МОТИВИ към НОХД 2469/15г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против следните
лица:
1.
Г.Г.Н. *** за това, че в края на месец
февруари 2015 в гр. Септември обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с
непълнолетния Р.М.П. *** след разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот е отнел чужди движими вещи- 1 бр система за домашно кино TEAK
ведно с 5 бр тонколони за нея, бас каса; 2 бр тонколони; 1 бр компютър марка
„ДЕЛ/1; 1 бр монитор за компютър марка „СОНИ"; 1 бр бас каса и усилвател
за кола; 2бр тонколони за автомобил" Блаупунк" и „Сони „ Обща
стойност 830 лв от владението на Л.Н. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои ,като случаят е немаловажен и кражбата е извършена
повторно ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО: чл. 195 ал.1 т.3 и т.7 във вр с чл. 194 ал.1, чл.28
ал.1 и чл. 20 ал.2 от НК
2.
Р.М.П. *** за това, че в края на месец февруари 2015 в гр.
Септември обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с Г.Г.Н. *** след
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди
движими вещи- 1 бр система за домашно кино TEAK ведно с 5 бр тонколони за нея,
бас каса; 2 бр тонколони; 1 бр компютър марка „ДЕЛЯ ; 1 бр монитор за компютър
марка „СОНИ"; 1 бр бас каса и усилвател за кола; 2бр тонколони за
автомобил" Блаупунк" и „Сони „ Обща стойност 830 лв от владението на Л.Н.
*** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои ,като случаят
е немаловажен и кражбата е извършена повторно и макар и непълнолетен Р.М.П. е
разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО: чл. 195 ал.1 т.3 и т.7 във вр с чл. 194 ал.1, чл.28 ал.1
и чл. 20 ал.2 във вр с чл. 63 ал.1 т.3 от НК
По отношение на подс. Н. производството се проведе задочно на възприето
процесуално основание и с участието на задължителния в тази хипотеза защитник.
Представителят на РП Пазарджик
твърди, че обвинението е доказано като настоява подсъдимите да получат
наказание за всеки от тях лишаване от свобода, отмерено персонално за всеки от
тях, с отчитане на задължителната за непълнолетния извършител редукция по чл.
63, ал. т.3 от НК и по-голям принос от стана на пълнолетния му съподсъдим.
Защитниците, всеки за своя
подзащитен, оспорват участието им с оглед събраните доказателства, подложени на
предложения в пренията анализ. Настояват
подсъдимите да бъдат оправдани.
Подс. П. не се признава за
виновен и иска да бъде оправдан.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
съответния процесуален ред доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Св. Л.Н. притежавал имот- къща с
двор в гр. Септември ул. „ К. и М." N ***. Входната врата била държана заключена,
вътре в самата къща също имало врати на помещения, които били заключени. В
помещение в къщата , също заключено, Л.Н. държал следните вещи : - система за
домашно кино TEAK с 5 тонколони за нея, бас каса; две тонколони; компютър марка
,ДЕЛЛ ; монитор за компютър марка „СОНИ"; бас каса и усилвател за кола; две
тонколони за автомобил от марките " Блаупунк" и „Сони.
Подсъдимите Н. и П. ***. Към 2015г. и двамата
били вече осъждани: Н. - с влязъл в сила
на 17,09,09г. съдебен акт за престъпление по чл. 198, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК и вр. чл. 63, ал.1 т.3 от НК - на шест месеца лишаване от свобода с три
години изпитателен срок; по НОХД 1187/2010 г. и със съдебен акт в сила от
09,07,10г. за престъпление по чл. 195,
ал.1 т. 3 , 4 и 5 от НК вр. чл 194, ал.1 и чл. 20, ал.2 и чл. 63, ла.1 т.3 от НК - на десет месеца ЛС като на осн. чл. 69, ал.2 от НК е освободен от
изтърпяване на наказанието по НОХД 1187/10, а за изтърпяване на десетте месеца
е настанен във ВУИ; трети път е осъждан със съдебно одобрено споразумение от
09,04,14г. на пробация и обществено порицание за престъпление по чл. 191, ал.1
от НК, а П. е осъждан само един път по
НОХД 1432/13 с присъда в сила от 30,10,13г.
на обществено порицание и за престъпление
по чл. 194, ал.,13г. на обществено порицание
и за престъпление по чл. 194, ал.53 вр. ал.1 вр. чл. 20 , ал.2 в. чл.
63, ал.1, т.5 от НК.
Една вечер в края на месец
февруари 2015г. двата подсъдими, от които П. тогава непълнолетен, били заедно и
по предложение на Г.Н. и Р.П. решили да отидат до къщата на св. Л.Н. и да
откраднат вещи. Подсъдимият знае, че неговият родственик св. Н. е в чужбина и
къщата не се обитава.
След като стигнали по къщата,
подсъдимите прескочили оградата и влезли в двора . След това през комина на
покрива се спуснали и влезли вътре в къщата. С ритане и блъскане разбили вратата
на помещение, в което се намирали описаните горе вещи и и влезли вътре. Двамата
подсъдими видели намиращите се там вещи на обща стойност 830 лева - 1 бр.
система за домашно кино TEAK ведно с 5 бр.тонколони за нея, бас каса; 2 бр.
тонколони; 1 бр. компютър марка „ДЕЛЯ ; 1 бр. монитор за компютър марка
„СОНИ"; 1 бр. бас каса и усилвател за кола; 2 бр. тонколони за автомобил -
марките " Блаулунк" и „Сони. Взели тези вещи и ги изнесли през
прозореца на стаята, който те отворили. Поставили ги отвън в чувал , който
отнесли в дома на подс. Н. ***, находящ се в съседния имот, през една ограда.
На следващия ден Г.Н. взел бас
касата и усилвателя за кола и двете тонколони тон-колони за автомобил"
Блаупунк" и „Сони и с такси отишъл до гр. Велинград. В магазина, стопанисван от св. В.К. продал на
последния тези вещи за 80 лева, уверявайки го че за негово собственост. Св. В.К.
разпродал впоследствие вещите на непознати нему лица.
В края на месец февруари 2015 г. Н.Н. забелязала, че
в дома на св. Л.Н. имало отворен прозорец, за което по телефона го уведомила. Св.
Л.Н. пристигнал от Англия, установил кражбата в дома си и липсващите вещи и
подал жалба по РУП. Септември. образувано било разследване и в хода му били
установени извършителите, както и непродадените от подс. Н. вещи - 1 бр
компютър ДЕЛЛ ; ДВД марка ТЕАС с фабричен номер 3H00043; 5 броя тонколони за
ДВД сини на цвят; 4 броя тонколони за автомобил- кръгли. Последните били
държани от подс.Н. и той доброволно ги предал.
Възприетата фактология по делото
е спорна, като противопоставени относно факта на участие на подс. П. са
собствените му обяснения от с.з., частично подкрепени от показанията на неговия
баща св. П. и от друга страна - останалите гласни доказателствени средства.
Всъщност първата група доказателствени
средства изграждат и защитната позиция на П. по делото. Развита на базата на
неговите обяснения от с.з. е версията, че той помогнал на Н. като поемал
вещите, изнасяни от последния от къщата и ги оставял от външната страна на
оградата, след което Н. сам ги поставил в чувал и отнесъл в дома си. П. отрича
да се е обогатил от продажбата на част
от тези вещи. Неговите твърдения досежно заявеното участие се подкрепят от
показанията на неговия баща, които практически възпроизвеждат споделено от
сина. Наред с това тези показания и твърденията на П. досежно силното му
алкохолно опиянение, поставиха и съмненията относно способността на дееца да
вземе участие в процеса и да дава достоверни обяснения относно значимите факти,
както и способността му към момента на деянието да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи.
Тези съмнения бяха разсеяни от категоричното експертно становище, което от
една страна потвърди възможността подсъдимият да участва в процеса и да дава
достоверни обяснения и от друга страна установи възможността към момента на
деянието подсъдимият да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи. Наред с това становище се
събраха и данни от лекуващия лекар л. 85 и 89 по делото), които опровергаха
твърденията на св. П., че неговият син подсъдимият П. страда от заболяване, което засяга годността
му да възприема адекватно определена ситуация. Установи се по информация от
лекуващия лекар, че нито е установено заболяване, което предпоставя съмнения
във вменяемостта на този подсъдимия, нито е провеждано лечение за неврологично или
психично заболяване.
Така, като се има предвид и
установеното от експерта, че при участието си в деянието подсъдимият е бил в
обикновено алкохолно опиянение, и този фактор не е засегнал способността му да
възприема адекватно процесната ситуация,
в която е участвал и да ръководи
поведението си в нея.
След като се установи, че нищо не засяга
способността за правилно възприемане на ситуацията, в която е извършено
деянието, както и нищо не опорочава способността да се дават достоверни
обяснения по случая, Съдът, след като интегрира на съответното процесуално
основание обясненията от подсъдимия П. на ДСП, ги съпостави с дадените в с.з.
Тази съпоставка бе наложителна поради наличието на съществени противоречия.
Съвсем ясен бе стремежът в с.з. да се депозират обяснения, които оневиняват П..
Тези негови твърдения от с.з., респ. съответните ив показания на св. П. Съдът
отхвърли като негодна основа за изграждане на фактически изводи. За такива се възприеха твърденията от ДСП на П.,
които са напълно съответни с показанията
на св. Д.. Последният е извършил
предварителната полицейска проверка по случая и е снел обяснения от двамата
подсъдими, преди те да придобият процесуално качество на обвиняеми. П ри тези
обяснения и двамата са признали своето участие в процесната кражба.
Възпроизведените с показанията на Д. обяснения на П. съдържат признания не само
за участието му, но дори и за конкретните действия - проникване чрез покрива във вътрешната част
на къщата на пострадалия , разбиване на заключена вътрешна врата, към
помещение, в което са били разположени инкриминираните вещи. Тяхното изнасяне
от двамата подсъдими - съвместно у поставянето в чувал и отнасянето им в дома
на Н., където по-късно в хода на ДСП са били открити и останалите,непродадени
от него - доброволно предадени и върнати на пострадалия. Наличието на
достатъчно детайлни съответствия в обясненията на П. от ДСП и показанията на
св.Д. дадоха основание да се приеме
визираната от тях фактология по делото, напълно съответна на възприетата
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Установи се на тази база
участието в двата елемента на инкриминираното деяние и на двамата подсъдими -
отнемането, което е станало възможно след проникване през комина и разбиването
на вратата към помещението, от което са отнети процесните по вид и марка, модел
вещи - озвучителна техника и на второ място -отнасянето на тези вещи до дома на
подс. Н. ( в непосредствено съседство с ощетения дом), с което е установена и
трайна фактическа власт върху вещите. Без значение за съставомерността по
отношение на П. е дали той се е обогатил от последващата реализация на част от
вещите, тъй като деянието е довършено към момента на установяване на трайна
фактическа власт върху предмета му.
Така, че установено е участието и
на двамата подсъдими: фактически от момента на встъпване в имота, в заключено
помещение, в който са се намирали вещите - до момента на отнасянето им .
Установено е също, предвид
приложените в ДСП справки за съдимост ( л. 42 и л. 31), че към датата на
деянието и двамата подсъдими са били осъждани, както следва:
-Н. - с влязъл в сила на
17,09,09г. съдебен акт за престъпление по чл. 198, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК
и вр. чл. 63, ал.1 т.3 от НК - на шест месеца лишаване от свобода с три години
изпитателен срок; по НОХД 1187/2010 г. и със съдебен акт в сила от 09,07,10г.
за престъпление по чл. 195, ал.1 т. 3 ,
4 и 5 от НК вр. чл 194, ал.1 и чл. 20, ал.2 и чл. 63, ла.1 т.3 от НК - на десет
месеца ЛС като на осн. чл. 69, ал.2 от НК е освободен от изтърпяване на
наказанието по НОХД 1187/10, а за изтърпяване на десетте месеца е настанен във
ВУИ; трети път е осъждан със съдебно одобрено споразумение от 09,04,14г. на
пробация и обществено порицание за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК
- П. е бил осъждан само един път по НОХД 1432/13 с
присъда в сила от 30,10,13г. на
обществено порицание и за престъпление
по чл. 194, ал.,13г. на обществено порицание
и за престъпление по чл. 194, ал.53 вр. ал.1 вр. чл. 20 , ал.2 в. чл.
63, ал.1, т.5 от НК.
С оглед датата на влизане в сила
на последния постановен по отношение на Н. съд. акт за същото по вид престъпление
- 09,07,10г. ( с постановено ефективно изтърпяване на наказанието десет месеца
- във ВУИ) и датата на влизане в сила на съдебният акт, с който е осъден за
същото по вид престъпление П. - не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30 от НК и
възприетото квалифициращо обстоятелство повторност по смисъла на чл. 28, ал.1
от НК ( и за двамата подсъдими) е установено в обективен план.
От субективна страна и двамата са
съзнавали противоправността на деянието. Те са предвиждали настъпването на
общественоопасните последици от него и се искали настъпването им. По отношение
на П., който е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието е
категорично установено, предвид коментираното горе заключение по СПЕ, че е
разбирал към момента на деянието си свойството и значението на постъпките си и
е могъл да ги ръководи.
Налице е и специалната цел,
предвидена в престъплението по чл. 194 от НК - намерението за своене -
извършили са действия с вещите, каквито може да си позволи само техния
собственик. Подсъдимите са съзнавали, че са разбили заедно преграда, здраво
направена за защита на имот, без което съвместно действие е било невъзможно да отнемат
вещите, достъп до които са си осигурили чрез разрушаване на поставената за
защита преграда. Налице е също общност
на умисъла . И двамата са съзнавали, че действат при условията на повторност -
тоест след като всеки от тях е бил осъждан вече за същото по вид
престъпление.
Така, че правилно за подсъдимите
действията им са поставени в нормативната рамка: на чл.195 ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28,
ал.1 НК- за Н. и за П. -и вр. чл. 63, ал.1 т.3 от НК.
Като има предвид горното, Съдът
постанови своята осъдителна присъда, с която призна всеки от подсъдимите за
виновен по повдигнатото обвинение.
Съдът
откри основание за приложение на чл. 55 в хипотезата на т.1 на ал.1 по
отношение на Н.. Внимателният анализ на неговите осъждания ( л. 42-43) всъщност сочи следното: с
второто осъждане ( НОХД 1187/10г. на ПРС) на десет месеца лишаване от свобода е
постановена на основание чл. 64, ал.1 от НК освобождаване от изтърпяването и
настаняване във ВУИ и паралелно с това
на основание чл. 69, ал.2 от НК е постановено да не бъде привеждано в
изпълнение наказанието по първата присъда ( НОХД 1877/09г.) - шест месеца
лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок, в рамките на който е
извършено деянието по втората присъда. Втората присъда е влязла в сила на
09,07,10г. , като с нея е поставено и зачитане на задържането под стража от
17.05.10г.
Наказанието е било изтърпяно към февруари 2011г. По
първото осъждане - по НОХД 1877/09г. е настъпила реабилитация по право, т.к.
изпитателния срок, за който е било отложено изтърпяването на наказанието - три години по т.1 на чл. 86, ал.1 от НК е
изтекъл към 17,09,12г. и тъй като това
наказание не е активирано с второто осъждане, с което всъщност е постановено
освобождаване от изтърпяване на наказанието по НОХД 1877/09г. Последното касае
вече изпълнението на наказанието и не засяга факта на осъждането, така, че за
това осъждане тече срока по чл. 86, ал.1 т.1 от НК, който изтича на 17,09,12 г.
За второто осъждане - постановено
е освобождаване от изтърпяването на наказанието, има настаняване във ВУИ за
този срок. Следователно не се касае до осъждане на наказание о смисъла на НК,
от което непълнолетният извършител и подсъдим е бил освободен. Настаняването
във ВУИ за срока на наказанието е възпитателна мярка по ЗБППМН. Но дори и да бе
осъждане, срокът по т.2 на чл. 86 също ще е изтекъл към датата на третото
осъждане - по НОХД 366/14г. - на
пробация за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК. Така всички основания и по
това дело НОХД 366/14г. са сочели задължително приложение на чл. 78а от НК,
което обаче съдът не е сторил, постановявайки пробация.
Всички
обсъдени обстоятелства се прецени и стойността на вещите, предмет на
престъплението ( която е под минимални работни заплати за страната) - като
многобройни смекчаващи обстоятелства, които променят характеристиката на
извършеното престъпление, занижавайки степента на обществената му опасност при
съпоставка с обичайните престъпления от същия вид. Поради това и най-лекото,
предвидено в закона наказание - една година лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежко и в този смисъл - несправедливо.
Отчитайки обсъдените горе данни
за съдебният статус на подсъдимия- заличените две първи осъждания и третото
такова за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК, конкретната парична
равностойност на предмета на посегателството,
както и фактът, че това посегателство е засегнало близък родственик на подс. Н.,
живеещ в непосредствено съседство обосноваха решението за налагане на наказание
в размер на пет месеца лишаване от
свобода.
Наред с наличието на материално -
правните предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 от НК ( виж обсъждането
горе), се мотивира също, че и реалното изтърпяване на наказанието не се налага
за постигане на личното поправително и превъзпитателно въздействие, нито за
постигане на общопревантивен ефект. поради това Съдът отложи изтърпяването на наложеното на Н. наказание за изпитателен срок
от три години и възложи възпитателната работа по отношение на него на
Наблюдателна комисия при Община Септември.
По
отношение на непълнолетния извършител П. и също с оглед на стойността на
паричната равностойност на предмета на престъплението, както и съдебното му
минало и фактът, че е бил повлиян поради употребата на алкохол и възрастта си
от Н. също се прецени основание за приложението на чл. 55 от НК, която , в
случая, предвид редукцията поради непълнолетието, е по ал.1 т.2 б“Б“ от НК и
указа замяна на наказанието ЛС с пробация с преценка за конкретни мерки за
въздействие и контрол -по чл. 42а, ал.2 т. 1,2,4 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес с честотата на явяване и
подписване два пъти седмично за срок от седем месеца; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от
седем месеца и включване в курсове за професионална квалификация , програми за
обществено въздействие - за срок от седем месеца.
Постанови се веществените доказателства
по делото предадени за съхранение на домакина на РУ гр.Септември – 1 брой
колона бас каса – сива на цвят; 1 бр. компютър „ДЕЛЛ”; ДВД марка TEAС с
фабричен номер 3Н00043; 5 бр. тонколони за ДВД сини на цвят; 4 броя тонколони
за автомобил – кръгли, след влизане на свила на присъдата, да бъдат върнати на Л.Н.
***.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимите да заплати сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР
Пазарджик в размер на по 52,44 лева- за всеки от тях, а полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик -в размер на по 70.00 лева
за всеки от тях, както и държавна такса в размер на по 10,00 лева за всеки от
тях - при евентуално служебно издаване на изпълнителни листове, платима в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
Предвид постановените и приложени
по делото решения на НБПП досежно оказаното представителство на всеки от
подсъдимите от служебен защитник в ДСП
л. 111, 113 по делото) и предвид определеното възнаграждение за съответния защитник
, подсъдимите се осъдиха да заплатят и
сторените по делото деловодни разноски за сл. защитник в размер на по 200,00
лева - за всеки от тях, платими в полза на държавата по бюджета на НБПП гр.София,
както и държавна такса в размер на по 5,00 лева за всеки от тях при евентуално
служебно издаване на изпълнителни листове, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: