Решение по дело №467/2021 на Административен съд - Стара Загора

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                

       

 

               № 463           28.11.2022г.      град Стара Загора

 

 

             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                           

                    

                                                                       СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка М.                                                                                       

и с участието на прокурор                                                                            като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 467 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.      

Образувано е по жалба на М.Ж.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв. М.П. ***,  против Ревизионен акт № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г., издаден от Г.Н.Ч. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,  потвърден с Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с който ревизионен акт по отношение на М.Ж.Г. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.12.2020г., както следва: за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 17 649.95лв. и лихва в размер на 2 917.38лв.; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 4 164.72лв. и лихва в размер на 754.46лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 1 407лв. и лихва в размер на 254.88лв. и за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 2 128.80лв. и лихва в размер на 387.57лв. или общо данъчни и осигурителни задължения в размер на 25 350.47 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 4 314.29лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив извод, че са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на основата за облагане, респ. на осигурителния доход и съответно за допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ - за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за ревизирания период. Поддържа, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Твърди, че констатациите на ревизиращите органи, обосновани с изготвено заключение на съдебно-икономическа /оценителна/ експертиза в образувано и водено срещу М.Г. досъдебно производство, са абсолютно ирелевантни за преценката относно съществуването на материалноправното основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, доколкото посоченото заключение на експертизата не е било приложено към материалите, на които се основава изготвения ревизионен доклад, съответно това заключение не може да бъде прието като надлежно доказателствено средство, събрано по реда на приложимия процесуален закон. Сочи, че в нарушение на законово регламентираните процесуални правила и изисквания, не са обсъдени, анализирани и преценени всички събрани доказателства, като при формирането на паричния поток на ревизираното лице в частта относно приходите, неправилно и необосновано не са били взети предвид приходите на лицето, с което М.Г. живее в едно домакинство на съпружески начала. Счита, че за него и за жената, с която живее на съпружески начала в едно домакинство, са налице общи парични потоци, което обстоятелство е било необходимо да бъде съобразено, като определянето на допълнителни данъчни и осигурителни задължения е следвало да се извърши след анализ на общия финансов поток на двамата. По подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, основани на недоказаност на извода на органите на приходната администрация за наличие на данни за укрити приходи, в резултат на което са били определени и допълнителните задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, е направено искане Ревизионен акт № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г., потвърден с Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.

 

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за фактическата, правна и доказателствена обоснованост на установените задължения по отношение на М.Г. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за периода на 2018г., с оглед на което поддържа, че обжалваният Ревизионен акт № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г., потвърден с Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, е правилен и законосъобразен. Твърди, че въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, обосновано ревизиращите органи са приели наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и съотв. след направен анализ са констатирали недекларирани доходи и са формирали основата за облагане, респ. осигурителния доход, за определяне на размера на допълнително установените публични задължения. Поддържа, че доколкото наличието на основанието за извършване на ревизия по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК е подкрепено от събраните в хода на ревизионното производство доказателства и фактическите констатации при извършената ревизия по чл. 122 от ДОПК се смятат за верни до доказване на противното, в тежест на ревизираното лице е било да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените факти и обстоятелства. Счита, че събраните по делото доказателства не опровергават фактическите констатации в ревизионния акт и в ревизионния доклад, поради което жалбата се явява недоказана, като такава и неоснователна.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 05.07.2018г., срещу М.Ж.Г., е било образувано бързо производство № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора. С постановление за привличане на обвиняем от 06.07.2018г., М.Г. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.234, ал.2, т.3 във вр. с чл.234, ал.1 от НК, за това, че на 05.07.2018г., в село Ракитница, общ. Стара Загора, в лек автомобил с per. номер ******; в склад, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, ул. „Иван Салабашев" № 5 и в гараж № 63, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Възраждане", ул. „Г. Апостолов" № 12, е държал тютюневи изделия и алкохол /подробно описани в прокурорското постановление/, без бандерол, когато такъв се изисква и деянието не представлява маловажен случай и предметът на престъплението е в големи размери. С Постановление от 10.07.2018г. на прокурор в РП – Стара Загора, образуваното и водено срещу М.Г. бързо производство № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, преписка № 3019/ 2018г. по описа на РП – Стара Загора, за извършено престъпление по чл.234, ал.2, т.3 във вр. с чл.234, ал.1 от НК, е преобразувано в досъдебно.  В хода на досъдебното производство са назначени и изпълнени физико-химични експертизи и съдебно-икономическа/оценителна експертиза. Съгласно заключението на съдебно-икономическата /оценителна/ експертиза, пазарната стойност на инкриминираните движими вещи – предмет на престъпление по ДП № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, към 05.07.2018г.,  е в размер на 186 746.75 лева.

С Постановление от 22.07.2019г. на прокурор в РП – Стара Загора /л.357 и сл. по делото/, частично е прекратено досъдебно производство № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, преписка № 3019/ 2018г. на РП – Стара Загора,  образувано и водено срещу М.Г. за това, че на 05.07.2018г. в склад, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, ул. „Иван Салабашев“ № 5, е държал: 1000л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 95.34% на стойност 14 170лв.; 1000л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 95.60% на стойност 14 210лв; 1000л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 95.57% на стойност 14 210лв; 1000л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 95.61% на стойност 14 210лв; 1000л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 94.52% на стойност 14 050лв; 1000л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 94.51% на стойност 14 050лв и 1360л. етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 96.23% на стойност 19 461.60лв. Постановеното прекратяване на воденото срещу М.Г. наказателно производство в тази му част се основава на съображения, че държаните от обвиняемия съдове със спирт с концентрация над 80% са извън предмета на престъплението по чл.235 от НК, тъй като не попада под хипотезите на чл.64 и чл.100 от ЗАДС.  

С одобрено по НОХД № 2654/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора Споразумение от 11.10.2019г., обвиняемият М.Ж.Г. е признат за виновен за това, че на 05.07.2018г. в гараж № 63, находящ се в град Стара Загора, кв. "Възраждане", ул. "Г. Апостолов" № 12, държал: 30л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 44.39% на стойност 208.80лв; 15л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 32.12% на стойност 77.40лв; 30л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 40.59% на стойност 192.30лв; 30л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 40.77% на стойност 193.20лв; 120л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 51.05% на стойност 970.80лв; 120л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 52.15% на стойност 974.40лв; 120л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 43.53% на стойност 822лв; 120л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 44.84% на стойност 844.80лв; 950л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 36.92% на стойност 5 576.50лв; 1000л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 46.92% на стойност 7350лв; 1000л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 46.82% на стойност 7 ЗЗ0лв; 1000л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 40.35% на стойност 6 370лв; 950л домашна ракия с действително алкохолно съдържание 44.28% на стойност 7951.50лв; 216л домашна ракия с действително алкохолно съдържание 36.77% на стойност 1514.16лв; 60л домашна ракия с действително алкохолно съдържание 35.40% на стойност 406.20лв; 90л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 39.95% на стойност 568.80лв; 100л домашна ракия с действително алкохолно съдържание 36.43% на стойност 695лв; 36л домашна ракия с действително алкохолно съдържание 41.32% на стойност 297лв; 30л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 46.55% на стойност 218.70лв; 70л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 41.06% на стойност 453.60лв; 40 литра домашна ракия с действително алкохолно съдържание 40.98% на стойност 311.20лв; 40л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 41.45% на стойност 261.60лв; 20л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 36.94% на стойност 117.40лв; 20 литра домашна ракия с действително алкохолно съдържание 49.77% на стойност 187лв; 7.20л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 71.43% на стойност 74.24лв, всичко на обща стойност 43 900.63 лева и в лек автомобил с рег. № ******, в с. Ракитница, общ. Стара Загора, държал: 60.400кг нарязан тютюн за пушене за лула и цигари по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, на стойност 12 309.52 лева; 2500 кутии с цигари марка "Karelia" на стойност 7350 лева; 10 кутии с цигари марка "Gentleman" на стойност 75 лева, всичко на обща стойност 38 484.52 лева, като всички вещи са на обща стойност 82 385.15 лева и са без български акцизен бандерол и на основание  чл. 234, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК предл. второ във връзка с чл. 54 от НК, на М.Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и наказание „лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК", а именно „Лишаване от право да упражнява определена професия или дейност /търговия с акцизни стоки/" за срок от две години, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода" за изпитателен срок от пет години.

 

В ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е получено заверено копие на Постановление от 22.07.2019г. на прокурор в РП – Стара Загора, за частично  прекратяване на досъдебно производство № 8245-зм-590/2018г. по описа на Второ РУ Стара Загора, образувано и водено срещу М.Г. за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 234 ал. 1 от НК. С оглед на съдържащата се в прокурорското постановление информация, че М.Г. е държал стоки (тютюневи изделия - цигари, чували с нарязан тютюн без бандерол, етилов алкохол, домашна ракия) на обща стойност 186 746.75лв. в различни обекти, по отношение на М.Г. е била извършена Проверка за съпоставка на доходи и имущество на физическо лице за данъчни периоди 2015г. – 2018г. В хода на проверката на М.Г. са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, имащи отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежавано движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., подкрепени с доказателства. Въз основа на проверката е установено, че при съпоставка между доходите и разходите за 2018г., е налице превишаване на разходите. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № ПФ-16002419001033-073-001 от 05.06.2020г. /л.108 и сл. по делото/.

 

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002420003385-020-001 от 09.06.2020г., издадена от Г.Н.Ч. на длъжност Началник на сектор /л. 265 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на М.Ж.Г. гр. Стара Загора, ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018. и Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Извършването на ревизията е възложено на К.Л.Л. - Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Н.М.Т. – Главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта за  възлагане на ревизия е връчена на М.Г. по електронен път на 10.06.2020г. С последващи ЗИЗВР № Р-16002420003385-020-002 от 31.08.2020г. и ЗИЗВР № Р-16002420003385-020-0013от 12.10.2020г., издадени на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е удължен срокът за извършване на ревизията, като е определено, че ревизията следва да завърши до 10.11.2020г. Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Г.Н.Ч. в посоченото му длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, като са извършени справки, съставени са протоколи за присъединяване на документи, изпратени са искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица. С Протокол № Р- 16002420003385-ППД-001 от 16.09.2020г., към ревизионното производство е присъединен Протокол за извършена проверка за съпоставка на доходи и имущество № ПФ-16002419001033-073-001 от 05.06.2020г., с приложенията към него (л. 256 и сл.)  С Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-16002420003385-032-002/ 09.098.2020г. /л.259/, от Районен Съд - Стара Загора са изискани копия на документи - Протокол за разпит на обвиняем  и Оценителска експертиза, събрани в хода на досъдебно производство № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, съдържащи се в материалите по НОХД № 2654/ 2019г. Исканите копия на документи са представени от РС - Стара Загора по електронен път на 25.09.2020г. На основание чл. 37, ал.2 и ал. 3, чл. 53 и чл.55, ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лице е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16002420003385-040-001/ 30.09.2020г., като е изискано представяне на документи и писмени обяснения относно получени доходи и направени разходи за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018г. /л.85/. Искането е връчено по електронен път на декларирания от ревизираното лице адрес за кореспонденция, на 01.10.2020г. От ревизираното лице не са представени документи и обяснения по искането.

На М.Г. са изпратени Уведомление № Р-16002420003385-113-001/ 30.09.2020г. на основание чл.124, ал.1 от ДОПК и Уведомление № Р-16002420003385-139-001/30.09.2020г. на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК. /л.91 и сл. по делото/. Ревизираното лице е уведомено, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи и доходи, като му е указано, че основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и осигурителния доход за установяване на задължения за ЗОВ на самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г., ще бъде определена по реда на чл. 122-124 а от ДОПК. Определен е 14 дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище.  Уведомленията са връчени по електронен път на 01.10.2020г.

                         

            След извършена проверка и анализ на събраните от ревизираното лице и от трети лица документи, както и на данни, налични в информационните системи на НАП, е констатирано, че за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. М.Ж.Г., в качеството му на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6, чл. 14 и чл. 16 от същия закон е данъчно задължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в РБългария и в чужбина. През ревизирания период на 2018г., М.Г. е работил по трудово правоотношение в „Дживат“ ООД на длъжност телефонен техник - обслужване и ремонт, като не е установено наличието на сключени други трудови или граждански договори от ревизираното лице. Съгласно представено от проверяваното лице удостоверение, издадено от „Дживат“ ООД, за 2018г. на М.Г. са начислени трудови възнаграждения в общ размер на 3060лв. и са изплатени трудови възнаграждения в размер на 2 374,50 лв. От извършена справка в ЕСГРАОН е констатирано, че М.Г. е неженен, има две деца, които в проверявания период не са навършили пълнолетие. Ревизираното лице е декларирало съжителство на семейни начала в едно домакинство с Д.Д. Д.. Съгласно представените писмени обяснения /л.215 и сл./ в хода на извършената на М.Г. Проверка за съпоставка на доходи и имущество на физическо лице /приключила с Протокол № ПФ-16002419001033-073-001 от 05.06.2020г., който протокол, ведно с приложенията към него, е присъединен към материалите по ревизионното производство с Протокол № Р- 16002420003385-ППД-001 от 16.09.2020г./, членове на домакинството на М.Г. са: Ж.М. Г., М.М. Г. и Д.Д. Д.. Издръжката му на живот за месец е средно около 150лв; разходите за комунални услуги и консумативи, като ВИК, ел. енергия и местни данъци за домакинството, се плащат от него, като почти всички разходи са платени по банков път. Останалата част от разходите за децата и приятелката му се поемат от нея, като същите не превишават 200лв на месец. Семейните разходи за дрехи, обувки и консумативи, възлизат на 250лв. на година, тъй като децата износват дрехи и обувки от по-големите си братовчеди, а останалата част от необходимите дрехи и обувки на него и другите членове, се купуват от секънд хенд магазини. Никой член на домакинството не е пътувал в чужбина и нямат извършени разходи за почивки. Децата му се обучават в държавно училище и посещават държавна занималня. Нямат извършени  разходи за медицински услуги, обучение и др. Установено е, че на 08.10.2018г. М.Г. е регистрирал в сектор „Пътна Полиция“ новопридобито ремарке за лек автомобил, като съгласно дадените от ревизираното лице писмени обяснения, ремаркето е закупено на цена от 2800лв.

Въз основа на получената информация от РП - Стара Загора, за образувано досъдебно производство № 8245-зм-590/2018г. от описа на Второ РУ Стара Загора, пр. преписка № 3019/2018г. на РП - Стара Загора, водено срещу М.Ж.Г. за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 234, ал. 1 от НК, е прието за установено, че на 05.07.2018г. М.Г. е държал акцизни стоки (тютюневи изделия - цигари, чували с нарязан тютюн без бандерол, етилов алкохол, домашна ракия), в лек автомобил с peг. № ******; в склад, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, ул. „Иван Салабашев" № 5 и в гараж № 63, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Възраждане" на ул. „Г. Апостолов" № 12, както следва: в гараж № 63, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Възраждане", ул. „Г. Апостолов" № 12 - етилов алкохол и домашна ракия на обща стойност 43 900.63лв.; в склад, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, ул. „Иван Салабашев" № 5 - етилов алкохол на обща стойност 104 361.60 лв. и в лек автомобил с peг. № ******, в с. Ракитница, общ. Стара Загора - нарязан тютюн за пушене за лула и цигари и кутии с цигари на обща стойност 38 484.52 лв. Въз основа на представения от Районен Съд - Стара Загора, в отговор на Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-16002420003385-032-002/ 09.09.2020г., Протокол за разпит на обвиняем от 06.07.2018г. – л.107 по делото (съгласно който М.Г. е заявил, че иззетите при претърсването в собствения му автомобил 8 кашона със стекове с цигари без бандерол и 6 чувала с нарязан тютюн са негови; както и че всичкият иззет от полицията алкохол в цистерни и туби от склада в гр. Стара Загора, кв. Индустриален, е негов, респ. че негов е и всичкият  иззет от полицията алкохол в цистерни, бидони и туби от гараж № 63 в гр. Стара Загора, ул. Г. Апостолов), е прието, че държаните от М. Г. тютюневи изделия, етилов алкохол и домашна ракия, са придобити от ревизираното лице и са негова собственост.  Съответно по съображения, основани на представеното от РС – Стара Загора в отговор на същото Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-16002420003385-032-002/ 09.09.2020г., заключение на съдебно-икономическа/оценителна експертиза, назначена и извършена в хода на досъдебно производство № 8245зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, определящо пазарната стойност на иззетите движими вещи - алкохол, тютюн и цигари, описани подробно по вид, количества и единична стойност,  като такава в размер на 186 746.75 лв. към 05.07.2018г., ревизиращите органи са приели за установено, че към 05.07.2018 г. М.Г. е притежавал етилов алкохол, домашна ракия, нарязан тютюн и цигари, всичко на стойност 186 746.75лв. Доколкото в хода на извършената предходна проверка за съпоставка на доходи и имущество и в хода на ревизионното производство, М.Г. не е представил документи и не е декларирал данни за начина и цената на придобиване на посочените движими вещи, ревизиращият екип е приел, че същите са придобити от ревизираното лице на посочената в експертизата пазарна цена – 186 746.75 лв., която сума следва да бъде отразена в разходната част на извършваната съпоставка на приходи/доходи и разходи за 2018г., в графа „други разходи“.

 

Изготвен е паричен поток на ревизираното лице за 2018г., като за налични парични средства към 01.01.2018г. е приета сумата от 946.10лв (в банкови сметки) и сумата от 6 900.25лв. в брой. Като постъпления (приходи) са отчетени получените от М.Г. доходи по трудово правоотношение. Съответно отчетените разходи са: за издръжка и живот - в размер на 2 050лв.; по фактури от доставчици, за наеми на склад, адвокатски услуги, нотар. такси – в размер на 1 496.80лв; за придобиване на превозно средство - в размер на 2 800лв; за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични вземания – в размер на 1078.97лв. В графа „други разходи“ е отразена сумата от 186 914.75 лв. т.е сумата, възприета от ревизиращите органи като стойност на придобитите и притежавани от М. Г. етилов алкохол, домашната ракия и тютюневи изделия. При направената съпоставка между приходи /доходи/ и разходи е прието за установено, че извършените от ревизираното лице разходи превишават приходите му за ревизирания период, обуславящо определянето на сумата по превишението на разходите над приходите /в размер на 184 200.02лв./, като недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/ източник и произход. След извършен анализ и съпоставка на финансовото и имущественото състояние на М.Г. от гл.т на получени доходи и направените през 2018г. разходи, е направен извод, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи/доходи за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. С оглед приетото от органите на приходната администрация наличие на предпоставките за приложението на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, са приложени чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК за определяне на годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за определяне на данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. и на осигурителния доход за определяне размера на задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ на основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е формирана, като сумата по превишението на разходите над приходите по изготвения на ревизираното лице паричен поток /в размер на 184 200.02лв./, е приета като недеклариран от лицето доход от друга дейност /с неизяснен произход/, върху който са определени осигурителни вноски за ДОО и ДЗП-УПФ на основание чл. 4, ал.3, т.2 и чл.127, ал.1 от КСО и за ЗО на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Съответно дължимият от М.Г. данък върху установената при ревизията данъчна основа за доходи от други източници, е определен в размер на 17 649.95лв. и е начислена лихва за просрочие съгласно ЗЛВДТДПДВ за периода 01.05.2019г. – 24.11.2020г. в размер на 2 814.41лв. С оглед приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, е приложен специфичния процесуален ред по ДОПК за определяне на осигурителния доход за 2018г. и съотв. са определени дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО и лихвите за просрочие към тях на основание чл.175, ал.1 от ДОПК и във връзка с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, както следва:  вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 4 167.72лв. и лихва в размер на 730.16лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 1 407лв. и лихва в размер на 246.66лв. и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 2 128.80лв. и лихва в размер на 375.16лв.

 

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – К.Л.Л. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Н.М.Т. - главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002420003385-092-001 от 24.11.2020г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице М.Ж.Г. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода на 2018г. и за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2018г., при общ размер на данъчните и осигурителни задължения и лихви за просрочие към тях - 29 516.86лв.    Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от К.Л. и от Н.Т., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. 

           

В законово регламентирания срок по чл.117, ал.5 от ДОПК, М.Г. не е подал възражение срещу съставения Ревизионен доклад Р-16002420003385-092-001 от 24.11.2020г.

 

Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от Г.Н.Ч. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г., с който по отношение на М.Ж.Г. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.12.2020г., както следва: за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 17 649.95лв. и лихва в размер на 2 917.38лв.; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 4 164.72лв. и лихва в размер на 754.46лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 1 407лв. и лихва в размер на 254.88лв. и за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 2 128.80лв. и лихва в размер на 387.57лв. или общо данъчни и осигурителни задължения и лихви за просрочие към тях в размер на 29 664.76лв.  След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на направените констатации и тяхната фактическа и правна обосновка, с ревизионния акт са приети направените с РД изводи и основанията за тях и определените по отношение на ревизираното лице задължения по видове и размер. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с квалифицирани електронни подписи от Г.Ч. и от К.Л., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

 

            Ревизионният акт е връчен на 04.01.2021 по електронен път, съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, М.Г. е обжалвал изцяло издадения РА по административен ред, с подадена жалба до Директора Дирекция ОДОП – Пловдив.

С Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло издадения РА № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г. относно допълнително установените по отношение на М.Г. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за  вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за 2018г. С решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени като правилни и обосновани констатациите на ревизиращите органи и направения въз основа на тях извод за наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като се сочи, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД досежно съществуването на основание за провеждането на ревизионното производство по особения ред. С оглед на което решаващият орган е приел, че предвид събраните доказателства и установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, по несъмнен начин е доказано наличието на основанието по чл.121, ал.1, т.7 от ДОПК облагането да бъде извършено по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК, като приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния доход за ревизирания период, е правилен и законосъобразен.

  

            Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, е връчено на М. Г. по електронен път на 05.07.2021г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л. 20/.  

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;  удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество  РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР.

            Към материалите по делото е приложено НОХД № 2654/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, ведно с материалите по образуваното и водено срещу М.Г. досъдебно производство № 8245-зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, преписка № 3019/ 2018г. на РП – Стара Загора.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-химическа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Със заключението на СХЕ /л. 473 и сл. по делото/, са определени вида, количеството, градусите и действителното алкохолно съдържание на количествата етилов алкохол, за държането на който с Постановление от 22.07.2019г. на прокурор в РП – Стара Загора, частично е прекратено досъдебно производство № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, образувано и водено срещу М.Г. за престъпление по чл.234, ал.2, т.3 във вр. с чл.234, ал.1 от НК. Съгласно заключението движимите вещи – обект на експертно изследване представляват етилов алкохол в шест броя цистерни и 136 броя туби, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем (действително алкохолно съдържание) над 80 % vol, както следва: цистерна 1 – 933.391л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 95.244 % vol; цистерна 2 – 930.294л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 94.928 % vol; цистерна 3 – 935.606л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 95.470 % vol; цистерна 4 – 931.980л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 95.100 % vol; цистерна 5 – 946.210л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 96.552 % vol; цистерна 6 – 937.938л етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 95.708  % vol и пластмасови туби с общ обем 1302.717л. етилов алкохол с действително алкохолно съдържание 95.788% vol.  

Назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна (оценителна) експертиза, за определяне на пазарната цена по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК към м. юли 2018г., на следните движими вещи: 1. етилов алкохол, за държането на който с Постановление от 22.07.2019г. на прокурор в РП – Стара Загора, частично е прекратено досъдебно производство № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора и 2. Алкохол и тютюневи изделия без акцизен бандерол, за държането на които М.Ж. е признат за виновен със Споразумение, одобрено по НОХД № 2654/ 2019г. по описа на РС – Стара Загора. Заключението на експертизата (л. 522 и сл. по делото), не е оспорено от страните по делото и съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. В заключението в табличен вид (таблица 1, л. 523 по делото), са представени пазарните цени по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК; стойността на акциза и съотв. цените с акциз и ДДС на етиловия алкохол, съдържащ се в шест броя цистерни и 136 броя туби, неденатуриран, с алкохолно съдържание над 80 % vol, за държането на който с Постановление от 22.07.2019г. на прокурор в РП – Стара Загора, частично е прекратено ДП № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора (при съобразяването на даденото заключение по изпълнената СХЕ относно количеството и действително алкохолно съдържание в етиловия алкохол). По отношение на алкохола без акцизен бандерол, за държането на които М.Г. е признат за виновен със Споразумение, одобрено по НОХД № 2654/ 2019г. по описа на РС – Стара Загора (при съобразяването на данните по НОХД № 2654/ 2019г. относно количеството и действително алкохолно съдържание в етиловия алкохол и домашна ракия), в табличен вид (таблица 2, л. 524 по делото) вещото лице е представило пазарните цени по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК; стойността на акциза и съотв. цените с акциз и ДДС на оценяваните количества етилов алкохол и домашна ракия. При прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и въз основа на данни от извършено на 04.06.2018г. проучване на Института за пазарна икономика „Алфа рисърч“ относно нелегалния пазар на тютюна и цигарите, вещото лице е определило пазарната цена /на едро/ на тютюневите изделия, както следва: за 60.400кг. нарязан тютюн за пушене за лула и цигари по см. на чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС – 1 812лв.; за 2 500 кутии цигари марка „Capital“   - 5 500лв.; за 1 500 кутии цигари марка „Karelia“ - 3 750лв. и за 10 кутии цигари марка „Gentleman“ - 22.00 лева или всички тютюневи изделия на стойност 14 689.43лв. Със заключението в констативно-съобразителната му част са посочени и цените на тютюневите изделия към 2018г. на регламентирания пазар /за нарязания тютюн за пушене и за цигари марка „Karelia“/, съотв. стойността на цигари марки  „Capital“ и „Gentleman“, определена съгласно чл.71, ал.1, т.1 от ППЗАДС.

За изготвянето на паричен поток /съпоставка на доходите и разходите/ на М.Г. за 2018г., съотв. за изчисляване на годишната данъчна основа, размера на дължимия се данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и на задължителните осигурителни вноски, по делото е назначена и изпълнена втора ССчЕ.  Със заключението, неоспорено от страните, съобразно поставените от съда въпроси, е определено съотношението между приходите и разходите на М.Г. за 2018г., представено в различни варианти в зависимост възприемането на сочените от ревизираното лице като постъпления суми, респ. стойността на направените разходи, отразени в графа 28 „други разходи“. Въз основа на получените резултати при различните варианти за хипотезите, при които е установено превишение на разходите над приходите, вещото лице е изчислило и какъв би бил размерът на дължимия се данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, съотв. размера на ЗОВ, както и лихвите върху дължимите суми. Кой от тези варианти се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал и съотв. следва да се вземе предвид при определяне на приходите и разходите на ревизираното лице, а оттам и да се преценява наличието на установените с РА задължения и техния размер, е въпрос по съществото на спора и не е свързан с пълнотата, яснотата и правилността на направените в заключението изчисления, поради което съдът възприема заключението с представеното към него писмено уточнение, като компетентно, обективно и обосновано.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г., потвърден с  Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. 

           

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив /л. 365 по делото/, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Г.Н.Ч., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019г., определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420003385-020-001 от 09.06.2020г., ЗИЗВР № Р-16002420003385-020-002 от 31.08.2020г. и ЗИЗВР № Р-16002420003385-020-003 от 12.10.2020г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Г.Н.Ч..   

            Възложената ревизия на М.Г. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002420003385-020-001 от 09.06.2020г. органи по приходите – К.Л.Л. - Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Н.М.Т. – Главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за  ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002420003385-092-001 от 24.11.2020г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -  чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г. е издаден от Г.Н.Ч. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на М.Г. със ЗВР № Р-16002420003385-020-001 от 09.06.2020г. и от К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.  

            Както ЗВР № Р-16002420003385-020-001/ 09.06.2020г. така и РД № Р-16002420003385-092-001 от 24.11.2020г. и РА № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни. 

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

            Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.  Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

           

            По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК /на която хипотеза в случая в РД се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. Съответно в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив е прието, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК -  декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 03.08.2021г.

 

В случая, за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, ревизиращите органи са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като в потвърждаващото РА Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, е възприето и се поддържа наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Съответно жалбоподателят оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизирания период следва да бъде осъществено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване и със събрани по предвидения в ДОПК ред доказателства, наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на основание по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане за установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния доход за установяване на задълженията за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за ревизирания период на 2018г.

           

            Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад, на които се основава извода им за наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, са обосновани с установено несъответствие от гл.т на получени от М. Г. доходи и направените от лицето през 2018г. разходи за придобиване на иззетите в хода на образуваното и водено срещу М.Г. ДП № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, движими вещи - алкохол, тютюн и цигари, на стойност на 186 746.75лв. към 05.07.2018г., съгласно заключението на изпълнена по досъдебното производство съдебно-икономическа (оценителна) експертиза.

 

            Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, като основания за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК. Съображенията за това са следните:

         Въз основа на полученото в ТД на НАП – Пловдив, Постановление от 22.07.2019г. на прокурор в РП – Стара Загора, за частично прекратяване на досъдебно производство № 8245-зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, водено срещу М.Ж.Г. за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 234 ал. 1 от НК (във връзка с което прокурорско постановление е била възложена и извършена предхождащата ревизионното производство Проверка за съпоставка на доходи и имущество на М.Г. за данъчни периоди 2015г. – 2018г.), както и от приложения като доказателство към РД представен от РС – Стара Загора въз основа на Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-16002420003385-032-002/ 09.09.2020г. Протокол за разпит на обвиняем от 06.07.2018г. - л.107 по делото (съгласно който М.Г. е заявил, че иззетите при претърсването в собствения му автомобил 8 кашона със стекове с цигари без бандерол и 6 чувала с нарязан тютюн;  иззетият алкохол в цистерни и туби от склада в гр. Стара Загора, кв. Индустриален и иззетият алкохол в цистерни, бидони и туби от гараж № 63 в гр. Стара Загора, ул. Г. Апостолов, са негови), обосновано ревизиращите органи са приели, че държаните от М. Г. неденатуриран етилов алкохол и акцизни стоки без бандерол (тютюневи изделия, етилов алкохол и домашна ракия), са придобити от ревизираното лице и са негова собственост. В хода на извършената проверка за съпоставка на доходи и имущество, както и в хода на ревизионното производство, М.Г. не е представил документи и не е посочил данни нито за начина, нито за цената на придобиване, нито за източника на паричните средства за придобиването на иззетите по ДП количества тютюневи изделия и етилов алкохол. Ако и по съображения, които ще бъдат изложени по-долу в мотивите на настоящото решение, цената на придобиване на етиловия алкохол, домашната ракия, тютюна и цигарите, да не следва да бъде определяна въз основа на пазарната стойност на движимите вещи съгласно заключението на изпълнената по ДП № 8245-зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора съдебно икономическа (оценителна) експертиза, то очевидно разходите, направени от М. Г. за придобиването на 7360л неденатуриран етилов алкохол; 6 214л етилов алкохол и домашна ракия; 60.400кг нарязан тютюн за пушене за лула; 2500 кутии цигари „Capital“; 1 500 кутии цигари марка „Karelia“ и 10 кутии цигари марка „Gentleman“, надхвърлят доходите на лицето за  2018г. и без съмнение разходите на ревизираното лице за 2018г. /включващи освен разходите за придобиването на иззетите по ДП движими вещи, и направените разходи за придобиване на превозно средство, разходи за живот и издръжка, за заплатени данъци и т.н/, превишават съществено приходите на М.Г. за 2018г., формирани от получения доход по трудово правоотношение в размер на 2 374.50 лева и налични парични средства в началото на година в общ размер на 7846.35лв. Доколкото превишението на разходите над приходите на ревизираното лице за 2018г., се явява формирано именно от стойността на придобитите и притежавани от М. Г. към 05.07.2018г. движими вещи - неденатуриран етилов алкохол; етилов алкохол и домашна ракия; нарязан тютюн за пушене и цигари, то разходваните за придобиването на тези движими вещи парични средства, нямащи за източник доказани като получени приходи /доходи/, очевидно сочи наличието на данни за укрити приходи или доходи от ревизираното лице, респ. на несъответствие на  доходите с имущественото му състояние за ревизирания период /от гл.т на придобитите и притежавани движими вещи/. С оглед на гореизложеното съдът приема, че нормативно регламентираните като материалноправни основания предпоставки по чл.122, ал.1, т.2 и т.7, с които законът свързва провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, се явяват доказани.

 

Както беше посочено съобразно правилото, въведено с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е опровергана презюмираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 – т.16, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон.

В случая, както беше посочено, в хода на ревизионното производство е изготвен паричен поток на ревизираното лице за 2018г., като за налични парични средства към 01.01.2018г. е приета сумата от 946.10 лева (в банкови сметки) и сумата от 6 900.25 лева в брой (сума, равна на констатираното при  извършената предходна проверка за съпоставка на доходи и имущество на физическо лице превишение на получените доходи спрямо извършените от лицето разходи към 31.12.2017г.). Като постъпления (приходи) са отчетени получените от М.Г. доходи по трудово правоотношение в размер на 2374.50 лева. Съответно отчетените разходи, са: за издръжка и живот - в размер на 2050лв (съгласно посоченото от М. Г. в представените писмени обяснения в хода на извършената проверка за съпоставка на доходи и имущество на физическото лице); по фактури от доставчици – наеми на склад, адвокатски услуги и нотар. такси – в размер на 1 496.80лв; за придобиване на превозно средства - в размер на 2 800лв (съгласно декларираната от ревизираното лице цена на придобиване); за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични вземания – в размер на 1078.97лв. В графа „други разходи“ е отразена сумата от 186 746.75лв, възприета от ревизиращите органи като стойност на придобитите и притежавани от М.Г. движими вещи - етилов алкохол, домашната ракия, тютюн и цигари, иззети по ДП № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора. Съответно при направената съпоставка между приходи /доходи/ и разходи е прието за установено, че извършените от ревизираното лице разходи превишават приходите му за ревизирания период, обуславящо определянето на сумата по превишението на разходите над приходите /в размер на 184 200.02лв./, като недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/ източник и произход.

Данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ на основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в ревизионния доклад се сочи формирана, като сумата по превишението на разходите над приходите по изготвения на ревизираното лице паричен поток /в размер на 184 200.02лв./, е приета като недеклариран от лицето доход от друга дейност /с неизяснен произход/.

 

Съдът приема, че както при изготвянето на паричния поток /съпоставка на доходите и разходите/ на ревизираното лице за 2018г., така и при определянето на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ, органите на приходната администрация са допуснали съществено нарушение на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

На първо място абсолютно необосновано и в нарушение на материалния закон ревизиращите органи са приели, че разходите, направени от ревизираното лице за придобиване на притежаваните от М. Г. към 05.07.2018г. и иззети по образуваното и водено срещу него досъдебно производство № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора движими вещи - етилов алкохол, домашната ракия, тютюн и цигари, са в размера на определената със заключението на съдебно-икономическата /оценителна/ експертиза, назначена и извършена в хода на ДП № 8245зм-590/2018г., пазарна стойност към 05.07.2018г. на иззетите движими вещи. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2, т.7 от ДОПК, относима, за определянето на основата за облагане с данъци при провеждано ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, е пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването. Съответно по см. на легалната дефиниция на §1, т.8 от ДР на ДОПК,  "пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. В случая ревизиращите органи, без да извършат каквато и да преценка за начина, по който със заключението на съдебно-икономическата /оценителна/ експертиза, назначена и извършена в хода на ДП № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, е формирана и определена пазарната стойност на иззетите движими вещи, са възприели тази пазарна стойност ката пазарна цена на придобиване на движимите вещи. След като в заключението на експертизата изрично е посочено, че определената пазарна стойност на иззетия по ДП № 8245зм-590/2018г. етилов алкохол и домашна ракия, включва дължимия се акциз по ЗАДС и начислен ДДС, респ. че пазарната стойност на тютюневите изделия /тютюн за пушене и цигари/, е определена при прилагането на чл.71, ал.1, т.1 от ППЗАДС или по пазарни цени (с включен акциз) на тютюневи издалия с регистрирани цени в Публичния регистър на цените на тютюна и неговите изделия, то очевидно така определената пазарна стойност на „инкриминираните движими вещи – предмет на престъпление по ДП № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора“, не представлява пазарна цена на тези вещи по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК, съответно не представлява пазарна цена на придобиване по см. на чл.122, ал.2, т.7 от ДОПК. С оглед на което абсолютно необосновано, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, органите на приходната администрация са възприели определената със заключението по изпълнената по ДП № 8245зм-590/2018г. СИЕ пазарна стойност на инкриминираните движими вещи, като пазарна цена на придобиване на притежаваните към 05.07.2018г. от М. Г. етилов алкохол, домашна ракия, тютюн и цигари и съответно са отразили сумата от 186 746.75 лв. в разходната част на извършваната съпоставка на приходи/доходи и разходи за 2018г., в графа „други разходи“.

Основателно е и възражението на жалбоподателя, че ако и заключението на съдебно-икономическата /оценителна/ експертиза по ДП № 8245зм-590/2018г., да е посочено и приложено като „доказателство“ – неразделна част от съставения РД, то това доказателство не е събрано по предвидения приложим процесуален ред – т.е по реда на ДОПК. Назначаването и извършването на посочената експертиза, респ. изготвеното заключение, е било за нуждите на воденото срещу М.Г. разследване по досъдебното производство, от гл.т на наказателноправната квалификация на деянието и реализирането на следващата се за него наказателна отговорност. Поставената задача на съдебно-икономическата/ оценителна експертиза по ДП № 8245зм-590/2018г., е била да се определи пазарната стойност на иззетите от М. Г. движими вещи, а не пазарната цена при тяхното придобиване, поради което е липсвало каквото и да е било основание за възприемането на това заключение както при формиране на паричния поток на ревизираното лице, така и при определяне на данъчната основа за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК. При липса на документи и данни за пазарната цена на придобиване на движимите вещи, органът по приходите, възложил ревизията, е следвало да назначи по реда на глава осма, раздел ІІІ от ДОПК оценителна експертиза, която за нуждите на провежданото по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК ревизионно производство, да определи пазарната цена (по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК) на придобиване на притежаваните към 05.07.2018г. от М. Г. етилов алкохол, домашна ракия, тютюн и цигари, като обстоятелство, което законът в разпоредбата на чл.122, ал.2, т.7 от ДОПК регламентира като релевантно за определяне на основата за облагане. Вместо това, абсолютно необосновано, в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, ревизиращите органи са възприели заключението на съдебно-икономическата/оценителна експертиза, назначена и изпълнена по ДП № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, като „друго доказателство, които може да послужи за определяне на основата за облагане“ по см. на чл.122, ал.2, т.16 от ДОПК.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че заключението на съдебно-икономическата/оценителна експертиза, назначена и извършена в хода на досъдебно производство № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, доколкото не е изготвено по предвидения в специалния закон /ДОПК/ процесуален ред, по аргумент от чл.39, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, не представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантните в ревизионното производство по чл. 122 - 124 от ДОПК факти и обстоятелства. Тъй като с посоченото заключение е определена „пазарната стойност на инкриминираните движими вещи – предмет на престъпление по ДП № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора“, противно на приетото от ревизиращите органи, това заключение не представлява доказателство нито за пазарната цена, на която са придобити движимите вещи към момента на тяхното придобиване по см. на чл.122, ал.2, т.7 от ДОПК във вр. с § 1, т.8 от ДР на ДОПК, нито за извършените от ревизираното разходи за тяхното придобиване.

Както беше посочено, обстоятелствата, които органите по приходите следва да разгледат, анализират и да приложат при определяне на основата за облагане в ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, са нормативно регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 – т.16, като основата за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК следва да бъде определена по възможно най-достоверния и обективен начин и да бъде максимално близка до реалната такава. В случая съдът приема, че относимо, както за определяне на направените от ревизирането лице разходи за придобиване на притежаваните към 05.07.2018г. етилов алкохол, домашна ракия и тютюневи изделия, така и за определяне на основата за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК, е обстоятелството, регламентирано в чл.122, ал.2, т.7 от ДОПК – пазарната цена на придобитите движими вещи към момента на тяхното придобиване.  

Във връзка с изясняването на това обстоятелство, по делото беше назначена съдебно-счетоводна (оценителна) експертиза, със задача определяне на пазарната цена по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК към м. юли 2018г., на следните движими вещи: 1. етилов алкохол, за държането на който с Постановление от 22.07.2019г. на прокурор в РП – Стара Загора, частично е прекратено досъдебно производство № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора  и 2. Алкохол и тютюневи изделия без акцизен бандерол, за държането на които М.Г. е признат за виновен със Споразумение, одобрено по НОХД № 2654/ 2019г. по описа на РС – Стара Загора. Съгласно заключението /л.522 и сл. по делото/, пазарната цена по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК към м. юли 2018г. (т.е без акциз и ДДС) на етиловия алкохол /етилов алкохол (неденатуриран) с алкохолно съдържание над 80 % vol, съдържащ се в шест броя цистерни и 136 броя туби/, за държането на който с Постановление от 22.07.2019г. на прокурор в РП – Стара Загора, частично е прекратено воденото срещу М.Г. ДП № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора (при съобразяването на даденото заключение по изпълнената СХЕ относно количеството и действително алкохолно съдържание в етиловия алкохол), е 9 339.48 лв.  По отношение на алкохола без акцизен бандерол, за държането на които М.Ж. е признат за виновен със Споразумение, одобрено по НОХД № 2654/ 2019г. по описа на РС – Стара Загора (при съобразяването на данните по НОХД № 2654/ 2019г. относно количеството и действително алкохолно съдържание в етиловия алкохол и домашната ракия), определената от вещото лице пазарна цена по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК към м. юли 2018г. (т.е без акциз и ДДС), е 3 605.43лв. При прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и въз основа на данни от извършено на 04.06.2018г. проучване на Института за пазарна икономика „Алфа рисърч“ относно нелегалния пазар на тютюна и цигарите, вещото лице е определило пазарната цена /на едро/ на тютюневите изделия, както следва: за 60.400кг. нарязан тютюн за пушене за лула и цигари по см. на чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС – 1 812лв.; за 2 500 кутии цигари марка „Capital“   - 5 500лв.; за 1 500 кутии цигари марка „Karelia“ - 3 750лв. и за 10 кутии цигари  марка „Gentleman“ - 22.00 лева или всички тютюневи изделия на обща стойност 14 689.43лв.

Заключението на съдебно-счетоводната (оценителна) експертиза,  неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Определената със заключението пазарна цена на притежаваните от М. Г. движими вещи към м. юли 2018г., е изцяло съобразена с дадената в §1, т.8 от ДР на ДОПК легална дефиниция на понятието „пазарна цена“ по см. на ДОПК (сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани). Като база за определяне на пазарната цена по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК на притежаваните от М. Г. количества етилов алкохол и домашна ракия, при прилагане на метода на сравните неконтролирани цени между независими търговци, обосновано е приета посочената от „Захарни заводи“ АД на основата на реално сключени сделки средна продажна цена на едро към м. юли 2018г. на  неденатуриран етилов алкохол с минимално съдържание 96 %, приравнена към 100 % алкохолно съдържание (14.82лв с включен акциз и ДДС). Съответно при съобразяване заключението по изпълнената по делото съдебно-химична експертиза и Споразумение, одобрено по НОХД № 2654/ 2019г. по описа на РС – Стара Загора относно количеството и действително алкохолно съдържание в иззетия от М. Г. на 05.07.2018г. етилов алкохол и домашната ракия, след приравняване на количествата алкохол към 100 % vol, е определена пазарната цена по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК на тези движими вещи. С оглед обстоятелството, че притежаваните от ревизираното лице акцизни стоки – тютюн и тютюневи изделия, са били без акцизен  бандерол /по см. на чл.4, т.7 от ЗАДС представляващ държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки/, съдът приема, че пазарната цена по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК, на която са придобити акцизните стоки без бандерол, не следва да се определя нито при прилагането на чл.71, ал.1, т.1 от ППЗАДС, нито по пазарни цени на тютюн и цигари с регистрирани цени в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, тъй като очевидно тютюневите изделия без акцизен бандерол са били придобити на нерегламентирания (нелегален пазар). С оглед на което обосновано, при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, вещото лице е определило пазарната цена по см. на § 1, т.8 от ДР на притежаваните от М. Г. акцизни стоки без акцизен бандерол (тютюн и тютюневи изделия) въз основа на данни от извършено на 04.06.2018г. проучване на Института за пазарна икономика „Алфа рисърч“ относно цените на тютюна и тютюневите изделия на нелегалния пазар, при съобразяване, че с оглед голямото количество на тютюна и тютюневите изделия, пазарната им цена следва да се определи като пазарна цена на едро. Ето защо съдът приема, че за определяне на направените от ревизирането лице разходи за придобиване на притежаваните към 05.07.2018г. етилов алкохол, домашна ракия, тютюн и цигари и за определяне на основата за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК от гл.т на обстоятелството по 122, ал.2, т.7 от ДОПК – пазарна цена на придобитите движими вещи към момента на тяхното придобиване, следва да се приеме пазарната цена по см. на §1, т.8 от ДР на ДОПК, определена със заключението на изпълнената по делото съдебно-счетоводна (оценителна) експертиза, а именно: 9 339.48лв за етиловия алкохол, за държането на който с Постановление от 22.07.2019г. на прокурор в РП – Стара Загора, частично е прекратено досъдебно производство № 8245-зм-590/ 2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора; 3 605.43 лева за алкохола и 14 689.43 лева общо за тютюневите изделия без акцизен бандерол, за държането на които М.Ж. е признат за виновен със Споразумение, одобрено по НОХД № 2654/ 2019г. по описа на РС – Стара Загора.  Пазарната цена на придобиване на тези движими вещи формира и размера на разходите, направени за тяхното придобиване, а именно разходи в размер общо на 27 802.34 лева.

 

С оглед на гореизложеното неправилно, незаконосъобразно и необосновано ревизиращите органи са приели, че разходите за придобиване на  притежаваните от М. Г. към 05.07.2018г. и иззети по образуваното и водено срещу него ДП № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора движими вещи - етилов алкохол, домашната ракия, тютюн и цигари, са в размер на 186 914.75 лева, тъй като посочената сума не съответства на определената от експертизата по делото пазарна цена на придобиване на тези движими вещи – в общ размер на 27 802.34 лева. Това води и до необоснованост на възприетата от органите на приходната администрация сума по превишението на разходите над приходите като такава в размер на 184 200.02лв. и съотв. на определянето на тази сума като недеклариран доход с неизяснен /неустановен/ източник и произход.

 

Останалите обстоятелства, отчетени от ревизиращите органи при извършаната съпоставка между доходите и разходите на ревизираното лице за 2018г., са правилно установени и отразени при формирания паричен поток.  Правилно в началното салдо за ревизирания период, като налични парични средства към 01.01.2018г., е приета сумата от 946.10лв (в банкови сметки) и сумата от 6 900.25лв в брой (сума, равна на констатираното при извършената предходна проверка за съпоставка на доходи и имущество превишение на получените доходи спрямо извършените от лицето разходи към 31.12.2017г.). Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при определянето на началното салдо не е бил взет предвид получения потребителски кредит на 24.08.2017г. – видно от представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски кредит от 24.08.2017г. /л.326 по делото/, кредитополучател е Д.Д. Д., а М.Г. има единствено качеството на съдлъжник. Обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е сключен от Д.Д. и от М.Г. като солидарни длъжници при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД, не обуславя извод че сумата по кредита е отпусната и на двете лице – изрично в договора е посочено, че кредита се отпуска и сумата по кредита се превежда по сметка на кредитополучателя т. е на Д.Д.. При липса на каквито и да е било твърдения, данни, още по-малко доказателства, че част или цялата сума по кредита е предоставена под някаква форма от кредитополучателя Д.Д., на ревизираното лице М.Г., вкл. и за покриване на направени от М. Г. разходи, липсва основание цялата или част от сумата по кредита да бъде включена в началното салдо или в приходната част на формирания паричен поток (съпоставка на приходите и разходите) на М. Г.. Размерът на отчетените разходи за издръжка и живот и за придобиване на превозно средство, са изцяло съобразно посоченото от М. Г. в представените писмени обяснения в хода на извършената проверка за съпоставка на доходи и имущество и на декларираното от лицето в хода на ревизионното производство. Останалите отразени в изготвения паричен поток разходи в графа 15 и графа 23, се основават на данни от информационните системи на НАП или на официална информация, получена от други органи и институции. 

Не намира каквото и да е било нормативно основание твърдяното от жалбоподателя, че при извършваната съпоставка между доходите и разходите, в приходната част на формирания паричен поток на ревизираното лице за 2018г., е следвало да бъдат включени доходите на Д.Д. /от трудово правоотношение и от продажба на недвижими имоти през 2018г./, с която М.Г. живее на съпружески начала, имат две непълнолетни деца и живеят в едно домакинство. В националната правна уредба не е познат нито института на семейното подоходно облагане, нито общо облагане на доходите на лица, живеещи в едно домакинство. Установяването на данъчни задължения на конкретен субект включва анализ на относими към него приходи и разходи по пера, поради което определянето на данъчната основа по критериите, предвидени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, трябва да бъде конкретно за ревизирания субект. Ето защо правилно ревизиращите органи при изготвяне на паричния поток не са включили доходите,  получени от жената, с която М. Г. живее на съпружески начала. При условие, че обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък, не следва дори от института на съпружеската имуществена общност по действащия СК, като придобитите от съпруга доходи, включително парите в брой, освен ако не се трансформират във вещни права по чл. 21, ал. 1 СК, не са предмет на СИО, на още по-силно основание следва да се приеме, че липсва общност на приходите /доходите/ и разходите на живеещите в едно домакинство на съпружески начала лица. За да бъде включена дадена сума като приход или разход в паричния поток на дадено лице, следва да е доказано получаването, респ. плащането на съответната парична сума. В случая нито се твърди от ревизираното лице, нито е установен, още по-малко е доказан фактът, че с парични средства, представляващи доходи /приходи/ на Д.Д., е заплатен някой от разходите, отразени в паричния поток на ревизираното лице, като както вече беше посочено, разходната част на паричния поток на М. Г. от гл. т на видовете разходи на домакинството, които се поемат от лицето, е изготвена изцяло въз основа дадените от Г. писмени обяснения в хода на извършената проверка за съпоставка на доходи и имущество.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че в паричния поток на ревизираното лице за 2018г. в графа 28 „други разходи“, като разходи за придобиване на притежаваните от М. Г. към 05.07.2018г. и иззети по образуваното и водено срещу него ДП № 8245зм-590/2018г. по описа на Второ РУ - Стара Загора движими вещи - етилов алкохол, домашната ракия, тютюн и цигари, следва да бъде включена сума в размер на определената от изпълнената по делото съдебно-счетоводна /оценителна/ експертиза пазарна цена на придобиване на тези движими вещи – в общ размер 27 802.34 лева. При отчитане на останалите обстоятелства /начално салдо, приходи и разходи/, така, както са ги приели органите на приходната администрация, съотношението между приходите и разходите на М.Г., съобразно заключението на изпълнената ССчЕ /във вариант по втора задача, л.540-541 по делото/, е следното: парични средства в началото на периода /по банкови сметки и в брой/ в общ размер на 7 846.35 лева; постъпления през периода – 2 374.57 лева; разходи през периода – 35 308.53 лева и установено несъответствие /превишение/ на разходите над приходите в края на периода – 25 087.61 лева. С оглед установеното несъответствие /превишение на разходите над приходите/ за периода на 2018г., са налице предпоставките за определяне на задължения на ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г., при възприемане размера на установената сума по превишението на разходите над приходите, като подлежащ на облагане недеклариран доход с неустановен произход в размер 25 087.61 лева. По съображения, които ще бъдат изложени по-долу в решението, че установеният по реда на чл. 122 и сл. ДОПК по отношение на М.Г. като облагаем доход с неустановен произход за периода на 2018г., не представлява осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ, при определяне на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, не следва да се приспадат изчислените от вещото лице в заключението /втори вариант, шеста задача/ като дължими ЗОВ по годишно изравняване за фонд ДОО, за фонд ЗО и за фонд ДЗПО – УПФ във връзка с посочения по-горе облагаем доход с неустановен произход. Годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. следва да бъде формирана като включваща данъчната основа за доходи от трудови правоотношение -  2 638.33лв. (представляваща разликата между получения през 2018г. от М. Г. доход по трудово правоотношение в размер на 3 060 лева и удържаните ЗОВ в размер на 421.67 лева) и 25 087.61лв.  лева – данъчна основа за доходи от друга дейност или годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 27 725.94 лева. Данъкът по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. е в размер на 2 772.59 лева, като след приспадане на авансово удържания и внесен данък в размер на 263.83 лева /за доходите от трудово правоотношение/,  дължимият от М. Г. за довнасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, е в размер на 2 508.76 лева.   

 

По отношение установените с обжалвания РА задължения за ЗОВ:

 

Фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи за наличието на такива задължения, са обосновани с обстоятелството, че ревизираното лице не е представило доказателства, че установеният като получен недеклариран доход е резултат на дейност, за която не подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице. Сочи се в РД, че от събраните в хода на ревизията доказателства се налагало извод, че М.Г. е извършвал дейност по покупка, съхранение и продажба на акцизни стоки. Прието е, че по см. на чл.5, ал.2 от КСО М.Г. е самоосигуряващо се лице – физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал.2 от КСО/, като на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Въз основа на констатацията, че определената сума по превишението на разходите над приходите представлява недекларирани /укрити/ облагаеми доходи от трудова дейност, ревизиращите органи са приели, че върху тези доходи се дължат ЗОВ от М.Г. като самоосигуряващо се лице и които доходи формират осигурителен доход, спрямо който следва да бъде приложен размера на окончателните осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 и чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2.02.2022г. на ВАС по т. д. № 8/2020г., ОСС, І и ІІ колегия, не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011г. При прилагането на разрешението, дадено с посоченото Тълкувателно решение на ВАС и съобразно мотивите на ТР, следва извода, че при липсата на изрична законова презумпция, че доходите от неустановен източник се облагат със задължителни осигурителни вноски при ревизия, проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, приходните органи са длъжни да докажат, че установения недостиг на парични средства за покриване на извършените разходи и/или укрит доход, е от трудова дейност. В случая от страна на органите на приходната администрация, нито са събрани в хода на ревизионното производство, нито в проведеното съдебно производство са ангажирали каквито и да е било доказателства, с които да установят и докажат при условията на пълно и главно доказване факта, че реализираните от ревизираното лице недекларирани доходи са резултат от извършването на трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по см. на КСО и ЗЗО. Посоченото в част V /по КСО/ и в част VI /по ЗЗО/ от Ревизионния доклад, че от събраните в хода на ревизията доказателства се налагало извод, че М.Г. е извършвал дейност по покупка, съхранение и продажба на акцизни стоки, е абсолютно необосновано – липсват каквито и да е било извършени в хода на ревизията установявания и подкрепени с доказателства данни, че източникът на паричните средства, които са били необходими на М. Г. за да направи доказаните разходи през данъчния период на 2018г. т.е констатирания недостиг на парични средства, респ. укрит /недеклариран/ доход, е от възприетата трудова (стопанска) дейност. Нещо повече – в обстоятелствената част на РД, както и в частта за облагане по ЗДДФЛ,  сумата по превишението на разходите над приходите ревизиращите органи определят като недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/ източник и произход, като при определянето на дължимия се данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ са приложили ставката по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, а не ставката по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ /за доходи от стопанска дейност/. Липсват каквито и да е било изложени съображения, кое налага  установеният по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК доход с неустановен източник и произход, да се счита за осигурителен доход от трудова дейност /стопанска дейност по покупка, съхранение и продажба на акцизни стоки/ на осигурено по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лице и за който доход лицето да дължи осигурителни вноски по материалния закон. Доколкото с одобреното по НОХД № 2654/2019г. на РС – Стара Загора Споразумение от 11.10.2019г., обвиняемият М.Г. е признат за виновен за държане /а не за разпространение/ на акцизни стоки без бандерол, като не са установени нито данни, че държаните от Г. акцизни стоки без бандерол са с цел разпространение, нито такива, че М. Г. е осъществявал дейност по разпространение /продажба/ на акцизни стоки без бандерол, очевидно приетото от ревизиращите органи наличие на доказателства, че М. Г. е упражнявал стопанска дейност по покупка, съхранение и продажба на акцизни стоки, не е обосновано и не се основава на доказателства, събрани в хода на образуваното и проведеното срещу М.Г. наказателно производство. За разлика от облагането по чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която разпоредба всеки доход е облагаем с изключение на доходите, които законът изрично определя като необлагаеми, по аргумент от чл.10 от КСО осигурителен доход е само доходът от трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО. След като по делото органите по приходите не са ангажирали каквито и да е било доказателства, че установеният недостиг /превишение на разходите над приходите/, формиращ размера на укрития /недеклариран/ доход, представлява доход от трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, вкл. и от дейност като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 2 от 2.02.2022г. на ВАС по т. д. № 8/2020г. /включително че презумпцията по чл. 123, ал. 1 от ДОПК е само относно облагаемия доход като данъчна основа за определяне на данъчни задължения, като липсва законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и че представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК/, следва извода, че не е доказано, че установеният като укрит /недеклариран/ доход представлява осигурителен доход на ревизираното лице и съотв. че върху този доход се дължат ЗОВ в предвидените в КСО и ЗЗО размери за самоосигуряващи се лица.

 

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна. Оспореният РА № Р-16002420003385-091-001 от 15.12.2020г., потвърден с Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, в частта, с която по отношение на М.Ж.Г. са установени задължения за ЗОВ /ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ/ за 2018г. и прилежащите лихви за просрочие към тях, като издаден в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменен. Ревизионният акт в частта за установените по отношение на М.Г. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. следва да бъде изменен, като бъде намален размера на задълженията до посочения по-горе размер от 2 508.76 лева.  Съответно следва да бъдат намален и размера на акцесорното задължение за лихви към 15.12.2020г., при определянето му чрез използването на електронния лихвен калкулатор на НАП.

 

При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателя М.Г. се следва присъждане на разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 3 908 лева /от общо направените и доказани такива в размер на 4 342 лева - за внесена държавна такса в размер на 10 лева; за внесени възнаграждения за вещи лица за изпълнените по длето съдебни експертизи в общ размер на 2 912 лева и за договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1 420 лева/. Липсва основание за присъждане на направените от пълномощника на жалбоподателя разходи за пътуване за съдебните заседания и за проучване на делото. Неоснователно е и възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото това възнаграждение е в минималния размер по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 2004г. /в приложимата редакция/ във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в размер на 142 лева.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М.Ж.Г., ЕГН **********,***, Ревизионен акт № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г., издаден от Г.Н.Ч. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,  потвърден с Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в частта му, с която по отношение на М.Ж.Г. са установени осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.12.2020г., както следва: за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 4 164.72лв. и лихва в размер на 754.46лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 1 407лв. и лихва в размер на 254.88лв. и за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2018г. в размер на 2 128.80лв. и лихва в размер на 387.57лв., като незаконосъобразен.

 

ИЗМЕНЯ по жалба на М.Ж.Г., ЕГН **********,***, Ревизионен акт № Р-16002420003385-091-001/ 15.12.2020г., издаден от Г.Н.Ч. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,  потвърден с Решение № 176 от 19.03.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му, с която по отношение на М.Ж.Г. е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. и лихвите за просрочие към него, изчислени към 15.12.2020г., като НАМАЛЯВА размера на данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. от 17 649.95 лв. на 2 508.76 лева и размера на прилежащите лихви от 2 917.78 лева на 414.68 лева.

 

            ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на М.Ж.Г., ЕГН **********,***,  сумата от 3 908лв /три хиляди деветстотин и осем лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата.    

            ОСЪЖДА М.Ж.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 142  /сто четиридесет и два/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: