РЕШЕНИЕ
№
1722
гр.
Пловдив, 18.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХI
състав,
в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа КАНД № 1654/2023 година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК,
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на С.А. с посочен адрес ***, офис 3, против Решение № 883
от 25.05.2023г., постановено по АНД № 2510/2023г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХVI наказателен
състав (погрешно посочено в жалбата като постановено по АНД № 20225240200092,
по описа на Районен съд – Пещера, IV с.), с
което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 3240747, издаден от ОД на МВР
Пловдив (погрешно посочен в жалбата като № 3198824, издаден от ОД на МВР –
Пазарджик), с който се налага глоба от 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на С.С.А.
с ЕГН **********.
Касационният жалбоподател излага съображения,
че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли
за неговата отмяна и отмяна на ЕФ, алтернативно делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Касационният
ответник чрез процесуален представител юриск. Пенкова в нарочно писмено
становище оспорва касационната жалба и моли решението на ПРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за евентуално претендирано от касатора
адвокатско възнаграждение.
Контролиращата
страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение следва да се остави в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Предмет
на обжалване пред районния съд е бил ЕФ Серия К № 3240747, издаден от ОД
на МВР - Пловдив, с който на А. в качеството й на собственик, на когото е
регистрирано МПС, е наложена глоба от 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за
това, че на 28.11.2019 г. в 09,05 часа в гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 18
при максимална разрешена скорост за движение 50 км/ч, отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача с МПС лек автомобил
Мерцедес С 350 с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 530, а
именно: при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта
79 км/ч, т.е. превишена стойност на скоростта – 29 км/ч. В жалбата пред ПРС са
изложени възражения относно: процедурата по издаване на ЕФ; вида на
автоматизираното техническо средство (АТС), с което е установено и заснето
нарушението; законосъобразността на самото заснемане, в т.ч. протокол за
разположение на АТС и снимка, от която да е видно това разположение; процедурата
по връчване на ЕФ; погасяване по давност, а допълнително в о.с.з. са направени
възражения и относно авторството на извършеното нарушение.
За да постанови обжалваното в настоящото производство
решение, районният съд е приел, че от събраните в производството доказателства се
установява, че действително на датата, отразена в ЕФ, описаният в него
автомобил, е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което обстоятелство е било установено и надлежно заснето
със съответно техническо средство, видно от приложената снимка, за което
средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ,
както и протокол за текуща проверка за изправност към датата на установяване на
нарушението, изискано и приложено по делото. Приложена се сочи, че е и
снимка на техническото средство, установило нарушението,съответно мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в ЕФ,
за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Мотивирано
е на следващо място, че от приложения снимков материал се вижда, че е отчетена
по-висока скорост на движение, а именно 92 км/ч, след отчетен толеранс от
минус 3 км/ч е установена скорост 89 км/ч, като е видно, че е налице
разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар.
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като е посочено, че следва да се има предвид, че съгласно
данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване
на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при
стационарна система от 3 процента, в тази връзка и видно от отразеното върху
приложената снимка и ЕФ, ПРС е приел, че в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение като действително установената
скорост от 92 км/ч е намалена на 89 км/ч. Цитирани са разпоредбите на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и § 1 от ДР на ЗАНН и е прието, че ЕФ съдържа
предвидените в закона реквизити, а на констатираното нарушение на скоростта е
дадена правилната правна квалификация. Посочено е още, че в случая е налице
нарушение, установено с АТС, като в ЕФ са описани всички негови съставомерни
признаци – нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а
същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено,
същевременно е представено и копие от протокол за проверка, от който се
установява, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания,
съответно правилно фишът е прието, че е издаден по отношение на лицето -
собственик на МПС. По делото е прието, че е наличен конкретно и в пълнота
попълнен протокол за работа на техническото средство по чл. 10 от Наредбата,
както и негова снимка.
Обжалваното
съдебно решение е неправилно, като
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразили
се в липса на мотиви.
Първоинстанционният
съд не е изпълнил служебното си задължение да извърши обективен анализ на
доказателствата и да изложи съображения кои от тях кредитира и по какви съображения,
няма даден отговор и на всички, наведени от жалбоподателя възражения. В
действителност цитираните писмени доказателства са обсъдени в противоречие с
тяхното съдържание и фактите, които установяват, като е достатъчно в тази
връзка да се посочи, че с оспорения ЕФ на лицето е наложена глоба за установено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че при разрешена стойност на
скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 79 км/ч и превишена такава
от 29 км/ч. В своето решение обаче ПРС е приел, че от приложения снимков
материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движението, а именно 92
км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 км/ч е установена скорост 89 км/ч. Видно
от приложения по преписката обаче снимков материал, посочена е измерена скорост
82 км/ч, която след приспадане на толеранса от 3 км/ч, се установява такава от
79 км/ч – точно, колкото е посочено и в ЕФ, съответно като превишена в
снимковия материал е посочена скорост от 32 км/ч, която след приспадане на
толеранса от 3 км/ч, се установява такава от 29 км/ч – точно, колкото е
посочено и в ЕФ.
Друг
е въпросът, че ПРС е коментирал и предвидени грешки при измерване на скорост
при стационарна система, каквато в случая не се установи да е системата, с
която е установено и заснето нарушението. Или, установява се, че изложените в
мотивите факти, са в противоречие със събраните по делото писмени
доказателства.
На
следващо място следва да се посочи, че в своето решение ПРС е приел, че е
приложена снимка на техническото средство, установило нарушението, каквато се
констатира, че липсва както по административнонаказателната преписка, така и по
делото. Липсва произнасяне и по всички, наведени от жалбоподателя, възражения.
С
оглед на изложеното, са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК, поради което решението на районния съд следва да се отмени като
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ПРС, с указания да се
съберат и обсъдят по съответния процесуален ред всички допустими и относими
доказателства, досежно наличието на твърдяното административно нарушение и законосъобразността
на издадения ЕФ. Въз основа на всички събрани доказателства и след обсъждането
им, да се постанови безпротиворечив съдебен акт, даващ еднозначен отговор за
законосъобразността или незаконосъобразността на обжалвания ЕФ.
На
основание чл. 226, ал. 3 от АПК по исканията за разноски за настоящото съдебно
производство, следва да се произнесе районният съд, съобразно изхода на спора
по същество.
Предвид
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 883
от 25.05.2023г., постановено по АНД № 2510/2023г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХVI наказателен
състав.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда
съобразно дадените указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.