№ 15920
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110174106 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на
268,56 лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/АДРЕС/, аб.№ *******, ведно със законна лихва от
29.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 20,39 лв., за периода от 15.09.2018 г. до 06.01.2021
г., сумата от 5,29 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.01.2021 г., до
1
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
0,73лв., за периода от 01.10.2018 г. до 06.01.2021 г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 27.02.2021г. издадена в
производството по ч.гр.д. № 5746/2021 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответникът потребител, с абонатен номер *******, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между него и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ е обвързал
потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителят не бил заплатил дължимата цена за
продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г., дължимата цена за дялово разпределение за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., върху които суми
дължали и обезщетение за забава. Вземането било
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.
Продажбата на топлинна енергия било извършвано
съобразно приети от топлопреносното дружество Общи
условия, които твърди, че са влезли в сила след
публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
2
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва
пасивната си материална легитимация. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на вземането.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт Кунчев, който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът С. И. С., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Й., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание третото лице – помагач,
конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно
призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235, ал.2 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
3
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответника имат качеството
„потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано в процеса възражение
за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
обстоятелства, довели до прекъсване, спиране течението на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена
при спазване на изискванията на закона, в производството
по ч.гр.д. № 5746/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, и при дадени изрични указания от
съда в хипотезата на чл. 415, ал.2 от ГПК.
От приетото по делото удостоверение за наследници на
4
СО, район Студентски се установява, че лицето И.Ц.С. е
починал на 26.06.2017г., като е оставил за свои законни
наследници Ц.И.С. – син, Албена И. С. – дъщеря, С. И. С. –
дъщеря, А.И.С. – син и И. И. С. – дъщеря. Гореустановеното
обосновава извод, че ответницата С. С. е законен наследник
на починалото лице до размера на 1/5 идеална част от
наследството по правилата на чл. 5 от ЗН. От приетия по
делото договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба № 78/13.11.1995г. се
установява, че починалото лице Иван Стайков е придобило
недвижим имот, представляващ ап. № 27, находящ се в
/АДРЕС/. По делото е приета и молба – декларация за
откриване на партида, подадена от наследодателя на
ответника до ищцовото дружество. В тази връзка съдът
намира възражението на ответника, че ищецът не е доказал
приемане на наследството от негова страна за
неоснователно. Следва да се посочи, че при позоваване на
наследствено правоприемство от страна на ищеца, то в
доказателствена тежест на ответника е да докаже такива
действия които изначално да сочат на намерението му за
отказ от наследство. Не се ангажираха доказателства в тази
връзка от ответника. Видно е от справката в НБД, че
ответника има настоящ адрес във Ф.. Това не дерогира
обстоятелството обаче, че след смъртта на баща си, С. по
силата на универсално правоприемство наследява баща си
при съответните квоти. В настоящият случай, доколкото
ищецът е представил достатъчно по обем доказателства,
5
установяващи правото на собственост върху процесния
недвижим имот на наследодателя, то в доказателствената
тежест на ответника е да докаже настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи факти, какъвто факт се явява и правото
на отказ от наследство. В този смисъл, в тежест на
ответника е и да установи възражението си, че не е приел
наследството, оставено му от неговия наследодател.
Приемането на наследството е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го придобие. Съгласно
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗН, мълчаливо приемане има,
когато наследникът извършва действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и
които той не би имал право да извърши, освен в качеството
си на наследник. Тези фактически или правни действия на
наследника могат да са различни по вид и във всеки
конкретен случай съдът извършва преценка дали те са
израз на волята на наследника да приеме наследството /в
този смисъл Решение № 395 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 309/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 535 от 2.09.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., ГК/. Практиката на ВКС
константно се консолидира по въпроса дали нормата на чл.
48 от ЗН представлява законова презумпция по силата на
която законните наследници носят отговорността на чл. 60
от ЗН до доказване на приемане на наследството по опис
или отказ от наследство. Настоящият съдебен състав
изцяло се консолидира с това становище, тъй като
6
противното би създало голяма доза нестабилност в
гражданския оборот. Приема се, че нормата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от
откриване на наследството, тоест от смъртта на
наследодателя по мястото на откриване на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. Или
правото да се докаже отказа от наследство е положителен
факт, от който именно ответникът черпи благоприятни за
себе си правни последици с оглед спецификата на спора и
релевираните от него възражения, и именно поради тази
причина в негова доказателствена тежест е да го докаже.
Такова доказване на бе проведено в производството, поради
и което съдът приема, че между ищеца и ответника до
размера на притежаваната от него идеална част от
наследството е възникнало валидно правоотношение по
доставка на топлинна енергия в имота и той е пасивно
легитимиран да отговаря по така предявените искове.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото. Договора възниква при Общи
условия, без да е нужно изричното им приемане.
В срока по чл. 131 от ГПК не се оспорва количеството
на твърдяната за доставена в имота топлинна енергия,
поради и което съдът следва да приема този факт за
7
безспорен между страните.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че
задълженията по партидата са начислени по прогнозни
фактури в размер на 1617,11 лева, като след извършени
корекции, общо дължимата сума за главница е в размер на
1342,83 лева, а до размера на 1/5 идеална част в размер на
268,57 лева. Мораторната лихва изчислена върху
горепосочената главница е в размер на 109,61 лева, а за 1/5
идеална част – 21,92 лева. Установени са и задължения за
такси за дялово разпределение в размер на 26,49 лева, за
периода от м.08.2018г. до м.04.2020г. и за лихва в размер на
4,33 лева, или за 1/5 идеална част 5,30 лева за главница и
0,87 лева за лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал
правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
8
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от
2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се
извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който са отчетени. Следователно вземането за
цена за потребената енергия за текущия месец става
изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ
отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК е подадено в съда на дата 29.01.2021г., когато
давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече.
Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми
вземания преди дата 29.01.2018г. са погасени по давност.
9
Това са задължения от м.05.2017г. до м.11.2017г., като за
задължението за м.12.2017г. давността вече е прекъсната с
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Според изслушаната ССчЕ задълженията за
горепосочения период възлизат на сумата от 285,22 лева, а
за 1/5 идеална част сумата от 54,04 лева. Или главният иск
за доставена в имота топлинна енергия следва да бъде
уважен до размера на сумата от 214,52 лева, а за сумата от
54,04 лева, представляваща разликата над уважената сума
от 214,52 лева до размера на пълно предявената от 268,56
лева, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение, а в случая на ищцовото дружество,
извършващо услугата. Следователно сумата за такси за
дялово разпределение е доказана по основание, а от
изслушаната ССчЕ и по размер и не е в погасителна
давност, поради което този иск следва да бъде уважен до
размера на пълно предявената сума от 5,29 лева, за периода
от 01.08.2018г. до 30.04.2020г.
10
Акцесорният иск за лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 0,73 лева, за периода от
01.10.2018г. до 06.01.2021г., следва да бъде отхвърлен
изцяло. В ОУ на ищеца не е регламентиран специален ред
за срочност на задължението за лихва върху главницата за
такси за дялово разпределение. В този случай приложима е
разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, а именно изпадането в
забава на ответника е предпоставено от връчване на
покана за заплащане на сумата. По делото не са
представени такива доказателства от ищеца, поради което
иска за лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота също следва да бъде уважен съобразно уважената
част от главничното вземане. С оглед периода за който се
претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи
ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в
ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от
ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Така ответника е изпаднал в забава, поради
срочността на задължението, което обосновава извод, че не
е нужна покана, поради което следва да отговаря и за
заплащане на дължимата мораторна лихва, върху
уважената част от главничното вземане. Сумата е станала
изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на
фактура № ********** от 31.07.2018г., тоест от 15.09.2018г.,
11
от който период се претендира и лихвата. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск
върху главницата за отопление на имота следва да бъде
уважен до размера на сумата от 12,65 лева, а за сумата от
7,74 лева, разликата над уважената сума от 12,65 лева до
размера на пълно предявената от 20,39 лева следва да бъде
отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
На ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да му се
присъдят разноски съобразно уважената част от исковете.
Така на ищеца в заповедното производство следва да се
присъдят разноски в размер на 12,53 лева. В исковото
производство ищецът е реализирал разноски, както следва:
за държавна такса сумата от 26,40 лева, за особен
представител сумата от 300,00 лева, за изслушване на
експертиза сумата от 300,00 лева, като на ищеца следва на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ да му се
присъди и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100,00 лева, или общо разноски в размер на 726,40
лева, като на ищеца съобразно уважената част от исковете
следва да му се присъдят разноски в исковото производство
в размер на 572,46 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ********
срещу С. И. С., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че С. И. С. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 214,52 лева – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от м.12.2017г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. № *******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.01.2021 г., до
окончателното плащане, сумата в размер на 5,29 лв. –
главница за такси за дялово разпределение, за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 12,65 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 15.09.2018г. до 06.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за доставена в имота топлинна енергия за сумата от
54,04 лева, представляваща разликата над уважената сума
от 214,52 лева до размера на пълно предявената от 268,56
лева, за периода от 01.05.2017г. до м.11.2017г., иска за
мораторна лихва върху главницата за отопление на имота
за сумата от 7,74 лева, разликата над уважената сума от
12,65 лева до размера на пълно предявената от 20,39 лева, и
иска за мораторна лихва върху главницата за такси за
дялово разпределение за сумата от 0,73 лева, за периода от
13
01.10.2018г. до 06.01.2021г., и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 5746/2021г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 12,53 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 572,46 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/,
конституирано, като трето лице-помагач на страната на
ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15