РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПЕТЪР СТОИЦЕВ
2.
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Галина
Иванова и в присъствието на прокурора Татяна Садай, като разгледа докладваното
от съдия Стоицев ВНОХД № 2652/2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 19.11.2018 г. по НОХД №
19587/2017 г. по описа на СРС, НО, 147 състав, подсъдимият В.М.М. с ЕГН: **********
е признат за виновен в това, че на 25.02.2017 г., около 20.00 часа, в гр.
София, по ул. „********”, с посока на движение от бул. „Илиянци” към ул.
„Резбарска”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 320“ с peг. № *******, след употреба на наркотично
вещество - тетрахидроканабинол, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични -
Списък I “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”, установено чрез съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза с изх. № И-3222/07.04.2017 г. по описа на
Военномедицинска академия, гр. София, поради което и на основание чл. 343б,
ал.3, вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.
3, вр. чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият М. е лишен от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест
месеца, от влизане на присъдата в сила.
От срока за изтърпяване на наказанието е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява
моторно превозно средство по административен ред, считано от датата на
фактическото отнемане на СУМПС.
В резултат от осъждането на подсъдимия в
негова тежест за възложени сторените по делото разноски и е постановено
издаването на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок
е постъпила бланкетна въззивна жалба от адв. Г.М. – упълномощен защитник на
подсъдимия, в която са изложени доводи, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и наложеното
наказание е завишено. Иска се оправдаване на подсъдимия, алтернативно се
настоява за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Не е
направено доказателствено искане.
След запознаване с мотивите на
атакуваната присъда е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което са
развити съображения за неанализиране на противоречивите доказателства.
Конкретно се сочи, че свидетелските показания не са съпоставени с протокола за
медицинско изследване изготвен от д-р Перчемлиева, в който е отбелязано, че
подсъдимият е бил адекватен, активен, без нистагъм, абстинентни явления и с
ясно съзнание. Твърди се, че от заключенията на СППЕ и ХТЕ става ясно, че
подсъдимият към момента на управление на МПС-то не е бил повлиян от упойващи
вещества. Застъпва становището, че разпоредбата на чл.343б, ал.3 НК поставя
изискването деецът да е под въздействие на наркотични вещества към момента на
управление на МПС-то. Допълнително се пояснява, че М. е употребил марихуана, но
не непосредствено преди шофирането, а в един доста отдалечен момент. Възразява
се както срещу липсата на мотиви за маловажност на случая, така и срещу
неотчитането на доброто му процесуално поведение, данните за личността му и
изразеното критично отношение към случилото се. Изтъква се липсата на обективни
и субективни признаци на престъплението. В заключение се моли за оправдаване на
подсъдимия или отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица, който
извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 18.11.2019 г., след
изслушване становищата на страните.
В речта си в съдебните прения,
представителят на СГП намира жалбата за неоснователна, като излага виждането си
за доказаност на обвинението. Подчертава, че за престъплението по чл.343б, ал.3 НК е ирелевантен моментът на приемане на наркотичното вещество, както и дали е
повлияло върху способността на подсъдимия да управлява превозното средство.
Иска потвърждаване на присъдата.
Защитата в лицето на адв. М. се придържа
към изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, като сочи, че
трябва да бъде отчетен фактът, че подсъдимия не е бил под въздействието на
наркотични вещества, т.к ако се приеме обратно престъпният състав ще е приложим
и в случаите, в които се отчитат наркотични вещества, приети чрез сироп за
кашлица или друго лекарство. Отново се прави препратка към приложението на
чл.9, ал.2 НК и се претендира за оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се
предлага връщане делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Подсъдимият М. поддържа казаното от
защитника си, а в правото си на последна дума се извинява за стореното.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях
доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като
сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314
и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния
срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Спорът пред настоящата
инстанция не е фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все
това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на
съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до
правилността на присъдата.
Първоинстанционната присъда
е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и
способи за приобщаването им, обсъдени, предвид изискванията на гл.27 от НПК в
мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не откри основания
за ревизиране фактологията, приета от първия съд, който правилно е установил
стеклите се събития, като е изложил подробна фактическа картина, която е в
следния смисъл:
Подсъдимият В.М.М. е
правоспособен водач на МПС. На 25.02.2017 г., около 20.00 часа, в гр. София, по
ул. „********”, с посока на движение от бул. „Илиянци” към ул. „Резбарска”,
подсъдимият управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 320“ с per. № *******, когато бил спрян за проверка от
служители на ОПП - СДВР, св. Б.Д.М.и Р.Т.М.. При проверката, на полицейските
служители им направило впечатление възбуденото и приповдигнато настроение, в
което се намирал подсъдимият. Последният бил ентусиазиран и изглеждал
ненормално радостен за ситуацията, бил ухилен, зениците на очите му били
разширени, очите му били зачервени, потял се силно и същевременно без видима
причина ръкомахал наляво-надясно. Поведението и външният вид на водача усъмнили
полицейските служители, че последният е под въздействието на наркотични
вещества, поради което го попитали дали е употребявал алкохол или наркотични
вещества. След отрицателния отговор на подсъдимия М., полицейските служители М.
и М.решили да извършат проверка на водача за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство Drug Check 5000 ARAM 0007, но водачът
отказал. За констатираното нарушение на подсъдимия му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение бланков № 601651/25.02.2017г. от
свид. М.. Заедно с акта, на подсъдимия бил издаден талон за медицинско
изследване № 00417093 във ВМА - гр. София. Полицейските служители М. иМ.придружили
подсъдимия до Военно медицинска академия-гр. София, където последният дал проби
от кръв и урина за изследване. Видно от съдебно- химическа /токсикологична/
експертиза с изх. № И-3222/07.04.2017 г. по описа на Военномедицинска академия,
гр. София, в кръвта и урината на подсъдимия било установено наличие на
наркотично вещество — тетрахидроканабинол. Същото вещество е включено в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - Списък I “ Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”.
Въззивната съдебна инстанция
не може да не се съгласи и с извода на районния съд, че доказателствата по
делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в каквато насока СРС
е направил съответен на арг. от чл.305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.1 от НПК
доказателствен анализ. Мотивите на СРС обаче не се отличават с изключителна конкретика и
подробност. Настоящият съдебен състав счита, че въпреки пестеливостта си,
доказателствения анализ на районния съд не граничи с липсата на мотиви,
доколкото волята на съда по въпроса кои доказателства са поставени в основата
на фактическите изводи, не е двусмислена и противоречива. Поради обобщеното
обсъждане на доказателствената съвкупност, този съд преценява, че е необходимо
да бъдат направени известни допълнения.
Въззивната инстанция се
солидаризира с кредитирането на показанията на полицейските служители, т.к в
тяхна подкрепа са немалко писмени находки по делото. За осъществената спрямо
подсъдимия на инкриминираната дата и час проверка, свидетелстват както АУАН № 601651,
така и съставената след него Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Свидетелите М. иМ.са
спазили надлежно административните предписания, като след отказа на подсъдимия
да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества с техническо средство „Drug test 5000 ARAM 0007” са издали талон за
медицинско изследване във Военномедицинска академия с № 0417093. Градски съд не
поставя под съмнение достоверността на коментираните писмени доказателства, т.к
е видно, че на всяко от тях присъства и саморъчно поставеният подпис на
подсъдимия. За правдивостта на гласните източници може да се съди и от факта,
че въпросните свидетели не са страна по производството, поради което не е
налице основание да се презюмира евентуална тяхна заинтересованст. Безспорни са
твърденията, че подсъдимият е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 320“ по ул.
„********” с посока на движение от бул. „Илиянци” към ул. „Резбарска”. Подсъдимият
не оспорва и представянето от него на СУМПС без необходимия контролен талон.
Спори се единствено по въпроса за състоянието му по време на полицейската
проверка. Въззивната инстанция, също като първата дава вяра на изложената от
служителите информация за ентусиазираното и ухиленото настроение на подсъдимия
ведно с разширени зеници и силно потене. Разказите са еднопосочни,
вътрешнобалансирани и житейски логични. Именно забелязаните признаци са
провокирали полицаите да упражнят дискреционното си право на тестване на водача
за наркотични вещества. Този състав няма намерение да отстъпи от позицията на
СРС и заради данните в Протокола за медицинското изследване. Действително в
последния е отразено, че подсъдимият е бил адекватен и с ясно съзнание. Това
обаче не влияе върху казаното по-горе, т.к бланката на процесния протокол
съдържа определени реквизити, от рамките на които не може да се излиза. Констатацията,
че подсъдимия е бил в ясно съзнание не опровергава данните за състоянието, в
което същият се е намирал, по време на извършената му проверка. Отделно от
това, като алтернатива на него са изброени само различни по степен сънливи
състояния и кома, без възможност за допълнително описание. Отбелязаната
адекватност също не може да дискредитира коментираните показания, т.к прави
впечатление, че от извършването на проверката до попълването на протокола за
медицинско изследване е изминал немалък времеви диапазон. Приблизително два
часа по-късно е взета кръв от подсъдимия, което е важен фактор при преценката
за неговото поведение. Малкото количество марихуана, изминалите часове и
стресът от осъществения контрол са достатъчни компоненти, които могат да
въздействат „отрезвяващо” върху М.. Здравият разум изисква доверяване на
гласните доказателствени средства, т.к двамата свидетели пряко и непосредствено
са наблюдавали реакциите на подсъдимия и са регистрирали отказа му да бъде
тестван за употреба на наркотици в момента на самата проверка, а не значително
по-късно, както е станало с лекаря на медицинското заведение. В подкрепа на
този извод са и констатациите на вещото лице Гергов, че 3-4 часа след пушене на
марихуана е възможно да няма психотропно въздействие върху моториката на
подсъдимия.
Извън
обсъдените по-горе документи, добра доказателствена основа в подкрепа на
обвинението представляват и правилно възприетите от първостепенния съд писмени
доказателства от досъдебното производство – справки картон на водача, писмо от
зам.-началника на ОПП-СДВР до 02 РУ СДВР и писмо от начаника на
Токсикохимичната лаборатория при ВМА-София, поради което и
настоящата инстанция, подобно на СРС дава пълна вяра на обективираните в тях
факти.
Контролиращата инстанция намира за
резонно да изключи от доказателствените си изводи приложените на стр.38-39
справки от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република
България, в които е отбелязано, че в регистъра не са намерени данни за
подсъдимия, като настоящият състав ги счете за недопринасящи за изясняване на предмета
на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
Релевантни данни в съзвучие с доказателствената
съвкупност се извличат от двете съдебнохимически и комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Токсикологичните изследвания
непротиворечиво заключават, че в кръвта на подсъдимия присъства специфичен
метаболит карбокси ∆9 – THC, който
доказва употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол – марихуана,
канабис и.д.р., а от освидетелстването му става ясно, че същият е психично
здрав, без зависимости към психоактивни субстанции и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Цитираните заключения следва да бъдат ценени, като пълни, обективни,
компетентни, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси.
Констатация за необремененото съдебно
минало на подсъдимия М. към датата на деянието, съдът вярно е направил въз
основа на приложената по делото справка за съдимост.
По аргумент от т.8.2 от ТР №1 от 06.04.2009 г. на ОСНК
на ВКС, в рамките на производството по Глава 27 от НПК, въззивният състав
следва да извърши проверка дали процесуалната дейност на първостепенния съд е
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство
- налични предпоставки за прилагане на особената процедура /постигнато от
страните съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и при постановяване
на присъдата да бъдат използвани протоколите за разпит и експертните заключения
от досъдебното производство/; спазване на регламентирания ред за допускане и
провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в
съответствие с изискванията на чл.373, ал.1 от НПК.
Настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият М. е дал валидно съгласие за
непровеждане на разпити и ползване на протоколите от досъдебното производство в
хода на първоинстанционното съдебно производство - предварително са му били
разяснени правата и последиците от съгласието по реда на чл.371, т.1 от НПК, като районният съд, с определение по реда на чл.372, ал.3
от НПК е одобрил постигнатото съгласие и е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва протоколите за разпит и експертните заключения от
досъдебното производство. Касае се за пълнолетен вменяем субект, със средно образование,
участвал в процеса със защитник, което изключва възможността същият да не е
разбрал не само обвинението, но и фактологията, изложена в подробен вид от СРП
и като резултат последствията от ползването на съответните протоколи и
експертни заключения.
Въз основа на тази напълно
изяснена фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че
осъществената от подсъдимия деятелност се подвежда под състава на чл. 343б, ал. 3 , поради което въззивната инстанция намира от правна
страна следното:
Визираното престъпление
засяга обществените отношения гарантиращи транспортната безопасност чрез
недопускане на лица, които са употребили наркотични вещества или техни аналози
да управляват МПС.
От обективна страна
изпълнителното деяние се изразява в „управление на МПС”, като в съдебната
практика и теория е утвърдено разбирането, че понятието включва всички действия
или бездействия с механизмите или приборите на моторни превозни средства или
машини, както и задължителните разпореждания на оправомощеното лице, независимо
дали превозното средство или машината са в покой или движение, когато тези
действия са свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици.
Предмет на престъплението е
моторно превозно средство. Дефиниция на това понятие е дадена в §6, т.11 от ДР
на ЗДвП, според която става на въпрос за пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите преозни средства. В
конкретния случай подсъдимият е шофирал лек автомобил „Мерцедес Ц 320“, като
според т.12 на същия параграф - "Автомобил"
е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за
превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. В буква „а” от тази точка е посочено, че леките
автомобили служат за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане
без мястото на водача не превишава 8.
Престъплението е от
категорията на формалните – довършено е с осъществяването в обективната
действителност на изпълнителното деяние, като не е необходимо настъпването на
други общественоопасни последици. Вече беше уточнено, че подсъдимият е шофирал
леката си кола след употреба на марихуана. Бланкетният характер на нормата предпоставя
запълването й с точните разпоредби на относимите нормативни актове. Марихуаната или т.нар
коноп е наркотично вещество, поставено под контрола на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и същото безспорно представлява
високорисково наркотично вещество без легална употреба, пазар и производство.
Конопът е включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, съдържащ се в Приложение №1
към чл.3, т.1 НРКРВН. Включен е и в Единната конвенция за наркотичните вещества
на ООН от 1961г., ратифицирана от РБ, а също и в Конвенцията на ООН от 1988г.
за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества,
ратифицирана от РБ. Същият закон пояснява, че „наркотично вещество“ е всяко упойващо и психотропно вещество, включено
в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго
природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и
3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или
депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква
халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност,
поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия
върху човешкия организъм.
Субект на престъплението е
всяко наказателноотговорно лице.
От субективна страна
престъплението е възможно само и единствено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 НК. Подсъдимият е лице с достатъчен житейски опит,
правоспособен водач (който по презумпция е бил запознат със забраната за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества), напълно е съзнавал, че
върши обществено опасно деяние с неизбежни престъпни последици, ерго – целял е
тяхното настъпване.
Ревизиращият съд намира за
неоснователно наведеното във въззивната жалба от защитата на подсъдимия
възражение, относно времето на приемане на установените наркотични вещества и
състоянието му от медицинска гледна точка при извършване на съответната
проверка, като аргументите за това са следните:
Понастоящем в България за
деянията по чл.343б, ал.3 НК действа принципа на „нулевия толеранс” без
възможност за модификация и комбиниране с подхода на т.н. „повлияване”, което
означава, че за уличаване на изследвания водач е необходимо откриване на
каквото и да е било количество от наркотично вещество или аналог в кръвта му,
респективно след неговата употреба. Иначе казано достатъчно е управлението на
МПС да е след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установени в
кръвта на водача, без да е необходимо доказването на определена концентрация,
нито пък се изисква доказване на неспособност за управление. Без правно
значение е и времето на употреба - непосредствено преди управлението на МПС или
в по-ранен етап. В този смисъл, освен цитираните от първата инстанция решения е
и Р 79 от 08.05.2018 г. на ВКС, III н.о. Що се касае до сочената от защитата съдебна практика относно
изискването за установяване конкретното състояние на водача на МПС при
управление след употреба на алкохол и/или наркотици, изводите, които се налагат
при внимателен и професионален прочит на обсъжданото решение са съвършено
различени от изложените от тази страна по делото. В тази връзка, първо, по
отношение практиката на ВКС, тя не е от кръга на задължителните за настоящия
състав и за останалите съдилища в страната. По-същественото в случая е, обаче,
факта, че Решение № 483/17.12.2015г. по н.д. № 1488/2015 г. на ВКС І н.о.
указва, че изследването на състоянието на водача е необходимо, когато не е
налице надлежно установяване по предвидения начин – с техническо средство или
кръвна проба, на употребата на упойващо вещество. Едва тогава следва да се
събират данни за състоянието му, които да бъдат прецени в съвкупност с другите
доказателства по делото. Претендираното от защитата отчитане на липсата на
въздействие на наркотичното вещество е свързана с т.нар impairment testing /изследване на повлияване/,
който е скъп подход, изискващ специално подготвени специалисти за оценка на
субективните показатели и въвеждането му се предхожда от законодателна промяна
на коментирания престъпен състав. На територията на Европа само в шест страни
се изследва въпросното повлияване /Австрия, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта и
Холандия/. За разлика от чл.343, ал.1 и ал.2 НК, където се прилага политиката
на per se legislation, която е
разновидност на нулевия толеранс, но с фиксирани гранични концентрационни
стойности, над които се приема доказана употребата на алкохол, тук липсва изискването
за каквато и да е минимална концентрация.
Субективната страна е
налице, т.к самият подсъдим пред медицинския служител категорично е заявил, че
е пушил марихуана предишния ден. Същият е знаел, че е употребил посочената
тревиста маса преди да управлява МПС, но въпреки това е шофирал на процесната дата и място, като е могъл да предвиди, че
това са упойващи вещества с по-дълъг период на разграждане от организма, след
чиято употреба е забранено да управлява МПС. От доказателствата по делото се
установява, че наркотикът е употребен в рамките до 12-24 часа от вземане на
кръвната проба. Наличието на този безспорно
установен факт, както и управлението на МПС от страна на подсъдимия М.,
категорично обективират неговия умисъл. Би
могло да се разсъждава за липса на субективния елемент на престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК в случай на доказване, че
наркотичното вещество е употребено в период по-голям от 24 часа, какъвто
очевидно не е настоящия случай. Обстоятелството,
че в разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, свързана с прилагане
на ПАМ, е било поставено условието управлението да се извършва под въздействие
на наркотично вещество, а не само след употреба на такова, не променя волята на
законодателя, изразена в нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК. Понастоящем текстът
на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е изменен, в сила от 26.09.2017 г., и
предвижда прилагане на ПАМ при управление на МПС след употреба, а не под въздействие
на наркотично вещество. Дали подсъдимият М. е запознат или не с
въздействието и отложеното действие на ТНС върху човешкия организъм, не подлежи
на установяване, а и предполага установяване на отрицателни факти. Със
сигурност обаче той знае, че ТНС-съдържащите продукти, каквито са марихуаната,
канабиса и производните им, нямат легална употреба, и управлявайки лекия
автомобил след употреба на наркотично вещество е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Не може да
бъде споделено и следващото направено от защитата възражение, че неправилно
първоинстанционният съд не е приел доводите относно наличието на предпоставките
по чл. 9, ал. 2 от НК. Настоящият съдебен състав
напълно споделя съображенията на СРС, че деянието е с по-висока степен на
обществена опасност, отчетена от законодателя, за разлика от това по
предходните алинеи на чл. 343б НК. Освен това, констатациите на
полицейските служители за неадекватността на водача на МПС са достатъчни, за да
се направи преценка за това, че употребените наркотични вещества са се отразили
негативно на поведението на подсъдимия.
При определяне на наказанието първоинстанционният
съд рационално е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и е освободил М. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление. За това умишлено престъпление
законът предвижда в условията на кумулативност наказания „лишаване от свобода” от една до три години и „глоба” от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се на подсъдимия М. наказание районният съд правилно е установил, че към момента на деянието е приложим института „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ по реда на чл.78а, ал.1 НК. Няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, не са били налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да бъде приложена разпоредбата на
чл.78а от НК е необходимо да са налице кумулативно предвидените в ал.1
положителни предпоставки и да липсват отрицателните такива визирани в ал.7 на
същата норма. Освобождаването от наказателна отговорност представлява
осъществяване при условията и по реда, предвидени в закона, на пълен или
частичен отказ от страна на държавата, чрез налагане на наказание да постигне
определени обществени цели и да порицае дееца за извършено от него
престъпление, като я замени с друг вид отговорност или възпитателни мерки.
Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги,
когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без
да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите
на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца /Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСНК/.
Неправилно
долният съд, извършвайки преценка на релевантните за индивидуализацията на
наказанието фактори, е възприел като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия.
Същото не следва да бъде взето предвид като смекчаващо, доколкото липсата на
предишни осъждания за престъпления от общ характер и на наложени наказания по
реда на глава VIII от НК е отчетено от законодателя като предпоставка за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което
не може да бъде едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на
отговорността на дееца, тъй като това би означавало един и същ факт да бъде
взет предвид два пъти в полза на извършителя, каквато не е целта на закона.
Въпреки горното, уместни са изводите на СРС, че обществената опасност на
подсъдимия е сравнително ниска, като са отчетени младата му възраст и добрите
му характеристични данни. Действително липсват и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Санкционната норма на чл.78а НК предвижда
административно наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Според въззивната инстанция,
определеният законов минимум - „глоба“ в размер на 1000 лева, изцяло
съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 НК. С наложеното наказание
в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително
върху подсъдимия, като наред с това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще се
даде възможност на М. да се поправи
и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
С оглед обстоятелството,
че подсъдимият има призната правоспособност на водач на МПС, спрямо същият адекватно
е прието, че може да се приложи репресивният ефект на предвиденото в чл.343г от НК факултативно наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а
именно „лишаване от право да управлява МПС”, поради което същото му е наложено
за период от една година и шест месеца. Ревизираният съд е изпълнил и
служебното си задължение като е зачел лишаването на подсъдимия от това право по
административен ред и резонно го е приспаднал от срока за изтърпяване на
наказанието, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за
управление на МПС.
Вярно с оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си проверяваният съд е оставил сторените
по делото разноски за сметка на подсъдимия.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 19.11.2018 г. по НОХД № 19587/2017
г. по описа на СРС, НО, 147 състав.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Решението
е подписано при особено мнение от съдия Петър Стоицев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.