№ 9343
гр. С..., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110141066 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца „Д. О. З“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 991,91 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение с вкл. 15
лева ликвидационни разходи, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 24.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 12.04.2022 г., около 11;00 часа, в гр. С..., на ул. „К. 53 е
настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил Ш. О, с рег. № ... управляван
от водача К. И., вследствие на което са нанесени вреди на лек автомобил М... модел ..s,
с рег. № .... За настъпилото ПТП е съставен ДКП, съгласно който вина за ПТП имал
водачът на лек автомобил Ш. О, с рег. № ....
Лек автомобил М... модел ..s, с рег. № ..., бил застрахован по застраховка „Каско
на МПС“ в ищцовото дружество със застрахователна полица, валидна към датата на
ПТП, а лек автомобил Ш. О, с рег. № ...– със задължителна застраховка ГО при
ответното дружество. В резултат на извършения ремонт на лек автомобил М... модел ..s
ищцовото дружество е заплатило на сервиза, извършил ремонта сумата от 976,91 лв. на
01.11.2022 г. Изпратена била регресна покана на ответното друцество, получена от
него на 12.07.2022 г., но плащане не постъпило. Поради което моли да бъде осъден
ответникът да заплати процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва процесното ПТП да е по
вина на водача на л.а. Ш. О, с рег. № .... Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че
водачът на лек автомобил М... модел ..s, с рег. № ..., има изключителна вина за
настъпването на процесното ПТП като е нарушил разпоребата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП. Твърди, че е изпълнил задълженията си и с писмо от 17.01.2023 г. е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение. Оспорва и размера на имуществените
вреди като завишен. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски
1
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност",
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" да е съществувало действително
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Съдът намира, че между страните не се спори, а и с доклада по делото е обявено
за безспорно на основание чл. 146, ал 1, т. 3 ГПК: че на 12.04.2022 г., около 11;00 часа,
в гр. С..., на ул. „К. 53 е настъпило ПТП, между лек автомобил Ш. О, с рег. № ...
управляван от водача К. И. и лек автомобил М... модел ..s, с рег. № ..., вследствие на
което са нанесени вреди на лек автомобил М... модел ..s, с рег. № .... За настъпилото
ПТП е съставен ДКП. Лек автомобил М... модел ..s, с рег. № ..., бил застрахован по
застраховка „Каско на МПС“ в ищцовото дружество със застрахователна полица,
валидна към датата на ПТП, а лек автомобил Ш. О, с рег. № ...– със задължителна
застраховка ГО при ответното дружество. В резултат на извършения ремонт на лек
автомобил М... модел ..s ищцовото дружество е заплатило на сервиза, извършил
ремонта сумата от 976,91 лв. на 01.11.2022 г. Изпратена била регресна покана на
ответното друцество, получена от него, но плащане не постъпило. Ответното
дружество е отказало изплащането на застрахователно обезщетение, за което ищецът е
уведомен. Безспорните обстоятелства между страните се установяват и подкрепят и от
представени и приети по делото писмени доказателствени средства от ищеца.
Представен е двустранен констативен протокол от 12.04.2022 г., в който е
отразено, че лек автомобил „Ш. О“, с рег. Номер ... се движи по ул. „К. и срещу № 53,
водачът предприема маневра обратен завой. В същото време лек автомобил „М... ГЛ
350“ с рег. № ... предприема манерва паркиране назад с цел паркиране. Описаните
щети по лек автомобил „М... ГЛ 350“ са : задна броня, дясна под броня и друга. За
виновен е отбелязан водачът на лек автомобил „Ш. О“.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг.
чл. 180 ГПК), тъй като представлява частен удостоверителен документ и като такъв не
притежава материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по
вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това,
когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния
констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства
по делото, настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме, че отразените в
двустранния констативен протокол факти са се осъществили. Обратно, в случай, когато
2
е налице спор за обстоятелствата, които са отразени в двустранния-констативен
протокол, тогава страната която твърди изгодните за себе си факти, следва да ги
установи пълно и главно – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 153 ГПК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. С. Г.
Л. и разпита на св. К. С. И..
При разпита на св. Л. разкзва, че си спомян за ПТП, станало на ул. „К. с негово
участие. Управлявал автомобил „М... ГЛ“ посока ул. „Р...“ като предприел маневра на
заден ход, за да паркира на зелена зона. По това време другият автомобил – „Ш..“,
който се движел в посока бул. „М.. Л..“ извършвал манера обратен завой и го ударил
отзад с предницата на своя аввтомобил. Нямало знаци, които да забраняват/разрешават
обратния завои. Нямало ремонти, всичко било нормално. Съставили ДКП, като след
предявяването му в О.С.З, свидетелят потвърждава, че подписът в „графа Б“ е негов.
Щетите по автомобила били задна броня, и дефектирала под нея лайсна. Оставил
автомобила в доверен сервиз, където бил отремонтиран.
От казаното на св. И. се установява, че е участвал в ПТП в района на ул. „К.,
преди около година. Управлявал лек автомобил „Ш..“ посока „Централна гара“.
Предприел маневра обратен завой, за да се върне в посока ул. „Р...“ и лек автомобил
„М... ГЛ“ го ударил със задницата. Разказва, че лек автомобил „М... ГЛ“ паркирал
назад и не го видял. Попълнили ДКП. Нямало знаци, които да забраняват обратния
завой. Всичко било нормално. Потвърждава, че подписът в „графа А“ от ДКП,
приложен по делото е негов.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелите за
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни,
житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от
изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на малки
противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост,
нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед
изминалия период от време свидетелите да не си спомят детайли около събитието или
да допускат неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелят потвърждава, под страх от наказателна
отговорност документите, които е бил предоставен. Необходимо е да се изясни, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално
свидетелите да описват някои детайли по различен начин, според собствената си
гледна точка.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че механизма на
ПТП-то е следния – на 12.04.2022 г., около 11:00 часа лек автомобил „Ш. О“, с рег.
Номер ... се движи по ул. „К. и срещу № 53, водачът предприема маневра обратен
завой. В същото време лек автомобил „М... ГЛ 350“ с рег. № ... предприема манерва
паркиране назад с цел паркиране. При извършване на маневрите, траекториите на
двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях. В проведеното на
24.04.2024 г. открито съдебно заседание вещото лице посочва, че разположението на
превозните средства преди настъпването на произшествието е отразено на скицата към
двустранния протокол. От него е видно, че към момента на започване маневрата на лек
на „М... ГЛ“ лекият автомобил „Ш..“ е бил върху платното за движение. Във всички
случаи водачът на лекия автомобил „Ш..“ се е намирал отзад, зад водача на лекия
автомобил „М...“. Вещото лице е изяснило, че от така представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „М... ГЛ 350“, се
намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 13.04.2022 г.
произшествие в гр. С... като същите са по задната броня и лайсна под бронята.
Изяснено е, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „М... ГЛ
3
350“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1129,84 лв. Вещото
лице посочва, че от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „М... ГЛ 350“,
който е предприел маневра за движение на заден ход, без да се убеди, че зоната на
превозното средство е свободна, при която е реализирал ПТП с лек автомобил „Ш. О“
и поведението на водача на лек автомобил „Ш. О“, който е предприел маневра за
обратен завой, без да се съобрази с разположението на лек автомобил „М... ГЛ 350“ са
причина за ПТП. Тъй като по делото липсват данни относно скорости и отстояние,
предотвратимостта на удара не може да бъде определена.
Съдът, при преценката на заключението на вещото лице съобразно чл. 202 ГПК,
намира че заключението е извършено обективно, компетентно и добросъвестно, то
същото следва да бъде кредитирано. По делото липсват данни вещото лице да
недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор.
Спорен въпрос по делото е механизма за настъпването на вредите, размерът им и
дали същите са причинени от виновно противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на автомобил "Ш. О".
Съдът приема, че по делото не е установено процесното ПТП да е причинено от
виновно противоправно поведение на този водач. В тежест на ищеца е било да
установи същото по несъмнен начин, а пълно и главно доказване на това обстоятелства
не е проведено по делото. В случая е безспорно установен механизмът на процесното
ПТП. От приетото и неоспорено заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло
се установява, че механизма на ПТП-то е следния – на 12.04.2022 г., около 11:00 часа
лек автомобил „Ш. О“, с рег. Номер ... се движи по ул. „К. и срещу № 53, водачът
предприема маневра обратен завой. В същото време лек автомобил „М... ГЛ 350“ с рег.
№ ... предприема манерва паркиране назад с цел паркиране. При извършване на
маневрите, траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар
между тях. В проведеното на 24.04.2024 г. открито съдебно заседание вещото лице
посочва, че разположението на превозните средства преди настъпването на
произшествието е отразено на скицата към двустранния протокол. От него е видно, че
към момента на започване маневрата на лек на „М... ГЛ“ лекият автомобил „Ш..“ е
бил върху платното за движение. Във всички случаи водачът на лекия автомобил „Ш..“
се е намирал отзад, зад водача на лекия автомобил „М...“. При този установен
механизъм нарушение на правилата за движение по пътищата е извършил водач на
"М... ГЛ 350", който е нарушил на разпоредбата на чл. 40 от Закона за движения по
пътищата, съгласно която разпоредба преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
затруднения за останалите участници в движението. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Съдът намира, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Закона за
движения по пътищата от водача на лек автомобил „Ш. О“, тъй като по делото се
установи, че към момента на започване маневрата на лек на „М... ГЛ“ лекият
автомобил „Ш..“ е бил върху платното за движение и че във всички случаи водачът на
лекия автомобил „Ш..“ се е намирал отзад, зад водача на лекия автомобил „М...“, т.е. е
спазил изискването на чл. 38, ал. 2 ЗДвП да пропусне насрещно движещия се
автомобил. Установено по делото е, че водачът на лек автомобил „М... ГЛ 350“, който
е предприел маневра за движение на заден ход, е предприел същата без да се убеди, че
зоната на превозното средство е свободна, при което е реализирал ПТП с лек
автомобил „Ш. О“. С оглед на изложенто, съдът приема, че от последния не е спазена
разпоредбата на чл. 40 ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
По разноските:
4
При този изход на правния спор с възможност да претендира разноски разполага
единствено ответникът. Последният е поискал присъждането на разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
трябва да му бъде присъдена сумата от 250 лева – депозит за САТЕ, 50 лева – депозит
за свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДЗИ – О. з” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С..., бул. „В..” № .., представлявано от К.Ч и Б. В. против ЗК „ЛИ”
АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. С..., бул. „С. ш” № 67А ,
осъдителен иск за заплащане на сумата от 991,91 лв., престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на лек автомобил М... модел ..s, с рег. № ... от настъпило на 12.04.2022 г.
ПТП в гр. С..., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. з” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
С..., бул. „В..” № .., представлявано от К.Ч и Б. В. да заплати на ЗК „ЛИ” АД, ЕИК ..
със седалище и адрес на управление гр. С..., бул. „С. ш” № 67А сторените по
делото разноски, а именно: 250,00 ЛЕВА – разноски за експертиза, 50,00 ЛЕВА –
разноски за свидетел и 100,00 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5