Решение по дело №175/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 326 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Производството по делото е образувано по жалба на С.С.О. с ЕГН – **********, **** – Разград, срещу Заповед № РД-08-476 от 18.07.2023 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура–Разград, с която на осн. чл. 326 от Закона за съдебната власт на жалбоподателя е отказано заличаване на наложеното му дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № РД-8-413 от 11.07.2022 г., връчена на 12.07.2022 г.

В жалбата се оспорват констатациите на ответния орган като се твърди, че съгласно чл. 322 от ЗСВ дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта на административния ръководител, а съобразно чл. 326 от ЗСВ дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност, се заличава една година след изтърпяването му. Акцентира се, че заповедта за налагане на наказанието подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 323, ал. 2 ЗСВ. Сочи се, че с оглед цитираните норми и предвид обстоятелството, че заповедта за налагане на наказание му е връчена преди повече от година, наказанието следва да се счита заличено, поради което изложените съображения в оспорената заповед са неправилни. В тази връзка се моли за отмяна на заповедта и за връщане на преписката на ответния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Административният ръководител на Окръжна прокуратура-Разград не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор и да изрази становище във връзка с жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед № РД-08-413/11.07.2022 г. на Административния ръководител-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-Разград, на основание чл. 314, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ на С.С.О. *** е наложено наказание „забележка“ за това, че като наблюдаващ прокурор виновно не е изпълнил служебните си задължения за предприемане на конкретни действия по установяването на местонахождението и призоваването на свидетел по преписка № 1871/2017 г. на ОП-Разград, досъдебно производство ДП№330 ЗМ-164/2017 г., което е довело до неоснователно забавяне на производството (л.85-91).

Видно от приложената по делото разписка е обстоятелството, че заповедта за налагане на наказание е връчена на санкционираното лице на 12.07.2022 г.(л. 92).

В съответствие с изискването на чл. 314, ал. 3 ЗСВ административният ръководител на ОП-Разград е уведомил прокурорската колегия на ВСС за наложеното наказание, като ѝ е изпратил преписката и издадената заповед (л. 97-98). С решение по т. 12 по Протокол № 33/28.09.2022 г. на прокурорската колегия наложеното наказание е потвърдено (л. 110).

Решението на прокурорската колегия на ВСС е оспорено своевременно пред Върховния административен съд, като производството е във фазата на касационно оспорване пред петчленен състав по адм. д. № 5285/2023 г., което все още не е приключило (информация, предоставена от ВСС-л. 62).

Междувременно на 18.07.2023 г. С.О. е предявил искане до административния ръководител на ОП-Разград за произнасяне с нарочен акт относно заличаването на дисциплинарното наказание съобразно чл. 326 от ЗСВ поради изтичане на едногодишен срок от налагането му с връчването на Заповед № 413/2022 г.

Ответният орган е отхвърлил искането със Заповед № РД-08-476/18.07.2023 г. с мотива, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание все още не е влязла в сила, визирайки неприключилото производство по адм.д. № 5285/2023 г. на ВАС, поради което С.О. нито е търпял, нито е изтърпял наложеното наказание „забележка“.

Оспорването на посочената по-горе Заповед № РД-08-476/18.07.2023 е повод за инициирането на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 326, ал. 1 от ЗСВ дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност, се заличава една година след изтърпяването му. Ал. 4 на същата разпоредба предвижда възможност за предсрочно заличаване на наложеното наказание от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение и са изминали 6 месеца от налагането на наказанието. Видно е, че компетентността на административнонаказващия орган относно произнасянето по предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание е ограничена до изтичането на една година от изтърпяването му, тъй като след изтичането на този срок, заличаването настъпва по право.

В настоящия случай органът е сезиран с неясно искане – от една страна от него се претендира произнасяне с нарочен акт относно заличаването на дисциплинарното наказание, а от друга страна искането е обосновано с изтичането на едногодишния срок по чл. 326, ал. 1 от ЗСВ, при който заличаването настъпва ex lege и не е необходимо каквото и да е произнасяне, респ. формиране на воля от органа, наложил наказанието. В тази връзка ответният орган, в съответствие с чл. 30, ал. 2 от АПК, е следвало да изиска от подателя на искането да конкретизира дали претендира заличаване на дисциплинарното наказание, което по съществото си е конститутивен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, или извършването на административна услуга чрез издаването на удостоверителен документ за заличеното по право дисциплинарно наказание. И в двете хипотези обаче резултатът от произнасянето зависи от това дали е заличено по право наложеното дисциплинарно наказание.

Разпоредбата на чл. 322 от ЗСВ предвижда, че дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на наказаното лице на решението на пленума или на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет или от деня на връчване на заповедта на административния ръководител. В настоящия случай приложима е последната хипотеза, като наказанието следва да се счита наложено от датата на връчване на Заповед № РД-08-413/11.07.2022 г., т. е. от 12.07.2022 г., като от този момент се пораждат неблагоприятните последици в правната сфера на дисциплинарнонаказания магистрат. Обстоятелството, че заповедта е била оспорена, не променя този извод, тъй като съгласно чл. 323, ал. 2 ЗСВ, жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго. Липсват както доказателства, така и твърдения, че изпълнението на заповедта е било спряно от съда. Следователно, съгласно чл. 326, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарното наказание „забележка“ следва да се счита заличено по право след изтичането на една година от налагането му, или в случая това означава след 12.07.2023 г.

С издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № РД-08-476/18.07.2023 г. след заличаването по силата на закона на наложеното дисциплинарно наказание, ответният орган се е произнесъл при липса на материална компетентност, тъй като в случая същата е била ограничена в темпорален аспект до изтичането на едногодишния срок по чл. 326, ал. 1 от ЗСВ.

Така констатираната липса на компетентност несъмнено сочи нищожност на оспорената заповед (чл. 173, ал. 2 от АПК), която следва да бъде обявена, дори при липсата на искане за това (чл. 168, ал. 2 АПК). След отмяната на акта преписката следва да се изпрати на административния орган, който съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК да даде указания на жалбоподателя да конкретизира искането си и в зависимост от конкретизацията да се произнесе с нарочен акт, като прекрати производството съгласно чл. 56, ал. 1 АПК, ако от него се претендира извършване на заличаване на дисциплинарното наказание, или издаде поискания удостоверителен акт, ако искането е в тази насока.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с §1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 137 от ЗСВ Прокуратурата на Република България следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция възлизат на 10. 00 лева и са формирани от размера на платената държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-08-476 от 18.07.2023 г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура–Разград, с която на осн. чл. 326 от Закона за съдебната власт на С.С.О. с ЕГН – **********, **** – Разград е отказано заличаване на наложеното му дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № РД-8-413 от 11.07.2022 г., връчена на 12.07.2022 г.

Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на С.С.О. с ЕГН – **********, **** – Разград, направените по делото разноски в размер на 10.00 (десет) лева.

След влизане в сила на настоящото решение преписката да се изпрати на ответния орган, който в 1-месечен срок следва да предприеме действия съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд

Съдия: