Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 27.11.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в
публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 447 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 2020 – 0051952 от 24.03.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите са наложени на „Л.Б.” КД, със седалище и адрес на управление с.Р.П.,
община Е.П., област С., ул.”Т.М.” № 1, ЕИК ********, представлявано от управителите
Л.М.Х.и М.Е. Д.-Д., административно наказание на основание чл.200 от Закона за
защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.19, ал.5 от ЗЗП.
Недоволни от
постановлението останали от дружеството, които чрез юрисконсулт П.Т. са го обжалвали,
като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се изтъкват редица специфики
относно предлаганите за продажба продукти. В тази връзка се сочи, че при
тегловите продукти, цената за килограм и цената за конкретен грамаж на
разфасовката се отпечатват и поставят на етикет на самата стока, преди
доставянето ѝ в магазина и излагането в търговската зала. Именно поради
тези специфични изисквания към претеглянето и етикирането на този вид артикули,
което следва да става при определени хигиенни и температурни условия, то
последваща промяна на цените, след като продуктите вече са изложени в магазина,
е невъзможна. Изтъкват, че допълнително препятствие в този процес при
евентуално „преетикиране“ би могло да се изтълкува като забранено по смисъла на
Регламент № 1169/2011 на ЕС от 25.10.2011 година. Счита и че вариант за връщане
на стоката към производителя с цел преетикиране съща е неприемлив за Л., тъй
като разпоредбата на чл.251, т.2 от ЗВМД категорично забранява подобни
дейности.
По-нататък в
жалбата са изложени аргументи относно това, че за улеснение и в полза на
клиентите във всеки магазин на веригата са поставени т.нар. „Прайс чекър“
устройства, от които може да са получи информация за актуалната цена на
продукта, както и че са налице табели указващи, че клиентите могат да се
обърнат при необходимост за съдействие към служител на магазина. Считат, че
всички тези улеснения насочени към клиентите водят до възможността те да
формират обоснован и критичен избор при покупката на дадена стока. Във връзка с
изложеното не са съгласни с твърдението, че потребителите научават за цената на
отделните разфасовки едва при маркиране на каса, защото чрез Прайс чекър цената
може да бъде проверена още в търговската зала. Сочи се в жалбата, че с оглед
избягване заблуда у потребителите, както и с оглед защита на техните интереси,
всеки клиент може да се откаже на касата от покупката на даден продукт, както и
че съществува доброволна Л. – гаранция, която дава възможност на клиента да
върне закупен хранителен продукт по всяко време срещу представяне на касов бон.
В жалбата се сочи
и че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са били допуснати
съществени процесуални нарушения, но не се уточнява в какво се изразяват
същите.
Моли по
изложените в жалбата доводи да бъде отменено наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. Алтернативно се навежда искане случаят да бъде
обявен за маловажен и се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание, редовно призовани, от дружеството-жалбоподател не изпращат
представител.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писмено
становище В.Б.– ст.юрисконсулт, в което се оспорват възраженията на
жалбоподателя и се развиват доводи по същество на делото. Пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно издадено. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
От събраните по
делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В.Г.Ч. и Г.П.Б., както
и от изложеното в жалбата и в писменото становище на въззиваемата страна, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
„Л.Б.” КД било
със седалище и адрес на управление с.Р.П., община Е.П., област С., ул.”Т.М.” №
1, ЕИК ******** и се представлявало от управителите Л.М.Х.и М.Е. Д.-Д.. Дружеството
стопанисвало обект – хранителен магазин „Л. Ловеч ***“, намиращ се в гр.Ловеч,
на ул.”К. И. ” № *** .
На 16.12.2019 г. в
магазина била извършена проверка от служители на Комисията за защита на
потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и Г.Б.. Проверката
била по повод постъпила писмена жалба от потребител и касаела оплакване относно
разлика между обявена продажна
цена на опаковката и цена за единица мярка на вакуумирано суровосушено свинско
филе и при маркиране на касата в магазина в гр.Ловеч.
Проверката била
извършена в присъствието на К.В.З.– зам.управител в магазина. Свидетелките Ч. и
Б. констатирали, че в хладилна витрина - стелаж, в кашон са били изложени за продажба вакуум опаковки съдържащи суровосушено свинско филе - общо 14 броя с
различен грамаж. На всяка една от
опаковките е било обявено
количество, продажна цена и цена за единица мярка, както следва :
-
опаковка от
-
опаковка от 274
г – 6,85 лв. - 24.99 лв/кг и
-
опаковка от 204
г – 5,10 лв. – 24,99
лв/кг.
На етикет
поставен в близост до стоките е била обявена
цена от 26,99
лв/кг, като това била и
цената при маркиране на касата на магазина. Същата се различавала от обявената на опаковките, което
обстоятелство било установено при направена контролна покупка на
1 брой опаковка суровосушено свинско филе.
В хода на проверката било установено още и че са обявени различни цени и на пушени свински ребърца, представляващи вакуум опаковки с различен грамаж, като на
опаковките било обявено следното:
-
опаковка от 1,042
кг - 11,99 лв/кг -
12,49 лв. ;
-
опаковка от 0,784
кг – 11,99 лв/кг - 9,40 лв. ;
-
опаковка от 0,758
кг - 11,99
лв/кг - 9,09 лв. и
-
опаковка от 1,118
кг - 11,99
лв/кг - 13,40 лева.
На етикет
поставен в близост до този вид стока
в обекта е била обявена
цена от 12,99 лв/кг, като това била цената и при маркиране на касата.
За резултатите от
проверката свидетелката В.Ч. съставила констативен протокол 2019 № К – 2687625
от 16.12.2019 г. /л.36-37/, в присъствието на свидетелката Г.Б.. Протоколът бил
съставен и в присъствието на зам.управителя на магазина – К. З., която също подписала
протокола. Бил поканен управителя или упълномощено от него лице да предоставят
в офиса на комисията становище във връзка с подадената жалба. Към протокола били
приложени снимков материал на продуктите и касови бонове от направените
контролни покупки /л.35, 38 и 40/.
На 27.12.2019 г.
в офиса на комисията в гр.Ловеч се явил Д.В.Й.– упълномощено от дружеството лице,
който представил писмено становище относно жалбата на потребителя и
констатациите от извършената на 16.12.2019 г. проверка в магазина в гр.Ловеч
/л.31-32/.
Свидетелката Ч.
съставила протокол за проверка на документи № К – 0114561 от 27.12.2019 г. /л.28/,
в който описала представеното ѝ писмено становище. Дадени били
задължителни предписания на 13.01.2020 г. в офиса на комисията в гр.Ловеч да се
яви управителя на дружеството или упълномощено от него лице за съставянето на
АУАН относно установеното при проверката административно нарушение. За
съставянето на АУАН била изпратена и покана с изх.№ Р-03-1488/30.12.2019 г.
/л.27/, която била получена от дружеството на 07.01.2020 г. /л.27 на гърба/.
Тъй като на
посочената в протокола за проверка на документи и в поканата дата 13.01.2020 г.
не се явил представител на дружеството, то същия ден свидетелката В.Ч. съставила
на „Л.Б.” КД, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН АУАН 2020 № К-0051952/13.01.2020
г. /л.22-23/. Като свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на
акта се подписала Г.Б.. Актосъставителката Ч. подробно описала установените при
проверката и изложени по-горе обстоятелства, като приела, че на 16.12.2019 г. от
„Л.Б."
КД са извършили административно нарушение, като са обявили
различни цени за един и същ вид стока в магазин „Л. Л.
***", намиращ се в
гр.Л., на ул.„К.
И." № ***. Квалифицирала установеното като нарушение на разпоредбата на чл.19,
ал.5 от Закона за защита на потребителите.
От писмо на кмета на Община Е.П. /л.21/ става ясно, че съставения от
свидетелката Ч. АУАН е бил връчен на 31.01.2020 г. и подписан от П.Т. –
юрисконсулт на „Л.Б." /пълномощно на
л.24 и 25 от делото/. В графата за възражения вписал, че ще възразят в законовия
срок. Получил препис от акта.
В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, от дружеството жалбоподател, чрез юрисконсулт Борис Якимов представили
писмени възражения /л.16-17/. С писмено становище от 24.03.2020 г. директора на
РД Русе към КЗП отговорил на възраженията, като ги оставил без уважение и
посочил, че няма основание за прекратяване на административнонаказателното
производство /л.14/.
Същият ден – 24.03.2020
г., въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление № 2020-0051952, като наказващият орган изцяло възприел описаната
в АУАН фактическа обстановка. Също квалифицирал описаният в акта случай като
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗЗП и наложил на дружеството-жалбоподателя
предвидената в чл.200 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 300 лева.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е
допустима.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 674/21.08.2019
г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.42/ и въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 357 ЛС/22.04.2015
година /л.41/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и
съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление
на формално основание. В тази връзка съдът не споделя направеното с жалбата
възражение за допуснати такива в хода на административнонаказателното
производство. Възражението е бланкетно и не е конкретизирано в какво точно се
изразяват тези нарушения, а и при цялостният контрол за законосъобразност,
който съдът е длъжен да проведе, нарушения на процесуалните правила при
издаването на процесното НП не бяха констатирани.
От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства се установи по
категоричен и несъмнен начин, че „Л.Б.", в търговския си обект в гр.Ловеч са осъществили състава на
административно нарушение по чл.19, ал.5 от ЗЗП, която разпоредба предвижда, че
„Обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е
забранено, с изключение на случаите по чл.6.“ В случая е безспорно, че стоките
описани в АУАН и НП не са попадали в някоя от хипотезите на чл.6 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл.16
от ЗЗП въвежда изискването продажните цени и цените за единица мярка на
предлаганите стоки и услуги да не въвеждат потребителите в заблуждение, да не
са недвусмислени, а да са лесно разбираеми, ясно и четливо изписани. Идеята на
законодателя е потребителят да може ясно и недвусмислено да възприеме
информацията за „продажна цена“ на стоката, като това е необходимо да стане
именно в момента на вземане на информиран избор дали да я закупи, а не след
като стоката вече е маркирана на касата или потребителя я е заплатил. Вменената
като нарушена разпоредба на чл.19, ал.5 от ЗЗП допълва тази поредица от
законодателни мерки целящи да гарантират правата на потребителите, като забранява
обявяването на различни цени за едни и същ вид стока в търговския обект,
независимо по какъв начин е направено и този текст от закона също е ясно и
точно формулиран. Обстоятелството, че в търговския обект е въведена система за
контрол на цените, т.нар. „Прайс чекър“, както и че е налице възможност за
клиента да се откаже от закупената стока или в по-късен момент да се възползва
от допълнителната доброволна Л.-гаранция, като върне стоката, не освобождават
търговеца от вменените с разпоредбите на Раздел IV от ЗЗП задължения, касаещи
обозначаването на стоките и услугите. Системата е положителна практика
улесняваща избора на клиентите и тяхната информираност, но в никакъв случай не
замества въведените в Раздел IV-ти императивни
изисквания за обозначаване на стоките и услугите.
Изложеното по-горе обосновава извод за осъществено от обективна страна на
признаците на състава на нарушението по чл.19, ал.5 от ЗЗП и правилно, както
актосъставителят, така и наказващият орган са го квалифицирали по този текст от
закона. Дружеството жалбоподател, извършвайки търговска дейност в обекта си в
гр.Ловеч, е следвало да действа с необходимата грижа и да не допуска за един и
същ вид стока да бъдат обявени различни цени, въвеждайки по този начин
потребителите в заблуждение. Не може да се приеме и винаги да се разчита, че
плащайки на касата или в последствие потребителят ще забележи разликата в
цените и ще се възползва от правото си да върне стоката. Още повече, че нерядко
потребителите пазаруват значителни по количество и различни по вид стоки в
хранителните магазини, особено от тези от типа на веригата „Л.“ и вероятността
клиента да „пропусна“ факта, че за дадена стока е прочел една цена, а на касата
тя се маркира с друга, по-висока, е голяма. Това е и нелоялна търговска
практика, която подвежда клиентите да закупят дадена стока мотивирани от
преценката си за изгодна цена, а на практика да заплатят по-висока такава, без
да са наясно и информирани за нея. А и следва да се има предвид, че понятието
„потребител“, извън дадената в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП дефиниция, включва широк
и неограничен кръг физически лица, като логично е тези лица да са с различен
интелектуален, социален и възрастов статус, респективно – възможностите им да
правят ясен информиран избор са различни. Затова и законът, в частност и с
разпоредбата на чл.19, ал.5 въвежда конкретни и точни правила за обозначаване
на цените на стоките и услугите именно, за да са максимално гарантирани правата
на всички потребители. В разглежданият случай, вмененото на жалбоподателя с
разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗЗП задължение не е било изпълнено за посочените
в наказателното постановление стоки. Ето защо, обосновано, в съответствие с
материалния закон е била ангажирана отговорността му по чл.200 от ЗЗП.
Що се отнася до размера на имуществената санкция, то тя е индивидуализирана
в минималния предвиден от закона размер и обсъждането ѝ в насока нейното
намаляване е безпредметно.
Във връзка с наведеното възражение от жалбоподателя за наличието на
предпоставки сочещи за малозначителност на деянието и обосноваващи приложението
на чл.28 от ЗАНН, съдът счита, че това възражение е неоснователно по следните
аргументи :
Вида на конкретното нарушение, не се отличава по степен на обществена
опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме,
че случаят е маловажен. Нарушението е извършено за първи път (данни за
противното липсват), но не се установиха смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да са от такова естество, че да обосновават приложението
на чл.28 от ЗАНН. А характера на засегнатите обществени отношения, регулирани с
разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗЗП касае материя, пряко отнасяща се до защита
правата на потребителите и възможността те да не бъдат заблуждавани за цената
на дадено стока, когато правят информиран избор дали да я закупят.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва
на РД Русе към КЗП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет, по предложение на НБПП.
В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по настоящето дело е протекло в едно съдебно заседание, с
непродължителен разпит на двама свидетели, не е също така със значителна
фактическа и/или правна сложност. Освен това, доводите на въззиваемата страна
по делото са изложени в писмено становище до съда от представляващия ги
юрисконсулт, а не лично в съдебното заседание, т.е. не са били направени
разноски за път.
Поради тези съображения съдът намира, че на РД Русе към КЗП следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 80 лева.
По изложените съображения и като не установи основания за изменяване или
отменяване на атакуваното наказателно постановление № 2020 - 0051952 от 24.03.2020
г. на Директора на Регионална дирекция гр.Русе към Комисията за защита на
потребителите – С., на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2020 - 0051952 от 24.03.2020 г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на
потребителите – С., с което е наложено на „Л.Б.”
КД, със седалище и адрес на управление с.Р.П., община Е.П., област С., ул.”Т.М.”
№ 1, ЕИК ********, представлявано от управителите Л.М.Х.и М.Е. Д.-Д., административно наказание на основание чл.200 от Закона за защита на
потребителите – имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл.19,
ал.5 от ЗЗП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Л.Б.” КД, със седалище и
адрес на управление с.Р.П., община Е.П., област С., ул.”Т.М.” № 1, ЕИК ********,
представлявано от управителите Л.М.Х.и М.Е. Д.-Д., да заплати на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на
потребителите – С., представлявана от директора Цветан Христов Христов,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :