№ 374
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110113828 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.01.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 13828 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ю. М. Д., с ЕГН **********, от гр.
**********************, срещу „С.В., с ЕИК *********, *****************************,
представлявано от В.Б.Т., за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи сумата от общо 926,12 лв., представляваща главница, начислена по партида с
абонатен № ********** за имот, находящ се на адрес: гр. **********************, от
която: сумата от 397,50 лв., начислена за периода от 15.05.2018 г. до 15.02.2019 г., поради
погасяване на вземането па давност, и сумата от 528,62 лв., начислена за периода от
16.02.2019 г. до 06.10.2021 г., поради липса на облигационни отношения, претендира
направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответното
дружество претендирало от него сума за доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадъчни води за клиентски № ********** за периода от 15.05.2018 г. до 06.10.2021 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. **********************. Оспорва дължимостта на
претендираните суми, като твърди, че за периода от 15.05.2018 г. до 15.02.2019 г.
претендираната сума в размер на 397,50 лв. е погасена по давност, като излага подробни
съображения за погасяване на вземането па давност, позовава се на съдебна практика. Също
така твърди, че за периода 16.02.2019 г. до 06.10.2021 г. не дължи на ищеца сумата от 528,62
лв. поради липса на облигационни отношения. Излага съображения, че с покана от
20.10.2021 г. ответното дружество претендирало сума от общо 926,12 лв. за доставена
питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника „С.В.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск
по основание и размер. Твърди, че в базата данни е създаден клиентски № ********** за
имот, находящ се на адрес: гр. **********************, с титуляр Ю. М. Д.. Също така
твърди, че показанията се отчитат по реда на общите условия, както и че ищецът е
потребител на предоставяните от ответника услуги по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Не оспорва претенцията за сумата от 397,50 лв. за погасяване на
сумата по давност за периода от 15.05.2018 г. до 15.02.2019 г. Сочи, че погасените по
давност задължения продължават да съществуват като естествени такива и не могат да бъдат
отчислени от счетоводните книги. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна
практика. Моли съда да отхвърли претенцията за сумата от 528,62 лв. като неоснователна,
2
претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Писмо с изх. № О/Ж-1353 от 06.10.2021 г.,
изпратено от ответника до Ю. Д. се установява, че на името на посоченото лице е била
открита партида с клиентски № ********** за обект на адрес: гр. *******************. От
представения заверен препис от фактура № ********* от 20.12.2021 г., издадена за
клиентски № ********** на името на ищеца, се установява, че за периода от 10.11.2021 г. до
13.12.2021 г. задълженията са в размер на 46,97 лв., като предходните задължения са в
размер на 957,58 лв., а задълженията за лихва за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. са
в размер на 7,72 лв.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че начислените задължения за ВиК услуги по партида с клиентски №
********** за периода от 20.04.2018 г. до 20.10.2021 г. всички фактури са платени с
изключение на фактура № ******** от 23.08.2021 г. на стойност 926,12 лв. Вещото лице
също така установява, че с посочената фактура са били извършени корекции и фактуриране
за стари водомери с номера *********** и ********* и нови номера ********* и
***********.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „С.В. е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот притежава ищецът. По
делото е безспорно установено, че на името на ищеца е била открита партида за клиентски
№ ********** за обект, находящ се на адрес: гр. *******************. Спори се наличието
на договорни отношения между страните, извършването на доставка на ВиК услуги и техния
размер.
Съгласно публикуваните на сайта на „С.В. Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В., ищцата се явява потребител на ВиК услуги
през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 71, ал. 1 от
Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма в срок от 30 дни
след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не
3
са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложения за условия,
различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни
отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 7, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ищеца както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства,
стойността на доставените ВиК услуги възлиза на 1 721,80 лв. за периода от 13.03.2018 г. до
13.10.2021 г., като неплатена е останала сумата от 926,12 лв. по фактура от 23.08.2021 г. За
съда се налага извод, че между страните са били налице договорни отношения. За пълнота
следва да се посочи, че от приетата по делото справка се установява извършени от ищеца
плащания за доставена ВиК услуги за периоди, предхождащи и следващи процесния период.
Съобразно със събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е
задължен към ответното дружество за сумата от 926,12 лв. за периода от 15.05.2018 г. до
09.08.2021 г. По делото липсват данни какъв е бил размерът на задълженията на ищеца за
периода от 16.02.2019 г. до 06.10.2021 г. Ето защо за съда се налага извода, че исковата
претенция за сумата от 528,62 лв. и за периода от 16.02.2019 г. до 06.10.2021 г. следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
За пълнота следва да се посочи, че предявяването на претенция за погасяване на
вземането по давност за предходен период е по съществото си признание за наличие на
договорни отношения именно за предходния период, в каквато насока са и събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът следва да се произнесе и по претенцията за недължимост на сумата от 397,50
лв., представляваща главница за периода от 15.05.2018 г. до 15.02.2019 г., поради изтекла
погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението за плащане на доставени ВиК услуги представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
4
Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.
Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2022 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец януари 2019 г. От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че за периода от 20.04.2018 г. до 20.10.2021 г. всички фактури са платени с изключение на
фактура № ******** от 23.08.2021 г. на стойност 926,12 лв., като с посочената фактура са
били извършени корекции и фактуриране за стари водомери с номера *********** и
********* и нови номера ********* и ***********. Липсват доказателства за кои периоди
и на какви стойности са били старите задължения, които са били префактурирани с
посочената от вещото лице фактура, доколкото периодът е от 15.05.2018 г. до 09.08.2021 г.,
за част от който, а именно до месец януари 2019 г. вземанията на ответника са погасени по
давност. Нещо повече: в исковата молба липсват наведени твърдения в тази насока. Ето
защо исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира,
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на направеното искане от ответника за присъждане на направените по
делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК се явява основателно,
съразмерно на отхвърлените искови претенции, като в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 350 лв., от която: сумата от 250 лв. – платено възнаграждение за вещо
лице и сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от Ю. М. Д., с ЕГН **********, от гр.
**********************, срещу „С.В., с ЕИК *********, *****************************,
представлявано от В.Б.Т., за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи сумата от общо 926,12 лв., представляваща главница, начислена по партида с
абонатен № ********** за имот, находящ се на адрес: гр. **********************, от
която: сумата от 397,50 лв. /триста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ , начислена
за периода от 15.05.2018 г. до 15.02.2019 г., поради погасяване на вземането па давност, и
сумата от 528,62 лв. /петстотин двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, начислена
за периода от 16.02.2019 г. до 06.10.2021 г., поради липса на облигационни отношения.
ОСЪЖДА Ю. М. Д., с ЕГН **********, от гр. **********************, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.В., с ЕИК *********, *****************************, представлявано от
В.Б.Т., на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/,
5
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6