РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Враца, 04.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 21.07.2022г. /двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 211 по описа на АдмС – Враца за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано въз основа на жалба,
предявена от „Т.-К. **“ ЕООД ***, чрез *М.С.,
против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2019г., изх.№02-060-2600/6880 от 09.12.2021г. на Зам.Изпълнителния
директор на ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“ . С това
писмо жалбодателят е уведомен , че му е отказана
изцяло претендираната
от него субсидия в размер на 21225.91г.,
поради наложени санкции за бъдещ период.
Като обяснение за налагането на санкции е посочено обстоятелството, че
разликата между декларираните площи и установените след административни и/или
проверки на място надвишава 50% от действително стопанисваните площи.
В жалбата се сочи, че оспореното
уведомително писмо, е
незаконосъобразно, тъй като при издаването му неправилно е прието,
че за кампания 2019г. жалбодателят е допуснал нередности, водещи до пълен отказ
от субсидиране на извършваната от него дейност „Биологично земеделие“. Освен
това същото е немотивирано и от него не може да се направи извод как е
формирана волята на издателя му, както и
че липсва правно основание за издаването му, тъй като посочените в него
текстове от ЗПЗП не дават правна квалификация на нередностите, нито защо се
налагат точно в този вид и размер. Прави
се искане за отмяна на административния акт
и присъждане на разноските по делото. В с.з. и в писмено становище *М.С.
поддържа идентични съображения за незаконосъобразност на уведомителното писмо, като прави възражение,
че в съдебната фаза не може да се допълва административната преписка с доказателства, които не са били събрани преди
издаване на акта.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител *
Л.Х. в с.з. и в писмено становище я оспорва, като заявява, че законосъобразно на жалбодателя е
отказано плащане по мярка 11 за кампания 2019г. и му е наложена санкция в
посочения размер, тъй като не отговаря на условията поради нарушаване на базови
изисквания. Изтъкват се съображения, че действително наддекларираната
площ е повече от 50% спрямо установената допустима за подпомагане
площ. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Дружеството - жалбодател е подало общо заявление за подпомагане с УИН **** с вх.№19028432/25.04.2019г. /
допълнено на 10.05.2019г. и редактирано на 04.06.2019г./ за кампания 2019г.,
със заявени площи за подпомагане от 96.90ха по мярка 11 „Биологично земеделие“
направление „Биологично растениевъдство“, който период се явява четвърти от общия петгодишен период на подпомагане. При
извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП е установено, че за декларираните имоти не е
налице правно основание за ползването им, което ги прави наддекларирани.
Приемайки констатираните по-горе
несъответствия за неспазени базови
изисквания, административният орган е
отказал изплащането на субсидия за заявени площи, като е наложил санкция в размер на 21255.91лв. Неразделна част от оспореното
уведомително писмо са две таблици, в първата от които са вписани наддекларираните
площи и размера на санкцията, а във втората е отразено нулево плащане по
направеното заявление за 2019г. В съдебната фаза жалбодателят е
представил доказателства относно
наличието на сключени договори за
ползване на имоти, които представляват
правни основания за допускане на заявеното от дружеството подпомагане. Ответната страна е представила
доказателства относно начина на
определяне на площите, допустими за подпомагане.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че пред него е оспорен индивидуален административен акт, засягащ
права и законни интереси на жалбодателя като
участник в административното производство, независимо от
наименованието “Уведомително писмо”.
Видно от съдържането му, с него е формирано волеизявление, съгласно
което на жалбодателя
е наложена санкция за кампания 2019г. по направление „Биологично
растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Оспорването е извършено и в законоустановения преклузивен
срок. Писмото е получено от жалбодателя на 21.03.2022г.
по електронен път, а жалбата е депозирана на 24.03.2022г. с вх.№02-060-2600/6880#2 от същата дата, поради което същата се явява процесуално допустима.
Преди да разгледа основанията за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, съобразно задължението по
чл.168 ал.2 от АПК, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата
валидност. Съгласно чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП
оправомощеният орган да се произнесе по
заявлението за финансово подпомагане е Изпълнителният директор на Фонд
“Земеделие”, в качеството му на
Изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, като в ал.4 на същата разпоредба му е предоставена
възможността да делегира тези свои правомощия на Зам.-изпълнителните директори, което той е
сторил с представената по делото Заповед
№ 03-РД/2891#2/
16.06.2021г. с която е делегирал права
на Зам.-изп.директор П.С., който е и издател на
оспорения пред съда административен акт. С оглед изложеното оспореното
уведомително писмо се явява издадено от компетентен административен орган, в
кръга на предоставените му правомощия и в предвидената писмена форма, поради
което същото не е нищожно.
Оспореното Уведомително писмо обаче се
явява незаконосъобразно поради следните съображения:
На първо място административният акт не е мотивиран, в него
не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В
уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните
основания за извършеното санкциониране на
заявителя. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът
приема, че е налице наддеклариране на посочените за
подпомагане парцели, които дори не са конкретно посочени и то в
пълен обем. В самото уведомително писмо
не се сочи точно коя хипотеза в Таблица
№1 е послужила за налагането на санкция и
как е направено изчислението. Едва с жалбата се навежда довода, че намалението е извършено
въз основа на това, че за парцелите липсва правно основание. Посочването на парцелите в становищата
на ответника под формата на таблица,
не санира този пропуск на административния акт.
Действително, мотивите за издаване на уведомителното писмо могат да се съдържат в друг подготвителен акт, но в случая
единственото доказателство, на което се позовава ответника в представеното от
него становище от 31.03.2022г. е
резултатът от автоматичните
проверки, за недопустими площи.
Също така, като забележка е отразено, че
тези проверки са само във връзка с наличните към момента грешки във въведените
данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл.37 от ЗПЗП.
В оспорения акт не са посочени и
правните основания за издаването му. Посочената разпоредба на чл. 30 от ЗПЗП регламентира създаването, съдържанието и поддържането на електронна система с данни
за извършени през текущата година проверки, а разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП сочи
видовете проверки, които се извършват. Не са посочени разпоредбите, които са
нарушени, поради което съдът не може да осъществи съдебен контрол в тази насока.
Поради това уведомителното писмо следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, а делото следва да се върне като преписка
на административния орган за ново произнасяне, при което да бъдат изложени конкретни факти и правни основания за издаването
на акта, както и доказателства, с
които е извършено установяването на
нередностите на заявлението.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбодателя следва
да се присъдят направените от него деловодни разноски в размер на 1050 /хиляда
и петдесет/лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146
т.3 и т.4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане
по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за
кампания 2019г. изх.№02-060-2600/6880 от
09.12.2021г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените
указания.
ОСЪЖДА ДФ” ЗЕМЕДЕЛИЕ” ДА ЗАПЛАТИ на „Т.– К. ***“ ЕООД *** сумата
1050 / хиляда и петдесет / лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: