Р Е
Ш Е Н
И Е
182/2.3.2018г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния
съдия гр. д. № 2315 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът Р.С.А., ЕГН **********,***,
излага, че с ответника М.Г.Д., ЕГН **********,***, с адрес към датата на
исковата молба: гр. Шумен, следствен арест, ул. „Д.“ № 2, са сключили граждански брак на 30.01.2015 г., като
от брака си нямат родени деца. Сочи се в молбата, че след сключване на брака, страните
заживели в общежитие в гр. София, като били там в продължение на половин
година. В последствие се изместили в друго жилище, на квартира, като ответникът
започнал работа като строител. Отношението на ответника се променило, често
избухвал, обиждал ищцата, държал се арогантно и искал постоянно да си сменят
квартирата, сякаш се криел от нещо. Тогава разбрала, че имал присъди и е лежал
в затвора. През месец декември 2015 г. ответникът бил задържан, като го
осъдили. Получил ефективна присъда и около година лежал в Централния софийски
затвор. През това време ищцата учела и работела, но трябвало да го издържа и да
плаща квартира. По негово настояване изтеглила няколко бързи кредита, за които
била осъдена да плаща. Тъй като финансовото й положение се влошило, била
принудена да напусне квартирата и да се върне в общежитие в Студентски град.
През месец декември 2016 г. ответникът бил освободен от затвора и заживял при
ищцата. От тогова започнал да упражнява физически, психически, финансов и
емоционален тормоз към ищцата. Не работел и постоянно я изнудвал. Четири пъти я
бил пребивал, като се е налагало да посещава спешно отделение. Ищцата била
подложена на невероятен стрес. Ищцата се опитвала да избяга, но съпругът й
постоянно я намирал и принуждавал да се върне при него, заплашвайки я, че ще се
самоубие, ще запали къщата на майка ѝ, че ще пострадат роднините ѝ.
Многократно бил чупил мобилния ѝ телефон, рязал ѝ е косата. Пътувал
до родния ѝ град /Шумен/, като заплашвал баба ѝ и дядо ѝ.
Нееднократно е ходил до местоработата ѝ, с желанието да говори с
управителя, за да бъде уволнена, като е вдигал скандали на работното ѝ
място. През месец юли 2017 г. страните били взели решение да се разделят.
Същият месец на ищцата ѝ се наложило да посети дядо си, който бил в
болница в гр. Шумен, като пристигайки в града, ответникът я чакал на
автогарата, където започнал да я обижда, заплашва, ударил ѝ шамар.
Завлякъл я в един хотел, където тя успяла да напише на неин познат къде е, за
да повика полиция. Полицаите дошли, като я отвели до автогарата да вземе
автобус до гр. София. Ответникът продължавал да я тормози, като ходел до
местоработата ѝ и отправял заплахи
и закани по телефона. Горното принудило ищцата да се прибере в гр. Шумен,
където ответникът отново я последвал, но бил задържан и по последна информация
на ищцата същият бил в Следствен арест, гр. Шумен. Предвид изложеното ищцата
счита, че бракът ѝ с ответника не може повече да съществува и следва да
бъде прекратен. Ето защо моли съда да постанови решение, по силата на което да
бъде прекратен сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, по вина на ответника, като ѝ бъде
възстановено предбрачното фамилно име- А.. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че
възразява срещу исковата молба, като счита, че не са налице основания за
развод. В хода на делото заявява, че иска развод, но не желае да плаща
разноските в производството.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на
акт за граждански брак № 3012/30.01.2015 г., съставен от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Столична, се установи, че страните са законни
съпрузи от 30.01.2015 г. Не се спори между страните, а се установява и от
доказателствата по делото, че съпрузите към датата на предявяване на иска са
разделени и не живеят заедно, като ответникът е в затвора, тъй като е осъден и
му е наложено наказание „лишаване от свобода“. От събраните по делото гласни
доказателства, се установи, че ответникът е ходил нееднократно на работно място
на ищцата /магазин „Кауфланд“, находящ се в Студентски град, гр. София/, като е
създавал проблеми на съпругата си, държал се е агресивно, което му поведение
предизвикало управата на магазина да му наложи забрана да го посещава. От
същите показания става ясно, че ответникът е упражнявал и физическо насилие над
ищцата. Последното се признава и от ответника. Съдът дава вяра на тези гласни
доказателства, тъй като са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви, и са в
синхрон с останалия събран доказателствен материал.
Позовавайки се на изложеното
и категоричното нежелание на съпругата да възобнови съжителството си с
ответника, съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич,
доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите
и интересите и съществува повече в тяхна вреда, отколкото полза, без реални
перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо
разстроен и следва да бъде прекратен.
Досежно вината, счита, че тя
принадлежи на съпруга, тъй като по делото единствено се събраха доказателства
за негово противобрачно поведение, с което той е нарушил основни принципи,
залегнали в основата на брачните отношения и предвидени в разпоредбите на чл.2,
т.6 и т.7, чл.14, чл.16 и чл.17 от СК, а именно уважение, грижа, разбирателство,
зачитане на личността в семейството и общи грижи за семейството. Данни за
осъществено противобрачно поведение от страна на съпругата не се събраха.
Относно фамилното име на
съпругата, имайки предвид желанието на ищцата, заключава, че след
прекратяването на брака съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилно
име- А..
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски следва да се възложат върху виновния съпруг- М.Г.Д.,
ЕГН **********.
Съобразявайки се с данните по делото относно доходите
на страните, съдът определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск
в размер на 50.00 лева, от които приспада първоначално внесените от ищеца- 25.00
лева. Остатъкът от сумата, следва да се доплати от ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да изплати на ищеца извършените по делото разноски, в размер на 625.00
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 30.01.2015
г., с акт за граждански брак № 3012/30.01.2015 г., съставен от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Столична, граждански брак между М.Г.Д.,
ЕГН **********,*** и Р.С. Д., ЕГН **********,***,
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГЪТ- М.Г.Д., ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА
предбрачното фамилно име на съпругата- А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, от които
приспада първоначално внесените от ищеца 25.00 лв.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен
съд сума, в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна
такса за водене на делото.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати
на Р.С. Д., ЕГН **********,***, сума в размер на 625.00 лева /шестстотин двадесет
и пет лева/, представляваща извършените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: