Решение по дело №330/2013 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 12.02.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 330 по описа на Софийски окръжен съд за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск от Ж.С.К. „Ж.ч.”***, представлявана от председателя А. В. П., чрез адв. И.С., против О.С. за осъждането й да заплати сумата от 139 000,00 лева, представляваща остатък от частично уважен иск за сумата от 145 000,00 лева, за претърпени имуществени вреди от незаконни действия и бездействия на лица от О.С. изразяващи се в заплатено право на строеж в размер на 63 965,00  лева, изготвяне на  строителни книжа, проекти и строително монтажни работи в размер на 80 946,00 лева. Претендират се  и разноски по делото.

         Ищецът твърди, че през 1988 година е учредена кооперация по ЗЖСК с цел построяване на жилищна кооперация в гр. С., находяща се на улица „Ж. ч.”, като на 26.04.1990 г. бил сключен договор № 29 за право на строеж върху държавна земя между страните по делото, срещу заплащане на сумата от 63 965,00 лева от страна на кооперацията. Било учредено право на строеж в кв. 82 по плана на града с площ от 2 665,23 кв.м. Със заповед № 371/03.06.1990 г. на кмета на О.С. правото на строеж следвало да се реализира за построяване на жилищен блок от три секции. Бил изготвен архитектурен проект, който бил одобрен от архитекта на общината и било издадено разрешително за строеж № 157/09.04.1990 г. Сключили договори за рекапитулация на СМР, като кооперацията била застроена до кота втори етаж, а секция „В” – кота 0.

         Твърди се, че със заповед № ЛС—01-139/18.03.1992 г. на кмета на Общината строителството на обекта било спряно. С решение по гр. д. № 1143/1992 г. тази заповед била отменена и бил даден срок на общината за изпълнение на процедурата по чл. 98, ал. 3 ППЗТСУ /отм./, след което е следвало теренът да бъде преотреден за  жилищно строителство. През 1996 г. със заповед № ЛС-01-371/03.04.1996 г. на кмета на Общината било отстъпено възмездно правото на стоеж на Ж.С.К.  „Ж.ч.”*** да построи жилищен блок, състоящ се от сектори А, В и С, с единадесет апартамента, която била отменена от Софийски окръжен съд като незаконосъобразна, поради което и не продължило строителството. През 2000 г. отново било направено искане до О.С. да продължи процедурата по преотреждане на терена, но това не се осъществило.

         Твърди се, че в последствие в два от обектите била проведена частична реституция и извършването на строителството станало невъзможно. Било извършено ново строителство в част от терена, а останалото се рушало.

         Твърди се, че между Ж.С.К.  „Ж.ч.”, представлявана от А. П. и строителна бригада, представлявана от Б. С. бил сключен договор за извършване на строително монтажни работи на обекта.

         През 2004 г. ищецът предявил частичен иск срещу ответника за сумата от 6 000 лева, за което било образувано гр. д. № 642/2004 г. по описа на РС - Самоков, приключило с влязло в сила решение № 17 от 06.01.2010 г., с което О.С. е осъдена да заплати на Ж.С.К.  „Ж.ч.” претендираната сума, представляваща обезщетение за претърпени имуществени щети от противоправни бездействия на длъжностни лица от О.С.

         С оглед на това за ищеца се пораждал правен интерес за предявяване на настоящия иск, с който ответникът О.С. да бъде осъдена да заплати сумата от 139 000,00 лева, представляваща остатък от частично уважен иск за сумата от 145 000,00 лева, за претърпени имуществени вреди от незаконни действия и бездействия на лица от О.С. която сума включва заплатено право на строеж в размер на 63 965,00 лева, изготвяне на строителни книжа, проекти и СМР в размер на 80 946,00 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

На ответника е изпратен препис от исковата молба с доказателствата към нея, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който изразява становище относно допустимостта и основателността на предявения иск. Заявява, че предявеният иск е недопустим, поради изтекъл срок за изменение на иска, което било основание, обосноваващо изтекла погасителна давност.

         Заявява, че с влязлото в сила решение № 17 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 642/2004 г. на РС – гр. Самоков, по което бил издаден изпълнителен лист от 11.03.2010 г., Общината е изплатила дължимото обезщетение на 19.12.2012 г. Настоящата искова молба била подадена след изтичане на тригодишната /специална/ погасителна давност, поради което и предявеният иск бил недопустим. Недопустимо било и изменението на иска на този етап от време. Твърди, че претенцията е неоснователна, без да развива съображения в тази посока. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск.

Ищецът е изразил становище по отговора на ответника, в което заявява, че оспорва твърденията на ответника както по отношение допустимостта на предявения иск, така и по неговата основателност. Заявява, че в случая не се касае за изменение на иск по чл. 214 ГПК, а за предявяване на нов по отношение остатъка от претърпените имуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът и ответникът поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба. В даденият от съда срок страните представят подробни писмени бележки по правния спор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

По делото се установяват следните факти:

Със Заповед № 371/03.04.1990 година на председателя на ОБНС – С.е отстъпено възмездно право на строеж на Ж.С.К.  „Ж.ч.”*** върху терен за обществено жилищно строителство в кв. 82 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. за построяване на жилищен блок, състоящ се от три сектора А, Б и В с единадесет апартамента, мазета и тавански помещения за всеки апартамент и гаражи. В партера са предвидени магазини за ОТП – С. и ВТК „С. к.”. Разгънатата застроена площ е 2665,23 кв.м. с обща стойност     63 965 лева и жилищния блок ще се застрои съгласно даденото строително петно от направление ТСУСА при ОБНС – С., отбелязано в служебна скица № 731 от 15.04.1988 г.

С договор № 29/26.04.1990 г. за право на строеж върху държавна земя, Общински съвет – гр. С. е отстъпил на Ж.С.К.  „Ж.ч.”*** право на строеж върху парцел в кв. 82 по плана на гр. С.с площ от 2665,23 кв.м. за жилищни нужди срещу заплащането на сумата от 63 965 лева, която сума е отбелязано, че е внесена с кв. №409,469, 433/90 г. по сметка на Общински народен съвет.

Издадено е и строително разрешение №157 от 09.04.1990 г. за построяване на жилищен блок от три секции.

С договор от 05.06.1991 г. , сключен между Ж.С.К.  „Ж.ч.”***, представлявана от А. П. и строителна бригада на „Б.”, представлявана от Б. С. е договорено извършване на строително – монтажни работи на обект Ж.С.К.  „Ж.ч.” от кота 2,65 до кота +/-0,00 на секции А и Б срещу заплащане на норми и разценки, като разликата между сумата 19 000 и брутната сума по норми и разценки за извършените СМР да се изплати от кооператорите на Ж.С.К.  „Ж.ч.”. Приложена е и стойностна сметка на СМР – магазинна част  по наименование, количество, единична цена и обща стойност. Инвеститор – фирма „Д.” – гр. С. и възложител  - фирма „Б.” – гр. С.

Със Заповед № ЛС-01-158/20.03.1992 г. на кмета на О.С. е спряно строителството на Ж. „Ж.ч.”, тъй като мероприятието поради което са извършени отчуждителните производства фактически не е осъществено и преотреждане на терена за обществено жилищно строителство не е извършено. Строителството е спряно до изясняване правния статут на построеното до този момент и действително правоимащите собственици.

С решение № 506 от 07.10.1992 г., постановено по гр.д. №1143 по описа за 1992 г. на Софийски окръжен съд е отменена Заповед № ЛС-01-158/20.03.1992 г. на кмета на О.С. в частта с която строителството на Ж.С.К.  „Ж.ч.”*** е спряно до изясняване на правния статут на построеното и действително правоимащите собственици и е определен срок за спиране на строежа до решаване на въпроса за евентуално изпълнение на процедурата по чл. 98, ал. 3 от ППЗТСУ и е отхвърлена жалбата в останалата й част.

По делото са представени и приети молба от УС на Ж.С.К.  „Ж.ч.”*** до председателя на Общински съвет – гр. С., писмо с изх. № 90-00-02/19.01.1995 г. до Началника на отдел ТСУ при Общински съвет – гр. С., жалба от Ж.С.К.  „Ж.ч.”***95 г. до Окръжна прокуратура – гр. С., Заповед № ЛС-01-414/24.08.1995 г. на кмета на О.С. и скица № 817/17.05.1995 г., изд. от О.С.

По делото е представено удостоверение от 12.02.2013 г., от което е видно, че Ж.С.К.  „Ж.ч.”*** е вписана служебно на 07.05.2012 г. от Софийски окръжен съд в регистъра за кооперациите под № 422, том 9, стр. 172 по ф.д. № 31/2012 г. и същата се представлява от председателя А. В. П.

С решение № 17 от 06.01.2010 г., постановено по гр.д. № 642 по описа за 2004 г. на РС – С.О.С. е осъдена да заплати на Ж.С.К.  „Ж.ч.”*** сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /извършени строително монтажни работи/ от противоправни бездействия на длъжностни лица от О.С.

Приета е съдебно-техническа експертиза и допълнително заключение към нея, изготвена от в.л. инж. П. Д. Г., която дава заключение, че стойността на действително извършените СМР към момента на спиране на строителството през 1992 г. са 134 046, 79 лева с вкл. 2% данък оборот върху материали и механизация; 138 696,16 лв. с вкл. 6 % норм. рентабилност; 140 124,73 лв. с вкл. 4 % временно строителство, зимни и млади кадри; 149 933,47 с вкл. 7 % непредвидени и инфлационен скок на горивата. Прието е и допълнително заключение, с което се установява, че има разрешение за строеж за процесния обект и одобрен архитектурен проект, които не са съобразени с действителния регулационен и застроителен план на гр. С. за централна градска част. Същите са основание за изменение на действащите планове по чл. 32, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗТСУ /отм./, в какъвто смисъл е било и указанието на Софийски окръжен съд по гр.д. № 1143/1992 г. Изменение на застроителния и регулационния план не е извършено, не са спазени указанията на съда по гр.д. № 1143/1992 г. да бъде преотреден имота за обществено жилищно строителство. Вещото лице дава заключение, че с приемането на плана през 2007 г. за ЦГЧ, който е влязъл в сила м. юни 2010 г., имотът е преотреден за индивидуално жилищно строителство, поради което не е било възможно да бъде продължено строителството.

По делото е изслушана и приета и тройна съдебно техническа експертиза /в.л. И. Н. Д., инж. Г.А. Г.и арх. А. А. С./, която дава заключение, че общата стойност на извършените СМР към момента на спиране на строителството на обекта през 1992 г. възлиза на 185 492 лева по средни пазарни цени на строителна продукция през 1992 година. В О.С. липсва преписка и няма издадена заповед за промяна на действащия регулационен план от 1978 г. и преотреждане на терена в кв. 82, по плана на гр. С. за обществено и жилищно строителство – т.е. не е изпълнена процедурата по чл. 98, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./. Без изменение на регулационния план, касаещ обекта не е било възможно продължаване на строителството, а издаденото през 1990 г. разрешение за строеж не е било реализирано и е загубило действието си. Вещите лица са извършили оглед на място на 11.12.2015 г. на обекта и са констатирали, че извършените СМР на Ж.С.К.  „Ж.ч.” съществуват само част от такива, изпълнени до кота +/-0,00, които не са годни за използване.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че по представените документи от архива на О.С. не са налични документи за извършени плащания от името на фирма „Д.” за строително монтажни работи, проекти и строителни книжа за Ж.С.К.  „Ж.ч.”, както и не се намират договори за посочените дейности със страна „Д.” ЕАД. Извършено е плащане по процесния договор за право на строеж върху държавна земя от „ОТП – С.”, което в последствие е преобразувано на „Д.” ЕАД по сметка на ОбНС С. в размер на 20 120 лв. на 13.04.1990 г. за строежа по договора и 201,20 лева по т.8 на договора, представляваща 1 % от стойността на платената сума за строежа.  

По делото са разпитани двама свидетели на ищеца.

От разпита на В.Б. К.  се установява, че била учредена Ж.С.К.  „Ж.ч.”***, която започнала изграждане на обектите през 1991 г.-1992 г.  Строежът бил изграден на места до втори етаж, а друга част била по-висока, но строителството спряло през 1992 г- 1993 г.

От показанията на свидетеля Х. А. Ч., се установява, че Ж.С.К.  „Ж.ч.”*** била създадена преди 1990 г. от работници на БКС, които нямали жилища и О.С. им предоставила това място за строеж. През 1991 г. строежът започнал с изходната част за мазета, канализация и водопровод. Строителството се изграждало на етапи, като свидетелят също участвал. През 1992 г. О.С. спряла строежа, постепенно построеното било разрушено, към момента имало само части от строежа.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като разпитаните свидетели са имали непосредствени впечатления от извършването на строителните работи.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. С твърденията, изложени в исковата молба, ищецът се е позовал на бездействието на ответника по предприемането на необходимите действия и мероприятия по преотреждане на терена за обществено жилищно строителство. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

В обсъжданата хипотеза безспорно се установи по делото, че към момента на сключване на договора за отстъпено право на строеж от 26.04.1990 г., сключен между Ж.С.К. „Ж.ч.”*** действащ е бил регулационен план на гр. С., одобрен със Заповед № 45/12.01.1978 г. на КАБ. Според действащия план теренът, върху който е започнало изграждането на строежа е бил отреден за улица. Съгласно издадената от ОбНС –С. скица-виза за проектиране от 15.04.1988 г. е одобрено частично изменение на ЗРП. Визата разрешава проектиране на Ж. „Ж.ч.”, включваща 11 жилищни апартамента, както и гаражи и заведения за обществени функции на първи етаж. За извършване на строителството е изготвен проект, който е одобрен и е издадено разрешение за строеж № 157/09.04.1990 г. Липсва издадена заповед от О.С. за промяна на действащия регулационен план от 1978 г. и преотреждане на терена в кв. 82 по плана на гр. С. за обществено и жилищно строителство, а без изменение на регулационния план, касаещ обекта, не е било възможно продължаване на строителството. С решение на Общинския съвет на гр. С. № 2007 от 17.05.2007 г. е одобрен застроителен и регулационен план на централна градска част, влязъл в сила през м. юни 2010 г., но за процесния имот се предвижда индивидуално жилищно строителство.

 По делото се настоява от ищеца за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника  поради бездействието по промяна на действащия регулационен план от 1978 г. и преотреждане на терена в кв. 82 по плана на гр. С. за обществено и жилищно строителство.

Наведеното от ответника О.С. възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно. Петгодишната давност започва да тече от датата на окончателното неизпълнение на задълженията на О.С. за изпълнение на процедурата по чл. 98, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ за преотреждане на терена за обществено жилищно строителство. Общината не е изпълнила решение № 506 от 07.10.1992 г., постановено по гр.д. №1143 по описа за 1992 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменена Заповед № ЛС-01-158/20.03.1992 г. на кмета на О.С. в частта с която строителството на Ж.С.К.  „Ж.ч.”*** е спряно до изясняване на правния статут на построеното и действително правоимащите собственици и е определен срок за спиране на строежа до решаване на въпроса за евентуално изпълнение на процедурата по чл. 98, ал. 3 от ППЗТСУ. С влизане в сила на застроителния и регулационен план на централна градска част през м. юли 2010 г., с който се предвижда терена за индивидуално жилищно строителство, реализирането на правата на членовете на ЖСК стават окончателно невъзможни и от този момент вземането на ищеца за претърпени имуществени вреди става изискуемо и започва да тече общата петгодишна погасителна давност. Искът е предявен пред Софийски окръжен съд на 23.04.2013 г., преди изтичане на  петгодишната погасителна давност. 

Съгл. чл. 98, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ по реда на предходните алинеи могат да се установят и застроителни решения, които не са съобразени с действуващия застроителен и регулационен план, но отговарят на предвижданията по проекта за общ или подробен градоустройствен план. В тези случаи одобреното застроително решение е основание за изменение на действуващите планове по чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 от закона. В случая е следвало да бъде издадена такава заповед за промяна на действащия регулационен план от 1978 г., което не е сторено от ответника. В резултат на бездействието на Общината не е било възможно продължаване на строителството, което би било в разрез с разпоредбата на чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗТСУ /отм./, която предвижда, че  строеж или част от него е незаконен, когато строителните книжа са отменени по установения ред като издадени в нарушение на предвижданията на действащите градоустройствени планове и нормите за проектиране и строителство.

 Имайки предвид показанията на разпитаните свидетели и приетите експертизи, които съдът кредитира се налага извода, че строителството е спряло, поради бездействието на Общината.

След като задължението за преотреждане на терена е било на О.С. то последната се явява възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД.  Тъй като  тази хипотеза не  изисква да се установи виновните действия на конкретно физическо лице,  съдът счита, че  е налице и причинно-следствена връзка между бездействието на Общината, поради което настъпилите вреди са пряк резултат от неизпълнението на възложеното й със закон задължение. Съдът намира, че в конкретният случай са налице всички изисквани от чл.49 ЗЗД предпоставки, ангажиращи отговорността на о.С. и  така предявеният иск се явява доказан по основание.

Размерът на вредите, изразяващи се в извършени СМР, съобразно тройната съдебно техническа експертиза са в размер на 185 492 лева. Предявеният частичен иск за сумата от 6000 лева пред РС – С. е уважен изцяло с решение № 17 от 06.01.2010 г., постановено по гр.д. № 642 по описа за 2004 г. на РС – С. Предявената останала част от претенцията от 139 000 лева следва също да бъде уважена изцяло.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че по отношение на претенцията следва да бъде приложен Закон за деноминация на лева. В мотивите на Тълкувателно решение №3/2014 г., постановено по т.д. №3 по описа за 2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че цената на иска се посочва в исковата молба, а въпросът за нея съгл. чл.70, ал.1 от ГПК, може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска. Т.е. цената на иска е винаги една и това е тази цена, определена при завеждане на делото. Във всеки следващ момент, когато съдът трябва да вземе отношение по какъвто и да е повод относно цената на иска, той трябва да се ръководи от тази окончателна цена, без да има право да я променя. В случая нито в отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание е направено такова възражение от ответника, поради което съдът е приел и страните не са възразили, че цената на иска е в размер на 139 000 лева.

При този изход на делото, съобразно уважения иск О.С. ще дължи на ищеца Ж.С.К.  „Ж.ч.” разноски в размер на общо 11 440,00 лв., от които 5 560,00 лв. държавна такса, 880, 00 лв. възнаграждение за вещо лице и 5 000, 00 лева за адвокатско възнаграждение.

Ответникът в последното с.з. направи възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано. Минималното адвокатско възнаграждение, съобразно уважената цена на иска и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 4700,00 лева, с оглед на което съдът намира, че присъденото в размер на 5000,00 лв. /пет хиляди лева/ е  с 300,00 лева /около 6 %/ над минимума и не е налице прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА О.С. ***, да заплати на Ж.С.К.  „Ж.ч.” със седалище и адрес на управление–***, представлявана от председателя А. В. П. на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от  139 000,00 лева /сто тридесет и девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени строително монтажни работи, причинени от бездействия на длъжности лица от О.С.

ОСЪЖДА О.С. ***, да заплати на Ж.С.К.  „Ж.ч.” със седалище и адрес на управление–***, представлявана от председателя А.В. П. разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 11 440,00 лв., /единадесет хиляди четиристотин и четиридесет лева/.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: