Решение по дело №308/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Н. Н. В., [ЕГН], чрез адвокат П. С.-М. от *, против Заповед № ТУ/04-00031 от 03.09.2024 г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено да се премахне доброволно строеж - пристройка в съсобствен имот с идентификатор 87374.531.190 по КК на гр. Ямбол.

Иска се отмяна на заповедта по съображения за допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, твърди се и противоречие с материалния закон. Конкретно се сочи, че в акта не е посочен негов адресат, което според твърденията в жалбата съставлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК и е основание за отмяната му, тъй като липсата на адресат лишава съда от възможността да извърши преценка дали правилно са определени лицата, спрямо които се прилагат разпоредените правни последици на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ, вр. § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. На следващо място се сочи, че жалбоподателят не е извършител на строежа и в този смисъл не дължи изпълнение на заповедта, като се прави позоваване в тази връзка на съдържащия се в преписката титул за собственост. По същество се счита, че не са налице предпоставки строежът да бъде квалифициран като незаконен, тъй като е бил завършен преди 31.03.2001 г. и в този смисъл всички констатации на органа за установен незаконен строеж са незаконосъобразни. Твърди се също, че заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на административнопроизводствените правила като не става ясно нито от КП, нито от заповедта дали е била връчвана заповед за спиране изпълнението на строежа, което е особено съществен момент предвид нормата на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ. В оспорената заповед, според твърденията в жалбата, не е посочено в кой момент е започнал строежът. Иска се отмяната на акта, ведно с присъждане на разноските по делото.

По жалбата е представен писмен отговор от кмета на община Ямбол чрез надлежно оправомощен процесуален представител М. К. - Началник отдел „Правни дейности“, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Излагат се подробни съображения досежно законосъобразността на произнесената заповед. Иска се отхвърлянето на жалбата, както и отправеното искане за присъждане на разноските по производството.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Н. В. се представлява от адвокат П. В. С.-М. от *, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. Претендира разноските по делото.

Ответната страна - кмета на община Ямбол, се представлява от М. А. К. - Началник отдел „Правни дейности“ в община Ямбол, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че строежът е изграден в нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т.е. без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, както и без необходимото съгласие от съсобственика в имота. Сочи, че строежът е изграден през 2024 г. и категорично не е търпим по смисъла на § 127 от ЗИД на ЗУТ и § 16 от ПЗР на ЗУТ. Поддържа представения по делото писмен отговор по жалбата. Иска съдът да потвърди обжалвания административен акт като напълно законосъобразен, както и да присъди в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства; приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорената заповед, постъпила в съда с Писмо вх. № 1707 от 30.09.2024 г. от община Ямбол. В качеството на свидетел е разпитана М. И. П. бивш собственик на имота.По искане на оспорващата е допуснато изготвянето на СТЕ от вещо лице строителен инженер, което след запознаване с приобщените по делото писмени доказателства и свидетелски показания, извършен оглед на място в процесния имот и направени съответни справки в община Ямбол и в СГКК-Ямбол, дава отговор на поставените от страните въпроси. Писменото заключение по експертизата, ведно с направените в съдебно заседание при изслушването му уточнения и допълнения, е приобщено към доказателствения материал по делото.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед № ТУ/04-00031 от 03.09.2024 г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено доброволното премахване на строеж - пристройка в съсобствен имот с идентификатор 87374.531.190 по КК на гр. Ямбол.Жалба срещу заповедта е постъпила в Административен съд - Ямбол на 24.09.2024 г. от собственика на имота Н. Н. В.. С оглед на това съдът приема, че жалбата е депозирана от надлежна страна, неблагоприятно засегната от издадения акт, в 14-дневен срок от връчване на оспорения акт (09.09.2024 г.) и пред компетентния съд по местонахождението на имота, поради което е допустима.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

По повод Жалба peг. № 2801-13029 от 06.06.2024 г. относно проверка законността на изграден в съсобствен имот с идентификатор 87374.531.190 по Кадастралната карта на гр. Ямбол строеж - пристройка на [улица], на 01.07.2024 г. от служители в Дирекция „Устройство на територията и строителството“ при община Ямбол е извършена проверка относно осъществени строителни дейности в описания съсобствен имот при изграждане на пристройка към сграда с идентификатор 87374.531.190.2, за което е съставен КП № 165 от 01.07.2024 г., а в последствие и Констативен акт № 10 от 21.08.2024 г. Констатирано е при проверката, че строежът е изграден в съсобствен имот с идентификатор 87374.531.190 по КК на гр. Ямбол; към югозападната страна на жилищната сграда с идентификатор 87374.531.190.2 са изпълнени зидове от газобетонови блокчета, стоманобетонови колони и залята плоча (20 см), с приблизителни размери в план 4/2,50 м и височина на строежа 1,60 м. Пристройката е монолитна, без самостоятелен вход и е обединена със жилищната сграда. Констатацията е, че строежът е изграден през 2024 г. и е четвърта категория. Посочено е в тази връзка, че предвид годината на изграждане строежът не е търпим по смисъла на § 16 на ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За описания извършен строеж - пристройка, няма одобрен проект и не е издадено разрешение за строеж; не е представено и съгласието на съсобствениците на имота за извършването на строежа. В тази връзка е посочено, че са налице нарушения на чл. 142 и чл. 148 от ЗУТ. Изграденият строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - изграден без одобрен проект и без разрешение за строеж, както и без съгласие на съсобствениците на имота.

Констативен акт № 10 от 21.08.2024 г. е връчен на заинтересованите лица на 27.08.2024 г. и срещу него не е постъпило възражение в община Ямбол в законоустановения срок (до 03.09.2024 г. включително).

Въз основа на съставения констативен акт и отразените в него констатации е издадена процесната Заповед № ТУ/04-00031 от 03.09.2024 г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено доброволното премахване на строеж - пристройка в съсобствен имот с идентификатор 87374.531.190 по КК на гр. Ямбол и адрес [улица], изграден от газобетонови блокчета, стоманобетонови колони и залята плоча (20 см), с приблизителни размери в план 4,00/2,50 м, височина на строежа - 1,60 м, изграден без изискващите се по ЗУТ строителни книжа, в 30- дневен срок от датата на влизане в сила на заповедта.

Предвид горното съдът приема, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган – кмета на общината, овластен от закона да издаде заповед за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория, въз основа на констативен акт, съставен от общински служители, и след изтичане на срока за възражение. В този смисъл спазени са разписаните в чл. 225а от ЗУТ правила. Възражението в жалбата за нарушена процедура относно невръчен акт по реда на чл.224а от ЗУТ съдът намира за неоснователно - разпоредбата касае действия на компетентните органи по недопускане на незаконно строителство, а спорът в конкретния казус е досежно законността на вече изграден, съществуващ на място строеж, чието премахване е разпоредено с процесната заповед.

Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, при спазване на изискванията за съдържание и реквизити – той съдържа обстоятелствена част с излагане на фактически основания, които преповтарят констатациите от проверката, отразени в Констативен акт № 10 от 21.08.2024 г. за установен незаконен строеж, съставен от общинските служители, посочени са нарушените законови норми, правното основание за издаване (чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ), съдържа ясна разпоредителна част. По отношение твърдяното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК, изразяващо се в непосочване на конкретен адресат, съдът намира, че доколкото на оспорващата е връчена процесната заповед и същата е осъществила правото си на съдебно оспорване, липсата на посочен адресат в акта не е процесуално нарушение от категорията на съществените, опорочило правото на защита на заинтересованото лице предвид упражненото от него право на обжалване на акта, който засяга негативно правната му сфера.

Досежно съответствието с материалния закон съдът съобрази следното:

Според свидетелските показания на М. И. П., бивш собственик на процесния имот, същият е бил продаден от нея на Н. Н. В. през 2021 г. Сочи, че този имот е наследствен от нейния баща, придобила го е преди около 20 години, и по-конкретно през 2003 г. Свидетелката е категорична, че имотът винаги е бил такъв, какъвто е и понастоящем, по същия начин е изглеждал и през 1976 г. Според показанията на свидетелката в имота има къща, гараж, лятна кухня и пристройка към къщата, която назад във времето е ползвана като навес за дърва и въглища; сочи, че в даденото от нея описание няма промяна в състоянието на сградите към годината на прехвърлянето на имота на оспорващата Н. В.. Относно обект пристройка, изградена от газобетонови блокчета, стоманобетонови колони и залята плоча (20 см), с приблизителни размери 4/2,50 метра и височина 1,60 метра сочи, че това е пристройката към къщата, намираща се от лявата страна при влизане в къщата, която се е ползвала за съхранение на дърва и въглища, съхранявани са и горива за нафтова печка за отопление. Свидетелката е категорична, че към 1980 г. и към 1990 г. постройката е съществувала, вероятно е била там при покупката на имота от родителите й. Сочи, че въпросната пристройка представлява иззидани с тухли три стени и врата, покрив под наклон с керемиди.

Предвид оспорените констатации за незаконен строеж, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза с вещо лице строителен инженер, което след запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място, както и на необходимите справки, дава отговор на поставените от страните въпроси, относими към повдигнатия правен спор. Заключението на вещото лице съдът приема като обективно и компетентно изготвено, тъй като е обосновано не само с приложените по делото документи и книжа, но и с допълнително извършени справки и с извършен оглед на място, където са направени фотографии и приложени към експертизата. То не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

Така, според експретното заключение, съгласно КК и изображението на Скица № 15-382427 от 07.03.2025 г. на СГКК - Ямбол, процесният имот е с идентификатор 87374.531.190 и с административен адрес: гр. Ямбол, [улица]. Поземлен имот с идентификатор 87374.531.190 е с площ 243 кв. м, с трайно предназначение на територията „урбанизирана“, с начин на трайно ползване „за ниско застрояване (до 10 м)“, с номер по предходен план 1916.0, и съседи: ПИ 87374.531.20, 87374.531.185, 87374.531.191, 87374.531.189. Съобразно приобщените по делото писмени доказателства собственик на 96/240 ид. част от поземления имот е И. Г. Д., придобити на основание Нотариален акт № 26, том V, рег. № 1804, дело № 1520 от 04.06.1992 г. Собственик на 144/480 ид. части от поземления имот е Д. Г. В. съобразно Нотариален акт за покупко-продажба № 109, том 9, рег. № 2814, дело № 1632 от 21.05.2021 г. на СлВп. Въз основа на същия титул за собственост – НА № 109/2021 г. жалбоподателката Н. В. се легитимира като собственик на 144/480 ид. части от посочения поземлен имот.

Според заключението по назначената по делото СТЕ, в очертанията на поземления имот попадат общо четири сгради като кадастрални единици, а именно: сграда с идентификатор 87374.531.190.1, със застроена площ от 58 кв. м, брой етажи - два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; процесната сграда с идентификатор 87374.531.190.2, със застроена площ от 58 кв. м, брой етажи - един, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор 87374.531.190.3 със застроена площ от 17 кв. м, брой етажи - един, предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 87374.531.190.4, със застроена площ от 12 кв. м, брой етажи един, предназначение: друг вид сграда за обитаване. Вещото лице сочи, че до югозападната фасада на сграда с идентификатор 87374.531.190.2 е изградена пристройка, която е с размери в план 4,75/2,20 м и светла височина 2,35 м; пристройката включва едно помещение с отвор за прозорец на югоизточната стена, като в момента на огледа няма отвор за достъп до помещението на пристройката през жилищната сграда с кадастрален № 2. Според експерта пристройката е израдена с монолитни ивични бетонови основи; ограждащите стени са от газобетонови блокчета тип „Итонг“ с дебелина 20 см; в ъглите на пристройката са изградени колони; на височина 2,45 м от терена (2,35 м светло) е изградена монолитна стоманобетонова плоча; вътрешната повърхност на стените, тавана и фасадите не са измазани; изпълнена е подова настилка от бетон; на оставения в югоизточната стена отвор няма монтиран прозорец. Експертизата сочи, че сградата - пристройка към сграда с идентификатор 87374.531.190.2 не е нанесена на КК; за нейното изграждане в община Ямбол няма преписка за издадено разрешение за строеж, няма представени одобрени строителни книжа и инвестиционни проекти. Според експертното заключение при изграждането на строежа са използвани бетон и газобетонни блокчета „Итонг“, като съобразно състоянието на повърхностите на бетона и на блокчетата, както и от степента на корозия на метални елементи по строежа (видима армировка, гвоздеи), вещото лице дава заключение, че строежът е пета категория и вероятно е изграден през 2024 г., когато е подадена и жалбата за извършването му. С оглед момента на изграждането му експертът сочи, че процесният строеж не попада в обхвата на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ и в този смисъл не е търпим строеж съобразно действащата нормативна уредба; същият е изграден без съгласието на съсобственика в имота и не е допустим нито съгласно действащите към настоящия момент норми, нито на разпоредбите, действали към момента на изграждането му. Към момента на огледа процесният обект представлява строеж без покрив, без дограма и без инсталации, без довършителни работи, поради което е невъзможно да се определи предназначението му.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

При горните констатации, отразени в заключението, както и въз основа на относимата към казуса нормативна уредба, съдът счита процесната заповед и за материално законосъобразна, и за произнесена в съответствие с целта на закона.

За процесния обект органът приема, че е изграден без съгласието на съсобственика в имота и без необходимите по цитираната норма строителни книжа, които обстоятелства се потвърждават както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от заключението по експертизата.

С оглед доказателствата по делото за изградения строеж – предмет на оспорената заповед е било необходимо наличието на разрешение за строеж съобразно разписаното в чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като строежът не попада сред изключенията чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, за които не е необходимо разрешение за строеж. Предвид данните за собственост на друго лице в поземления имот е било необходимо и съгласие за извършване на строеж в съсобствен имот от съсобствениците му така, както изисква правилото на чл. 183 от ЗУТ. Действително, по делото липсват данни да е давано съгласие по смисъла на посочената норма за изграждане на процесния строеж от И. Г. Д., който е собственик на 96/240 ид. част от поземления имот, придобити на основание Нотариален акт № ***. Напротив, именно въз основа на постъпила от него жалба е инициирано извършването на проверка от общинските служители, за часа и датата на която оспорващата е надлежно уведомена. И в изготвеното писмено заключение, и при изслушването му в открито съдебно заседание, вещото лице е категорично, че при извършената проверка в община Ямбол не е намерило издадено разрешение за строеж, няма съставени строителни книжа, нито издадено строително разрешение за процесния обект така, както е описано и в констативния акт, и в самата заповед за премахване на строежа. Такива не са представени от жалбоподателката и преди издаването на процесната заповед, независимо от надлежното й уведомяване за това с Писмо № И2801-15078 от 03.07.2024 г. (л. 28-29).

С оглед доказателствата по делото съдът приема за неоснователно твърдението в жалбата, че обявеният за незаконен строеж е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ и по тази причина не подлежи на премахване. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че изпълнители на строежа са посочените в КА и в оспорената заповед лица, като правилно е определен периодът на изграждане на строежа - 2024 г. В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същите противоречат на всички останали доказателства и на заключението на вещото лице.

Понятието „търпим строеж“ е дефинирано в § 16 от ПР на ЗУТ. Според първата алинея, търпими са строежите, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон; такива строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Ал. 2 на сочената разпоредба разписва, че незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Според последната трета алинея на § 16 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. По правилото на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

При горната нормативна уредба и даденото от вещото лице заключение с оглед годината на изграждане на процесния обект (2024 г.) и неговите характеристики, установени при огледа на място, безпротиворечиво се налага извод, че същият не попада в обхвата на никоя от алинеите на § 16 от ПР на ЗУТ, нито в разписаното в § 127, ал. 1 от ЗУТ, и в този смисъл не е търпим строеж. Касае се не за заварен търпим строеж, а за нов строеж към югозападната страна на жилищна сграда с идентификатор 87374.531.190.2, собственост на оспорващата, изграден през 2024 г., за който е необходимо разрешение за строеж. След като такова липсва, а липсва и съгласие от останалите съсобственици, безспорен е изводът за незаконността на този строеж, който на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ подлежи на премахване. В този смисъл заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона - да не се допускат и да бъдат премахнати изградените незаконни строежи. Като е достигнал до горните изводи, административният орган е постановил един законосъобразен акт.

В заключение на изложеното съдът приема жалбата за неоснователна, поради което следва да я отхвърли.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на ответната страна. Такива са дължими за осъщественото пред съда представителство в настоящото производство под формата на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева съобразно разписаното в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Н. В., [ЕГН], против Заповед № ТУ/04-00031 от 03.09.2024 г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено доброволно премахване на строеж - пристройка в съсобствен имот с идентификатор 87374.531.190 по КК на гр. Ямбол.

 

ОСЪЖДА Н. Н. В., [ЕГН], с да заплати на ОБЩИНА ЯМБОЛ, гр.Ямбол, ул."Г.С.Раковски" №7, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.