РЕШЕНИЕ
№ 2299
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330109491 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, чл.79 ЗС, предявен от К. Т. К. против Община Родопи.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Т.А.К., бивш жител
на село Ц., починал на **** Твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор № ****, находящ се в землището на село Ц., с площ от 928 кв.м.,
на основание давностно владение, продължило от 1994 г. до момента. Сочи, че по
плана за улична регулация, утвърден със заповед № 1595/ 25.06.1935 г. и
дворищна регулация, утвърдена със заповед № 1596/ 25.06.1935 г., през 1950 г.
към имота на Т. Ю. и О. А. К. се придава по регулация имот пл. № **, от кв.**по
регулационния план на същото село от 1935 г. По този начин тримата братя били
собственици на ПИ с идентификатор № ****, идентичен с УПИ *** от кв.** –
Т.А.К., ПИ с идентификатор №****, идентичен с УПИ ***** от кв.** – Ю. А.К. и
ПИ с идентификатор № ****, идентичен с УПИ **** от кв.** – О.А.К.. Към
собствените им имоти са придадени сегашните – ПИ с идентификатор № *****
към УПИ**** от кв. ** на Т.А.К., ПИ с идентификатор № ****** към УПИ *** от
кв. *** на Ю.А. К. и ПИ с идентификатор № **** към УПИ *** от кв.** на О. А.
К.. Посочените поземлени имоти се владеели от братята като част от дворните им
места от 1950 г., когато са придадени по регулация до тяхната смърт, а след това –
от техните наследници. Междувременно тези придаваеми места са изключени от
1
последващите регулационни планове на село Ц. от регулационните граници на
селото. Ищецът поддържа, че Т.А.К. до смъртта си на **** е владял поземлен
имот с идентификатор № ****, идентичен с УПИ **** от кв.**, а след смъртта му
имотът се владеел от ищеца. Процесното място било обработвано от ищеца, били
добивани плодове и зеленчуци. Дворът е ограден с ограда, която обединява
поземлен имот с идентификатор № ****, като част от ПИ с идентификатор №****.
В регулационните планове и разписните книги към тях имотът се водел на дядото
на ищеца, въпреки че нямал нотариален акт за него. Ищецът направил опит да се
снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, но имотът бил
записан като стопанисван от Община Р. и бил включен в списъка на имоти,
предоставени за обезщетяване на собствениците или техните наследници. При
одобряване на КК и КР имотът погрешно бил записан като стопанисван от
общината. Поради изложените твърдения, предявява настоящия иск за
собственост за признаване за установено в отношенията между страните, че е
собственик на ПИ с идентификатор № **** по давностно владение, продължило
повече от 30 години. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община Р., със становище за недопустимост и неоснователност на предявения
иск. Поддържа, че имотът бил частна собственост на общината. Сочи, че ищецът
не е провел реституционно производство за имота, който бил включен под №
**** в приложение № 1 към протоколно решение от ** на комисията по чл.19,
ал.2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища. След
влизане в сила на плана за земеразделяне на село ****, имотът станал общинска
собственост по силата на закона съгласно чл.19, ал.1, изр. 2 ЗСПЗЗ. Нямало как
ищецът да придобие по давност процесния имот, поради забраната на чл.86 ЗС.
Сочи, че не се установявала идентичност между претендираната от ищеца част от
дворно място – имот с пл. № ** от кв. *** от КРП на село ***** от 1935 г. и
процесния имот с идентификатор № ***** по КК и КР. Твърди, че към момента
на обобществяването на земеделските земи имотът се намирал извън
строителните граници на населеното място. Дори и да не бил внесен в ТКЗС, той
бил отнет от собствениците и като такъв на основание чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Поради изложените твърдения
моли за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
2
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
издаден на основание обстоятелствена проверка №**, том **, рег. №**** дело
№****. К. Т. К. е признат за собственик по наследство и давностно владение по
отношение на дворно място с площ от 940 кв.м., находящо се в село ****, община
******, ул. „*****"№ ****, представляващо УПИ *** от кв.** по плана на село
***, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ
77,35 кв.м., масивна жилищна сграда с площ 82,14 кв.м., масивна стопанска
постройка с площ 10,11 кв.м. и паянтова стопанска постройка с площ 9,02 кв.м.,
ведно с всички други подобрения и приращения в дворното място.
От заявление от С.Р.Р. от ******* се установява, че същият декларира, че е
получил напълно сумата от 120000 лева от братя Т., Ю. и О. А.К.,
представляваща стойността на имот №*** в кв. **, който се придава по регулация
на същите.
Видно от удостоверение за наследници № ***** издадено от кметството на
село ***, община ****, Т.А. К. е починал на ***** като е оставил със свои
законни наследници три дъщери - С.Т.К., Н.Т.Д. и Н. Т. К., които са починали
след смъртта на своя наследодател и са оставили за свои наследници Г.Й. Б., К. Т.
К. и С.Т.Б..
Съгласно удостоверение от ******, издадено от Пловдивски Районен съд,
С.Т.К. и Н.Т.Д. са се отказали от наследството на покойния наследодател Т.А.К..
Съгласно писмо от община **** №***** след направена справка в отдел
„Общинска собственост“ за поземлен имот с идентификатор № ****, местността
„***“, няма съставен акт за общинска собственост. Имотът е включен в списъка за
имоти, предоставения за обезщетяване на собственици или техни наследници.
По делото са представени извадки от КРП на село **** от 1935 г., от 1963
г. и от 1990 г. Представена е и извадка от разписната книга заповед №****. и
разписна книга заповед № **** - л.39 и л.41 от делото.
Съгласно заповед №***** на директора на ОД „Земеделие“ – гр. П. е
одобрено протоколно решение от **** по чл. 45 в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от заседание
на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ на землищата в община ***. По делото е представено и самото протоколно
решение от *** на ОСЗ ****, в което в списъка на имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ е
включен процесният имот от номер 119, землище *****.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице В.Г.,
3
което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание
чл.202 ГПК, се установява, че процесният имот след възстановяване на
собствеността върху земеделските земи и изготвената КВС е заснет с №****с
площ 928 кв.м. и е идентичен с поземлен имот с идентификатор №**** по
действащата кадастрална карта по площ и граници. В кадастрален регистър към
кадастралната карта поземлен имот с идентификатор №**** е записан като
временно стопанисван от общината. Съседен от изток е имот на К. Т. К. .
Първоначално процесният имот е част от УПИ *****, кв.*** по плана от 1935 г. -
приложение №1 и №6. В приложение №2 е показана извадка от кадастрален и
регулационен план на село *****, одобрен със заповед №*****., в който
процесният имот е заснет с пл. №****по точки № ***** и се намира на границата
на населеното място. В плана от 1963 г. са изключени части от дворните места на
село ****** от регулация. Това изключване е направено и за западната част на
имот №****, тъй като няма предвидена регулация в плана. Източната част на имот
№**** е включена в парцел ****, кв.***. Границите на парцел **** са означени
по точки № 2,3,4,5,6,7,2. В разписната книга към плана от 1963 г. имот пл. №*** е
записан като дворно място, собственост на Т.А.К. на основание - по наследство.
Този запис за собственост сочи, че имотът е запазил своята самостоятелност и не е
включван в блоковете на ТКЗС.
В приложение №3 е показана извадка от кадастрален и регулационен план
на село *****, одобрен със заповед №*****., в който процесният имот е заснет с
пл. №**** по точки №1,2,3,4,5,6,8,9,10,1 и се намира на границата на населеното
място, която не е променена, сравнено с плана от 1963 г. По границите на имота са
материализирани огради, видно от плана, в който те са означени с топографски
знак. В плана от 1990 г. западната част на имот 1553, също е извън регулацията на
населеното място. Източната част на имот №1553 е включена в УПИ *****,
кв.***. Границите на УПИ *****, кв.*** са означени по точки
№12,4,5,6,7,8,9,11,12. В парцела са заснети съществуващи сгради 2МЖ, МЖ, МС.
В разписната книга към плана от 1990 г. имот пл. №****е записан като дворно
място, собственост на Т.А.К. и втори запис на името на Т.К.Ч. на основание
нотариален акт №**, том **, дело №****
В приложение №4 от СТЕ е показана извадка от кадастрална карта на село
*****, одобрена със заповед №РД-18-55/ 30.06.2017 г., в която процесният имот е
разделен на два нови имота: имот с идентификатор №***** с площ *** кв.м. и
граници съответни на УПИ ****, кв.** по плана от 1990 г. и имот с
идентификатор №**** с площ 928 кв.м. и граници, съответни на западната част на
4
имот №***, попадаща извън регулацията на населеното място. Имот с
идентификатор №***** по действащия кадастрален регистър към кадастралната
карта е записан като временно стопанисван от общината, без да е представен
документ за собственост.
В приложение №6 е представена комбинирана скица на процесния имот,
съдържаща данни от РП 1935 г., РП 1963 г., РП от 1990 г. и действащата
кадастрална карта от 2017 г. Границите на имот №***** по кадастралния план от
1990 г. са идентични имоти с идентификатори №**** и №3***** по
кадастралната карта в общият им контур по точки №1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 и
площ 1891 кв.м. Имот с идентификатор №***** с площ 928 кв.м. по точки
№1,2,3,10,11,1 е в граници, съответни на западната част на имот №*** по плана от
1990 г., попадаща извън регулацията на населеното място и в границите на
УПИ*****, кв.*** по РП от 1935 г. Имот с идентификатор №****с площ 963 кв.м.
е с граници идентични за УПИ ****, кв.** по плана от 1990 г.
От комбинирана скица №6 може да се направи извод, че поземлен имот с
идентификатор №****** по действащата кадастрална карта с площ 928 кв.м. е
част от имота на Т.К., заснет в плановете от 1935 г., 1963 г. и 1990 г. като един
имот с материализирани граници в плана от 1990 г. Основание за записване на
имот с идентификатор №***** като временно общински в КР към КК е
изработената карта на възстановената собственост на село *****, която карта
обхваща всички земи на селото извън регулация. Поради факта, че тези земи не са
внесени в ТКЗС те не са заявени от собствениците за възстановяване пред
поземлена комисия ***** и са определени като временно общински. Под №119 от
приложение 1 към протоколно решение от**** на комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ,
в която са определени имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, имот №***** от КВС е
определен като общинска собственост.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства от ищцовата
страна. От показанията на свидетелката Г.С.П. се установява, че живее срещу
имота на ищеца на ул. „*****“ в с.*****. Дворното място е с площ около два
декара и е заградено от всички страни с телена и кирпичена ограда. От западната
страна граничи с дворно място на М.Р. с площ от 4-5 декара, като между двата
имота има ограда, която ги разграничава. От 1970 г. ищецът владее имота и
границите му не са променяни. Никаква част от този имот не е влизала в ТКЗС.
Сградите в имота са в предната част до ул. „******“, с лице към улицата, а зад
постройките е обработваема площ, засадена с дръвчета и зеленчуци. Дръвчетата са
над 15-годишни, има ябълки, круши, сливи, череши и други. Свободната площ
5
между дърветата и къщата се използва за засаждане на зеленчуци. Свидетелката
изяснява, че никога никой не оспорва собствеността на ищеца по отношение на
имота.
От показанията на свидетелката С.Т.Б., сестра на ищеца, се установява, че
имотът, който притежава ищецът се намира в с.***** ул. „*****“ и е с обща площ
от около два декара. Около един декар и нещо е обработваема площ, а другата
част е застроена с жилищна сграда. Ищецът владее това място от много години,
като е наследство от дядо им, там са родени и цял живот е живял там. Между
имота на ищеца от запад и имота на съседите има ограда от мрежа с метални
колове, с бетонна основа. От север мястото е заградено с кирпичена ограда, а от
изток оградата е ажурна. Ищецът владее имота от поне 50 години, като го
обработва. Имотът никога не е влизал в ТКЗС, мястото зад къщата дядо им го е
купил от собственик. Никой не е спорил с ищеца за имота.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание упражнявано
давностно владение в продължение на повече от 30 години, предявен срещу
Община *****. Правният си интерес от предявяване на иска срещу този ответник
ищецът извлича от противопоставянето на права от ответната община, която
поддържа да е собственик на процесния имот на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
Наведеното от ищеца придобивно основание давностно владение е
оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като
своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като
негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на
фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това
е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността –
чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са
последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт
6
върху имота представлява владение.
Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в
полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е
формулирано заключението за наличие на неизвестен факт, а именно –
субективния признак на владението – намерението да се държи вещта като своя,
като се изхожда от друг факт – обективния признак на владението –
упражняването на фактическа власт върху вещта. Както при всички оборими
законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я
оспорва, трябва да я обори. Така – мотивите към ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на
ВКС.
За уважаване на така предявения иск за собственост на наведеното
оригинерно придобивно основание ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че е упражнявал давностно
владение по отношение на процесния недвижим с намерението да го свои,
считано от 1994 г. до момента. Намерението за своене на имота следва да е
обективирано спрямо ответника. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че процесният имот, нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри като поземлен имот с идентификатор №**** с от 928 кв.м. и начин на
трайно ползване нива фактически е приобщен към съседният му поземлен имот с
идентификатор №****, собственост на ищеца. Процесният имот се стопанисва от
ищцовата страна още от 1970 г., като ищецът е израснал там, а празното дворно
място към къщата е използвано за засаждане на зеленчуци и овощни дървета.
Целият имот е ограден, с което ищецът е обективирал ясно и недвусмислено
намерението си да го свои, по отношение на третите лица. Видно от заключението
на съдебно-техническата експертиза след приемането на КРП на село ***** със
заповед №397/1963 г. границите на процесния имот не са променяни, като същият
е владян от ищеца в продължение на повече от 50 години. Не е налице смущаване
на така упражняваното владение, същото не е прекъсвано, поради което е било
явно и необезпокоявано. По този начин ищецът доказа при условията на пълно и
главно доказване фактическият състав на наведеното придобивно оригинерно
основание давностно владение.
По наведеното възражение на ответника, че имотът е общински по
смисъла на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, съдът намира следното: По делото не се установи
процесният имот да е включен в ТКЗС, като в този смисъл е изричното
7
заключение на вещото лице по СТЕ. Ето затова, доколкото имотът не е бил
включен в ТКЗС по волята на наследодателя на ищеца нито пък е включен в ТКЗС
по силата на чл.26, ал.2 ЗТСУ (отм.), доколкото не се установи да е спазена
процедурата за това, не би могло да се приеме, че ищецът би могъл да претендира
право на собственост по отношение на имота само на основание земеделска
реституция, както поддържа ответникът. По делото не се установи имотът да е бил
одържавяван. Именно поради това, не би могло и общината да придобие същия на
основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Фактическият състав на придобивното основание по
посочената разпоредба касае земеделска земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците, след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници.
Доколкото в случая, не се касае за имот, който е включен в ТКЗС, не би могъл да
се прояви така описаният фактически състав и общината да придобие
собствеността върху имота. В този смисъл, неоснователно е възражението на
ответника, че именно той е собственик на процесния имот. Неоснователно, по
същите съображения е и възражението, че имотът не би могъл да се придобие по
давност, доколкото бил общински, с позоваване на разпоредбата на §1 от ПЗР на
ЗС.
От друга страна, по делото се установи безспорно от ангажираните гласни
доказателствени средства, че ищецът е придобил процесния имот на основание
изтекла в негова полза придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно
владение повече от 30 години. Предвид изложените съображения предявеният иск
следва да се уважи, като ищецът бъдат признат за собственик на процесния
недвижим имот, на наведеното оригинерно придобивно основание.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има ищеца. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер от 845 лв.,
съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК, които следва да се
присъдят в полза на ищцовата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община *****, ЕИК:
****, адрес: гр. П., ул. „***“ № *****, че К. Т. К., ЕГН: **********, адрес: село
****, общ. ****, обл. *** ул. „****“ № ***, е собственик на основание
придобивна давност, въз основа на упражнявано от него давностно владение,
8
повече от 30 години, по отношение на Поземлен имот с идентификатор № *****
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, общ. ***, обл. ****,
одобрени със Заповед № РД-18-55/ 30.06.2017 г., находящ се в село ****, общ.
****, обл. ****, местността *****, с площ от 928 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6,
номер от предходен план: ****, съседи: ПИ с идентификатори №*****, №****,
№****, № ****, № ****, №****
ОСЪЖДА Община ****, ЕИК: ****, адрес: гр. П., ул. „****“ № **** на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на К. Т. К., ЕГН: **********, адрес:
село****, общ. *****, обл. ****, ул. „*****“ № **** сумата от 845 лв.
(осемстотин четиридесет и пет лева) – разноски пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9