РЕШЕНИЕ
гр.София,
09.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря Ем.Вукадинова и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 4 545 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В
исковата молба на С.Г.Я., гр.София се твърди, че същата е пострадала като
пешеходец при ПТП, настъпило на 10.12.2013 г.на бул.”Президент Линкълн”,
гр.София при предприетото от нея пресичане пред спрелия автобус на градския
транспорт, от който е била слязла, по вина на водача на специално МПС – багер
марка „Комацу” с ДК № ******– А.С.А., който е нарушел грубо правилата за
движение по пътищата по чл.65 ЗДвП, чл.15 и чл.20 ЗДвП, както и разпоредбите да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата. Поддържа се и
че в резултат на инцидента ищцата е получила множество телесни повреди: линейно
счупване на тилна кост, контузия и кръвонасядане в тилно-теменната част на
главата, контузия на мозъка – три пъти е изпадала в безсъзнание и травматичен
субдорахноидален кръвоизлив, във връзка с които същата е дълго време е имала
световъртеж, гадене, повръщане, ограничен словестен контакт, изпитвала е страх
и болки, които продължава да изпитва и към този момент; не е можела да учи, да
се натоварва умствено, да гледа телевизия и да чете, което й е пречело при
подготовката й за училище; че над една година е била лишена от радостите на
ранната момичешка младост, както и че и за в бъдеще ще продължава да търпи последиците
от деликта. Сочи и че отговорност за причинените й неимуществени вреди трябва
да поеме ответната страна като застраховател по З.ължителна застраховка
„Гражданската отговорност“ на виновния за инцидента водач на багер „Комацу” с
ДК № ******по полица № 03110002632384 със срок на действие от 15.11.2013 г. до
14.11.2014 г.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди З. „Б.В.И.Г.” АД да й заплати
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП в размер на
60 000,00 лева, при признато от ищцата 25 % съпричиняване на вредоносния
резултат, заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното
заплащане на сумата, и направените по делото разноски. Представя писмена
защита.
Ответникът – ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, *** оспорва изцяло предявения иск – и по
основание, и по размер, като навежда съображения, че представените с
исковата молба доказателства не разкриват в достатъчна степен механизма на ПТП,
обстоя-телствата, при които е настъпил същият и действията на участниците в
него, както и че липс-ва вина на водача на пътно-транспортната машина за
настъпилото произшествие. Излага доводи и че заявената претенция от една страна
е недоказана по размер, а от друга – че пос-ледният е силно завишен и не
съответства на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, трай-ната съдебна
практика, момента на настъпване на увреждането и конкретните съществуващи
обстоятелства, като оспорва и дължимостта на искането за заплащането на законна
лихва от датата на деликта. Релевира и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата – с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД,
поради това, че е предприела внезапно и несъобразено с пътната обстановка
пресичане на пътното платно, с което сама се е постави-ла в опасност и е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Претендира
заплащане-то на разноски по производството.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно раз-поредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, което е отразено и
в доклада на съда по чл.375, ал.1 ГПК във връзка с чл.146, ал.1, т.4 ГПК, че на
10.12.2013 г. около 15,20 ч. в гр.София на бул.”Президент Линкълн” в района на автобусна
спирка на Градски транспорт е настъпило ПТП с участието на багер марка „Комацу”
с ДК № С 04232, управляван от – А.С.А., и пешеходеца С.Г.Я., ЕГН ********** – обстоятелства, които се потвърждават и от
представените в процеса заверени копия на констативен протокол № К-1143 от
10.12.2013 г. на ОПП-СДВР и протокол за оглед на местопроизшествие от
10.12.2013 г. на ОПП-СДВР със скицата и фотоалбума, неразделна част от него.
В
първия визиран акт е отразено и че инцидентът е станал в района на спирка №
2141-ЦГМ; че багер „Комацу” се е движел по бул.”Президент Линкълн” с посока на
движение от ул.”Промишлена” към ул.”Феникс”; че за същия е представена
застраховка „ГО” в „Булст-рад” по полица № 03113002632384 със срок на валидност
от 15.11. 2013 г. до 14.11.2014 г., както и че при произшествието е пострадала
пешеходката, която е настанена в „Пирогов” с работна диагноза: контузия на
мозъка и фрактура на черепа. Във втория протокол с приложе-нията към него подробно
са описани и документирани констатациите на изготвилия го орган относно
състоянието на пътното платно и неговите параметри в района на инцидента; наличната
пътна маркировка; състоянието на МПС след събитието и липсата на спирачни и
други следи на пътното платно.
Прието
е и постановление от 18.07.2014 г. на Софийска районна прокуратура /СРП/,
гр.София, с което е прекратено наказателното производство по досъдебното производство
№ 11615/2013 г. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр.№ 49732/2013 г. по описа на СРП, водено
срещу А.С.А. за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2 във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК във връзка с чл.24, ал.1,
т.9 НПК и чл.343, ал.2 НК, поради изразено желание от пострадалата С.Г.Я. и
нейната майка да не се водят наказателно производство срещу водача на багера.
Настъпването
на процесното събитие между посочените участници, се потвърждава и от събраните
в процеса по искане на ответната страна гласни доказателства: показанията на свидетеля А.С.А. – водач на участвалия в него багер.
При
разпита му г-н А. поддържа и че същият се е движел с управлявания от него
колесен багер по бул.“Линкълн“ в кв.“О.К.“, гр.София във второто платно, в
лявата лента – втората, в неговата посока на движение – в посока „Околовръстен
път“, като е бил тръгнал от бул.“О.К.“, а автобусът е бил спрял на спирката в
дясната лента /като е пояснил, че там пътното платно е било от 4 ленти – по две
във всяка посока/, със скорост не повече от 15 км/ч.; че същият почти вече
отминавайки спрелия автобус, задницата само е оставала на багера, когато с
периферното си зрение е видял, че е изтичало момиче, дете при което веднага е
„рипнал” на спирачките, но тъй като и тя е тичала, се е ударила с ръце в
спрелия багер /подпряла ли се е, ударила ли се е в гумата/ и е паднала на
земята; че когато в-ече се е явил на предния край на автобуса е видял с
периферното си зрение как детето е изти-чало пред автобуса.
Твърди
и че детето е било отстрани пред рейса, който е бил „Икарус“ – от големите,
съчленените; че тъй като се е движил с 15 км/ч., като е „рипнал” на спирачките,
е спрял … 5 см. сигурно; че веднага е излязъл, две жени са дотичали от
тротоара, хванали са момичето и са го пренесли на тротоара, като веднага са се
обадили на тел.112 за линейка, който е дошла бързо, както и полиция, натоварили
са момичето и са заминали за „Пирогов“.
Сочи
и че багерът е бил със запалени светлини; че е имал буркан, а отзад на самата
стрела – триъгълните знаци, които показват, че е бавнодвижеща се машина, както
и че същият мисли, че бурканът е бил включен, но не е сигурен; че е минало
време, но мисли, че е бил включен.
Депозира
показания и че времето е било сухо, но за платното не си спомня; че детето е пресичало
от дясно наляво; че е забелязал детето, когато се е изравнил с предната част на
автобуса; че муцуната на багера е дълга напред и седалката се пада в задната му
край, същият няма как да види дали тя се е оглеждала; че тя е изтичала, когато
той се е изравнил с нея; че я е видял с
периферното си зрение – странично, не пред кофата; че когато я е видял с
перифер-ното си зрение тя вече е била на платното, била е почти до багера; че там
не е имало ушире-ние за спирка, а автобусът спира на самата лентата; че в
района около 50-60 м. по-назад има светофар, както и че там, където е пресичало
момичето, не е имало маркировка за пресичане.
По
делото е допусната и изслушана авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от
вещото лице инж.И.Т..
Съгласно
заключението на АТЕ на вещото лице инж.Т., депозирано на 18.10. 2016 г., процесното
произшествие е настъпило в светлата част на денонощието, на прав пътен участък
с добра видимост, на път – състоящ се от две платна, разделени с двойна
непрекъс-ната линия, предназначен за двупосочно движение на превозните средства,
като за всяка посока имало по две пътни ленти, като багерът се е движел в лявата
пътна лента в посока към Околовръстния път на гр.София със скорост на движение
20 км/ч., приближавайки към авто-бус, спрял на спирка на масовия градски
транспорт /МГТ/, за да се слязат и качат пътници в него. В същото време
пострадалата пешеходка предприема пресичане на платното за движе-ние на
бул.”Президент Линкълн” пред спрелия автобус, от дясно наляво за посоката на
багера. Пешеходката след като е преминала по пътната лента на спрелия автобус,
е навлязла в лявата пътна лента, по която се е движел багера. В този момент
багерът е бил пред пешеходката, като предната му част е била преминала през
продължението на траекторията на движение на пешеходката. Пешеходката се е
ударила в страничната дясна част на багера, след което тялото й е паднало назад
по гръб на платното, при което падане, същата е получила травмите в тилната
част на главата, посочени в медицинската експертиза. Водачът на багера е
реагирал чрез аварийно спиране, като се е установил в близост до мястото на
удара, като впоследствие е бил преместен на около 5 м. напред в дясната пътна
лента, като в момента на удара от техническа гледна точка най-вероятно багерът
е бил в движение и след това е спрял аварийно.
Видно
е и че мястото на удара по широчината на платното за движение на бул.”Пре-зидент
Линкълн” е на около 3 м. вляво от десния бордюр за посоката на движение на
багера, а по дължината – в близост до табелката, указваща спирка на МГТ; че
водачът на багера, движещ се със скорост 20 км/ч. не е имал техническа
възможност да предотврати настъпва-нето на ПТП чрез аварийно спиране; че преди
настъпването на ПТП пострадалата пешеходка се е движила пред спрелия автобус,
поради което водачът на багера не е имал възможност да я забележи, тъй като
автобусът е ограничавал видимостта му към нея; че от момента, в който
пешеходката е станала видими за него до мястото на удара, което е било около 1
– 1,5 м., пе-шеходката се е движила около 1 секунда, което време е съизмеримо с
времето за реакция на водача и той не е имал време да приведе багера в режим на
аварийно спиране.
В
разглежданото доказателство е обоснован извод и че преди ПТП пострадалата
пе-шеходка се е движела пред спрял автобус, при което същата не е имала
възможност да вижда приближаващия се от лявата й страна в лявата пътна лента
багер, тъй като автобусът е ограни-чавал видимостта й към него; че пешеходката
не е имала възможност да вижда и чува шума на двигателя на процесния багер
преди да предприеме пресичане на булеварда; че същата е имала възможност да
забележи за първи път багера в момента, в който е преминала изцяло пред
автобуса и то ако е погледнала наляво за посоката й на движение.
Относно
разстоянието
между кабината, където се е намирал водачът, и предната част на кофата на багера,
по реда на
чл.200, ал.2 ГПК инж.Т. е пояснил, че тъй като не е имал такава задача не е
измервал въпросното разстояние, но същото е около 2 - 3 метра, по-скоро 3
метра; че по принцип, за да се определи дали пешеходката може да чува или не
шума на двигателя на багера, трябва да се извърши акустична експертиза, но това
го правят най-вече, когато има автомобил със специален режим с пуснати сирени;
че в случая действително багерът издава по-силен шум, но когато пешеходката не го
вижда, тя не може да определи, че този шум е точно от тази посока; че дори и да
го чува, същата не може да определи, че е багерът и да предприема действия; че когато
премине пред автобуса и вече ако се огледа, дали го чува или не е без значение,
тъй като от самото оглеждане тя би могла да го види и да не предприема
пресичане.
С
оглед взетите становища по предмета на спора, в производството е безспорно меж-ду страните, че процесното
МПС е било застраховано при ответното дружество по задължи-телна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № 0311300- 2632384 от 05.11.2013
г със срок на покритие: 15.11.2013 г. – 14.11.2014 г., както и че послед-ната е
имала действие към момента на произшествието, които обстоятелства се
потвърждават и от удостоверените в констативния протокол на СДВР данни.
За
изясняване на делото от фактическа страна по същото е представена от страна на
ищцата епикриза по ИЗ № 42552 за периода от 10.12.2013 г. до 16.12.2013 г. на
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, Клиника по Неврохирургия и е допуснато изслушването
на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице д-р Х.М. –
неврохирург въз основа на данните от събраните в производството писмени
доказателства и личен преглед на ищцата от 10.03.2016 г. От приетото заключение
на СМЕ се установява, че при процесното събитие С.Я. е получила черепно-мозъчна
травма /ЧМТ/, съдържаща следните компоненти: ▪ контузия на мозъка;
▪ кръвоизливно-контузионни промени челно двустранно; ▪ линейна
фрактура на тилната кост на черепа вдясно; ▪ фрактура на черепната основа
в област-та на задна черепна ямка; ▪ травматичен кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки и ▪ контузия и подкожен кръвоизлив в тилната област на
главата, които травмени увреждания имат катего-рична причинно-следствена връзка
с процесното ПТП.
Видно
е и че мозъчната контузия с фрактура на свода и основата на черепа по своята
медико-биологична характеристика представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота; че тези травмени увреждания са причинили на
пострадалата интензивни болки и страдания за срок от два месеца, умерени до 3-4
месеца и продължаващи в по-лека степен до момента на експертизата през
м.03.2016 г. – периодично главоболие по анамнестични данни.
Констатира
се и че възстановителният период при ЧМТ с характер на процесната, продължава
до 2-3 години, в който период са възможни различни усложнения, така както и в
значително по-късен такъв; че към момента няма клинични и документални данни за
някои от тези възможни усложнения у ищцата, при бележката, че до момента не е
извършвано електро-енцефалографско изследване изобщо, а последното
невроизобразително изследване /КТ/ е от м.01.2014 г.; че съобщените
анамнестични данни при прегледа за раздвижени стойности на кръвната захар след
инцидента, менструални промени и наддаване на тегло биха могли да са израз на
диенцефална увреда, свързана с ЧМТ, но в това отношение са необходими
допъл-нителни специализирани изследвания и консултации.
В
откритото съдебно заседание вещото лице д-р Х.М. е пояснил, че под израза:
„травми с характер на процесната“ е имал предвид, че травмата е тилна, в
тилната област на главата, които винаги протичат по-тежко; че пострадалата няма
изявена стволна симптоматика, за да може да се приеме, че е контузия на мозъка е
тежка степен, което значи, че същата е средна степен; че мозъчните контузии и
на ЧМТ се разделят по различни кла-сификационни степени; че понеже никъде в
документацията не е описана оценка по
Глазгоу, затова не е дал по тази скала класификационен признак, както и че с
тези характеристики, които е описал, мозъчната контузия в случая е средно-тежка.
Посочено
е още и че в случая няма данни за диенцефална увреда, а вещото лице е
посочило същата само като вариант недоказан; че в отговор № 3 са описани възможни услож-нения, които могат да настъпят,
както в изминалия период досега, така и в следващите годи-ни, като една
травматична епилепсия може да настъпи и след 10 г., но към настоящия етап няма
данни за такива усложнения; че има едно главоболие само, което не е потвърдено
от обективни изследвания, като експертът е конкретизирал, че при всеки човек
може да има гла-воболие, дори и при млади хора.
При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен
материал, съдът намира, че са налице условията за частичното ангажиране на отго-ворността
на ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, с която норма
е признато правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разг-леждания
риск – собственикът на МПС и всеки ползващ го на законно основание водач /чл. 257,
ал.2 КЗ
отм./, е отговорен по правилата на чл.45 и сл. ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото му се обезщетение в границите на застраховател-ната сума, опре-делена
в договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.223, ал.1 КЗ /отм./.
Безспорно
се установи в процеса от събраните писмени и гласни доказателства във връзка с
осъществяването на инцидента и изслушаното заключение на АТЕ, че на 10.12.2013
г. се е реализирало ПТП – предмет на спора; че същото е настъпило в резултат на
виновните действия на водача А.С.А. при управлението на багер марка „Комацу“ с ДК
№ ******– презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не бе оборена в производството от
страна на ответника, чието поведение от друга страна се явява и противоправно,
тъй като това лице – в качеството му на водач на МПС, е нарушило правилата за
движение по пътищата, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП,
чл.65 ЗДвП и чл.116 ЗДвП, установяващи за водачите на МПС задълженията: с поведението
си на пътя да не поставят в опасност живота и здравето на хората; при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с характера на движе-нието и с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
пред-видимо препятствие; да направят всичко възможно, за да намалят скоростта
или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението; при движе-ние в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо
пътно превозно средство от означе-на с пътен знак трамвайна, тролейбусна или
автобусна спирка водачът на нерелсово ППС е длъжен своевременно да намали
скоростта, за да може в случай на необходимост да спре, както и да бъдат
внимателни и предпазливи към пешеходците, особено към децата. Безс-порно е, че при
спрял на спирка на ЦГМ автобус от линия на градския транспорт би могла да
възникне опасност за движението и то съществена от нерегламентирано пресичане
на път-ното платно пред и зад автобуса на бързащи да се качат или слезли от
него пътници или други пешеходци, но при избирането на скоростта му на движение
водачът на багера не се е съобра-зил с тези обстоятелства, както и с факта, че вследствие
на параметрите на автобуса и конст-руктивните особености на багера, в резултат
на които мястото на водача е изтеглено по-назад, същият не е имал видимост към
платното за движение пред спрелия автобус, с което се е ли-шил от възможността
на намали скоростта си или да спре преди мястото на инцидента при приближаване
на предната част на автобуса. Не може да се приеме, че в случая е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като едно от условията за прилагането на
този институт, е водачът да не е нарушил установено в закон задължение. След
като допуснато противоправно поведение, с което водачът сам се е поставил в
положение да не може да прео-долее вредните последици – случайно деяние не е
налице /в т.см. и решение № 146/11.03.2005 г. по н.д.№ 592/2004 г. на ВКС, ІІ
НО, решение № 437/09.11.2011 г. по н.д.№ 2186/2011 г. на ВКС, ІІ НО и др./.
Доказано
бе от приложената медицинска документация и ангажираната СМЕ, че при инцидента
от 10.12.2013 г. ищцата е получила инвокираните травматични увреждания – с
изключение на твърдяното трикратно изпадане в безсъзнание, за което по делото
не са налице никакви данни; че вследствие от тези увреждания са й били
причинени неимуществени вреди: различни по интензитет и продължителност болки,
страдание и неудобства, както и че последните са пряко и непосредствено
следствие от настъпването на обсъжданото деяние.
Съществуването
на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на института на
непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД, както и на действащ към 10.12.2013
г. валиден застрахователен договор по
риск „Гражданска отговорност“, сключен с ответника в качеството на
застраховател на виновния за деянието водач на багер „Комацу“, при чието
неправомерно използване са причинени доказаните в процеса увреди на ищцата,
обуславят основателността на предявения от последната иск по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за заплащане на обезщетение за тяхното възстановяване.
По
силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, която с оглед на факта, че не е абстрактно понятие, се
оп-ределя за всеки случай поотделно въз основа на всички относими към него
обективно същест-вуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Изхождайки
от изложеното и вземайки предвид: момента на настъпване на разглеж-даното
събитие през м.10.2013 г.; социално-икономическите условия в страната към този мо-мент,
обуславящи обществения критерий за справедливост към визирания етап от
развитието на страната; възрастта на пострадалата към същия период: 15 г. и 9
м.; броя и вида на получе-ните увреждания в областта на главата, обусловили
наличието на средно-тежка мозъчна контузия; начина, времетраенето и степента на
възстановяване на получените увреждания – продължително, за срок от около 6 м.,
без инвазивни интервенции, без трайни остатъчни явле-ния и усложнения към
настоящия момент; вида и интензитета на преживените болки и страда-ния,
съгласно заключението на СМЕ – интензивни в първите 2 м., умерени до 3-4 м. след
това и продължаващи в по-лека степен и към момента на експертизата, изразяващи
се в периодич-но главоболие; претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер в рамките на възстановителния период, в т.ч. и тези, свързани с усвояването
на учебния материал; обстоя-телството, че в период от няколко години /2-3 г./ след
травмата при рязка промяна на времето и висока влажност е възможно пострадалата
да има неприятни усещания до явна болка в мяс-тото на счупването; преживения
шок от събитието, както и негативното отражение на инци-дента върху начина на
живот и психо-емоционалното състояние на ищцата в тази ранен етап от нейното
развитие, СГС, І-во ГО, 11 състав приема, че на С.Я. в съответствие с
прогласения в чл.52 ЗЗД
принцип на справедливостта следва да се определи обезщетение за неимуществени
вреди във връзка с процесното събитие в размер на 65 000,00 лева, който се
покрива изцяло от лимита по полицата на виновния водач.
На
основание чл.51, ал.2 ЗЗД визираната сума следва да бъде намалена на 39 000,00
лева, тъй като с поведението си ищцата е допринесла съществено за настъпването
на вредо-носния резултат, което
съпричиняване съдът приема за 2/5. Въпреки, че наблизо /на 50-60 м. преди
мястото на удара/ е имало кръстовище, на което С.Я. е могла да пресече
безпрепятствено, същата е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за това място, при ограничената видимост към съседната пътна лента
/с което е нарушила забраната на чл.114, т.2 ЗДвП/, и е продължила движението
си в последната след излизането й пред автобуса, въпреки че е разполагала с обективна
възможност в този момент да възприеме приб-лижаващия я багер и да прецени
близкото му разстояние до нея и скоростта му на движение. Ако ищцата бе
преустановила навлизането си в траекторията на движение на багера – ини-циален
контакт между тях не би настъпил, съгласно заключението на АТЕ с поясненията
към нея.
При
тези данни настоящият състав намира, че поведението
на ищцата се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за нея
неблагоприятни последици от произ-шествието, който принос – в посоченото
съотношение, е основание за намаляване на отговор-ността на прекия причинител
на деликта, както и функционалната такава на неговия застрахо-вател по реда на
чл.51, ал.2 ЗЗД. За да е налице съпричиняване на неблагоприятния резултат не е
необходимо поведението на пострадалото лице да бъде задължително виновно и
проти-воправно, а е достатъчно същото да е в причинна връзка с реализираното
увреждане, като обективно е създало предпоставки и/или възможност за неговото
настъпване, какъвто е и конкретният случай /в т.см. са и разясненията, дадени в
т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на
ВКС: № 159/24.11.2010 г. по т.д.№ 1 117/ 2009 г. на ІІ ТО; № 58/29.04.2011
г. по т.д. № 623/2011 г. на ІІ ТО; № 153/31.10.2011 г. по т.д. № 971/2010
г.; № 44/26.03.2013 г. по т.д.№ 1139/
2011 г. на ВКС, ІІ ТО и др./.
До
посочената сума искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде уважен, а в остана-лата
му част – до пълния предявен размер от 60 000,00 лева, същият трябва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразно
изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата и законната лихва върху
присъдената сума, считано от 10.12.2013 г. – датата на събитието /по
аргумент на разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ отм. във връзка с чл.84,
ал.3 ЗЗД/ до
окончателното й заплащане, както и по сметката на СГС сумата от 1 560,00 лева –
държавна такса по делото,
дължима съответно
уважената част от предявения иск на основание чл.78, ал.6 ГПК.
На
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответ-ното дружество направените в хода на процеса разноски за депозити и юрисконсултско
въз-награждение съобразно отхвърлената
част от иска, в размер на 541,40 лева – по компенсация с дължащите се на нея такива
чл.78, ал.1 ГПК на стойност 317,85 лева.
На
ищцата не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като до
приключване на устните състезания по делото, същата не е ангажирала
доказателства относно договорения размер на същото и за неговото изплащане
/графи „Договорено възнаграждение” и „Платена сума” в приложения договор за
правна защита и съдействие № 564467/16.03.2015 г. не са попълнени/, а на
възстановяване по реда на чл.78, ал.1 ГПК подлежат само действи-телно
направените разноски по производството /в т.см. и разясненията, дадени в т.1 от
ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ
на С.Г.Я. ***, ЕГН ********** сумата 39 000,00 /тридесет и девет хиляди/ лева –
обезще-тение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 10.12.2013 г., заедно със законната
лихва, считано от 10.12.2013 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния му предявен размер от 60 000,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Г.Я. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******** на основание чл.78, ал.3 ГПК по
компенсация сумата 541,40 лева /петстотин четиридесет и един лева и четиридесет
стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.А.Д.„Б.В.И.Г.” АД със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ******** да
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1 560,00 /хиляда петстотин
и шестдесет/ лева – държавна такса по делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: