Р Е
Ш Е Н И Е № 261 080
гр. Пловдив, 05.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание
на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7504 по
описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
С исковата молба, ищецът Ж.А.С. е предявил
срещу „ЕВН Център за услуги“ ЕООД обективно, кумулативно съединени искове както
следва: 1) за признаване за незаконно уволнението, осъществено със Заповед № ***/***
г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ; 2) за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*** ***“ в
отдел „П.“- правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 3) за заплащане на
обезщетение за оставането на ищеца без работа вследствие на уволнението, за
периода *** г. – *** г. в размер на 8100 лева – правно основание чл. 344 ал.1
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ( горепосочените искови претенции са описани
съобразно уточняваща молба от ***г.- л. 20- 23 ).
Ищецът посочва, че между страните е действало
валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор № ***/*** година, по
силата на който е заемал длъжността „*** *** ”, считано от *** година. Същият
посочва, че през годините е изпълнявал своите задължения, не е отсъствал от
работа, въпреки че страда от з.д., който е и. т., *** д. п. и а., което з. е установено
с *** *** № *** от *** година. Поради естеството на н. з. с. н. н. в. *** м. д.
б. х. за период от е. с., за да бъдат направени и. и да б. п. д. н. л.. З. н. и.
б. в. в Наредба № *** на М. н. з. з. з. о. с.. Отделно, същият полагал грижи и
за м. с. д..
Излагат се съображения, че през *** *** година,
на ищеца било предложено да сключи трудов договор с „EVN България Топлофикация”
ЕАД на длъжност „*** *** *** *** *** ***”, но с шестмесечен изпитателен срок,
който отказал да подпише. Считано от *** година, ищецът ползвал отпуск п. в. н.
п. в. н. з. м. с. и н. д. с. н. о. и.. Б. л. б. и. до *** година.
Ищецът навежда доводи, че по време на и. л.,
същият установил, че неговият телефон е спрян и няма достъп до служебен имейл.
На *** година се явил на работното си място, като му бил отказан достъп до
кабинета и бил уведомен, че трудовото му правоотношение е прекратено. Същият
подал жалба до Инспекция по труда, като след извършена проверка бил извикан в
офиса на дружеството, където му била връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № ***/*** година, в която като основание за
уволнението било посочено съкращаване в щата. Излага съображения, че посочената
заповед се явява немотивирана, доколкото липсват мотиви относно основанието, на
което е прекратено правоотношение. Отделно посочва, че дружеството е прекратило
трудовото правоотношение с ищеца по време на действието на извънредното
положение, като към онзи момент е действала Заповед № *** ***-***/*** година на
М. н. з., в която съгласно т. 2 било посочено, че р. и с. с х. и ч. р. и х. с р.
н. *** с р. з., следвало излязат в платен отпуск до ***г., включително.
В исковата молба се излагат съображения, че
ищецът е б. като последното му договорено брутно трудово възнаграждение било в
размер на 1350 лв. Поради изложеното, моли да се уважат предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор на
искова молба от „EVN Център за услуги” ЕООД. В същия се излагат съображения, че
уволнението е извършено при спазване на изискванията на това, регламентирани в
чл. 333 от Кодекса на труда и чл. 329 по Кодекса на труда, след проведен подбор
и след становище на Т. е. л. к. и Инспекция по труда. Отделно от това, на ищеца
били изплатени всички обезщетения, които се следват след прекратяване на
трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Също така, извършеното
съкращаване на щата било направено след решение на у. на „EVN Център за услуги”
ЕООД от *** година, с което в отдел „П.” се закрива екип „*** *** ***” и се
променя щатното разписание на дружеството, считано от *** година. На всички с.,
които били засегнати от съкращаването в щата било предложено да сключат трудови
договори към „EVN България Топлофикация” ЕАД, но ищецът отказал направеното
предложение. Посочва се, че считано от *** година, ищецът започнал да п. б. л.
с р. д.. На *** година било утвърдено ново щатно разписание на „EVN Център за
услуги”. Със Заповед № ***/*** година било наредено да се извърши подбор във
връзка със закриване на екипа „*** *** ***” сред всички с. на отдел „П.”. С
протокол от *** година е извършен подбор на всички с. на отдел „П.”. От всички
с., ищецът бил с най-ниска оценка, поради което комисията е предложила на у. да
бъде съкратен именно той, като се инициира процедура по чл. 333 от Кодекса на
труда, тъй като р. е т.. От ответното дружество било поискано предварително
разрешение от страна на Областна Инспекция по труда П., след вземане на мнение
и ***, която процедура е завършила с даване на предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Междувременно, с е. р. на ***
бил е о. б. л. за периода *** г. до *** г., като след това ищецът
представил н. б. л. з. в. *** г. – *** г. Едва тогава било посочено з. а.,
което не фигурирало в посочените до този момент документи. Въпреки получаването
на разрешение от Инспекция по труда П., дружеството прекратило трудовото
правоотношение след изтичане на последния представен от и. б. л., к. б. з. с.
до ***. На ***, след като ищецът се явил на работа, му било съобщено, че
трудовото му правоотношение е прекратено. Той обаче не се явил за връчване на
заповедта за прекратяване, а изпратил писмо, в което твърдял, че във връзка със
Заповед на Народното събрание, трябвало да излезе в платен отпуск до ***
година, тъй като имал р. з.. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение била връчена на ищеца от *** година.
При условията на евентуалност, ако съдът
приеме за основателни предявените искове, включително и този за заплащането на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в размер на 8100
лв., се прави възражение за прихващане на посоченото вземане с вече изплатените
обезщетения на ищеца, както следва: сума в размер на 6505.56 лева,
представляваща изплатено обезщетение по чл. 222 ал.1 КТ, сумата от 3252.78 лв.,
представляваща изплатено обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ и сумата в размер на
1991.22 лева, представляваща изплатено обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ или
общата сума в размер 11 750.56 лева.
Поради изложеното моли се предявените искови
претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, след като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно
и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
по делото информационни източници се установява, че между страните е
съществувало надлежно учредено трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал при ответника длъжност „*** ***“ в отдел „П.“. С предизвестие изх. № ***
от ***г. / л. 38 /, ищецът е уведомен, че след изтичане на шестдесет дни, трудовото
правоотношение между страните ще бъде прекратено. Като основание за това е
посочено „съкращаване в щата“- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Предизвестието е
връчено лично на ищеца на дата ***г. По силата на Заповед № ***/ ***г. / л. 36/,
трудовото правоотношение между страните било прекратено. В цитираната заповед,
като основание за прекратяването на правоотношението, е посочено съкращаване в
щата- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Отразено е и че преди издаването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е взето мнение на *** и предварително
разрешение от Инспекция по труда изх. № ***/ ***г. Заповедта на прекратяване на
трудовото правоотношение е връчена лично на ищеца на ***г.
Съобразно щатно разписание в
сила от ***г., ищецът е заемал един от трите щата за „*** ***- ***“, екип „*** ***
***- *** ***“, отдел „П.“ / позиция 4.3, л. 157 гръб от делото/.
С Решение от ***г. на у. на
ответното дружество / л. 152- 153/ е преценено да се извършат структурни
промени в дружеството, като съобразно т. 4.2 от решението, в отдел „П.“ се
закрива екип „*** *** ***“.С цитираното протоколно решение е одобрено и ново
щатно разписание, влизащо в сила от ***г. ( съобразно т. 6 от решението ).
Във връзка с взетото решение,
считано от ***г. в сила влиза ново щатно разписание / л. 160- 164/. В новото
щатно разписание, в отдел „П.“ не фигурира екип „*** *** ***“ ( по щатното
разписание от ***г. фигурират *** екипа в отдел „П.“, а след влизане в сила на
щатното разписание от ***г. екипите са ***, като е изцяло закрит екип „*** ***
***“).
По
силата на Заповед № *** от ***г. на у. на ответното дружество / л. 60/, е
създадена комисия, която да осъществи подбор във връзка със закриването на екип
„*** *** ***“ и редуцирането на щатните бройки от 42 на 41 на наличния към ***г.
персонал в отдел „П.“.
От
приетите по делото доказателствени материали, намиращи се на л. 57- 59 се
изяснява, че преди прекратяване на правоотношението с ищеца е осъществен подбор
между него и всички останали с. от отдел „П.“, заемащи идентична длъжност ( „***
***“ ) или с функции сходни на неговата. От приетия по делото протокол за
осъществения подбор / л. 58- 59/ се установява, че в същия са включени 44 с.,
които са оценявани по петобална система и критерии- „образование“, „качество на
изпълнение на възложената работа“, „екипност“, „коректност и лоялност към
дружеството“, „технически умения“, „инициативност“, „комуникативност“ и
„способност за адаптиране“. Посочените критерии са приложени спрямо всички
участващи в подбора, като лицето с най- нисък резултат е ищецът С. ( с комплексен
резултат от 21 точки).
Доколкото
ищецът е с водеща д. „ и. з.д.“, преди прекратяване на трудовото правоотношение
е поискано становище от *** / л. 52/, в което е отразено, че з. н. и. п. в с.
по Наредба № *** з. б., при които р., б. о. т., имат о. з. съгласно чл. 333,
ал. 1 от кодекса на труда. Предвид това, ответното дружество е поискало
предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“- П. за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца. С уведомително писмо изх. № *** от ***г. /
л. 50/, Дирекция „Инспекция по труда“- П. е предоставила предварително
разрешение за уволнението на ищеца С. поради осъществено съкращаване на щата.
От
показанията на с. Д. / л. 218 гръб- л. 219/ се установява, че е е. п. т. п. към
„Н. а. н. р. и с.“. Сочи се, че ищецът се е обърнал към с. за помощ във връзка
с процесното уволнение. С. два пъти е придружавал ищеца, при провеждането на
разговори с лицето *** ***- р. н. о. п. о. д.. С. сочи, че ищецът устно го е
упълномощавал да присъства при двете срещи, но извън това не разполага с
делегирани права да се сдобива с документи и да го представлява.
Съдът
не подлага на съмнение изложеното от с., но счита, че предоставената от него
информация е неотносима към предмета на делото. С. не разкрива подробности,
свързани с основанието, на което се прекратява процесното трудово
правоотношение, а единствено изяснява, че е присъствал на два разговора между
ищеца и представител на ответното дружество. Предвид това, съдът не счита, че е
нужно да подлага на по- задълбочено обсъждане показанията на с. Д..
От
показанията на с. К. / л. 219- 220/ се изяснява, че работи при ответното
дружество на длъжност „*** *** П.“. Поддържа, че през м. ***- *** ***г. му е
било съобщено от ръководството на дружеството, че същото повече няма да отговаря
за дейностите по п. н. т. е.. Предвид това, е било планирано да бъде премахнат
целият екип от отдел „П.“, който отговаря за п. н. т. е.. С. посочва, че е
сформирана комисия, в която той също участвал и която е провела процедура по
подбор. С. посочва, че подборът е осъществен измежду всички с. в екипи,
включени в отдел „П.“, а не само в екип „*** *** ***“. С. изтъква, че като р.
на отдел „П.“ е имал пряко наблюдение върху работата на всички с., участващи в
подбора, включително и върху ищеца. Сочи, че всички к. са били оценени по
еднакви критерии, които били предварително зададени от отдел „Човешки ресурси“
и които били съобразени със сключения колективен договор. С. внася и яснота
досежно съдържанието на отделните критерии, по които са оценявани служителите,
участващи в подбора. Сочи, че по отношение на критерия „коректност и лоялност
към дружеството“, ищецът е получил минимална оценка, тъй като е бил забелязван
( включително и от с. ) да ползва предоставения му служебен автомобил извън
работно време и за цели, нямащи общо с работата му. По отношение на критерия
„качество на работа“, с. сочи , че ищецът е комуникативен, но допуска грешки и
неточности в своята работа. С. посочва и че ищецът е получил ниска оценка по
критерий „екипност“, тъй като отношението му към неговите колеги не е позитивно.
С. сочи, че срещу ищеца са постъпвали жалби от негови колеги за непристойно
поведение и заплахи. Сочи се, че ищецът е имал проблеми при б. с к., поради
което е получил по- ниска оценка и по критерий „технически умения“.
Съдът
кредитира в цялост изложеното от с., като счита поднесената от него информация
за обективна, логически последователна и съответна на останалия, приобщен по
делото доказателствен материал.
От
приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ / л. 208- 210/ се изяснява,
че при прекратяване на трудовото правоотношение, ответното дружество е
изплатило на ищеца сума в общ размер от 11 718, 81 лв., разпределени по
пера, както следва: обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер от 3421, 15 лв.,
обезщетение по чл. 224, ал. 1, т. 1 КТ в размер от 1792, 10 лв. и обезщетение
по чл. 222, ал. 1 КТ в размер от 6505, 56 лв.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като счита същото за обективно,
обосновано и компетентно изготвено.
От
представената по делото в заверен образец ( на основание чл. 32 Закон за
адвокатурата ) трудова книжа / л. 194- 195/ се изяснява, че след прекратяването
на трудовото правоотношение с ответното дружество, ищецът не е постъпвал на
работа по силата на сключен трудов договор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна
страна следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Претенцията на ищеца за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от
основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на
уволнението, а тази законност се обуславя от наличието на предпоставките за
приложение на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в частност- налице ли е
реално съкращаване на щата в ответното дружество.
Досежно осъщественото
съкращаване на щата, то съдът не констатира пропуски в процедурата от страна на
работодателя. Налице е Решение от ***г. на у. на ответното дружество / л. 152-
153/, с което се закрива екип „*** *** ***“ при отдел „П.“. В тази връзка, то
следва да се посочи, че неотменимо право на работодателя е сам да прецени от
кои структури, съществуващи в предприятието има нужда и от кои счита за необходимо
да се лиши. Допълнително, решението за съкращаване на щата е взето от надлежен
орган, разполагащ със съответни правомощия.
В исковата молба, ищецът е
възразил, че не са налице основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение поради съкращаване на щата, което възражение съдът счита за
неоснователно. Работодателят последователно е извършил всички действия, обуславящи
правомерността на уволнението поради съкращаване на щата. Взето е съответно решение
за съкращаване на щата (Решение от ***г.), утвърдено е ново щатно разписание и
след осъществен подбор и взето мнение от *** и разрешение от Дикреция
„Инспекция по труда“, на ищеца е връчено предизвестие, а впоследствие и заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение. За пълнота следва да се посочи, че
дори не е необходимо решението за съкращение на щата да е обективирано в
нарочен акт, тъй като законът не изисква определена форма нито за валидността,
нито за доказването му ( изрично в тази
връзка- Решение № 255/ 24.09.2013 г. по гр.д. № 1344 по описа за 2012 година,
ІV- то г.о. на ВКС ). Решението за съкращение на щата е гражданскоправно
изявление, което не променя правната сфера на други правни субекти извън
търговското дружество и поражда действие според волята на изявителя. То е
адресирано до други органи на дружеството или до съответните служители, които
трябва да предприемат последващи действия в изпълнение на взетото решение и както
е в настоящия случай- с решението се одобрява
и ново щатно разписание.
Във връзка с щатното разписание,
то следва да се посочи, че съпоставянето на щатното разписание в сила от ***г.
с това, действало до тази дата, се налага категоричният извод, че след
решението за съкращаване на щата е премахнат целият екип „*** *** ***“ в о. „П.“. В тази порядък, то при щатното разписание от ***г.
в отдел „П.“ фигурират *** екипа- „*** *** *** ***- *** ***“, „*** *** *** ***-
*** ***“, „*** *** *** ***- *** П.“ и „*** *** *** ***“. При щатното разписание
в сила от ***г. в отдел „П.“ екипите са вече ***- „*** *** *** ***- *** ***“, „***
*** *** ***- *** ***“, „*** *** *** ***- *** П.“ и „*** *** *** ***“. В тази
връзка, то явно е, че съкращаването на щата е реално, а не привидно.
По отношение на възражението,
касаещо последователността на издаваните актове от страна на работодателя,
довели до уволнението на ищеца, то съдът не констатира нарушения. Както вече бе
коментирано, съвсем правилно първо е прието решение за съкращаване на щата (
решението е от ***г.), като след това е одобрено и ново щатно разписание ( в
сила от ***г. ). Следвайки това, с Протокол за подбор от ***г., нарочно
назначената комисия е обявила своите резултати от осъществения подбор ( най-
ниска обща оценка е получил ищецът С. ). Следвайки това и доколкото ищецът е с
водеща д. „и. з.д.“, работодателят е изискал и получил нарочно становище от ***
/ л. 52/ и предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“- П. / л.
50/.
Едва след извършването на всички
горепосочените действия, на ***г. е съставено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, което на дата ***г. е връчено на ищеца. На същата
дата- ***г. е връчена на ищеца и процесната Заповед № ***/ ***г., с която се
прекратява трудовото правоотношение между страните. Следва да се посочи, че
неспазването на срока на предизвестието не влече незаконосъобразност на
уволнението. Единствено, в полза на ищеца се поражда право на обезщетение за
неспазения срок, което впрочем му е заплатено. Предвид това, то липсва пречка в
един същи ден да бъдат издадени предизвестието и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, както и да бъдат връчени. В случая, единственото
обстоятелство, което е от значение е, че към момента на издаване на процесната
Заповед № ***/ ***г., е налице взето решение за съкращаване на щата ( в тази връзка- Решение№ 479. от 23.01.2013г.
по гр.д. № 82/2012 г., по описа на ВКС, ІV- то г.о.; Решение № 657/26.10.2010
г. по гр. дело № 2/2010 г. на, по описа на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ).
Съдът счита за нужно да
акцентира и върху обстоятелството, че ответното дружество е изпълнило всички
законови изисквания, за да преодолее закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. От
приетото по делото *** *** № *** от ***г. / л. 52/ се изяснява, че е поискано
предварително мнение от *** във връзка със закрилата по чл. 333 КТ. В решението
е посочено, че ищецът се ползва от закрилата по чл. 333 КТ, доколкото з. м. „и.
з. д.“ попада в списъка на Наредба № *** з. б., п. к. р., б. о. т., и. о. з.
съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда. Следвайки това, работодателят е изискал
и съответно е получил предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“
– П. / л. 50/ за конкретния случай на уволнение ( в становището изрично е посочено,
че се дава за уволнение на С. поради съкращаване на щата ). Предвид изложеното,
то са налице и двата кумулативно изискуеми елемента за преодоляване на
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ- мнение на *** и разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“ (в тази връзка-
Решение № 659 от 8.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2009 г., IV- то г. о;
Решение № 424 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III- то г. о). По
отношение на твърденията, че ищецът с. о. а., то съдът счита за нужно да
посочи, че а. не е сред з. п. в чл. 1, ал. 1 от Наредба № *** з. б., п. к. р.,
б. о. т., имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда.
Предвид това, то работникът не се ползва от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ
за това си з.. В тази връзка, то следва да се посочи и че действалото за
периода ***г.- ***г. извънредно положение на територията на Р. България и
предписанията за излизане в отпуск на р./ с., с. о. р. з., не представлява
въвеждане на особена закрила за тях. Следва да се посочи и че процесното
уволнение е осъществено със заповед от ***г., което е след като е изтекъл и
последно представеният от ищеца б. л. ( л. 48- в б. л. № *** е посочено, че
ищецът е в о. п. в. н. до ***г. )
По отношение на възраженията,
касаещи осъществения подбор, върху незаконосъобразността на който, ищцовата
страна акцентира в представената по делото писмена защита, съдът счита
следното: според настоящия съдебен състав, възраженията на ищцата в таза насока
не бяха релевирани своевременно, доколкото нито в исковата молба, нито в
уточнението към нея се оспорва или дори упоменава осъществения подбор. Въпреки
това, с оглед пълнота и яснота на изложението, съдът счита за нужно да посочи,
че не е налице незаконосъобразност на осъществения подбор. Същият е проведен сред
всички с. н. е. в отдел „П.“, като са налице критериите, посочени в чл. 329,
ал. 1 КТ- квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Следва да се
посочи, че няма пречка освен тези критерии, работодателят да въвежда и други,
допълнителни критерии, като тази му преценка не подлежи на съдебен контрол.
Съдът следва единствено да провери действителното съответствие на оценката на
уволнения р./ с. с тази, дадена на останалите лица, учстващи в подбора.
В конкретния случай, от
показанията на с.. К., който има преки и непосредствени наблюдения от начина,
по който ищецът изпълнява трудовите си функции се установява защо именно той е
получил най- ниска комплексна оценка. В приетия по делото протокол от
оценяването на с. ( л. 58- 59), ищецът фигурира под № ***, като се изяснява и
че оценяването е извършвано по петобална система. По критерий „коректност и
лоялност към работодателя“, ищецът е получил оценка „1“, като с.. К. съвсем
ясно обосновава причината за това- ищецът многократно е забелязван да ползва
предоставения му служебен автомобил извън работно време и за дейности,
несвързани с трудовите му функции. По отношение на критерия „екипност“, ищецът
е получил оценка „2“, тъй като не демонстрира позитивно отношение към своите
колеги- държи се заплашително и неуважително към тях. По критерий „технически
умения“ ищецът е получил оценка „2“, като причината са изявените му затруднения
да б. с к.. Същевременно, с.. К. обосновава и защо по други от критериите,
ищецът е получил по- висока оценка (по критерий „комуникативност“ оценката е
„4“, тъй като ищецът е притежавал умението да общува с к. на дружеството ). Предвид това, то съдът счита, че оценката на
работодателя, извършена в рамките на осъществения подбор, съответства на
качествата на р. и в резултат на нея, са оставени на работа тези, които са
справят по- добре с възложените им трудови функции.
Предвид гореизложеното и
доколкото се установи, че е налице надлежно проведена процедура по съкращаване
на щата в ответното дружество, то е налице и посоченото от работодателя
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. От своя страна,
това води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно уволнението и
да бъде отменено.
Претенцията за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността
на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Доколкото
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, то това обуславя
неоснователност и на претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
с която ищецът моли да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност.
Доколкото искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, то следва да бъде отхвърлена
и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с която се
претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в
размер от 8100 лв., представляваща обезщетение за периода ***г.- ***г., през
който ищецът е останал без работа вследствие на уволнението.
По отношение на възражението за компенсация:
Тъй като искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен
изцяло, то не настъпва и вътрешнопроцесуалното условие да бъде разгледано
възражението за прихващане, релевирано от ответника ( същото е при условията на
евентуалност ). Предвид това, то съдът не счита за нужно да подлага на
допълнително обсъждане този въпрос.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК се поражда право на разноски в полза на ответника. Представени
са доказателства за договорен и реално заплатен а. х. в размер от 1614 лв. / л.
214- 217/. Допълнително, ответникът е сторил и разноски в размер от 150 лв. за
изготвянето на ССчЕ. Предвид това, общата сума за разноски, която следва да се
присъди на ответното дружество възлиза на 1764 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, и предвид изхода по делото, то всички други разходи по
същото остават в тежест на Държавата.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Ж.А.С., ЕГН: ********** срещу „ЕВН Център за услуги“ ЕООД, ЕИК: *********,
обективно кумулативно съединени искове за признаване на извършеното уволнение
със Заповед № ***/ *** г. на у. на „ЕВН Център за услуги“ ЕООД за незаконно и
неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***, П.“ в отдел „П.“ –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сума в размер от 8 100 лв., представляваща обезщетение за
времето от ***г. до ***г., през което е останал без работа поради уволнението -
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК Ж.А.С., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН Център за услуги“ ЕООД, ЕИК: *********, сума в размер на 1764
лева /хиляда седемстотин шестдесет и четири лева /, представляваща сторени разноски
в рамките на настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала.
С.А.