Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
18.10.2023 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
28.09. |
Година |
2023 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
165 |
по
описа за |
2023 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Депозирана е жалба от С.Ф.С.
от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0238-000010/21.03.2023 г., издадена от младши автоконтрольор
към ОДМВР – Кърджали, РУ-Ардино, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Счита, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй
като е била издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Излага съображения, че
на посочената дата жалбоподателят не е управлявал автомобил в момента на
съставянето на АУАН, следователно нее имал качеството на водач и не е подлежал
за проверка на алкохол, поради което приложената спрямо него ПАМ се явявала
неправилна.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0238-000010/21.03.2023 г., издадена от младши автоконтрольор
към ОДМВР – Кърджали, РУ-Ардино.
В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания излага
доводи, че следвало да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите, посочени
от жалбоподателя, тъй като същите били логични, последователни и във взаимна
връзка. Счита, че при преценка на показанията на полицейските служители, следвало
да бъде отчетен факта, че те били професионално заинтересовани. Сочи, че в показанията
им, по отношение на лицето, спрямо което е приложена ПАМ, имало твърде много неточности
и липса на логика. Автомобилът бил спрян
пред обора и проверката била извършена там, но жалбоподателят не е управлявал в
този момент МПС, бил е извън него и не можело да му се вмени управление след
употреба на алкохол. Моли за решение в този смисъл.
Ответникът по жалбата – Е. М. К., младши автоконтрольор
към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Ардино, лично и чрез юрисконсулт Ч. оспорва изцяло
жалбата, като счита ЗППАМ за законосъобразна и обоснована. Моли съда да
отхвърли оспорването и присъди юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражения за прекомерност
на заплатеното възнаграждение за адвокат.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0238-000010/21.03.2023 г. на мл. автоконтрольор в
РУ –Ардино при ОД на МВР – Кърджали; Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0238-00009/21.03.2023 г. на мл. автоконтрольор в
РУ –Ардино при ОД на МВР – Кърджали; Справка за нарушител/водач - С.Ф.С.; Талон
за изследване с бл. № ***; Заповед № 292з-2/01.01.2022
г. на Директора на ОД на МВР – Кърджали; Наказателно постановление №
23-0238-000113 от 04.04.2023 г.,издадено от Началника
на РУ – Ардино; Акт Серия ** № ***, от 21.03.2023 г., издаден от мл. автоконтрольор в РУ – Ардино при ОД на МВР – Кърджали;
Писмо с рег. № 3286р-62169 от 01.12.2022 г. на Директор на ГД „Национална
полиция“; Справка за преминали последваща проверка на
представени средства за измерване – анализатори на алкохол в дъха, с рег. №
3286р-62168 от 01.12.2022 г.; Справка в Централна база – КАТ, изготвена на
06.04.2023 г.; Данни за апарат Dreger Alcotest
7510 – Резултати,
от 10.11.2022 г., се установява, че: На 21.03.2023
г., в 19.40 часа в ***, до *** (***), С.Ф.С. ***, е управлявал собствения си товарен
автомобил марка „***“ с рег. № ***, като при извършена проверка от служители на
РУ - Ардино при ОДМВР – Кърджали за употреба на алкохол с техническо средство DRAGER 7510
с фаб. № ***, е
било констатирано наличие на алкохол от 0.99 промила. На водача е издаден талон
за изследване № *** от 21.03.2023 г., в който е отразена отчетената стойност от
техническото средство – 0.99 % на хиляда. Талонът е връчен на жалбоподателя,
който го е подписал без възражения; Липсват доказателства С.С.
да е посетил ФЦСМП – *** и да му е вземана кръвна проба за химически анализ; На
С.Ф.С. е съставен и АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0238-000010/21.03.2023 г., издадена от Е. М. К. - младши
автоконтрольор към ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Ардино, на
С.Ф.С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6
месеца, при което са отнети СРМПС № *** и 2бр. регистрационни табели № ***. Заповедта
е издадена въз основа на съставения АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
По делото са разпитани
в качеството им на свидетели Ш. С. и С.С. – *** и ***
на жалбоподателя. В показанията си сочат, че на 21.03.2023 г. С.С. бил заедно с тях в обора им, находящ
се в околността на ***. Твърдят, че не са виждали същия ден жалбоподателят да
посещава кръчмата в селото, както и да пие алкохол. Св. Ш. твърди, че през
цялото време *** е бил в обора, а св. С., че при пристигането на полицаите ***
бил отвън. Сочи, че не е присъствала на самата проверка, но отишла до дома им,
за да вземе изисканите от полицаите документи.
В показанията си
свидетелят А.Д.Г. твърди, че на 21.03.2023 г., около 19.40 ч., получили сигнал,
че има лица, които употребяват алкохол и е вероятно да потеглят с автомобила
си. В този момент били в района на *** и забелязали автомобила, който с
включени светлини се отправял нагоре, по асфалтиран път, към една
селскостопанска постройка. Спрели водача и го изпробвали за алкохол, като
уредът отчел положителен резултат. Уточнява, че възприели лицето да излиза от
кръчмата, която била в съседство с мястото, където престоявали с патрулния
автомобил, след което потеглил с автомобила си. Подали му звуков и светлинен сигнал, като в
първия момент се колебаел, дали да спре, но впоследствие спрял, в близост до
стопанската му постройка, където отглеждал животни, на което място била
извършена и проверката.
При така установената по делото фактическа
обстановка, след преценка на допустимостта
на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира, че процесната жалба е допустима като подадена
в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването
на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по
същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е
законосъобразна.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата
на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със
Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с
която са определени да осъществяват
контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на
Министерство на вътрешните работи, като в заповедта изрично са посочени
областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична
дирекция на вътрешните работи/СДВР/.
Процесната заповед е издадена от компетентен
орган - младши автоконтрольор към ОДМВР - Кърджали, РУ - Ардино, оправомощен със Заповед № 292з-2/01.01.2022
г. на директора на ОДМВР Кърджали/л. 15/. По делото не са въведени доводи и липсват данни, че на 21.03.2023 г. издателят на заповедта
да е бил възпрепятстван да изпълнява
служебните си задължения. Видно
от изисканите и представени
доказателства: Разпореждане с УРИ № 238р-2425/20.03.2023 г. по описа на
РУ-Ардино; Информационна карта на наряда с рег. № 238р-2494/22.03.2023 г. и Служебна
бележка с рег. № 292р-17153 от 07.06.2023 г., към 21.03.2023 г. Е. М. К. е
държавен служител на длъжност в МВР - „***” в *** към РУ – Ардино при ОДМВР –
Кърджали като за времето от 06.00 часа на 21.03.2023 г. до 06.00 часа на
22.03.2023 г. е бил на работа, осъществявайки патрулно-постова дейност на територията, обслужвана от РУ – Ардино. С други думи,
оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0238-000010/21.03.2023 г., е издадена
от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – младши автоконтрольор към ОДМВР – Кърджали, РУ - Ардино, действал
по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № 292з-2/01.01.2022 г. на директора на ОДМВР Кърджали, с която, същият
е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в
предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и
правни основания за постановяването му и
при спазване на административнопроизводствените
правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията
на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо
което е наложена ПАМ. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. В диспозитива на оспорената заповед е
посочено правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, при
което е изписан словесно и текста на мярката, поради което е пределно ясно, каква
принудителна административна мярка е наложена, а именно: „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ – МПС с рег. № ***.
Въведеното
в АУАН и ЗППАМ словесно описание на административното деяние, не възпрепятства
установяването на нарушението по несъмнен и категоричен начин, респ. не води до
невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието, не води до ограничаване правото на защита на лицето,
спрямо което е наложена ПАМ, а не води и до неяснота на волята на
административния орган, издал процесната заповед.
Обстоятелството,
че АУАН и ЗППАМ са издадени от едно и също лице – младши автоконрольор
към ОДМВР - Кърджали не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
от горецитираните заповеди на министъра на вътрешните
работи и директора на ОДМВР – Кърджали се установява компетентността на посоченото
лице да издава АУАН за нарушения на ЗДвП, каквото е и процесното
и съответно, да издава ЗППАМ при наличие на хипотезата, предвидена в нормата на
чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП хипотеза.
В
оспорената ЗППАМ е конкретизиран и срокът на действие на принудителната мярка, а
именно: „за срок от 6 месеца“. Така отразеният срок е в съответствие с
минимално предвидения в разпоредбата на чл. 171, 2а, б. „б“ от ЗДвП, съгласно
която ПАМ от този вид се прилага от 6 месеца до една година.
На
следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б.„б“ ЗДвП/Изм.
- ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година
В
конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на С.Ф.С.
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – неспазване на забраната да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, за което нарушение му е съставен и АУАН серия ** № ***/***
г.
Съдът намира за установено
по делото, че на 21.03.2023 г., в 19.40 часа в ***, до *** (***), С.Ф.С. ***, е
управлявал собствения си товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, като при
извършена проверка от служители на РУ - Ардино при ОДМВР – Кърджали за употреба
на алкохол с техническо средство DRAGER 7510 с фаб. № ***, е било констатирано наличие на алкохол
от 0.99 промила, т.е. жалбоподателят е управлявал
собствения си товарен автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, а именно 0.99 на хиляда, установено с техническо средство. Това
обстоятелство се установява от приетите по делото писмени доказателства - Талон
за изследване с бл. № ***; Акт Серия ** № ***, от 21.03.2023 г., издаден от мл.
автоконтрольор в РУ – Ардино при ОД на МВР –
Кърджали; Справка за преминали последваща проверка на
представени средства за измерване – анализатори на алкохол в дъха, с рег. №
3286р-62168 от 01.12.2022 г.; Данни за апарат Dreger Alcotest
7510 – Резултати, които са еднопосочни и
непротиворечиви. Изцяло кореспондиращи с тях са и показанията на св. А.Г.,
който излага конкретни данни относно възприемането на жалбоподателя да се качва
на автомобила си и потегля с него в границите на ***, придвижването му до
ползваната стопанска постройка/обор/, в непосредствена близост до която е спрян
и му е била извършена проверката от контролните органи.
Във връзка с горното съдът не кредитира
показанията на свидетелите Ш. С. и С.С., които намира за недостоверни и необективни. В този
смисъл, съдът извършвайки преценката по реда на чл. 172 от ГПК, отчита
обстоятелството, че свидетелите са съответно *** и *** на жалбоподателя, поради
което се явяват пряко заинтересовани от изхода на спора и показанията им се
отличават с липса на обективност. На следващо място, свидетелите дават твърде
общи и уклончиви отговори на поставените им въпроси, от рода на: „не съм
видяла, не знам, не съм го питала..“, както и предоставят взаимно противоречиви
данни относно периода, в който С.Ф.С. е пребивавал на релевантната дата в
стопанката постройка – св. Ш. сочи, че *** бил през цялото време в обора, а св.
С., че *** отсъствал периодично от постройката от 30 минути до 1 час, като при
пристигането на полицаите бил отвън.
Правилно и законосъобразно процесната ПАМ е наложена на С.Ф.С., който е носител на
правото на собственост върху процесното МПС.
Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171,
т. 2а, б. „б“ ЗДвП, тъй като констатираното при
проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една
от мерките по чл. 171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е
било установено със съставения срещу жалбоподателя
АУАН и се установява от приетите
по делото доказателства,
поради което приложената
спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на
материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения –
безопасността на участниците в пътното движение, то наложената ПАМ се явява съобразена
и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по
пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
С други думи процесната принудителна административна мярка се явява в
съответствие с принципите, визирани в чл. 6 от АПК. Същата е съответна и
съразмерна с целта на закона, като с налагането й не се ограничават правата на жалбаподателя, респ. не се засягат права и законни интереси
в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В конкретния случай с прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.„б“ от ЗДвП са
постигнати целите на административната принуда, като наложената ПАМ е в съответствие
на установеното наличие на концентрация на алкохол в кръвта на С.Ф.. Липсват
основания да се приеме, че е допуснато нарушение на принципите, въведените в
чл. 6, ал. 4 във вр. ал. 3 от АПК.
Предвид горното, съдът намира, че извършените от административния орган действия по
издаване на оспорения акт, са законосъобразни и в съответствие с действащата нормативна
уредба.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0238-000010/21.03.2023
г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР –
Кърджали, РУ-Ардино, е
законосъобразна и обоснована.
Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед надлежно въведеното искане от
пълномощника на ответника за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал.
3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, в полза на ОД на МВР – Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.Ф.С. от ***, с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0238-000010/21.03.2023 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР – Кърджали, РУ-Ардино, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А,
б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА С.Ф.С. от ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на
ОДМВР – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на
100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.
Председател: