О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер Година 05.01.2021 Град
Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 05 януари Година две хиляди двадесет и
първа
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
гражданско дело номер 4427 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по искова молба
на Д.Д.П. ***. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията
към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е
изтекъл и по делото е постъпил отговор
от ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните
за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С
оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи, както и да бъде задължен
ответникът по реда на чл.190 ГПК да представи по делото в оригинал личното
трудово досие на ищеца и ведомостите за начислените и заплатените му
възнаграждения.
Постъпила е молба от ищеца от 09.11.2020, в която същият заявява, че се
отказва от предявените искове за трудово възнаграждение за м. септември 2020 г.
в размер на 480 лв. и за командировъчни пари в размер на 50 лв. и моли да се
прекрати производството по делото. Изявлението отговаря на изискванията на
чл.233 от ГПК, поради което съдът е надлежно десезиран и производството следва
да бъде прекратено в тази част.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на
страните следва да бъде съобщен
изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото:
заверени ксерокопия на Трудов договор № 98/01.10.2018 г.;
Допълнително споразумение от 29.03.2019 г. и на Допълнително споразумение №
52/24.06.2020 г.; Заповед № 63/11.09.2020 г. за прекратяване на тр.
правоотношение.; стр. 1, 20 и 21 от Трудова книжка на Д.Д.П.; справка от ТР за
актуално състояние на «Неопет» ООД, Разчетно-платежна ведомост, извлечение от банка за общ фонд РЗ и
превеждане по сметка за м. януари 2020 год.;Разчетно-платежна ведомост,
извлечение от банка Райфайзен за общ фонд РЗ и превеждане по сметка за м.
февруари 2020 год.; Разчетно-платежна ведомост, извлечение от банка за за общ
фонд РЗ и превеждане по сметка за м. март 2020г.; Разчетно-платежна ведомост,
извлечение от банка за общ фонд РЗ и превеждане по сметка за м. април 2020
год.; Разчетно-платежна ведомост, извлечение от банка за общ фонд РЗ и
превеждане по сметка за м. май 2020 год.; Разчетно-платежна ведомост,
извлечение от банка за общ фонд РЗ и превеждане по сметка за м. юни 2020 год. и
РКО за изплатен аванс; Разчетно-платежна ведомост, извлечение от банка за общ
фонд РЗ и превеждане по сметка за м. септември 2020 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника по реда на чл.190 ГПК да представи по делото в оригинал
личното трудово досие на ищеца и ведомостите за начислените и заплатените му
възнаграждения.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно предявените искове за
трудово възнаграждение за м. септември 2020 г. в размер на 480 лв. и за
командировъчни пари в размер на 50 лв. поради отказ от исковете.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 03.02.2021 г. от 10,20 ч., за която дата
да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните
проекта си за доклад по делото както следва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на Д.Д.П. ***. Ищецът твърди в исковата си молба, че работил в ответното
дружество до 14.09.2020 г. по безсрочен трудов договор на длъжност
„електромонтьор” с последно брутно месечно възнаграждение в размер на 800 лв.
съгласно Допълнително споразумение № 52/24.06.2020 г. към трудов договор №
98/01.10.2018 г. На 29.03.2019 г. било
сключено допълнително споразумение към същият трудов договор, с който бил
преназначен на постоянен договор и му било определено трудово възнаграждение в
размер на 1200 лв., а поради затруднения в дружеството от 24.06.2020 г.
заплатата била намалена на 800 лева. Трудовото му правоотношение било
прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със
Заповед № 63/11.09.2020 г. считано от 14.09.2020г. Основната причина за
напускането му било чувствителното забавяне в изплащането на трудовите
възнаграждения и командировъчните пари, както и настъпилата несигурност за
заетостта и възнагражденията му. Тъй като останали неизплатени трудови
възнаграждения, изискал и му била дадена неофициална информация за дължимите му
незплатени от „Неопет” ООД гр. Ст. Загора суми, а именно : -За периода от м.
януари до м. юни 2020 г. вкл. по 264 лв. на месец или 1584 лв. представляващи
неизплатена част от месечно трудово възнаграждение - заплата.; -Работна заплата
за м. септември 2020 г. в размер на 480 лв.; -Неизплатена сума съгл. чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер 4 дни, възлизащи на
230 лв.; -Неизплатена сума за командировъчни за 5 дни за периода 31.08.
-04.09.2020г. по 10 лв. дневни пари общо 50 лв. Общата сума на неизплатените му
възнаграждение и обезщетения възлизала на 2344 лева. За забавено плащане
ответното дружество му дължало обезщетение в размер на законната лихва върху
дължащите се главници за всеки месец на периода от януари до юни 2020 г. до
датата на предявяване на иска 30.10.2020 г. както следва по месеци: За м.
януари - 17.89 лв. (от 01.03.2020 г.); За м. февруари - 15.77 лв. (от
30.03.2020 г.); За м. март - 13.49 лв. (от 30.04.2020 г.); За м. април - 11.29
лв. (от 30.05.2020 г.); За м. май - 9.02 лв. (от 30.06.2020 г.); За м. юни -
6.82 лв. (от 30.07.2020 г.) Общо за целия период дължимата лихва за забава
възлизала на 74.28 лв. Общото задължение на работодателя за главница и лихва възлизала
на 2418.28 лева. Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди „Неопет”
ООД, гр. Ст. Загора да му изплати дължимите суми за трудово възнаграждение,
обезщетения и лихви в размер общо на 2418.28 лв., представляваща както следва:
-За неизплатени трудови възнаграждения по чл. 245 от КТ сумата 1 584 лв. и
законна лихва за периода 01.02. - 01.07.2020 г. до датата на предявяване на
иска 02.11.2020г. в размер на 74.28 лв., общо 1658.28 лв.; -За неизплатена
работна заплата за м. септември 2020 г. 480 лв.; -За обезщетение за 4 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. съгл. чл. 224 от КТ 230 лв.; -За
неизплатени командировъчни дневни пари за 5 дни по 10 лв. за периода 31.09. -
04.09.2020 г. вкл. общо 50 лв. Моли съда да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски. По делото е постъпила допълнителна молба от ищеца, в която
твърди, че след внасяне на исковата молба срещу «Неопет» ООД по картовата му
сметка постъпила сумата от 447.77 лв. като превод от ответника на дължимата
работна заплата за месец септември 2020 г. и дневни пари за командировки.
Приема, че в предварително изчислената при напускането му сума е била допусната
грешка, като му било посочено, че за м. септември ще му бъде платена заплата от
480 лв. Въз основа на това в исковата си молба бил посочил задължение за
неизплатена заплата за м. септември в същият размер. Поради това на основание
чл. 233 от ГПК прави частичен отказ от иска, като намалява същия с размера на
претендираната работна заплата за м. септември 2020 г., а именно 480 лв. и
сумата от 50 лв. за неизплатени командировъчни пари. Въз основа на горното,
общото задължение на работодателя за главница и лихва възлизала на сумата от
1888.28 лева, представляваща както следва:-За неизплатени трудови
възнаграждения по чл. 245 от КТ сумата 1584 лв. и законна лихва за периода
01.02. - 01.07.2020 г. до датата на предявяване на иска 02.11.2020 г. в размер
на 74.28 лв., общо 1658.28 лв.; -За обезщетение за 4 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г. съгл. чл. 224
от КТ - 230 лв. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита
исковата молба за допустима, но неоснователна. Не било спорно, че на 01.10.2018
год. дружеството сключило трудов договор с ищеца, като основното месечно
трудово възнаграждение било 1200.00 лева. Ищецът считал, че за периода от м.
януари 2020 год. до м. юни 2020 год., включително, не била изплатена работна
заплата в размер на 264.00 лв. месечно и обезщетение за 4 дни неизползван платен
годишен отпуск. Дружеството изплатило всички дължащи се суми на ищеца както
следва: Месец януари 2020 год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост била начислена сума от 1200 лв. и 7.20 лв.
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно нормативната
разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено осигуряване, здравно
осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на работника в размер
на 270.44 лв. По банков път били преведени 300 лв. аванс и в края на процесния
месец по сметката на ищеца постъпила сума в размер на 636.76 лв. за работна
заплата.; Месец февруари 2020 год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост била
начислена сума от 1200 лв. и 7.20 лв. допълнително трудово възнаграждение за
прослужено време. Съгласно нормативната разпоредба били удържани данък общ
доход, данък обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно
осигуряване за сметка на работника в размер на 270.44 лв. По банков път били
преведени 300 лв. аванс и в края на процесния месец по сметката на ищеца е
постъпила сума в размер на 636.77 лв. за работна заплата.; Месец март 2020
год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост е начислена сума от 1200 лв. и 7.20
лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно
нормативната разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено
осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на
работника в размер на 270.44 лв. По банков път били преведени 300 лв. аванс и в
края на процесния месец по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на
636.76 лв. за работна заплата.; Месец април 2020 год.-Съгласно
разчетно-платежната ведомост била начислена сума от 1086 лв. и 7.20 лв.
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно нормативната
разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено осигуряване, здравно
осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на работника в размер
на 243.40 лв. По банков път били преведени 300 лв. аванс и в края на процесния
месец по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на 543.08 лв. за работна
заплата.; Месец май 2020 год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост била
начислена сума от 1200 лв. и 7.20 лв. допълнително трудово възнаграждение за
прослужено време. Съгласно нормативната разпоредба били удържани данък общ
доход, данък обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно
осигуряване за сметка на работника в размер на 270.44 лв. По банков път били
преведени 300 лв. аванс и в края на процесния месец по сметката на ищеца е
постъпила сума в размер на 636.76 лв. за работна заплата.; Месец юни 2020
год.-Съгласно разчетно-платежната ведомост била начислена сума от 1200 лв. и
7.20 лв. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Съгласно
нормативната разпоредба били удържани данък общ доход, данък обществено
осигуряване, здравно осигуряване, допълнително здравно осигуряване за сметка на
работника в размер на 270.44 лв. Авансът в размер на 300.00 лв. бил изплатен
съгл.РКО. По банков път били преведени 636.76 лв. за работна заплата. На
14.09.2020 год. по взаимно съгласие между страните бил прекратен трудовият
договор. Във ведомостта за м. септември били начислени 153.30 лв.,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни.
Сумата била изплатена чрез платежно нареждане на 30.10.2020 год., заедно с
работната заплата за м. септември, тъй като заплатите се изплащали през месеца,
следващ този, през който е положен труд. Стойността на обезщетението по чл. 224
от КТ било изчислено на база полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното, получено от Д.П. месечно брутно трудово
възнаграждение, съгласно чл. 177, ал.1 от КТ и чл. 18, ал. 1 НСОРЗ. На
основание горепосоченото, счита че няма неизплатени задължения към ищеца. Моли
да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е
сезиран със следните кумулативно обективно съединени искове: по чл.245 КТ - за заплащане на
трудово възнаграждение за периода м.01. – м.06. 2020 г. и законна лихва за
забава върху него и по чл.224 от КТ - за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. По отношение на претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение доказателствената тежест за установяване на предпоставките за
дължимост на възнаграждението се носи от ищеца, който следва да установи, че е
изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение през исковия
период. По отношение на иска за обезщетение ищецът следва да докаже факта на
прекратяването на трудовото правоотношение на твърдяното основание, наличието
на неизползван платен годишен отпуск към момента на прекратяването. Ответникът следва да докаже твърденията си
погасяване на вземането на ищцата чрез плащане.
УКАЗВА на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с
приложенията.
Да се връчи на страните препис от
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: