Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.08.2022 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1725/2018 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ. СГС е сезиран с молба от кредитора „Б.С.И.“ ООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Ф.“ ЕООД, а по реда на чл.629 ал.4 ТЗ като присъединен кредитор е конституиран Д.И.С.. Производството по молбата на „Б.С.И.“ ООД е прекратено с определение от 24.03.2021 г. и продължава да е висящо по молбата на кредитора Д.И.С.. Твърди се от кредитора С., че има качеството на кредитор на ответника по търговска сделка. Сочи се, че в негова полза съществува вземане в размер на 411 112 лв., което произтича от договор от 12.11.2015 г., по който „Ф.Ю.“ ООД е поел задължение да върне до 28.02.2016 г. предоставената сума от 490 000 лв. за оборотни средства. По силата на споразумение от 12.11.2015 г. ответникът „Ф.“ ЕООД се е задължил да встъпи в дълга на „Ф.Ю.“ ООД и да погаси задължението в размер на 411 112 лв. чрез разсрочено плащане до 30.06.2016 г. Поддържа се от кредитора, че ответникът се намира в състояние на неплатежеспособност, защото е спрял плащанията. Иска се от кредитора да се открие производство по несъстоятелност по отношение на ответника длъжник.
Ответникът длъжник е подал становище, с което оспорва молбата на кредитора С. с възражението, че в негова полза не съществува непогасено вземане. Сочи се от ответника, че молителят не е изпълнил задължението си по договора от 12.11.2015 г., защото не прехвърлил дружествените дялове в полза на А.Р.К..
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентите за ликвидност на ответника са със следните показатели : обща ликвидност за 2014 г. – 0,5655, 2015 г. – 0,5387, 2016 г. – 0,7708, 2017 г. – 1,3345, 2018 г. – 1,3439, 2019 г. – 1,7465 и 2020 г. – 2,1134; бърза ликвидност за 2014 г. – 0,1151, 2015 г. – 0,1651, 2016 г. – 0,2391, 2017 г. – 0,4862, 2018 г. – 0,4871, 2019 г. – 0,5938 и 2020 г. – 0,6888; незабавна ликвидност за 2014 г. – 0,0081, 2015 г. – 0,0075, 2016 г. – 0,0134, 2017 г. – 0,0050, 2018 г. – 0,0036, 2019 г. – 0,0648 и 2020 г. – 0,0476; абсолютна ликвидност за 2014 г. – 0,0081, 2015 г. – 0,0075, 2016 г. – 0,0134, 2017 г. – 0,0050, 2018 г. – 0,0036, 2019 г. – 0,0648 и 2020 г. – 0,0476; финансова автономност за 2014 г. – 0,3714, 2015 г. – 0,3986, 2016 г. – 0,4512, 2017 г. – 0,4519, 2018 г. – 0,4595, 2019 г. – 0,4524 и 2020 г. – 0,5505; за задлъжнялост за 2014 г. – 2,6922, 2015 г. – 2,5088, 2016 г. – 2,2165, 2017 г. – 2,2130, 2018 г. – 2,1763, 2019 г. - 2,2102 и 2020 г. – 1,8165.
Представен е договор от 12.11.2015 г., от който се установява, че между „Ф.Ю.“ ООД, Д.И.С. и А.Р.К. е постигнато съгласие за това, че „Ф.“ ЕООД има задължение към С. в размер на 490 000 лв. – дадени за оборотни средства, което следва да се погаси до 28.02.2016 г., а С. се е задължил след получаване на последното плащане, но не по-късно от 01.03.2016 г. да прехвърли на А.Р.К. 57 дружествени дяла от капитала на „Ф.“ ЕООД срещу сумата от 47,50 лв. Страните са се съгласили, че на С. се дължи и авансов дивидент от 106 548,37 лв.
Към договора е сключено допълнително споразумение от 31.03.2016 г., в което страните са постигнали съгласие, че С. е получил плащане на сумата от 199 000 лв., а остатъкът от задължението в размер на 411 112 лв. ще бъде погасен на разсрочено плащане до 30.06.2016 г. За обезпечение на задължението от 411 112 лв. „Ф.“ ЕООД е встъпил в чуждия дълг на „Ф.Ю.“ ООД.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 21.03.2018 г., в което се сочи, че „Ф.Ф.“ ЕООД е платил на Д.И.С. сумата от 20 000 лв. – по споразумение.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 22.07.2019 г., в което се сочи, че „Ф.Ф.“ ЕООД е платил на Д.И.С. сумата от 5 000 лв. – частично възстановена сума задължение на „Ф.Ф.“ ЕООД.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 01.04.2019 г., в което се сочи, че „Ф.Ф.“ ЕООД е платил на Д.И.С. сумата от 10 000 лв. – частично възстановена сума задължение на „Ф.“ ЕООД „Ф.“ ЕООД.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 05.03.2019 г., в което се сочи, че „Ф.Ф.“ ЕООД е платил на Д.И.С. сумата от 10 000 лв. – частично възстановена сума задължение на „Ф.“ ЕООД.
Представено е банково извлечение от сметка, в което се сочи, че „Ф.Ю.“ ЕООД е платил на Д.И.С. през периода 30.10.2015 г. – 25.05.2016 г. сумите от 10 000 лв., 20 000 лв., 10 000 лв., 10 000 лв., 14 000 лв., 50 000 лв., 45 000 лв., 20 000 лв., 50 000 лв., 10 000 лв., 10 000 лв., 10 000 лв., 4000 лв., 10 075 лв., 30 029,17 лв., 9,008,75 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е молба с правно основание чл.625 ТЗ, предявена по реда на чл.629 ал.4 ТЗ.
По допустимостта на молбата. Производството е било образувано по молба на кредитора „Б.С.И.“ ООД, но на 01.02.2019 г. не е било проведено първо съдебно заседание, защото производството е спряно на основание чл.229 ал.1, т.4 ГПК. След възобновяването на производството първо съдебно заседание е било проведено и приключило на 18.02.2021 г., когато е била докладвана подадената на 11.02.2021 г. молба с правно основание чл.629 ал.4 ТЗ на кредитора Д.И.С.. Доколкото съдебното заседание на 01.02.2019 г. не е било приключило, защото производството е било спряно, първото съдебно заседание след възобновяването на производството е проведено и приключило на 18.02.2021 г. Следователно молбата по чл.629 ал.4 ТЗ от 11.02.2021 г. е подадена в преклузивния срок - до приключване на първото заседание по делото /на 18.02.2021 г./.
Молбата по чл.629 ал.4 ТЗ е бил нередовна, но
с молба от 22.02.2021 г. и с молба от 04.03.2021 г. нередовностите
са отстранени – мотивите по т.1 ТР № 1 от 03.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г., ОСТК на ВКС.
По молбата на присъединения кредитор съдът по несъстоятелността дължи произнасяне, макар и да е бил направен отказ по молбата на първоначалния кредитор /определение № 129 от 16.03.2017 г. по ч.т.д. № 2620/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Според съда молбата по чл.625 ТЗ на кредитора С. е неоснователна. Това е така, защото молителят не се легитимира като кредитор, чието вземане срещу ответника произтича от търговска сделка.
Първата предпоставка за основателността на молбата по чл.625 ТЗ е обусловена от установяване на качеството на молителя, който е необходимо да е кредитор с вземане по търговска сделка. Само кредитор, чието вземане срещу ответника длъжник произтича от търговска сделка, а легитимиран да подаде молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Когато не се установи тази предпоставка, е безпредметно да се изследва финансовото състояние на предприятието на ответника длъжник.
По делото е представен договор от 12.11.2015 г., от който се установява, че между „Ф.Ю.“ ООД, Д.И.С. и А.Р.К. е постигнато съгласие за това, че „Ф.Ю.“ ООД има задължение към С. в размер на 490 000 лв. – дадени за оборотни средства, което следва да се погаси до 28.02.2016 г., както и задължение за авансов дивидент в размер на 106 548,37 лв., което следва да погаси до 21.12.2015 г., а С. срещу изпълнението на тези две парични задължения е поел насрещното задължение да прехвърли на А.Р.К. 57 дружествени дяла от капитала на „Ф.Ю.““ ЕООД, което следва да стори след получаване на последното плащане, но не по-късно от 01.03.2016 г. Посочено е, че цената възлиза на сумата от 47,50 лв., която е заплатена при сключване на договора.
Според съда този договор има качеството на предварителен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Ф.Ю.“ ООД. Този извод се налага от систематичното тълкуване на клаузите на т.3, на т.1 и на т. 2 от договора – чл.20 ЗЗД. Освен това в т.4 от договора страните изрично са признали, че той има качеството на предварителен договор за продажба на дялове.
В договора е посочено, че Д.И.С. е предоставил на „Ф.Ю.“ ООД сумата от 490 000 лв. – оборотни средства, но доколкото в договора изрично е уговорено, че изпълнението на задължението на Д.И.С. да прехвърли на А.Р.К. 57 дружествени дялове е под условие от изпълнението на задълженията по т.1 и по т.2 да се плати сумата от 490 000 лв. и от 106 548,37 лв., съдът на основание чл.20 ЗЗД приема, че тези парични суми представляват цената на дружествените дялове. Страните са се съгласили цената на дяловете да се плати не от купувача А.Р.К., а да се плати от „Ф.Ю.“ ООД. В този смисъл съдът приема, че „Ф.Ю.“ ООД е поело задължение да изпълни чужд дълг – да плати дължимата от А.Р.К. цена за продаваните от С. дружествени дялове.
Доколкото няма данни да е прието решение по чл.137 ал.1, т.3 ТЗ от Общото Събрание на съдружниците за разпределяне на печалба, съдът на основание чл.20 ЗЗД приема, че задължението на „Ф.Ю.“ ООД да плати „авансов дивидент“ в размер на 106 548,37 лв. по същество представлява задължение да се плати част от цената, дължима за продаваните от С. дялове.
В договора е посочено, че цената на дяловете възлиза на сумата от 47,50 лв., но според съда тази сума не може да представлява цената на дяловете, защото в договора изрично е посочено, че сумата е платена при сключването му. След като между страните е уговорено, че изпълнението на задължението на С. за прехвърляне на дяловете е обусловено от получаване на сумите в размер на 490 000 лв. и на 106 548,37 лв., няма никакво съмнение, че тези суми представляват цената на дяловете, които С. се е задължил да прехвърли. В този случай е налице „синалагматична“ връзка между задължението за плащане в полза на С. на сумите в размер на 490 000 лв. и на 106 548,37 лв. и задължението на С. да прехвърли дяловете след получаване на тези плащания.
По волята на страните прехвърлянето на собствеността върху дяловете е обусловено от изплащането на посочените по-горе суми, поради което задължението да се платят сумите има характер на престация да се плати продажна цена. След като изпълнението на дължимата парична престация е основание за изпълнение на престацията за прехвърляне на собственост върху дяловете, то паричното задължение има характер на задължение за плащане на цена по договор за продажба.
Двете взаимно обусловени престации са ясно обособени – едната престация е да се платят сумите в размер на 490 000 лв. и на 106 548,37 лв., а другата престация е да се прехвърли собствеността върху дяловете, което по категоричен начин сочи, че е сключен предварителен договор за продажба на дялове от капитала на „Ф.Ю.“ ООД. Ако цената на дяловете бе в размер на посочената в договора сума от 47,50 лв., то липсва основание изпълнението на поетото от С. задължение за прехвърляне на собственост върху дяловете да се поставя в зависимост от получаване на плащане на сумите от 490 000 лв. и от 106 548,37 лв., защото изрично в договора е посочено, че сумата от 47,50 лв. е платена при сключването му.
Обстоятелството, че задължението да се плати цената за дяловете е поето не от купувача на дяловете А.Р.К., а от „Ф.Ю.“ ООД, не рефлектира върху същността на договора, доколкото няма пречки страните по предварителен договор за продажба да уговорят, че паричното задължение за плащане на цената, което не е с оглед личността, ще се изпълни от лице, различно от купувача.
Водещо значение за правните характеристики на един договор имат естеството и характера на задълженията, както и връзката между тях. В случая са налице две насрещни задължения – за плащане на парична сума и за прехвърляне на собственост върху дялове, поради което облигационната връзка е породена от предварителен договор за продажба на дялове. Налице е престация за плащане на парична сума, срещу която е налице контрапрестация за прехвърляне на собственост върху дялове.
Договорът за продажба на дялове по чл. 129 ал. 2 ТЗ няма качеството на „търговска сделка“ и по отношение на
този договор нормата на чл. 293 ТЗ не
намира приложение
/решение № 25 от 10.06.2016 г. по т.д. № 3113/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 49 от 03.07.2017 г. по т.д. № 603/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Това означава, че и
предварителният договор за продажба на дружествени дялове няма качеството на „търговска
сделка“.
С допълнително споразумение от 31.03.2016 г. страните са постигнали съгласие, че С. е получил плащане на сумата от 199 000 лв., а остатъкът от задължението в размер на 411 112 лв. по договора от 12.11.2015 г. ще бъде погасено на разсрочено плащане до 30.06.2016 г. С това споразумение страните са внесли промяна в предварителния договор от 12.11.2015 г. и са приели, че прехвърлянето на дяловете ще се извърши, макар и да е платена само част то цената – сумата от 199 000 лв., а за остатъка са се съгласили задължението да се погаси на разсрочено плащане до 30.06.2016 г. Сключването на това споразумение, с което се преурежда въпросът с падежа на задълженията, по никакъв начин не променя характера, съдържанието и правните последици на договора от 12.11.2015 г., който има качеството на предварителен договор за продажба на дялове. Постигнато е съгласие, че макар и да е платена само сумата от 199 000 лв., прехвърляне на дяловете ще се извърши в деня на сключване на споразумението, а остатъкът от 411 112 лв. ще се дължи на разсрочено плащане до 30.06.2016 г. Задължението част от цената на дружествените дялове /411 112 лв./ да се плати след тяхното прехвърляне не променя характера на сключения на 12.11.2015 г. договор.
По силата на споразумението от 12.11.2015 г. ответното дружество е встъпило в паричния дълг на „Ф.Ю.“ ООД към С.. След като задължението на „Ф.Ю.“ ООД за плащане на цената на дружествени дялове на С. не произтича от търговска сделка, това означава, че и задължението по чл.101 ЗЗД на встъпилото в дълга ответно дружество не произтича от търговска сделка.
При тези факти съдът намира, че вземането на молителя срещу ответника не произтича от търговска сделка, поради което молбата с правно основание чл.625 ТЗ е неоснователна.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че след извършена от съда служебно проверка в ТР по партидата на „Ф.Ю.“ ООД се установи, че на 18.05.2016 г. е вписано прехвърляне на притежаваните от С. дружествени дялове, което обстоятелство произтича от сключен на 31.03.2016 г. договор за прехвърляне на дружествени дялове в полза на К.Ч.К.В този случай е налице неизпълнение на поетото от С. задължение, защото дяловете не са прехвърлени в полза на А.Р.К., а в полза на друго лице. Неизпълненото от продавача по предварителния договор задължение да прехвърли дяловете в полза на А.Р.К. представлява факт, който осуетява възникването на задължението да се плати цена от „Ф.Ю.“ ООД. Това означава, че не е възникнало и задължение за ответника, който е встъпил в дълга на „Ф.Ю.“ ООД.
Дори и да се приеме, че договорът от 12.11.2015 г. и споразумението към него имат характер на „търговска сделка“, в полза на С. не е възникнало вземане, защото той в отклонение от уговореното в споразумението от 31.03.2016 г. не е изпълнил задължението да прехвърли дружествените дялове в полза на А.Р.К.. Неизпълнението на задължението да се прехвърлят дружествените дялове в полза на А.Р.К. е основание ответникът да откаже да изпълни, защото в качеството на встъпил в дълга на „Ф.Ю.“ ООД, който дължи плащането на цената, има право на основание чл.127 ал.3 ЗЗД да направи възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД.
Следва да се спомене, че с прехвърляне от С. на дяловете в полза на лице, различно от А.Р.К., той се е поставил в състояние на невъзможност да изпълни задълженията си.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата с правно основание чл.625 ТЗ следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.И.С. срещу „Ф.“ ЕООД молба с правно основание
чл.625 ТЗ, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност поради
състояние на „неплатежеспособност“.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: