Решение по дело №385/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
към Решение №313 от 01.03.2022 г. по АНД №385/2022 г. по опис на РС Варна

С Постановление №1050/2020 от 28.01.2022 г. на РП Варна, на основание
чл.375 НПК, вр. чл.78а НК, е внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на Т.Х.Т., ЕГН **********, за
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, за това че:
На 24.01.2022 г. в гр. Варна, при условията на маловажен случай, без
надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества на обща стойност
14.47 лв, от които 1.62 гр нетно тегло марихуана със съдържание на активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 14.93 % на стойност 9.72 лв и 0.19 гр нетно тегло
метамфетамин със съдържане на активно действащ компонент метамфетамин 58.51 % на
стойност 4.75 лв.
Обвиняемият Т. Т., редовно призован, се явява лично. Не оспорва описаната
фактическа обстановка, признава се за виновен, изразява критично отношение към
стореното и готовност да понесе отговорността си.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.01.2022 г. около 01.20 ч. в гр. Варна, служители на Трето РУ при ОД на
МВР Варна – свидетелите В.С. и П.Н. предприели проверка на лице, намиращо се в л. а.
“Опел Вектра”, рег.№В2196ВВ, паркиран на паркинг до магазин “Кауфланд” на бул.
“Христо Смирненски”, при което, след като установили самоличността на обв. Т.Т., на
въпрос, дали държи в себе си забранени предмети, той отговорил отрицателно, при което
свид. В. С. извършил проверка в автомобила и установил в жабката наличие на прозрачен
полиетиленов плик с бяло кристалообразно вещество в него, както и наличие в отделение до
скоростния лост на друго прозрачно полиетиленово пликче с поставена в него суха зелена
тревиста маса, изглеждаща и миришеща като марихуана. На поставени от свид. В. С.
въпроси, обв. Т. Т. отговорил, че в съответните полиетиленови пликчета се съдържат
наркотични вещества и че ще ги предаде доброволно. Тогава свид. В. С. съставил съответен
протокол, в който обв. Т. Т. посочил, че съответните вещи са за лична употреба и ги предава
доброволно.
Изготвена физико-химическа експертиза установила, че държаните от обв. Т
Т. вещества представляват метамфетамин с нетно тегло 0.19 гр с процентно съдържане на
активен компонент метамфетамин 58.51 % и марихуана с нетно тегло 1.62 гр с процентно
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 14.39 % като извършената оценка
съобразно Приложение №2 от Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г. сочи обща
стойност на съответните вещества 14.47 лв (четиринадесет лева, 47 ст.), от която 9.72 лв за
веществото метамфетамин и 4.75 лв за веществото марихуана.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените документи по БП №107/2022 г. по опис на Трето РУ при ОД МВР
Варна - протокол за разпит на обвиняем от 27.01.2022 г.; справка за съдимост на Т. Т.;
протокол за доброволно предаване от 24.01.2022 г., протокол №36 от 25.01.2022 г. за
физико-химическа експертиза; протокол за оценка на наркотични вещества от 27.01.2022 г.;
справка с характеристични данни за Т. Т., протоколи за разпит на свидетелите В. С. и П. Н.,
чиито показания съдът кредитира като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени
лични възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
1

изводи:
Изтъкнатите несъмнени фактически констатации налагат извод, че обв. Т. Т. е
осъществил признаците от фактическия състав на престъплението по възведеното
обвинение доколкото на инкриминираната дата без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества 1.62 гр нетно тегло марихуана със съдържание на
активно действащ компонент тетрахидроканабинол 14.93 % и 0.19 гр нетно тегло
метамфетамин със съдържане на активно действащ компонент метамфетамин 58.51 %, като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Обвиняемият Т. Т. е
съзнавал, че веществата, които държи са наркотични такива и че същият упражнява
фактическа власт върху тях в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите.
Но, в разпоредбата на чл.9, ал.2 НК законодателят изрично е посочил
предпоставките, при които едно деяние, макар и формално да осъществява признаците на
дадено престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Като критерий, който обуславя
малозначителността на едно деяние, е визиран един от обективните признаци на
престъплението, а именно – обществената му опасност, като в първия случай – тя изобщо
липсва (обществените отношения не се засягат), а във втория – същата е явно незначителна
(обществените отношения се засягат в такава степен, при която използването на наказателна
репресия е неоправдано).
Обществената опасност на престъпното деяние отразява неговото обективно
противоречие с интересите на обществото и неговото развитие, с установените в страната
обществени отношения от всякакъв вид в тяхната съвкупност. Разпоредбата на чл.10 НК
отразява това обективно противоречие, като посочва и основните негови проявни форми –
деяние, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността,
установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси,
защитени от правото. Не всяко общественоопасно деяние обаче е престъпление, а само това,
което съдържа това обективно качество, съобразно критериите на чл.9, ал.1 НК и по
аргумент за противното - от разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Характера на обществената
опасност се определя от характера на обществените отношения, върху които се посяга,
спецификата на последиците и степента на засягане на обекта в качествено и количествено
отношение. Степента на обществената опасност се определя от стойността на предмета,
последиците от деянието, характерът на действието или бездействието, начините и
средствата, използвани от дееца за осъществяване на деянието, условията на време, място и
обстановка, при които е осъществено конкретното деяние, особеностите на субекта на
престъплението, особеностите на субективната страна на престъплението. Степента на
обществена опасност подлежи на оценка от съда и при решаване на въпроса за приложение
на чл.9, ал.2 НК.
При преценка на обществената опасност на конкретното деяние и конкретния
деец, съдът отечете следните обстоятелства: 1) пренебрежимо минималистично количество
наркотично вещество, което е държал обв. Т. Т. – метамфетамин 0.19 гр и марихуана 1.62
гр; 2) незначително ниска стойност на съответните наркотични вещества – 14.47 лв; 3)
чистото съдебно минало на обв. Т. Т.; 4) доброто процесуално поведение, изразяващо се в
незабавно съгласие за даване на обяснения, съдържащи пълно признание за осъществено
държане на съответното количество наркотично вещество; 5) изразеното критично
отношение към стореното и готовността му да понесе съответната отговорност както в
приобщения разпит от досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие; 6)
младата и трудоспособна възраст на обв. Т. Тодоров; 7) факта, че същият е трудово
ангожиран; 8) обстоятелството, че процесните наркотични вещества са били предназначени
2

за лична употреба; 9) наличните изцяло положителни характеристични данни за обв. Т. Т..
В своята съвкупност, всички изтъкнати обстоятелства водят настоящия
съдебен състав до категоричен извод за явна незначителност на степента на реализираната с
процесното деяние обществена опасност, при което са налице критериите на втората
хипотеза на чл.9, ал.2 НК.
Доколкото в случая е повдигнато обвинение по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 НК, касаещо маловажност на случая, съдът намира за необходимо да посочи разликата
между разпоредбата на чл.9, ал.2 НК и съдържанието на понятието „маловажен случай“,
изяснено в разпоредбата на чл.93, т.9 НК.
Маловажността на случая, регламентирана в чл.93, т.9 НК е елемент от състава
на различни престъпни деяния, посочени в някои от разпоредбите на особената част на НК,
които деяния остават престъпни, въпреки наличието на обстоятелствата по чл.93, т.9 НК.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК се прилага за всички престъпни състави, дори и
квалифицирани като маловажни случаи по смисъла чл.93, т.9 НК.
Следва да се посочи още, че реализирането на наказателната, съответно
реализирането на административно-наказателната отговорност, не е самоцел на закона, тъй
като справедливо е предвидена възможност за оценка на обществената опасност на
конкретното деяние през призмата на неговата малозначителност и предоставянето на
възможност на конкретното лице да се поправи и превъзпита. Реализирането на
наказателната репресия в случай като този, би означавало, да не се даде възможност на един
човек в млада възраст да се развива без обременености в житейския си път като пълноценен
член на обществото, като в същото време не са предприети адекватни мерки за преследване
на тези негови членове, които разпространяват наркотичните вещества сред младежите и
реализират огромни доходи от мащабна и с особено висока степен на обществена опасност
престъпна дейност.
В този смисъл са и Решение №870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н.д. №242/2005
г., Решение №557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н.д. №609/2008 г., Решение №414 от
26.10.2009 г. на ВКС по н.д. №429/2009 г., Решение №123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н.д.
№744/2009 г., НК, Решение №148 от 18.06.2013 г. на ВКС по н.д. №370/2013г., Решение
№382 от 28.11.2014 г. на ВКС по н.д. №1107/2014 г., Решение №68 от 25.02.2015 г. на ВКС
по н.д. №2000/2014 г. и др.).
Същото разбиране е застъпено и в мотивите на ОС Варна към решения по
ВНАХД №1620/2015 г., ВНАХД №365/2016 г., ВНОХД №639/2016 г., ВНАХД №873/2016
г., ВНАХД №333/2016 г., ВНАХД №913/2016 г., ВНАХД №231/2018 г., ВНАХД
№468/2018г., ВНАХД №777/2018 г., ВНАХД №560/2019 г., ВАНХД №709/2019 г., ВАНХД
№165/2020 г., ВНОХД №1076/2020 г., ВНАХД №1199/2020 г. и др.
Предвид гореизложеното съдът прецени, че деянието, извършено от обв. Т. Т.,
само формално осъществява признаците на престъпление по смисъла на чл.354а, ал.5, вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, но тъй като степента на неговата обществена опасност е явно
незначителна, съобразно чл.9, ал.2 НК деянието не е престъпно, поради което и на
основание чл.304 НПК, съдът призна обв. Т. Т. за невиновен.
В постановеното Решение №313 от 01.03.2022 г. е допуснато по технически
причини неправилно вписване на датата на процесното деяние като вместо коректната дата
24.01.2022 г. съобразно възведеното обвинение и съответстващите приобщени
доказателства, е посочена напълно различна дата – 25.10.2020 г. в диспозитива
(заключителната част) на решението. Доколкото не съществува процесуален ред за
отстраняване на допуснатата грешка в постановения съдебен акт, това следва да бъде
отразено в настоящите мотиви за изясняване на наличното несъответствие и за
потвърждение, че подсъдимият е признат за невиновен за извършване на деянието по
3

процесното обвинение на датата 24.01.2022 г.
При този изход на делото и съобразно чл.190, ал.1 НПК сторените в
производството разноски в размер 133.25 лв остават за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	313
Дата:	1 март 2022 г.
Съдия:	Димо Цолов

Дело:	20223110200385
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	31 януари 2022 г.

Решение по дело №385/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите