Решение по дело №356/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква А от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на И. А. П., [ЕГН]; от гр. Русе, ул. „С. Ш.“ № 7, [адрес] чрез адв. К. Т., АК Русе, с адрес гр. Русе, пл. „В.“ № 4, бл. „Р.“ – партер срещу Решение № 2153-17-28/19.03.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе. С обжалваното решение е потвърдено Разпореждане № 2140-17-32/18.01.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът – директор на ТП на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощения си представител главен юрисконсулт Ц. Р., представя административната преписка и оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения; след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

И. А. П. е подал Заявление вх. № 2113-17-105/30.01.2023 г. за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и. В заявлението е посочено, че П. желае да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на втора категория труд, като е декларирал, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. Към заявлението са приложени както следва:

• Трудова книжка № 313/21.02.1984 г.
• Осигурителна книжка № **********/19.11.2021 г.
• Осигурителна книжка № **********/19.11.2021 г.
• Осигурителна книжка № **********/12.02.1997 г.
• УП-3 № К-251/24.01.2022 г., осигурител „Водоснабдяване и канализация“ ООД.

Видно от приложения на л. 35 от делото документ, впоследствие представените трудова и три осигурителни книжки са върнати на П. (тук Осигурителна книжка № **********/12.02.1997 г. е посочена като издадена на 18.02.1997 г.)

В посоченото УП-3 № К-251/24.01.2022 г., издадено от осигурителя „Водоснабдяване и канализация“ („ВиК“) ООД, осигурителният стаж на П., изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е представен по следния начин:

 

№	Наименование на длъжностите, които е заемало лицето	Осигурителен стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
		от ден, месец, година	до ден, месец, година	Всичко:
				години	месеци	дни	часове
1	машинист	28.07.1980	01.01.1981	0	5	3
2	машинист	12.01.1983	01.02.1984	1	0	1
3	машинист	21.08.1986	01.01.1988	1	4	11
4	машинист на ескаватор	01.01.1988	15.12.1988	0	11	14
5	водопроводчик - тракторист	18.12.1990	01.10.1991	0	9	14
6	шофьор	01.10.1991	01.03.1992	0	5	0
7	машинист БХ 25	01.04.1992	26.02.1996	3	10	25

 

В това удостоверение е отбелязано, че „На основание Писмо изх.№ 291-00-166/20.05.1993 г. на ГУ „СО“ трудовият стаж по т. 4 и т. 7 за длъжността машинист ескаватор и машинист Б Х 25 да се зачете за ВОТРА КАТЕГОРИЯ, съгласно т. 26 от ПКТП.“. В същото удостоверение е записана и „Забележка: По преценка на НОИ на основание Писмо изх.№ 291-00-166/20.05.1993 г. на ГУ „СО“ трудовия стаж по т. 5 да се зачете за ВТОРА АКТЕГОРИЯ, съгласно т. 26 от ПКТП -в трудова книжка водопроводчик багерист, по ведомост водопроводчик-тракторист.“. Съдът уточнява, че под ПКТП следва да се има предвид Правилника за категоризацията на труда (отм., бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 1.01.2000 г. - бр. 123 от 23.10.1998 г.).

С писмо с изх. № 2113-17-105/5/04.04.2023 г. старши експерт по осигуряването е уведомил управителя на „ВиК“ ООД Русе, че във връзка със заявлението на П. за отпускане на ЛПОСВ е направена проверка и са установени разлики. Съгласно данните в трудовата книжка, П. е работил като машинист в дружеството в периодите 28.12.1980 г. - 25.12.1981 г. и 17.12.1990 г. до 26.02.1996 г. В представеното удостоверение обр. УП-3 № К-251/24.01.2022 г. е отразен стаж за периода 28.07.1980 г. - 01.01.1981 г. и липсва стаж за март 1992 г. Дадено е указание след проверка на разчетно-платежните документи да бъде уведомен писмено пенсионния орган дали правилно са отразени данните за трудов стаж на лицето в издаденото УП-3 № К- 251/ 24.01.2022 г. и ако се установят различия да ес изготви коректно УП-3 като се анулира вече издаденото или се анулира записа в трудовата книжка.

Представено е УП-3 № К-1350/2/10.05.2023 г., в което информацията за осигурителния стаж на П. е представена по следния начин:

 

№	Наименование на длъжностите, които е заемало лицето	Осигурителен стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
		от ден, месец, година	до ден, месец, година	Всичко:
				години	месеци	дни	часове
1	машинист	28.07.1980	01.01.1981	0	5	3
2	машинист	12.01.1983	01.02.1984	1	0	1
3	машинист	21.08.1986	01.01.1988	1	4	11
4	машинист на ескаватор	01.01.1988	15.12.1988	0	11	14
5	водопроводчик - тракторист	18.12.1990	01.10.1991	0	9	14
6	шофьор	01.10.1991	01.03.1992	0	4	0
7	машинист БХ 25	01.03.1992	26.02.1996	3	11	25

 

Вписани са същите текстове относно втора категория труд и забележка, като е добавено още „Забележка: Да бъде анулирано УП 3 с изх К-2865/1/09.11.2021 г.“. Разликата с предходното УП-3, издадено на 24.01.2022 г. е само в начина на изчисляване на осигурителния стаж по т. 6 и т. 7.

Началникът на сектор „Отпускане на пенсии“ (ОП) с писмо с изх. № 2113-17-105/12/25.03.2023 г. е уведомил началникът на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ (КПК) за необходимост от проверка на осигурител във връзка с подаденото от П. заявление. В писмото са посочени установени разлики в представените документи за стаж, както следва:

 

трудова книжка
от ден, месец, година	до ден, месец, година	статус
28.12.1980	25.12.1981	работи
12.01.1983	01.02.1984	работи
21.08.1986	15.12.1988	работи
15.12.1988	17.12.1990	неплатен отпуск без стаж
17.12.1990	26.02.1996	работи

 

По удостоверение обр. УП-3 №К- 251/24.01.2022 г. издадено от „ВиК“ ООД Русе е отразен стаж от 28.07.1980 до 01.01.1981 г. и липсва информация за месец март 1992 г. Сочи се още в писмото, че пенсионният орган с писмо изх. № №2113-17-105/5/04.04.2023 г. е изискал от осигурителя да направи проверка относно достоверността на издаденото удостоверение обр. УП-3. Получено е ново удостоверение с № К-1350/2/10.05.2023 г., в което отново има разминаване с данните по трудова книжка, както и с предходно издаденото УП-3 (по т. 6 за периода от 01.10.1991 г. до 01.03.1992 г. е намален изнесения стаж). Не е анулиран записа в трудова книжка, анулирано е в забележка удостоверение № К-2865/1/09.11.2021 г., което не е представено. Установена е разлика в длъжностите между тези по трудова книжка и вписаните в УП-3. Посочено е в писмото, че следва да се извърши проверка в осигурителя „ВиК“ ООД Русе и да се установи действителния осигурителен стаж на лицето а периода 1980 г. -1996 г.; да се установи също дали има прекъсване в осигурителния стаж и да се анулират документите с невярно съдържание.

В административната преписка е представен Констативен протокол № КП-5-17-01382971/22.06.2023 г. (вх. № 2113-17-105/14/28.06.2023 г.) за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ВиК“ ООД Русе, извършена на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и Заповед № ЗР-5-17- 01381117/19.06.2023 на ръководителя на ТП на НОИ Русе. Обхвата на проверката включва установяване на: осигурителния стаж на П. за периода 1980 г.- 1996 г.; достоверността на издадените на П. удостоверения за осигурителен стаж обр. УП-3 с № К-251/24.01.2022 г. и № К-1350-2/10.05.2023 г.; категорията труд, при условията на която е работил П.. Дружеството не е представило трудовото досие на П., защото същото не се съхранява. Съгласно разчетно-платежните ведомости, представени от проверявания осигурител, са установени следните факти:

 

№	период		длъжност	звено	забележка
	начало	край
1	юли 1980	януари 1981	машинист	Автотранспорт -шофьори	Непълен месец юли 1980 г. с 4 отработени дни
2	февруари 1981	декември 1982	няма данни	няма данни	няма данни в разчетно-платежните ведомости
3	януари 1983	януари 1984	машинист	Автотранспорт -шофьори	Непълен месец януари 1983 г. с 14 отработени дни
4	февруари 1984	юли 1986	няма данни	няма данни	няма данни в разчетно-платежните ведомости
5	август 1986	декември 1987	машинист	Автотранспорт -шофьори	Непълен месец август 1983 г. с 7 отработени дни
6	януари 1988	декември 1988	машинист на ескаватор	Автотранспорт -шофьори	1. Непълния месец февруари 1988 г. с 10 отработени дни на длъжност “автомонтьор МПС”. 2. За декември 1988 г. лицето е с 10 отработени дни и 12 работни дни неплатен отпуск.
7	януари 1989	ноември1990	машинист на ескаватор	Автотранспорт -шофьори	Лицето фигурира на разплащателните ведомости за заплати само с дни в неплатен отпуск
8	декември 1990	септември 1991	няма данни	няма данни	няма данни в разчетно-платежните ведомости
9	октомври 1991	февруари 1992	шофьор	Автотранспорт -шофьори	няма забележка
10	март 1992	февруари 1996	машинист на Б Х 025	Производствено технически район -Русе, звено “Водопровод- Русе”	Непълен месец е февруари 1996 г. с 10 отработени дни и 7 работни дни в отпуск по болест

 

В протокола е посочено, че съгласно указание от ГУ “Социално осигуряване“ с изх. № 291-00-166/20.05.1993 г. до “ВиК” ООД - Русе и Списък на професиите и специалностите от системата на водоснабдяването и канализацията за прекатегоризацията на труда при пенсиониране съгласно ПКТП, трудът положен на длъжностите “машинист на багер”, “машинист на кран”, “машинист на булдозер” и “водопроводчик” се зачита за втора категория труд по реда на т. 26 от ПКТП. Протоколът е подписан от представител на осигурителя и от контролния орган на НОИ, извършил проверката.

С писмо с изх. № 2113-17105/13/22.08.2023 г. старши инспектор по осигуряването е изпратил уведомление до управителя на „ВиК“ ООД с искане за уточняване на стаж и издаване на ново удостоверение обр. УП-3 на П.. В писмото е описана реализираната до този момент кореспонденция между административния орган и дружеството, както и извършената проверка,, приключила със съставянето на констативен протокол. Посочени са следните проблеми, които подлежат на изясняване:

• За февруари 1988 г. са отразени 10 работни дни, а по двете удостоверения УП-З е месеца е посочен като пълен. Не е уточнено за останалите работни дни от месеца дали лицето е в неплатен отпуск, самоотлъчка или отсъства по други причини.
• За декември 1988 г. са отразени 10 отработени дни и 12 работни дни неплатен отпуск, за който не е ясно дали е с или без зачитане на стаж, а по УП-З месеца се води като непълен - до 15.12.1988 г.
• За периода от 01.01.1989 г. до 30.11.1990 лицето фигурира само с дни в неплатен отпуск. Съгласно чл. 160, ал. З от Кодекса на труда неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. В констативния протокол не е уточнено има ли молба от лицето и съответно заповед за разрешаване на неплатен отпуск на и следва ли да му бъдат зачетени по работни дни неплатен отпуск за 1989 г. и отделно за 1990 г.
• За периода от 01.12.1990 г. до 30.09.1991 г. лицето не фигурира в разплащателните ведомости, но не е ясно по каква причина - ако П. е бил все още в неплатен отпуск, следва да се зачетат още 30 работни дни и за 1991 г. В УП-З е зачетен стаж.

На дружеството е дадено указание изготви ново удостоверение обр. УП-З, съгласно данните в констативния протокол като съобразно заеманите от П. длъжности отрази съответната категория труд и също така да анулира предходно издадените УП-З № К251/24.01.2022 г. и УП-З № К-1350#2/10.05.2023 г.

В отговор на дадените указания, с писмо изх. № К-2871/11.09.2023 г., „ВиК“ ООД уведомява пенсионния орган за следното:

1. За януари и февруари 1988 г. П. фигурира в два фиша, както следва:

1.1. в звено „Автотранспорт“ на длъжност „машинист на ескаватор“ с отработени дни за януари 1988 г. - 20 дни и с отработени дни за февруари 1988 г. - 21 дни;

1.2. на длъжност „автомонтьор МПС“ с отработени дни за януари 1988 г. - 5 дни и отработени дни за февруари 1988 г. - 10 дни;

2. За декември 1988 г. П. е с 10 отработени дни и 12 дни неплатен отпуск, липсва информация за това дали неплатения отпуск е със стаж или без стаж; липсват документи, които да удостоверят този факт (молби, заповеди). Не е зачетен стаж съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ.

3. За периода от януари. 1989 г. до ноември 1990 г. П. е в неплатен отпуск, като във ведомостта не е отразено дали е с трудов стаж или без стаж, липсват и документи за удостоверяване на този факт, като молби или заповеди за ползван отпуск. Не е зачетен стаж на основание чл. 160, ал. 3 от КТ.

4. За периода от декември 1990 г. до септември 1991 г. лицето е открито във I ведомостта, но в друго звено „Русе - водопровод“ на длъжност „водопроводчик - тракторист“, с отработени дни както следва:

4.1. Декември 1990 г. лицето има 10 отработени дни, а за останалите не е отразено отсъствие.

4.2. Януари 1991 г. с 22 отработени дни.

4.3. Февруари 1991 г. с 20 отработени дни.

4.4. Март 1991 г. с 21 отработени дни.

4.5. Април 1991 г. с 21 отработени дни.

4.6. Май 1991 г. с 21 отработени дни.

4.7. Юни 1991 г. с 20 отработени дни.

4.8. Юли 1991 г. с 23 отработени дни.

4.9. Август 1991 г. с 21 отработени дни и 1 ден платен отпуск.

4.10. Септември 1991 г. с 20 отработени дни.

Към писмото е приложено изготвено ново УП-3 и е направено изявление за анулиране на УП-3 № К-1350#2/10.05.2023 г.

В новоиздаденото УП-3 № К-2871/1/11.09.2023 г. осигурителният стаж на П. е представен по следния начин:

 

№	Наименование на длъжностите, които е заемало лицето	Осигурителен стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
		от ден, месец, година	до ден, месец, година	Всичко:
				години	месеци	дни	часове
1	машинист	28.07.1980	01.01.1981	0	5	3
2	машинист	12.01.1983	01.02.1984	1	0	20
3	машинист	21.08.1986	01.01.1988	1	4	11
4	машинист на ескаватор	01.01.1988	15.12.1988	0	11	14
5	водопроводчик - тракторист	18.12.1990	01.10.1991	0	9	14
6	шофьор	01.10.1991	01.03.1992	0	5	0
7	машинист БХ 25	01.03.1992	26.02.1996	3	11	25

 

Отново са посочени особеностите по т. 4 и т. 7 за втора категория труд, както и по т. 5 за преценка от административния орган дали е налице втора категория труд, положен от П.. Добавена е нова „Забележка: В м. 121988 г. лицето фигурира във ведомост с 10 отр.дни и 12 дни НО. В периода 01.1989 г.-11.1990 г. лицето е НО, но в м.121990г. лицето фигурира с 10 отработ дни“.

Видно от Констативен протокол № КП-5-17-01463034/17.11.2023 г. (вх. № 2113-17-105/21/22.11.2023 г.) отново е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ВиК“ ООД. Тази проверка се отнася само до периода декември 1990 г. – септември 1991 г., като от представените от дружеството осигурител разчетно-платежни ведомости за заплати/фишове на И. А. П. се установява, че за посочения период той фигурира в звено “Русе-водопровод” с длъжността “водопроводчик-тракторист”. Контролният орган е възприел посочените от дружеството данни за отработени дни за процесния период. Направено е позоваване на вече многократно цитираното писмо на ГУ СО, че труда на посочените машинисти в него е втора категория. Изводът е, че информацията за зачетен осигурителен стаж в издаденото на П. удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 с № К-2871 -1/11.09.2023 г., за периода 18.12.1990 г. - 01.10.1991 г. на длъжност “водопроводчик-тракторист” кореспондира с представените допълнително първични счетоводни документи. Протоколът е подписан от представител на осигурителя и от контролния орган на НОИ, извършил проверката.

В административната преписка е наличен Опис на осигурителния стаж на П., изготвен на 10.01.2024 г., като е посочено, че към датата на подаване на заявление за отпускане на ЛПОСВ той е имал навършена възраст 60г 1м 22д. При извършената предварителна преценка за придобити права е отбелязано, че изискуемата възраст по чл. 98 от КСО е 64 г 10 м, която П. ще навърши на 08.10.2027 г. Посочено е, че действителният осигурителен стаж на П. е 41г 3м 3д, от които втора категория труд 09г 07м 00д и трета категория труд 31г 08м 03д. Направен е извод, че към датата на подаване на заявлението 30.01.2023 г. лицето не придобива право на пенсия по чл. 168 от КСО.

С Разпореждане № 2140-17-32/18.01.2024 г. ръководителя на ПО е отказал отпускането на ЛПОСВ на П. като се е мотивирал с факта, че независимо че сборът от осигурителен стаж и възраст е 103г 09м 18д, той не отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 2 от КСО съгласно което за мъжете за 2023 г. се изисква навършена възраст 59 г.; най-малко 15 г. осигурителен стаж от втора категория и сбор от тези параметри 100. П. не отговаря на изискването за наличие на 15 г. стаж по условията на втора категория труд поради което не следва да му бъде отпусната ЛПОСВ. Разпореждането е връчено лично на П. на 02.02.2024 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JJD2P V.

П. е обжалвал процесното разпореждане пред директора на ТП на НОИ Русе с доводи за неправилност. Сочи, че съобразно събраните при извършената проверка доказателства, административният орган е изчислил неправилно осигурителния му стаж поради грешно подадена и/или грешно анализирана информация от „ВиК“ ООД Русе. Твърди, че за целия период, през който е работил в дружеството осигурител винаги е бил машинист на ескаватор, поради което съгласно ПКТП (отм.) следва да му бъде зачетена втора категория труд. Сочи още, че при сравнение на получаваните от него заплати се вижда, че тя винаги е била за „машинист на ескаватор“. Счита,, че дружеството е подало некоректна информация към пенсионния орган. Иска се отмяна на разпореждането и отпускането на заявената от него ЛПОСВ.

Във връзка със сезиращата го жалба, директорът на ТП на НОИ Русе е постановил Решение № 2153-17-28/19.03.2024 г., предмет на настоящото производство. С решението жалбата на П. е отхвърлена и Разпореждане № 2140-17-32/18.01.2024 г. ръководителя на ПО е потвърдено. В мотивната част са изложени подробни доводи относно осигурителния стаж на П. съобразно вече посочените три удостоверения УП-3 - № К-251/24.01.2022 г.; № К-1350/2/10.05.2023 г. и № К-2871//1/11.09.2023 г., като е потвърден извода на ръководителя на ПО, обективиран в Разпореждане № 2140-17-32/18.01.2024 г. относно факта, че П. няма 15 г. втора категория труд, необходими за отпускане на ЛПОСВ. Решението е връчено на надлежно упълномощен процесуален представител на П. на 27.03.2024 г., което се установява от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JIVJD H.

Недоволен от така постановеното решение П. оспорва същото в настоящото производство, като съдържането на жалбата е почти идентично със съдържанието на жалбата до директора на ТП на НОИ във връзка с обжалването по административен ред. Поддържа се твърдението за грешка в изготвените УП-3 като се сочи, че П. винаги е работил на длъжност машинист на ескаватор, дори в периодите когато е съвместявал упражняването на две дейности и именно поради това целият му стаж, натрупан при работодателя „ВиК“ ООД на основание т. 26 от ПКТП следва да се зачете като втора категория. Новото възражение, непосочено в хода на административното обжалване е относно осигурителния стаж по т. 6 за длъжност шофьор. П. твърди, че това не е вярно отразяване на длъжността защото към онзи период не е имал шофьорска книжка. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да уважи искането му за отпускане на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Претендира деловодни разноски.

По искане на жалбоподателят и за изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото са допуснати до разпит двама свидетели в съдебно заседание.

Свидетелят Д. Й. Д. посочва, че работи във „Вик“ ООД Русе от 1978 г. и независимо, че към настоящия момент е пенсионер, продължава да работи там. Посочва, че познава П. от около 1980 г., когато

жалбоподателят е започнал като багерист, а Д. е бил шофьор в автобазата. П. е работил на багер отпред с гребло, отзад с кофа, като тези багери се водят хидравлични. Този багер е за отстраняване на авариите в градския район, с кофата загребва пръст и след това с греблото заравнява. Има специални курсове за багеристи, изискват се специални умения и специална категория, за да се работи с този тип багер. Този багер се използва при всички аварии - за водопроводи с диаметър от 60 мм до такива с диаметър 1200 мм, който е магистрален водопровод от Сливо поле насам. Хидравличният багер, който управлявал П. е необходим за отстраняване на аварите. Багерът товари на самосвала, изхвърля кал или пръст, хвърля се на сметището и след това се зарива. Този багер е самоходен. Само с такъв тип багер е работил И. П. от около 1996-1997 година. Д. посочва, че той самият е работил като шофьор – водопроводчик. От 2000 г. до 2016 г. е управлявал „Рено Рапид“, което е оборудвано отзад с всякакви инструменти. Д. се пенсионирал при условията на трета категория труд, нямал втора категория труд.

Свидетелят Н. Х. К. посочва, че познава жалбоподателя

П. откакто самия той е постъпил на работа през 1990 г. и до момента работят заедно, като твърди, че П. той не е напускал и не е работил в други предприятия. П. е работил машинист на багер - комбиниран багер с фадрома отпред за товарене и отзад с кофа за копаене. Този багер се използва при аварии, движи се на собствен ход. Трябват специални познания за управляване на този багер, които се придобиват с курсове. К. твърди, че откакто работят заедно П. винаги е бил багерист и дори го е учил. В момента К. също работи на такъв комбиниран багер във ВиК - Русе. Този багер се използва винаги, когато има изкопна работа. Кофата, която е отзад на багера, е 0,3 кубика.

В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника представи писмени бележки, като оспорва изцяло жалбата на П. и счита същата за неоснователна и недоказана и иска от съда да я остави без уважение. Набляга се на факта, че от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговият характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. Посочва, че чл. 40, ал. 1 от НПОС, които се издават по определен ред и следва да имат точно определени реквизити; както и че на основание чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. Счита, че в настоящия случай свидетелски показания са недопустими, защото спорът е за категорията на труда. Твърди, че органите на ТП на НОИ Русе са извършили задълбочено изясняване на фактическата обстановка при спазване на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 от АПК; направили са всеобхватна проверка по случая, преценили са всички намерени и представени от жалбоподателя документи, при спазване на нормативните разпоредби на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като при обсъждането им са стигнали до законосъобразния извод за зачитане и отнасяне на положения труд към съответната категория труд при осигурителя. Следва да бъде съобразен факта, че П. не е представил нови доказателства, от които да се установи, че действително са налице 15 години положен осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи::

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на оспорване е Решение № 2153-17-28/19.03.2024 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе, с което се потвърждава Разпореждане № 2140-17-32/18.01.2024 г., издадено от ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и с което разпореждане на жалбоподателя И. А. П. е отказано отпускане на ЛПОСВ.

Не е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква А от КСО, в кръга на правомощията му по закон. Разпореждане № 2140-17-32/18.01.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е издадено в рамките на установената от закона териториална, степенна и материална компетентност по чл. 98, ал. 1 от КСО

Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правните, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.

Съдът е задължен по силата на чл. 168, т. 1 от АПК да провери дали са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което би довело до отмяна на оспорения акт. Не са въведени твърдения за нарушаване на правилата, но като възражение в тази насока може да се приеме следния израз в жалбата „Обжалваното решение преповтаря изцяло обстоятелствата и заключенията изложени в РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2140-17-32/18.01.2024 г. на началник на отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ — Русе. Административният орган не е провел правилно и пълно изследване на спорните моменти, което води до грешка в изчисленията при определяне осигурителния стаж, както и грешно определена категория на труд.“. Настоящият съдебен състав счита, че административното производство е проведено при спазване на всички правила. При съобразяване на факта, че производството е инициирано от П., административният орган не дължи уведомяване по чл. 26 от АПК. Извършени са две проверка, установени са нередности и разминавания и са дадени указания на осигурителя. За реализираната кореспонденция между пенсионния орган и „ВиК“ ООД жалбоподателят е бил информиран, като всяко писмо е изпращано с копие до него. Установява се, че пенсионният орган неколкократно е събирал специално доказателства относно осигурителния стаж на П.. Следователно органа е изпълнил задължението си както по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая; както и това по чл. 36 от АПК да събира служебно необходимите доказателства при спазване на принципа на служебно начало, визиран в чл. 9, ал. 2 и ал. 4, изречение първо от АПК, относно задължението на административния орган да събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Обжалваното решение е постановено в законоустановения едномесечен срок. Съдът счита, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на обжалваното решение.

Предвид съдържанието на жалбата, на практика възраженията на П. срещу решението на директора на ТП на НОИ, респективно срещу разпореждането, с което му е отказано отпускане на ЛПОСВ, се свеждат до твърдения за нарушения на материалния закон, каквито нарушения съдът не установи при извършената служебна проверка за законосъобразност на акта.

Спорът между страните е дали към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ са налице условията този вид пенсия да бъде отпусната на П. и в частност, дали същия има 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд по смисъла на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Жалбоподателят защитава тезата, че този стаж е наличен, защото е полагал труд като машинист на ескаватор през целия период на работа във „ВиК“ ООД Русе и е налице грешно отразяване на длъжността в различните периоди. Ответникът опровергава тази теза на база представените писмени доказателства и извършените проверки при осигурителя и посочва, че на практика е доказан осигурителен стаж само за 09г 07м 00д при втора категория труд.

Съдът намира, че обжалваното решение е съответно на приложимия материален закон.

Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е работил като машинист, като за периодите по т. 1; т. 2 и т. 3 от УП-3 № К-2871 -1/11.09.2023 г. не е посочено като машинист на каква точно машина. След извършване на проверки по искане на пенсионния орган не е установено извършваната от П. дейност на какъв вид строителна/пътна машина се е състояла, поради липса на запазено трудово досие на същия, заповеди, трудова и длъжностна характеристика и др., като са запазени единствено разчетно-платежни ведомости. Съгласно т. 26 от ПКТП (отм.) за да се признае втора категория труд е необходимо същият да е свързан с една от следните длъжности/професии Строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Началник на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови комини. Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Работници по изграждане на специализирани шахтови кладенци тип "Раней". Работници в производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия. Работници, заети в производството и полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси. От съдържанието на цитираната правна норма следва, че е налице задължително минимално описание на длъжността – поне да е посочено машинист на строителна или пътна машина е бил П., което посочване за периодите по т. 1, т. 2 и т. 3 от УП-3 № К-2871 -1/11.09.2023 г. не е сторено.

Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО Категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му.

Задължително следва да се посочи, че работодателят/осигурителят е имал възможност да прецени кога П. действително е полагал втора категория труд поради факта, че в т. 4 на УП-3 № К-2871 -1/11.09.2023 г. за периода 01.01.1998 г. – 15.12.1998 г. изрично е посочено, че същият е „машинист на ескаватор“, а в т. 7 за периода 01.03.1992 г. – 26.02.1996 г. изрично е посочено, че същият е „машинист Б Х 25“, т.е. машинист на багер хидравличен, като и двете длъжности попадат сред изброените в т. 26 от ПКТП (отм.).

Нормите на чл. 40, ал. 1, ал. 2, и ал. 3 от НПОС предвижда, че Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. От цитираните разпоредби следва извода, че първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са разплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в разплащателните ведомости и затова записванията в книжката трябва да съответстват на записванията в разплащателните ведомости. От друга страна, след дадените указания и извършените проверки, осигурителят „ВиК“ ООД Русе именно на база запазените разплащателно-платежни ведомости е издал УП – 3 № К-2871 -1/11.09.2023 г., в което ясно е посочено оки периоди следва да се приемат като такива за втора категория труд.

Съществено значение за определяне на категорията на труда има неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО. Характера на труда и мястото на неговото изпълнение не са спорни. В настоящия казус, съобразно цитираната разпоредба на т. 26 от ПКТП (отм.) от съществено значение е видът на машина, управлявана от П..

В константната практика на Върховния административен съд в последните години се приема, че разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, че е въведена забрана за доказване със свидетелски показания на категорията труд и на дейността по чл. 69б, но тълкуването не сочи текстът да съдържа забрана за установяване на естеството на изпълняваните трудови функции и на мястото, на което е полаган труда, особено когато не се съхраняват писмени доказателства при осигурителя или на друго регламентирано място, от които да бъдат установени тези обстоятелства.

Съобразявайки практиката, настоящият състав, въз основа на цитираните норми, както вече посочи е допуснал събирането на гласни доказателства.

От показанията на Д. Д. се установява, че същият е работил във „ВиК“ ООД Русе преди постъпването на П. на работа в същото дружество, т.е. познава П. от около 1980 г. Дава сведение, че багерът на който е работил жалбоподателят е самоходен и е необходим за отстраняване на всякакви аварии, но тези сведения се отнасят за периода след 1996 -1997 г., т.е. показанията на свидетеля се отнасят за дейността на П. след спорните между страните периоди.

Според свидетеля К., който е постъпил на работа при осигурителя през 1990 г. според собствените му твърдения, познава П. именно от този момент по причина, че жалбоподателят го е обучавал да работи с хидравличен багер. Сочи, че от този момент (1990 г.) П. не е напускал и не е работил в други предприятия и през цялото време е бил машинист на хидравличен багер. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. в тази им част по няколко причини: На първо място видно от описа на осигурителния стаж на П., в периода 04.01.1989 г. – 14.11.1990 г. като осигурител е посочен „СОС София СССР“ и му е зачетен 01г 10м 10д втора категория труд по реда на т. 30А от ПКТП (отм.), съгласно който на Всички работници и специалисти в строителството в СССР и дърводобива и строителството в Коми АССР, непосочени в точка 6а на раздел първи. се признава втора категория труд. След това, както многократно беше вече посочено, за периода 01.12.1990 – 30.09.1991 г. в т. 5 на УП – 3 № К-2871 -1/11.09.2023 г. е посочено, че П. е работил като водопроводчик – тракторист и този факт не се оспорва от самия жалбоподател, т.е. последният сам категорично опровергава сведенията, дадени от свидетеля К., който е негов свидетел.

Следователно, от събраните гласни доказателства не може да се установи каква точно машина е управлявал П. за спорните периоди.

Законодателят е предоставил на Министерския съвет правомощията да се определи кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда законодателят по силата на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за пенсиите (отм.). Тази диференциация Министерският съвет е извършил с ПКТП (отм.) и в отделни случаи с Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). В ПКТП (отм.) изчерпателно са изброени професиите, длъжностите и видовете работа от съответната категория. Съгласно т. 26, предложение трето, раздел ІІ от ПКТП (отм.) изрично е отразено, че втора категория труд са и машинистите на всички видове строителни и пътни машини, но отново следва да се посочи, че следва да се докаже вида на управляваната машина.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. За този период се прилагат разпоредбите на ПКТП (отм.), а след 31.12.1999 г. - тези на НПОС. Нормата на т. 26 от ПКТП (отм.) е материалноправна и следва да се прилага в редакцията й към момента на полагане на труда. Това законодателят възприема като "действащите дотогава разпоредби". Видно от текста на посочените разпоредби, а и по принцип от цялата регламентация на категоризирането на труда при пенсиониране, категорията труд се определя въз основа на характера и тежестта на полагания труд, които от своя страна обосновават възникване на съответното задължение за осигурителя да внесе осигурителни вноски за работника, отговарящи на характера и условията на полагане на труда (т. е. на категорията). Обратната връзка между внесените осигурителни вноски и категорията на труда обаче не е налице, т. е. не може да се прави преценка за категорията на положения от работника труд само въз основа на размера на внесените за него осигурителни вноски. Още по-малко такава връзка може да се прави на база размера на изплатеното трудово възнаграждение. По тази причина, релевираното в жалбата възражение, че от размера на заплатата на П. може да се направи заключение, че за спорните периоди той е работил като машинист на ескаватор, е неоснователно.

В хода на съдебното дирене не се доказаха твърденията на П., че осигурителят „ВиК“ ООД Русе е поддал грешна информация относно заеманите от него длъжности за периодите, в които е работил в дружеството; нито че е допуснат пропуск да се отрази правилната категория труд, полагана от жалбоподателя. Съдът намира за неоснователно твърдението, че пенсионният орган грешно е анализирал представената му от осигурителя информация за осигурителния стаж на П..

П. възразява срещу длъжността, вписана по т. 6 от УП-3 № К-2871 -1/11.09.2023 г. – шофьор, за периода 01.10.1991 г. - 01.03.1992 г., като прави изявление, че „Към него момент дори не съм имал шофьорска книжка. Тази грешка е допълнително свидетелство за неправилно подадена информация.“. съдът възприема възражението като противоречащо на фактите по делото. Свидетелят Д. сочи, че управляваният от П. багер е такъв, който се движи на собствен ход и служи за отстраняване на аварии от всякакъв размер на водопроводни тръби. Този факт има значение доколкото означава, че багерът като самоходно МПС се движи по пътища, отворени за обществено ползване, поради което е необходимо П. да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), т.нар. шофьорска книжка в жалбата. Ако не е притежавал посоченото СУМПС само за този период, неизяснен остава въпроса как в предходни периоди е упражнявал тази дейност, при условие, че е безспорен факта относно придвижването на управлявания от него ескаватор/багер при аварии. К. посочва, че типа хидравличен багер, управляван от П. е самоходно превозно средство, от което съдът отново прави извод за необходимост от СУМПС, което П. следва да притежава. Относно липсата на шофьорска книжка П. не ангажира доказателства по делото.

Във връзка с показанията на свидетеля Н. К. е необходимо да се посочи, че не съответстват на действителността твърденията на същия относно факта, че П. е работил само във „ВиК“ ООД Русе, считано от 1990 г., когато К. е постъпил на работа и досега. От представения опис на осигурителния стаж на П., се установява, че след 01.05.1996 г. П. се е самоосигурявал като ЕТ „Иван П. – Ю. “, ЕИК ********* и впоследствие като „Иван П.“ 2010“ ЕООД, ЕИК 20122756.

В жалбата е посочено още, че „В УДОСТОВЕРЕНИЕ УП — 3 изготвено от Водоснабдяване и канализация — ООД — Русе е допусната грешка, при определяне категорията на полагания от жалбоподателя труд. За периодите описани в т. 1 до т. 7, И. А. е работил винаги на длъжността МАШИНИСТ НА ЕСКАВАТОР, като е имало и периоди, в които е съвместявал упражняване на две дейности, но основната му винаги е била машинист на ескаватор.“. Съдът възприема това твърдение като несъстоятелно. Самият жалбоподател въвежда твърдение, че е налице съвместяване на длъжности, но не ангажира доказателства в тази насока и иска необосновано да бъде прието, че основаната му дейност винаги е била машинист на ескаватор. Не се установиха доказателства относно твърдението за съвместяване на длъжности, а само такива за изпълнение на длъжности, различни от твърдяната от П. машинист на ескаватор.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест (направено от съда с Определение № 1568/16.05.2024 г.), на жалбоподателя е указано, че той следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, което означава в хода на съдебното производство да ангажира доказателства относно наличието на осигурителен стаж в размер на 15 години при условията на втора категория труд, тъй като условието за необходимата възраст на П. е изпълнено. Единствените доказателства, ангажирани от жалбоподателя в хода на съдебното дирене в тази връзка, са показанията на свидетелите Д. и К., които съдът вече обсъди във връзка с кредитирането на същите.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи, че П. не доказва наличието на 15 г. осигурителен стаж за втора категория труд. Правилно и пенсионният, и решаващият орган са достигнали до извода, че такъв труд е положен от жалбоподателя само за 09г 07м 00д. При липсата на посочения размер осигурителен стаж, т.е. липсата на едно от всички условия, които следва кумулативно да са налице, ЛПОСВ не може да бъде отпусната на П..

Изрично следва да се посочи, че този отказ аз отпускане на ЛПОСВ не препятства възможността при представяне на необходимите доказателства Петров да подаде отново заявление за отпускане на исканата пенсия.

Целта на социалното осигуряване е лицето, подало заявление за отпускане на ЛПОДВ да получи при настъпването на съответното осигурително събитие обезщетение в размер, който е адекватен на размера на внасяните от и/или за него осигурителни вноски. За да настъпи в случая на Петров съответното осигурително събитие той следва да изпълни изискванията на приложимите нормативни актове, което не е сторил както към момента на постановяване на решението, така и към момента на издаване на разпореждането, потвърдено от директора на ТП на НОИ Русе. В този смисъл обжалваното решение е съответно и на целта на закона.

В обобщение на всичко изложено до тук, съдът счита, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане, не страдат от пороци, водещи до тяхната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

По делото искане за присъждане на деловодни разноски е направено от жалбоподателя, а присъждане на юрисконсултско възнаграждение е предявено от процесуалния представител на ответника.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. П., [ЕГН]; от гр. Русе, ул. „С. Ш.“ № 7, [адрес] чрез адв. К. Т., АК Русе, с адрес гр. Русе, пл. „В.“ № 4, бл. „Р.“ – партер срещу Решение № 2153-17-28/19.03.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе.

ОСЪЖДА И. А. П., [ЕГН] да заплати на НОИ София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.