РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Сандански, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20241250200625 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Й. Я., ЕГН - **********, с адрес: гр. С.,
ул.“Б.“ № *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.5 и 6,
вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
електронния фиш. Претендира се, че ел. фиш е издаден в нарушение на
процесуалноправните и материалноправните норми. Иска се неговата отмяна.
Претендират се разноски за оказан безплатна правна помощ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество
пледира за отмяна на атакувания ел.фиш, като изразява подробни
1
съображения в подкрепа на становището си.
Административно наказващият орган изпраща жалбата с
придружително писмо. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не
изпраща процесуален представител. Представена е писмена молба и
становище, с които се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на
електронния фиш. Прави искане за присъждане на юрискносултско
възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 20.01.2021 година в 17.38 часа, устройство №40132, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път I-1, км.424+348, заснело движещо се ППС – лек
автомобил Ф. П. с рег. №* **** **, с обща техническа допустима максимална
маса 1400, брой оси 2, категория ППС, ЕВРО 2, в община Сандански за
движение по път I-1, км.424+348, с посока Намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за
собственост, е издаден електронен фиш за нарушение, установено с
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на
основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Доказателствените източници са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-
подробно анализирани.
Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложеното
графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 40132
2
(АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, доклад и становище от отдел УИСИ. Последните водят до
несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена
такса според категорията на превозното средство.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото
доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и
неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно
легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на тяхната
компетентност.
Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакувания ел.фиш,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната
действителност.
По делото безспорно се установява, че на 20.01.2021 година в 17.38 часа,
устройство №40132, представляващо елемент от електронната система за
3
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-1,
км.424+348, заснело движещо се ППС – лек автомобил Ф. П. с рег. № *****
**, с обща техническа допустима максимална маса 1400, брой оси 2,
категория ППС, ЕВРО 2, в община Сандански за движение по път I-1,
км.424+348, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство.
От справката на АПИ се установява, а и не е спорно, че жалбоподателят
е собственик на процесното ППС.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално
признаците от обективна страна на състав на административно нарушение,
установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Въпреки това, в процесния случай административнонаказателната
отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.179, ал.3
от ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. / образувано по
отправено от АС – Хасково преюдициално запитване/ е разгледан въпросът за
съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените
наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно
задължението за предварително установяване и заплащане на размера на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, с принципа за съразмерност
на наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на
Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Съгласно изр. последно от цитираната норма, установените
4
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите
трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения,
включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно
съблюдават общия принцип на пропорционалност.
Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето
на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в
случая чл.179, алинеи 3—3б от ЗДвП, предвижда в случай на нарушение на
различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции
с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като
освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби
или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в
зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Т.е.
националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид
степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както
следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на
смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН.
Изрично е акцентирано върху обстоятелство, че единственото
предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до
категорията, към която спада съответното превозно средство, която се
определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е
лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на
превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на
извършеното нарушение. Така, при налагането на наказанието сезираният съд
не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без
водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с
която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е
фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение
километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително
размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. При това нормативно положение
съдът е заключил, че тази система от наказания не предвижда никаква
възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните
5
съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена
санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона
задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда
непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в
този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirбl-Gйp, C-497/15 и
C-498/15, EU: C: 2017: 229).
По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния
въпрос следва да се отговори, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са
компетентни да изберат средствата, в т.ч. санкциите, с които ще контролират
спазването на установените правила и ще стимулират своевременното им
изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да
упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както
и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена
такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то
вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието
на принципа на примат. Т.е. националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би
довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите
принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да
спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
6
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
По силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на
СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното
тълкуване на Общностното законодателство /решение от 21.11.2024 г. по дело
C-61/2023 г. на СЕС/ се налага и изводът, че процесното
административнонаказателното производство, и в частност наложеното
административно наказание, определено съгласно действащото българското
законодателство, противоречи на основаните принципи на Общностното
право, което обуславя незаконосъобразност на процесния електронен фиш на
самостоятелно основание.
С оглед изхода на спора се явява и основателно искането за присъждане
на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Разпоредбата на чл.38 от
Закона за адвокатурата урежда друг ред за ангажиране на отговорност за
разноски в различие от този по чл.78 от ГПК. Това е право на адвоката да
претендира възнаграждение. Не се търсят реално направени от страната
разноски, защото защитата е безплатна. За да упражни правото си за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна
правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да изпълни условие да
представи писмен договор със страната, в което да е вписано някое от
основанията по чл.38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин е установено, че на жалб.Я. е оказана
7
безплатна адвокатска помощ, като в сключения договор за правна защита и
съдействие е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание, в което е даден ход
по съществото на делото процесуалния представител на жалбоподтеля -
адв.Б. изрично е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА вр. Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като е приложен и списък на разноските.
Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с Наредбата, а именно
в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя Е. Й. Я., ЕГН - **********, с
адрес: гр. С., ул.“Б.“ № *, за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 от
ЗДвП, и на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", да заплати на
Е. Й. Я., ЕГН - **********, с адрес: гр. С., ул.“Б.“ № *, сумата от
300(триста) лева, представляваща разноски по делото - на основание чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–Благоевград област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8