РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. Благоевград, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100309 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от К. И. З., ЕГН **********, от гр.
**** против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от инж. *** – управител.
Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, въз основа на
трудов договор, по силата на който е заемал длъжността "Ръководител на регионално
поделение гр. Разлог“. Сочи, че със заповед на законните представители на ответника-
работодател, издадена на 15.12.2023г., трудовото му правоотношение е било прекратено,
считано от 18.12.2023г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Поддържа, че уволнението е
незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че: не му било
връчено надлежно предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение; било
налице противоречие между посоченото в предизвестието и в заповедта за изпълнение; не
били налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като липсвал бизнес план и заеманата
от него длъжност не била ръководна.
Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищецът е
работил при него по безсрочен трудов договор на длъжността "Ръководител на регионално
поделение гр. Разлог“ до 18.12.2023г., когато със Заповед № ЛС-01-184/15.12.2023г. на
законния представител на ответника, трудовото му правоотношение било прекратено. Счита,
че е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на процесното трудово
правоотношение. В подкрепа на тази си процесуална позиция излага подробни доводи, че
бил налице фактическият състав за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за претенцията, имаща за предмет признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност "Ръководител на
регионално поделение гр. Разлог“, извършено със Заповед № ЛС-01- 184/15.12.2023г. на
законния представител на ответника.
1
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за претенцията, касаеща възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност.
1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В принципен план фактическият състав на прекратяването на едно трудово
правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ включва кумулативно следните елементи:
1/ компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото правоотношение; 2/
ищецът е служител на ответника, който да е бил от „ръководство на предприятието“ по
смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3/ преди прекратяването на процесното трудово правоотношение е
бил сключен договор за управление на предприятието, в който се съдържа конкретна бизнес
задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне; 4/ е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е
извършено в 9-месечен срок от този момент.
Доказателствената тежест за изпълнението на посочените изисквания се носи от
работодателя. Ищецът следва да установи единствено, че с ответника се е намирал в трудово
правоотношение, което е прекратено.
Последните две обстоятелства не са спорни между страните в настоящото производство.
Освен това те се доказват и от представените по делото писмени доказателства, включващи
и процесната уволнителна заповед с № ЛС-01-184/15.12.2023г., издадена от законния
представител на ответника работодател. От тези писмени доказателства се установява, че
ищецът З. е работил в ответното дружество на длъжността "Ръководител на регионално
поделение гр. Разлог“ до 18.12.2023г., когато е било прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение като причина е посочено сключването на договор за управление на
предприятието. В уволнителната заповед е отразено също така, че трудовото
правоотношение се прекратява считано от 18.12.2023г. с изтичане на срока за предизвестие с
вх. № ЛС-04-12/14.11.2023г. съгласно чл. 335, ал. 2 КТ. Самото връчване на това писмено
изявление на работодателя е било извършено на ищеца З. на 18.12.2023г. при условията на
отказ за получаване на заповедта, което е удостоверено с подписите на две лица – *** –
юрисконсулт на ответното дружество и *** – ръководител на отдел „Човешки ресурси“ на
ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на отправянето на
предизвестието, както и към момента на издаване на процесната уволнителна заповед
управител на ответното търговско дружество в бил инж. ***. От това следва, че компетентен
орган на работодателска власт е прекратил трудовото правоотношение, като е налице
първата предпоставка за уважаване на иска.
Ирелевантно за спора за законността на уволнението е обстоятелството, дали на ищеца е
било връчено предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно
установената практика, неотправянето на предизвестие е факт, който не опорочава
уволнителното волеизявление. Този факт има значение за евентуална отговорност на
работодателя за обезщетение по чл.220 ал. 1 КТ и работникът може да търси, включително
по съдебен ред, дължимото, но не и да оспорва уволнението с довод, че не му е връчено
предизвестие.
Неоснователни да доводите на ищеца, че предизвестието и уволнителната заповед били
противоречиви по съдържание, тъй като в предизвестието било посочено, че се прекратява
трудов договор от 02.02.2022г., а всъщност трудовият му договор бил от 02.02.2023г. В тази
връзка следва да се изтъкне, че непосочването на номера и датата на сключване на трудовия
договор, който се прекратява, не е порок в заповедта, който да обоснове нейната
незаконосъобразност, тъй като в случая ищецът не твърди между страните да е съществувал
повече от един трудов договор. В този смисъл не съществува неяснота относно трудовото
правоотношение, което се прекратява. В заповедта се съдържа ясно отразяване на заеманата
от ищеца към момента на прекратяване на правоотношението длъжност – "Ръководител на
2
регионално поделение гр. Разлог“.
Настоящият съдебен състав смята, че ищецът е бил и служител на ответника, който е бил
от „ръководство на предприятието“ на ответника работодател по смисъла на § 1, т. 3 КТ.
Аргументите за този извод са следните:
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 3 КТ, „Ръководство
на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет,
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Според
практиката на ВКС преценката дали определена трудова функция е ръководна е фактически
въпрос. Данни за това могат да се направят с ползването на всички допустими по ГПК
доказателства, като не е достатъчно само да се изхожда от наименованието на длъжността по
длъжностна характеристика, както е без значение и структурата на длъжността и
определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите /вж. Решение №
442 от 08.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1621/2009г., 3 г.о., ГК/, а от значение е действителната
трудова функция, която се осъществява от лицето, както и от конкретната йерархическа
подчиненост в структурата на предприятието и по-специално определящо е дали лицето
ръководи и контролира цялостния трудов процес в предприятието или в негово обособено
структурно звено. Следователно от съществено значение са възложените на служителя
трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на
предприятието. В този смисъл, основанието по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение
независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е
подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е
приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия
процес във всяко едно отделно звено на предприятието. В настоящия случай от приетата по
делото длъжностна характеристика на ищеца, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетелки Богдана Василева Златкова и *** следва изводът, че ищецът е бил част от
ръководството на предприятието на ответника работодател, както и че заеманата от
последния длъжност „Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“ е била с ръководна
функция. Видно е от длъжността характеристика и в посочените в нея конкретни основни
задължения и отговорности, че ищецът е следвало да ръководи производствения процес в
регионално поделение Разлог. В т. 2 от процесната длъжностна характеристика са били
описани подробно трудовите задължения на ищеца, които са да ръководи, организира и
контролира непосредствено дейността на отдела, включително чрез възлагане на задачи на
подчинените си. На следващо място, видно от раздел III, т. 1 е, че ищецът е организационно
подчинен на управителя на дружеството. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 КТ като
част от „Ръководство на предприятието" в случая се включва и заеманата от ищеца длъжност
"Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“, което е териториално поделение към
ответното дружество. Длъжността е ръководна, защото заемащото я лице има правомощия
да организира и планира трудовия процес, да разпределя задачи между работници и
служители и да контролира изпълнението им (вж. Решение 442/08.06.2010 г. по гр.д.№ 1621/
2009 г., ІІІ г.о., ВКС).
От доказателствата по делото се установява и наличието на договор за управление на
предприятието, в който се съдържа конкретна бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. В тази връзка по
делото е прието копие от Договор № ЧР-02-096/26.04.2023 г. за възлагане на управление на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Благоевград. с който между „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД и *** е сключен договор за управление, по силата на който
дружеството е възложило, а *** се е съгласил да изпълнява функциите на управител на
дружеството с всички произтичащи законни права и задължения. От предметното
съдържание на този договор става ясно, че има конкретна бизнес задача с конкретни
3
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. В чл. 3,
т. 3.20 от договора са предвидени конкретни показатели, които следва да бъдат достигнати.
Освен това възнаграждението на управителя съгласно чл. 6 от Договора за възлагане на
управление е било предвидено да се определя на тримесечие при условията и по реда на чл.
56 от Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия и Заповед РД-02-14-
502 от 26.06.2020 на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, въз основа на
бални единици, определени според два специфични показатели — загуба на вода и
събираемост на задълженията на потребителите на ВиК услуги на ответното дружество. При
това положение се налага изводът, че възнаграждението е обусловено от постигане на
конкретни стопански резултати съобразно показателите по чл. 3, т. 3.20 от Договора за
възлагане на управление. Самият бизнес план е бил изготвен от предходния управител на
ответното дружество, като същият е приет като писмено доказателство по делото - Бизнес
план за развитие на дейността на „Водоснабдяване и канализация “ ЕООД - Благоевград
като ВиК оператор за периода 2022-2026 г. Не е налице пречка да се ползва бизнес план на
предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител
/Решение № 117 от 30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5537/2014 г., IV г. о., ГК/. Както приема
съдебната практика няма пречка бизнес задачата с конкретните икономически показатели,
който управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с други актове
и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях
/Решение № 78 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2493/2018 г., III г. о., ГК/. Ответникът
ангажира доказателства за конкретното съдържание на стопанската програма и бизнес
задачата, за реализирането на които е сключен договорът за управление между собственика
на предприятието и лицето ***.
С оглед изложените в предходния абзац разсъждения следва да се приеме, че по делото е
установено наличието на сключен договор за управление на предприятието, който, като
елемент от фактическия състав на процесното уволнително основание, е приложим по
отношение на определен кръг работодатели, а именно търговец или стопанско предприятие,
което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес
задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби,
поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и
именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу
възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат
(така изрично Решение № 108/19.03.2012 г., постановено по гр. д. № 819/2011 г. на ВКС, IV
ГО). Без значение е собствеността на капитала – държавен, общински или частен, като
ответното дружество в случая безспорно е от кръга работодатели, по отношение на които е
приложимо уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Сключената с управителя на
търговското дружество-работодател мандатна сделка разкрива предметното съдържание на
договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
Договорът за управление е сключен на 27.04.2023 г. и уволнението е извършено в
деветмесечния срок от началото на изпълнението му.
Доводът на ищеца, че уволнителното основание по чл.328 ал.2 КТ може да бъде
приложено само спрямо служители, които новият управител заварва на ръководни
длъжности, няма опора нито в закона, нито в съдебната практика. Изрично е прието
обратното в постановеното за уеднаквяване на практиката Решение № 537/07.07.2010 г. по
гр.д.№ 218/ 2009 г., ІV г.о., ВКС.
Установи се по безспорен начин, че е налице фактическият състав по чл. 328, ал. 2, КТ.
С оглед изложеното се налага изводът, че доводите за незаконност на прекратяването на
процесното трудово правоотношение, поддържани в исковата молба, са неоснователни.
С оглед изложените съображения предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на
отхвърляне.
2. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
4
Основателността на този иск е обусловена от установяване прекратяване на трудовия
договор в нарушение на закона и в този смисъл е поставен в зависимост от изхода на
конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Отхвърлянето на последния, налага идентичен
правен резултат и на претенцията за възстановяване на длъжност, поради което, искът
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват разноски по делото, а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника,
претендираните от последния и доказаните, че са направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. И. З., ЕГН **********, от гр. ****
против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от инж. *** – управител, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ за признаване на незаконността и отмяната на уволнението на ищеца от длъжността
"Ръководител на регионално поделение гр. Разлог“, извършено на основание чл. 328, ал. 2
КТ и със Заповед № ЛС-01-184/15.12.2023г. на законния представител на ответника и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител на регионално
поделение гр. Разлог“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. И. З., ЕГН **********, от гр. **** да
заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от инж. *** сумата от 1600 лв. /хиляда и
шестстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в
производството по гр. д. № 309/2024г. на РС – гр. Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 16.09.2024г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5