РЕШЕНИЕ
№.............../.........2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година
в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 638 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано е по жалба на „Р. “ ЕООД срещу потвърдения с решение
№ 286/19.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна ревизионен
акт № Р-0300031900349-091-001/24.09.2019 г. на органите
по приходите при ТД на НАП гр. Варна, с който на дружеството са установени
следните данъчни задължения: І.
Задължения по ЗДДС в общ размер на 50 185.39 лв. и изтекли лихви върху тях в размер на 19 375.35 лв., разпределени по периоди, както следва: за м.02.2015 г.
– 6657.21 лв. и мораторна лихва 3061.90 лв.; за м.03.2015 г. – 8033.61лв. и мораторна
лихва 3625.70 лв.; за м.05.2015 г. – 10615.05 лв. и мораторна лихви 4610.68
лв.; за м.06.2015 г. – 6495 лв. и мораторна лихва 2666.11 лв.; за м.07.2015 г.
– 8774.68 лв. и мораторна лихва 3761.14 лв.; за м.12.2015 г. – 9609.84 лв. и мораторна
лихвиа1649.82лв; ІІ. Задължения за корпоративен
данък по ЗКПО, както следва: за 2015 г. – 22981.79 лв. и мораорна лихва
7737.44 лв; за 2017 г. – 4804.92 лв. и мораторна лихва 723.47 лв. По
съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт поради допуснати при
постановяването му административно-производствени нарушения и неправилно
приложение на материално-правните разпоредби се иска да бъде отменен от съда.
В хода на съдебното
производство, включително и при повторното разглеждане на делото от първата
инстанция по реда на чл. 226 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, жалбата се поддържа като
се претендира при отмяна на ревизионния акт на жалбоподателя да се присъдят сторените
по делото съдебни разноски.
Директорът на Дирекция «ОДОП» -
Варна, ответник по делото, оспорва жалбата чрез пълномощник, който моли при
отхвърлянето й в полза на дирекцията да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
За да се произнесе по оспорването, съдът въз
основа на събраните по делото доказателства прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Със ЗВР
№ Р-03000319000349-020-001/17.01.2019 г. е
възложено да се извърши ревизия на „Р. “ ЕООД за задълженията на дружеството по
ЗДДС за периода 01.01.2015г. – 31.12.2017 г. и по ЗКПО за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. като
със ЗИЗВР № Р-03000319000349-020-002/24.04.2019 г. срокът за извършване на
ревизията е продължен до 28.06.2019 г. Двете заповеди са издадени от оправомощено
лице съгласно заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна. За резултатите от ревизията е
изготвен ревизионен доклад № Р-03000319000349-092-001/12.07.2019 г., въз основа
на който е издаден обжалваният по делото ревизионен акт № Р-0300031900349-091-001/24.09.2019 г., потвърден
в производство по глава ХVІІІ ДОПК от директора
на дирекция “ОДОП” Варна с решение № 286/19.12.2019 г.
При ревизията на « Р. » ЕООД е установено, че
в обхванатия от нея период дружеството се е занимавало по занятие със строителството
на жилищни и нежилищни сгради като с протокол от 19.01.2017 г. е вписано в
Централния професионален регистър на строителите. В дейността си прилага
двустранна форма на счетоводно записване като води счетоводството според изискванията
на ЗСч.
В дейността си през ревизирания период е
ползвало като фирми подизпълнители «Т.б. » ЕООД; „ВНТ б. “ ЕООД; „Н.с. “ ЕООД и
„П.д“ ЕООД.
Относно
установяванията по ЗДДС:
Относно фактурираните доставки на СМР-услуги
от подизпълнителя „Т.б. “ ЕООД при ревизията е установено следното:
От доставчика «Т.б. » ЕООД е издадена
фактура № **********/30.06.2015 г. на
получателя на СМР-услугата «Р. » ЕООД с
предмет на доставката полагане на фаянс, мазилки и замазка на обща стойност 32 475 лв. и начислен ДДС 6 495 лв. Като основание за
извършване на СМР-услугата е представен договор за строителство от 01.06.2015
г. със страни „Р. “ ЕООД /възложител/ и „Т.б. “ ЕООД /изпълнител/ и предмет на
договора извършването на строително-монажни работи на обект: жилищна сграда, на
ул. „Поп Димитър“ № 6. Според условията на договора възложителят носи задължението
да осигури всички необходими материали за извършването на СМР-дейностите, чието
фактически изпълнение /полагане на фаянс, мазилки и замазки/ се поема изцяло от
изпълнителя с негов труд и работна сила. Разплащането между страните ще се
извършва по банков път в 3-дневен срок от подписването на акт образец 19 за
извършените и приети от възложителя СМР. За
изпълнението на договора на ревизиращите е представен двустранно
подписан протокол образец 19 от 30.06.2015 г. за приети СМР по полагането на циментова
мазилка на стойност 16 200 лв., черна мазилка-замазка на стойност 13 237.50 лв. и гранитогрес на
стойност 3 037.50 лв.
като наместо доказателства за извършено плащане по банков път са представени
издадени от „Р. “ ЕООД РКО за изплатени суми по фактура № **********/30.06.2015
г. както следва: 14 000 лв. на
19.10.2016 г., 10 000 лв. на
20.10.2016 г., 14 970 лв. на
21.10.2016 г. Представена е и декларация от едноличния собственик на капитала
на „Т.б. “ ЕООД, според която на 21.10.2016 г. фактура №
**********/30.06.2015 г. на стойност от 38 970 лв. е окончателно изплатена от получателя на
СМР-услугите „Р. “ ЕООД.
Според счетоводната
документация по фактурата е приспаднат данчен
кредит 6 495 лв. и
са осчетоводени разходи за външни услуги 32 475 лв.
При насрещната проверка на доставчика
по фактурата „Т.б. “ ЕООД са установени следните релевантни за доставката обстоятелства:
съгласно трудов договор № 7/1.06.2015 г. лицето Е.Е. е работило в това дружетво
за времето от 15.06.2015 г. до 22.02.2016 г. на длъжността строителен техник; представени
са три граждански договора от 02.06.2015 г., сключени с лицата И.И. , К.К. и П.Т. с предмет извършване за времето до
22.07.2015 г. на общи строителни дейности на обект: жилищна сграда на ул. „Поп
Димитър“ № 6. При насрещната проверка на изпълнителя по гражданския договор
К.К. , прикючелиа с ПИНП № П- 03000319054265-141-001/12.04.2019 г., е изготвено
искане до лицето за представяне на документи и писмени обяснения, връчено на
член от домакинството му, но в определения за това срок не е последвало
изпълнение. При насрещната проверка на другия изпълнител по гражданския договор
П.Т. , приключила с ПИНП № П- 03000319054510-141-001/11.04.2019 г., е
установено че при извършеното посещение на адреса му в с. Игнатиево, ул. „Рила“
№16 Т. не е открит като по данни на съседите там не живее такова лице. При
насрещната проверка на работника по трудовия договор Е.Е. , приключила с ПИНП №
П- 030003190544485-141-001/11.04.2019 г., е установено, че същият в резултат на
отправено му искане е представил писмени обяснения вх. №
ВхК-11116072/30.04.2019 г., според които в периода 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г.
не е работил в „Т.б. “ ЕООД като по това време е работил в „П.д“ ЕООД, но не е
в състояние да представи запазен трудов договор.
Също при насрещната проверка на
„Т.б. “ ЕООД е установено, че фактурираната от това дружество услуга към «Р. »
ЕООД е префактурирана от „Р. “ ЕООД на „С.Е.Б. “ ООД на основание договор за
изпълнение на СМР от 14.10.2014 г. като не са установени документи за извършено
плащане по договора. От изготвения в резултат на нарсещната проверка ПИНП №
П-04000519020657-141-001/25.02.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново е
установено, че „Т.б. “ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 03.10.2014 г. с
едноличен собственик на капитала П.Т. и седалище на дружеството в гр. София
като на 16.08.2017 г. е вписано преместване на адреса на управлението му в гр.
Видин и прехвърляне на капитала на дружеството на лицето В.В. , участващо в
множество фирми със задължения в особено големи размери. Регистраицята на «Т.б.
» ЕООД по ЗДДС датира от 21.10.2014 г. като дружеството е дерегистрирано по
ЗДДС на 01.09.2016 г. на основание установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
Настоящият едноличен собственник на капитала на дружествто В.В. не е откликнала на поканата на проверяващите
да представи документи и писмени обяснения, въпреки че тя й е била връчена лично.
От служебната проверка в информационния
масив на НАП е установено, че „Т.б. “ ЕООД има извършена ревизия за задължения
по ЗДДС за периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2015 г., приключила с влязъл в
сила РА № Р-22221715008268/091-001/3.05.2016 г., с който на „Т.б. “ ЕООД е отказано приспадането на данъчен
кредит по всички доставки, по които е получател. Констатациите на приходнта администрация,
обусловили този краен резултат, са следните: според Регистъра за трудовите
договори към 31.08.2015 г. „Т.б. “ ЕООД е подало уведомления за сключени
трудови договори с общо 12 лица като при извършената насрещна проверка на едно
от тях то е декларирало, че не познава това дружество, не е имало сключен
трудов договор с него, не е работило на негови обекти и не е получавало от него
възнаграждения; при насрещните проверки на доставчиците на дружеството в
обхванатия от ревизита период - „Е.-С. “ ЕООД и „Т. -2015“ ЕООД, са изготвени искания
за предоставяне на документи и писмени обяснения, но в законоустановения срок и
до приключване на ревизията такива не са били представени. Установено било още,
че „Т.б. “ ЕООД няма подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по
извънтрудови правоотношения през 2015 г. По данни на публичните бюлетини по чл.
32 и чл. 182 ал.3 т.2 от ДОПК дружеството е издирвано многократно от органите
по приходите като има непогасени изискуеми задължения в особено големи размери.
Относно фактурираните доставки
на СМР-услуги от подизпълнителя „ВНТ б. “ ЕООД при ревизията е установено
следното:
Представена е фактура №
**********/01.12.2017 г. с доставчик „ВНТ б. “ ЕООД и получател «Р. » ЕООД и
предмет доставката на СМР-услуги на обща
стойност 19 064.51 лв.
и начислен ДДС 3 812.90 лв.,
кактко и протокол образец 19 № 1 за извършени СМР по фактурата, както следва: хидроизолация
газопламъчно залепяне 2 пласта на обща стойност 8 006.40 лв., външна топлоизолация с дебелина 80 мм на обща
стойност 7 880.69
лв., монтаж – скеле на обща стойност 1 576.14 лв. Според счетоводните записвания по фактурата е
приспаднат данъчен кредит 3 812.90 лв. и са отчетени 19 064.51 лв. разходи за външни услуги. Представена е и фактура
№ **********/1.12.2017 г. с предмет доставката на СМР-услуги на обща стойност
13 855.48 лв. и начислен ДДС
2771.10 лв., както и двустранно подписан протокол образец 19 № 2 за извършените
СМР по фактурата, представляващи във видово и стойностно изражение: топлоизолация вата 80 мм. в подпокривното
пространство на обща стойност 7 880.69 лв., външна топлоизолация на обща стойност 1 027.31 лв., топлоизолация на обща
стойност 2 638.23
лв., външна топлоизолация на обща стойност 2 309.25 лв. Според счетоводните записвания по фактурата е
приспаднат данъчен кредит 2771.10 лв. и
са отчетени 1 3 855.48 лв.
разходи за външни услуги. За обезпечаване на извършените СМР по двете фактури е
представен договор за изпълнение на СМР от 30.10.2017 г. със страни „Р. “ ЕООД /възложител/
и „ВНТ б. “ ЕООД /изпълнител/, с който изпълнителят се задължава да извърши СМР
на обект: жилищна сграда в гр. Аксаково, ул. „Г. Петлешев“ , включващи полагане
на топло- и хидроизолация при договорка, че количеството извършени СМР ще се доказват
с двустранно подписан между съконтрахентите акт образец 19 като разплащанията ще
се извършват по банков път по сметка на изпълнителя в срок до 5 дни от датата
на представяне на фактура за извършените СМР при начислен ДДС 20% върху
стойността на доставката.
Представена е и фактура №
**********/19.12.2017 г. с доставчик „ВНТ б. “ ЕООД и получател „Р. “ ЕООД и предмет
на доставката СМР-услуги на обща стойност 15 129.22 лв. с начислен ДДС 3 025.84 лв., както и протокол образец 19 №1 за извършените
и приети СМР по фактурата, представляващи във видово и стойностно изражение: хидроизолация
покрив два пласта мушама на обща стойност 4 334 лв., топлоизолация покрив на обща стойност 6 698 лв., хидроизолация фасада
изток, запад, север, юг на обща стойност 1 945.84 лв. Съгласно счетоводните записвания /оборотни
групи 45 и 60/ по фактурата е приспаднат данъчен кредит от получателя в размер
на 3 025,84 лв. и са отчетени 15 129.22 лв. разходи за външни
услуги. Във връзка с фактурата е представен договор за изпълнение на СМР от
4.12.2017 г. със страни „Р. “ ЕООД /възложител/ и „ВНТ б. “ ЕООД /изпълнител/,
с който изпълнителят се задължава да извърши довършителни СМР на обект: вилна
сграда, в кл. 157 СО „Траката“ Варна /топло- и хидроизолация/ при договорка извършените
СМР да се доказват с двустранно подписан акт образец 19 и разплащането между
страните да се извършва по банков път по сметка на изпълнителя в срок до 5 дни
от датата на представяне на фактурата за доставката на СМР-услугите при начисляване
на 20% ДДС върху стойността й.
На ревизиращите не били
представени доказателства за извършено плащане по нито една от фактурите за
доставка.
При извършената на «ВНТ б. »
ЕООД насрещна проверка, приключила с ПИНП № П-22221019020956-141-001/22.03.2019
г. на ТД на НАП – София, било установено, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС на 20.02.2017 г. и дерегистрирано на
08.03.2018 г. на основание чл. 176 ЗДДС по инициатива на органа по приходите. Тъй
като от справката с подадени уведомления по чл. 62 КТ за периода в който са
издадени фактурите /30.10.2017 г. - 31.12.2017 г./ било установено, че «ВНТ б. »
ЕООД е подало уведомления за три лица на
длъжност монтажник по ТПО - Х.И. , Б.С. и
Н. А., били изпратени искания за насрещни проверки и на тримата, но от върнатите
обратно протоколи било установено, че нито един от тях не е открит на адреса. Същевременно
за Б.С. и Н.А. било установено, че са осигурявани по ТПО при 8 часов работен
ден и в друго търговско дружество - „М. 2019 “ ЕООД. Тъй като за 2017 г. в НАП
били подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени от «ВНТ б. » ЕООД суми по
извънтрудови правоотношения и удържан данък за лицата И.Р. , М.Д. и Б.А. , на
тези лица също били извръшени проверки, според протоколираните резултати от
които нито един от тримата не бил открит, а в периода на фактуриране на процесните
доставки за тях не били открити по ЕГН дани за осигуряването им от „ВНТ б. “
ЕООД. От проверката в Централния професионален регистър на строителите било установено,
че „ВНТ б. “ ЕООД не било вписано там.
Същевременно от информационния
масив на НАП било установено, че за 2017 г. дружеството е подало ГДД по чл. 90
от ЗКПО с декларирана счетоводна и данъчна загуба и без отчетени амортизации на
ДМА. Пак от информационния масив на НАП било установено, че на „ВНТ б. “ ЕООД е
извършена ревизия за периода 01.04.2017 г. -31.07.2014 г., приключила с влязъл
в сила РА, с който на дружеството са установени задължения в особено големи размери.
Пред ревизиращия екип
ревизираното лице «Р. » ЕООД дало обяснения, че доставките по издадените от «ВНТ
б. » ЕООД фактури № **********/30.12.2017 г. и № **********/01.12.2017 г. е префактурирана
на възложителя Сдружение на собствениците „Успех“ гр. Аксаково с фактура №
36/01.12.2017 г., а доставката по фактура № **********/19.12.2017 г. на
доставчика «ВНТ б. » ЕООД е префактурирана
на възложителя „Д.Е.Б. “ ЕООД с фактура № 336/05.01.2018 г. и фактура №
377/16.01.2017 г.
Относно фактурираните доставки на СМР-услуги
от подизпълнителя „П.д“ ЕООД към възложителя «Р. » ЕООД при ревизията е
установено следното:
Представена е фактура № **********/26.02.2015
г. с доставчик „П.д“ ЕООД и получател «Р. » ЕООД и предмет полагане на гипсова
замазка на стойност 33 286.05 лв. и начислен ДДС 6657.21 лв. Във връзка с
доставката по фактурата са представени договор за СМР от 06.02.2015 г. с
възложител „Р. “ ЕООД и изпълнител „П.д“ ЕООД, по силата на който изпълнителят
се задължава да извърши СМР – гипсови мазилки на обект жилищна сграда в гр. Варна,
ул. „Поп Димитър“ № 6, при договорено установяване на извършените СМР с двустранно
подписан между страните акт образец 19 и при разплащане по банков път по сметка
на изпълнителя в 5-дневен срок от датата на представяне на фактурата за
извършени СМР. Освен договора е представен и двустранно подписан протокол образец
19 от 26.02.2015 г. относно извършени СМР, представляващи полагане на гипсова
мазилка на обща стойност 33 286.05 лв. и ДДС 6657.21 лв. За доказване на плащането
ревизираното лице е представило издадени РКО за изплатени на изпълнителя „П.д“
ЕООД суми по фактурата, както следва: 14 150 лв. на 24.10.2016 г., 14 500 лв. на 25.10.2016 г. и 11 294.26 лв. на 26.10.2016 г. Наред с това е представена и
подписана от едноличния собственик на
капитала на „П.д“ ЕООД декларация, според която на 26.10.2016 г. доставката по фактура
№ **********/26.02.2015 г. на обща стойност 39 943.26 лв. е заплатена изцяло от „Р. “ ЕООД. Според
счетоводните записвания на „Р. “ ЕООД по фактурата е приспаднат данъчен кредит
в размер на 6 657.21 лв.
и са отчетени 33 286.05 лв.
разходи за външни услуги.
Представена е и фактура №
**********/31.03.2015 г. с доставчик „П.д“ ЕООД и получател «Р. » ЕООД и с предмет
полагане на гипсова замазка на обща стойност 40 168.07 лв. и ДДС 8 033.61 лв. Във връзка с фактурата са представени следните
документи: двустранно подписан протокол обр.19 от 31.03.2015 г. за извършени
СМР – полагане на гипсова мазилка на стойност 40 168.07 лв. и издадени от получателя «Р. » ЕООД РКО за
изплатени на „П.д“ ЕООД суми по фактурата, както следва: 14 900 лв. на 25.10.2016 г., 14
800 лв. на 26.10.2016 г., 8 000 лв. на 27.10.2016 г. и 10 501.68 лв. на 28.10.2016 г. И в
този случай едноличният собственик на капитала на „П.д“ ЕООД е подписал
декларация относно обстоятелството, че „Р. “ ЕООД е изплатило изцяло доставката
по фактурата.
Представена е и фактура №
**********/29.05.2015 г. с доставчик „П.д“ ЕООД и получател «Р. » ЕООД и с предмет
доставка на СМР за обект жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Поп Димитър“ № 6 на
стойност 53 075.26 лв.
и ДДС 10 615.31 лв.
Във връзка с фактурата са представени следните документи: 1/ договор за СМР от
17.04.2015 г. със страни „Р. “ ЕООД /възложител/ и „П.д“ ЕООД /изпълнител/, по
силата на който „П.д“ ЕООД се задължава да извърши СМР – гипсови мазилки и
хидроизолация на процесния обект жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Поп Димитър“
№ 6 като извършените СМР ще бъдат
установени с двустранно подписан между страните акт образец 19, а плащанията за
тях ще се извършват по банков път по сметка на изпълнителя в 5-дневен срок от
датата на представяне на фактурата; 2/ двустранно подписан протокол образец 19
от 29.05.2015 г. за извършени СМР – полагане на гипсова шпакловка на стойност
29 533.84 лв. и полагане на
хидроизолация на стойност 23 541.42 лв.; 3/ РКО за изплатени от «Р. » ЕООД на „П.д“
ЕООД суми по фактурата, както следва: по
10 000 лв. на 20.10.2016 г., на 21.10.2016 г., на 24.10.2016 г., на 25.10.2016
г., на 26.10.2016 г., на 27.10.2016 г. и 3690.31 лв. на 28.10.2016 г.; 4/ декларация
от едноличния собственик на капитала на „П.д“ ЕООД, според която доставката по фактура
№ **********/29.05.2015 г. на стойност 63 690.31 лв. е изцяло заплатена от „Р. “ ЕООД. По фактурата
е приспаднат пълен данъчен кредит от ревизираното лице и са отчетени 53 075.26 лв. разходи за външни
услуги. В хода на ревизията било установено, че не са представени документи за
разплащане и за закупуване на вложените материали.
При насрещната проверка на „П.д“
ЕООД, приключила с ПИНП № П-22221019020952-141-001/28.03.2019 г. на ТД на НАП –
София, било установено, че дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите на 20.11.2017 г. Изпратеното във връзка с доставките искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице е върнато с гриф
върху известията за доставяне „непознат на адреса“ или „сменен адрес“ като до изтичане
на законоустановения срок в ТД на НАП София не са постъпили никакви документи. Съгласно
данни от бюлетини по чл. 32 и чл. 182 ал.3 т.2 от ДОПК „П.д“ ЕООД многократно е
издирвано от органи по приходите и е с неплатени задължения в особено големи
размери по издадени ревизионни актове от 23.03.2016 г. и 29.06.2016 г.
Според обясненията на ревизираното
лице съконтрахента му «П.д» ЕООД е разполагал с персонал за извършване на
доставките като се е позовало на общо четири граждански договора, сключени на 15.04.2015
г. с насрещните по тях страни /изпълнители/ П.Г. , Б.Г. , Л.Г. и А. А., всички
с идентичен предмет: извършване с материали на възложителя на обща строителна
работа – гипсови мазилки и хидроизолация на обект – жилищна сграда на ул. „Поп
Димитър“ № 6, в гр. Варна. От служебно извършената справка за осигуряване по
ЕГН за периода на фактуриране на процесните доставки не били установени данни
за осигуряването на четирите лица от „П.д“ ЕООД като същевременно от справката за сключени трудови договори било установено,
че лицето П.Г. е имало сключен трудов
договор в периода 24.04.2015 г. - 02.06.2015 г. с работодателя „Т.и. “ ЕООД, а от
29.06.2015 г. до 28.04.2016 г. /т.е. във време извън това по трите процесни
фактури/ - с „П.д“ ЕООД.
Извръшени са насрещни проверки
и на четирите лица по гражданските договори, резултатите от които са, както
следва: 1/ съгласно ПИНП № П-030000319054484-141-001/22.04.2019 г. на връченото
на лицето П.Г. чрез член на
домакинството му искане за предоставяне на документи и писмени обяснения той не
отговорил с никакви писмени обяснения и документи.
2/ съгласно ПИНП № 03000319054404-141-001/12.04.2019 г. на ТД на НАП Варна на
връченото на лицето Б.Г. чрез член на домакинството му искане за предоставяне
на документи и писмени обяснения той също не отговорил с никакви писмени
обяснения и документи като от актуалното състояние на трудовите договори било
установено, че е имал през периода едновременно сключени договори с различни съконтрахенти. 3/
съгласно ПИНП № 03000319054395-141-001/12.04.2019 г. на ТД на НАП Варна на
връченото на лицето Л.Г. чрез член на домакинството му искане за предоставяне
на документи и писмени обяснения той също не отговорил с никакви писмени обяснения
и документи като според справката за актуално състояние на трудовите договори Л.Г.
е имал сключен договор с „П.д“ ЕООД за периода от 16.11.2015 г. до 13.06.2016
г., т.е. след издаването на процесните фактури за доставка на СМР-услуги. 4/
съгласно ПИНП № 03000319054548-141-001/12.04.2019 г. на ТД на НАП Варна при извършените
посещения на постоянен и настоящ адрес на А.А. не е било открито лице, на което
да се връчи искането за предоставяне на документи и писмени обяснения, а изпратеното
по пощата с обратна разписка не е върнато до приключването на проверката. От
справката за актуално състояние на трудовите договори било установено, че А.А. е
имал сключен трудов договор с „П.д“ ЕООД за периода от 3.08.2015 г. до
16.08.2016 г., т.е също във време след издаването на процесните три фактури за
доставка на СМР-услуги. При справка за осигуряване по ЕГН за периода, в който
са фактурирани доставките, не са открити налични данни за осигуряване на тези лица
от „П.д“ЕООД. Приходните органи установили по служебен път, че от «П.д» ЕООД не
са подавани справки по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатени от дружеството суми по
извънтрудови правоотношения за 2015 г.
Наред с това от информационния
масив на НАП установили, че на «П.д» ЕООД са извършени две ревизии по ДДС / за
периода 01.11.2014 г.-31.12.2014 г. и периода 01.02.2015 г.-28.02.2015 г., приключила
с РА № Р-03000815002195-091-001/09.03.2016 г., и за периода 01.03.2015 г. -
31.10.2015 г., приключила с РА № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г./ като и
при двете са установени данъчни задължения на дружеството по ЗДДС в резултат на
непризнато му право на приспадане на данъчен кредит.
При първата ревизия, приключила
с потвъредния с Решение № 201/10.02.2017 г. на Адм съд – Варна РА № Р-03000815002195-091-001/09.03.2016
г., били установени следните обстоятелства, релевантни и по настоящия казус:
представен бил договор за изпълнение на СМР от 06.02.2015 г., с възложител „Р. “
ЕООД и изпълнител „П.д“ ЕООД, подписан за изпълнителя от лицето В.М. , но тъй
като прехвърлянето на дружествени дялове от предишния управител и едноличен
собственик на капитала на «П.д» ЕООД П.Н. на новия такъв в лицето на В.М. било вписано в Търговския регистър чак на
17.02.2015 г. на основание договор от 09.02.2015 г., ревизиращите приели, че към
датата на сключване на договора за СМР В.М. не е имал представителна власт по отношение на
„П.д“ ЕООД. Установено било, че това дружество е приспаднало данъчен кредит във
връзка с извършени към него доставки на ремонтно-възстановителни и строителни
дейности с доставчици „Д.“ ЕООДи „Т.и. “ ЕООД, като според изисканите и
получени обяснения от „Д.“ ЕООДтова дружеството
било издало две фактури от 06.02.2015 г. /датата на която между «Р. » ЕООД и «П.д»
ЕООД е сключен догворът за СМР на обект в гр. Варна, ул. „Поп Димитър“ № 6/ с
предмет междинно плащане като и двете били издадени след дерегистрирането на „Д.“
ЕООДпо ЗДДС на 13.01.2015 г. Според представените на ревизиращите договори от „П.д“
ЕООД, издадените от „Д.“ ЕООДфактури
през 2014 г. и 2015 г. не били свързани с извършени СМР на процесния обект в
гр. Варна, ул. „Поп Димитър“ № 6 като по време на действието на договора за СМР
и издадените фактури „Д.“ ЕООДне е имало техническа и кадрова обезпеченост за
осъществяване на фактурираните доставки. При ревизията бил представен и сключен
също на на 06.02.2015 г. договор между „П.д“ ЕООД като възложил и „Т.и. “ ЕООД като
изпълнител относно извършването на СМР на същия обект: жилищна сграда в гр.
Варна, ул. „Поп Димитър“ № 6, но по издадените в изпълнение на този договор
фактури от „Т.и. “ ЕООД с №№№
**********/26.02.2015 г.; **********/26.02.2015 г. и **********/26.02.2015 г. с
отразен в тях начин на плащане «в брой» не били представени касови бонове нито банкови
документи за извършено плащане кат същеврменно била установена и липсата на техническа
и кадрова обезпеченост на „Т.и. “ ЕООД
за осъществяване на фактурираните доставки.
При втората ревизия, приключила
с влезлия в сила РА № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г., били установени
следните релевантни и по този казус факти: „П.д“ ЕООД представило на ревизиращите
фактура № **********/31.03.2015 г., издадена от „Т.и. “ ЕООД за полагане на
гипсова мазилка, издадена на основание сключен
между двете дружества договор за строителство от 06.02.2015 г. с предмет извършването
на СМР на същия обект жилищна сграда на ул. „Поп Димитър“ № 6 в гр. Варна като
били представени и 3 протокола обр. 19 от 26.02.2015 г. за полагане на гипсова
мазилка, както и граждански договори от
3.03.2015 г. с възложител „П.д“ ЕООД и изпълнители С.А. , П.Т. , К.К. , С.Г. и И.Г.
с предмет полагане на гипсова мазилка, без посочен обект на изпълнение. Било
установено, че „П.д“ ЕООД няма извършени разплащания с доставчика по фактурата „Т.и.
“ ЕООД. При извърената насрещна проверка на „Т.и. “ ЕООД не били представени документи
и писмени обяснения. Въз основа на тези обстоятелства било прието, че липсва
реално извършена доставка по фактурата от „Т.и. “ ЕООД и на „П.д“ ЕООД било е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит по нея.
Относно фактурираните доставки от подизпълнителя „Н.с. “ ЕООД към възложителя «Р. »
ЕООД при ревизията е установено следното:
Представена е фактура №
**********/21.07.2015 г. с издател «Н.с.
» ЕООД и получател «Р. » ЕООД и с предмет СМР по договор за обект „Кооперация
Възраждане“, ул. „Поп Димитър“ с данъчна основа 61 828.40 лв. и ДДС 12 365.68 лв. с отбелязано плащане по фактурата по сметка. Във връзка с фактурата е
представен договор за СМР от 22.06.2015 г. с възложител „Р. “ ЕООД и изпълнител
„Н.с. “ ЕООД, по силата на който изпълнителят се задължава да извърши
СМР на обект жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Поп Димитър“ № 6, състоящи
се в полагане на циментова замазка, полиране бетон и топлоизолация на обща
стойност 73 200 лв.
при срок на изпълнение 30 дни от подписване на договора. Договорено е плащането
за всеки вид работа да се извършва на базата на двустранно подписани акт образци
19 за действително извършени работи, в която връзка е представен двустранно
подписан протокол образец 19 от 21.07.2015 г. за извършени СМР. За доказване на плащанаето по фактурата „Р. “
ЕООД е представило издадени и осчетоводени РКО за изплатени на „Н.с. “ ЕООД
суми в разер на 70 603.08 лв.,
както следва – 13 000 лв. на
19.10.2016 г., по 14 000 лв. на
20.10.2016 г. и 21.10.2016 г., 14 703.08 лв. на 24.10.2016 г. и 14 900 лв. на 25.10.2016 г., като е представена и декларация
от управителя на „Н.с. “ ЕООД за окончателно изплатени от купувача „Р. “ ЕООД
суми по доставката. От счетоводните записвания е установено, че е приспаднат данъчен
кредит по фактурата в размер на 12 365.68 лв. и са отчетени 61 848.40 лв. разходи за външни
услуги.
При насрещната проверка на „Н.с.
“ ЕООД били представени три граждански договора от 03.06.2015 г., сключени с
лицата Ц.М. , Н.И. и К.Н. , с идентичен предмет на договорите: изпълнение на
длъжност общ работник на обект жилищна сграда в гр. Варна ул. „Поп Димитър“ № 6,
както и сметки за изплатени суми на тези работници по чл. 45 ал.4 от ЗДДФЛ от
17.07.2015 г. на стойност 380 лв., удържан данък – 28.50 лв., суми за
получаване 351.50 лв. всяка, без данни за осигуряването на лицата в периода на
фактуриране на доставката. При извършената насрещна поврека на лицето Ц.М. ,
приключила с ПИНП № 04000519053884-141-001/25.04.2019 г. на ТД Велико Търново,
било установено, че на М. е връчено
искане за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, но в определения срок такива не са били представени. При извършената
насрещна проверка на лицето Н.И. , приключила с ПИНП №
04000519053895-141-001/11.04.2019 г. на ТД Велико Търново, било установено, че
в резултат на полученото искане за представяне на документи и писмени обяснения
И. е представил на 22.03.2019 г.
декларация, според която никога не е работил в „Н.с. “ ЕООД и няма сключени
договори с дружеството. При насрещната проверка на лицето К.Н. , приключила с ПИНП
№ П-04000519053889/11.04.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново, било установено,
че лицето е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ като в резултат на връченото
му искане за предоставяне на документи и обяснения то не е представило такива.
При проверката на «Н.с. » ЕООД било
установено, че няма доказателства за чия
сметка са вложените материали за СМР по издадената фактура и няма доказателства
за получена в обема на фактурата услуга, представляваща 3 990 кв.м. мазилка на стойност
17 955 лв., за която „Р. “ ЕООД е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 591 лв. След съобщение по чл.
103 от ДОПК „Р. “ ЕООД е подало коригиращ дневник за покупки и СД за ДДС вх. № 033421602704430/6.10.2016
г. за данъчен период м.07.2015 г. Непризнатият по фактура №
**********/21.07.2015 г. ДДС в размер на 3591 лв. бил внесен заедно с дължимите
лихви за просрочие на 20.10.2016 г. като в ГДД за 2016 г. била направена
корекция в посока увеличение по реда на чл. 26 от ЗКПО с 3 591 лв. - непризнат кредит,
ведно със съответните лихви за просрочие и със 17 955 лв. - непризнати разходи по фактура №
**********/21.07.2015 г.
От информационния масив на НАП било
установено, че на „Н.с. “ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.07.2015
г. - 31.08.2015 г., приключила с РА № Р-04000416003494-091-001/5.12.2016 г.,
при която е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 16.07.2007 г.,
дерегистрирано е на основание чл. 176 ЗДДС по инициатива на органа по приходите
на 26.05.2016 г. като няма подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени
суми по извънтрудови правоотношения през 2015 г. и няма подадена ГДД по чл. 90
от ЗПКО за 2015 г. По данни на публичните бюлетини по чл. 32 и чл. 182 от ДОПК
дружеството многократно е било издирвано от органите по приходите като има неплатени
изискуеми задължения в особено големи размери. От извършените в рамките на
ревизията насрещни проверки на всички доставчици на строителни услуги на «Н.с. »
ЕООД през ревизирания период било установено следното: доставчикът „МД Т. 100“
ЕООД е издал през м.07.2015 г. четири данъчни фактури с получател „Н.с. “ ЕООД,
към всяка от които през м.08.2015 г. са издадени кредитни известия на същата
стойност; по отношение на доставчика „Топ СВ“ ЕООД са установени издадени на „Н.с.
“ ЕООД през м.08.2015 г. пет данъчни фактури с предмет строителни услуги, без
посочен обект, на обща стойност 437 364.59 лв. и ДДС 87 472.91 лв.; относно доставчика „Н.с. Велико Търново“ ЕООД е установена една данъчна
фактура за извършена строителна услуга на „Н.с. “ ЕООД на обект в гр. Велико Търново. При ревизията
било прието, че по нито една от издадените от доставчиците фактури не са
представени доказателства за реално извършени услуги на облагаеми доставки по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което за „Н.с. “ ЕООД не е възникнало
правото на приспадане на данъчен кредит по тях.
При първоначалното разглеждане
на делото от първата инстанция е извършено и приобщено към доказателствения
материал заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която
се установяват следните релевантни към законосъобразността на оспорения
ревизионен акт факти:
По фактурите с доставчик „П.д“
ЕООД с № **********/26.02.2015 г. № **********/31.03.2015 г. и № **********/29.03.2015
г. са издадени РКО за плащания като плащанията са от следващата календарна година
– м.10.2016 г. Фактурата № **********/30.06.2015 г. от доставчика «Т.б. » ЕООД е
заплатена с РКО през м.10.2016 г. Фактури № 31/31.12.2017 г. и № 36/19.12.2017 г. от дотавчика «ВНТ б. » ЕООД
са заплатени през м.01.2018 г. по банков
път. По фактура № **********/21.07.2015 г. от доставчика „Н.с. “ ЕООД са
изплатени с 3 591 лв.
по-малко. Издадените РКО през м.10.2016
г. са в нарушение на чл. 3 ал. 1 т. 2 ЗОПБ. Всички представени РКО са
осчетоводени, осчетоводено е и плащането по банков път на „ВТН б. “ ЕООД. От експертизата не са установени осчетоводени
разходи във връзка с така фактурираните доставки като през 2016 г. са
осчетоводени само разходи за заплащане на задълженията в брой към доставчиците
„П.д“ ЕООД, „Т.б. “ ЕООД, „Н.с. “ ЕООД, а през 2018 г. разходи за заплащане на
задълженията към „ВНТ б. “ ЕООД. При проверка на воденото счетоводство вещото
лице е установило, че по сметка 611 – разходи за основна дейност е заведена
подробна аналитична отчетност по обекти, в която се отразяват не само разходи
за материали, но и разходи за външни услуги, разходи за заплати, осигуровки и
др. като така организираната аналитична отчетност кореспондира със заведената
аналитичност по сметка 701 – приходи от продажба на готова продукция. Според
експерта е налице съответствие между посочените СМР във фактурите по вид, количество,
цена на услугата и тези в подписаните между жалбоподателя и доставчиците
протоколи. При анализ на общия размер на реализираните от жалбоподателя приходи
през ревизирания период и източниците на тяхното формиране са установени общо
приходи по сметка 705 без ДДС за 2015 г. 30 255.27 лв., общо приходи по с-ки гр.7 без ДДС за 2015 г.
– 697617.46 лв. За 2017 г. е установено
всичко приходи по с-ка 701 - 2293836.68
лв., общо приходи по с-ки гр.70 без ДДС за 2017 г. 2304462.32 лв. Размерът на
отчетените приходи във връзка с разходите по фактурите по т.1 и начисленият от
жалбоподателя ДДС възлиза на – отчетени приходи – 272 509.70 лв., начислен ДДС 54 501.90 лв. Посочено
е, че разходът от 202 877.78 лв. за 2015 г. е формиран от три фактури, издадени
от „П.д“ ЕООД, и по една фактура с издатели съответно „Т.б. “ ЕООД и „Н.с. “
ЕООД. Относно разхода в размер на 48 049.21 лв. за 2017 г. е посочено, че е формиран от три
фактури с доставчик „ВНТ б. “ ЕООД.
Сумата от 198061.15 75 лв. е отчетната стойност на наличните сгради към
31.12.2014 г., като през 2015 г. са отписани отчетни стойности в размер на 198 061.75 лв., като предмет на
облагане за 2015 г. са сумите от 2793.60 лв. и 6191.55 лв., които не са
признати като разходи за данъчни цели, поради документална необоснованост на
счетоводния разход.
Относно установяванията по ЗКПО:
По отношение на 2015 г.
«Р. » ЕООД е подало за 2015 г. ГДД
по чл. 92 от ЗПКО, в която е декларирало следното: счетоводна печалба 441 961.10 лв.; увеличение на
финансовия резултат 25 693.41 лв., от които 25 326.40 лв. годишни счетоводни разходи за амортизация и 367.10
лв. непризнати за данъчни цели разходи, на основание чл. 26 ЗКПО; намаление на
финансовия резултат 25 326.40 лв. годишни данъчни амортизации; данъчна печалба
442 328.11 лв.; дължим корпоративен
данък 44 232.81 лв.;
направени авансови вноски 0 лв.; данък
за внасяне 44 232.81 лв.,
внесен в бюджета изцяло заедно с лихвите за просрочие от 6 417.72 лв.
Ревизиращите са приели, че с
отразените по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ разходи
на стойност 202 877.78 лв.
по фактури № **********/26.02.2015 г., № **********/31.03.2015 г., №
*********/29.05.2015 г. с доставчик „П.д“ ЕООД, фактура № *********/30.06.2015
г. с доставчик „Т.б. “ ЕООД и фактура № **********/21.07.2015 г. с доставчик „Н.с.
“ ООД не са спазени нормите на чл. 4 ал.1 т.4 и ал.4 от ЗСч, тъй като по тези
фактури липсват реално осъществени доставки като разходите не са документално
обосновани с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно действително
извършени стопански операции.
Отделно от това е установено,
че по констатираната частична липса на доставка на стойност 17 955 лв. и ДДС 3 591 лв. по издадената от „Н.с. “
ЕООД фактура № **********/21.07.2015 г., наместо през 2015 г. дружеството е направило
корекции в посока увеличение едва с ГДД за 2016 г. по реда на чл. 26 ал.1 и чл.
26 ал. 3 от ЗКПО. На основание чл. 79 от ЗКПО при преобразуване на счетоводния финансов резултат с посочените суми е
прието, че данъчната печалба на дружеството за 2015 г. трябва да се завиши с 2 154.60 лв., а тази за 2016 г.
да се намали със същата сума като фискалният ефект се състои в размера на
следващата се лихва за закъснялото внасяне на дължмия корпоративен данък за
2015 г.
При горните установявания е прието,
че положителният счетоводен финансов резултат на дружеството от 441 961.10 лв. следва да се
преобразува в посока увеличение със сумата на отчетените разходи за външни
услуги от 202 877.78 лв.
по издадените от „П.д“ ЕООД, „Т.б. “, ЕООД и „Н.с. “ ЕООД фактури, тъй като
тези разходи са без документална обоснованост чл. 26 т.2 от ЗКПО. Определен е данъчен
финансов резултат за 2015 г. в размер на 672 146.04 лв. и дължим корпоративен данък при този резултат
в размер на 67 214.60 лв. като след приспадане на заплатения за годината
данък от 44 232.81 лв.
допълнително установеният данък за внасяне възлиза на 22 981.79 лв., при дължима лихва
за забава от 7 737.44 лв.
По отношение на 2016 г.
«Р. » ЕООД е подало за 2016 г. ГДД
по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирало следното: счетоводна печалба 47 763 лв.; всичко увеличения на финансовия резултат 57 983.84 лв., от които 31 882,56 лв. годишни счетоводни
разходи и амортизация и 21 043.28 лв. непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26
от ЗКПО, в това число 19 928 лв. несвързани с дейността или документално необосновани
разходи и 1 114.92 лв.
разходи на начислени глоби, конфискации и др.; 5 058 лв. други увеличения на счетоводния финансов резултат;
общо намаления на финансовия резултат 32 326.33 лв. годишни данъчни амортизации; данъчна печалба
73 420.05 лв.; дължим корпоративен
данък 7 324.05 лв.;
направени авансови вноски – 0 лв.; разлика за внасяне 7 324.05 лв., която заедно с лихвите за просрочие от 301,70
лв. е внесена изцяло от задълженото лице. В резултат на връчено съобщение по
чл. 103 от ДОПК на 05.10.2016 г. дружеството е направило корекции в посока увеличение
в ГДД за 2016 г. по реда на чл. 26 т. 1 от ЗКПО със 17 955 лв. Прието е, че ревизираното лице е нарушило чл. 75
ал. 1 и ал.3 ЗКПО, поради което положителният счетоводен финансов резултат от 47 763 лв. е преобразуван в посока
увеличение на осн. чл. 26 т.1 и 2 от ЗКПО със сумата от 1 973 лв., вместо декларираната
от 19 928 лв. Определен е данъчен
финансов резултат за 2016 г. /- 55 465.51 лв./ и дължим корпоративен данък върху същия /-5 546.55 лв./. Установено е, че при
внесен за годината корпоративен данък от 7 342.05 лв. е налице надвнесен данък от 1 795.50 лв., за койт е налице хипотезата
на чл. 128 от ДОПК.
По отношение на 2017 г.
«Р. » ЕООД е подало за 2017 г. ГДД
по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирало следното: счетоводна печалба 419 838.75 лв.; всичко увеличения
на финансовия резултат 40 990.03 лв., от които 28 116.22 лв. годишни счетоводни разходи за амортизация и 12 539.20 лв. непризнати за
данъчни цели разходи по чл. 26 ЗКПО, в това число 1868.91 лв. несвързани с
дейността или документално необосновани, и 10 670.29 лв. разходи за начислени глоби, конфискации, лихви
и др.; всичко намаление на финансовия резултат 30 362.77 лв., от които 28 600.33 лв. годишни данъчни амортизации и 1 762.44 лв. други намаления на
счетоводния финансов резултат; данъчна печалба 430 466.01 лв.; направени авансови вноски 22 174.47 лв. Разлика за внасяне
20 872.13 лв., внесена в приход на
бюджета заедно със следващите се лихви за просрочие от 512.24 лв. Тъй като е
прието, че през отчетния период дружеството е отразило по дебита на сч. сметка
602 – разходи за външни услуги сумата 48 049.21 лв. по издадените от доставчика «ВНТ б. » ЕООД три
фактури без наличето на доказателства за реално осъществени доставки на услуги
по тях, поради което са документално необосновани с първичен счетоводен
документ, отразяващ вярно действително извършени стопански операции, при
ревизията счетоводният финансов резултат на ревизираното дружество е прието, че
подлежи на преобразуване в посока увеличение за данъчни цели със сумата 48 049.21 лв. по реда на чл. 26
т.2 вр. чл. 10 ал..1 от ЗКПО, вследствие на което е допълнително установен за
внасяне корпоративен данък 4 804.92 лв. и лихви за просрочие
върху него в размер на 723.47 лв.
Съдът намира за законосъобразни извършените
с ревизионния акт установявания относно задълженията за ДДС и за корпоративен
данък на ревизираното лице «Р. » ЕООД.
Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДДС данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми
доставки, както и за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното
събитие по облагаема доставка. В същия порядък чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС
регламентира правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави, когато тези стоки или услуги се използват за целите
на извършвани от регистрирания по този закон получател облагаеми доставки. С
цел избягването на злоупотреби при упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит чл. 70 ал. 5 ЗДДС ограничава тази възможност като предвижда, че
не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По
смисъла на чл. 86 ал. 1 ЗДДС задължението за начисляване на данъка възниква за
регистрираното лице в момента, в който данъкът стане изискуем, като то следва
да издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред,
да го включи в справката декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС при определянето на
резултата за този данъчен период и да посочи данъчния документ /фактурата/ в
дневника за продажбите за същия данъчен период. От анализа на чл. 86 ал. 1 ЗДДС
става ясно, че задължението за начисляване на данъка е обусловено изцяло от
настъпването на изискуемостта му, която съгласно чл. 25 ал. 6 ЗДДС при
извършването на облагаеми доставки съвпада с датата на възникване на данъчното
събитие, която пък по смисъла на ал. 2 в общия случай съвпада с датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Като
изключение от това общо правило чл. 25 ал. 7 ЗДДС предвижда, че когато преди да
е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично
авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на
плащането /за размера на плащането/, с изключение на полученото плащане във
връзка с вътреобщностна доставка. Съгласно чл. 8 ЗДДС услуга по смисъла на този
закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение
и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съпоставката на
чл. 25 ал. 2 и 6 ЗДДС с чл. 9 ал. 1 ЗДДС, регламентиращ, че доставка на услуга е
всяко извършване на услуга, води в крайна сметка до извод, че изискуемостта на
данъка при доставката на услуги настъпва при извършването на доставката, поради
което по аргумент от противното на чл. 86 ал. 1 ЗДДС при издаването на данъчна
фактура без наличието на реално извършена доставка данъкът е начислен
неправомерно и на основание чл. 70 ал. 5 ЗДДС регистрираното лице няма право на
приспадане на данъчен кредит.
Следователно, за да се признае в случая правото на данъчен кредит на «Р. »
ЕООД по издадените му от доставчиците «Т.б. » ЕООД; „ВНТ б. “ ЕООД; „Н.с.
“ ЕООД и „П.д“ ЕООД фактури
за СМР-услуги, изцяло в тежест на жалбоподателя е да установи по делото
посредством пълно и главно доказване факта на извършването на договорените
между страните доставки по всяка от фактурите, тоест да установи реалността на
доставките. В това отношение не е достатъчен фактът на издаване на фактурите, които като
частни удостоверителни документи нямат обвързваща материална
доказателствена сила, а верността на удостоверените с тях обстоятелства подлежи
на преценка съобразно с целия събран по делото доказателствен материал. Той
обаче не налага категоричен и безсъмнен извод, че доставките са действително осъществени.
Установено е, че доставчиците не са разполагали с кадрова обезпеченост за извършване
на СМР-услугите като там, където са били открити трудови или граждански
договори за изработка, насрещните по тях страни или директно са отрекли да са
се намирали в този период в договорни отношения със съответната фирма-доставчик
на процесните услуги или пък са открити налични данни, че по същото време те са
работили по ТПО при съвсем други работодатели като фактът, че не са били в
договорни отношения с процесните дружества доставчици се потвърждава и от
служебно събраната от органите на НАП информация, че трудовите договори с тях
не са били регистрирани в НАП, нито пък тези лица са били осигурени от
дружествата доставчици по обследваните фактури. Следва да се посочи, че тъй
като издателите на процесните фактури се явяват подизпълнители, не става ясно
какво е наложило необходимостта първоначалният изпълнител на СМР „Р. ” ЕООД да
договаря с тях за извършването на доставките. Независимо от принципа на
свободно договаряне, съдът намира, че това обстоятелство в случая също е от
значение за доказването на реалността на извършените от подизпълнителите
доставки на СМР. Няма яснота и с какви материали са извършени тези СМР нито от
коя от страните са осигурени те като този извод би следвало да се направи на
базата на ангажирани доказателства за наличието /количествено и видово/ и
начина и времето на придобиване на тези материали, каквито доказателства в
случая липсват. Що се отнася до подписаните протоколи за извършени СМР, следва
да се има предвид, че и те като фактурите в качеството си на частни удостоверителни
документи също не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Установените
при ревизиите на по-голямата част от доставчиците обстоятелства, че те от своя
страна в периода на фактуриране на процесните доставки са сключвали от своя
страна договори за СМР, по които са им били фактурирани доставки на услуги,
непризнати от приходната администрация за реално осъществени, също косвено
индикира на извод за нереалност на изследваните по делото доставки. При съвкупната
преценка на данните по ревизионната преписка данъчната администрация правилно е
извела извод, че там, където „Р. ” ЕООД е представило РКО за плащането на фактурираните
доставки, тези документи са били съставени с оглед на нуждите на извършените
проверки, още повече, че по по-голямата част от доставките договорката меду
страните е била плащането да се извърши по банков път, а не в брой. Предвид
размера на сумите за овъзмездяване на доставките, извършено в брой, то поначало
противоречи на чл. 3 ал.1 т.2 ЗОПБ, което е още една
индикация, че всъщност плащане не е имало.
Изцяло обосновани са и изводите
на ревизиращия екип и извършените въз основа на тях установявания в частта
относно задълженията на ревизираното лице по ЗКПО. Издадените за доставките първични
счетоводни документи /фактури/, осчетоводяването им при доставчика и получателя
и представените във връзка с тях платежни документи не са достатъчни, за да се
направи извод за документално обоснован разход по смисъла на ЗСч и ЗКПО, след
като липсват безсъмнени доказателства за реалното извършване на доставките. При
положение, че получателят по доставките се легитимира като такъв с фактура,
която е издадена за неосъществена реално доставка, то направените по фактурата
разходи са документално необосновани с първичен счетоводен документ, който да
отразява вярно стопанските операции, и поради това по аргумент от чл. 10 ал. 1 ЗКПО тези счетоводни разходи не трябва да бъдат признати за данъчни цели.
В целостта си изложеното сочи
на неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли като
на основание чл. 161 ал. 3 ДОПК на ответника се присъди юрисконсултско
възнаграждение, което при общ материален интерес от 104 013, 36 лв. следва
да бъде определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 3 610,
26 лв. като за втората по реда си първа инстнация не се дължи отделно
юрисконсутско възнаграждение.
Воде от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р. “ ЕООД срещу потвърдения с
решение № 286/19.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна ревизионен акт №
Р-0300031900349-091-001/24.09.2019 г. на органите по приходите при ТД на НАП -
Варна, с който на дружеството са установени следните данъчни задължения: І. Задължения по ЗДДС, както следва:
за м.02.2015 г. – 6657.21 лв. и мораторна лихва 3061.90 лв.; за м.03.2015 г. –
8033.61лв. и мораторна лихва 3625.70 лв.; за м.05.2015 г. – 10615.05 лв. и мораторна
лихви 4610.68 лв.; за м.06.2015 г. – 6495 лв. и мораторна лихва 2666.11 лв.; за
м.07.2015 г. – 8774.68 лв. и мораторна лихва 3761.14 лв.; за м.12.2015 г. –
9609.84 лв. и мораторна лихвиа 1649.82 лв.; ІІ. Задължения за корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за
2015 г. – 22981.79 лв. и мораторна лихва 7737.44 лв. и за 2017 г. – 4804.92 лв.
и мораторна лихва 723.47 лв.
ОСЪЖДА «Р. » ЕООД, ЕИК **, да
заплати на Дирекция «ОДОП» - Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение
в размер на 3 610, 26 лв. /три хиляди шестстотин и десет лева и двадесет и
шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: