РЕШЕНИЕ
№ 4441
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110135246 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.82 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) от „Аутотехника“ ЕООД (ищец) срещу „Матраци Класик“ ЕООД (ответник).
Ищецът твърди, че е предоставил на ответника по договор за оперативен лизинг от
17.02.2017г. ползването на л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№ ...., но при оглед на автомобила в
сервиз било установено неправилно експлоатиране на превозното средство, изразяващо се в
управлението му с ниво на работна течност масло под допустимия минимум, в резултат на
което са настъпили увреждания на вещта. Поддържа, че е заплатил сумата от 22855.72 лева
за отстраняване на вредите, които следва да бъдат заплатени от ответника, тъй като са
резултат от неизпълнение на договорното му задължение да полага грижа по отношение на
ползваното превозно средство и конкретно да проверява нивото на масло в двигателя на
автомобила. Представя доказателства и прави искане за приобщаване на развилото се по
реда на чл.207 ГПК дело. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция с твърдение, че вредите са резултат от
фабричен дефект на модела. Представя доказателства и заявява искане за задължаване на
трети за спора лица да представят намиращи се у тях документи, които са относими по
спора. Претендира разноски.
Конституираното по делото трето лице-помага на страната на ищеца – „Индустриал
Комерс“ ЕООД, ЕИК ...., изразява становище по спора, в което обосновава неправилна
1
експлоатация на автомобила досежно следенето на маслото на двигателя и констатирането
на това обстоятелство от сервизи. Развива правни съображения за договорната отговорност.
Заявява, че възражението за производствен дефект не се доказва от събраните доказателства.
Видно от представена справка от търговски регистър, третото лице има правоприемник -
„Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, ЕИК .....
В писмена защита представителят на ответника обоснова неоснователност на
предявения иск с довод, че ищецът не е установил твърдяното нарушение при експлоатация
на автомобила от ответника. В подкрепа на становището си се позовава на приетите
заключения.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Страните не спорят и се доказва от приложения договор за оперативен лизинг от
17.02.2017г. /л.9-15/, че ищецът е предоставил на ответника лек автомобил под наем, описан
в Приложение № 1, а именно л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№ ....., за срок от 22.03.2017г. до
21.03.2022г., при пробег по договор 125000 км, при месечна наемна цена от 489 евро без
ДДС, платима в рамките на десет календарни дни след фактуриране. Предвидена е гаранция
без ДДС от 1467 евро, която се възстановява само при изтичане на срока на договора и липса
на претенции от страна на собственика. Установява се, че съгласно чл. 2, буква „б“ и „в“
автомобилът е предаден от ищеца на ответника на 22.03.2017г. с пробег от 20 км и с
посоченото оборудване, включително стандартни условия за управление на автомобил на
Херц и сервизна книжка. Според чл. 4, буква „о“ от Приложението наемателят и
упълномощени от него водачи са задължени да поддържат в изправност наетия автомобил и
стриктно да спазват заводските инструкции, посочени в сервизната книжка, която е
предадена на наемателя при получаване на автомобила, а според буква „п“ наемателят и
упълномощени от него водачи са задължени да проверяват редовно нивата на маслото,
водата и спирачната течност, състоянието на светлините, налягането на гумите и други
показатели, свързани с употребата на автомобила и поддържане на неговото нормално
експлоатационно състояние. Страните са се съгласили, че за всяка повреда, появила се по
време на наемния период в резултат на лоша експлоатация, недобро стопанисване,
неспазване изискванията на производителя и прочие, установена с протокол, издаден от
официалния сервиз на съответната марка, разходите по ремонта ще бъдат за сметка на
наемателя, като писменото становище на официалния вносител ще бъде задължително за
страните – буква „р“ на чл. 4 от Приложението. В таблица № 1 за техническо обслужване
съгласно договор за оперативен лизинг и анекс 1/22.03.2017г. са означени параметрите на
техническо обслужване, като се установява, че е предвидена смяна на масло на двигателя на
всеки 15000 км.
Налично е становище от официалния сервиз на марката съобразно автомобила от
15.03.2022г. /л.20/, в което са констатирани повреди по вътрешните части на двигателя, като
е изразено, че повредите се дължат на работа на елементите на двигателя в условията на
недобро смазване, което води до повишаване на триенето между тях, а то от своя страна
2
води до повишаване на температурата им, което като резултат е причина за образуването на
нагари, ускорено износване, деформация и разрушаването на частите по двигателя.
Посочено е, че недоброто смазване се дължи на работа на двигателя с недостатъчно по
количество масло и/или с такова масло, което няма нужните мазилни свойства или вече ги е
загубило, като не са открити фабрични дефекти на който и да е от компонентите.
В производство по реда на чл. 207 ГПК, по което е образувано гр.д. № 19854/2022г. по
описа на СРС, 44 състав, е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, материалите по което са приобщени към настоящото производство. След
запознаване с материалите по делото – становището на официалния сервиз, и оглед на
автомобила в сервиз на „Индустриал Комерс“, вещото лице е отговорило, че от описаните
увреждания може да се направи извод, че двигателят е работил с недостатъчно масло, което
е довело до увеличаване триенето на детайлите в двигателя, което от своя страна е довело до
значително повишаване на неговата работна температура, както и на температурата на
изгорелите газова; водачът на МПС е могъл да избегне настъпването на уврежданията по
двигателя, ако е следил редовно нивото на двигателното масло (проверката за маслото на
двигателя се извършва посредством ръчна проверка на маслената пръчка) и е доливал
своевременно подходящото количество и вид двигателно масло в двигателя; че е следвало
да се прекрати работа на автомобила и да се репатрира до сервиз след чутия шум с оглед
безопасността от използването му и предотвратяване на увреждания по двигателя; че по
делото няма данни за производствени дефекти, които да доведат до дефектиране на
двигателя, като такива не са установени и при огледа на автомобила; стойността необходима
за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база пазарни цени на официалния за
марката сервиз към датата на установяване на уврежданията е 22855.72 лева. В хода на
производството по чл. 207 ГПК ответникът е оспорил заключението, представяйки
доказателства.
С оглед направеното оспорване по делото са събрани доказателства по реда на чл. 192
ГПК от трети, неучастващи по делото лица – „Карио“ ООД и „Технокар“ ЕООД /л.118-126,
л.132-146/. От тях е видно, че посочените трети лица са издали фактури на ответника за
остойностяване на предоставена услуга по обслужване на процесния л.а. в сервиза за
доливане на моторно масло при показания 14531 км - на 03.10.2017г., 29095 км – на
04.04.2018г., 43430 км – на 03.10.2018г. и ремонтна карта, 58317 км – на 25.03.2019г. и
ремонтна карта, 87342 км – на 21.01.2020г., 101000 км – на 14.07.2020г., 109603 км – на
20.10.2020г. и ремонтна карта, 116000 км – на 03.12.2020г., 116500 км – на 11.12.2020г.,
122000 км – на 19.02.2021г., 125463 км – на 23.03.2021г, 126188 км – 12.04.2021г. и
ремонтна карта; 126198 км – на 12.04.2021г. и ремонтна карта, 127517 км – на 16.04.2021г.,
129100 км – на 18.10.2021г. Сред тези документи е наличен констативен протокол от
01.10.2020г. от официален сервиз на марката, с който е констатирано, че на тази дата в
сервиза на „Технокар“ ЕООД е приет л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№ ..... с оплакване „чува се
тракане отпред от двигателя на място и в движение“, като след направена проверка на
нивото на маслото е установено, че масломерната щека е суха (автомобилът няма масло) и е
3
докаран на ход в това състояние. Констатирано е, че автомобилът има просрочие между две
от обслужванията. Посочено е, че клиентът е взел автомобила на 12.10.2020г., като на
25.10.2021г. при пробег 129918 км автомобилът отново постъпва в сервиза на „Технокар“
ЕООД с оплакване, че гори масло и маслото е на минимума на масломерната щека, както е
констатирано след проверка, а на 15.11.2021г. автомобилът е взет по желание на клиента и е
предаден в състоянието, в което е приет.
Изслушано е повторно заключение по съдебно-автотехническа експертиза с оглед
представените от ответника доказателства, вещото лице по която е дало следните отговори:
При извършено допитване до официален представител на марката „Хюндай“ се
установи, че завода производител не определя разхода на масло от двигател за
определен пробег на автомобила или за пробег за смяна на маслото. От практиката,
разхода на масло от двигателя при изминат пробег от смяна до смяна на маслото е
около 0,6-1,0 литра, който се увеличава с изминатия пробег;
Технологичният пробег на автомобила за подмяна на маслото в двигателя е 15000
километра;
От приложените материали е установено, че автомобилът е периодично обслужван и е
подменяно маслото и масленият филтър на двигателя. Видно от обслужванията,
разходът на масло от двигателя е около 1 литър на 1000 км пробег, който е завишен.
По автомобила е извършвана подмяна на консумативи – запалителни свещи, филтри
на купе и въздушен филтър, предни и задни накладки, спирачни дискове предни;
При нормална експлоатация на автомобила, разхода на масло в двигателя с течение на
изминатите километри се увеличава. Постепенно нивото на масло в двигателя
намалява;
Разхода на маслото се влияе от начина на експлоатация на двигателя, оборотите на
работа на двигателя, температурата на двигателя по време на експлоатация, качеството
на смазващата течност, налягането в маслената система по време на работен режим.
При натоварен работен режим и по високи обороти на работа, двигателят увеличава
разхода на масло;
При натоварване на автомобила, теглене на ремарке, е необходимо двигателят да
работи на по-високи обороти, по-ниско предавателно число на трансмисията, при
което се увеличава разхода на масло от двигателя;
При повишен разход на масло от двигателя се променя цвета и мириса на изгорелите
газове от изпускателната система на двигателя, което е възможно да се възприеме от
водача на автомобила;
От данните по делото двигателят на автомобила е възстановен и не може да бъде
извършен оглед. Видно от снимковия материал на уврежданията по частите и
системите на автомобила, уврежданията са от работа на двигателя с по-ниско ниво и
налягане в маслената система. Няма данни за производствени дефекти, довели до
уврежданията по двигателя.
За нормалната работа на двигателя е необходимо маслото да бъде на нивото между
4
минимума и максимума на измерващата пластина на двигателя, което е разлика до
около 0.8 литра масло. При по-ниско ниво на маслото в двигателя се нарушава
смазването, намалява налягането в маслената система, което води до повишаване на
температурата на коляно мотивилковият механизъм и буталната група и увреждане на
същите.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на
облигационно правоотношение, породено от договор за оперативен лизинг, по силата на
който е предал на ответника процесния автомобил; 2. вреди по автомобила, причинени в
пряка причинно-следствена връзка от неправилната му експлоатация от страна на
лизингополучателя; 3. размер на вредите; 4. покана до ответника за заплащане на вземането,
с което да го е поставил в забава. В тежест на ответника по иска е, при установяване на
горните обстоятелства от ищеца, да докаже плащане, респ. да докаже твърдението си, че
вредите са резултат от фабричен дефект по лизинговия автомобил.
В разглеждания случай не е спорно, че между страните е възникнало договорно
правоотношение, породено с договор за оперативен лизинг от 17.02.2017г., въз основа на
който ищецът е предоставил на ответника лек автомобил под наем, описан в Приложение №
1, а именно л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№ ...., за срок от 22.03.2017г. до 21.03.2022г., при
пробег по договор 125000 км, при месечна наемна цена от 489 евро без ДДС, платима в
рамките на десет календарни дни след фактуриране.
Доказателствата по делото дават основание да се приеме, а и страните не спорят, че по
л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№ ..... в наемния срок са настъпили вреди.
Спорният по делото въпрос се свежда до причината за появата на вредите по
автомобила.
Както се посочи по горе, в чл. 4, буква „п“ и „р“ от Приложение № 1 към договора за
оперативен лизинг, страните са постигнали съгласие, че наемателят и упълномощени от него
водачи са задължени да проверяват редовно нивата на маслото, водата и спирачната течност,
състоянието на светлините, налягането на гумите и други показатели, свързани с употребата
на автомобила и поддържане на неговото нормално експлоатационно състояние, както и че
за всяка повреда, появила се по време на наемния период в резултат на лоша експлоатация,
недобро стопанисване, неспазване изискванията на производителя и прочие, установена с
протокол, издаден от официалния сервиз на съответната марка, разходите по ремонта ще
бъдат за сметка на наемателя, като писменото становище на официалния вносител ще бъде
задължително за страните – буква „р“ на чл. 4 от Приложението.
Цитираната клауза, обвързваща страните, предвижда задължение на ответника да плати
щетите, само ако те са възникнали в резултат на неправилната експлоатация от страна на
лизингополучателя-ответник на л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№......
5
За установяване на причинната връзка между вредите и експлоатацията на лекия
автомобил, респ. дали експлоатацията е неправилна, по делото са събрани писмени
доказателства и заключения на съдебно-автотехнически експертизи. Писмените
доказателства са представените от третите, неучастващи по делото лица, фактури и
ремонтни карти, които не са оспорени от страните и се ползват от съда. Фактурите сами по
себе си не служат като доказателство за извършена доставка /по делото други доказателства
за регулярното обслужване на автомобила не са поискани/, но представените към тях
ремонтни карти и липсата на оспорване на документите дават основание да се приеме, че
автомобилът е обслужван. При изграждане на правните си изводи по решаването на спорния
въпрос съдебният състав се ползва от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, събрано по реда на чл. 207 ГПК, и приобщено към материалите в този процес.
Заключението се ползва като дадено от вещо лице, притежаващо нужните познания и опит в
областта, след проверка на предоставените материали и оглед на автомобила. Именно
непосредственото изготвяне на това заключение към момента, когато лекият автомобил не е
бил поправен, дава основание за ползване на отговорите на вещото лице за причината и
връзката по появата на вредите, а именно, че от описаните увреждания може да се направи
извод, че двигателят е работил с недостатъчно масло, което е довело до увеличаване
триенето на детайлите в двигателя, което от своя страна е довело до значително повишаване
на неговата работна температура, както и на температурата на изгорелите газова, както и че
водачът на МПС е могъл да избегне настъпването на уврежданията по двигателя, ако е
следил редовно нивото на двигателното масло (проверката за маслото на двигателя се
извършва посредством ръчна проверка на маслената пръчка) и е доливал своевременно
подходящото количество и вид двигателно масло в двигателя, както и че по делото няма
данни за производствени дефекти, които да доведат до дефектиране на двигателя, като
такива не са установени и при огледа на автомобила. Експертното мнение на това вещо лице
не се опровергава с изслушването и приемането на повторната съдебно-автотехническа
експертиза, нито от писмените доказателства по делото. Вещото лице по повторната
експертиза е работило с писмените документи, като не е извършило оглед на лекия
автомобил, тъй като вече е бил поправен, поради което изводите му не би следвало да се
вземат предвид. Впрочем, относими към правния спор са отговорите на вещото лице по
въпрос 2, 3 и 5. Останалите въпроси са общо формулирани, а също и няма релевирани
конкретни твърдения/възражения на страните, които да ги правят относими към казуса.
Дори да се вземат предвид отговорите на относимите въпроси обаче, изводите на вещото
лице за поддържането на автомобила не влизат в противоречие с първоначалното
заключение и с писмените доказателства по делото. Отговора на вещото лице за завишения
разход на масло на лекия автомобил не опровергават първоначалното заключение, събрано
по реда на чл. 207 ГПК, защото вещото лице, макар да е работило по писмени документи, е
прегледало първоначалното заключение и е дало отговор, че от снимковия материал на
уврежданията по частите и системите на автомобила, уврежданията са от работа на
двигателя с по-ниско ниво и налягане в маслената система, както и че няма данни за
производствени дефекти, довели до уврежданията по двигателя. Казано по друг начин,
6
отговорите на вещите лица са в един смисъл. Освен това, видно от констативен протокол,
представен от третото неучастващо по делото лице /л. 133/ и от становище на официалния
сервиз за марката, л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№ 7941 КВ на 01.10.2020г. е приет в сервиза
на „Технокар“ ЕООД с оплакване „чува се тракане отпред от двигателя на място и в
движение“, като след направена проверка на нивото на маслото е установено, че
масломерната щека е суха (автомобилът няма масло) и е докаран на ход в това състояние.
Установява се, че автомобилът има просрочие между две от обслужванията, както и че
клиентът е взел автомобила на 12.10.2020г., като на 25.10.2021г. при пробег 129918 км
автомобилът отново постъпва в сервиза на „Технокар“ ЕООД с оплакване, че гори масло и
маслото е на минимума на масломерната щека, както е констатирано след проверка, а на
15.11.2021г. автомобилът е взет по желание на клиента и е предаден в състоянието, в което е
приет. Посочените документи се ползват от съда, като доказателствената им тежест не е
материално обвързваща, а формална, а досежно тяхното съдържание – преценката се прави с
всички доказателства по делото. По делото документите не са оспорени и не се съдържат
други доказателства, които да опровергават посочените факти. При тези мотиви съдебният
състав приема, че на 01.10.2020г. сервизът е констатирал, че масломерната щека е суха
(автомобилът няма масло) и е докаран на ход в това състояние. Провежданото обслужване
на автомобила на всеки 15000 км съгласно таблица № 1 за техническо обслужване съгласно
договор за оперативен лизинг до тази дата не опровергава констатацията, тъй като видно от
представените фактури и ремонтни карти едно от обслужванията – това на 21.01.2020г., е
извън постигнатата от страните уговорка за период на обслужване, в който смисъл са и
констатациите са пропуснато обслужване в констативния протокол и становището на
официалния сервиз. Вземайки предвид това обстоятелство, както и констатираното от
сервиза, то заключението на вещото лице по повторната експертиза за повишаване на
разхода на масло, е логичен и не противоречи на останалите доказателства. Същия извод
следва и от писмените доказателства /фактури и ремонтни карти/, от които е дивно, че до
01.10.2020г. смените на маслото на двигателя не са чести, а след тази дата – зачестяват.
Заключението на вещото лице по повторната експертиза не дава отговор за причината за по-
високия разход на гориво и този въпрос не е изследван по експертен път, както и не е
изследван въпроса чрез разглобяване на двигателя, в който смисъл са били изследванията на
първото вещо лице, поради което релевираното възражение за производствен дефект не се
споделя. Документите, приложени към отговора на исковата молба, представляващи извадки
от интернет страница, не се ползват с доказателствена сила и не следва да се обсъждат.
Същевременно, както се посочи по-горе, и двете вещи лица дават отговор, че уврежданията
са от работа на двигателя с по-ниско ниво и налягане в маслената система, както и че няма
данни за производствени дефекти, довели до уврежданията по двигателя.
Ето защо, този съдебен състав прави извод, че вредите по л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№
.... са причинени и са в пряка причинно-следствена връзка от поведението на
лизингополучателя – експлоатация на автомобила с нива на работните течности /масло на
двигател/ под допустимия минимум, което представлява неправилна експлоатация от страна
на лизингополучателя, който е имал задължение по чл. 4, буква „п“ от Приложение № 1 към
7
договора за оперативен лизинг от 17.02.2017г. да проверява редовно нивата на маслото,
което задължение не е изпълнил.
При установеното, отговорност за възстановяването на автомобила съгласно чл. 4, буква
„р“ от Приложение № 1 към договора за оперативен лизинг от 17.02.2017г., при повреда,
появила се по време на наемния период в резултат на лоша експлоатация, установена с
протокол, издаден от официалния сервиз на съответната марка, свеждаща се до разходите по
ремонта е за сметка на наемателя.
Вида на вредите и стойността за възстановяване на автомобила не са оспорени от
ответника. Релевирано е възражение при изслушване на първоначалното заключение в
производството по чл. 207 ГПК досежно определяне на стойността на възстановяване, но
доказателства в тази връзка не са поискани. Ето защо, този съдебен състав намира, че
стойността необходима за възстановяване на л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№ ...., изчислена на
база пазарни цени на официалния за марката сервиз към датата на установяване на
уврежданията е 22855.72 лева. Именно тази сума следва да се присъди, ведно със законната
лихва като акцесорна последица.
По разноските:
При този изход на спора разноските се присъждат по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски своевременно са претендирани и възлизат в размер на 3584.23 лева, от които
970.00 лева по ч.гр.д. № 19854/2022г. по описа на СРС, 44 състав, от които 20.00 лева
държавна такса, 350.00 лева депозит за вещо лице и 600.00 лева адвокатско възнаграждение,
което е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 НМРАВ, и 2614.23 лева – разноски в
настоящото производство, от които 914.23 лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо
лице и 1500.00 лева – адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер.
Разноски за третото лице-помагач не се дължат съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 82 от Закона за задълженията и договорите, „Матраци
Класик“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК ...., сумата от 22855.72
лева, представляваща дължими по чл. 4, буква „п“ и „р“ от Приложение № 1 към договор за
оперативен лизинг от 17.02.2017г., сключен между страните, разходи по отстраняване на
повреди по л.а. „Хюндай И Х 35“ с рег.№ ...., причинени в резултат на неправилна
експлоатация на автомобила с нива на работните течности /масло на двигател/ под
допустимия минимум, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 30.06.2022г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Матраци Класик“ ЕООД, ЕИК ...., да
8
заплати на „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК ...., сумата 3584.23 лева – разноски по делото, от
които 970.00 лева по ч.гр.д. № 19854/2022г. по описа на СРС, 44 състав, и 2614.23 лева – в
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помага на страната на ищеца –
„Индустриал Комерс“ ЕООД, ЕИК ...., с правоприемник „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД, ЕИК
.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9