№ 14715
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110157039 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Първостепенният съд е сезиран с искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .
(ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт И. Г.. Ищецът „.“
ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. .,
находящ се в ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. Поддържа, че
ответниците са потребявали доставяната топлинна енергия през съответния период, но
не са я заплатили. Намира, че е налице облигационно отношение с тях в качеството им
на ползватели на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на съответните фактури на
интернет-страницата на ищеца. Като не е сторили това, ответниците изпаднали в
забава, поради което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в
исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове. Иска от съда да установи съществуването на парични задължения
на ответниците за стойността на доставената топлинна енергия, стойността на
услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две стойности.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Г. И. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес ., действуваща чрез
упълномощения процесуален представител С. Д. (обстоятелството, че процесуалният
представител е дъщеря на ответницата, се установява от документите, приложени на л.
51 – 52 от приложеното за послужване заповедно дело). Оспорва предявените срещу
нея искове като недопустими, защото през процесния период ползвател на недвижимия
имот бил ответникът Й. И. А.. Той бил пожизнен вещен ползувател на недвижимия
имот. Макар и Г. И. Д. да придобила правото на собственост върху недвижимия имот
на 12. 06. 2016 г. въз основа на възлагателно постановление, тя не била във владение
на имота през процесния период. Отрича също така да е подавала заявление-
декларация за открИ.не на партида на нейно име при топлопреносното предприятие.
Намира, че исковата молба освен това е нередовна, защото не бил посочен правилният
постоянен и настоящ адрес на Г. И. Д.. Излага доводи, че исковата молба е била
подадена след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Евентуално оспорва
количеството реално доставяна топлинна енергия. Прави евентуално възражение за
изтекла погасителна давност за част от претендирания период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Й.
И. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ., действуващ чрез назначения му
от съда особен представител адвокат Т. П.. Оспорва изцяло всички предявени срещу
него искове. Отрича да е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по
предявените искове, защото топлопреносното предприятие не е сключило
облигационен договор. Позовава се на молба-декларация от 19. 08. 2002 г., съгласно
която собственикът на 3/4 идеални части от недвижимия имот, И.н Й.ов А., е поискал
открИ.нето на индивидуална партида и е декларирал, че ще използва имота за
жилищни нужди. Прави евентуално възражение срещу претендирания от ищцовото
дружество размер на доставената топлинна енергия. Излага доводи, че сградата –
етажна собственост не е присъединена законосъобразно към абонатна станция и към
топлопреносната мрежа, че абонатната станция отговаря на всички технически
изисквания и да са налице изискуемите проектни, архитектурни и технически книжа.
Оспорва измервателният уред на абонатната станция да отговаря на
законоустановените технически изисквания, да е бил проверяван и да са му били
поставено холограмни стикери за годност. Отрича в имота да са били монтирани
отоплителни тела (а в сградата – елементи на сградна инсталация), а върху тях –
измервателни уреди, които да са били технически изправни да са отчитали реално
доставената топлинна енергия. Оспорва представените с отговора на исковата молба
писмени документи, както и редовността на воденото от ищцовото дружество
счетоводство. Във връзка с претендираните лихви върху главницата за топлинна
енергия се позовава на чл. 33, ал. 4 от общите условия, според който лихви се
начисляват само върху стойността на общата фактура след изготвянето на
изравнителните сметки. Отрича през съответния период да са били изготвени
изравнителни сметки и общи фактури, като прави извода, че не е изпаднал в забава.
Оспорва като недоказан размерът на претендираното възнаграждение за услугата
дялово разпределение. Отрича да е бил поставен в забава за заплащането на цената на
услугата дялово разпределение. Прави евентуално възражение за погасителна давност
за част от претендираните суми.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „.“
ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление .. С писмено изявление от 20. 06. 2024
г. заявява, че не оспорва така предявения иск и че го счита за основателен и доказан.
2
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с
документ за довнесена държавна такса в необходимия размер, съответства на
параметрите на издадената заповед за изпълнение и отговаря на останалите формални
изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея
искове са процесуално допустими. Във връзка с довода на ответницата Г. И. Д., че
исковата молба не била подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, първостепенният съд
трябва да отбележи следното. От приложеното за послужване заповедно дело се
установява, че указанията за предявяването на настоящите установителни искове са
били съобщени на заявителя-ищец на 02. 09. 2021 г. чрез Системата за сигурно
електронно връчване (л. 61 от заповедното дело). При това положение едномесечният
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е изтичал на съответния ден на следващия месец. Но 02. 10.
2021 г. е събота. Тогава важи правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК и срокът е изтичал на
първия следващ присъствен ден. Това е бил 04. 10. 2021 г., понеделник, когато
исковата молба е била подадена. Поради тези съображения срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК е спазен.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК осем субективно и обективно
кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение
на първата група искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване валидното възникване на облигационно отношение с ответниците, по
силата на което през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г. реално им е доставил
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. ., находящ се в ., на
стойност общо 3 393 лева и 12 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на
задълженията. По отношение на втората група искове в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно
отношение, свързано с осъществяването на услугата дялово разпределение, реалното
осъществяване на тази услуга, стойността на тази услуга, както и настъпването на
изискуемостта на задълженията за заплащането й. Що се отнася до третите и
четвъртите групи искове за установяването на съществуването на парични задължения
за обезщетения за забава, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване във връзка с тях, че е поставил ответниците в забава, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава. Предвид въведените от ответниците
възражения за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е освен това да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основания за
спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност спрямо всеки един
ответник.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на предявените
искове е наличието на валидно облигационно отношение между страните през
процесния период и свързано със съответния топлоснабден имот. Облигационното
отношение по доставянето на топлинна енергия за битови нужди може да възникне по
два начина – или по силата на закона с придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или
по силата на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползувател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение № 2 от
3
2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
В разглеждания случай от представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че през 1993 г. ответникът Й. И. А. дарил на сина си 3/4
от правото на собственост върху процесния недвижим имот, запазвайки правото да
ползва и обитава дарявания имот до края на живота си. През 2002 г. синът на
ответника А. подал до ищеца заявление-декларация за открИ.не на партида. През 2006
г. синът на ответника А. учредил договорна ипотека върху целия недвижим имот. По-
късно недвижимият имот бил изнесен на публична продан. В крайна сметка
ответницата Г. И. Д. закупила целия недвижим имот на публичната продан, като
възлагателното постановление влязло в сила 16. 06. 2016 г. Ипотеката е вписана след
вписването на договора за дарение, с който се учредява вещно право на ползуване
върху 3/4 от процесния недвижим имот, поради последното вещно право е
противопоставимо на ипотекарния кредитор. Публичната продан е дерИ.тивен
придобивен способ. Вещният ползувател може да противопостави вписаното си преди
ипотеката вещно право на ползуване на приобретателя по публичната продан (макар и
неприложима във времето към разглеждания случай, като източник на аргументация
тук може да се посочи новелата на чл. 498, ал. 3 ГПК).
При конкуренция между вещно право на ползуване и право на собственост
ограниченото вещно право на ползуване има предимство. Съгласно нормата на чл. 57
от Закона за собствеността вещният ползувател, а не собственикът, дължи
заплащането на разноските, свързани с ползуването на вещта, които включват и
стойността на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово
разпределение. Поради тези съображения при конкуренция между вещно право на
ползуване и право на собственост, съдебната практика приема, че пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по облигационното отношение за
доставянето на топлинна енергия е вещният ползувател, а не голият собственик.
Характерно за разглеждания случай е, че ответникът Й. И. А. е вещен ползувател не на
целия недвижим имот, а на 3/4 идеални части от него. По делото няма доказателства
да е било учредено вещно право на ползуване и за останалата 1/4 идеална част от
имота, която навярно е била придобита от сина му по наследство. От друга страна,
ответницата Г. И. Д. е придобила правото на собственост върху целия недвижим имот.
Ако с оглед на вече обсъдените доводи се изясни, че за 3/4 идеални части от правото
на собственост договорна отговорност пред топлопреносното предприятие следва да
носи вещният ползувател, т.е. ответникът А., то как следва да стоят нещата с
останалата 1/4 идеална част – кой от двамата ответници следва да носи договорна
отговорност за топлинната енергия, доставена за нея? В съдебната практика е прието,
че при подобно съпритежание на вещно право на ползуване върху идеална част от
недвижим имот и изключително право на собственост върху останалата идеална част
вещният ползувател и собственикът носят договорна отговорност разделно и
пропорционално на съответните идеални части – решение № 7382 от 1.11.2019 г. на
Софийския градски съд, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 17102/2018 г.;
решение № 262357 от 13.07.2022 г. на Софийския градски съд, IV – Е въззивен състав,
по в. гр. дело № 15552/2019 г. Поради тези съображения първостепенният съд приема,
че ответникът А. е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за 3/4 от
стойността на доставената през процесния период топлинна енергия, а ответницата Г.
И. Д. е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за останалата 1/4.
Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално доставената
спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия по искане на ищеца съдът
4
допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Съобразно експертното
заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално
издържано, процесният недвижим имот се намира в сграда – етажна собственост, която
е присъединена чрез две абонатни станции (за долна и горна зона) до топлопреносната
мрежа. През време на процесния период в топлоснабдения имот са били монтирани
четири отоплителни тела с уреди за индивидуално измерване, които са били отчитани
дистанционно. Наред с тях е било налице и едно отоплително тяло тип „щранг-лира“
без техническа възможност за оборудване със средство за индивидуално измерване,
поради което по отношение на това отоплително тяло топлинната енергия е била
служебно начислена в съответствие с изискванията на подзаконовата нормативна
уредба в областта на топлоснабдяването. Начислявана е и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване съгласно. Тъй като обаче съответното средство за
индивидуално измерване („водомер“) не е било с дистанционно отчитане и понеже не
е бил осигурен достъп за отчитането му през два отчетни периода, попадащи в
процесния период, количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
било служебно начислено на 140 литра на денонощие за един потребител.
Начислявана е освен това и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като
според вещото лице третото лице помагач вярно е изчислило тази топлинна енергия
съобразно съответната формула. Технологичните разходи са били приспадани.
Изчислената стойност от третото лице помагач на така установената топлинна енергия
е вярна. Във връзка с доводите за преминаване на метрологична проверка на
измервателното устройство на абонатните станции (едно общо за двете) трябва да се
добави следното. Според експертното заключение средството за търговско измерване е
е монтирано на 05. 10. 2015 г. и съответства на изискванията на правото на
Европейския съюз. Преминавал е периодични метрологични проверки на всеки 46
месеца вместо през 24 месеца, но въпреки това при последната метрологична проверка
не са били констатирани отклонения извън допустимите стойности. Така съгласно
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза общата стойност на
топлинната енергия, която е била доставена спрямо процесния топлоснабден имот през
време на процесния период, възлиза на 3 738 лева и 79 стотинки.
При това положение ищецът доказва реалното доставяне на топлинна енергия
през процесния период. Предвид квотите на съпритежаваните от ответниците права
техните задължения са както следва:
1. Й. И. А. – 2 804 лева и 9 стотинки;
2. Г. И. Д. – 934 лева и 70 стотинки.
Според данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което първостепенният съд също така кредитира като професионално,
пълно и ясно и обосновано, са били направени частични плащания на стойност общо
372 лева и 73 стотинки. Според вещото лице тези частични плащания са били
отнесени към погасяването на задълженията за процесния период и са били
съобразени при предявяването на исковете. Липсват данни кое лице е осъществило
плащанията, съответно чии парични задължения са били погасени чрез тях и за кой
промеждутък от процесния период. При това положение съдът е длъжен да приеме, че
тези частични плащания са послужили да погасят равни части от паричните
задължения на всеки един от ответниците, тоест били са погасени по 186 лева и 37
стотинки за всеки от тях. Така съдът приема за непогасени чрез плащане паричните
5
задължения за доставената топлинна енергия както следва:
1. Й. И. А. – 2 617 лева и 72 стотинки;
2. Г. И. Д. – 748 лева и 33 стотинки.
Предвид основателността на исковете за установяване на съществуването на
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, сбъдва се
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на направените от двамата
ответници възражения за изтекла погасителна давност. Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС,
паричните задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, съставляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за които намира приложение
специалната тригодишна погасителна давност. В дадения случай процесните парични
задължения са възникнали при действието на общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., при чието действие изискуемостта на
паричните задължения настъпва с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за
който тези задължения се отнасят (чл. 33, ал. 1). В разглеждания случай най-ранното
парично задължение е това за м. 05. 2017 г. и неговата изискуемост е настъпила с
изтичането на 45-дневния срок след края на този месец, т.е. изискуемостта му е
настъпила на 17. 07. 2017 г. (присъствен ден). От този момент е започнала да тече
приложимата тригодишна погасителна давност. Течението на тази погасителна давност
е било спряно през периода на извънредното положение, свързано с пандемията ковид-
19 по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. изм. ДВ, бр. 44 от 13. 05. 2020 г., в сила от 14. 05.
2020 г.). Така от 17. 07. 2017 г. до 13. 03. 2020 г. са били изтекли точно две години,
седем месеца и двадесет и пет дни, след което течението на погасителната давност е
било спряно. То е било спряно до отмяната на извънредното положение по силата на
пар. 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13. 05. 2020 г.) и е продължило да
тече от 22. 05. 2020 г. насетне. Заявлението за издаването на заповедта за изпълнение е
било подадено на 05. 03. 2021 г., т.е. девет месеца и единадесет дни след
възобновяването на спряната погасителна давност. Тогава (на 05. 03. 2021 г.) течението
на погасителната давност е било прекъснато и е било същевременно отново спряно на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. „б“ и чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
Вижда се обаче, че преди предявяването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение тригодишната погасителна давност за най-ранното претендирано парично
задължение, станало изискуемо на 17. 07. 2017 г., е била вече изтекла. Същото се
отнася и за паричните задължения за м. 6, м. 7, м. 8, м. 9 и м. 10 от 2017 г., падежът на
последното от които настъпил на 15. 12. 2017 г. Всички тези парични задължения са
погасени със специалната тригодишна погасителна давност дори при отчитане на
обсъденото спиране за периода на извънредното положение. За всички останали
парични задължения течението на погасителната давност е било прекъснато и те не са
били погасени. От данните от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза се установява, че размерът на погасените по давност парични задължения
за м. 5. 2017 г. – м. 10. 2017 г. е на стойност общо 17 лева и 9 стотинки. Предвид
квотите в съпритежаваните вещни права съдът трябва да приеме, че са били погасени
по давност парични задължения на ответника А. в размер на 12 лева и 81 стотинки,
6
съответно погасените по давност задължения на ответницата Д. са в размер на 4 лева
и 28 стотинки. Така в крайна сметка съдът приема за непогасени чрез плащане и
непогасени по давност следните парични задължения за стойността на доставената
топлинна енергия:
1. Й. И. А. – 2 604 лева и 91 стотинки;
2. Г. И. Д. – 744 лева и 5 стотинки.
С оглед на диспозитивното начало предявеният срещу ответника А. иск трябва
да бъде уважен изцяло, а този срещу ответницата Д. трябва да бъде уважен частично и
отхвърлен частично.
По отношение на исковете за установяването на задължения за обезщетения за
забава, начислени върху стойността на доставената топлинна енергия,
първостепенният съд приема следното. Както беше вече изтъкнато, изискуемостта на
паричните задължения съгласно приложимите общи условия настъпва с изтичането на
45-дневен срок от края на периода, за който те се отнасят. Все пак обаче обезщетение
за забава съгласно чл. 33, ал. 4 от тях се начислява само върху задълженията за
заплащане на топлинна енергия след реалното отчитане на средствата за търговско
измерване и дяловото изравняване, за които се издава т.нар. „обща фактура“. От
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
обезщетение за забава (мораторната лихва), начислено върху неплатените общи
фактури възлиза на 458 лева и 76 стотинки, а за погасените по давност месечни
задължения по прогнозни стойности обезщетение за забава не е начислявано (л. 136 и
л. 138 от делото). Предвид квотите в съпритежаваните вещни права обезщетенията за
забава се дължат от двамата ответници както следва:
1. Й. И. А. – 344 лева и 7 стотинки;
2. Г. И. Д. – 114 лева и 69 стотинки.
С оглед на диспозитивното начало съответният иск срещу ответника А. трябва
да бъде уважен изцяло. Същото се отнася и до съответния иск срещу ответницата Д..
Евентуалните възражения на ответниците за изтекла погасителна давност за тези
парични задължения са неоснователни. Това е така, защото началната дата на
обезщетенията за забава е 15. 09. 2018 г. и предвид изложените по-горе съображения
специалната тригодишна погасителна давност не е изтекла дори и за най-ранното
обезщетение за забава.
По отношение на исковете за установяването на съществуването на задължение
за стойността на извършваната услуга дялово разпределение, съдът намира следното.
Облигационното отношение по извършването на услугата дялово разпределение
възниква, когато потребителите на топлинна енергия за битови нужди от
присъединената към топлопреносната мрежа сграда-етажна собственост изберат лице,
което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключат договор с него. В дадения случай
съответните обстоятелства се доказват от представените с исковата молба заверени
преписи от протокол от общо събрание на етажната собственост и договор № 880/30.
09. 2002 г. между топлинния счетоводител и етажната собственост, приложени към
исковата молба (л. 27 – 39 и л. 43). Реалното извършване на услугата дялово
7
разпределение през време на процесния период се установява от експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът обсъди по-горе, както и
постъпилите данни от третото лице помагач (л. 140 и сл.). Що се отнася до стойността
на услугата дялово разпределение, която е била извършвана през процесния период, тя
се установява в размер на 7 лева и 49 стотинки от експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза. При това положение и предвид квотите в съсобствеността
ответниците дължат следните обезщетения за забава:
1. Й. И. А. – 5 лева и 62 стотинки;
2. Г. И. Д. – 1 лев и 87 стотинки.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че активната материалноправна
легитимация тъкмо на ищеца по иска за стойността на услугата дялово разпределение,
а не на третото лице помагач, произтича от чл. 22, ал. 2 от общите условия за
доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде споделена изолираната съдебна
практика на някои въззивни състави в противен смисъл. Във връзка с евентуалните
възражения за изтекла погасителна давност на двамата ответници тук трябва да бъде
отбелязано следното. Общите условия на ищеца не предвиждат срок, в който следва да
бъде изпълнено задължението за заплащането на стойността на извършената услуга
дялово разпределение. При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
според което длъжникът изпада в забава след получаването на поканата от кредитора.
Щом като изискуемостта и поставянето в забава са обусловени от получаването на
поканата, то съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
възникването на задължението. Задълженията за заплащането на стойността на
услугата дялово разпределение също са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД предвид вече цитираната тълкувателна практика и възникват в края на
всеки месец, в който е била осъществявана съответната услуга. При това положение
спрямо тях също се прилага специалната тригодишна погасителна давност. В случая
най-ранното задължение за стойността на услугата дялово разпределение се
претендира за м. 02. 2020 г. Предвид изложените по-горе съображения относно
спиранията и прекъсването на течението на погасителната давност следва да се
приеме, че погасителната давност за тези парични задължения, възникнали от 29. 02.
2020 г. насетне, не е изтекла. Тя успешно е била прекъсната с предявяването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение през 2021 г. Затова евентуалните
възражения за изтекла погасителна давност за тези задължения са неоснователни.
Що се отнася до исковете за обезщетения за забава върху стойността на
извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са
уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така
както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на
топлинната енергия). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и
изискуемостта настъпва след отправянето на покана до ответниците. В дадения случай
липсват данни ищецът да е отправял покана до ответниците за заплащането на
стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, поради което съответният иск за обезщетение за
забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът трябва да установи само
съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от
предявяването на заявлението до окончателното изплащане – законова последица от
предявяването на исковете (чл. 422, ал. 1 ГПК).
8
В обобщение, съдът намира, че следва да уважи едни от предявените искове
изцяло, други – частично, а трети – да отхвърли изцяло.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди пропорционално
разноски.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 127 лева и 20 стотинки.
Пропорционално на основателната част от заявлението длъжникът Й. И. А. трябва да
бъде осъден да заплати 95 лева и 38 стотинки, а длъжницата Г. И. Д. – 28 лева и 36
стотинки.
Длъжниците не са сторили и не претендират разноски за заповедното
производство, поради което такИ. не следва да им бъдат присъждани.
В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за
довнесена държавна такса в размер на още 208 лева и 52 стотинки, депозит за особен
представител на ответника А. в размер на 294 лева и 75 стотинки (тези разноски
трябва да бъдат поети пропорционално само от ответника А.), депозити за
възнаграждения на вещите лица в размер на общо 650 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение, което, предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна
сложност на спора съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева.
Така сторените разноски следва да бъдат поравно разпределени спрямо всеки един от
дванадесетте субективно и обективно кумулативно съединени иска, т.е. по 113 лева и
56 стотинки за всеки иск, предявен срещу ответницата Д., и по 187 лева и 25 стотинки
за всеки иск, предявен срещу ответника А.. Предвид изхода на делото по всеки един от
исковете, съдът трябва да осъди ответника А. да заплати разноски в размер на 561 лева
и 75 стотинки, а ответницата Д. трябва да бъде осъдена да заплати разноски в размер
на 326 лева и 73 стотинки.
Ответниците А. и Д. не са сторили разноски в първоинстанционното исково
производство, нито претендират такИ., поради което разноски не следва да им бъдат
присъждани.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата Г.
И. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .:
сумата 748 лева и 33 стотинки, представляваща цената на доставената топлинна
енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот топлоснабдения имот ап. .,
находящ се в ., през 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със законовата лихва от
05. 03. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 748 лева и 33 стотинки до пълния претендиран размер от
848 лева и 28 стотинки;
сумата 114 лева и 67 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на
9
топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2018 г. до 10. 02. 2021 г.;
и сумата 1 лев и 87 стотинки, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение, извършена през периода 01. 02. 2020 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със
законовата лихва от 05. 03. 2021 г. до окончателното изплащане,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
13406 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответницата Г. И. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес ., дължи на
ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 14 стотинки, представляваща мораторна лихва
за стойността на дяловото разпределение, начислена от 31. 03. 2020 г. до 10. 02. 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че Й. И. А. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .:
сумата 2 544 лева и 84 стотинки, представляваща цената на доставената
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот топлоснабдения имот
ап. ., находящ се в ., през 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със законовата
лихва от 05. 03. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата 344 лева и 2 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на
топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2018 г. до 10. 02. 2021 г.;
и сумата 5 лев и 62 стотинки, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение, извършена през периода 01. 02. 2020 г. – 30. 04. 2020 г., ведно със
законовата лихва от 05. 03. 2021 г. до окончателното изплащане,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
13406 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответникът Й. И. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес .,
дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 43 стотинки, представляваща
мораторна лихва за стойността на дяловото разпределение, начислена от 31. 03. 2020 г.
до 10. 02. 2021 г.
ОСЪЖДА ответницата Г. И. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес ., да заплати
10
в полза на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 28 лева и 36 стотинки,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 326 лева и 73
стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА ответника Й. И. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес .,
да заплати в полза на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., сумата 95 лева и 38 стотинки,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 561 лева и 75
стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ЕООД с
ЕИК ., седалище и адрес на управление ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11