Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2218 03.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12217 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***** ******* Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, чрез пълномощник адв. В.Г., е предявил против В.П.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи част от присъдената по частно гр. дело № 475/ 2019 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 311/ 14.01.2019 г., сума, а именно- такава в размер на 329, 76 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер **********за периода 10.02.2017 г.- 09.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението- 06.11.2018 г. до окончателното погасяване.
Наред с това се предявяват и осъдителни искове: за осъждане на ответника да заплати сумата от 209, 94 лева- договорна неустойка за абонатния номер и сумата от 315, 54 лева- лизингови вноски за периода м. юни 2017 г.- м. ноември 2017 г. по договор за лизинг от 01.12.2015 г. за мобилен номер **********.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 475/ 2019 г. на ПРС, III гр. с-в, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 2 238, 05 лева- неплатени далекосъобщителни услуги. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка се предявявал иска за част от сумата по заповедта- само до размера от 329, 76 лева, както и осъдителни искове за неустойка в размер на 209, 94 лева и за лизингови вноски в размер на 315, 54 лева. Твърди се, че между страните били сключени няколко договора за мобилни услуги- от 16.02.2008 г., от 29.12.2011 г. и от 21.02.2014 г., както и допълнителни споразумения към тях, съответно от 19.03.2015 г., от 06.07.2015 г. и от 01.12.2015 г. На 20.04.2016 г. абонатът подписал сертификат за пакетни услуги и два нови договора за мобилни услуги. За потребените от абоната услуги били издадени две фактури и кредитно известие, описани в исковата молба. Поради неизпълнение на задълженията на абоната мобилният оператор едностранно прекратил договора с ответника, като издал фактура № **********/ 10.06.2017 г. на стойност 1 969, 93 лева, в която сума се включвала и неустойка за предсрочното прекратяване на договора от 1 324, 63 лева, дължими лизингови вноски от 315, 54 лева, както и потребените мобилни услуги в размер на 329, 76 лева. Неизпълнението на задължението на абоната обуславяло правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на ответника, като в тази връзка се начислила неустойка за предсрочното прекратяване в рамките на три стандартни месечни абонаментни такси, или за трите номера неустойката възлизала на 209, 94 лева. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги, месечните лизингови вноски били обявени за предсрочно изискуеми, като във връзка с полученото мобилно устройство ответникът дължал сумата от 315, 54 лева за периода м. юни 2017 г.- м. ноември 2017 г. Абонатът бил приел ОУ към договора, като независимо дали бил получил фактура или не за начислени му суми, той дължал плащането им, но в случая не бил изпълнил договорните си задължения. В този смисъл спрямо него се предявявали настоящите установителен и осъдителни искове. Претендират се и разноски.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от процесните фактури, договорът за мобилни услуги и общите условия на оператора.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника по месторабота на 12.12.2019 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. по същия начин на 03.06.2020 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени и гласни доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират,
за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че
те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в
размер на 105 лева (л. 56) и платено
адвокатско възнаграждение в размер от 232
лева (л. 5).
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 311/ 14.01.2019 г., издадена по частно гр. дело № 475/ 2019 г. на ПРС, III гр. с-в на ПРС, В.П.К., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ****** ******* Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, сумата в размер на 329, 76 (триста двадесет и девет лв. и седемдесет и шест ст.) лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер **********за периода 10.02.2017 г.- 09.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението- 06.11.2018 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ***** ***** Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, сумата от 209, 94 (двеста и девет лева и деветдесет и четири стотинки) лева- договорна неустойка за абонатния номер, както и сумата от 315, 54 (триста и петнадесет лева и петдесет и четири стотинки) лева- лизингови вноски за периода м. юни 2017 г.- м. ноември 2017 г. по договор за лизинг от 01.12.2015 г. за мобилен номер **********.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от **** **** Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 44, 76 (четиридесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки) лева- държавна такса и сумата от 232 (двеста тридесет и два) лева- адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 105 (сто и пет) лева- държавна такса и сумата от 232 (двеста тридесет и два) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД