РЕШЕНИЕ
№ 778
гр. Бургас, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. С.
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500347 по описа за 2022 година
С Решение № 12/27.01.2022г., постановено по гр. дело №
1290/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат е отхвърлен иска с правно
основание чл. 225, ал. 3 от КТ, предявен от Т. Г. Т., ЕГН ********** от ***
против ЕТ ,,Тодор Стоянов - Кирил Стоянов“ със седалище гр. Карнобат,
ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. ,,Девети септември“
№ 32, вх. Б, ет. 2, представляван от Кирил Тодоров Стоянов, ЕГН **********,
с който ищецът Т. Г. Т. моли съда да постанови решение, с което да осъди
горепосочения ответник да му заплати обща парична сума от 7 800 лева или
за 13 месеца по 600 лева месечно, представляваща претендирано от него
обезщетение за времето, през което той, вследствие на недопускането му на
работа от страна на ответника, не е получавал трудово възнаграждение за
периода от 01.12.2018г. до 31.12.2019г., като неоснователен и недоказан
изцяло.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Т.
Г. Т., с която се излагат аргументи за недопустимост на атакувания съдебен
акт, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск (чл. 344 от КТ). Развиват
1
се подробни съображения. Оспорват се наведените от насрещната страна
твърдения за сключен на 02.06.2008г. трудов договор, прекратен със заповед
от 05.06.2008г. Направен е анализ на представените по делото писмени
доказателства. Излага се становище, че приложената справка за актуално
състояние на всички трудови договори била с невярно съдържание.
С въззивната жалба се претендира отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на съдебен акт на настоящата
инстанция, с който да бъдат уважени исковите претенции.
В съдебно заседание въззивната страна – Т. Г. Т. депозира
писмено становище, в което посочва, че поддържа въззивната жалба.
В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна - ЕТ ,,Тодор Стоянов - Кирил Стянов“ със
седалище гр. Карнобат, чрез адв. Румяна Цветкова - БАК, с който въззивната
жалба се оспорва изцяло. Въззиваемият счита, че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните в жалбата нарушения.
Посочва, че районният съд обсъдил всички значими за спора факти и
обстоятелства в съвкупност със събраните по делото доказателства. Излага
становище във връзка с предявените от ищеца искови претенции с правно
основание чл. 225, ал. 3 от КТ. Подчертава, че във въззивната жалба са
наведени нови доводи и основания, сочени са факти и обстоятелства,
неотносими към предмета на делото. Излага аргументи относно твърденията
за недопустимост на съдебното решение. Посочва, че с доклада на съда
(неоспорен от страните) е приет за разглеждане иск с правно основание чл.
225, ал. 3 от КТ. Оспорва твърденията, че КРС разгледал и се произнесъл по
непредявен иск по чл. 344 от КТ. Счита, че основанието за търсене на
обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ обуславяло наличието на съществуващо
трудово правоотношение, каквото за процесния период, не било налице
между страните. Пояснява, че със Заповед № 15/15.06.2008г. трудовият
договор е прекратен. Посочва, че законността на прекратеното трудово
правоотношение, както и претенцията за обезщетение, неколкократно се
явявали предмет на съдебно разглеждане на всички съдебни инстанции.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез събраните по делото
писмени доказателства.
Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъде
2
потвърдено решението.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – ЕТ
,,Тодор Стоянов - Кирил Стянов“ със седалище гр. Карнобат депозира
писмено становище, в което претендира да бъде оставена без уважение
въззивната жалба като неоснователна.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Т. Г. Т. от гр. Карнобат против ЕТ ,,Тодор
Стоянов - Кирил Стянов“ със седалище гр. Карнобат, с който се претендира
да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по реда на чл. 225, ал. 3
от КТ в размер на 7 800 лева за периода от 01.12.20218г. до 31.12.2019г. –
месечна сума в размер от 600 лева – за период от 13 месеца, представляваща
обезщетение за недопускането му до работа. В исковата молба се посочва, че
трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със Заповед № 7 от
17.04.2007г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3 от
КТ и с влязло в законна сила Решение № 176 от 10.07.2007г., постановено по
гр. дело № 148/2007г. по описа на Районен съд – Карнобат, заповедта е
отменена и той е възстановен на работа в ЕТ ,,Тодор Стоянов - Кирил
Стянов“ на заеманата преди уволнението длъжност – механик, считано от
30.05.2008г. В исковата молба се посочва, че от 31.05.2008г. ищецът не е
допускан до своето работно място, поради което и твърди, че за него е налице
основание да получи обезщетение за недопускането си до работа. Други
обстоятелства в исковата молба не се твърдят.
Ответната страна по предявения иск – ЕТ ,,Тодор Стоянов -
Кирил Стянов“, представляван от К. Т. С. депозира по делото писмен отговор
по реда на чл. 131 от ГПК, в който се посочва, че трудовото правоотношение
с Т. Г. Т. е прекратено със Заповед № 15/05.06.2008г., връчена му на
05.06.2008г., а след тази дата трудовото правоотношение между страните по
делото не е съществувало и към настоящия момент също не съществува.
За да отхвърли претенцията, първоинстанционният съд е приел,
3
че за процесния твърдян период – от 01.12.2018г. до 31.12.2019г. между
страните по делото не е налице валидно трудово правоотношение и за ищеца
не съществува правото да претендира обезщетение за недопускането му до
работа от страна на ответника, тъй като последният не му е работодател и
спрямо него не съществува задължение да го допуска до работа и съответно –
поради тази причина, ищецът не е претърпял вреди в размер на неполученото
от него трудово възнаграждение поради правомерното поведение на
ответната страна.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършване на своята служебна проверка, настоящата
инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
и следва да бъдат разгледани направените възражения във въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ, когато незаконно
уволнен работник бъде възстановен на работа и след явяването му в
предприятието, за да заема работата, на която е възстановен, не бъде допуснат
да я изпълнява, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му
допускане на работа. Следователно, за да се ангажира отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ, следва да е
установено наличието на следните кумулативни предпоставки – трудово
правоотношение между страните, което се счита за съществуващо след
отмяна на уволнението от съда, работникът да е възстановен на заеманата
преди уволнението му длъжност с влязло в сила съдебно решение по чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ, същият да се е явил в предприятието, за да започне работа в
срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и да не е бил допуснат от работодателя да
изпълнява работата, на която е бил възстановен със съдебното решение.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че в
случая предпоставките за дължимост на претендираното обезщетение по чл.
225, ал. 3 от КТ не са налице.
От събраните по делото доказателства се установява
обстоятелството, че със Заповед № 15 от 05.06.2008г., постановена от ЕТ
„Кирил Стоянов – Тодор Стоянов“ със седалище гр. Карнобат е прекратено
4
трудовото правоотношение на едноличния търговец с Т. Г. Т. съгласно
Протокол № 7 от 03.06.2008г. за съкращаване на една бройка на длъжността –
„механик“ и извършен подбор по смисъла на чл. 329 от КТ. Видно от
направеното отбелязване върху заповедта, същата на 05.06.2008г. е връчена
на Т. Г. Т., но той е отказал да я получи и това обстоятелство е удостоверено с
подписите на двама свидетели – Р. С. и Й. А..
По делото се установява, че с Определение № 1240 от
02.11.2009г., постановено по гр. дело № 181/2008г. по описа на Районен съд –
Карнобат е прекратено производството по делото по отношение на
предявения от Т. Г. Т. иск, с който се оспорва законността на прекратяване на
трудовото му правоотношение въз основа на постановената Заповед № 15 от
05.06.2008г., издадена от ЕТ „Кирил Стоянов – Тодор Стоянов“ със седалище
гр. Карнобат, тъй като оспорването е заявено от ищеца извън предвидения за
това законов срок. Определението в тази му част е потвърдено с Определение
№ 32 от 21.01.2010г., постановено по гр. дело № 661/2009г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, а впоследствие – с Определение № 343 от 02.06.2010г.,
постановено по частно гр. дело № 330/2010г. по описа на ВКС на РБ е
оставена без разглеждане частната касационна жалба с вх. №
51500/04.02.2010г. на К. Т. С. против Определение № 32 от 21.01.2010г.,
постановено по гр. дело № 661/2009г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
С Определение № 228 от 11.05.2011г., постановено по гр. дело №
278/2011г. по описа на Районен съд – Карнобат е прекратено производството
по делото в частта относно искането да се обяви нищожността на
предизвестие № 13 от 05.06.2008г. за прекратяване на трудовото
правоотношение и Заповед № 15 от 05.06.2008г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадени от ЕТ „Кирил Стоянов – Тодор Стоянов“ със
седалище гр. Карнобат. С Определение № 1014 от 08.06.2011г., постановено
по частно гр. дело № 1014/2011г. по описа на Окръжен съд – Бургас е
потвърдено Определение № 228 от 11.05.2011г., постановено по гр. дело №
278/2011г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е прекратено
производството по делото в частта относно искането да се обяви
нищожността на предизвестие № 13 от 05.06.2008г. за прекратяване на
трудовото правоотношение и Заповед № 15/05.06.2008г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, издадени от ЕТ „Кирил Стоянов – Тодор
5
Стоянов“ със седалище гр. Карнобат. С Определение № 716 от 07.12.2011г.,
постановено по частно гр. дело № 414/2011г. по описа на ВКС на РБ не е
допуснато до касационно обжалване Определение № 1412 от 08.06.2011г.,
постановено по въззивно частно гр. дело № 1014/2011г. по описа на Окръжен
съд – Бургас.
При това положение, съдът намира, че считано от 05.06.2008г. е
налице прекратяване на трудовото правоотношение на Т. Г. Т. с неговия
работодател на основание влязла в сила Заповед № 15/05.06.2008г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което след тази дата
за ответния едноличен търговец не съществува задължение да допуска ищеца
на работа, тъй като между тях вече не съществува валидно трудово
правоотношение, което да се изпълнява. В този смисъл, въззивният съд
намира за правилни изводите на Районен съд – Карнобат за липса на
предпоставките по чл. 225, ал. 3 от КТ, тъй като трудово правоотношение
между страните по делото не е налице през процесния период, ответникът не
е работодател на ищеца и за него не съществува задължение да го допуска до
работа.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на предявения
иск, поради което претенцията правилно е отхвърлена от районния съд.
Бургаският окръжен съд намира за неотносими всички изложени във
въззивната жалба доводи, тъй като същите касаят законосъобразността на
Заповед № 15/05.06.2008г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца, която обаче не е предмет на настоящото дело, а освен това спорът за
законността на уволнителната заповед е приключил с прекратяването на
предявения иск по гр. д. № 181/2008г. по описа на КРС. В този смисъл –
настоящата инстанция намира, че всички наведени доводи във въззивната
жалба относно обстоятелството, че Заповед № 15 от 05.06.2008г. не е била
връчвана на ищеца, издадена от некомпетентен орган, посоченото в нея
предизвестие не е било спазено и не става ясно как е прекратено трудовото
правоотношение, както и твърденията за фалшифицирани страници от
трудовата му книжка, както и ангажираните за тях доказателства от негова
страна (писма от НОИ и НАП) не следва да се обсъждат от съда. Тези
обстоятелства по същество касаят оспорване на прекратяването на трудовото
правоотношение със Заповед № 15 от 05.06.2008г., постановена от ЕТ „Кирил
6
Стоянов – Тодор Стоянов“ със седалище гр. Карнобат (връчена на ищеца чрез
двама свидетели след заявен отказ от негова страна да я получи), но въпросът
за законността на прекратяване на трудовото правоотношение вече е решен с
влязъл в сила съдебен акт (образуваното съдебно производство е било
прекратено) и не може този въпрос отново да бъде повдиган пред съда, съдът
да го обсъжда или да пререшава въпросите, които вече са били предмет на
съдебно производство.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и направеното от въззивната страна
искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът Т.Т. следва
да заплати на въззиваемия едноличен търговец сумата от 720 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие и Фактура № 327 от 29.04.2022г., от която е
видно, че е заплатен договорения между страните адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12 от 27.01.2022г., постановено по
гр. дело № 1290/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на ЕТ
„Тодор Стоянов – Кирил Стоянов“ със седалище гр. Карнобат, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Карнобат, област Бургаска, бул. „Девети
септември“ № 32, вх. Б, ет. 2, представляван от К. Т. С. сума в размер на 720
(седемстотин и двадесет) лева, представляваща направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8