№ 17684
гр. С., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110145486 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Т. В. Л. и И. А. Л. срещу „E.M“
ЕООД с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците не му дължат при условията на
солидарност 6237,88 лева – главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012
г. до изплащане на вземането; 787,58 лева – договорна лихва за периода
19.01.2012 г. – 18.10.2012 г.; 314,10 лева – наказателна лихва за периода от
27.01.2012 г. до 18.10.2012 г.; 95 лева – такси, и 511,73 лева – разноски –
вземания по Изпълнителен лист от 24.10.2012 г. по частно гражданско дело №
49509/2012 г. на Софийския районен съд, 28. състав, издаден в полза на „Б.Д“
ЕАД, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се излагат твърдения, че при извършена справка
ищците установили, че срещу тях е образувано изпълнително дело №
*************** на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.К, от които
установили, че същото е образувано по описания по-горе изпълнителен лист.
Твърдят, че по изпълнителния лист първоначално е било образувано
изпълнително дело *************** на ЧСИ Д.В, а в последствие вземането е
прехвърлено на ответника по делото с цесия, за която ищците не били
уведомени до запознаване с делото. Твърдят, че за период от 12.03.2015 г. до
02.06.2020 г. не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради
което вземането било погасено по давност и искът съдът да признае, че
ищците не дължат. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „E.M“
ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава се,
че по изпълнителния лист, описан по-горе е образувано изпълнително дело
1
***************, по което като взискател бил конституиран „ОТП
факторинг“ ЕООД като цесионер на 12.03.2015 г. Поддържат, че до 26.06.2015
г. не е текла давност, тъй като са се прилагали разрешенията на ППВС №
3/1980 г. Твърдят, че са предприемани изпълнителни действия на 29.11.2017 г.
и 02.06.2020 г. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание,
проведено на 05.06.2024 г. (протокол на лист 32 от делото), за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че
срещу ищците е издаден изпълнителен лист от 24.10.2012 г. по частно
гражданско дело № 49509/2012 г. на Софийския районен съд, 28. състав, и че
ответникът е правоприемник на правата на „Б.Д“ ЕАД по този лист.
Съгласно представената на лист 46 – 48 от делото заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.10.2012
г., издадена по частно гражданско дело № 49509/2012 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав, ищците Т. В. Л. и И.А.Л. са осъдени да
заплатят солидарно на „Б.Д“ АД следните суми: 6237,88 лева – главница,
ведно със законната лихва от 19.10.2012 г. до изплащане на вземането, 787,58
лева – договорна лихва за периода от 19.01.2012 г. до 18.10.2012 г., 314,10 лева
– наказателна лихва за периода 17.01.2012 г. – 18.10.2012 г., 95 лева такса и
511,73 лева разноски по делото. Съгласно представения на лист 9 от делото
изпълнителен лист се установява, че същият е издаден по заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от същата дата.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано от първоначалния
взискател – „Б.Д“ ЕАД, изпълнително дело на № 616/2013 по описа на ЧСИ
Д.В на 01.03.2013 г. (макар печатът с входящ номер на преписа на молбата – на
лист 42 от делото, да е нечетлив, на лист 51 е представено доказателство за
превод на такси от 28.02.2013 г.). В молбата се искат конкретни изпълнителни
действия – запор на трудово възнаграждение, банкови сметки и други.
Съгласно молба (на лист 330 от делото) на 12.03.2015 г. ответникът е
поискал да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №
616/2013 по описа на ЧСИ Д.В като правоприемник на „Б.Д“ АД въз основа на
сключен договор за прехвърляне на вземания, между които и вземанията
срещу И. А. Л. и Т. В. Л.. Съгласно писмо (на лист 340 от делото) на
29.11.2017 г. „И.А.Б“ е поискало информация за хода на изпълнително дело №
616/2013 г. по описа на ЧСИ Д.В. С писмо от 29.11.2017 г. (на лист 342 от
делото) ЧСИ Д.В е предоставил отговор, че във връзка със запорно съобщение
от 27.06.2013 г. задължението на длъжника към момента на възлиза на сумата
от 12 302,09 лева.
Съгласно молба (на лист 344 от делото) на 02.06.2020 г. ответникът е
поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнително дело №
616/2013 г. на ЧСИ Д.В по отношение на всички задължени лица, като е
поискал изпълнение чрез опис на движими вещи в дома на ищците (поискал е
2
изпълнително действие). Съгласно молба (на лист 369 от делото) на
01.06.2021 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по
изпълнително дело № 616/2013 г. на ЧСИ Д.В по отношение на всички
задължени лица.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са искове за признаване за установено, че вземания, за които
е допуснато принудително изпълнение, са погасени по давност с правна
квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 117 ГПК.
Тези искове се разглеждат, ако съдът установи, че в полза на ответника
или негов праводател е издаден изпълнителен лист срещу ищците, и се
уважава, ако съдът установи, че не са предприети изпълнителни действия за
повече от 5 години.
За да е допустим иск по чл. 439 ГПК, следва да се установи издадено
срещу ищците изпълнително основание. Между страните не се спори, че
срещу ищците е издаден изпълнителен лист, поради което искът е допустим.
Спорно по настоящото дело е дали вземанията по изпълнителен лист от
24.10.2012 г., издаден по частно гр. дело № 49509/2012 г. на Софийски
районен съд, 28. състав срещу Т. В. Л. и И. А. Л. са погасени по давност или
не, като според ищците за период по-дълъг от пет години в рамките на
образувания изпълнителен процес не са предприемани валидни изпълнителни
действия.
Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2023 от
04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 на ОСГТК на ВКС, изпълнителните
действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е
образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист,
рефлектират върху останалите.
За установяване дали вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност съдът намира, че в случая следва да се даде отговор на
въпроса в какъв срок се погасяват същите, а едва след това да се разгледат
фактите, които спират и прекъсват давността.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с общата 5-годишна давност
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото влязлата в сила заповед се ползва със
сила на присъдено нещо. Независимо от обстоятелството, че заповедта се
отнася до вземания за периодични плащания и за лихви, същата се приравнява
на влязло в сила решение, в който случай давността е всякога пет години. В
този смисъл виж следните актове на ВКС: Определение № 29/20.01.2022 г. по
гражданско дело № 720/2021 г., IV ГО; Определение № 214/15.05.2018 г. по
гражданско дело № 1528/2018 г., IV ГО; Решение № 37/24.02.2021 г. по
гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО; Решение № 50099/28.11.2023 г. по
гражданско дело № 3614/2020 г., III ГО; Решение № 50121/21.12.2023 г. по
гражданско дело № 3034/2020 г., IV ГО.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по
3
тълкувателно дело № 3/2020 г. на Общото събрание на гражданската и
търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, какъвто е и настоящият случай, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по изпълнителните дела давност тече в
рамките на изпълнителния процес, като същата се прекъсва с отделни
изпълнителни действия. Съгласно цитираното решение давността се прекъсва
с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. След прекъсване на
давността започва да тече нова давност за вземането.
С подаването от първоначалния взискател на молба за образуване на
изпълнително производство през 2013 г., в която са поискани изпълнителни
действия, давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, и, съгласно
цитираното по-горе тълкуване, спряна до 25.06.2015 г.
Поради изложеното и с оглед на събраните по делото доказателства,
твърденията на ищеца, че вземанията по издадения изпълнителен лист са
погасени по давност се явяват неоснователни. Съдът намира, че давността за
вземанията е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е била прекъсната на
02.06.2020 г. с подаване на молба от ответника за конституиране като
взискател по изпълнителното дело (на лист 344 от делото), а впоследствие и
на 01.06.2021 г. с подаване на нова молба за това от ответника. Твърдяното от
ответника извършване на изпълнително действие на 29.11.2017 г., изразяващо
се в налагане на запор върху банковата сметка на Т. Л., действащ като ЕТ, не е
доказано. Съгласно представеното на лист 340 от делото писмо на 29.11.2017
г. от „И.А.Б“, е поискана информация за хода на изпълнителното дело във
връзка с наложен запор върху банковата сметка на „А.. Л.“ ЕТ, а с писмо от
същата дата ЧСИ Д.В е отговорил какъв е размерът на задължението по
изпълнителното дело. Не са извършени изпълнителни действия.
Предвид обстоятелството, че между отделно извършените
изпълнителни действия за събиране на вземанията по издадения изпълнителен
лист не е изтекъл срок от 5 години, и от датата на последното предприето
изпълнително действие, което прекъсва давността до момента на подаване на
исковата молба, предмет на настоящото дело – 14.08.2023 г. е изтекъл срок по-
кратък от 5 години, вземанията на ответника не са погасени по давност,
съответно предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
4
Относно разноските:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид
направеното искане, поначало право на разноски има ответникът, който с
отговора на исковата молба е поискал присъждане на такива за адвокатско
възнаграждение. По делото обаче не са налице доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение от ответника, поради което разноски не следва да
му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. В. Л. и И. А. Л. искове с правна
квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 117, ал. 2 ЗЗД за признаване на
установено по отношение на „E.M“ ЕАД, че Т. В. Л., с ЕГН: **********, и
адрес: П., ул. „М.С“, *****, и И. А. Л., с ЕГН: **********, и адрес: К., ул.
„Г.Б“ ***, не дължат при условията на солидарност на „E.M“ ЕАД, ЕИК:
******5, с адрес на управление: гр. С., ул. „*********“ № 4 – 6, ет. 6, сумите
от 6237,88 лева – главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012 г. до
изплащане на вземането; 787,58 лева – договорна лихва за периода 19.01.2012
г. – 18.10.2012 г.; 314,10 лева – наказателна лихва за периода от 27.01.2012 г.
до 18.10.2012 г.; 95 лева – такси, и 511,73 лева – разноски – вземания по
Изпълнителен лист от 24.10.2012 г. по частно гражданско дело № 49509/2012
г. на Софийския районен съд, 28. състав, издаден в полза на „Б.Д“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5