№ 618
гр. Варна, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500228 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3,
против Разпореждане № 47603/30.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
16896/2022 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. Ж. С. с ЕГН
**********, адрес *****.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил
заявлението поради непредставяне на договора за цесия, от който заявителят
черпи права, тъй като чл.410, ал.3 от ГПК сочи като задължително
приложение единствено договора и общите условия за целите на проверката
за неравноправни клаузи. Материалната легитимация не подлежи на
изследване в заповедното производство, тъй като неговата единствена цел е
да провери дали вземането е спорно.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. № 16896/2022 г. по описа на ВРС, е образувано
по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Г. Ж. С. за сумите, както следва: 361,20 лева, главница, 56,72 лева
договорна лихва за периода 28.11.2018г. – 26.07.2019г. и 118,09 лева законна
лихва за периода 27.07.2019г. – 16.12.2022г., произтичащи от договор за
1
паричен заем №5479574/29.10.2018г., сключен между длъжника и „Вива
кредит“ООД и прехвърлени в полза на заявителя с Приложение
№1/01.10.2019г. към договор за цесия от 07.10.2019г.
Към заявлението е приложен заверен препис от процесния договор за
паричен заем №5479574/29.10.2018г., сключен между длъжника и „Вива
кредит“ООД.
Подаденото заявление е отхвърлено изцяло по съображения за липса на
представени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор.
Съгласно чл.410 от ГПК когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. Нормата е въведена със ЗИД на
ГПК, обн. ДВ бр.100 от 2019г. едновременно с вмененото задължение на
заповедния съд да извършва служебна проверка за неравноправни клаузи. В
този смисъл изискването е въведено единствено за целите на преценката по
чл.411, ал.2 и ал. 3 от ГПК, без да се променя същността на производството
по чл.410 от ГПК и неговата основна функция да се установи дали вземането
е спорно. Доказването на вземането по основание, размер и страни не е
предмет на заповедното производство, а на евентуалното исково
производство, инициирано в някоя от хипотезите на чл.415 от ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав не споделя
мотивите на ВРС за необходимост от доказване на активната материална
легитимация на заявителя чрез представяне на договора за цесия, на който се
позовава.
Независимо от горното разпореждането се явява правилно като краен
резултат, доколкото към заявлението по чл.410 от ГПК е представен
единствено договора за паричен заем, но не и погасителния план към него,
който представлява задължителен реквизит съгласно чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК.
Съдържащите се в договора условия за погасяване на кредита на 9 равни
месечни вноски в размер на 73.24 лева, не са достатъчни да бъде извлечен
погасителен план с изискуемото съдържание.
Отделно от това, видно от клаузата на чл.2, ал.1, т. 1 от договора
погасителната вноска включва и такса за експресно разглеждане на кредита,
която е уговорена в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК. Изложеното поражда
неяснота дали посочената такса не се съдържа като компонент в претенцията
за главница в размер на 361.20 лева, която неяснота не е била отстранена от
заповедния съд, а въззивната инстанция не разполага с подобен процесуален
способ.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените
съображения.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 47603/30.12.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 16896/2022 г. по описа на ВРС.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3