№ 20418
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110105611 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „М. Т.“ ЕООД, чрез адв. Т.,
срещу „С. Х.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В законоустановения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е взел становище по
предявените искове.
По реда на чл. 211, ал. 1 ГПК са предявени насрещни осъдителни искове с правно
основание по чл. 266, ал. 1 ГПК вр. чл. 258 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 253, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е сключил с
ответника договор за изработка на 25.11.2021 г., по силата на който на ответното дружество
била възложено да извърши строително – монтажни работи (СМР) в обект, представляващ
апартамент в адрес, срещу възнаграждение в размер на 4350 лева, от които ищецът заплатил
авансово сума в размер на 2175 лева. Твърди неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника, като въпреки изпратена покана за отстраняване на допуснатите
недостатъци по възложената работа, ответникът не предприел действия по надлежното
изпълнение на договорните си задължения. В тази връзка, ищецът сочи че е прекратил
едностранно сключения договор, чрез изпратено до ответника по електронен път
уведомление за разваляне на договора на 15.01.2022 г. Поддържа, че за него е налице правен
интерес да претендира заплащането на уговорената в чл. 14, ал. 2 от договора неустойка в
размер на 4350 лева, както и да иска връщане на полученото от ответника авансово плащане
в размер на 2175 лева, доколкото основанието за получаването му е отпаднало. Претендира
изплащането на процесните вземания ведно със законната лихва за забава от датата на
1
исковата молба до окончателното им изплащане. Обективира искане за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищеца по силата на
сключения договор. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора в пълен обем, както
и че в хода на работата му били възлагани допълнителни работи, които не били заплатени.
Сочи, че изпълнението на възложените работи в обекта са били планирани за предаване на
16.12.2021 г., но същите не са довършени по вина на ищеца, който не е го допуснал до
имота. В тази връзка, сочи че по вина на ищеца не е успял да довърши предвидените СМР,
поради което счита че сумата за доплащане като възнаграждение е в размер 1125 лева без
ДДС, след приспадане на стойността на неизвършената фина шпакловка. Сочи, че до
момента в който му е бил осигуряван достъп до обекта – 13.12.2022 г. е извършил
качествено всички уговорени помежду им СМР. Излага доводи, че възложителят задържа
неоснователно машина за полагане на мазилка на дружеството, останала в обекта. Оспорва
твърденията на ищеца относно некачествено изпълнение на възложените работи. Оспорва
получаването на уведомление за разваляне на процесния договор. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
В законоустановения срок за отговор, по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал
насрещни искове спрямо ищеца. В хода на процеса, с уточнителна молба от 01.03.2023 г. е
обективирал искане за увеличаване размера на предявените искове. Излага доводи, че
възложителят му дължи заплащането на непогасения остатък от уговореното
възнаграждение в размер на 1995 лева без ДДС. Твърди, че ответникът по насрещните
искове следва да му доплати допълнително извършените в обекта СМР, на обща стойност
901 лева, както и неустойка в размер на 4300 лева, доколкото е изпаднал в забава с оглед
преустановяването на достъпа до имота и е възпрепятствал извършването на уговорените
СМР. Поддържа, че възложителят му дължи заплащането на обезщетение във връзка с
неоснователното задържане в процесния обект на машина за полагане на мазилка,
собственост на дружеството. Счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение за
неоснователното задържане на машината, считано от 16.12.2021 г. до датата на подаване на
иска – 20.04.2022 г., в размер на 12 516 лева. Моли съда да осъди ответника за заплащане на
посочените вземания.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е депозирал отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на претенциите на ищеца. Оспорва твърдението
му относно неосигуряването на достъп до обекта. Твърди, че до връчването на поканата с
предупреждение за разваляне на договора на ищеца на 20.12.2021 г., работниците на
изпълнителя са посещавали обекта, след което са преустановили продължаването на
възложената работа. Оспорва извършването на допълнителни СМР в обекта. Твърди, че не
се стигнало до полагането на фина шпакловка поради наличието на съществени дефекти в
качеството на положената мазилка. Сочи, че след получаване на уведомлението за разваляне
на договора дружеството не е потърсило процесната машина, спрямо която в хода на
процеса е допуснато обезпечение и за пазач на машината е бил назначен управителя на „М.
Т.“ ЕООД – Д. М.. Оспорва основателността и размера на предявените вземания. Твърди, че
2
след развалянето на договора е ангажирал трети лица за отстраняването на дефектите в
положената мазилката и довършването на предвидените СМР в договора.
С Определение № 28743/28.10.2022 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявените
насрещни осъдителни претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като безспорни в отношенията между страните следва да бъдат отделени обстоятелствата
относно наличието на облигационно правоотношение помежду им по силата на сключен
договор за изработка от 25.11.2021 г., въз основа на който в тежест на „С. Х.“ ЕООД е било
възложено извършването на СМР в обект, представляващ апартамент № 10, ет. 5, находящ
се в адрес, срещу заплащането на възнаграждение от възложителя в размер на 4350 лева, от
което е платена авансово сума на стойнсот 2175 лева.
I. По исковете на ищеца „М. Т.“ ЕООД:
1. По отношение на иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че основанието за получаване на авансово заплатената
сума, представляваща възнаграждение по договора, е отпаднало, поради което ответникът
дължи връщането й.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на
основания за задържане на процесното вземане.
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че помежду им е налице
валидно сключен договор за извършване на ремонтни строително – монтажни работи по
възлагане от ищеца от 25.11.2021 г., както и изплатеното в полза на изпълнителя авансово
възнаграждение.
В раздел I – “Предмет на договора“ в разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от договора страните са
уговорили вида строително – монтажни работи, които следва да бъдат изпълнени от
ответното дружество, разписани подробно в Приложение № 1 към договора. За установяване
наличието на изпълнение на възложените работи от ответника по делото е допусната до
изслушване и приета от страните съдебно – техническа експертиза. След оглед на място в
обекта, вещото лице е констатирало, че в изпълнение на възложените работи по договора, на
място са извършени мазилка по стени – 144 кв.м., шпакловка – 122,68 кв.м и удебеляване на
мазилка – 13 кв.м., като съгласно цените, предвидени в приложение № 1 към договора,
определя стойността на извършените СМР в обекта на стойност 4170 лева. Ищецът не е
ангажирал доказателства, от които да бъде видно че посочените СМР са изпълнени от трето
лице, а не от ответника, поради което съдът приема, че същите са изпълнени съгласно
възникналото облигационно отношение по силата на процесния договор.
От изложеното може да бъде направен обоснован извод, че са налице факти, обуславящи
задържането на заплатеното в полза на ответника възнаграждение, в размер на 2175 лева,
доколкото същият е престирал част от уговорения трудов резултат в полза на възложителя.
В тази връзка, искането на ищеца с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да
бъде отхвърлено като неоснователно.
3
Отделно от това по делото не се установява договорът за изработка да е развален.
2. По иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно уговорена неустоечна клауза,
основанията за начисляването й в тежест на ответника, както и размера на претендираното
акцесорно вземане.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите отговорността му факти.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да извърши уговорената работа
съобразно поръчката в срок, без отклонение от нея и без недостатъци и да я предаде на
възложителя, а за ответника - да приеме извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя, по арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 288
ТЗ. С Решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК, е прието, че
недостатъците на престирания резултат, предмет на изработката, не погасяват задължението
за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат
или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение.
За да се приеме, че недостатъците на изработеното са толкова съществени, че го правят
негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и го приравяват на
пълно неизпълнение, тези недостатъци следва да бъдат и неотстраними – отстраняването им
да създава сериозни затруднения или да е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно /Решение № 157 от 08.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о.,
ТК/. Преценката за вида на недостатъците на извършената работа винаги е конкретна и
обективна, а не субективна – следва да се преценяват установените по конкретния спор
факти и да се изхожда от обективната възможност недостатъците да бъдат открити при
обикновен и сравнително бърз преглед, респ. от възможността да бъдат констатирани в
процеса на използване на резултата от изпълнение на поръчката. След като установените
недостатъци не се неотстраними, а напротив стойността, за която може да бъдат отстранени
е в размер по-малък от извършените от ответника работи, то не може да се приеме, че
недостатъците са толкова съществени, че го правят негодно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение и го приравняват на пълно неизпълнение. От това
се извежда, че ищецът няма правото да развали договора по реда на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, а
единствено може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението.
Ето защо съдът приема, че искът за заплащане на неустойка по чл. 14, ал. 2 от договора
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
II. По насрещните искове на ищеца „С. Х.“ЕООД:
4
1. По исковете с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД: В тежест на ищеца
е докаже по делото, че е изпълнил възложената от ответника работа, съгласно уговореното
помежду им, поради което същият следва да му заплати дължимото възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, обуславящи погасяването на
отговорността му.
Ищецът твърди, че не е успял да изпълни предвидената в договора фина шпакловка,
поради което след приспадане на стойността на посочените дейности от общия размер на
непогасения остатък от дължимото възнаграждение, сумата която следва да му бъде
заплатена от ответника е в размер на 1995 лева без ДДС. От приетата по делото съдебно –
техническа експертиза се установява, че предвидените в договора и приложение № 1 към
него дейности са изпълнени в обем, както следва: мазилка по стени – 144 кв.м., шпакловка
по стени – 122,68 кв.м., удебеляване на стени – 13 кв.м., като паричната равностойност на
извършените в обекта СМР, съгласно уговорените цени между страните възлиза на 4170
лева. От ответника не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението му за
възлагане на неизпълнените от ищеца СМР в полза на трети лица срещу възнаграждение.
Въпреки липсата на пълно и точно изпълнение на процесния договор, безспорно се
установява наличието на полезен резултат със съответната икономическа стойност в полза
на ответника, поради което на изпълнителя следва да бъде заплатено възнаграждение
съобразно постигнатия трудов резултат в обекта. Ответникът не е релевирал възражение по
реда на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като твърденията му относно недължимост на претендираното
възнаграждение поради некачественото изпълнение на възложените СМР остава недоказано.
В тази връзка, съдът приема за установено, че ответникът дължи заплащането в полза на
изпълнителя на възнаграждение в размер на 1995 лева без ДДС.
1.2. По иска за изплащане на допълнително възнаграждение:
В тежест на ищеца е да докаже, че по възлагане на ответника е изпълнил допълнителни
СМР, извън предмета на процесния договор, за които същият му дължи възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът го е натоварил с извършването на допълнителни работи в
обекта за полагане на мазилка, както следва: 14 кв.м. допълнителна квадратура на цена 22
лева за кв.м.; 13 кв.м. удебеляване с 1 см. на цена от 11 лв. на кв.м.; 29 лв. на линеен метър
за положен фибран на цена от 15 лв. на кв.м., като общата стойност на дължимото
допълнително възнаграждение възлизала на 901 лева без ДДС.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца за извършени в обекта допълнителни СМР.
От приетата по делото съдебно – техническа експертиза е видно, че при оглед на място
вещото лице е констатирало, че извършените в обекта работи, излизащи извън предметния
обхват на процесния договор и посочени от ищеца представляват полагане на 22,8 л.м.
плътна топлоизолация, като дейностите по полагането й са изчислени на стойност 342 лева.
В тази връзка, съдът счита искането на ищеца за изплащане на допълнително
възнаграждение следва да бъде уважен за сумата от 342 лева, като за горницата над
уважения размер до пълно предявения на стойност 901 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
2. По иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
5
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно уговорена неустоечна клауза,
основанията за начисляването й в тежест на ответника, както и размера на претендираното
акцесорно вземане.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите отговорността му факти.
В чл. 14, ал. 3 от процесния договор е предвидено, че изпълнителят може да развали
договора при незаплащане в срока по чл. 3, ал. 2 от договора от страна на възложителя на
уговорените суми, като съгласно ал. 4 при разваляне на договора, неизправната страна
дължи на изправната неустойка в размера на уговореното възнаграждение.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, остатъкът от възнаграждението се доплаща от
възложителя при окончателното приключване на СМР и подписване на Протокол по образец
19 за установяване годността на извършените СМР по чл. 2 от договора, в който се
обективира и предаване на обекта. От изложеното, следва че не са налице основания за
неизпълнение на договорните задължения на ответника, доколкото същият не е изпаднал в
забава за плащане на непогасения остатък от възнаграждението по договора. Липсват
доказателства за предприети от ищеца действия по едностранно прекратяване на договора
по вина на ответника. В тази връзка, съдът счита че не са налице обстоятелствата,
обуславящи претендирането на акцесорно вземане за неустойка от ответника по насрещния
иск, поради което искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника за
сумата от 4300 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
3. По иска с правно основание по чл. 253, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
Ищецът твърди, че ответникът неоснователно задържа мазилкополагаща машина,
собственост на дружеството, останала на обекта, за която претендира заплащането на
обезщетение, в размер на наемната цена, дължима за периода 16.12.2021 г. – 20.04.2022 г.,
на стойност 12 516 лева. Сочи, че ответникът имал присвоителни намерения спрямо
машината, която му била възложена за пазене в обекта, като същият в хода на процеса
поискал налагането на обезпечителни мерки по отношение на процесната машина
„DreamMix MOHO, със сериен № ....
Ответникът твърди, че след получаване на уведомлението за разваляне на договора,
ищецът не е потърсил мазилкополагащата машина. Обуславя наличието на основания за
задържането й с оглед налагането на запор върху вещта и определянето на управителя на
дружеството „М. Т.“ ЕООД като пазач на вещта, при когото същата следва да се съхранява,
съгласно Протокол за опис на движими вещи от 15.03.2022 г. по изп.д. № 20228630400524
по описа на ЧСИ С. Х., рег. № 863.
Видно от съдържанието на чл. 9.8 от процесния договор за изработка, възложителят е
длъжен да пази всички материали, машини и съоръжения на изпълнителя, като при
реализиране на вреда възложителят е длъжен да обезщети изпълнителя.
Настоящият съдебен състав намира, че предвид уговорените права и задължения между
страните по повод процесната вещ се разкриват правните характеристики и елементи от
правоотношение по договор за влог. Съгласно чл. 250 ЗЗД, с договора за влог влогодателят
предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и
върне. В чл. 252 ЗЗД е посочено, ч влогодателят може всякога да поиска връщането на
6
вложената вещ, като в настоящия случай не са ангажирани доказателства, от които да бъде
видно, че ищецът е обективирал подобно искане до ответника, в качеството му на
влогоприемател. Съгласно чл. 253 ЗЗД, влогоприемателят не може да използва вещта без
съгласието на влогодателя, в противен случай той дължи възнаграждение за ползването. С
разпоредбата на чл. 252, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, законодателят е осигурил правна възможност за
обезщетяване на влогодателя за вредите от неизпълнението на договорните задължения на
влогоприемателя, като същите се съизмеряват с дължимото възнаграждение за позлване на
вещта. Това възнаграждение се дължи за вредите от ползването на вложената вещ без негова
съгласие.
От изложеното следва изводът, че в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания
за претендиране на обезщетение от ответника с оглед ползването на процесната вещ,
предмет на договора за влог, без негова съгласие, съответно размера на дължимото
обезщетение.
По делото не са представи доказателства, от които да се установи неизпълнението на
договорните задължения на ответника, а именно ползването на вещта без съгласието на
влогодателя, респективно неоснователното й задържане. Ищецът не е ангажирал
доказателства във връзка с обективиране на искането му за връщане на процесната вещ, като
не е уговорено че влагането ще трае определено време, след изтичането на което
влогоприемателят да е изпаднал в забава за връщане на вещта. Видно от приложените
писмени доказателства от ответника, считано от 15.03.2022 г. е налице промяна в
основанието за задържане на вещта от страна на управителя на „М. Т.“ ЕООД с оглед
назначаването му за пазач на вещта по повод съставен Протокол за опис на движими вещи
по изп. дело № 20228630400524.
От изложеното може да се направи извод, че упражняваното от ответника държане върху
процесната вещ се осъществява на основание възникнало отношение по договор за влог във
връзка с уговорката между страните, обективирана в чл. 9.8 от процесния договор. Предвид
недоказването от страна на влогодателя, че ответникът е използвал вещта без негово
съгласие, съдът счита че искането му за изплащане на обезщетение следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
III. По отношение на разноските:
1. Разпределение на тежестта за разноски по главните искове:
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, като за целта е представил
списък по чл. 80 ГПК. При съобразяване на чл. 78, ал. 3 ГПК и представените писмени
доказателства за извършени разходи в производството във връзка с предявените главни
искове, в полза на ответника следва да бъдат заплатени разноски в размер на 1755 лева.
2. Разпределение на тежестта за разноски по насрещните искове: В полза на ищеца по
насрещните искове следва да се присъдят разноски в общ размер от 1581 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 986лв.
Съдът намира възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, предвид
факта, че претендираното адвокатско възнаграждение от „С. Х.“ ЕООД е на стойност, която
не надвишава значително минимално установените размери в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
7
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Стойността на
претендираното адвокатско възнаграждение, съобразена с броя на проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия по защита и представителство в хода на
процеса не е прекомерна, съответно не са налице основание за намаляването й.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. Т.“ ЕООД, ЕИК ......., представлявано от управителя Д. А.
М., срещу „С. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, представлявано от управителя Е. Д. А., иск за заплащане
на сумата от 4350 лева, представляваща договорна неустойка за виновно неизпълнение на
договор за извършване на ремонтни строително – монтажни работи от 25.11.2021 г.,
предвидена в чл. 14, ал. 4 от същия, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба – 04.02.2022 г. до окончателното погасяване на дълга.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. Т.“ ЕООД, ЕИК ......., представлявано от управителя Д. А.
М., срещу „С. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, представлявано от управителя Е. Д. А., иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с който се претендира осъждането на ответника за
възстановяване на полученото възнаграждение в частичен размер на стойност 2175 лева,
задържано от ответника на отпаднало правно основание, като неоснователен.
ОСЪЖДА „М. Т.“ ЕООД, ЕИК ......., представлявано от управителя Д. А. М., да заплати на
„С. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, представлявано от управителя Е. Д. А., на основание чл. 266, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД, сумата от 1995 без ДДС или 2394 лв. с ДДС, лева, представляваща
дължимото възнаграждение, съобразено с неизпълнената част от договор за извършване на
ремонтни строително – монтажни работи от 25.11.2021 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „М. Т.“ ЕООД, ЕИК ......., представлявано от управителя Д. А. М., да заплати на
„С. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, представлявано от управителя Е. Д. А., на основание чл. 266, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД, сумата от 342 лева без ДДС, представляваща допълнително
възнаграждение за извършените строително – монтажни работи от „С. Х.“ ЕООД по
възлагане на ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от 20.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълно предявения на стойност 901 лева без ДДС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, представлявано от управителя Е. Д.
А., срещу М. Т.“ ЕООД, ЕИК ......., представлявано от управителя Д. А. М., срещу, иск с
правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка за виновно
неизпълнение на договорните задължения на възложителя, в размер на 4300 лева, като
неоснователен.
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, представлявано от управителя Е. Д.
А., срещу М. Т.“ ЕООД, ЕИК ......., представлявано от управителя Д. А. М., срещу иск с
правно основание по чл. 253, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неправомерно задържане и ползването на мазилкополагаща машина „DreamMix MOHO, със
сериен № ..., собственост на изпълнителя, от страна на ответника, за което същият дължи
заплащането на обезщетение за ползване в общ размер на 12 516 лева без ДДС, начислено за
периода 16.12.2021 г. – 20.04.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „С. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, представлявано от управителя Е. Д. А., да заплати на
„М. Т.“ ЕООД, ЕИК ......., представлявано от управителя Д. А. М., направените в
производството разноски на стойност 986лева.
ОСЪЖДА М. Т.“ ЕООД, ЕИК ......., представлявано от управителя Д. А. М., да заплати на
С. Х.“ ЕООД, ЕИК ......, представлявано от управителя Е. Д. А., направените в
производството разноски на обща стойност 3336 лева.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9