Р
Е Ш Е
Н И Е
№1445
гр. Пловдив, 31.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
при участието
на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3017/2019 г. по описа на
РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.Б.Б. ***
против Наказателно постановление № 19-1030-002432 от 10.04.2019 г., издадено от
*** група към ОД на МВР-Пловдив, в частта, в която на жалбоподателя са наложени следните
наказания : „глоба“ в размер на 100,00
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца за нарушение на чл.103
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. В останалата му част, в която на
жалбоподателя са наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП, както и са отнети 8 контролни
точки на основание Наредба № I з-2539 на МВР наказателното постановление не се обжалва. С жалбата се
оспорва установената в наказателното постановление фактическа обстановка. При
условията на алтернативност, в случай че съдът приеме, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му нарушение, се моли да бъде намален размера на
наложените наказания до минимално предвидения от закона размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което
има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
На 11.03.2019 г. в 11:25ч. в гр.Пловдив, на кръстовището
на бул. „Санкт Петербург“ и бул. „Източен“ св. С.Г.Т. заедно със св. Н.И.Ф.
установили жалбоподателя да управлява лек автомобил Дачия Логан с рег.№ ***. При
управлението на автомобила от страна на жалбоподателя, свидетелите констатирали,
че същият преминава на неразрешаващ сигнал / червен/ на светофарната уредба,
работеща в нормален режим, а след подаден сигнал от служителите на МВР със стоп-палка
по образец С-8 от униформен служител на МВР жалбоподателят не спрял на
посоченото от тях място. Впоследствие в хода на проверката било установено също,
че нарушителят управлявал МПС с наложено наказание „глоба“ с фиш Н/ 434267 от
14.12.2018 г.
Във връзка с констатациите от проверката на
нарушителя бил съставен акт за установяване на нарушение бл.№229049 от
11.03.2019 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел,
актосъставителят С.Г.Т. потвърждава констатациите в съставения от него АУАН.
Свидетелят Т. описва възникналата обстановка на пътя последователно и подробно.
Св. Т. е категоричен, че установил жалбоподателя на пътя да преминава с описаното
в акта МПС на червен светофар. Това наложило спирането му със стоп – палка,
въпреки което обаче водачът на автомобила не спрял, а продължил нататък. Спирането
на автомобила според свидетеля се осъществило благодарение на това, че пред жалбоподателя
се движел друг автомобил, водачът на който ясно видял действията на
проверяващите и спрял пред автомобила, управляван от жалбоподателя, за да го блокира.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, доколкото същите са
изключително подробни, последователни и непротиворечиви.
Съдът не дава вяра на обясненията на
жалбоподателя, дадени пред съда и изтъкнати в жалбата, че не спрял автомобила
веднага след дадения знак на проверяващите, тъй като възниквала опасност за
пътника, който превозвал, доколкото същите не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Точно обратното твърди в показанията си пред съда св.Т.,
който посочва че при разговор с нарушителя нарушителят обяснил, че не видял
подадения сигнал за спиране и затова не бил спрял. Констатираното противоречие в обясненията на нарушителя,
дадени пред съда, че се опитал да предотврати евентуално настъпване на ПТП и пред проверяващите в деня на проверката, че
не бил видял техния сигнал за спиране, според съда представляват защитно
средство и са част от упражненото от него право на защита. Право на жалбоподателя е да представи доказателства,
с които да опровергае констатациите в АУАН, но такива от негова страна не бяха
представени. Съгласно законовата
разпоредба на чл.189 ал.2
от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното, а от страна на жалбоподателя по никакъв начин не е оборена тази доказателствена сила на акта.
С оглед
изложеното съдът направи следните правни изводи :
Вмененото на жалбоподателя
нарушение, а именно че след подаден сигнал със стоп-палка по образец С8 от
униформен служител не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част
на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган е
безспорно доказано. Не може да се приеме за основателно възражението на
жалбоподателя , направено пред съда и изтъкнато в жалбата, че жалбоподателят не
спрял, както изисква закона на подадения
сигнал със стоп –палка, тъй като възниквала опасност за пътника, който превозвал.
Нарушението на водача е предхождано от друго негово нарушение, а именно
преминаване на забранен червен светофар. Жалбоподателят не може да черпи права
от собственото си противоправно поведение преди това. Не може да не се отчете
също, че като водач на МПС същият е бил длъжен да следи внимателно пътното
платно, жалбоподателят
е бил длъжен и е могъл да види и подадения сигнал за спиране. По тази причина не може да
се приеме за извинително обстоятелството, че не бил видял дадения му сигнал със
стоп-палка, поради което същият следва да понесе
административнонаказателната отговорност за това. Последващото
спиране от страна на водача на подадения сигнал от страна на
контролните органи със стоп-палка не е станало веднага, а след като е бил спрян
впоследствие, което сочи за отказ от страна на водача да изпълни съответното разпореждане. При това нарушението е
осъществено непосредствено след извършване на друго такова - преминаване на
червен светофар. В този смисъл
нарушението по чл. 175 ал. 1 т. 4
от ЗДвП
се явява доказано.
За административно
нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП се предвижда
наказание „глоба“ в размер на 50 до
200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца до 6 месеца. Видно от справката за нарушител
жалбоподателят е бил наказван за нарушения по Закона за движение по пътищата, отделно от това с оглед начина на извършване
на нарушението, във връзка с които е
издадено обжалваното наказателно постановление, и поведението на водача, който не
е изпълнил нарежданията на служителите се налага извода, че наложените
наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 месеца напълно съответстват на тежестта на извършеното нарушение.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на АУАН и НП, съдът не констатира нарушение на
процесуалните правила. Спазени са изискванията при издаване на АУАН и НП,
предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е бил предявен на нарушителя съгласно
чл.43 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на същия
да разбере в какво се състои и да организира защитата си.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното
постановление в частта, в която на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“
в размер на 100,00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание
чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено, а в останалата му част, с
която на жалбоподателя са наложени
наказания „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП, както и са отнети 8 контролни точки
на основание Наредба № I з-2539
на МВР поради липса на подадена жалба се счита за влязло в законна сила.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1030-002432 от 10.04.2019 г., издадено от
*** група към ОД на МВР-Пловдив, в частта, в която на С.Б.Б. ***, с ЕГН **********,
са наложени следните наказания : „глоба“ в размер на 100,00 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за 2 месеца за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата на
основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата.
В останалата му част наказателното постановление
като необжалвано се счита за влязло в законна сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на
страните .
Районен съдия :....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.