Решение по дело №6525/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1264
Дата: 19 юни 2018 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20161100906525
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…………. 

гр. София, 19.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав в открито съдебно заседание, при закрити врата, на девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

при участието на секретар Милена Кюркчиева, като разгледа търговско дело № 6525 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625  и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК*******, със седалище *** за откриване производство по несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище ***.

Молителят  твърди, че търговските отношения между него и ответното дружество са се развивали въз основа на подписването на три търговски сделки – договори за банков кредит.

Първият от договорите бил сключен на 09.11.2006 г., като въз основа на същия банката е отпуснала на „С.Е.Д.М.“ ООД в качеството му на кредитополучател сумата в размер на 3 600 000 лева, като целта на предоставената сума е да се реализира проект „Г.ификация на район – К. – Сопот, Виртуален Г.опровод – Марица“. През време на действието на така подписания договор, същия е бил изменян по волята на страните общо 12 пъти чрез сключване на допълнителни споразумения. Предметът на измененията е концентриран върху предоговаряне отделни компоненти в съдържанието на банковата сделка, като това какъв да бъде размерът на отделните вноски, начинът и срокът на тяхното издължаване, вкл. е бил изменян размерът на дължимата в полза на банката годишна лихва. С последния подписан Анекс 12 от 16.01.2014 г. страните са се договорили за това, че издължаването на главницата по договора, която към момента на подписване на анекса възлизала на сумата от 2 390 000 лв. ще се осъществи на месечни погасителни вноски в периода от 20.07.2014 г. до 20.12.2014 г., като първата от тези вноски възлиза в размер на 398 335 лв., а всяка от следващите в размер на 398 333 лв. Така съгласно чл. 17 от договора за кредит и предвиденото в цитирания анекс 12 към същия  „С.Е.Д.М.“ ООД е имало задължението да погаси всички дължими от него суми по договора за кредит – главница, лихвите и надбавките, лихвите за просрочие, неустойките, комисионните и разноските в срок до 22.12.2014 г. В рамките на този срок от молителя се поддържа, че длъжника по отпуснатия кредит не е изпълнил задълженията си, доколкото не е заплатил нито една от вноските по погасителния план за периода 20.07.2014 г. до 20.12.2014 г. Така считано от 20.12.2014г. е станала изискуема и последната вноска по разсроченото издължаване на главницата по договора, която е била в размер на сумата от 398 333 лв. Клаузата на чл. 35 от обсъждания договор за банков кредит предвижда, че ако кредитът не бъде издължен на падежа или стане предсрочно изискуем, то банката има правото да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка /чл. 60, ал. 2 ЗКИ/, както и да пристъпи към изпълнение срещу заложените стоки и вземания или срещу всяко друго имущество на кредитополучателя по предвидения от закона ред. Посочено е, че общия размер на задължението на „С.Е.Д.М.“ ООД по договора за банков кредит от 09.11.2006 г. към 22.04.2015 г. възлиза на сумата от 2 727 257,93 лв. Предвид това банката е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка, като в рамките на образуваното ч.гр.д. № 50636 2015 г. по описа на СРС, 120 състав в нейна полза са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 06.10.2015 г., с които „С.Е.Д.М.“ ООД е осъдено да заплати посочените по-горе суми. Чрез издадения изпълнителен лист банката е образувала изп. дело срещу „С.Е.Д.М.“ ООД под № 3462/2015 г. по описа на ЧСИ –Ст. Я., с район на действие СГС.                   

Вторият от договорите бил сключен отново 24.11.2008 г., като въз основа на същия банката е отпуснала на „С.Е.Д.М.“ ООД в качеството му на кредитополучател сумата в размер от 100 000 лева. През време на действието на така подписания договор, последния е бил изменян по волята на страните общо 15 пъти чрез сключване на анекси. Предметът на измененията е концентриран върху предоговаряне отделни компоненти в съдържанието на банковата сделка, като това какъв да бъде размерът на отделните вноски, начинът и срокът на тяхното издължаване, вкл. е бил изменян размерът на дължимата в полза на банката годишна лихва, както и размерът на отпуснатата под формата на банков кредит сума, която е била неколкократно увеличена за да достигне  окончателната сума от 1 500 000 лв. С последния подписан Анекс 15 от 16.01.2014 г. страните са се договорили за това, че размерът на отпуснатия банков кредит се променя на сумата от 1 500 000 лв., като крайния срок, в които кредитополучателя следва да погаси напълно главницата по кредита е до 25.05.2015 г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, съответно към падежа на окончателното погасяване на главницата по кредита – 25.05.2015 г., както и към датата на приключване на всяка една от счетоводна година на банката, през време на действие на договора, кредитополучателя заплаща и начислената договорна лихва за периода, независимо, че не е дата за олихвяване на банката. Посочва се, че според чл. 10 от договора за банков кредит „С.Е.Д.М.“ ООД е поел задължението да заплаща на банката годишна лихва по кредита в размер на ОЛП определен от БНБ за съответния период на ползване, увеличен с надбавка от 6 пункта, като лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Лихвите се начисляват върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване. Отбелязва се , че последното осъществено от „С.Е.Д.М.“ ООД плащане на годишната лихва по чл. 10 е сторено на 20.06.2014 г., поради което същия е в забава плащането на това парично задължение, считано от 25.06.2014 г. Освен това съгласно чл. 13 от договора за банков кредит „С.Е.Д.М.“ ООД е приело задължение да заплаща неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена договорна лихва по кредита, като както се спомена длъжникът е в забава по отношение изпълнението за изплащане на договорната лихва, считано от 25.06.2014 г. По смисъла на чл. 42, буква „ж“ от договора за кредит банката разполага с правото да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато „С.Е.Д.М.“ ООД е изпаднало в забава при погасяване на главницата или лихвите по кредита. Молителят отбелязва, че към 25.03.2014 г. е допуснато от  „С.Е.Д.М.“ ООД забавяне по отношение изпълнение на задължението му за заплащане на просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.02.2015 г. Въз основа на нотариална покана от 01.04.2015 г. банката е информирала „С.Е.Д.М.“ ООД  за задълженията на последното към 25.03.2015 г. по договора за банков кредит от 24.11.2008 г., като чрез същата банката е обявила на основание чл. 42 буква „ж“ за предсрочно изискуеми всички задължения на кредитополучателя, вкл. и тези за главница в размер на 1 456 070,34 лв., в т.ч. и всички договорни лихви, неустойки и такси. Пак с цитираната нотариална покана банката е предоставила на „С.Е.Д.М.“ ООД, 7-днвенен срок за погасяване на цялото задължение по договора за кредит от 24.11.2008 г., вкл. главница, лихви, такси, разноски и комисионни. Изтъква се, че нотариалната покана е била връчена на адресата си по реда на чл. 50, ал. 4 във вр.  с чл. 47, ал. 1 ГПК на датата – 20.04.2015 г.                 Клаузата на чл. 37 от обсъждания договор за банков кредит предвижда, че ако кредитът не бъде издължен на падежа или стане предсрочно изискуем, то банката има правото да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка /чл. 60, ал. 2 ЗКИ/, както и да пристъпи към изпълнение срещу заложените стоки и вземания или срещу всяко друго имущество на кредитополучателя по предвидения от закона ред. Посочено е, че общия размер на задължението на „С.Е.Д.М.“ ООД по договора за банков кредит от 24.11.2008 г. към 22.04.2015 г. възлиза на сумата от 1 580 883,91 лв. Предвид това банката е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка, като в рамките на образуваното ч.гр.д. № 50699/2015 г. по описа на СРС, 76 състав в нейна полза са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 08.09.2015 г., с които „С.Е.Д.М.“ ООД е осъдено да заплати посочените по-горе суми. Чрез издадения изпълнителен лист банката е образувала изп. дело срещу „С.Е.Д.М.“ ООД под № 3333/2015 г. по описа на ЧСИ –Ст. Я., с район на действие СГС, като единствените постъпления по това изпълнително дело възлизат на сумата от           131 898,57 лв. събрани чрез упражнено принудително изпълнение от наложен запор върху банковите сметки на „С.Е.Д.М.“ ООД, които са налични в „О.Б.“ АД.    

Третият от договорите бил сключен на 11.03.2009 г., като въз основа на същия банката е отпуснала на „С.Е.Д.М.“ ООД в качеството му на кредитополучател сумата в размер на 500 000 лева. През време на действието на така подписания договор, същия е бил изменян по волята на страните общо 15 пъти чрез сключване на анекси. Предметът на измененията е концентриран върху предоговаряне отделни компоненти в съдържанието на банковата сделка, като това какъв да бъде размерът на отделните вноски, начинът и срокът на тяхното издължаване, вкл. е бил изменян размерът на дължимата в полза на банката годишна лихва, поето е задължение за учредяване на първа по-ред ипотека в полза на банката върху имоти посочени в анексите, както и особен залог върху цялото му търговско предприятие, а така също предмет на промяна е и размерът на отпуснатата под формата на банков кредит сума, която е била неколкократно увеличена до достигане окончателен такъв от 8 000 000 лв. С последния подписан Анекс 15 от 19.01.2014 г. страните са се договорили за това, че датата – 25.12.2015 г. е крайният срок, в които ответника следва да погаси задълженията си към банката, освен ако кредита не бъде обявен за предсрочно изискуем. Посочва се, че според чл. 40, буква „г“ от договора за банков кредит, банката има право да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато „С.Е.Д.М.“ ООД не е предоставило на банката, договорените обезпечения в уговорения за това срок. Съгласно буква „ж“ от чл. 40 на договора „КТБ“ АД /н./ има право да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение в хипотезата, когато „С.Е.Д.М.“ ООД е изпаднало в забава при погасяване на главницата или лихвите по кредита. Молителят се позовава на това, че към датата – 25.03.2015 г.  „С.Е.Д.М.“ ООД е в състояние на забава по отношение изпълнението на паричните си задължения по договора за банков кредит, както за главницата, така и за лихвите, а паралелно с това кредитополучателя не е изпълнил задължението си да учреди в полза на банката уговорените с договора обезпечения, изразяващи се в учредяване на договорни ипотеки и особен залог върху търговското си предприятие. Въз основа на нотариална покана от 01.04.2015 г. банката е информирала „С.  Е.Д.М.“ ООД  за задълженията на последното към 25.03.2015 г. по договора за банков кредит от 11.03.2009 г., като чрез същата банката е обявила на основание чл. 42 букви „г“ и „ж“ за предсрочно изискуеми всички задължения на кредитополучателя, вкл. и тези за главница в размер на            7 999 962,80 лв., в т.ч. и всички договорни лихви, неустойки и такси. Пак с цитираната нотариална покана банката е предоставила на „С.Е.Д.М.“ ООД, 7-днвенен срок за погасяване на цялото задължение по договора за кредит от 11.03.2009 г., вкл. главница, лихви, такси, разноски и комисионни. Изтъква се, че нотариалната покана е била връчена на адресата си по реда на чл. 50, ал. 4 във  вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК на датата – 20.04.2015 г.  Клаузата на чл. 35 от обсъждания договор за банков кредит предвижда, че ако кредитът не бъде издължен на падежа или стане предсрочно изискуем, то банката има правото да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка /чл. 60, ал. 2 ЗКИ/, както и да пристъпи към изпълнение срещу заложените стоки и вземания или срещу всяко друго имущество на кредитополучателя по предвидения от закона ред. Посочено е, че общия размер на задължението на „С.Е.Д.М.“ ООД по договора за банков кредит от 11.03.2009 г. към 22.04.2015 г. възлиза на сумата от 9 057 338,30 лв. Предвид това банката е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка, като в рамките на образуваното ч.гр.д. № 50697/2015 г. по описа на СРС, 126 състав в нейна полза са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 15.09.2015 г., с които „С.Е.Д.М.“ ООД е осъдено да заплати посочените по-горе суми. Чрез издадения изпълнителен лист банката е образувала изп. дело срещу „С.Е.Д.М.“ ООД под № 3332/2015 г. по описа на ЧСИ –Ст. Я., с район на действие СГС, като по делото няма постъпили суми.

В обобщение на изложените от молителя обстоятелства по трите търговски сделки, които има с ответника е посочено, че всички изискуеми задължения на „С.Е.Д.М.“ ООД  към банката-молител към датата – 12.08.2016 г. възлизат в размер на 15 380 474,08 лв. Поддържа се, че паричните задължения на ответното търговско дружество, доколкото имали за свои правопораждащ факт – договори за банков кредит, то следвало да се разглеждат, като такива произтичащи  от търговска сделка и били изискуеми, съответно неизпълнението им обуславяло извод за настъпила неплатежоспособност на ответника. Тъй като последният не разполага с имущество, което да е такова по обем, че да е възможно да покрие паричните му задължение, се твърди и наличие на състояние на свръхзадълженост.

В тази връзка релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл.630 ал.1 ТЗ - установяване неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на ответника и откриване на производство по несъстоятелност. 

Ответникът депозира отговор на молбата чрез процесуалния си представител – юрк.Й.. Изложени са аргументи в насока недопустимост, евентуално неоснователност на молбата с правно основание чл. 625 ТЗ. Твърдения за липсата на активна процесуална легитимация за „КТБ“ АД /н./ да поиска откриване на производство по несъстоятелност спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД се навежда, като основание за недопустимост на молбата. Поддържа се, че банката изобщо не е носител на вземанията по цитираните три договора за кредит , защото същите не съществуват далеч преди момента на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Посочено е, че по отношение на договорите за банков кредит сключени на 24.11.2008 г. и на 11.03.2009 г. банката-молител е изгубила правата си на кредитор, доколкото тези вземания са били предмет на договор за финансово обезпечение чрез учредяване на залог, по които носител на правата е чуждестранна кредитна институция - „С.Ж.“, Париж и тя е придобила правата по вземанията на молителя срещу „С.Е.Д.М.“ ООД по цитираните два договора, което е станало още през м. 09.2014 г. Така кредитополучателя следва да осъществи всички плащания в полза на новия си кредитор в лицето на „С.Ж.“. Недопустимост на молбата се извлича от ответника и предвид това, че банката-молител е предприела индивидуални изпълнителни производства спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД за вземанията, които посочва в молбата си имащи за източник три договора за банков кредит, което прави ненужно за нея упражняването на молба за откриване на производство по несъстоятелност. С отговора са изтъкнати и редица възражения по фактите, които молителя е изложил в молбата си по чл. 625 ТЗ касаещи изпълнението на всеки един от договорите за предоставяне на банков кредит. Ответникът излага и съображения за неоснователност по молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него, като поддържа, че в случая не са налице необходимите предпоставки за това : вземанията предмет на молбата не съществуват и нямат за кредитор банката-молител, защото са били погасени от ответника чрез осъществено прихващане с насрещни негови вземания придобити по договор за цесия. Отделно от това се възразява относно поддържаното от банката съждение за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията спрямо ответника по два от договорите за банков кредит, а именно тези сключени на 24.11.2008 г. и на 11.03.2009 г. Това е така защото всички произтичащи от тези договори парични задължения са били погасени от длъжника на 06.11.2014 г., което е далеч преди момента, за които се поддържа да са станали предсрочно изискуеми. Възразява се и по това, че ответника е бил надлежно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на паричните задължения по тези два договора, защото нотариалните покани, на които се позовава банката-молител не са били връчени по надлежен начин, а именно при спазване от нотариуса на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК. Мотивирано е и това, че съставените документи наречени „Извлечения от счетоводни книги“ не могат да се приемат за документи, изходящи от „КТБ“ АД /н./, доколкото същите не са съставени и подписани от лица с право да представляват банката в несъстоятелност, съгласно чл. 31 ЗБН. Поддържа се, че ответникът не е спрял плащането на своите задължения, а напротив изпълнява по-голямата част от същите, което прави презумпцията за неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 2 ТЗ неприложима. Тоест при изследване на въпроса за неплатежоспособността следва да се даде отговор, дали от длъжника е допуснато състояние при което е спрял плащанията си въобще към своите кредитори, или пък се касае до липса на плащане само към молителя. Значимо е и това, че спирането на плащане трябва да е последица от наличието на причини от субективен характер, а не липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Отрича се да е налице хипотеза на трайно неизпълнение на парични задължения. Спирането на плащанията спрямо молителя не е последица от настъпили при ответника финансови затруднения или невъзможност да посреща свои изискуеми и ликвидни задължения, а представлява добросъвестно упражняване на законови права, защото задълженията на „С.Е.Д.М.“ ООД по трите цитирани от молителя търговски сделки били изцяло погасени. Иска се постановяване на решение по смисъла на чл. 631 ТЗ, с което да се отхвърли искането на молителя за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество, като приеме, че същото не е неплатежоспособно и разполага с имущество, което е достатъчно да покрие задълженията му без да възникне опасност за интересите на кредиторите. Прави се и искане за присъждане на разноските направени в настоящото производство.               

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

Съгласно Договор за банков кредит в лева, се установява че на 09.11.2006 г. страните постигнали съгласие молителят да предостави на ответника кредит в размер на сумата от 3 600 000 лв., при условия на усвояване, ползване и погасяване уговорени в същия. Целта във връзка с която е бил предоставен обсъждания кредит с оглед ресурсното обезпечаване по реализацията на проект „Г.ификация на район К. – Сопот, Виртуален Г.опровод – Марица“. От дружеството-кредитополучател е поето насрещно задължение така отпуснатия му банков кредит да бъде върнат в срок до 20.12.2010 г., при утвърден погасителен план относно изплащането на дължимата главница в клаузата на чл. 17, ал. 2 от кредитната сделка. Предвидената за ползването на кредитния ресурс възнаградителна лихва е в размер на 6 % годишно, като същата е платима ежемесечно на 25-то число от съответния месец. В чл. 12 от договора е предвидено и начисляването на наказателна надбавка в размер на 10 % годишно върху забавената главница, която лихва е платима от кредитополучателя в хипотезите на допуснато от същия нарушение в срочното изпълнение на задължението за заплащане на главниците, или пък при допуснато състояние на предсрочна изискуемост на кредита. В 13 от съглашението пък е предвидена неустойка в размер на 10 % годишно върху начислените, но незаплатени в рамките на установения с договора срок лихвени плащания. Кредитното правоотношение разкрива и поето от кредитополучателя парично задължение за заплащане на комисионна за управление и обработка във връзка с отпуснатия с обсъждания договор кредит, която е в размер на 1 % от размера на разрешения кредит, респективно на неиздължената част от главницата по кредита, като възприетите падежни дати за погашение на това вземане са : 30.11.2006 г., 30.11.2007 г.; 30.11.2008 г.;  и 30.11.2009 г. В договора се съдържа клауза, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от условията по кредитната сделка, банката има право да обяви за предсрочно изискуем целият размер на кредита (чл.40 от договора). В чл.46 от договора, страните се съгласили съобщенията между тях да се считат за надлежно дадени, когато са предадени на ръка, чрез куриер, изпратени са с препоръчана поща на адрес на всяка от страните по този договор или предаването на банковата поща в банковия салон, съгласно установения от банката ред. Съдържанието на така възникналото кредитно правоотношение е претърпяло трансформации по взаимната воля на страните по него, като измененията са регулирани чрез подписването на нарочни анекси, които в случая възлизат на 12 броя, датиращи от 28.09.2007 г., 31.03.2008 г.; 17.10.2008 г., 26.08.2009 г., 07.01.2010 г., 12.07.2010 г., 17.12.2010 г., 03.01.2012 г., 19.07.2012 г., 09.01.2013 г. 17.07.2013 г. и 16.01.2014 г. Предмет споменатите анекси са различни компоненти по кредитната сделка свързани било с момента на усвояване на отпускания паричен ресурс, крайния срок за връщането на сумата, респективно погасителния план, съобразно които да се извършват погашенията на вземанията за главница. Според последния подписан анекс от 16.01.2014 г. е предвидено, че издължаването на главницата по кредита, която към датата на това договаряне възлиза на сумата от 2 390 000 лв. следва да се извърши в пределите на 6 погасителни вноски всяка равна на 398 333 лв. разпределени в периода от 20.07.2014 г. до 20.12.2014 г.

Приложено е извлечение от счетоводните книги водени при „КТБ“ АД /н./ относно паричните задължения на кредитополучателя - „С.Е.Д.М.“ ООД, произтичащи от договор за банков кредит сключен на 09.11.2006 г. с разрешен кредитен ресурс от 3 600 000 лв. Видно от отразеното в счетоводните записвания на банката относно това кредитно задължение става ясно, че датата на падеж на месечните вноски за главница е 20- то число на месеца; датата на падеж на месечните вноски за лихва е 25-то число на месеца; крайния падеж по договора за кредит е 22.12.2014 г.; последното направено от длъжника плащане по договора за кредит е от 28.05.2014 г.; плащането на кредита е в забава от 25.06.2014 г. В извлечението са поместени и конкретните парични задължения, които длъжника има към банката към 22.04.2015 г. и това са както следва :  сумата от 2 390 000 лв. – главница, ведно със законна лихва за периода от 25.08.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 77 674,97 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 213 174,84 лв. - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.07.2014 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 34 057,50 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 12 350,65 лв. – начислена неустойка за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.

Приобщена по делото е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ издадена на 06.10.2015 г. по реда на чл. 417 ГПК от СРС, ГО, 120 с-в, по ч. гр.д. №50636/2015 г., с която по отношение на кредитополучателя в лицето на „С.Е.Д.М.“ ООД е прието за установено, че дължи в полза на „КТБ“ АД парични суми, както следва : сумата от 2 390 000 лв. – главница, ведно със законна лихва за периода от 25.08.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 77 674,97 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 213 174,84 лв. - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.07.2014 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 34 057,50 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 12 350,65 лв. – начислена неустойка за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 25.08.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 41 258, 87 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

  Съгласно Договор за банков кредит, се установява че на 24.11.2008 г. страните постигнали съгласие молителят да предостави на ответника кредит в размер на сумата от 100 000 лв., при условия на усвояване, ползване и погасяване уговорени в същия. Целта във връзка с която е бил предоставен обсъждания кредит е по повод покриване на необходимостта на кредитополучателя от оборотни средства за осъществяване на основната му дейност. От дружеството-кредитополучател е поето насрещно задължение така отпуснатия му банков кредит да бъде върнат в срок до 25.11.2009. Предвидената за ползването на кредитния ресурс възнаградителна лихва е в размер на годишния лихвен процент плюс надбавка от 6 %, като същата е платима ежемесечно на 25-то число от съответния месец. В чл. 12 от договора е предвидено и начисляването на наказателна надбавка в размер на 10 % годишно върху забавената главница, която лихва е платима от кредитополучателя в хипотезите на допуснато от същия нарушение в срочното изпълнение на задължението за заплащане на главниците, или пък при допуснато състояние на предсрочна изискуемост на кредита. В 13 от съглашението пък е предвидена неустойка в размер на 10 % годишно върху начислените, но незаплатени в рамките на установения с договора срок лихвени плащания. Кредитното правоотношение разкрива и поето от кредитополучателя еднократно парично задължение за заплащане на комисионна за управление и обработка  на кредита, чиито размер е фиксиран на сумата от 1 000 лв. В договора се съдържа клауза, че при неиздължаването на главница и/или начислена лихва прави незабавно изискуем целия кредит, като се прилагат клаузите за увеличение на обезпечението и/или се обяви кредита за предсрочно изискуем – чл. 23.  В чл.48 от договора, страните се съгласили съобщенията между тях да се считат за надлежно дадени, когато са предадени на ръка, чрез куриер, изпратени са с препоръчана поща на адрес на всяка от страните по този договор или предаването на банковата поща в банковия салон, съгласно установения от банката ред. Съдържанието на така възникналото кредитно правоотношение е претърпяло трансформации по взаимната воля на страните, като измененията са регулирани чрез подписването на нарочни анекси, които в случая възлизат на 15 броя, датиращи от 05.03.2009 г., 26.08.2009 г.; 14.07.2010 г., 26.10.2010 г., 07.06.2011 г., 20.09.2011 г., 21.03.2012 г., 02.10.2012 г., 17.12.2012 г., 25.02.2012 г. 30.04.2013 г., 31.05.2013 г., 12.08.2013 г., 17.03.2014 г., 28.05.2014 г.  Предмет споменатите анекси са различни компоненти по кредитната сделка свързани било крайната падежна дата до която следва да се издължи предоставения кредитен ресурс, било с размера на лимита предоставян под формата на кредит в полза на кредитополучателя /неколкократно увеличаван до сумата от 1 300 000 лв./. Видно от последния подписан анекс от 28.05.2014 г. е предвидено, че издължаването на главницата по кредита следва да бъде сторено до датата – 25.05.2015 г., освен ако кредита бъде обявен за предсрочно изискуем.

Приложено е извлечение от счетоводните книги водени при „КТБ“ АД /н./ относно паричните задължения на кредитополучателя - „С.Е.Д.М.“ ООД, произтичащи от договор за банков кредит сключен на 24.11.2008 г. с разрешен кредитен ресурс от 1 500 000 лв. Видно от отразеното в счетоводните записвания на банката относно това кредитно задължение става ясно, че датата на падеж на месечните вноски за главница е 25.05.2015 г.; датата на падеж на месечните вноски за лихва е 25-то число на месеца; крайния падеж по договора за кредит е 25.05.2015 г.; последното направено от длъжника плащане по договора за кредит е от 20.06.2014 г.; датата на обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по тази кредитна сделка е 20.04.2015 г. В извлечението са поместени и конкретните парични задължения, които длъжника има към банката към 22.04.2015 г. и това са както следва :  сумата от 1 456 070,34 лв. – главница по договор от 24.11.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 25.08.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 108 862,50 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 9 100,44 лв. - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 1 536,96 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 5 313,67 лв. – начислена неустойка за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., както и 24 063,26 лв. – разноски направени по делото. 

Приобщена по делото е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ издадена на 15.09.2015 г. по реда на чл. 417 ГПК от СРС, ГО, 76 с-в, по ч. гр.д. №50699/2015 г., с която по отношение на кредитополучателя в лицето на „С.Е.Д.М.“ ООД е прието за установено, че дължи в полза на „КТБ“ АД парични суми, както следва : сумата от 1 456 070,34 лв. – главница по договор от 24.11.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 25.08.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 108 862,50 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 9 100,44 лв. - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 1 536,96 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 5 313,67 лв. – начислена неустойка за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., както и 24 063,26 лв. – разноски направени по делото.

Съгласно Договор за банков кредит, се установява че на 11.03.2009 г. страните постигнали съгласие молителят да предостави на ответника кредит в размер на сумата от 500 000 лв., при условия на усвояване, ползване и погасяване уговорени в същия. Целта във връзка с която е бил предоставен обсъждания кредит е за закупуване на машини, съоражения и оборудване във връзка с изпълнение на условията по договор за доставка на природен Г. сключен на 10.10.2008 г. с дружеството – „К.Б.“ ЕООД. От дружеството-кредитополучател е поето насрещно задължение така отпуснатия му банков кредит да бъде върнат в срок до 25.12.2001 г., като издължаването на предоставената главница е уговорено да се осъществи посредством заплащането на 12 месечни погасителни вноски, като първата от тях е определена на сумата от 41 663 лв., а всяка от останалите 11 вноски възлиза в размер на сумата от по 41 667 лв. Така очертаните по брой и размер вноски е договорено да бъдат изпълнени от кредитополучателя на 25-то число на месеца, считано от 25.01.2011 г. до 25.12.2011 г. Предвидената за ползването на кредитния ресурс възнаградителна лихва е в размер на 10 % годишно, като същата е платима ежемесечно на 25-то число от съответния месец. В чл. 12 от договора е предвидено и начисляването на наказателна надбавка в размер на 10 % годишно върху забавената главница, която лихва е платима от кредитополучателя в хипотезите на допуснато от същия нарушение в срочното изпълнение на задължението за заплащане на главниците, или пък при допуснато състояние на предсрочна изискуемост на кредита. В 13 от съглашението пък е предвидена неустойка в размер на 10 % годишно върху начислените, но незаплатени в рамките на установения с договора срок лихвени плащания. Кредитното правоотношение разкрива и поето от кредитополучателя парично задължение за заплащане на комисионна за управление и обработка  на кредита, като същото е дефинирано, като 1 % от размера на разрешения кредит – при първото усвояване на суми по него; и 1 % върху неиздължената част от главницата по кредита, която е платима всяка година от действието на договора за кредит на 25- то число на м. март. В договора се съдържа клауза, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от условията по кредитната сделка, банката има право да обяви за предсрочно изискуем целият размер на кредита (чл.40 от договора). В чл.46 от договора, страните се съгласили съобщенията между тях да се считат за надлежно дадени, когато са предадени на ръка, чрез куриер, изпратени са с препоръчана поща на адрес на всяка от страните по този договор или предаването на банковата поща в банковия салон, съгласно установения от банката ред. Съдържанието на така възникналото кредитно правоотношение е претърпяло трансформации по взаимната воля на страните, като измененията са регулирани чрез подписването на нарочни анекси, които в случая възлизат на 15 броя, датиращи от 23.10.2009 г., 13.09.2010 г.; 16.12.2010 г., 06.01.2011 г., 07.06.2011 г., 21.09.2011 г., 01.12.2011 г., 21.03.2012 г., 16.05.2012 г., 01.11.2012 г. 09.01.2013 г., 21.01.2013 г., 10.07.2013 г., 06.11.2013 г., 19.01.2014 г.  Предмет споменатите анекси са различни компоненти по кредитната сделка свързани било с предоставяне на обезпечения в полза на кредитора, било с момента на крайната падежна дата до която следва да се издължи предоставения кредитен ресурс, било с размера на лимита предоставян под формата на кредит в полза на кредитополучателя /неколкократно увеличаван до сумата от 8 000 000 лв./. Предмет на анексите са й уговорките за заплащане на допълнителни комисионни във връзка с управлението и обработката на отпуснатия кредит. Видно от последния подписан анекс от 19.01.2014 г. е предвидено, че издължаването на главницата по кредита следва да бъде сторено до датата – 25.12.2015 г., освен ако кредита бъде обявен за предсрочно изискуем. 

Приложено е извлечение от счетоводните книги водени при „КТБ“ АД /н./ относно паричните задължения на кредитополучателя - „С.Е.Д.М.“ ООД, произтичащи от договор за банков кредит сключен на 11.03.2009 г. с разрешен кредитен ресурс от 8 000 000 лв. Видно от отразеното в счетоводните записвания на банката относно това кредитно задължение става ясно, че датата на падеж на месечните вноски за главница е 25- то число на месеца; датата на падеж на месечните вноски за лихва е 25-то число на месеца; крайния падеж по договора за кредит е 25.12.2015 г.; последното направено от длъжника плащане по договора за кредит е от 28.05.2014 г.; датата на обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по тази кредитна сделка е 20.04.2015 г. В извлечението са поместени и конкретните парични задължения, които длъжника има към банката към 22.04.2015 г. и това са както следва :   сумата от 7 999 962,80 лв. – главница изискуема за периода от 26.01.2015 г. до 22.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 25.08.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 647 960,53 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 32 961,63 лв. - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.02.2015 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 41 666.69 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 33 599,16 лв. – начислена неустойка за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., сумата от 264 521,42 лв. – начислени такси във връзка с управлението и обработката на кредита

Приобщена по делото е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ издадена на 15.09.2015 г. по реда на чл. 417 ГПК от СРС, ГО, 126 с-в, по ч. гр.д. №50697/2015 г., с която по отношение на кредитополучателя в лицето на „С.Е.Д.М.“ ООД е прието за установено, че дължи в полза на „КТБ“ АД парични суми, както следва : сумата от 7 999 962,80 лв. – главница изискуема за периода от 26.01.2015 г. до 22.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 25.08.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 647 960,53 лв. – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 32 961,63 лв. - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.02.2015 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 41 666.69 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; сумата от 33 599,16 лв. – начислена неустойка за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., сумата от 264 521,42 лв. – начислени такси във връзка с управлението и обработката на кредита, както и 136 390,07 лв. – разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Според удостоверение с изх. № 025654/18.05.2016 г. издадено от ЧСИ-С.Я. се установява, че пред него е образувано и висящо изпълнително дело с № 20158440403333, като изпълнителния процес е бил иницииран от „КТБ“ АД /н./ срещу длъжника -  „С.Е.Д.М.“ ООД въз основа на представен на съдебния изпълнител изпълнителен лист датиращ от 08.09.2015 г. издаден от СРС, по ч.гр.д. № 50 699/2015 г., като е удостоверено, че към датата – 18.05.2016 г. длъжникът по изпълнението има непогасени задължения към взискателя, както следва :  1 456 070,34 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015 г. до окончателното й изплащане, която към 17.05.2016 г. е отразено да възлиза на сумата от 108 207,87 лв.; мораторни лихви в размер на общо 45 773,67 лв. Добавено е и, че съгласно ТТР към ЗЧСИ длъжникът по изпълнението дължи на 503,75 лв. – обикновени такси и 42 195, 32 лв. – пропорционални такива. Удостоверено е, че в пределите на протичащия изпълнителен процес към 18.05.2012016 г. от длъжника са събрани суми за удовлетворяване на вземанията на взискателя по цитираното изпълнително дело в размер на общо – 131 898,57 лв.     

Според удостоверение с изх. № 025656/18.05.2016 г. издадено от ЧСИ-С.Я. се установява, че пред него е образувано и висящо изпълнително дело с № 20158440403332, като изпълнителния процес е бил иницииран от „КТБ“ АД /н./ срещу длъжника -  „С.Е.Д.М.“ ООД въз основа на представен на съдебния изпълнител изпълнителен лист датиращ от 15.09.2015 г. издаден от СРС, по ч.гр.д. № 50 697/2015 г., като е удостоверено, че към датата – 18.05.2016 г. длъжникът по изпълнението има непогасени задължения към взискателя, както следва :  7 999 962,80 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015 г. до окончателното й изплащане, която към 17.05.2016 г. е отразено да възлиза на сумата от 594 517,24 лв.; мораторни лихви в размер на общо 1 057 357,50 лв. и присъдени разноски в размер на 136 390,07 лв., както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 138 370,94 лв.  Добавено е и, че съгласно ТТР към ЗЧСИ длъжникът по изпълнението дължи на 1 400,43 лв. – обикновени такси и 242 088,60 лв. – пропорционални такива. 

Според удостоверение с изх. № 025657/18.05.2016 г. издадено от ЧСИ-С.Я. се установява, че пред него е образувано и висящо изпълнително дело с № 20158440403462, като изпълнителния процес е бил иницииран от „КТБ“ АД /н./ срещу длъжника -  „С.Е.Д.М.“ ООД въз основа на представен на съдебния изпълнител изпълнителен лист датиращ от 06.10.2015 г. издаден от СРС, по ч.гр.д. № 50 636/2015 г., като е удостоверено, че към датата – 18.05.2016 г. длъжникът по изпълнението има непогасени задължения към взискателя, както следва :  2 402 350,65 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015 г. до окончателното й изплащане, която към 18.05.2016 г. е отразено да възлиза на сумата от 179 199,34 лв.; мораторни лихви в размер на общо 324 907,31 лв. и присъдени разноски в размер на 95 804,03 лв., както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 42 810,92 лв.  Добавено е и, че съгласно ТТР към ЗЧСИ длъжникът по изпълнението дължи на 1 288,59 лв. – обикновени такси и 76 945,73 лв. – пропорционални такива. 

Въз основа договор за цесия № 2/2014, сключен на 04.11.2014 г., дружеството – „Б.“ ЕАД се установява в качеството му на цедент да е прехвърлило в полза на „С.Е.Д.М.“ ООД част от вземането си по банкова сметка *** : *** **********, а именно сумата възлизаща на 12 385 437,55 лв., срещу заплащането на уговорена цесионна цена в размер на 11 766 165, 67 лева, платима в 6-месечен срок от датата на вземане на съответната счетоводна операция от страна на кредитора - "К.т.б." АД - в несъстоятелност. Невземането на счетоводна операция от банката в 90-дневен срок от представяне на изявление за прихващане по чл. 104 ЗЗД, съгласно чл. 6.1 от цесионния договор страните предвидили да съставлява основание за прекратяване на същия без последствия за страните по него. В чл. 5 от договора страните изрично предвидили договорът да влиза в сила от подписването му и от същата дата да настъпва прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера.

С уведомление вх. № 11271/06.11.2014 г., изходящо от дружеството - „Б.“ ЕАД и адресирано до "К.т.б." АД, на кредитната институция е съобщена извършената с договора от 04.11.2014 г. цесия, като в изявление, вх. № 11273/06.11.2014 г., цесионера - „С.Е.Д.М.“ ООД се констатира да е обективирало едностранно изявление за прихващане на свои задължения, породени от детайлно обсъдените по-горе три броя сключени договори за банков кредит, в размер на общо 12 385 437, 55 лева /сборът е формиран, както следва : задължения по договор за банков кредит от 09.11.2006 г. обхващащи главница в размер от 2 390 000 лв. и лихва до 04.11.2014 г. в размер на 120 847,09 лв.; задължения по договор за банков кредит от 24.11.2008 г. обхващащи главница в размер от 1 464 070,34 лв. и лихва до 04.11.2014 г. в размер на 57 799,10 лв.; и задължения по договор за банков кредит от 11.03.2009 г. обхващащи главница в размер от 7 999 962,80 лв. и лихва до 04.11.2014 г. в размер на 352 758,22 лв./ с придобитото от  „Б.“ ЕАД вземане в същия размер.

В анекс № 1/2015 към договор за цесия № 2/2014 от 04.11.2014 г., сключен на 20.01.2015 г., цедентът – „Б.“ ЕАД и цесионерът - „С.Е.Д.М.“ ООД са постигнали съгласие относно това действието на договора за цесия да се прекратява, ако банката не вземе счетоводна операция в рамките на 180 дни след датата на представяне на изявление за прихващане по чл. 104 ЗЗД, вместо първоначално уговорените 90 дни.

От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 07.09.2016 г. са налице данни – „С.Е.Д.М.“ ООД да фигурира като собственик на 15 броя пътни превозни средства и като ползвател на 1 бр. превозно средство. ППС са детайлизирани по вид в приложена към писмото справка, от която е видно, че се касае до леки автомобили, товарни автомобили, влекачи и полуремаркета.

От съдържанието на писмо изходящо от Служба по вписванията датиращо от 29.11.2016 г. получено във връзка със служебно изискана от съда информация се установява, че след извършена справка по наличната документация за периода от 01.01.2006 г. до 17.11.2016 г. за съдебен район – гр. София не са констатирани вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на дружеството -  „С.Е.Д.М.“ ООД.

Видно от постъпила информация от ТД на НАП – София, ведно с 9 броя постановления за налагане на обезпечителни мерки са събрани сведения за това, че спрямо имущество притежавано от дружеството -  „С.Е.Д.М.“ ООД в периода от 23.01.2016 г. до 17.10.2016 г. са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК. 

Във връзка с изрично задължаване на ответника - „С.Е.Д.М.“ ООД по реда на чл. 190 ГПК по делото са приобщени, като доказателства изготвените от дружеството годишни финансови отчети за периода 2012 г. до 2015 г. вкл., както и инвентаризационни описи отнасящи се за периода от 2012 г. до 2016 г.

Освен това с писмо от 24.11.2016 г. след нарочно изискване от страна на ТД на НАП – София, Офис „Възраждане“ за целите на настоящото производство са изпратени и приети за доказателства общо 4 броя годишни данъчни декларации, които дружеството - „С.Е.Д.М.“ ООД е депозирало пред данъчната администрация за финансовите 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Наред с това е представен и 1 бр. ревизионен акт датиращ от 12.01.2011 г. съобразно които е направено заключение, че в полза на ревизираното лице следва да се възстанови сумата от 121 26017 лв. във връзка с недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски и прочее вземания. 

Сред събраните по спора доказателства присъства и договор за срочен заем /договор за банков кредит/ от 19.05.2011 г., въз основа на които „К.т.б.“ АД е получила в заем от банка - „С.Ж.“, учредена във Франция, сумата от 21 000 000 евро, като е поела ангажимент да погаси така дадения й заем при съблюдаването на определени условия и срокове заложени в договора. Във връзка с обезпечаване изпълнението на по цитирания договор за заем свързано с връщане да дадената парична сума е сключен договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог датиращ отново от 19.05.2011 г. Сред дадените обезпечения съгласно приложение № 1 неразделна част от договора са и вземанията, с които „К.т.б.“ АД разполага спрямо кредитополучателя -  „С.Е.Д.М.“ ООД в размер на сумата от 500 000 лв. произтичащи от договор за кредит сключен на 11.03.2009 г. /ред 46 от приложението/.

С писмо от 24.06.2014 г. заемодателят по цитирания договор за заем -   „С.Ж.“, учредена във Франция е уведомил ръководните органи на управление на „К.т.б.“ АД, както и назначените квестори на кредитната институция за правата и задълженията, които поставената под специален надзор банка има по сключения на 19.05.2011 г. договор за заем със „С.Ж.“, както и за констатирани случай на неизпълнение от страна на банката-заемател по поети ангажименти във връзка с цитираната сделка, като е отправил предупреждение към адресатите на писмото, че занапред - „С.Ж.“ по всяко време може да се възползва от правата си по чл. 21.15. от договора за срочен заем, а именно да пристъпи към прекратяване на заема и да упражни всичките си гаранции по договора съгласно финансовите документи.

На 04.11.2014 г. от „С.Ж.“, учредена във Франция до „К.т.б.“ АД е отправено уведомление за предсрочна изискуемост на задължението за връщане на предоставения в заем на „К.т.б.“ АД паричен ресурс – 21 000 000 евро, въз основа на сключен договор за заем от 19.5.2011 г. Заемодателят се позовава на клаузата на чл. 21.15. от цитирания договор, като заявява, че прекратява заема с ефект, считано от датата на писменото уведомление и декларира, че целия размер на заема, заедно с натрупаната върху него лихва, както и другите суми свързани с покриване на разходите за разваляне трябва да се смятат за незабавно изискуеми и платими от длъжника, считано от получаването на настоящото писмо от последния. Добавено е, че общата дължима сума за заплащане по направени предсрочно изискуем заем възлиза на 23 024 900 евро, като е поставен срок за плащане не по-късно от датата – 04.11.2014 г.

Според писмо от 20.11.2014 г. адресирано до „С.Е.Д.М.“ ООД, чуждестранната кредитна институция в лицето на банка - „С.Ж.“, учредена във Франция е известила получателя на писмото, че в съответствие с чл. 6, ал. 4 от ЗДФО, че съгласно договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог, който е сключен на 19.05.2011 г. между „КТБ“ АД – обезпечител и „С.Ж.“ – обезпечено лице, дружеството-обезпечител е учредило в полза на обезпеченото лице залог върху вземанията си произтичащи по сключен между „С.Е.Д.М.“ ООД и „КТБ“ АД договор за кредит от 11.03.2009 г. В писмото е добавено, че на 04.11.2014 г. „С.Ж.“ предприело действия по направата на предоставения от него в полза на „КТБ“ АД заем в предсрочно изискуем, а като последица от това е настояло пред  „КТБ“ АД да му изплати пълния размер на предсрочно изискуемия паричен заем, като това бъде направено незабавно. В писмото присъства и изявление, че „С.Ж.“ на основание чл. 11, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗДФО, както и на основание чл. 5, ал. 2 от договора за учредяване на финансово обезпечение чрез учредяване на залог от 19.05.11 г. е отправил съобщение до длъжника си - „КТБ“ АД за придобиване на заложените в полза на „С.Ж.“ вземания , които произтичат от сключения между „С.Е.Д.М.“ ООД и  „КТБ“ АД договор за кредит 11.03.2009 г. Писмото завършва с искане формулирано към „С.Е.Д.М.“ ООД занапред да извършва всички свои плащания на задължения произтичащи от договор за кредит 11.03.2009 г. в полза на „С.Ж.“ по изрично назована банкова сметка.

***.11.2014 г. адресирано до „С.Е.Д.М.“ ООД, чуждестранната кредитна институция в лицето на банка - „С.Ж.“, учредена във Франция е известила получателя на писмото, че в съответствие с чл. 6, ал. 4 от ЗДФО и съгласно договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог, който е сключен на 19.05.2011 г. между „КТБ“ АД – обезпечител и „С.Ж.“ – обезпечено лице, дружеството-обезпечител е учредило в полза на обезпеченото лице залог върху вземанията си произтичащи по сключен между „С.Е.Д.М.“ ООД и „КТБ“ АД договор за кредит от 24.11.2008 г. В писмото е добавено, че на 04.11.2014 г. „С.Ж.“ предприело действия по направата на предоставения от него в полза на „КТБ“ АД заем в предсрочно изискуем, а като последица от това е настояло пред  „КТБ“ АД да му изплати пълния размер на предсрочно изискуемия паричен заем, като това бъде направено незабавно. В писмото присъства и изявление, че „С.Ж.“ на основание чл. 11, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗДФО, както и на основание чл. 5, ал. 2 от договора за учредяване на финансово обезпечение чрез учредяване на залог от 19.05.11 г. е отправил съобщение до длъжника си - „КТБ“ АД за придобиване на заложените в полза на „С.Ж.“ вземания , които произтичат от сключения между „С.Е.Д.М.“ ООД и  „КТБ“ АД договор за кредит 11.03.2009 г. Писмото завършва с искане формулирано към „С.Е.Д.М.“ ООД занапред да извършва всички свои плащания на задължения произтичащи от договор за кредит 24.11.2008 г. в полза на „С.Ж.“ по изрично назована банкова сметка.

*** – 11.01.2017 г.  изходящи отново от „С.Ж.“ – Париж и преназначено до Синдиците на „КТБ“ АД /н./ е потвърдено, че към датата на издаване на писмото от страна на „С.Ж.“ – Париж не е било пристъпвано към изпълнение на залозите учредени в полза на посочената кредитна институция по силата на договор за особен залог от 19.05.2011 г., вкл. анексите към него, по реда предвиден в чл. 32 от ЗОЗ, а именно в ЦРОЗ от страна на СЖ – Париж не е било вписвано пристъпване към изпълнение. Присъства и изявление, че  „С.Ж.“ – Париж не е реализирало и заложите учредени в негова полза съобразно договора за финансово обезпечение с предоставянето на залог от 19.05.2011 г. и анексите към него, респективно не е продавало и не е придобило вземанията по кредити, които са предоставени от обезпечителя – „КТБ“ АД в полза на СЖ – Париж под формата на обезпечение, вкл. не е пристъпвало към действия по прихващане и погасяване с тяхната стойност на финансови задължения на „КТБ“ АД към СЖ – Париж. В писмото присъства и изявление, че „С.Ж.“ – Париж е предпочело да се удовлетвори в производството по несъстоятелност на КТБ по реда на ЗБН, като в този контекст е предявило вземанията си по договора за заем на 19.06.2015 г. пред синдиците на несъстоятелната банка по реда на ЗБН, като същите са били приети, като привилегировани такива с ред на удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗБН, доколкото са обезпечени по силата на сключени и действащи договор за особен залог от 19.05.2011 г. и договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог също от 19.05.2011 г. Писмото е подписано от Ф.У., в качеството му на Главен изпълнителен директор на „С.Ж.“ – Париж, което законно представителство се потвърждава и ангажираното извлечение от Фирмения и Търговски регистър от 06.12.2016 г. относно вписванията извършени по отношение правния субект -  „С.Ж.“ – Париж.

Във връзка с осъществено оспорване от ответника по молбата на автентичността на двете цитирани по-горе писма, на които е даден вида да са подписани от Главния изпълнителен директор на „С.Ж.“ – Париж е открито производство по оспорване на документ по реда на чл. 193 ГПК, като по изрично искане на страната-молител желаеща да се ползва от оспорените две писма и във връзка с доказване на тяхната автентичност  е допусната съдебно-графологична експертиза. Според приетото и неоспорено от страните експертно заключение подписите за изпълнителен директор, които са положени в изследваните от вещото лице две писма от 11.01.2017 г. адресирани от „С.Ж.“ – Париж до „КТБ“ АД са изпълнени от лицето - Ф.У..  

Съгласно писмо от 14.07.2017 г. изходящо от Председателя на КЕВР във връзка с изрично искане до регулаторния орган от същия е дадена информация за лицата, които осъществяват лицензионни дейности по разпределение на природен Г. и снабдяване с природен Г. от краен снабдител в отдалечени от Г.опреносната мрежа територии, чрез захранване на локалните Г.оразпределителни мрежи със сгъстен природен Г., са както следва : „Н.– Г.“ АД за територията на община – Г.Д.; „С. –Г.“ АД за територията на община – С.; „К.Г.“ ООД за територията на община – К.; „Д.Б.“ ЕАД за територията на община –К.; и „О.М.“ АД за териториите на общините – Банско, Разлог, Карнобат и Бяла.     

Приобщени по делото с цел изследване отрасловата ликвидност на дружествата опериращи в сектора свързан със снабдяването с природен Г. в отдалечени от Г.опреносната мрежа територии са както следва : Годишните доклади за дейността и финансовите отчети за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на дружествата :  „Д.Б.“ ЕАД; годишните финансови отчети за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно с докладите на независимия одит относно - „Н.– Г.“ АД; годишните финансови отчети за 2015 г. и 2016 г., ведно с докладите на независимия одит относно - „О.М.“ АД; и  годишните финансови отчети за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. изготвени от дружеството - „С. –Г.“ АД.

Видно от основното заключение дадено от вещото лице по назначената СФИЕ – З.Д. е проследена структурата на активите и пасивите на  дружеството - „С.Е.Д.М.“ ООД за периода обхващащ финансовите години от 2012 г. до 2016 г. съобразно изготвяните през тези години счетоводни баланси. При анализа на активите се откроява това, че преобладаващата част от тях са дълготрайните материални активи, като техния дял през изследваните години е както следва : 84,6 % към 31.12.2012 г.; 86,7 % към 31.12.2013 г.; 85,5 % към 31.12.2014 г.; 86,7 % към 31.12.2015 г.; и 88,9 % към 31.12.2016 г. С много по-ниски стойности са дългосрочните финансови активи, чието процентно разпределение в годините е следното : 2,1 % към 31.12.2012 г.; 3,1 % към 31.12.2013 г.; 3,5 % към 31.12.2014 г.; 3,7 % към 31.12.2015 г.; и 4,4 % към 31.12.2016 г. От категорията на краткосрочните активи /КА/ с най- висок дял в общата структура на активите са краткосрочните вземания, чиито процентни стойности през годините са следните : 12,7 % към 31.12.2012 г.; 8,7 % към 31.12.2013 г.; 9,5 % към 31.12.2014 г.; 7,6 % към 31.12.2015 г.; и 6,4 % към 31.12.2016 г. Другият краткотраен актив, който се забелязва да е налице са материалните запаси, като тяхното разпределение във времето е следното : 0,6 % към 31.12.2012 г.; 1,4 % към 31.12.2013 г.; 1,4 % към 31.12.2014 г.; 1,9 % към 31.12.2015 г.; и 0,2 % към 31.12.2016 г. По отношение на пасивите се забелязва, че с най-голям относителен дял при тях са дългосрочните задължения, които са разпределени, както следва :  61,7 % към 31.12.2012 г.; 62 % към 31.12.2013 г.; 62,6 % към 31.12.2014 г.; 71,1 % към 31.12.2015 г.; и 72,5 % към 31.12.2016 г. По отношение краткосрочните задължения балансовите данни показват, че те са в следните параметри : 9,4 % към 31.12.2012 г.; 9,4 % към 31.12.2013 г.; 10,9 % към 31.12.2014 г.; 2,5 % към 31.12.2015 г.; и 3,3 % към 31.12.2016 г. Съобразявайки счетоводните данни черпени единствено от данните фигуриращи в балансите за изследвания период от време от вещото лице е даден отговор за стойността на коефициентите измерващи ликвидността и финансовата автономност на „С.Е.Д.М.“ ООД. Така към 31.12.2012 г. – КОЛ е равен на 1,4102; към 31.12.2013 г. – КОЛ е равен на 1,0800; към 31.12.2014 г. – КОЛ е равен на 1,0016; към 31.12.2015 г. – КОЛ е равен на 3,8188; и към 31.12.2016 г. – КОЛ е равен на 2,0088. По отношение измерителя за финансова автономност вещото лице е извело отговор, че неговите стойности са както следва : към 31.12.2012 г. – 0,1269;  към 31.12.2013 г. – 0,1594; към 31.12.2014 г. – 0,1539; към 31.12.2015 г. – 0,1594; към 31.12.2016 г. – 0,1352. На следващо място вещото лице е съпоставило сбора на краткотрайните и дълготрайни активи на дружество към сбора на краткосрочните и дългосрочните му задължения, като е  дало отговор, че общата балансова стойност на притежаваните от  „С.Е.Д.М.“ ООД активи към всяка една от изследваните години  е била достатъчна за покриване на всички негови задължения. Успоредно с това  е посочено, че общата балансова стойност на притежаваните от дружеството краткотрайни активи е позволявала на същото да покрие краткосрочните си задължения отново в рамките на изследвания период. В заключението си вещото лице се е спряло и на съдбата на вземанията, които „КТБ“ АД /н./ претендира да има спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД по сключени три договора за банков кредит. Изтъкнало е, че съобразно проверените от нея аналитични разшифровки предоставени й от банката се е констатирало, че вземането на „КТБ“ АД /н./ спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД  възлиза на 15 380 474,08 лв. По повод сключения договор за цесия между „Б.“ ЕАД и „С.Е.Д.М.“ ООД, последното дружество е закрило задълженията си към „КТБ“ АД /н./, като е отразило в счетоводните си регистри поетото задължение към „Б.“ ЕАД в размер на 12 385 437,55 лв., което е с 2 995 035,53 лв. по-малко от това водено при „КТБ“ АД /н./ във вече посочения размер от 15 380 474,08 лв. При така установената разлика от  2 995 035,53 лв. вещото лице е дало алтернативен вариант на изчисленията си относно показателите на КОЛ за периода от 2012 г. до 2016 г. Неговите размери са следните :  към 31.12.2012 г. – КОЛ е равен на 1,4102; към 31.12.2013 г. – КОЛ е равен на 1,0800; към 31.12.2014 г. – КОЛ е равен на 1,0016; към 31.12.2015 г. – КОЛ е равен на 2,0088; и към 31.12.2016 г. – КОЛ е равен на 0,0718. На следващо място в заключението е споменато, че според данните фигуриращи в балансът на  „С.Е.Д.М.“ ООД към 31.12.2016 г. общият размер на всичките му задължения възлиза на 13 052 хил. лв. От тях дългосрочните такива са 12 482 хил.лв. и имат за носител следните дружества : сумата от 53 780,12 лв. в полза на „Б.“ ЕАД, като цена на природен Г.; сумата от 40 000 лв. в полза на CNG Модул Системс; сумата от 12 385 437,55 лв. в полза на „Б.“ ЕАД по договор за цесия; сумата от 1 648 лв. в полза на Рожен Експрес; 784, 02 лв. – разни и 305,25 лв. в полза на физическото лице – К..  Що се касае до краткосрочните задължения техния размер е фиксиран на сумата от 570 хил. лв., като същите са разпределени, както следва : 161 хил. лв. са задълженията към доставчици и клиенти /те са индивидуализирани и по контрагенти/, 74 хил. лв. са задълженията по получени аванси; 32 хил. лв. са задълженията към персонала; 178 хил. лв. са задълженията за заплащане на осигурителни вноски; 112 хил. лв. са данъчните задължения; и 13 хил. лв. са другите задължения. Вещото лице е дало подробна разбивка и на притежаваните от „С.Е.Д.М.“ ООД активи, като най значителния дял е на ДМА, чиято стойност към 31.12.2016 г. възлиза на 15 310 хил. лв. , съставляващи : машини и оборудване, транспортни средства и инвестиции в други дружества – капиталово участие в дружеството „К. Г.„ ООД. Дружеството притежава и 7 бр. терени с изградена върху тях инфраструктура във връзка със съхранението и транспортирането на природен Г. до различни населени места. Делът на дълготрайните нематериални активи е 8 хил. лв., а дълготрайните финансови активи са на ниво от 762 хил. лв. Забелязва се, че краткотрайните материални активи към 31.12.2016 г. са на ниво от 34 хил. лв., а краткосрочните вземания са в размер на 1 109 хил. лв., като адресатите им са поименно изброени. Според счетоводния баланс изработен от дружеството към 31.12.2016 г. отчетените налични парични средства възлизат в размер на 2 хил. лв. Що се касае до общия размер на извършените от „С.Е.Д.М.“ ООД погасявания към негови контрагенти за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. се констатира, че през 2014 г. са покрити парични задължения в размер от 4 195 214, 37 лв.; през 2015 г. покритите задължения са на стойност от 4 875 211,38 лв., а за 2016 г. техния размер възлиза на сумата от 3 847 302,17 лв. Вещото лице е допълнило, че при проверката на предоставените му за запознаване счетоводни документи водени от „С.Е.Д.М.“ ООД се установява, че цитираното дружество и към м.05.2017 г. извършва разплащания по свои задължения към контрагенти.                

Видно от първо допълнително заключение изготвено по назначената СФИЕ във връзка с вземанията, с които „КТБ“ АД разполага спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД към датата 06.11.2014 г., е даден отговор, че същите са акумулирани по три договора за банков кредит от 2006 г., 2008 г. и 2009 г. и възлизат на общата сума от 12 594 451,83 лв. , като разпределени по отделните кредитни сделки задълженията са както следва : по договора от 2006 г. – непогасения дълг е в размер от 2 515 164,39 лв.; по договора от 2008 г. – непогасения дълг  е в размер от 1 515 824 лв.; и по договора от 2009 г. – непогасения дълг е в размер от 8 563 463,44 лв. Вещото лице е изчислило и размерът на паричните задължения на „С.Е.Д.М.“ ООД към  „КТБ“ АД към датата – 17.08.2016 г. /датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ/, като е посочило, че сборът им по трите договора възлиза на общата сума от 15 398 032,94 лв. Детайлизирано е, че по договора от 2006 г. – непогасения дълг е в размер от 2 912 016,29 лв. /натрупаната за периода от 25.08.2015 г. до 17.08.2016 г. законна лихва възлиза на сумата от 238 628,23 лв./ ; по договора от 2008 г. – непогасения дълг е в размер от 1 611 387,29 лв. /натрупаната за периода от 25.08.2015 г. до 17.08.2016 г. законна лихва възлиза на сумата от 145 380,54 лв./; и по договора от 2009 г. – непогасения дълг е в размер от 9 691 868,75 лв.  /натрупаната за периода от 25.08.2015 г. до 17.08.2016 г. законна лихва възлиза на сумата от 798 751,84 лв./. Уточнено е, че при справка по записванията в счетоводните регистри на молителя -  „КТБ“ АД неиздължените суми от  „С.Е.Д.М.“ ООД по цитираните три броя договори за банков кредит не се водят, като погасени.  От вещото лице е даден и вариант при изчисления на коефициентите за ликвидност към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г., като е възприето, че разликата в размер от 2 955 хил. лв. към 31.12.2016 г. съставлява изискуемо вземане на молителя към „С.Е.Д.М.“ ООД с падеж до 1 година, като към 31.12.2015 г. КОЛ е равен на 0,1296, а към 31.12.2016 г. КОЛ е равен на 0,0718. На следващо място базирайки се на данните в ГФО изготвен за 2014 г. вещото лице е посочило, че според структурния анализ на активите на третото неучастващо по делото лице – „Б.“ ЕАД към 31.12.2014 г., като текущ актив присъстват вземания по договор за цесия в размер на 12 386 хил. лв. Съобразявайки данните в ГФО съставен от  „Б.“ ЕАД за 2015 г. към датата – 31.12.2015 г. вземанията по договор за цесия с датата – 04.11.2014 г. са с нулева стойност, като присъства записване, че към 31.12.2015 г. дружеството - „Б.“ ЕАД разполага с вземания към „КТБ“ АД в размер на 17 463 хил. лв. Изследвайки и данните в ГФО отнасящ се за 2016 г. вещото лице е установило, че в счетоводните регистри на „Б.“ ЕАД към 31.12.2016 г. не фигурира вземане по договор за цесия от 04.11.2014 г., като в отчета фигурират вземания с източник договор за цесия, но техен адресат са дружества – свързани лица с „Б.“ ЕАД.  Черпейки информация от писмо с рег. номер БГ****** от 02.08.2017 г. с автор „Б.“ ЕАД е констатирано, че изявлението за прихващане предприето от цесионера „С.Е.Д.М.“ ООД във връзка с придобитите по цесията вземания с насрещните му задължения към „КТБ“ АД не е осчетоводено при банката. Освен това поместената информация в банковите извлечения касаещи три притежавани от „Б.“ ЕАД банкови сметки в „КТБ“ АД показва, че към 31.12.2014 г. салдата на трите банкови сметки /в евро, долари и лева/ са в размер на 17 437 683,63 лв., като хронологичните записи в счетоводството на  „Б.“ ЕАД не включват сключения договор за цесия от 04.11.2014 г. Добавено е, че според в изразеното одиторско мнение във връзка с оповестяването на паричните средства, с които „Б.“ ЕАД разполага в „КТБ“ АД  е следното : „Вземания по договор за цесия – текущи“ – 12 386 хил. лв.и „Блокирани парични средства в КТБ, дългосрочни“ – 5 052 хил. лв. Отново позовавайки се на цитираното писмо от 02.08.2017 г. вещото лице е посочило, че при „Б.“ ЕАД  не съществува взета счетоводна операция, с която да е извършено отписване на вземане произтичащо от сключен договор за цесия с дата – 04.11.2014 г. Освен това според данни дадени от „Б.“ ЕАД при соченото дружество не е била взимана операция свързана с осчетоводяване на вземане от „С.Е.Д.М.“ ООД по договор за цесия от 04.11.2014 г. Пояснява се, че са  взети операции касаещи извършването на рекласификации на активни сметки, като през м.04.2015 г. салдата по сметки „Парични средства в лева и валута“ – партида „КТБ“ АД /н./ са рекласифицирани в сметка „Други дебитори“, партиди „КТБ – цесия“, „КТБ – вземания в лева“ и „КТБ – вземания във валута“. Същевременно към 31.12.2015 г. вземанията на „Б.“ АД към „КТБ“ АД от сметка „Други дебитори, партида КТБ“ са рекласифицирани към сметка „Съдебни вземания – КТБ /н./“. Съобразно данните в изготвения от „Б.“ АД - ГФО за 2015 г. към 31.12.2015 г. вземанията на дружеството към „КТБ“ АД фигурират, като сумата от 17 463 хил. лв. и са оповестени, като нетекущ актив. Според данните в цитираното по-горе писмо в счетоводните записвания извършвани при „Б.“ АД няма отразени плащания за постъпили суми по договор за цесия от цесионера - „С.Е.Д.М.“ ООД. От вещото лице е изведен и отговор, че към 06.11.2014 г. общият размер на вземането, с което „КТБ“ АД /н./ разполага спрямо дружеството - „С.Е.Д.М.“ ООД по смисъла на многократно посочените вече три договора за кредит възлиза на сумата от 12 594 451, 83 лв., като преди настъпване падежа за плащане по трите договора, респективно към датата 04.11.2014 г. дружеството-кредитополучател „С.Е.Д.М.“ ООД е сключило договор за цесия с  „Б.“ АД, след което на датата – 06.11.2014 г. от страна на „С.Е.Д.М.“ ООД е било отправено към банката изявление за прихващане на придобитите с договора за цесия вземания с насрещните кредитни задължения, които „С.Е.Д.М.“ ООД има към „КТБ“ АД до размер на сумата от 12 380 000 лв. Резултатът от цитираната компенсационна сделка би довел до непогасяване в пълен размер на задълженията, които  „С.Е.Д.М.“ ООД има към „КТБ“ АД има към „КТБ“ АД по трите договора за кредит, като оставащото и незасегнато от прихващането парично задължение е изчислено на сумата от 214 451,83 лв. На следващо място в заключението са обсъдени коефициентите за ликвидност, които са констатирани от вещото лице по отношение на дружества извършващи сходна дейност с тази на ответника, а именно в отрасъла, в който той оперира. В този смисъл за „Н.–Г.“ АД към 31.12.2014 г. – КОЛ е равен на 0,1135; към 31.12.2015 г. – КОЛ е равен на 0,1340; и към 31.12.2016 г. - КОЛ е равен на 0,7965. За „С.-Г.“ АД към 31.12.2014 г. – КОЛ е равен на 0,2907; към 31.12.2015 г. – КОЛ е равен на 0,2500; и към 31.12.2016 г. - КОЛ е равен на 0,2527. За „К.-Г.“ ООД  към 31.12.2014 г. – КОЛ е равен на 9,500; към 31.12.2015 г. – КОЛ е равен на 3,7742; и към 31.12.2016 г. - КОЛ е равен на 2,5750. За „Д.Б.“ ЕАД към 31.12.2014 г. – КОЛ е равен на 0,6274; към 31.12.2015 г. – КОЛ е равен на 0,2462; и към 31.12.2016 г. - КОЛ е равен на 1,2593. За „О.М.“ АД към 31.12.2014 г. – КОЛ е равен на 0,3930; към 31.12.2015 г. – КОЛ е равен на 0,7131; и към 31.12.2016 г. - КОЛ е равен на 2,3662. Експертния анализ спрямо изброените дружества в отрасъла на дейност на ответното такова е проведен и спрямо структурата на техните активи и пасиви. Обобщените данни от този анализ са както следва : За „Н.–Г.“ АД през целия периода от 2014 до 2016 г. основния дял в структурата на активите се заема от дълготрайните такива, като процентното им съотношение спрямо краткотрайните е следното : към 31.12.2014 г. – 88,2 % за ДА и 11,8 % за КА; към 31.12.2015 г. – 86 % за ДА и 14 % за КА; към 31.12.2016 г. – 83,8 % за ДА и 16,2 % за КА. Относно пасивите поддържани при цитираното дружество ситуацията е следната : основният дял от задълженията е бил този на краткосрочните такива, а именно : към 31.12.2014 г. – 103,4 % от общите пасиви; към 31.12.2015 г. – 103,6 % от общите пасиви; и към 31.12.2016 г. – 20,2 % от общите пасиви. За „С.-Г.“ АД през целия периода от 2014 до 2016 г. основния дял в структурата на активите се заема от дълготрайните такива, като процентното им съотношение спрямо краткотрайните е следното : към 31.12.2014 г. – 94,4 % за ДА и 5,6 % за КА; към 31.12.2015 г. – 95,2 % за ДА и 4,8 % за КА; към 31.12.2016 г. – 94,4 % за ДА и 5,6 % за КА. Относно пасивите поддържани при цитираното дружество ситуацията е следната : преимущественият дял от задълженията е бил този на дългосрочните такива, а именно : към 31.12.2014 г. – 42,4 % от общите пасиви; към 31.12.2015 г. – 44,6 % от общите пасиви; и към 31.12.2016 г. – 46,1 % от общите пасиви. За „К.Г.“ ООД през целия периода от 2014 до 2016 г. основния дял в структурата на активите се заема от дълготрайните такива, като процентното им съотношение спрямо краткотрайните е следното : към 31.12.2014 г. – 71,6 % за ДА и 28,4 % за КА; към 31.12.2015 г. – 78 % за ДА и 22 % за КА; към 31.12.2016 г. – 83,6 % за ДА и 16,4 % за КА. Относно пасивите поддържани при цитираното дружество ситуацията е следната : преимущественият дял от задълженията е бил този на дългосрочните такива, а именно : към 31.12.2014 г. – 103 % от общите пасиви; към 31.12.2015 г. – 89,1 % от общите пасиви; и към 31.12.2016 г. – 86,9 % от общите пасиви.  За „Д.Б.“ ЕАД през целия периода от 2014 до 2016 г. основния дял в структурата на активите се заема от дълготрайните такива, като процентното им съотношение спрямо краткотрайните е следното : към 31.12.2014 г. – 92 % за ДА и 8 % за КА; към 31.12.2015 г. – 89,7 % за ДА и 10,3 % за КА; към 31.12.2016 г. – 93,6 % за ДА и 6,4 % за КА. Относно пасивите поддържани при цитираното дружество ситуацията е следната : преимущественият дял от задълженията за финансовите 2014 г. и 2015 г. е  бил този на дългосрочните такива, а именно : към 31.12.2014 г. – 36,2 % от общите пасиви; към 31.12.2016 г. – 33,1 % от общите пасиви; и към 31.12.2015 г. – 86,9 % от общите пасиви, докато към 31.12.2015 г. превес са имали краткосрочните задължения – 41,7 % от общите пасиви. За „О.М.“ ООД през целия периода от 2014 до 2016 г. основния дял в структурата на активите се заема от дълготрайните такива, като процентното им съотношение спрямо краткотрайните е следното : към 31.12.2014 г. – 92,6 % за ДА и 7,4 % за КА; към 31.12.2015 г. – 93,9 % за ДА и 6,1 % за КА; към 31.12.2016 г. – 79,4 % за ДА и 20,6 % за КА. Относно пасивите поддържани при цитираното дружество ситуацията е следната : преимущественият дял от задълженията е бил този на дългосрочните такива, а именно : към 31.12.2014 г. – 36,6 % от общите пасиви; към 31.12.2015 г. – 35,9 % от общите пасиви; и към 31.12.2016 г. – 37,6 % от общите пасиви. При изслушването на така обсъденото заключение в съдебно заседание състояло се на 15.09.2017 г. вещото лице – Д. е пояснила, че  „С.Е.Д.М.“ ООД не е от кръга на свързаните лица с „Б.“, доколкото в отчета към 31.12.2016 г. фигурират вземания на „Б.“, но по договори за цесии със свързани лица, като изрично е повторено, че там не фигурират вземания по конкретния договор за цесия от 04.11.2014 г. На вещото лице не му е известно, каква е причината в счетоводството на „Б.“ да липсват счетоводни операции свързани с отписвания на вземания, с които „Б.“ разполага към „С.Е.Д.М.“ ООД, като същото се позовава на това, че няма счетоводни документи относно това, а единствените видени от вещото лице данни са в писмото дадено от „Б.“ по делото.

Видно от второто допълнително заключение по назначената СФИЕ от вещото лице е направен задълбочен анализ на допълнително събрани по делото счетоводни документи, които са представени от „Б.“, като при прегледа на записванията в „Дневник на разплащателна сметка 503 - в лева, 504 – в евро и щ.д.“ на аналитично ниво, разплащателни сметки на „Б.“ в „КТБ“ АД /н./ общия размер на наличните парични средства 31.12.2014 г. възлиза на сумата от 17 437 683,65 лв., а към 31.12.2015 г. наличните парични средства, с които „Б.“ ЕАД разполага в „КТБ“ АД /н./ са равни на 0. От извършеното проследяване на предприетите през 2015 г. при „Б.“ ЕАД счетоводни операции се констатира, че вземанията 17 437 683,65 лв. са отнесени по счетоводна сметка – 444/99 – „Вземания по съдебни спорове“. Същевременно от почерпената информация присъстваща в ГФО за 2015 г. и Доклад на независимия одитор заверил отчета на  „Б.“ ЕАД е констатирано, че към 31.12.2015 г. дружеството - „Б.“ ЕАД има вземания от „КТБ“ АД /н./ в размер на сумата от 17 463 хил. лв. Посочените вземания са били предявени пред синдиците на несъстоятелната банка от  „Б.“ ЕАД за включването им в списъка на кредиторите на „КТБ“ АД /н./, като от тях са приети и включени в списъка такива за 10 154 хил. лв., а неприети са останали 7 309 хил. лв. На следващо място от вещото лице е даден отговор, че на 22.04.2015 г. „КТБ“ АД /н./ е осчетоводило при себе си извършеното прехвърляне на вземане от  „Б.“ ЕАД в полза на „С.Е.Д.М.“ ООД в размер на сумата от 12 385 902 лв., за което банката е била уведомена на 06.11.2014 г. Доколкото обаче банката – длъжник по така прехвърленото вземане била уведомила дружеството-прехвърлител „Б.“ ЕАД, че не е осчетоводила при себе си предприето от „С.Е.Д.М.“ ООД прихващане с така придобитото по договора за цесия вземане с насрещни кредитни задължения, които дружеството има към банката, то „Б.“ ЕАД е осчетоводило сумата от 12 385 902 лв., като вземания от „КТБ“ АД /н./ в споменатата вече сметка - 444/99 – „Вземания по съдебни спорове“. Според вещото лице това е направено, доколкото споменатия договор за цесия от 04.11.2014 г. е бил сключен под прекратително условие – чл. 6.1. от него, което е довело и до последицата, че прехвърленото вземане от „Б.“ ЕАД в размер на сумата от 12 385 437,55 лв. автоматично се е върнало обратно в притежанието на „Б.“ ЕАД. Балансът на „С.Е.Д.М.“ ООД към 31.12.2014 г. показва, че общия размер на всички задължения на споменатото дружество възлиза на сумата от 12 876 хил. лв., от които дългосрочни такива в порядъка на 10 964 хил. лв., и краткосрочни в размер от 1 912 хил. лв., като във връзка със сключения договор за цесия с  „Б.“ ЕАД, дружеството-ответник е закрило своите задължения  към „КТБ“ АД /н./ отразявайки в счетоводните си регистри поетото задължение към „Б.“ ЕАД в размер на сумата от 12 385 437,55 лв. по сметка – 499/10, което е отразено към 31.12.2015 г., като оттук вещото лице заключва, че към 31.12.2014 г. „С.Е.Д.М.“ ООД води задълженията си към „КТБ“ АД /н./. От вещото лице е осъществено изчисление на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, в хипотезата ако „С.Е.Д.М.“ ООД бе завело задълженията си към  „Б.“ ЕАД в размер на сума от 12 386 лв., като краткосрочно такова. Показанията на КОЛ биха били,  както следва : към 31.12.2014 г. – 0,1487 %; към 31.12.2005 г. – 0,1299, и към 31.12.2016 г. – 0,0884. Показанията на коефициента за финансова автономност пък биха били : към 31.12.2014 г. – 0,1539 %; към 31.12.2005 г. – 0,1581, и към 31.12.2016 г. – 0,1352. На следващо място в обсъжданото заключение от вещото лице е дадена разбивка и на необслужените от „С.Е.Д.М.“ ООД кредитни задължения по трите договора за кредит от 2006 г., 2008 г.и 2009 г. при вземане предвид евентуално успешно проявено действие на предприетото прихващане от кредитополучателя. Така към 06.11.2014 г. общо оставащите неприхванати задължения към банката са посочени да възлизат на общата сума от 209 014, 28 лв., като е направена индивидуализация по всеки един от договорите, вкл. и по вид на генерираното по всеки договор вземане /главница, лихви, неустойки, такси/. Изследван е и въпросът какъв е общия размер на сумите, които са постъпили от сметки на „С.Е.Д.М.“ ООД във връзка с три броя изпълнителни дела образувани все през 2015 г., като е даден отговор, че се касае до обща сума в размер от 137 394,90 лв. и същата е събрана само по едно от цитираните изпълнителни дела. Посочената сума е изчислено, че не е била достатъчна за да послужи за покриване на всички неприхванати парични задължения, като оставащата разлика е пресметнато да възлиза на сумата от 71 619,38 лв. В рамките на изслушване на заключението в съдебно заседание от вещото лице е дадено пояснение във връзка с начисляваните през годините такси по управлението на предоставения кредит по договора от 2009 г., като е детайлизирано, че на 25.03.2010 г. са били начислени дължимите такси за 2009 г., чиито размер възлиза на 9 000 лв.; към 25.03.2011 г. са начислени дължимите такси за 2010 г., чиито размер възлиза на сумата от 18 425,03 лв.; към 25.03.2012 г. са начислени дължимите такси за 2011 г., чиито размер възлиза на сумата от 29 519,53 лв.;  към 25.03.2013 г. са начислени дължимите такси за 2012 г., чиито размер възлиза на сумата от 61 546,53 лв.; и към 25.03.2014 г. са начислени дължимите такси за 2013 г., чиито размер възлиза на сумата от 79 363,63 лв. Обобщено е, че за целия изследван период начислената такса по договора от 2009 г. възлиза на сумата от 197 854,75 лв.                  

С приетото последно трето поред допълнително заключение по СФИЕ след проведени допълнителни проверки от вещото лице се установява, че общо събраната по принудителен ред от ответника парична сума по изпълнително дело 3333/2015 г. възлиза в размер на 137 394, 90 лв., като от нея в полза на взискателя - „КТБ“ АД /н./ е била преведена сумата от 128 655,14 лв. Съобразявайки отговора си от предходното второ допълнително заключение свързан с формирания размер на неприхванатите от „С.Е.Д.М.“ ООД негови парични задължения към молителя, чиито размер възлиза на сумата от 209 014,28 лв. и редуцирането им със сумата в размер от 128 655, 14 лв. от вещото лице е дадена разлика в размер от 80 359,14 лв.        

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора :

Предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, съответно за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, се съдържат в разпоредбата на чл. 625 ТЗ. Съгласно тази разпоредба производство по несъстоятелност се открива за търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично - правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Следователно релевантни за неплатежоспособността по смисъла на закона са правното качеството на длъжника като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича паричното вземане. Предвид изискването на закона неизпълненото парично задължение да произтича от търговска сделка, следва изводът, че паричните задължения, породени от други основания, вкл. и от нетърговски сделки, изключват наличие на всички изискуеми предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.

В случаят молителят извежда легитимацията си на кредитор спрямо ответното дружество, като поддържа, че е носител на парично вземане породено от договорен източник – три договора за банков кредит обвързали страните през 2006 г., 2008 г. и 2009 г. По силата на тези кредитни сделки в полза на „С.Е.Д.М.“ ООД били предоставени определени по размер кредитни средства, при пораждане на задължение за длъжника да върне усвоените от негова страна суми в пределите на предвидените с договорите и анексите към тях крайни срокове. Позоваването на молителя е, че ответника-кредитополучател е допуснал забава в изпълнението за заплащането на уговорените падежни вноски по учредените кредитни правоотношения, което е довело до пристъпването от страна на носителя на вземанията към активиране на възможността за обявяване предсрочната им изискуемост. Упражнявайки това си преобразуващо субективно право молителят поддържа да е станал титуляр на парично вземане в общ размер на сумата от 15 398 032,94 лв., което е формирано от натрупаните – главници, лихви, неустойки и такси по всяка една от кредитните сделки, като носителя на задължението за заплащане на тези суми „С.Е.Д.М.“ ООД не е осъществи тяхното погасяване, което създава за „КТБ“ АД /н./ легитимацията на кредитор по парично вземане, което произтича от търговска сделка.

Участниците в настоящото производство нямат разногласие относно това, че те са встъпили в три самостоятелни кредитни правоотношения, чиито източници са сключените през 2006 г., 2008 г. и 2009 г. договори за банков кредит, като  регулацията им е доразвита и изменена посредством сключването на множество допълнителни анекси към всяка сделка. Без съмнение договорите за банков кредит трябва да се отнесат към категорията на търговските сделки, защото те изцяло покриват признакът за абсолютни търговски сделки, доколкото са изрично предвидени за такива по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Адресат на молбата за откриване на производство по несъстоятелност е легитимиран да отговаря по такова процесуално искане правен субект, доколкото „С.Е.Д.М.“ ООД притежава качеството търговец по смисъла на чл. 1, ал.2, т. 1 ТЗ, а именно – същото е търговско дружество.      

За да отблъсне формулираното искане за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него, ответното дружество се брани най-напред с възражението, че „КТБ“ АД /н./ няма качеството на негов кредитор, защото притежаваното от него парично вземане базиращо се на паричните притезания  породени по силата на съществуващите три договора за кредит е успешно погасено посредством извършено прихващане реализирало се, като юридически факт на 06.11.2014 г.  

Осъщественото по делото доказване мотивира съдът да приеме, че на 04.11.2014 г. „С.Е.Д.М.“ ООД в качеството му на цесионер е придобило от дружеството – „Б.“ ЕАД парично вземане в размер на сумата от 12 385 437,55 лв., като е поело насрещен дълг да заплати в полза на цедента сумата в размер от 11 766 165,67 лв. под формата на цесионна цена. Действието на цесионното съглашение е обвързано от страните по него с модалитет /прекратително условие/ според съдържанието на което, ако в 90-дневен срок /с анекс 1 към договора за цесия цитирания срок е предоговорен и увеличен на 180-днвенен/, считано от изявлението за прихващане банката-длъжник не вземе  счетоводна операция във връзка с това изявление, то договора за цесия се смята за прекратен – чл. 6.1. Същевременно обаче в текста на чл. 5 от договора страните изрично са уредили, че договорът влиза в сила, считано от момента на неговото подписване, като от същата дата настъпва и прехвърлителния ефект по отношение на вземането предмет на сделката – сумата от 12 385 437,55 лв. Касае е се до валидна правна сделка, която е постигната между участващите по нея страни в пределите на предоставената им договорна свобода и в установената от закона форма за действителност. Същата има за предмет съществуващо по своя характер парично вземане, което няма пречка да бъде транслирано от неговия носител в полза на предпочетен правен субект, в случая в полза на „С.Е.Д.М.“ ООД. В случая се наблюдава изразена воля за сключването на възмездна по естеството си правна сделка, като уговорената насрещна престация се изразява в поемането на задължение от цесионера  да се заплати определена с договора цесионна цена. Съдът намира, че облигационно правоотношение, което се е породило при реализацията на един валиден договорен източник е обвързало страните по него, като основния преследван ефект от сключването на сделката, а именно прехвърлянето на вземането в размер от 12 385 437,55 лв. е настъпил веднага след реализацията на фактическия състав нужен за сключването й. В този аспект е и недвусмислената уговорка възприета в чл. 5 от договора. Предвиденото от страните прекратително условие в договора по никакъв начин не може да въздейства върху преминаването на вземането от първоначалния му кредитор в полза на новия такъв в лицето на „С.Е.Д.М.“ ООД. Последното е придобило вземането в размер на сумата от  12 385 437,55 лв., считано от 04.11.2014 г. За да може обаче новия носител на правото на вземане да изиска изпълнение от длъжника по така придобитото вземане е необходимо реализацията на още един юридически факт, а именно първоначалния кредитор да извести длъжника, че е прехвърлил вземането си в полза на друг /нов/ кредитор, като занапред длъжникът следва да предприема изпълнение на паричното си задължение именно в полза на този нов кредитор. Това релевантно за спора обстоятелство се констатира да се е осъществило на 06.11.2014 г., когато  „Б.“ ЕАД е уведомило в писмена форма длъжника „КТБ“ АД /н./, че занапред следва да изпълнява задълженията, които има по договора за разплащателна сметка за сумата в размер до 12 385 437,55 лв. в полза на нов кредитор - „С.Е.Д.М.“ ООД, като пред длъжника е разкрита и извършената цесионна сделка. Важно е да се отбележи, че от този момент насетне кредиторът е обвързан да изпълнява единствено и само на новия си кредитор, като последващи изявления предприети от стария кредитор при съдържание, че правата и задълженията по договора за цесия са отпаднали с обратна сила /облигационната връзка е била прекратена/развалена/ не могат да предизвикат правна промяна в задължението на „КТБ“ АД /н./ да изпълнява в полза на новия титуляр на паричното вземане - „С.Е.Д.М.“ ООД. В разглежданата хипотеза новият носител на паричното притезание възлизащо на сумата от 12 385 437,55 лв. още в деня на уведомяване на длъжника от стария кредитор относно извършената цесия, е предприел разпоредителни действия с притежаваното от него право на вземане, като е отправил едностранно изявление за прихващане към „КТБ“ АД /н./. Предмет на така осъществената компенсационна сделка са част от задълженията, които „С.Е.Д.М.“ ООД има към „КТБ“ АД /н./ произтичащи от трите договора за банков кредит датиращи от 2006, 2008 г. и 2009 г., които бяха детайлно разгледани по-горе в настоящото решение. Компенсационният ефект е реализиран  до сумата от            12 385 437,55 лв., която е по-малката измежду насрещните вземания и задължения. За да настъпят правните последици на прихващането не е необходимо извършването на каквото и да е било действие от страната разполагаща с пасивните вземания в случая -  „КТБ“ АД /н./, и по-конкретно не е необходимо извършването на осчетоводяване на отправеното изявление за прихващане. Единственото което е необходимо е извършващия прихващането да разполага с изискуемо активно парично вземане спрямо свои кредитор, който също е титуляр на насрещно парично вземане, за което изискването за изискуемост не се прилага, защото плащането на паричното задължение може да бъде сторено от длъжника, когато последния пожелае без да е необходимо, то да е станало изискуемо. Банката-молителя в настоящото производство изрично се противопоставя, че „С.Е.Д.М.“ ООД разполага с изискуемо парично вземане спрямо нея, което препятства и възможността на соченото дружество да извърши прихващане, което да постигне присъщия му погасителен ефект. Важно е да се отбележи, че обсъждания  погасителен ефект съгласно чл. 104, ал.2 ЗЗД настъпва от деня, в който са се осъществили всички предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на прихващане на 06.11.2014 г. Съдът не споделя виждането на молителя, че не би могло да настъпи соченото от ответника прихващане заради това, че насрещните вземания не били ликвидни и изискуеми към момента на извършването му, поради това, че с решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г. се спира изпълнението на всички задължения на "КТБ" АД съгласно чл. 116 от Закона за кредитните институции. Очертаната забрана обаче е адресирана до банката и се отнася за реалното изпълнение на задълженията й, сиреч плащането, но не отменя изискуемостта на задълженията на банката спрямо нейните вложители/кредитори. Аргумент за това е, че е налице изрична разпоредба, а именно чл. 119, ал.4 от ЗКИ, в която се посочва, че в периода, в който банката е под особен надзор се смята, че тя не е в забава, т.е. по иначе изискуеми нейни задължения, законодателят я е освободил от отговорността при забава, но с горното не се отменя изискуемостта на вземанията. В чл. 119, ал.2 от ЗКИ се постановява, че с поставяне на банката под особен надзор се спират изпълнителните производства срещу нейното имущество, но прихващането е различен правен институт от принудителното изпълнение. Прихващането е материалноправен способ за погасяване на две насрещни задължения и гражданско правно средство за удовлетворяване на кредиторовото вземане, което е различно от принудителното изпълнение и прилагане на разпоредбата по аналогия е недопустимо. Посоченото изолира довода на молителя за липса на успешно състоял се погасителен ефект, респективно прави необоснована позицията на банката, че компенсацията е нищожна, заради противоречие с императивни правила на закона -  чл. 116 ЗК, във връзка с чл. 104 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, заради това, че активното вземане не отговаряло на изискването за изискуемост.

Друг момент върху които е необходимо да се извърши правен анализ спрямо поддържаното от молителя качество на кредитор за сумата от 12 385 437,55 лв. е свързан с това, дали предприетата от Синдиците на банката съдебна защита на кредиторите на масата на несъстоятелността чрез предявяване на искове за относителна недействителност на извършеното на 06.11.2014 г. по реда на чл.59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН повлиява върху правните последици на реализиралият се компенсационен погасителен способ и възстановява в правната сфера на молителя имуществените му права да получи плащане на цитираната парична сума произтичаща от сключването на три договора за банков кредит. Действително по делото има събрани достатъчно доказателства, които потвърждават това, че изявлението за прихващане предприето от „С.Е.Д.М.“ ООД на 06.11.2014 г. е оспорено чрез предявени конститутивни искове по реда на ЗБН. Към настоящия момент обаче производството по тези искове не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Доколкото става дума за преобразуващо по своя характер право да се иска обявяване на относителна недействителност на цитираното прихващане и неговият ефект е възможно да бъде постигнат единствено с позитивно съдебно решение, каквото към момента отсъства, то решаващия състав не може да се позове на обявена относителна недействителност на сделката и да отрече погасителния й ефект спрямо вземанията на „КТБ“ АД /н./ до размер от 12 385 437,55 лв. Нещо повече, дори да се постигне решение в подобна насока, то същото ще обвърже с конститутивното си действие единствено кредиторите на масата на несъстоятелността и длъжника - „С.Е.Д.М.“ ООД, но не й страните по компенсацията, като между тях прихващането следва продължи да се възприема, като произвел последиците си гражданско-правен погасителен способ. Посоченото мотивира решаващия състав да заключи, че „С.Е.Д.М.“ ООД е осъществило успешно погашение на част от паричния си дълг към кредитора - „КТБ“ АД /н./ посредством извършеното на 06.11.2014 г. прихващане за сумата от 12 385 437,55 лв. Предвид това, че именно на датата 06.11.2014 г. е постигнато частично погасяване на паричната претенция на банката, то е необходимо именно към този момент да се изясни какъв е оставащия незасегнат от компенсацията паричен остатък от формирания дълг произтичащ от цитираните по-горе в решението три кредитни сделки. Отговор на този въпрос е даден във второто допълнително заключение на вещото лице по назначената СФИЕ, в което е отбелязано, че към 06.11.2014 г. общия размер на оставащите неприхванати задължения възлизат на сумата от 209 014,28 лв., като от експерта е направена й детайлна индивидуализация по всеки един от договорите, вкл. и по вида на породените по всеки един договор задължения. Провежданото от молителя-кредитор по цитираните вземания индивидуално принудително изпълнение спрямо длъжника - „С.Е.Д.М.“ ООД е довело до успешно погасяване чрез мерките на принудителните изпълнителни действия на сумата от още 128 655,14 лв. Така формираният остатък възлиза на сумата от 80 359,14 лв.

Същевременно от ответника се възразява, че няма качеството на адресат на задълженията за заплащане на комисионна начислена за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. върху неиздължената част от главницата по отпуснатия кредит с договор сключен през 2009 г., защото вземанията на банката-молител за тези парични притезания са се погасили с изтичането на специалната 3-годишна давност предвидена в чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Това възражение не е наведено от страната желаеща да се ползва от последиците му, с отговора на молбата по чл. 625 ТЗ, но съдът намира, че процесуалното право то да се упражни във висящия процес не се е погасило за носителя му, защото при формулиране на претенциите си, от които молителя извежда качеството си на кредитор относно вземанията за начислени комисионни по договора за кредит от 2009 г. същите не са били индивидуализирани, като плащания възникващи ежегодишно, а са обединени в една обща сума. Едва в рамките на провелото се доказване и по-конкретно от заключението на вещото лице – Д. се изяснява, че вземането за дължими такси по кредита отпуснат с договора от 2009 г. в общ размер от 264 521,42 лв. е било начислявано, като такова възникващо през всяка година от срока на действие на договора и са изяснени конкретните му размери калкулирани от банката за всяка от годните. По същество възражението за погасяване на начислените комисионни за обработка и управление на кредита относно годините 2009г., 2010 г. и 2011 г. е основателно. Съгласно чл. 14 от договора за кредит сключен на 11.03.2009 г. е предвидено, че кредитополучателят заплаща в полза на банката комисионна за управление и обработка на кредита в размер на 1 % върху неиздължената част от главницата по кредита, която е платима всяка година от действието на договора за кредит на 25-то число на месец – март. Касае се за определяемо по размер и ясно дефинирано по падеж парично вземане, което има за източник породеното между страните кредитно правоотношение. Изследваното парично вземане следва да се квалифицира, като периодично, защото е уговорено от страните по кредитната сделка да се поражда и падежира за плащане ежегодно. Търсените комисионни за обработка и управление на кредита произтичат от един общ правопораждащ факт, падежът им настъпва периодично, размерът им е отнапред определен, като дължимостта им не е обусловена от поведението на която и да е от страните, а единствено от съществуване на договорната връзка и от изтичане на съответния едногодишен период от време, поради което и с оглед задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, същите притежават характерните признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и като такива се погасяват с изтичане на по- краткия тригодишен давностен срок. В този контекст възражението на ответника, че задълженията му за заплащане на подобни комисионни начислени за управлението на кредита извършено от банката през 2009г., 2010 г. и 2011 г. са погасени по давност е основателно. Падежът на всяка от тези претенции е настъпил, както следва : за претенцията отнасяща се до 2009 г. – на 25.03.2010 г.; за претенцията отнасяща се за 2010 г. – на 25.03.2011 г.; и за претенцията отнасяща се за 2011 г. – на 25.03.2012 г. Следователно, от деня следващ настъпването на падежа длъжникът по така изискуемите вземания е изпадал в състояние на забава във връзка с ангажимента му да ги заплати в полза на техния титуляр. С оглед на това  приложимата специална погасителна давност предвидена в чл. 111, буква „в“ ЗЗД по отношение на обсъжданите парични задължения се е проявила и изтекла, както следва : относно вземането за комисионна отнасящо се за 2009 г., давността е изтекла на 26.03.2013 г.; относно вземането за комисионна отнасящо се за 2010 г., давността е изтекла на 26.03.2014 г.; а относно вземането за комисионна отнасящо се за 2011 г., давността е изтекла на 26.03.2015 г. Молителят не доказва да е предприел действия, с които успешно да е прекъснал така течащата давност по отношение на посочените и възникнали в негова полза парични вземания, което означава, че същите са се погасили и не могат да бъдат търсени по принудителен ред, вкл. не могат да се ползват от носителя им, като такива обуславящи качеството му на кредитор с оглед преследвано откриване на производство по несъстоятелност спрямо неизправния длъжник. Упражненото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК относно вземанията произтичащи от договора за кредит  11.03.2009 г. е към момент следващ датата -26.03.2015 г., когато се е погасило последното от трите обсъждани парични задължение за заплащане на уговорена комисионна във връзка с осъществявано от банката-кредитор управление на отпуснатия кредитен ресурс. По отношение размера на погасените по давност парични задължения за заплащане на  комисионна по смисъла на чл. 14 от договора за кредит сключен на 11.03.2009 г. яснота е дадена от вещото лице при изслушване на второто му допълнително заключение по СФИЕ, където е диференцирано, че дължимите комисиона относно  2009 г. възлиза в размер на сумата от 9 000 лв.; към 25.03.2011 г., тази дължима  за 2010 г., възлиза в размер на сумата от 18 425,03 лв., респективно дължимата такава за 2011 г. е в пределите на сумата от 29 519,53 лв. Или общият размер на начислените комисионни за посочените три години, по отношение на които задължения съдът приема да са погасени, поради изтекла давност е равен на сумата от 56 944,56 лв. Предвид погасяването на посочената сума, като задължение на ответника по молбата, то тя следва да се приспадне от формирания остатък след извършеното прихващане възлизащ на сумата от 80 359,14 лв. Получената разлика от 23 414,58 лв. се явява и необслуженото вземане, с което молителят – „К.т.б.“ АД /н./ се явява кредитор на „С.Е.Д.М.“ ООД към момента на даване ход на устните състезания по делото. Посоченото вземане създава за „К.т.б.“ АД /н./ материална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответното – търговско дружество явяващо се длъжник по валидно възникнали, но непогасени към момента парични вземания имащи за свои източник търговска сделка – договори за банков кредит.    

За неоснователно следва да се определи наведеното от ответника възражение, че по силата на пристъпване към изпълнение заложен кредитор в лицето на чуждестранна банкова институция е придобил правото да се удовлетвори от вземанията, с които „К.т.б.“ АД /н./, респективно последната е изгубила това си право. Вярно е, че в пределите на проведеното доказване се установи, че банката – молител е обезпечила свое парично задължение към чуждестранната банка – С.Ж., ПАРИЖ, но недоказано остана обстоятелството, че този кредитор е предпочел да активира дадените в негова полза обезпечения, вкл. залога на вземането, с което  „К.т.б.“ АД /н./ разполага спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД. Обратно от текста на двете приобщени по делото писма от м. 01.2017 г. еднопосочно се установява, че С.Ж., ПАРИЖ желае да получи удовлетворение на вземанията си, като ги предяви в откритото универсално производство по несъстоятелност на банката, вместо да ги събира по реда на възможните способи предоставени му чрез дадените нему обезпечения. Оспорването на автентичността на изтъкнатите изявления от банката-кредитор и носител на правата по обезпеченията остана недоказано с оглед категоричния извод в приетото по делото заключение по допуснатата графологична експертиза, че подписите положени в писмата са на представляващия банката – изпълнителен директор У..                                      

Присъствието на установените по-горе в изложението на решението материални предпоставки създава основание за съда да пристъпи към разглеждането на въпроса свързан с това, дали дружеството - „С.Е.Д.М.“ ООД се намира в състояние на неплатежоспособност, или в условията на евентуалност в състояние на свръхзадълженост.

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1  ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608, ал.2  ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, като под „спиране на плащанията” по см. на чл.608, ал.2  ТЗ  на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 ТЗ, вкл. вземания, произтичащи от развалена търговска сделка.  Безпротиворечива е съдебната практика, че за да се установи състоянието на неплатежоспособност, което е обективно икономическо състояние, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е  в състояние да го изпълни. В тежест на ответника е чрез пълно и главно доказване да обори презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като докаже  на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието си, че е способен да погасява задълженията си /Решение №64/23.03.2010г. по т.д.№959/2009г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и Решение №115/25.06.2010г. по т.д.№169/2010г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС/.

За да се установи реалното имуществено – финансово състояние на длъжника от сезирания съд са събрани множество писмени доказателства и е допусната СФИЕ, която е проследила редица въпроси свързани с финансовото състояние на ответника, като са съобразени няколко възможни варианта на парично изражение на краткосрочните /текущи/ задължения, които има дружеството - длъжник спрямо своите кредитори, а именно съобразно присъстващите записвания в изготвяните и обявени ГФО на „С.Е.Д.М.“ ООД в периода от 2013 г. до 2016 г., и алтернативно при отчитане и на сочените от молителя парични вземания по трите договора за банков кредит, които не присъстват в групата на краткосрочните задължения, които ответника е оповестил в изработените от негова страна и одитирани при установения за това ред ГФО. Същественото при разрешаване на въпроса свързан с това, дали ответното дружество разполага с краткосрочни активи, които да му позволят да обслужва възникващите негови текущи задължения е да се изясни въпроса, дали към краткосрочните задължения, които присъстват в ГФО изготвяни в рамките на изследвания финансов период от дейността на дружеството трябва да се добавят и други задължения, в частност такива, чиито носител е молителя, или други субекти, с които „С.Е.Д.М.“ ООД е встъпвало в правоотношения и поемало различни по вид задължения. При разглеждане качеството кредитор на „КТБ“ АД /н./ вече се прие от решаващия състав, че банката се явява кредитор на сума, която значително се отличава от тази заявена с молбата по чл. 625 ТЗ, доколкото дружеството-длъжник успешно е осъществило уреден от облигационното право погасителен способ, какъвто е компенсацията. Ефектът на извършеното прихващане за сумата от 12 385 437,55 лв. прави неоснователно позоваването на молителя, че „С.Е.Д.М.“ ООД  е адресат на необслужено текущо задължение в подобен размер. Следователно този дълг не следва да се взема предвид, когато се осъществява преценката свързана с потенциала на даденото дружество да постигне удовлетворяване на текущите си задължения с притежаваните краткотрайни активи. Проведеното по делото доказване не създава основание да се направи извод, че „С.Е.Д.М.“ ООД е адресат на ликвидно и необслужено краткосрочно задължение спрямо третото неучастващо по делото лице – „Б.“ АД. Приобщената по делото счетоводна информация събрана от цитираното дружество във връзка с негови евентуални вземания към „С.Е.Д.М.“ ООД, която бе предмет на няколко допълнителни заключения от вещото лице – Д. не разкрива счетоводно отразяване, при което „Б.“ АД да е взело счетоводна операция, с която „С.Е.Д.М.“ ООД да фигурира, като негов длъжник по договор за цесия от 04.11.2014 г. – а именно за вземането свързано със заплащането на уговорената цесионна цена. Действително според волята на страните по учреденото правоотношение с източник договор за цесия от 04.11.2014 г. присъства изрична клауза за поемане на насрещно задължение от страна на „С.Е.Д.М.“ ООД за заплащането на уговорена цена за придобитото вземане, чиито размер на цена възлиза на сумата от 11 766 165,67 лв. Според чл. 7.3. от договора, като условие за заплащането на възприетата цена е поставено изискването длъжникът по прехвърляното вземане, а именно – „КТБ“ АД да вземе счетоводна операция по предприетото от „С.Е.Д.М.“ ООД прихващане. В подкрепа на това тълкуване е и уговорката на чл. 6.1. от съглашението, където е дефинирано установеното от страните прекратително условие. Никоя от страните не оспорва обстоятелството, че предприетото на 06.11.2014 г. от „С.Е.Д.М.“ ООД едностранно изявление за прихващане, с което е извършено разпореждане с придобитото по договора за цесия от 04.11.2014 г. вземане от „Б.“ ЕАД не е било осчетоводено от страна на представляващите „КТБ“ АД лица. Осчетоводяването е извършено единствено по отношение на цесията, като длъжника „КТБ“ АД е възприел, като титуляр на сумата от 12 385 437,55 лв. ответното дружество, и е заличил, като такъв предходния му носител в лицето на „Б.“ ЕАД. При това положение няма как в настоящото производство да се възприеме, че за „С.Е.Д.М.“ ООД се е породило и съществува договорно задължение да заплати в полза на „Б.“ ЕАД сумата от 11 766 165,67 лв. под формата на уговорена цена за прехвърленото вземане. Видно е, че от страна на „Б.“ ЕАД няма заявени спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД друг вид облигационни претенции във връзка с неосъществилото се условие по сключения договор за цесия. Това означава, че няма как сезираният съд да формира извод, че „Б.“ ЕАД разполага с ликвидно и изискуемо краткосрочно задължение спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД, което не е изпълнено и трябва да бъде отчетено при определяне, какво е актуалното финансово и имуществено състояние на дружеството, което е адресат на заявеното основание за неплатежоспособност. Водим от така изложените съображения настоящия състав приема, че при определяне обема на краткосрочните задължения, извън тези присъстващи в представените по делото ГФО, следва да добави единствено сумата от  23 414,58 лв., за която несъмнено се установи, че има за титуляр молителя в настоящото производство, но не и остатъка от поддържаното от „КТБ“ АД /н./ вземане от 15 374 618,36 лв. Същото важи и относно краткосрочни вземания с титуляр - „Б.“ ЕАД, защото наличието на подобни не се установява от събраните и коментирани доказателства по делото.

Ръководейки се от това, че водещ показател при проследяване състоянието на неплатежоспособност е възприето от практиката да бъде коефициента за обща ликвидност, защото същия отразява съотношението на пълния набор от краткотрайните активи с натрупаните текущи задължения /такива със срок на изпълнение до 12 месеца/, настоящата съдебна инстанция констатира, че възпроизведените от вещото лице стойности на този релевантен за отчитане състоянието на платежоспособност на дружеството показател, формиран при съобразяване на балансовите данни /както се посочи именно това са данните, които следва да бъдат ползвани при оценката на икономическото състояние/ през всяка една от изследваните години заемат стойност над единица /1/, което означава, че според възприетите в практиката стандарти дружеството разполага с ликвиден ресурс позволяващ му да обслужва генерираните от него краткосрочни задължения. Тоест същото не се намира в състояние на неплатежоспособност, както поддържа кредитора-молител. Посочените стойности на КОЛ не могат да бъдат повлияни в степен, която да измени формираното заключение, и при добавяне на сумата от 23 414,58 лв. към обема на краткосрочните задължения, доколкото същата е незначителна и не може да повлияе в осезаема насока върху стойностите на КОЛ, а именно такава, която да сведе същите под изискуемия референтен минимум.

При обсъждане въпроса с нивото на платежоспособност на дружеството - „С.Е.Д.М.“ ООД не трябва да се пренебрегва й това, че същото извършва стопанската си дейност в изцяло регулирана пазарна среда, а качеството му на субект снабден с лиценз за осъществяване регулирана от държавата дейност по транспортиране и доставка на природен Г. до отдалечени населени места. В този смисъл същото работи в специфичен отрасъл от стопанската сфера, което обуславя извършването и на нарочен анализ на показателите на дружествата опериращи именно в тази сфера за да се диференцират конкретните показатели за ликвидност, които тези дружества формират. По делото са събрани достатъчно данни в тази насока, които са систематизирани от вещото лице, като са изведени и конкретните коефициенти за ликвидност на дружествата от този отрасъл. Генерализирания извод, който може да бъде направен е, че дружествата преимуществено разполагат с дълготрайни материални активи, тъй като основния им предмет на дейност изисква такъв материален ресурс, като краткотрайните им активи заемат значително по-нисък дял от общия размер на активите. Относно коефициентите за ликвидност същите показват прекалено голяма амплитуда в своето движение през годините, което прави невъзможно извеждането на някаква референтна стойност, която да бъде различна от общата приета такава, а именно – единица. Както вече се посочи - „С.Е.Д.М.“ ООД демонстрира показатели попадащи в рамките на референтните стойности, което означава, че то има потенциала да изпълнява текущите си задължения, като фактическото неизпълнение, което е предприето спрямо „КТБ“ АД /н./ почива на отказа на длъжника да признае, че банката има качеството на негов кредитор, което в една значителна степен се установява в рамките на настоящото производство.  

Предвид изложеното молбата с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД на основание поддържана неплатежоспособност на цитираното дружество трябва да се отхвърли, като недоказана.     

По второто заявено с молбата по чл. 625 ТЗ депозирана от  „КТБ“ АД /н./ основание за откриване на производство по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост, настоящата инстанция намира следното :          

Според разпоредбата на чл. 742, ал. 1 ТЗ е възприето, че търговското дружество е свръхзадължено, тогава когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения спрямо всички кредитори, а не само спрямо задължението на кредитора-молител. При извършване на преценка дали е налице това състояние следва да се взета предвид и неизискуемите задължения, като в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд в решение по т.д. № 103/2005 г. на ВКС, І Т. О., решение по т.д. № 849/2012 г. на ВКС, ІІ Т. О. и др.

Видно е от приетото заключение на вещото лице при съблюдаване на разбирането, че за релевантни трябва да се възприемат стойностите на активите и пасивите отразени в изготвените през изследваните финансови години – годишни финансови отчети, като се добави единствено сумата от 23 414,58 лв. към пасивите, то от основното заключение изработено от вещото лице еднозначно се констатира, че „С.Е.Д.М.“ ООД разполага с достатъчно в своя обем дългосрочни активи, които да покрият пълния размер на паричните му задължения натрупани спрямо всички кредитори, без оглед на това, дали тези задължения са изискуеми или не. Тоест при ответното дружество не се наблюдава и състояние на свръхзадълженост, което да обоснове уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ, което налага отхвърляне и на заявеното при условията на евентуалност основание за откриване на производство по несъстоятелност, а именно това визирано в чл. 742 ТЗ.

С оглед изходът на делото право на разноски се поражда единствено в правната сфера на ответника по молбата, като от страна на същия своевременно е формулирано подобно процесуално искане, придружено от представянето на нарочен списък за разноските по смисъла на чл. 80 ГПК. Размерът на установимите по делото разноски направени от тази страна възлиза на сумата от 1 220 лв., като същите са сторени във връзка със заплащане на възнаграждения в полза на вещото лице и за такси по издадени съдебни удостоверения. В изложения контекст и на основание чл. 621 ТЗ във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК посочената сума от 1 220 лв. следва да се възложи за плащане на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/. Негативният изход на делото осуетява правото на молителя да получи направените от него разноски и такива не му се следват с настоящия акт. Същевременно на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН от масата на несъстоятелността на КТБ /н./ следва да се заплати по сметка на съда държавна такса в размер на сумата от 250,00 лв.

Водим от горното и на основание чл.631 ТЗ Софийски градски съд

 

                                                         Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „К.Т.Б.“ АД – /в несъстоятелност/, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*******, за откриване производство по несъстоятелност спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ж.к. *******на основание неплатежоспособност, като неоснователна.

 ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „К.Т.Б.“ АД – /в несъстоятелност/, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*******, за откриване производство по несъстоятелност спрямо „С.Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ж.к. *******на основание свръхзадълженост, като неоснователна.

ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД – /в несъстоятелност/, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „******* да заплати в полза на „С.Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ж.к. *******на основание чл. 621 ТЗ във връзка с чл.  78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 1 220 лв. – направени съдебни разноски във връзка с производството развило се пред настоящата инстанция.  

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД - /в несъстоятелност/, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН сумата в размер от 250,00 лв., съставляваща дължима държавна такса за разглеждане на подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност, от чието първоначално заплащане при иницииране на процеса ищеца е освободен.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

         СЪДИЯ:

 

 

 

 

Съобщи за изтекли лични данни