Решение по в. гр. дело №115/2021 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

гр. В. 24.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд – В. Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й.                                                                                                      2. Д. В.

 

при участието на секретаря В. У., след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 115 по описа за 2021 на ОС – В., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството пред настоящата инстанция в образувано въз основа на подадена жалба от Л.К., чрез адв. Б. В. срещу Решение от 29.12.2020 г., постановено по гр. д. № 1009/2020 г. на ВРС. Излага аргументи, че атакуваният акт е неправилен.

В законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, е подаден писмен отговор от А.В.Н., чрез адв. Е. С.. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено като такова.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба и съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 В случая въззивната инстанция констатира, че въззивната жалба е  неоснователна.

С решение от 29.12.2020 г., постановено по гр. д. № 1009/2019 г., ВРС е осъдил Л.Е.К. да заплати на А.В.Н. сумата от 720 лева, представляваща невърната сума по договор за наем на земеделска земя № 5 от 15.06.2018 г.

Настоящият съдебен състав намира, че контролираният съд е стигнал до правилни фактически изводи, а именно, че:

С Договор за наем на земеделски земи № 5 от 15.06.2018г. А.В.Н., като наемодател, е предоставил на ответната страна, като наемател, за временно и възмездно ползване за срок от 1 стопанска година - 01.10.2018г. - 01.10.2019г., нива с площ от 18дка, съставляваща поземлен имот с  идентификатор 67194.111.20 по кадастралната карта на с. С. находяща се в местността „Ступина“ в землището на с. С., обл. В.. Договорената наемна цена е в земеделски продукти или в левовата им равностойност. Ответната страна е декларирала в Общинска служба „Земеделие“ В., че ще обработва процесния имот през исковия период, както и е представил спорния договор. Договорената наемна цена за срока на процесния договор била 7 кофи жито на декар и 40,00 лева на декар. Ответната страна е получил плащания за обработването на имота за същата стопанска година.

С молба, представена в открито съдебно заседание, провело се на 25.11.2020г., ищецът е одобрил извършеното без пълномощие действие по управление на процесния имот, а именно сключване на Договор за наем на земеделски земи № 5 от 15.06.2018г. с ответната страна и предмет отдаване под наем на процесния имот.

         Относно възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие, контролираният съд е изложил подробни аргументи защо същото се явява неоснователно. От събраните по делото доказателства е видно, че страните по договора са изявили воля за сключването му, а с молба от 25.11.2020 г. собственикът на  процесните имоти е потвърдил действията на  Еманоил Беков /негов дядо/.

         На следващо място по отношение на възражението, че не е изготвена оценителна експертиза относно размера на средния пазарен наем на земеделска земя за срока на договора,  то също се явява несонователно. В обясненията, които е дал ответника по реда на чл. 176 ГПК, сам е заявил, че:  „Всяко село решава за себе си, като се събираме земеделците и решаваме каква цена ше даваме на декар. За срока на договора беше 7 кофи жито на декар и 40 лв. на декар в пари.“ , от което следва, че назначаване на експертиза изобщо не е било необходимо. В случай, че ответната страна е считала, че все пак оценителна експертиза е трябвало да бъде назначена и изготвена и наред с това са били налице условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, е могъл да направи доказателствено искане пред въззивната инстанция, която е такава по същество.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че контролираният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

Разноски във въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не се претендират от въззиваемата страна.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 29.12.2020 г., постановено по гр. д. № 1009/2020 г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно, респ. не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: