О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ю. БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Татяна Макариева
въззивно частно дело N 2253
по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на М.К.Р. срещу определение № 3804 от 30.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1363 по описа за 2018 г. на ВРС, в частта, с която на
основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по предявения отрицателен установителен иск по
чл. 124 ГПК от М.К.Р. срещу „Електроразпределение Север“ АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1428,82 лв., начислена за периода от 03.09.2016 г. до
02.09.2017 г. за обект с административен адрес гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“,
бл. 13, ап. 20 с клиентски номер ********** и абонатен № **********. Със същото
определение ищецът (жалбоподател) е осъден да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД сумата от 408 лева, представляваща направените разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се,
че изводът на съда за недопустимост на исковата претенция поради недоказан
правен интерес е неправилен. Правният си интерес обосновава с обстоятелството,
че „Енерго-про Мрежи“АД / „Електроразпределение Север“АД/ извършва поддържането
на електроснабдителната мрежа и въз основа на извършените от това дружество
проверки и констатации „Енерго-про Продажби“ АД е начислило, претендираната от
ищеца сума, начислена като цена на електроенергия за минал период.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК насрещната срана е изразила становище по
жалбата, като счита същата за неоснователна
в двете си части.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е
подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
С исковата
молбата ищецът Р. е предявил иск с правно основание чл.124 ГПК
да се приеме за установено, че не дължи на „Енерго-про Мрежи“ ЕООД сумата от 1428.82 лева,
представляващи стойност на електроенергия, начислена за периода 03.09.2016 г. до 02.09.2017 г..
С писмен
отговор „Енерго-про Продажби“ АД оспорва иска като неоснователен.
С писмен отговор
Електроразпределение Север АД изразява становище за недопустимост на
иска, поради липса на правен интерес, като заявява, че дружеството не е
претендирало от ищеца заплащането на посочената в исковата молба сума.
Процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск за съществуването на едно
право законодателят е предвидил наличието на интерес. В тежест на ищеца по
предявен отрицателен установителен иск е да докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, като установи наличието на защитимо свое право,
засегнато от правния спор, като докаже и фактите, от които то произтича.Освен
това за да е допустим иска, следва да не са налице и отрицателни процесуални
предпоставки. В случая от данните по делото не се установява наличие на правен
интерес от предявяване на иска срещу „Енерго-про Мрежи“АД/ понастоящем с
наименование „Електроразпределение север“АД/. Съгласно твърденията на ищеца в
исковата и уточнителните молби, причината поради която насочва претенцията си
срещу „Енерго-про Мрежи“АД е факта, че това дружество отчита потребената
електроенергия и извършва проверки на СТИ. Тези обстоятелства обаче не правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу това дружество за
недължимост на начислена сума, фактурирана и претендирана като дължима от друго
лице, в случая „Енерго-про Продажби“АД.
По
изложените съображения, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на
правен интерес от предявения отрицателен иск, поради което
същият е
недопустим.
Като е направил изводи, идентични на
изводите на настоящата инстанция ВРС е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Частната жалба в частта с която се
обжалва определението, с което ищецът (жалбоподател) е осъден да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД сумата от 408 лева, представляваща направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК също е неоснователна. Отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение
е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати
направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК дава право на ответника на разноски при
прекратяване на делото, без да отдава значение на основанието за прекратяване
на производството. Съдебната практика приема също, че при прекратяване на
делото ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, поради което, по аргумент за противното
- когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, няма право на разноски
при прекратяването му. Основанието да се присъдят се крие във вината на
противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен иск /в този смисъл Определение № 169/26.04.2010г. по ч.гр.д.
166/2010г. на ВКС; Определение № 207/16.04.2010г. по ч.гр.д. № 216/2010г. на
ВКС и др. постановени по приложението на чл. 78, ал. 4 от ГПК/. Логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда
правна сфера. Същите в настоящият
случай не са прекомерни и са съобразени с нормативната уредба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 3804 от 30.03.2018 г., постановено по гр. д.
№ 1363 по описа за 2018 г. на ВРС, в частта, с която на основание чл. 130 ГПК е
прекратено производството по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК от М.К.Р. срещу
„Електроразпределение Север“ АД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1428,82 лв.,
начислена за периода от 03.09.2016 г. до 02.09.2017 г. за обект с
административен адрес гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“, бл. 13, ап. 20 с
клиентски номер ********** и абонатен № ********** и с което ищецът
(жалбоподател) е осъден да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от
408 лева, представляваща направените разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване на
основание чл.274, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: