените
положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК
За основателността на предявения иск е от значение установяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: наличието на договорни отношения между страните – договор за мобилни услуги, изпълнението на задължението на ищеца по предоставянето на мобилните услуги, договор за лизинг и предоставянето на ползването на мобилното устройство, както и основание и размер на всяко едно вземане – незаплатените абонаментни такси, и фактите от правопораждащия фактически състав на задължението за заплащането на стойността на предоставеното за ползване мобилно устройство, наличието на договор за лизинг, обявяването на предсрочната изискуемост на лизинговите вноски и уведомяването на абоната за настъпилата им предсрочна изискуемост. Следва да се докаже и правопораждащия фактически състав на задължението за заплащането на неустойка по процесните договори- уговорката за заплащане на неустойка в договорите, предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя и размера на неустойката.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество в качеството му на мобилен оператор, от една страна, и ответникът, в качеството му на потребител от друга страна, е сключен договор за мобилни услуги и му били издавани фактури за клиентски номер ********* съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор. Ответникът сключил с него договор за ползване на мобилен номер +359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план Интернет 15,99 лв., със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и промоционален такъв в размер на 13,99 лв. за 24 месеца. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него.
Съгласно чл.26 от Общите условия, неразделна част договора, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. За претендираните от ищеца суми са били издадени фактури, като в уговорения срок за заплащането им не е налице изпълнение от страна на ответника.
Не се доказа от ответника, при разпределена за него доказателствена
тежест с доклада по делото, да е изпълнил процесното задължение и изпълнение да
е получено от ищеца. Затова, заявената искова претенция за признаване за
установена дължимостта на процесната сума в размер на 24,79 лв., представляваща
стойността на незаплатени абонаментни такси за периода от 20.01.2018 г. до
19.03.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1115 по описа за
По
отношение на исковете с правно основание
чл.92 ЗЗД
Съгласно чл.19б от ОУ операторът има право едностранно да прекрати индивидуалния договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане. В случая, както се установи по-горе, ответникът не е заплатил дължимите от него два броя месечни такси по договора за мобилни услуги. Затова и мобилният оператор е упражнил правото си да прекрати договора. В процесния договор е уговорена клауза, по силата на която в случаите на предсрочно прекратяване на договорите, потребителят дължи неустойка. Доколкото операторът законосъобразно е прекратил процесните договори, то за него е възникнало и правото на заплащане на неустойка. Размерът на неустойката се определя съобразно постигнатото споразумение между мобилния оператор и Комисията за защита на потребителите-чл. 1.1.б „а” неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяването на договора до изтичането на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни вноски. Размерът на претендираната по делото неустойка е формиран по този начин като се равнява на три броя месечни абонаментни вноски, всяка от тях в размер на 15,99 лв. или общо 44,03 лв. Този размер на неустойката не противоречи на закона и на добрите нрави и така уговорената неустойка не нито нищожна, нито прекомерна и не съставлява неравноправна клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. В т. 8 от договора за мобилни услуги е посочена цената в брой на мобилното устройство или обща лизингова цена с абонаментен план, стандартната цена на устройството без абонамент/в брой, както и отстъпката от стандартната цена на устройството. В своята съвкупност тези факти доказват, че длъжникът е информиран за начина на формиране на неустойката, вкл. че същата включва част от стойността на отстъпката на предоставените устройства, и е приел чрез подписването на договора условията на оператора. Безспорно страните са изразили съгласие с процесната клауза и за последиците, които тя предвижда. Поради неизпълнение на задълженията от страна на потребителя същият не може да се възползва занапред от преференцията да заплаща стойността на мобилните устройства в намаления размер, поради което и клаузата, с която се предвижда, че се дължи част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, не се явява неравноправна. Това обосновава необходимостта от заплащане на пропорционална част от направените отстъпки при закупуване или предоставянето на лизинг на мобилно устройство, съответстващи на оставащия срок до края на договора.
Затова и заявената акцесорната претенция за заплащане на начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора е основателна.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 475 лв./300 лв., адвокатско възнаграждение, 150 лв. депозит за особен представител, и 25 лв. държавна такса/ в настоящото производство. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в размер на 385 лв./360 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса/, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.А.Д., ЕГН: ********** ***, дължи на Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, сума в общ размер от 260,49 лв., от които сумата от 24,79 лв., съставлява потребени и
незаплатени мобилни услуги по договор за мобилни услуги в периода от 20.01.2018
г. до 19.03.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението-09.04.2020 г. до окончателното плащане на вземането и
сумата от 44,03 лева, съставляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, в трикратен
размер на месечната абонаментна такса и сумата от 191,67 лв. представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството преференциална
цена, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1115 по описа за
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН: ********** *** да
заплати на Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София сумата от
общо 475 лв, представляваща разноски пред първата инстанция за
държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 385 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 1115 по описа за
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: