РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Белоградчик, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200067 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на О. М. К. от гр. В., обл. В., ул. „Г.“ № ...,, бл.
Електрон, вх. Е, ап.24, с ЕГН **********, срещу НП № 26-0000872/28.07.2023
г. на Директор на РД «АА» Враца, с което му е наложена “глоба” в размер на
3 000,00 лв., на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. чл.6 ал.1 т.6 б. “в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП и се
моли същото да бъде отменено. В с. з. жалбоподателят не се явява, но в
жалбата и в писмени бележки, депозирани от него по делото, се изразява
становище по същество на спора – навеждат се доводи за съществени
нарушения на материалния и процесуален закон, които са довели до неяснота
и недоказаност на обвинението, респ. приписаното нарушение, изразени в не
посочване допустимата максимална маса на МПС, , липса на доказателства за
годността на ползваното измервателно техн. средство, респ. достоверността
1
на резултата, неправилно определен субект на нарушението - т. к.
жалбоподателя е само „водач“ на МПС, а не „превозвач“ – фирма , който се
занимава с транспортната дейност и която, като субект следвало да отговаря
за снабдяването с надлежно разрешение за движение по пътищата на
извънгабаритни МПС. Моли се да бъде отменено издаденото НП, изцяло.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з. по делото и не
изразява становище по същество на казуса – лично или чрез представител, в
заседание или в писмени бележки.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 11.07.2023 г., жалбопод. О. К. управлявал МПС м. „Ивеко Магирус“,
с рег. № СВ 2097 КР, с което превозвал товар – натрошен камък /фракция/,
като изпълнявал задълженията си като водач на автомобил – към
работодателя си, по път IIІ-102, с посока на движение с. Г. – гр. Д.. В същият
ден, на кръстовище на така посочения път и път I-1, при км. 1+800 / разклон
за с. Б. от път Е-79/, К. бил спрян за рутинна проверка от свид. Б. В. –
инспектор в РД ”АА”-Враца, придружен от свой колега – Ив. Д.. При
поискване, от представените им документи – пътен лист и товарителница, те
установили кой и какво, от къде и до къде превозва. От издадената за същото
МПС , при този му курс обаче, и кантарана бележка № 7227, издадена от
„ПТС-Видин“ ЕООД-ТСИ-с. Г., която отразявала замерване на масата на
управляваното от К. МПС – описано подробно по-горе, което било с четири
оси, две от които управляеми, и то замерване преди и след натоварването му
с фракцията, била отчетена маса на МПС и товара общо 48 480,00 т. при
допустимо максимално такава 32 т. – съгласно чл.6 ал.1 т.6 б. ”в” от Наредба
№ 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС / При
установеното от проверяващите, фактически имало претоварване със 16,480
т. Същевременно от водача на проверяваното МПС бил изискан, а от него –
не представен, надлежен документ -„разрешително“, издадено от МРРБ за
превоз при такова претоварване.
Предвид констатациите си, Б. В. разяснил на водача О. К. допуснатите
нарушения, и че ще му бъде съставен АУАН, а последният не възразил
тогава, като казал, че „колкото са натоварили, толкова кара“. Така Б. В.
2
съставил на място АУАН № 149 на О. К. - за нарушение на чл.139 ал.1 т.2
предл.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.6 б. “в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки МПС. Актът бил оформен в
присъствието на колегата му / на В. / - Ив. Добрилов / за липсата на документа
– „разрешително“, бил оформен втори АУАН, който не е част от админ. нак.
преписка по делото/.
Въз основа на акта / с № 149 / е издадено обжалваното НП № 26-
0000872/ 28.07.2023 г. от Директора на РД «АА» - Враца.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
При издаването на НП и при съставянето на акта не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН, ЗДвП и Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, които да налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че на 11.07.2023 г. на кръстовище на път І-1 и път ІII-102,
при км.1+800, с посока на движение от с. Гранитово към гр. Дунавци, обл.
Видин, се е придвижвало четириосово МПС / с две управляеми оси, от тези
четири/, натоварено с натрошен камък. То било управлявано от
жалбоподателя К., който извършвал фактически превоз, възложен му от
неговия работодател. Масата на МПС, ведно с товара, била общо 48 480,00 кг.
Не се оспорват от жалбоподателя, фактите твърдяни от актосъставителя
и АНО – къде и кога е спрян за проверка, какво МПС е управлявал, броя на
осите – две от които задвижващи.
Оспорва се на първо място от жалбоподателя, законосъобразното
измерване товара на управляваното МПС – досежно ползван принципно уред
за такова и техн. му годност / на уреда / конкретно към момента на меренето.
Но, на съда бяха представени от въззиваемата страна писмени доказателства –
приети, като такива по делото, установяващи вида и техническата изправност
на ползваната везна, с която е претеглено МПС, управлявано от О. К. на
11.07.2023 г. – преди натоварването на превозното средство и след това, респ.
измерени параметри – в кг. – на вход и изход от базата, в която е извършено
3
товаренето. Представен е Сервизен протокол за извършена метрологична
проверка на автовезна, осъществена /проверката/ в присъствието на
представител на БИМ, удостоверяващ нейната техническа годност –ведно със
стикер за валидност до м.10.2025 г.
Съдът не намира за основателни доводите на жалбоподателя, излагани в
писмена молба от негово име по същество на казуса, относно допуснати
съществени нарушения на правилата по ангажиране на админ. наказателната
му отговорност.
На първо място, в АУАН и НП са описани надлежно съставомерните
признаци на деянието, вменено на жалбоподателя. Изрично е отразено, че при
проверката, той е осъществявал обществен превоз на товари, при който
превоз, масата на натовареното МПС е била 48 480,00 кг., при разрешено
максимално такова 32 т., или е налично превишаване с 16,480 кг. ,като това
било видно от кантарната бележка от направеното измерване – цитирана с
номер и приложена към преписката по случая.
Така, управляваното от жалбоподателя МПС се явява с маса,
надвишаваща нормите, установени от МРРБ – в Наредба № 11/3.07.2001 за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, конкретно в нейната
разпоредба чл.6 ал.1 т.6 б. “в“, тъй като МПС е било с четири оси, две от
които управляеми.
Правилно при така констатираните от актосъставителя и свидетеля по
акта, и от АНО обстоятелства, е направен извод за неспазване изискванията
на чл.139 ал. 1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. чл.6 ал.1 т.6 б. “в“ от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ. Налице е била и липсата на изискуем документ за
извършвания транспорт на инертни материали – специално разрешително за
движението по пътя с допуснатото претоварване на МПС, за което обаче в
случая жалбоподателят, по АУАН и НП – предмет на делото, не е подведен
към отговорност и не е санкциониран.
Наложената на О. К. с атакуваното пред съда НП, санкция е съответна
като цифрова квалификация на приписаното с цифри нарушение– а именно по
чл.177 ал.3 т.1 предл.2 ЗДвП. Правилно, съобразно волята на актъставителя и
АНО, деянието по чл.139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП е обвързано с подзаконовия
нормативен акт – Наредба № 11/2001 г- на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, която регламентира
4
именно изискванията за размери, маса и натоварване оси на различните
категории ППС и ремаркета към тях, съгл. 139 от ЗДвП – указано в чл.1 от
Наредбата.
Нарушението на Закона за пътищата, което се твърди от
жалбоподателя, че е обвинен също, като осъществено едновременно с това по
чл.139 ал.1 от ЗДвП, според съда е не относимо към казуса, както вече посочи
по-горе – тъй като санкция за него с разглежданото НП - няма. Действително
има нарушения - по чл.26 ал.2 от ЗП, които касаят деяния, при които има
допълнителни елементи от състава им – липса на съответно разрешение за
специално ползване на пътищата /издавано от собственика на пътя или
съответно ОУ на А“ПИ“/. Оплакването в жалбата от жалбоподателя, че той не
може да инициира и получи „разрешително“ е не относимо по казуса, предвид
липсата на обвинение и санкция към него, макар иначе правилно
аргументирано от К. – подобен документ се издава на „превозвача“ –
обичайно ЮЛ, а не на водача на МПС, който е само технически изпълнител на
превоза.
Конкретното деяние, според съда, не може да се счете за маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не бележи значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
Следва да се имат предвид охраняваните обществени отношения, свързани
едновременно със спазването на правилата за движение по пътищата в
страната ни, не само формално, но и възможността за нараняване пътната
настилка, възможността от техническа повреда на МПС, извършващо превоза
по пътищата и най–вече безопасността на всички участници в движението – с
оглед възможно причиняване и на ПТП, при тези обстоятелства, което да
засегне другите участници в трафика. А в конкретния казус – и размера на
претоварването на МПС – голямото количество товар, надвишаващ
максималната допустима норма.
Предвид всичко изложено да тук като цяло, съдът приема, че при
съставяне на АУАН и изготвяне на НП са спазени материалните и
процесуалните правила, но са налице условия на изменение на
постановлението, относно размера на наложените наказания.
Нито актосъставителят, нито АНО са събрали данни за имущественото,
респ. финансовото положение на нарушителя – извън трудовата му заетост
5
към превозвача, дори какъв е размера на възнаграждението му от този
работодател, нито за други доходи - има ли, движимо и недвижимо
имущество, какво е семейното му положение – грижи ли се и за други хора и
т.н., а наложената санкция „глоба” с НП е в максималния размер за това
провинение. По този начин АНО не е мотивирал решението си за налагане на
така високата санкция – а именно възможно най-големия й размер. Чл.177
ал.3 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 500,00 до 3000,00 лв.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и като отчете вида и
тежестта на нарушението, и взе предвид поведението на нарушителя – че не е
възпрепятствал контролните органи в хода на проверката им или след това,
липсата на данни за други нарушения на О. К. по ЗДвП и липсата на по-тежки
последици от извършеното деяние, но от друг страна и размера – като
количество килограми, на претоварване на МПС, съдът намира, че
наложеното наказание по чл.177 ал.3 от ЗДвП следва да бъде като цяло
намалено – като определи размера му в по-близък до минималния, предвиден
в закона, но не съвсем същия /минималния/ или – 1000,00 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се измени - относно размера на
наложената санкция „глоба”, съобразно посоченият по-горе смисъл.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000872/28.07.2023 г. на
Директора на РД „АА“ - Враца, с което е наложена на О. М. К. от гр. В., обл.
В., ул. „Г.“ № ...,, бл. Електрон, вх. Е, ап.24, с ЕГН **********, “глоба” в
размер на 3 000,00 лв., на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. чл.6 ал.1 т.6 б. “в“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като намалява същата до размер от
1000,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6