№ 19338
гр.*, 09.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110122182 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване за
разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Ф.И. ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр*, р-н ***-****, срещу ответник М. Л. Й.,
ЕГН **********, с адрес гр*, ****, с предявени кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.240 ЗЗД във вр. чл.79
ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и отговора на ответника/ОИМ/,
и решение № 1993 от 04.04.2024г. постановено по ВГД№ 58/2023г. по опис на СГС, III-В
въззивен състав, намира че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с
насрочване на провеждане на о.с.з.
Предвид изложеното и на основание чл.140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно
заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 7.6.2024г. от 9,50 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение с призовката.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
делото:
Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени
искове от ищеца срещу ответника установителни искове да бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - главница в размер на 700,00
1
лева/лв./BGN/ дължима по Договор за потребителски кредит № ***. сключен с П.Ф.Б. ООД,
ведно със законна лихва от 29.3.2021 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/
до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 148,58лв., от които
141,96 лева начислени за период 15.3.2018г.-13.3.2020г. и 6,62 лева за период 14.7.2020г.-
12.3.2021г., като сумите са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за цесия от 28.7.2016г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ от 5.4.2021г. по чл.410 от ГПК по ЧГД
№ 17650/2021г. по описа на СРС, 78-ми състав.
При уважаване на предявените искове се моли съдът да присъди разноските сторени в
исковото и заповедното производство.
Обстоятелства, от които ищецът твърди, че произтичат правата му: В исковата молба
ищецът сочи, че ответникът на 27.9.2015г. е сключил с П.Ф.Б. ООД, с ЕИК ***, Договор за
потребителски кредит с № *** /наричан по-долу Договор за кредит/ДК/, въз основа на който
между страните възниква облигационна връзка.
По силата на Договора за кредит кредитодателят предоставя сума в размер на **
лева, а кредитополучателят се задължава да я върне на 60 броя седмични вноски, ведно с
уговорените лихви и такси. Ответникът изрично удостоверява, с полагане на подписа си,
получаването на сумата, предмет на договора за кредит видно от чл.27 от същия.
Кредитодателят П.Ф.Б. ООД е изпълнил изцяло задълженията си по Договора за кредит.
Ответникът преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска
настъпва на 6.10.2015г. Считано от следващия ден кредитополучателят-ответник изпада в
забава. В този случай съгласно Договор за кредит/ДК/ се дължи договорно обезщетение за
забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на ДК настъпва на 20.11.2016г., с което става изискуем
целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със
законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане на задължението.
На 28.7.2016г. между кредитодателя П.Ф.Б. ООД и ищец Ф.И. ЕАД, ЕИК ***, е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ДЦ/, с който се прехвърля
вземането срещу М. Л. Й.. По силата на ДЦ и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на
вземанията по ДК, включително вземанията, претендирани в настоящото производство,
става ищеца.
С оглед задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът П.Ф.Б. ООД упълномощава
цесионера-ищец Ф.И. ЕАД да уведоми длъжника М. Л. Й., за прехвърлянето на вземанията
спрямо него. Ищецът чрез Български пощи ЕАД изпраща до ответника препоръчана пратка,
съдържаща уведомление за цесия до адреса посочения от длъжника в договора за кредит.
Същият е посетен от пощенски служител, който не е открил длъжника нито друго
пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и е оставил уведомление с указан
срок за получаването й от техен офис. След като срокът е изтекъл, пощенската пратка е
върната в цялост при ищеца оформена като „непотърсена".
2
Поради липсата на плащане от ответник, ищецът е сезирал съда за дължимите суми,
за което е образувано ЧГД№ 17650/2021 г. по описа на СРС, по което ответникът е подал
чрез адвокат възражение по чл.414 ГПК, в което липсва каквато и да било конкретика на
възражения.
С разпореждане съдът е указал на ищец, че може да предяви исковете си по реда на
чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, поради подаденото от ответник възражение по
чл.414 ГПК, и така е образувано последващото исково производство по ГД№ 67579/2021 г.
по описа на СРС, 78 състав.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи
предявените срещу ответник установителни искове, с присъждане на разноските.
Решението постановено по ГД№ 67579/2021 г. по описа на СРС, 78 състав, е
обезсилено от СГС, и делото е върнато за разглеждане от друг състав при СРС, затова е
образувано настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ, е подал отговор на ИМ/ОИМ/ с вх.№72713/12.4.2022г. Оспорва
исковете, защото са погасени по давност. Признава сключването на описания в ИМ ДК.
Оспорва, че не се е ползвал от услугата Кредит у дома, затова оспорва дължимост на таксата
по ДК в размер на 548,08лв. за тази услуга.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените установителни искове намират правното си
основание в чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.240 ЗЗД във вр. чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства –
сключването на процесния ДК и ДЦ, получаване от ответника на 700 лева по ДК,
настъпване на краен срок на ДК на 20.11.2016г. Не са оспорени параметрите при които ДК е
сключен.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – неползвана клауза Кредит у дома, дали е
прекъсвана или спирана погасителна давност.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си:
По установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, чл.240
ЗЗД, чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД: ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните факти: съдържание – наличието на валиден договор за
кредит с твърдяното съдържание, в това число валидно обвързващи старните клаузи за
възнаградителна лихва; както че е изправна страна, неплащането от ответника, изпадането
му в забава, както и какви суми са погасени от ответника – кога и как, т.е. да докаже
претенцията си по основание, размер и изискуемост, включително редовност на ДЦ, и дали
е спирана или прекъсвана давността текла по ДК, как и кога, за какъв период.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже своите възражения наведени с отговора на исковата
3
молба, като ясно и конкретно посочи дали има суми, които е върнал по ДК.
УКАЗВА на страните, че не са ангажирали доказателства за следното:
ИЩЕЦА – дали е спирана или прекъсвана давността.
ОТВЕТНИКА - за платени суми по кредита и допълнителен пакет.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото цялото предходно
производство по ГД№ 67579/2021 г. по описа на СРС, 78 състав, както и приложените към
него дела на СГС, и приложеното заповедно производство по ЧГД№ 17650/2021г. по описа
на СРС, 78-ми състав.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4