Решение по дело №609/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260000
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20185001000609
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 260000

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. ПЛОВДИВ 30.01.2023 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 30.01.2023 г. в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                                             РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                

като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ в.т. дело № 609 описа на  ПАС за 2018 г., установи следното:

Производство по чл. 251 от ГПК.

На 22.11.2022 г. в ПАС е постъпило писмо на См ОС изх. № 20220110 от 17.11.2022 г.

 С него на настоящия съд е изпратена молба вх. № 20220513 на См ОС изходяща от Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** ведно с т. дело № 30/2016 г. на См ОС,  т. дело № 1202/2019 г. на ВКС, ч.т. дело № 565/22 г. на ПАС, в.т.дело № 609/2018 г. на ПАС, т. дело № 3095/17 г. на ВКС, т. дело № 384/2017 г. на ПАС, ч. т. дело № 537/16 г. на ПАС, ч.т. дело № 473/2016 г. на ПАС.

С нея Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, гр. П. иска тълкуване на постановеното по в. т. дело № 609/2018 г. по описа на ПАС решение № 20 от 14.01.2019 г. в частта относно присъдените с това решение разноски, както и  в частта, с която ПАС е потвърдил присъдените такива от първоинстанционния съд.

След постъпване на молбата е констатирано, че препис от същата е изпратен само на един от другите участници в производството и е разпредено изпращане на такъв и на Д.“ ЕООД, ***.

Отговор е подаден това дружество, а „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД,  ЕИК *********, гр. С. не е подала такъв.

По повод на молбата следва да се посочи, че съгласно чл. 251, ал.1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

В ал. 2 е посочено, че тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

В случая по делото липсват данни то да е изпълнено, което сочи, че молбата е  допустима.

Що се отнася до основателността й следва да се посочи, че решението, чието тълкуване се иска е постановено по повод въззивна жалба на „Д.“ ЕООД, ***   и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** против постановеното от См ОС по т. дело № 30/2016 г. решение, с което са отхвърлени предявените от  „Д.“ ЕООД, ***   и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** искове с основание чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждането на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД,  ЕИК *********, **** да заплати на ищците солидарно сумата от 150 000 лв., като част от общодължима сума от 400 000 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно поради получаването й на неосъществено основание с оглед извършени подобрения на вила „З.“, находяща се в м. „А.“, П., община С. със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от приземен етаж с разположени в него кухненски помещения, склад за хранителни продукти, помещение за заведение и санитарен възел, първи етаж с разположени в него три стаи с по две легла, тавански етаж, с разположени в него две стаи с по три и четири легла, барака за стопански нужди и прилежащо към сградата дворно място, собственост на болницата, а сега представляваща хотел „Д.П.“ с идентификатор *****.**.**.*. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., община С., съгласно скица № **-******/**.**.**г. на СГКК-С. със застроена площ от 291кв.м. на три етажа, предназначение „друг вид сграда за обитаване“, разположена в имоти с идентификатори ******.*.*** и *****.**.** и принадлежащата към поземлен имот с идентификатор *****.**.**, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.07.2016 г. до окончателното им изплащане и

„Д.“ ЕООД, ***   и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** са осъдени да заплатят на „МБАЛ д-р Б.Ш.“ АД, гр. С. разноски в размер на 6 036 лв.

В хода на въззивното производство от страна на Г. П. П. е напарено заявено за отказ от предявения от него иск.

С постановеното от ПАС решение № 20 от 14.01.2019 г. с оглед отказът от иск решението на См ОС в частта отхвърляща иска на Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, гр. Пловдив е обезсилено, а производството по същия прекратено.

Съответно решението, с което искът на „Д.“ ЕООД, ***   е бил отхвърлен е потвърдено.

С оглед на факта, че отказът от иска е направен чак при повторното разглеждане на делото от страна на ПАС актът на См ОС в частта осъждаща „Д.“ ЕООД, ***   и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** да заплатят на „МБАЛ д-р Б.Ш.“ АД, гр. С. разноски в размер на 6 036 лв.  е потвърден.

По тези причини с решението си ПАС е постановил и осъждането на „Д.“ ЕООД, ***   и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** да заплатят на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД,  ЕИК *********, **** направените разноски за производствата пред ПАС и ВКС в размер на 9066 лв.

В случая исканото тълкуване на решението на ПАС е именно с оглед потвърждаването на актът на См ОС в частта за разноските и с оглед постановеното осъждане от ПАС за заплащане на такива. То е свързано с поясняване дали с присъждането на разноските в тежест на двете осъдени лица съдът е изразил воля за това, че дължат същите солидарно или такава, че всеки от тях дължи съответната част от общо присъдения размер.

По повод на това искане е нужно да се спомене, че обикновено, когато повече лица са задължени към друго техен кредитор всяко от тях отговаря за своята част, т.е. налице е разделност на задълженията.

Има обаче и случаи, при които няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и той може да търси същата от всеки от тях, т.е. налице е солидарност на длъжниците. Според разпоредбите на чл. 121 от ЗЗД солидарност е налице в определените от закона случаи или ако е договорена,  т.е. тя е факт при наличие на ИЗРИЧНО предвиждане. Липсата на такова сочи за разделност на задълженията.

Това води и до извод, че и при разрешаване на спор от страна на съда за характера на отговорността на дължниците за солидарност може да се говори при изрично посочване в диспозитива на решението. Липсата на такова сочи, че волята на съда е за разделност на задължението. Единствената възможност за промяна на същата е по пътя на обжалването или по реда на чл. 248 от ГПК.  При липса на промени в същата и влизане на решението в сила то е задължително за всички с оглед чл. 297 от ГПК. Това изключва възможността то да се изпълнява или тълкува по начин различен от споменатия по- горе и от орган различен от посочения в чл. 251, ал.1 от ГПК.

Процесния случай е точно такъв, което навежда ПАС до извод, че молбата да тълкуване е неоснователна поради липса на неяснота в изразената от съда воля в диспозитива на решението.

Водим от това съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 20220513 на См ОС изходяща от Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** , с която той иска тълкуване на постановеното по в. т. дело № 609/2018 г. по описа на ПАС решение № 20 от 14.01.2019 г. в частта относно присъдените с това решение разноски, както и  в частта, с която ПАС е потвърдил присъдените такива от първоинстанционния съд.

Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.                                                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                    

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                               2.