Р Е
Ш Е Н
И Е № 91
гр. София, 15.07.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 173 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
М.Д.Г. от гр. З. е предявила срещу ЗД „Б” АД, ЕИК
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на
100 000 лева за причинени й неимуществени вреди – физически болки и
страдания, стрес, тревожност и нарушение на съня вследствие нанесени й телесни
увреждания – травматична фрактура на Л2 прешлен и фрактура на десен хумерус,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2018 год. на път ГП I 6, района
на 183 км /посока от гр. П. към гр. С./, по вина на П.З.Н., с ЕГН – водач на
лек автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с ДК № СА 2015 АН, със
застрахователна полица № BG/02/118000213881 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 03.02.2018
год. до 02.02.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.12.2018 год., до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 7
955.80 лева за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за
лечение вследствие на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска, 04.07.2019 год., до
окончателното й заплащане.
Претендира се и заплащане на адвокатско възнаграждение
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. К.Д. от САК.
С исковата молба се твърди, че на
21.11.2018 год. ищцата пътувала в лек автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с
ДК № СА 2015 АН – на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан,
когато водачът загубил контрол върху управляваното от него МПС, напуснал
платното за движение вдясно и се блъснал в крайпътен скат. Виновен за
настъпване на ПТП бил водачът на автомобила, който нарушил правилата за
движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него
МПС, поради което самокатастрофирал. Горното било отразено в съставения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50/21.11.2018 год.
Вследствие на инцидента ищцата получила травматични
увреждания и била приета за лечение в УМБАЛ „С“ АД – С., първоначално от
21.11.2018 год. до 30.11.2018 год. в Клиника по неврохирургия, а впоследствие
до 04.12.2018 год. – в Клиника по ортопедия и травматология, с диагноза
травматична фрактура на Л2 прешлен и фрактура на десен хумерус. Заради травмата
на лумбалните прешлени ищцата се подложила на оперативна интервенция с
поставяне на метална остеосинтеза – транспедикулна титаниева винтова стабилизация
на L1, L3, L4 ниво, а заради фрактурата на дясна раменна кост – на оперативна
интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, хумерус, скапула, клавикула.
Твърди се, че тежките травми, които е претърпяла М.Г.,
наложили постоянната помощ от близките й за извършване на всички дейности,
свързани с битовите и хигиенни й нужди.
Въпреки успешно проведените операции в лумбален отдел
и на дясна ръка, пострадалата изпитва силни болки в областта на счупванията,
оплаква се от почти липсващи движения в дясна раменна става и поясно, както и
от намалена мускулна сила. Болките налагат постоянен прием на обезболяващи
лекарства, пречат й да спи, създават постоянно неудобство у нея. С цел
подобряване на състоянието ищцата постъпила от 13.12.2018 год. до 20.12.2018
год. и от 31.01.2019 год. до 07.02.2019 год. за лечение в Отделение за
физикална терапия и рехабилитация при МБАЛ „П“ АД. Независимо от горното, и до
настоящия момент ищцата не се е възстановила напълно и продължава лечението си.
Твърди се, че инцидентът се отразява негативно и на
психиката на М.Г., която страда от нарушения на съня, понижено настроение и
тревожност вследствие стреса, предизвикан от ПТП. Пострадалата изпитва
постоянен страх, когато се налага да пътува в моторно превозно средство, което
обстоятелство прави изключително трудно превозването й до определените за
контролни прегледи и лечение места. Получените стресови посттравматични
състояния водят до нарушения в нормалния й социален живот и й създават трайни
препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Постоянната нужда
от помощ и съдействие на близките й създават у нея чувство за безпомощност и
малоценност, което се отразява негативно върху психиката и самооценката й. Пострадалата
страда и поради това, че заради тежките травми и необходимостта от дълъг
възстановителен период вкъщи няма да може да работи, което се отразява върху
емоционалното й състояние и доходите й.
Твърди се, заради оперативната интервенция на
лумбалните прешлени ищцата е следвало да закупи скъпоструващи консумативи на
обща стойност 4 560 лева, а заради оперативната интервенция на фрактурата на
дясна раменна кост – плака и винтове за фиксиране на рамото на стойност 1 980
лева. За горните разходи били издадени фактура № 10000112575/23.11.2018 год. и
№ **********/30.11.2018 год. от УМБАЛ „С“ АД – С.
Поради получените увреждания на ищцата се е наложило
да извърши и редица други разходи във връзка с проведеното лечение и
възстановяване от травмите, което удостоверява със следните фактури :
- фактура
№ **********/22.11.2018 год., издадена от „Б“ ЕООД на стойност 48.50 лева;
- фактура
№ **********/02.12.2018 год., издадена от „Б“ 2 ЕООД на стойност 11.30 лева;
- фактура
№ **********/04.12.2018 год., издадена от „В“ ЕООД на стойност 331 лева;
- фактура
№ **********/04.12.2018 год., издадена от „С“ АД на стойност 118.56 лева;
- фактура
№ **********/05.12.2018 год., издадена от ЕТ „Д“ на стойност 20.80 лева;
- фактура
№ **********/07.12.2018 год., издадена от „С“ АД на стойност 17.07 лева;
- фактура
№ **********/07.12.2018 год., издадена от „С“ АД на стойност 5 лева;
- фактура
№ **********/10.12.2018 год., издадена от ЕТ „Д“ на стойност 5 лева;
- фактура
№ **********/10.12.2018 год., издадена от „М“ ЕООД на стойност 10 лева;
- фактура
№ **********/13.12.2018 год., издадена от „М“ ООД на стойност 17.68 лева;
- фактура
№ **********/14.12.2018 год., издадена от „М“ ООД на стойност 5.60 лева;
- фактура
№ **********/17.12.2018 год., издадена от „С“ ЕООД на стойност 34.12 лева;
- фактура
№ **********/19.12.2018 год., издадена от ЕТ „Д“ на стойност 7.40 лева;
- фактура
№ **********/20.12.2018 год., издадена от МБАЛ „П“ АД на стойност 40.60 лева;
- фактура
№ **********/31.12.2018 год., издадена от ЕТ „Н“ на стойност 45.20 лева;
- фактура
№ **********/31.12.2018 год., издадена от ЕТ „Д“ на стойност 22 лева;
- фактура
№ **********/04.01.2019 год., издадена от „М“ ООД на стойност 12.55лева;
- фактура
№ **********/07.01.2019 год., издадена от „Б“ ЕООД на стойност 44.50 лева;
- фактура
№ **********/07.01.2019 год., издадена от „Б“ ЕООД на стойност 68.50 лева;
- фактура
№ **********/07.01.2019 год., издадена от ДКЦ „С“ ЕООД на стойност 44 лева;
- фактура
№ **********/08.01.2019 год., издадена от „М“ ООД на стойност 14.07 лева;
- фактура
№ **********/15.01.2019 год., издадена от МБАЛ „П“ АД на стойност 223 лева;
- фактура
№ **********/16.01.2019 год., издадена от „С“ ЕООД на стойност 19.07 лева;
- фактура
№ **********/31.01.2019 год., издадена от ЕТ „Д“ на стойност 35 лева;
- фактура
№ **********/07.02.2019 год., издадена от МБАЛ „П“ АД на стойност 40.60 лева;
- фактура
№ **********/13.02.2019 год., издадена от „С“ АД на стойност 20.39 лева;
- фактура
№ **********/24.02.2019 год., издадена от ЕТ „Д“ на стойност 41.10 лева;
- фактура
№ **********/01.04.2019 год., издадена от ЕТ „Д“ на стойност 60 лева;
- фактура
№ **********/04.04.2019 год., издадена от „М“ ЕООД на стойност 39.70 лева и
- фактура
№ **********/08.04.2019 год., издадена от „А“ ЕООД на стойност 13.40 лева.
Всички описани горе разходи възлизат общо на 7 955.80
лева.
Ищцата сочи, че за лекия автомобил марка „Пежо“, модел
„Боксер“, с ДК № СА 2015 АН, управляван при ПТП от деликвента, била сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застрахователна полица № BG/02/118000213881, валидна от 03.02.2018 год. до
02.02.2019 год., т.е. към датата на ПТП,
21.11.2018 год.
Твърди се, че М.Г. депозирала писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № ОК-873115/13.12.2018 год. по описа на ЗД
„Б” АД, по която до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ за окончателно
произнасяне по претенцията застрахователят не се е произнесъл, което обуславя интереса от предявяване на настоящите
искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.409 от КЗ.
С писмения отговор на и.м. ответникът е оспорил
исковете като неоснователни, а искът по чл.432, ал.1 от КЗ – и като завишен по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях. Оспорват се твърденията по и.м. за виновност на водача на
катастрофиралото МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и за вида и продължителността на
твърдените търпени от ищцата болки и страдания и продължителността на
възстановителния процес. Прави се възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от бездействието на ищцата, за която се
сочи, че е пътувала в автомобила към момента на ПТП без поставен обезопасителен
колан.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените
с исковата молба и с молба от 03.02.2020 год. на ищцата констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с № 50 от 21.11.2018 год., издаден от ОД на МВР – С., РУП
– гр. П., в същите е отразено настъпило
ПТП на път ГП I 6, района на 183 км /посока от гр. П. към гр. С./, с
участието на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с ДК № СА 2015 АН, с
водач П.З.Н. с ЕГН. Отразено е, че поради неизяснени причини водачът е загубил
контрол върху управлението на МПС, напуснал платното за движение вдясно и се
блъснал в крайпътен скат, като вследствие на удара са причинени телесни
увреждания на пътник в автомобила – ищцата М.Г.
От
показанията на свидетеля Петър З.Н., водачът на катастрофиралия автомобил, се
установява, че с микробус „Пежо Боксер“ превозвал работници до керамичния завод в М. Било
около 7.30 – 7.45 часа сутринта, пътували осем човека в посока от с. Ч. към с.
М. М.Г.а била на предната дясна двойна седалка, до вратата. На нейната седалка
имало монтиран предпазен колан, но М. не го била поставила. Бусът се движил с
около 70 км/ч, имало мъгла и било хлъзгаво. Преди един завой водачът натиснал
спирачката за да намали скоростта, колата се подхлъзнала, продължила направо и
влязла в канавка край пътя, като се ударила в насрещния скат. При удара пострадали
М. и още един пътник. Ищцата не можела да стои права, била много уплашена и я
превозили с линейка до болница.
От заключението по назначената
КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдения горе
констативен протокол за ПТП и показанията на св. Неделев, се установява следния
механизъм на настъпване на ПТП :
На 21.11.2018 год. около 7.45 часа по първокласен път № 6 от
републиканската пътна мрежа в посока от гр. Пирдоп към гр. С. се е движил
автомобил „Пежо Боксер”, тип фургон, с ДК № СА 20 15 АН, управляван от П.З.Н.
Във фургона допълнително са били монтирани седалки за превозване на пътници. В
микробуса са пътували пътници, включително и ищцата, която е седяла на
седалката до водача. Тази седалка е предназначена за водача и още двама
пасажери, като ищцата е седяла до дясната врата на автомобила.
Платното за движение в зоната на ПТП е било двупосочно, с по една лента за
движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична
непрекъсната линия „М1”. В зоната на произшествието в действие са били пътен
знак „А2” - „Опасен завой наляво” и пътен знак „В 24” - „Забранено е
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош. Асфалтовото покритие е било
мокро.
Придвижвайки се по описания начин, автомобилът в началото на хоризонталната
крива не е следвал траекторията на платното за движение и не е навлязъл в
кривата, а е продължил праволинейното си движение, видно от описаните в
протокола за оглед „следи от преминаване на гуми”, при което е навлязъл в
дясното крайпътно пространство и с дясната си странична част се е ударил в
крайпътен скат.
Експертизата
дава заключение, че техническият анализ на описания по-горе механизъм на възникване и развитие
на ПТП дава основание да се направи извода, че причините за ПТП не са от
технически характер и би следвало да се търсят в субективните действия на
водачът на автомобила „Пежо Боксер” с ДК № СА 20 15 АН, който в зоната на ПТП
не е контролирал пътното превозно средство, което управлява.
От заключението по назначената
СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по
делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
пострадалата М.Г. е получила следните травматични увреждания – фрактура на тялото на Л2 прешлен
с костен фрагмент в гръбначния канал и фрактура на шийката на дясната раменна
кост. От представената по делото епикриза
№ 1211 към ИЗ № 26991, издадена от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „С“ АД –
С., се установява,
че ищцата е постъпила на лечение на 21.11.2018 год. в клиниката като пострадала
при ПТП като пасажер с оплаквания от силни болки в кръста, които не се
разпространяват към долните крайници, както и със силни болки в дясната ръка. Подложена
е била на оперативно лечение, при което е извършена декомпресивна ламинектомия
с отстраняване на костни фрагменти от предно епидурално пространство; метална
транспедикуларна стабилизация на Л1-ЛЗ-011 № 692 от дата 23.11.2018 год. Изписана
е с подобрение на 30.11.2018 год. с диагноза: Травматична фрактура на Л2, фрактура
на десен хумерус.
От представената по делото епикриза към ИЗ № 27654, издадена от Клиника по ортопедия и травматология
при УМБАЛ „С“ АД – С. се установява, че Георгиева
е постъпила на лечение на 29.11.2018 год. в клиниката и подложена на оперативно
лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на
фрактурата. Изписана е с подобрение на 04.12.2018 год. с диагноза: Фрактура на
шийката на дясната раменна кост.
СМЕ сочи, че описаните травматични увреждания на
ищцата представляват по своя характер високоенергийна травма и са в причинна
връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. В резултат на травмата
пострадалата е изпитвала значителни по интензитет и продължителност болки и
страдания, които са били най-силни в началото, като постепенно са намалели и
отзвучали. Към момента и до живот ще се наблюдават такива при физическо
натоварване или при промяна на времето. Срокът за възстановяване на фрактурата
на поясния прешлен е 12 месеца, а на дясната раменна кост – 2-2.5 месеца. След
приключване на възстановителните процеси състоянието на пострадалата няма да
бъде такова каквото е било преди травмата – ще се наблюдават ограничения в
движенията на гръбнака в поясния отдел, които ще бъдат доживот.
В.л. дава заключение, че извършените от ищцата разходи
в общ размер на 7 955.80
лева, описани в и.м., са свързани с проведеното лечение на причинените от
пътнотранспортното произшествие травматични увреждания и последващия
възстановителен период, т.е. били са необходими с оглед лечението и възстановяването
на ищцата.
От обсъденото горе заключение на КСМАТЕ се
установява, че фрактурата на тялото на Л2 с костен фрагмент в гръбначния канал се
дължи на ударно въздействие, ориентирано по хода на гръбнака, при което се е
фрактурирало тялото на поясния прешлен с отчупването на костен фрагмент към
гръбначния канал. Фрактура на шийката на дясната раменна кост се дължи на силен
директен удар в областта на рамото. При отчитане конкретния механизъм на
пътнотранспортното произшествие са налице условията, при които констатираните
увреждания могат да бъдат получени и при наличието на поставен обезопасителен
колан, като в конкретния случай коланът не може да ограничи или намали тежестта
на уврежданията. Фрактурата на гръбнака е получена при излизането на автомобила
от пътното платно и удара му в ската, като същевременно дясното рамо може да се
удари в разположената в съседство колонка на автомобилното купе.
От
показанията на свидетелката Е.Г., дъщеря на ищцата, се установява, че майка й
работила в „Пролайф технолоджи“ в с. М. и дотам пътувала от Златица с автомобил
на фабриката. На 21.11.2018 год. претърпяла ПТП на път за работа, свидетелката
я видяла пред Бърза помощ, откъдето я откарали с линейка до Окръжна болница в С.
Първоначално трябвало само да й гипсират ръката, която била счупена, но след направени
рентгенови снимки се оказало, че има и счупен втори лумбален прешлен. Лекарят от
неврохирургията на „Св. Анна“ й казал, че счупването било много сериозно,
самият прешлен бил раздробен и се налагало операция. Майка й претърпяла две оперативни
интервенции – за раменната кост и за прешлена – със седем дни разлика. В
Окръжна болница престояла около две седмици, дъщеря й постоянно я посещавала, а
след изписването й в къщи й оказвала непрекъснато помощ, тъй като била напълно
зависима от чужди грижи – за хранене, за придвижване, за тоалет. През м. декември
започнала рехабилитационни процедури за раздвижване на ръката, но през цялото
време изпитвала силни болки и приемала обезболяващи. Спяла само по четири-пет
часа на вечер, станала изключително изнервена, повишавала тон без повод, което
контрастирало с предишното й поведение – преди била много спокойна. Според
свидетелката майка й не се е възстановила напълно – вече не се нуждае от
помощни средства за придвижване, но не може да прави нормални движения със снагата
и да вдига тежки предмети.
От
извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния
център на Гаранционен фонд се установява, че за автомобила с ДК № СА 2015 АН, управляван при ПТП от Петър Златков
Неделев, била сключена със ЗД „Б” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № BG/02/118000213881, валидна от
03.02.2018 год. до 02.02.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 21.11.2018 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Мария Димитрова Георгиева – вх. №
ОК-873115/13.12.2018 год. по описа на ЗД „Б” АД, при ответника била образувана ликвидационна
преписка по щета, по която до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят не се е произнесъл.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на М.Д.Г.
– вх. № ОК-873115/13.12.2018 год. по описа на ЗД „Б” АД, по която застрахователят
не се е произнесъл до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и
писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по
несъмнен начин, че единствената причина
за настъпването на описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на водача
на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с ДК № СА 2015 АН – П.З.Н., който в зоната на ПТП не е
контролирал пътното превозно средство, което управлява, същото е напуснало
пътното платно и се е ударило в насрещен скат.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания,
причинени при ПТП на ищцата – фрактура на тялото на Л2 прешлен с костен фрагмент в гръбначния канал и
фрактура на шийката на дясната раменна кост,
са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП – П.Н.
Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен
начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по
пътищата от този водач, регламентирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.“.
Установена бе и причинната връзка между горните
нанесени на ищцата телесни увреждания и търпените нея физически болки и
страдания в хода на възстановителния процес.
По делото бе установен и последният
елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя
по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството,
че за автомобила марка „Пежо“, модел „Боксер“, с ДК № СА 2015 АН, управляван
при ПТП от П.З.Н., е била сключена със ЗД „Б” АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица №
BG/02/118000213881, валидна от 03.02.2018 год. до 02.02.2019 год., т.е. към
датата на ПТП, 21.11.2018 год.
Доказан по основание, първият
от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания, трайно затрудняване на
движенията на снагата и на дясната ръка на пострадалата, стрес, тревожност и
нарушение на съня й като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични
увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е
била на 48 години, като с оглед естеството на получените от нея наранявания не може
да се очаква пълно възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението
по назначената СМЕ, неоспорено от страните, е категорично – след
приключване на възстановителните процеси състоянието на пострадалата няма да
бъде такова каквото е било преди травмата – ще се наблюдават ограничения в
движенията на гръбнака в поясния отдел и болки при физическо натоварване или
при промяна на времето, които ще бъдат доживот.
От друга страна, съдът
кредитира като обективни и
безпротиворечиви показанията на свидетелката Е.Г., дъщеря на ищцата, която
сочи, че майка й търпяла силни болки и битови неудобства по време на болничното
лечение и в хода на възстановителния период у дома – приемала обезболяващи, не
можела да прави нормални движения със снагата и да вдига тежки предмети,
станала стресирана и изнервена и загубила съня си.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на М.Д.Г. увреждания налагат определяне на обичайния
определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени
неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а
именно – обезщетение в размер на 40 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 100 000
лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
която със своето бездействие да е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат – като е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Видно
от неоспореното от страните заключение на КСМАТЕ, при отчитане конкретния механизъм
на пътнотранспортното произшествие са налице условията, при които
констатираните увреждания могат да бъдат получени и при наличието на поставен
обезопасителен колан, като в конкретния случай коланът не може да ограничи или
намали тежестта на уврежданията.
Върху сумата от 40 000 лева съдът на осн. чл.409
от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 10.01.2019
год. В случая лихва се дължи не от датата на депозиране на застрахователната
претенция, както е претендирано с и.м., а от датата, на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.1 от КЗ – 15 работни дни от
датата на завеждане на писмената застрахователна
претенция на ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ – 13.12.2018
год., доколкото не бе установено, че с претенцията не са били представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително да са били изискани
от застрахователя.
Предявеният втори обективно
съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за лечение на причинените й увреждания при
горното ПТП, е изцяло доказан по основание и размер, поради което съдът следва
да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 7 955.80 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска, 04.07.2019 год., до
окончателното й заплащане – съобразно заявения петитум за началния период на
претенцията за лихва. По делото по несъмнен начин бяха установени както вида и
размера на направените от ищцата разходи за лечение вследствие на причинените й
телесни увреждания, така и обстоятелството, че същите са в причинна връзка с
нанесените й травми – извършването им е било наложително с оглед лечението и
възстановяването на ищцата.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 425/30.07.2019 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е
била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то
с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения
размер на исковете – ДТ в размер на 1 918.23 лева, както и изплатените разноски
от бюджета на съда в размер на 500 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ и КСМАТЕ.
В
хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни или деловодни разноски
и такива не следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от
представения в с.з. на 30.06.2020 год. договор за правна помощ от 13.02.2020
год., сключен между ищцата и адв. К.М.Д. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – в размер на 2 000 лева /при минимален размер от
1 968.67 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 47 955.80 лева /, като осъди
ответника да заплати тази сума на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение няма основание за начисляване на ДДС. Определянето на горния
размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените заседания /две/ и извършените процесуални
действия /разпити на свидетели, изслушани заключения по две експертизи и др./.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 400 лева – внесен депозит за
възнаграждение на в.л. по назначената КСМАТЕ, като не е удостоверил заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. С оглед на горното и
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва
да се осъди да заплати на ответника сумата от 222.31 лева, съставляваща
разноски съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ ЗД „Б” АД, ЕИК да заплати на М.Д.Г. от гр. З., ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 2,
вх.А, ет.2, ап.21, с ЕГН, по банкова сметка
IBAN BG42UNCR75271096302411, сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лв./,
съставляваща обезщетение
за причинени й неимуществени вреди – физически
болки и страдания, стрес, тревожност и нарушение на съня вследствие нанесени й
телесни увреждания – травматична фрактура на Л2 прешлен и фрактура на десен
хумерус, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2018 год. на път ГП I
6, района на 183 км /посока от гр. П. към гр. С./, по вина на П.З.Н., с ЕГН –
водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с ДК № СА 2015 АН, със
застрахователна полица № BG/02/118000213881 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД „Б” АД, валидна от 03.02.2018
год. до 02.02.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2019 год., до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния
му предявен размер от 100 000 лева /сто хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ ЗД „Б” АД, ЕИК да заплати на М.Д.Г. от гр. З., ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 2,
вх.А, ет.2, ап.21, с ЕГН, по банкова
сметка IBAN
BG42UNCR75271096302411, сумата от 7 955.80 лева /седем хиляди деветстотин
петдесет и пет лв. и осемдесет ст./, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – направени разходи за лечение
вследствие на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 04.07.2019
год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „Б” АД, ЕИК
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата
от 2 418.23 лева /две
хиляди четиристотин и осемнадесет лв.и двадесет и три ст./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА ЗД „Б” АД, ЕИК да заплати на адв. К.М.Д. от САК, с ЕГН, с личен номер **********, със служебен адрес
гр. С., ул. „Адриана Будевска“ № 17, сумата от 2 000 лева /две хиляди лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М.Д.Г.
от гр. З., ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 2, вх.А, ет.2, ап.21, с ЕГН, да заплати на ЗД „Б” АД, ЕИК сумата
от 222.31 лева /двеста двадесет и
два лв. и тридесет и една ст./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :