РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Благоевград, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210101072 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. Г. Ат., ЕГН ********** и И. Д.
В., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. Б. против Г. Н. С., ЕГН **********, с
адрес: с. Л..
Навежда се в молбата, че ищците по наследство са получили собствеността на
недвижим имот, представляващ поземлен имот № 123, кв. 17 по плана на с. Л.. Поддържа се,
че този имот е обработван от наследодателите им, като след смъртта на наследодателите,
имота е във владение на ищците.
Твърди се, че ищците са собственици на имота на основание добросъвестното му
владеене и ползване.
Правят искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследство
и давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 123, кв. 17 по плана на с. Л.
от 1987 г. и КП от 200 г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 951 кв. м., при
съседи: имот № 122, имот № 138 и улица, както и прави искане на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК да се отмени констативен нотариален акт № 124, том 1, вх. рег.№ 1659, д. № 119/
2021 г. на нотариус Качорева, както и претендира ищецът заплащане на сторените по делото
разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подала такъв, в
който навежда, че оспорва иска. Оспорва ответникът изложените от ищците обстоятелства,
тъй като не отговарят на обективната истина, както по отношение осъществяваната
фактическа власт, така и по отношение действителните намерения и воля на собствениците
на имота приживе. В резултат на това, оспорва изцяло доводите на ищците, че са придобили
1
правото на собственост вследствие на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Твърди се, че ответника е придобил имота на основани наследяване и давност, която
се реализира от 1966 г. до настоящия момент.
В съдебно заседание, ищците, чрез процесуален представител, поддържа предявената
с исковата молба претенция.
Ответникът, редовно призован, не се явява, като вместо него се явява надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва предявения против доверителя му
иск по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт № 124, том 1, вх. рег.№ 1659, д. № 119/ 2021 г. на нотариус
Качорева, Г. Н. С. е признат за собственик на на недвижим имот, представляващ поземлен
имот № 123, кв. 17 по плана на с. Л. от 1987 г. и КП от 200 г. на кмета на община
Благоевград, целият с площ от 951 кв. м., при съседи: имот № 122, имот № 138 и улица.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства от разпитите на
свидетелите Ч., Мл., Ч. и Г..
От показанията на свидетеля Ч. и Мл. се установява, че не познават ответника Г. С.,
като сочат че А. има имот в село Логодаж, която го обработвала до известно време, след
което имота е поляна, около който имало стара мандра, която се е разпаднала.
От показанията на свидетеля Ч. и Г. се установява, че ответника Г. С., има имот в
село Логодаж, който го обработвал до известно време, след което имота е поляна, около
който имало стара мандра, която се е разпаднала, като имота е около 1 декар.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични, но от последните не се
установява точна индивидуализация на процесния имот, кой е осъществявал владението
върху процесния имот, от кой момент и за какъв период.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира,
се установяват данни за кадастралния статут на имот, представляващ поземлен имот № 123,
кв. 17 по плана на с. Л. от 1987 г. и КП от 200 г. на кмета на община Благоевград, целият с
площ от 951 кв. м..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото-спорното материално право е правото на собственика да иска установяване
правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от
ГПК, както и следващата се от това правна последица за отмяна на констативен нотариален
акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Така предявеният иск е допустим, но по същество неоснователен. Съображенията за
това за следните:
2
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат налице елементите от
фактическия състав на придобивната давност: упражняване на владение, което да носи
всички необходими белези на института - да бъде спокойно и явно, да е упражнявано
непрекъснато до изтичането на законово определен период от време, както и да бъде налице
намерение у ищеца за своене на имота, което намерение да е манифестирано по начин, годен
да достигне до всяко заинтересовано лице. В противен случай липсва упражняване на
фактическата власт върху вещта, като собственик, т.е. следва да се приеме, че фактическата
власт, упражнявана върху вещта не е била такава, каквато следва да бъде упражнявана
върху собствена вещ.
Тъй като не са налице предпоставките за наличие на добросъвестно владение, ищецът
се явява недобросъвестен владелец на имота и следва да докаже упражняването на
фактическа власт върху процесния имот за период от 10 години – чл. 79 ал. 1 от ЗС. С оглед
дадените от свидетелите в настоящия процес показания, се установява, че ищецът обитава
процесната вещ за период по-голям от 10 години.
Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС, този, който упражнява фактическата власт въру
вещта, я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. В конкретния
случай, съдът намира, че от поведението на ищеца и събрания доказателствен материал
следва да се заключи, че ищците се явяват държател на вещта, а не владелец на същата.
Дори ищецът да е имал в съзнанието си желание да свои вещта за да се приеме, че той
владее същата, това желание следва да намери външен израз и да бъде обективирано, по
начин, който да позволи на всяко заинтересовано лице да узнае за него. В настоящия случай
не просто липсват данни, който да водят до извод, че ищците са упражнявали фактическата
власт по този начин, но налице са доказателства, обуславящи обратен извод. Няма данни
ищците кой имот, чрез съответна индивидуализация са владеели, за какъв период, за начало
на владение.
Твърденията, че ищците са наследници на определени лица, от които са придобили по
наследство имот, чието владение продължили остават голословни, тъй като те остават
неподкрепени с никакви доказателства, които ищецът би следвало да ангажира, с оглед
правилото на чл. 154 ГПК, установяващо правилото за тежест на доказване. Опитът на
ищците да се снабдят с констативен нотариален акт е първото действие, което обуславя
евентуално наличие на владение с всичките му необходими предпоставки, а това действие е
извършено едва след месец март 2022 г., което е недостатъчен срок за да може ищците да се
позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Предвид изхода на делото, без уважение следва да бъде оставена и претенцията на
ищеца, основаваща се на чл. 78 ГПК за заплащане на сторените по делото разноски.
Предвид изхода на делото, следва да бъде уважена претенцията на ответника,
основаваща се на чл. 78, ал. 3 ГПК за заплащане на сторените в настоящото производство
разноски в размер на 300 лева – заплатен адвокатски хонорар, за което е представено и
3
надлежно писмено доказателство, както и сумата в размер на 590 лв., представляваща
депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. Ат., ЕГН ********** и И. Д. В., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: гр. Б. против Г. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с. Л., иск за
признаване на установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на основание
наследство давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 123,
кв. 17 по плана на с. Л. от 1987 г. и КП от 200 г. на кмета на община Благоевград, целият с
площ от 951 кв. м., при съседи: имот № 122, имот № 138 и улица, както и искането на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени констативен нотариален акт № 124, том 1, вх.
рег.№ 1659, д. № 119/ 2021 г. на нотариус Качорева, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Г. Ат., ЕГН ********** и И. Д. В., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: гр. Б., да заплатят на Г. Н. С., ЕГН **********, сторените в настоящото
производство разноски в размер на 890 лв. /осемстотин и деветдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред БлОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4