РЕШЕНИЕ
№ 3554
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110109101 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът „Й.
Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Област С. (С.), Община С., гр.С.,
район М., ж.к. ,,М.“ 4, Б. П. С., сграда * срещу ответника Х. А. И. ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: Област В., Община В., гр.В., район А., ул. ,,Г.“ № *, както
следва:
- положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от
ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми:
- 109.64 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 10.12.2021г. -
14.02.2022г. по приложение към договор за мобилни услуги от 10.12.2021г. за предпочетен
номер ***;
- 305.63 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 10.12.2021г. за предпочетен номер ***, формирана от три стандартни месечни
такси в размер на 127.90 лева и 177.73 лева – разлика между цена на устройство S. G. ****
** ** *** без абонаментен план и преференциалната цена по договора;
- 160.77 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
10.12.2021г. за устройство S. G. **** ** ** ***, дължими за периода 10.12.2021г. до
14.04.2022г.;
- 69.46 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
10.12.2021г. за базови аксесоари, дължими за периода от 10.12.2021г. до 14.04.2022г.;
1
- 20.97 лева – незаплатени вноски по застрахователна полица от 10.12.2021г. за
застраховка на устройство, дължими за периода от 10.12.2021г. до 14.04.2022г.;
- 107.85 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 09.12.2021г. -
14.02.2022г. по договор за мобилни услуги от 09.12.2021г. за предпочетен номер ***;
- 349.28 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 09.12.2021г. за предпочетен номер ***, формирана от три стандартни месечни
такси в размер на 138.70 лева и 210.58 лева – разлика между цена на устройство N. *** ****
* * без абонаментен план и преференциалната цена по договора;
- 50.37 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
09.12.2021г. за устройство N. *** **** * *, дължими за периода 09.12.2021г. до 14.04.2022г.;
- 32.88 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 09.12.2021г. - 14.02.2022г. по
договор за мобилни услуги от 10.12.2021г. за предпочетен номер ***;
- 54.22 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 10.12.2021г. за предпочетен номер ***, формирана от три стандартни месечни
такси;
- 54.84 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни и
еднократни такси за периода 15.11.2021г. - 14.02.2022г. по договор за услуги Интернет за
дома от 13.08.2021г. с предпочетен номер ***;
- 1048.95 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услугата
Интернет за дома от 13.08.2021г., формирана от три стандартни месечни такси в размер на
49.95 лева и стойност на 5G комплект за външен монтаж *** на основание т.11, пар. 7, буква
„б“ от договора в размер на 999 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№1562/22.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№3386/2024г., по описа на ВРС, 40-ти състав.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на исковата си претенция, навеждайки следните фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се в исковата молба, че между
кредитора „Й. Б.” ЕАД и длъжника Х. А. И., са съществували договори за мобилни услуги и
такива за лизинг, както следва:
- договор за мобилни услуги за мобилен номер *** и сключено към него
приложение от 10.12.2021г. и сключени към него договор за лизинг от същата дата за
устройство S. G. **** ** ** *** и такъв за базови аксесоари, както и застраховка на
устройство;
- договор за мобилни услуги от 09.12.2021г. за предпочетен номер *** и
сключен към него договор за лизинг от същата дата на устройство N. *** **** * *;
- договор за мобилни услуги от 10.12.2021г. за предпочетен номер ***;
- договор за услуга Интернет за дома от 13.08.2021г. с предпочетен номер ***,
с който договор е предоставен 5G комплект за външен монтаж ***, при задължение за
връщане на предоставеното устройство след прекратяване на договора.
Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените му услуги, като е останал
да дължи месечни абонаментни такси, цена на предоставени му мобилни услуги и
лизингови вноски, поради което и договорите са прекратени едностранно на 11.04.2022г. С
едностранното прекратяване на договорите поради виновно поведение на ответника и на
основание клаузите в същите, за И. е възникнало задължение да заплати и неустойка – три
2
месечни такси по всеки един от договорите за мобилни услуги и разликата между цената на
предоставеното устройство и преференциалната цена по сключения договор. На основание
чл. 11, ал. 1 от договорите за лизинг, за ответника е възникнало и задължение да заплати
предсрочно изискуемите по всеки един от договорите лизингови вноски. Тъй като
ответникът не е погасил задълженията си, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази връзка за дружеството се породил правният интерес да
предяви настоящите искове, претендирайки установяване на вземането му към ответника за
посочените по-горе суми. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът Х. А. И. ЕГН **********, чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК процесуален представител, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва
страните да са били обвързани от договорни отношения от подписани договори. Поддържа
на следващо място, че задълженията към ищеца за заплатени изцяло или частично. Прави
възражения за погасяване по давност на вземанията, изискуемостта на които е настъпила в
период три години преди предявяване на иска. Оспорва и вземанията за неустойка като
счита същата за прекомерна.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК :
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 3386/2024г. на ВРС, 40-
ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 20.03.2024г. Въз основа на
депозираното заявление е издадена Заповед №1562/22.03.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Х. А. И., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: Област В., Община В., гр. В., район А., ул. ,,Г.“ №
* да заплати на кредитоар ,,Й.Б.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на
управление: Област С. (С.) Община С. гр.С., район М., ж.к. ,,М.“ 4, Б. П. С., сграда *,
сумата от 2364,86 лв. (две хиляди триста шестдесет и четири лева и осемдесет
и шест стотинки) - дължима по договори сключени между „Й. Б.” ЕАД (с предишни
наименования ,,К. Б. М.“ ЕАД и ,,Т.Б.“ ЕАД) и Х. А. И., с клиентски № ***, от която: 415,27
лв. – незаплатени месечни абонаменти такси и мобилни услуги по Приложение към Договор
от 10.12.2021г. за предпочетен номер +***, от които: 109,64 лв. абонаментни такси и такси
за допълнителни мобилни услуги за периода от 10.12.2021г. до 14.02.2022г.; 305,63лв. -
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги включващи 127,90 лв. представляващи три
стандартни месечни такси и 177,73 лв. за S. G. **** ** ** *** представляващи част от
разликата между цена на устройство без абонаментен план и преференциалната по договора;
160,77 лв. – лизингови вноски по Договор за лизинг за S. G. **** ** ** *** за периода
10.12.2021г. до 14.04.2022г.; 69,46 лв. - лизингови вноски по Договор за лизинг от
10.12.2021г. за базови аксесоари за периода от 10.12.2021г. до 14.04.2022г., 20,97 лв. –
застрахователни вноски по застрахователна полица от 10.12.2021г. за застраховка на
устройство за периода от 10.12.2021г. до 14.04.2022г., 457,13 лв. - по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от 09.12.2021г., както следва: 107,85 лв., представляващи
абонаментни такси и такси за допълнителни мобилни услуги за период 09.12.2021-
14.02.2022г. и 349,28 лв. - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги от
които: 138,70 лв. като равностойност на три стандартни месечни такси и 210,58 лв.
представляваща част от разликата между цената на устройство N. *** **** * *, без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор; 50,37 лв. - лизингови
вноски за период 09.12.2021-14.02.2022 г. по договор за лизинг от 09.12.2021 г. за N. ***
3
**** * *; 87,10 лв. - по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер + *** от
10.12.2021г., от които: 32,88 лв., представляващи абонаментни такси такси за допълнителни
мобилни услуги за период от 10.12.2021г. до 19.01.2022г. и 54,22 лв. - дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги в размер на три стандартни месечни такси; 1103,79 лв.,
дължими по договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер +*** от 13.08.2021г.,
както следва: 54,84 лв.- дължими месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за
период от 15.11.2021 до 14.02.2022г. и 1048,95 лв. - дължими неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги, от които: 49,95 лв. като равностойност на три стандартни месечни
такси и 999 лв. за 5G комплект за външен монтаж *** на основание т.11, пар. 7, буква „б“ от
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2024г. датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и съдебно–деловодни
разноски в общ размер на 549,19 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и деветнадесет
стотинки), от които 47,30 лв. – заплатена от заявителя държавна такса и 501,89 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
Вземането, според посоченото, произтича от следните обстоятелства: договори
сключени между „Й. Б.” ЕАД (с предишни наименования ,,К. Б. М.“ ЕАД и ,,Т.Б.“ ЕАД) и Х.
А. И. с клиентски № ***.
Според посоченото, присъдената сума може да се преведе по посочената в
заявлението банкова сметка, както следва: ****, BIC:***при „С. Е.“ АД с титуляр ,,Й.Б.“
ЕАД.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен, и е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание
чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№3386/2024г. на ВРС, 40-ти състав. Вследствие на изложеното, съдът намира, че
производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, е допустимо и
валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, е налице правен интерес от предявената искова
претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415,
ал.1 вр. чл.422 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и
главно доказване наведените от нея твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно: учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на облигационно отношение между страните, че
ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период по сочения
договор , пораждащо задължение за ответника да плати стойността на потребени
далекосъобщителни услуги, размера и настъпване изискуемостта на задълженията; че в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между
страните договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ответника, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; факта на
сключен между страните договор , по силата на който за ответника е възникнало валидно
задължение за предоставяне на далекосъобщителна услуга и предоставяне на устройство на
4
лизинг; факта, че ответникът е нарушил обективирано в процесния договор валидно
задължение; размера на лизинговите вноски; наличието на предпоставките за дължимост на
претендираната неустойка и нейния размер, в това число чрез доказване на алгоритъма за
изчисляването й, факта, че е изправна страна по договора и е упражнил надлежно правото си
да го прекрати предсрочно.
От своя страна в тежест на ответника по делото от своя страна е да установи
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане
стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта им.
От приетите по делото доказателства, се установява наличието на валидна
облигационна връзка, произтичаща от Договор за мобилни услуги № *********, Договор за
мобилни услуги № ***, Договор за мобилни услуги № ***, Договор за лизинг на базови
аксесоари № ***, Застрахователна полица № ***, по силата на които ищецът се е задължил
да предоставя на ответника мобилни услуги, в качеството му на абонат и потребител на
мобилни услуги. Ответникът по делото е поел задължение да заплаща за срока на
договорите месечна абонамента такса, както и активираните и ползвани допълнителни
услуги. Следва да се посочи, че така както е уговорена абонаментна такса е минималната
цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за мобилни
услуги и се дължи за това, че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги. Абонаментната такса включва и изначално
уговорени в договора услуги, които абоната има право да ползва - брой минути за разговори
в страната, брой минути за международни разговори и пр., които не се остойностяват от
оператора допълнително, по представената ценова листа, а са включени в пакета ползван от
потребителя. Поради това заплащането на месечната абонамента такса и нейният размер не
зависят и не са обвързани от реалното потребление на мобилни услуги за конкретния месец.
Вследствие на посочените договори, за предоставяне на електронни съобщителни услуги, са
възникнали облигационни правоотношения между страните.
В срока по чл.131 ГПК, назначения особен представител на ответната страна, е
оспорила автентичността на подписа на ответника отв.Х. А. И. в Договор за мобилни услуги
от 10.12.2021г. Ищецът е заявил, че ще се ползва от Договор за мобилни услуги от
10.12.2021г., като е представил същия в оригинал по делото.
С определение с Рег.№ 9387 / 09.07.2025г. на ВРС, във връзка с откритото с
разпореждане № 8600/27.02.2025г. производство по чл.193 ГПК, е възложено на отв.Х. А. И.,
на основание чл.193 ал.3, изр.1-во от ГПК, тежестта на доказване автентичността на
писмения документ - Договор за мобилни услуги от 10.12.2021г., досежно автентичността на
положения подпис върху договора от Х. А. И. ЕГН **********. като с посоченото
определение е дадена възможност на Х. А. И., в едноседмичен срок от връчването му, с
нарочна писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи какви доказателствени
искания прави, във връзка със заявеното в отговора по чл.131 ГПК оспорване по реда на
чл.193 от ГПК автентичността на положения от ответника Х. А. И. подпис в Договор за
мобилни услуги от 10.12.2021г. Същевременно е указано на ответника по делото, че ако в
предоставения му срок не посочи какви доказателствени искания прави, във връзка със
заявеното в отговора по чл.131 ГПК оспорване по реда на чл.193 от ГПК автентичността на
положения от ответника Х. А. И. подпис в Договор за мобилни услуги от 10.12.2021г., ще
настъпи процесуалната преклузия за оспорване истинността на документа, на основание чл.
193, ал. 3 от ГПК.
До приключване на съдебното дирене, отв.Х. А. И., не е отправил
доказателствени искания, нито е представил доказателства в подкрепа на въведеното
5
оспорване автентичността на подписа си, вследствие на което съда приема, че подписа в
процесния договор от 10.12.2021г. е полежен лично от него, както и с полагена на подписите
в останалите цитирани по-горе договори за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, са възникнали валидни облигационни правоотношения между страните.
От представените по делото писмени доказателства – договори, приложените в
заповедното дело фактури, се установява несъмнено, че ищцовото дружество е изпълнило
договорните си задължения да предостави определените услуги, като ответната страна не е
представила доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за
съответните периоди, така, както са посочени в издадените фактури.
Предвид на това, че ответникът , в чиято тежест е било, не е представил
доказателства за престиране на падежа на всяка от претендираните суми за предоставени
далекосъобщителни услуги за процесния период, съдът намира, че е налице виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по отношение на
претендираните суми за неплатени предоставени далекосъобщителни услуги на ответника ,
е основателен и следва да бъде уважен.
Наличието на финансово-кредитния елемент по придобиването на вещи от
лизингодателя с негови средства и последващото им изплащане от лизингополучателя под
формата на възнаграждение за ползването - лизингови вноски, разкрива характеристиките
на договор за финансов лизинг. В случая договорите за финансов лизинг валидно обвързват
страните, поради което и при липса на твърдения за плащане на дължимите лизингови
вноски, начислени до соченото прекратяване на облигационната връзка са на общо
основание дължими. Към настоящия момент всяка една от незаплатените лизингови вноски
е падежирала и не е заплатена от ответника. Няма данни за заплащане на лизинговите
вноски към датата на депозиране на исковата молба. Не са представени доказателства за
заплащане на дължимите лизингови вноски от страна на ответника, поради което тази
претенция се явява доказана в своето основание и размер.
В договорите от 9-ти и от 10.12.2021г., е предвидена клауза, касаеща
дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива
на потребителя, като последният дължи неустойка а) в размер на всички най-високи според
условията на плана месечни абонаменти, но за не-повече от три месеца. В конкретния
случай ищецът сочи, че поради неплащане на дължимите суми за предоставени услуги,
всеки от посочените договори е прекратен и така уговорените неустойки са дължими. В
случая съдът намира, че договорите са прекратени съгласно договореното в ОУ, в които е
предвидено, че дружеството има право да прекрати договора включително в случай, че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете по индивидуалния
договор. В ОУ не е налично изискване оператора да изпрати уведомление, че ще прекрати
договора. Условие за предсрочното прекратяване е неплащане на дължимите суми, което е
налице, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил задълженията по
договорите по издадените фактури. В случая се касае за потребителски договори, като
ответникът-физическо лице, което е поискало ползването на мобилни услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП. Следователно същият се ползва от
предвидената в ЗЗП защита, като съдът следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори.
Съгласно общото правило на чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В т. 5 на чл. 143, е конкретизирано, че
неравноправна клауза е такава, която въвежда задължаване за потребителя при неизпълнение
6
на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Доказване на обстоятелството, че дадена клауза е договорена
индивидуално е в тежест на ищеца при условията на пълно доказване. Процесните
неустоечни клаузи не са индивидуално договорени. Настоящият съдебен състав не
констатира неравноправност на клаузите от договора, на които се основават вземанията на
кредитора за заплащане на сумите по договора за мобилни услуги, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги
представляваща сбора от три месечни абонаментни такси. В договорите за мобилни услуги е
предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи
неустойка в размер на не повече от 3 месечни абонаментни такси по техния стандартен
размер, без отстъпка. Така договорена клаузата в достатъчна степен позволява абонатът не
само да предвиди кога ще дължи неустойка - в случая при неплащане на месечните
абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на неустойката - 3 месечни
абонаментни такси. Предвид това, че срокът на договора е 24 месеца, то неустойката не се
явява и прекомерна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В смисъл, че клаузата за неустойка
в размер на 3 месечни абонаментни такси са действителна са и Решение № 142 от 9.02.2023
г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2174/2022г., Решение № 1242 от 18.10.2022 г. на ОС – Варна
по в. гр. д. № 1248/2022г.
Възражението на особения представител на ответника за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания, е неоснователно, тъй като най-ранното от
тези задължения е следва да бъде заплатено в края на януари 2022г., а преди изтичане на
тригодишен срок от падежа е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №3386/2024г. по описа на Районен съд – Варна, което съгласно чл. 116, б. „б“ от
ЗЗД във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, е основание за прекъсване на давността.
По изложените съображения предявените искови претенции са основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения по
делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за
реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът
намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 1532,70лв., от които: сумата от 552,70лева,
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 480,00лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 500,00лева внесен депозит за особен
представител, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и
разноските в заповедното производство в общ размер от 549,19лв., от които: сумата от
47,30лв, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 501,89лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от
ГПК вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, в отношенията между
7
ищецът „Й. Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Област С. (С.),
Община С., гр.С., район М., ж.к. ,,М.“ 4, Б. П. С., сграда *, от една страна и ответника Х. А.
И. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: Област В., Община В., гр.В., район А., ул.
,,Г.“ № *, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми:
- 109.64 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 10.12.2021г. -
14.02.2022г. по приложение към договор за мобилни услуги от 10.12.2021г. за предпочетен
номер ***;
- 305.63 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 10.12.2021г. за предпочетен номер ***, формирана от три стандартни месечни
такси в размер на 127.90 лева и 177.73 лева – разлика между цена на устройство S. G. ****
** ** *** без абонаментен план и преференциалната цена по договора;
- 160.77 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
10.12.2021г. за устройство S. G. **** ** ** ***, дължими за периода 10.12.2021г. до
14.04.2022г.;
- 69.46 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
10.12.2021г. за базови аксесоари, дължими за периода от 10.12.2021г. до 14.04.2022г.;
- 20.97 лева – незаплатени вноски по застрахователна полица от 10.12.2021г. за
застраховка на устройство, дължими за периода от 10.12.2021г. до 14.04.2022г.;
- 107.85 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 09.12.2021г. -
14.02.2022г. по договор за мобилни услуги от 09.12.2021г. за предпочетен номер ***;
- 349.28 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 09.12.2021г. за предпочетен номер ***, формирана от три стандартни месечни
такси в размер на 138.70 лева и 210.58 лева – разлика между цена на устройство N. *** ****
* * без абонаментен план и преференциалната цена по договора;
- 50.37 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
09.12.2021г. за устройство N. *** **** * *, дължими за периода 09.12.2021г. до 14.04.2022г.;
- 32.88 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 09.12.2021г. - 14.02.2022г. по
договор за мобилни услуги от 10.12.2021г. за предпочетен номер ***;
- 54.22 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 10.12.2021г. за предпочетен номер ***, формирана от три стандартни месечни
такси;
- 54.84 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни и
еднократни такси за периода 15.11.2021г. - 14.02.2022г. по договор за услуги Интернет за
дома от 13.08.2021г. с предпочетен номер ***;
- 1048.95 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услугата
Интернет за дома от 13.08.2021г., формирана от три стандартни месечни такси в размер на
49.95 лева и стойност на 5G комплект за външен монтаж *** на основание т.11, пар. 7, буква
„б“ от договора в размер на 999 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№1562/22.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№3386/2024г., по описа на ВРС, 40-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Х. А. И. ЕГН **********,
8
с постоянен и настоящ адрес: Област В., Община В., гр.В., район А., ул. ,,Г.“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на „Й. Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: Област С. (С.),
Община С., гр.С., район М., ж.к. ,,М.“ 4, Б. П. С., сграда *, сумата в размер на 549,19лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №3386/2024г. на Варненски районен
съд, 40-ти състав, както и сумата от 1532,70лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-
деловодни разноски в исковото производство с правно основание чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9