РЕШЕНИЕ
Гр.София,23.03. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание
на двадесет и трети март
през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря
И прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова ч.гр..д.№ 905 по
описа за 2021 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от И.Г./длъжник
по изп.производство/ срещу отказа
на ЧСИ Г.Д., рег.№ 781, район на
действие СГС, от 04.12.2020 г., да бъде прекратено производството по изп.дело №
20207810400702 на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че отказът на ЧСИ е неправилен защото вземането, което било предявено за
събиране в изп.производство било погасено и не съществувало. Погасяването било
в резултат на действия, извършени след издаването на изпълнителния титул за
него, но със задна дата, считано от 2010 г. Сочи, че изп.дело било образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден от САС за събиране на част от сумата
по запис на заповед, издаден на 23.12.2008 г. на стойност 293 000 лв. в
полза на А.Ш.. Въз основа на този запис на заповед било проведено производство
по чл.417 ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изп.дело № 20108530400210 по описа на ЧСИ А.Д.. Като изпълнителен способ било
посочено публична продан на недвижим имот /апартамент/ в гр.София. Публичната
продан била извършена като бил продаден недвижим имот на длъжницата. Въз основа
на издаденото от ЧСИ Д. по изп.дело
№ 20108530400210 удостоверение се установявало, че в производството по
публичната продан била събрана и предадена на взискателя сумата в размер на 183 131,65
лв., от които 8 921,41 лв.-съдебни разноски, 3 500
лв.-адв.възнаграждение и 258 лв.- авансови такси и такси по изпълнението. След
приспадане на последните се установявало, че на взискателя Ш.е предадена сумата
в размер на 170 452,24 лв. за погасяване на вземането му. Впоследствие
издадените заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист били
отменени от СГС, Четвърти Г състав по ч.гр.д.№ 1193/2010 г. За да защити
изпълнителния си титул заявителят предявил пред СГС иск по чл.422, ал.1 ГПК за
сумата от 293 000 лв. Въз основа на тази искова молба било образувано
гр.д.№ 6839/2011 г. на СГС. СГС указал на ищеца да премине от иск по чл.422,
ал.1 ГПК, който намирал за недопустим към осъдителен иск. Тъй като ищецът не
могъл да внесе пълния размер държавна такса от 2 % преминал към частичен
осъдителен иск в размер на 146 535 лв. Затова счита, че останалата сума по
записа била погасена по давност, защото били изтекли 3 години по арг. от
чл.531, ал.1, вр.чл.537 ТЗ. Частичният иск бил уважен от СГС, а решението
–потвърдено от САС. Твърди, че срещу решението на САС била подадена касационна
жалба като било образувано търг.дело № 1768 по описа за 2020 г. на ВКС, ТК,
Първо ТО, чието разглеждане било насрочено за 14.04.2021 г. Решението на СГС,
обаче, в частта в която производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК било прието
за недопустимо и като такова прекратено за сумата в размер на 146 535 лв.
било влязло в сила. Разпореждането на СГС за преминаване от установителен към
осъдителен иск също било влязло в сила. Ш., обаче, се бил снабдил с
изпълнителен лист въз основа на решението на САС за сумата от 146 535 лв.
независимо, че в него полза била събрана сумата в размер на 183 131,65
лв., т.е. вземането му било погасено. За да избегне изнасянето на публична
продан на други имоти, длъжницата подала на 17.11.2020 г. молба за прекратяване
на изп.дело, образувано пред ЧСИ Г.Д. като с молбата било направено възражение
за прихващане със сумите събрани по изп.дело по описа на ЧСИ Д.. Връчването на
тази молба на взискателя било проявило действие по смисъла на чл.104, ал.2 вр.
с чл.103 ЗЗД. Погасяването проявявало ефект през 2010 г. и по-конкретно към
18.06.2010 г. Затова счита, че са налице предпоставките по чл.433, ал.1,т.1 ГПК
за прекратяване на изп.дело. Самият акт на ЧСИ не съдържал мотиви, което
представлявало съществен порок на отказа и само
на това основание следвало да бъде отменен. С жалбата отново се прави
волеизявление за прихващане. Направено е и възражение за погасяване на сумата
от 146 535 лв. по записа на заповед
от 23.12.2008 г., за която е издаден изпълнителния лист, по давност.
Иска се обжалваният отказ за
прекратяване да бъде отменен и да се укаже на ЧСИ да издаде постановление, с
което изп.дело да бъде прекратено.
Направено е особено
искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание с оглед направените
доказателствени искания в жалбата в следния смисъл:
-да й се издаде
съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с определение № 7386 от
18.05.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 5424/2010 г. по описа на СГС, ГК /листове 36 и 37 от същото/; определение №
826/26.11.2010 г. по ч.търг.д. № 888/2010 г. на ВКС, ТК, Второ ТО /л.112,113 и
114 от делото/ или
-служебно да бъде
изискано ч.гр.д. 49629/2009 г. на СРС, 45-ти състав, ведно с намиращото се към
него в.ч.гр.д.№ 5424/2010 г. по описа на СГС, ГК и ч.търг.д. № 888/2010 г. на
ВКС, ТК, Второ ТО;
-да се издаде на
основание чл.186 ГПК съдебно удостоверение за снабдяване от ЧСИ А.Д., рег. №
853, с друго удостоверение от което да е видно на кои дати е преведена от ЧСИ Д.
на А.Ш. сумата от 183 131,65 лв. в рамките на изп.дело № 20108530400210
или
-съдът служебно да
изиска горната информация.
С жалбата са представени актове на
съда и страните по гр.д.№ 6839/2011 г. и решението на САС. Представено е и
удостоверение от ЧСИ Д..
От взискателя – А.Д.Ш.е постъпило становище по жалбата, в което се
сочи, че същата е неоснователна. Счита, че ЧСИ не може да се произнася по
възражения за прихващания и за погасяване на вземания по давност. Такива
възражения можели да се правят само пред съд. Наред с това взискателят не бил
дал съгласие за извършване на прихващане. Освен това, това възражение било
направено в производството пред СГС, приключило с решение и въз основа на което
бил издаден изпълнителния лист. Това възражение било отхвърлено като мотивите
на СГС се съдържали на с.5 от решение № 4687/12.07.2018 г. по гр.д.№ 6839/2011
г. , което решение длъжникът бил приложил към жалбата си. Аналогични доводи
излага и по отношение на възражението за прихващане. Жалбоподателката не била
ангажирала и доказателства- писмени такива за наличие на предпоставките на
чл.433, ал.1,т.1 ГПК.Извършеното от длъжника плащане по изп.дело по описа на
ЧСИ Д. се явява на отпаднало основание предвид обезсилването на заповедта за
изпълнение и изп.лист от СГС още през 2010 г. Това обезсилване длъжницата не
само не оспорвала, но и се позовавала на него.Затова счита, че сумата в размер
на 183 131,65 лв. можела да се търси от длъжника на отпаднало основание,а
не като платена на взискателя по настоящето изп.дело. Освен това вземането с
което се правело прихващане следвало да е ликвидно и изискуемо, което към
настоящият момент не било налице.
По отношение
искането делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание се
противопоставя. Събирането на писмени доказателства не обуславяло разглеждане
на делото в открито съдебно заседание. Жалбоподателят не сочел какви
обстоятелства ще установява с исканите доказателства, а освен това е бил могъл да
се снабди със същите защото е страна по всички изброени дела.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че не
са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.1 ГПК за прекратяване на
изп.производство. По своя характер направеното от жалбоподателката оспорване
представлявало такова от материален характер и с него се оспорвало вземането на
взискателя, за което е образувано изп.дело, което се иска да бъде прекратено.
Счита, че е недопустимо в производство по чл.435 ГПК да бъде разгледано такова
оспорване. Защитата си жалбоподателката можела да реализира по реда на чл.439 ГПК чрез предявяване на иск. ЧСИ бил задължен по арг. от чл.426 и следв. ГПК
изпълнително производство за събиране на предявеното с изп.лист, който според
ЧСИ бил надлежен титул. ЧСИ не можел да осъществява правораздавателна дейност,
в този смисъл било определение № 606 от 20.07.2015 г. по т.д.0 1725/2014 г. на
ВКС. ЧСИ можел да констатира налице ли са предпоставките по чл.433, ал.1,т.1 ГПК, но в случая документ не бил представен. Липсвало съгласие на взискателя за
извършеното волеизявление за прихващане, което се явявало необходимо условие за
настъпване на ефекта. Освен това по тези възражения имало произнасяне от съда
между същите страни и със същия предмет и основание. Съдът бил посочил, че не е
налице възможност за реализиране на прихващането, тъй като вземането не е
ликвидно, а жалбоподателката може да установи правата си по чл.245, ал.3 ГПК-
чрез снабдяване с обратен изпълнителен лист. Само при издаване на такъв към
момента на извършване на прихващането, съдът можел да отчете последиците му.
Счита, че липсата на ликвидност е абсолютна пречка за признаване настъпването
на ефекта от компенсацията. При наличие на изрично постановен от съда отказ от
извършване на въпросното прихващане, на още по-силно основание за ЧСИ не
съществувала възможност да го извърши, респ. да признае правните му последици.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление
жалбоподателя е бил уведомен на 08.12. 2020 г.
Жалбата е подадена на 21.12. 2020 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е
образувано по молба, подадена на 29.09.2020
г. от А.Ш. за предприемане изпълнителни
действия по събиране на сумите по изп.лист от 28.07.2020 г. по гр.д.№ 48 по
описа за 2019 г. на САС, Първи състав, на основание чл.535 вр. с чл.463, ал.1 ТЗ, 146 535 лв., представляваща част от задължение по запис на заповед от
23.12.2008 г., издаден на общата сума в размер на 293 070 лв., ведно със
законната лихва от 27.05.2011 г. до окончателното плащане.
На 29.09.2020 г. е отправена
ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на следните суми: 146 535 лв. ведно със законната лихва от
27.05.2011 г. до окончателното плащане ; 7 273
лв.-адв.хонорар по изп.дело и 11 059,75 лв.- такси.
Поканата е връчена на длъжника на 03.11.2020 г.
Даден е двуседмичен срок за доброволно изпълнение.
На 17.11.2020 г. длъжникът е
подала молба, в която е направено искане за прекратяване на изп.дело на
основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК с доводи идентични с тези по настоящата жалба.
Взискателят е депозирал на
04.12.2020 г. становище за неоснователност на искането по чл.433, ал.1,т.1 КТ с
доводи аналогични на тези в становището по жалбата, с която сме сезирани.
На 04.12.2020 г. е издаден обжалваният
отказ като ЧСИ е посочил, че не са налице основание за прекратяване на
изп.дело.
По съществото на спора:
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен
подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за
истинска.
Непротиворечива е съдебната практика по чл. 435 ГПК,
че съдебният изпълнител няма функцията да издаде акт с конститутивно действие,
а може само да констатира наличието на компенсационни изявления. Ако счита, че
е налице конекситет и пораждат погасителен ефект, в този случай би следвало да
прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1 т. 1 ГПК, виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 606 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 1725/2014 Г., Т. К., І Т.
О. НА ВКС.
Действително, вземането е спорно. Подобно на всички възражения за
погасяване на изпълняемото право, произтичащи от юридически факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, компенсационното изявление на длъжника може да
бъде зачетено от съдебния изпълнител, само ако длъжникът успешно е провел
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. Правопогасяващи
възражения, като прихващане, давност, опрощаване, сливане, новация, делегация,
плащане, могат да бъдат релевирани само пред граждански съд, тъй като съдебният
изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на
материалноправен спор между страните в изпълнителното производство, да събира
доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили факти с
погасителен ефект.
При това положение настоящата инстанция намира,
че обжалвания отказ е правилен:
Не се спори по делото, а и от представените със
самата жалба, с която сме сезирани, данни се установява, че изп.лист въз основа
на който е образувано процесното изпълнително дело, е издаден въз основа на
решение № 1022 от 20.05.2020 г., постановено от САС, ГК, Първи състав по гр.д.№
48 от 2019 г. е потвърдил решение № 4687 от 12.07.2018 г. по гр.д.№ 6839 по
описа за 2011 г. на СГС, Първо ГО, 10-ти състав.
Видно от мотивите на така потвърденото съдебно
решение от 12.07.2018 г. възражението на ответницата /жалбоподател в настоящето
производство/ „да се зачетат събраните суми в следствие на принудителното
изпълнение“ по изп.д.№ 2010 по описа на ЧСИ, рег.№ 853, е било разгледано от
СГС и прието като неоснователно. Съдът е посочил, че не е налице процесуална
възможност за извършване на прихващането, тъй като вземането не е ликвидно, а
ответницата може да реализира правата си по реда на чл.245, ал.3 ГПК- чрез
снабдяване с обратен изпълнителен лист в рамките на заповедното производство.
Ако такъв е бил издаден, то съдът можел да зачете възражението за материално
прихващане. При липса на ликвидност, прихващане не можело да се извърши в
рамките на производството по иска по чл.535 вр. с чл.463, ал.1 ТЗ.
Не се спори по делото, а и след служебно
извършена от съда справка, се констатира, че действително е образувано т.д.№
1768 по описа за 2020 г. на ВКС, ТК, Първо ТО, насрочено за 14.04.2021 г.
При това положение при висящ спор пред ВКС по възражението,
което е направено и в настоящето производство, съдът намира че правилно ЧСИ не
го е разгледал.
Затова и не е необходимо снабдяване на
жалбоподателката със съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова от ЧСИ Д.,
рег.№ 853, относно това на кои дати е преведена от ЧСИ на взискателя А.Ш.
сумата от 183 131,65 лв. в рамките на изп.дело № 20108530400210.
Представеното с жалбата удостоверение от
22.01.2018 г., издадено от ЧСИ Д. е било обсъждано като доказателства в горекоментираното решение на СГС от
12.07.2018 г.
Наред с това длъжницата /жалбоподател/ е имала
възможност да обжалва по реда на чл.407 ГПК разпореждането за издаване на
изпълнителен лист. Законосъобразността на това разпореждане не подлежи на
контрол нито от ЧСИ, нито в настоящето производство.
Що се касае до направеното възражение за
погасяване на вземането по давност за сумата от 146 535 лв. до пълния
размер на записа на заповед- 293 000 лв., за която не е бил предявен иск,
съдът намира, че това възражение също не може да бъде разгледано доколкото
предмет на съдебен контрол са действията на ЧСИ във връзка с образуваното
изп.дело по изпълнителния лист, издаден за събиране на сумите по иска по чл.535 ТЗ, предявен като частичен.
Съдът се снабди служебно /чрез деловодната
система/ с исканите от жалбоподателката съдебни актове за събиране; същите не
променят изхода на спора.
Що се касае до искането на жалбоподателката да
бъде изискано и приложено по настоящето дело, гр.д.№ 49629 по описа за 2009 г.
на СРС, Първо ГО, същото е изискано като доказателство по спора по гр.д.№ 6839
по описа за 2011 г. освен, че е ненужно, а и така като приложение към вече
образуваното пред ВКС производство, не следва да бъде изисквано.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Разноски страните не претендират.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от И.Г./длъжник по
изп.производство/ срещу отказа на ЧСИ Г.Д.,
рег.№ 781, район на действие СГС, от 04.12.2020 г., да бъде прекратено
производството по изп.дело № 20207810400702 на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: