Р Е Ш
Е Н И Е
№ 04.01.2022г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка
Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 515 по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД.
Ищцата Т.К.Т. твърди, че на 25.06.2015г. между нея и „Микро Кредит“ АД е
сключен договор за кредит №1161-10083367, по силата на който й е предоставена
сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да върне същата, ведно с договорна
лихва в размер на 40,64% годишно в срок от 31 седмици. Страните уговорили ГПР в
размер на 49,92% Освен това е постигната договореност за заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 217 лева и застраховка защита пакет „живот“ в
размер на 511,50 лева. Така общият размер на сумата, която следва да върне е
1858,45 лева.
Твърди, че така сключеният договор е нищожен, тъй като са нарушени
изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал.2 и чл. 10а ал. 4
от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита и не е спазена методиката за това, регламентирана в
закона. Поради това кредиторът е заблудил потребителя, като е посочил по-ниска
стойност на ГПР, а това съставлява заблуждаваща търговска практика, а това
означава, че клаузата е неравноправна.
От друга страна в пряко нарушение на чл.19 от ЗПК кредиторът не е включил в
ГПР разходите за заплащане на пакет от допълнителни услуги и застраховка. По
този начин търговецът отново е заблудил потребителя относно прилагания ГПР.
Отделно от горното не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, тъй като в договора не се съдържат условията за издължаване на кредита,
като не е посочено и каква е общата дължима сума.
В договора липсва информация за размера на лихвения процент на ден, както е
предвидено в чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК.
Уговорката за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като
размерът й надхвърля трикратния размер на законната лихва. Това води до
нищожност на целия договор, тъй като тази клауза не би могла да се замести от
повелителните норми на закона, а не би могло да се приеме, че ответникът би
сключил договора без нея. А и липсата на уговорка относно възнаградителната лихва
нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК и води до недействителност на
целия договор на основание чл. 22 от ЗПК.
Евентуално твърди, че е налице нищожност на уговорката в чл. 3 от сключения
договор за допълнителни услуги към него. Тя противоречи на добрите нрави и
внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т.19 от
ЗЗП, тъй като престациите са явно нееквивалентни. Освен това кредиторът има
задължение да направи оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане
на кредита съгласно чл. 16 от ЗПК, а
разпоредбата на чл. 3 от договора на практика прехвърля отговорността за
неизпълнението му върху самия длъжник. Това е изключително и само в интерес на
търговеца, поради което тази договорка е неравноправна и не поражда задължение
за потребителя.
Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ГПК, тъй като с
нея се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Реално няма допълнително предоставени услуги, а се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Ето защо моли да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 3 от договора,
сключен между страните, и да се осъди ответникът да заплати сумата от 126 лева,
представляваща платена без основание сума по пакет за допълнителни услуги и
сумата от 511,50 лева, представляваща платена без основание застраховка по чл.
3 от този договор.
Ответникът „МИКРО КРЕДИТ“ АД
оспорва предявения иск. Твърди, че всички съображения, изложени в исковата
молба, се отнасят до договор за заем от 25,06,2015г. Договорът за допълнителни
услуги към него няма характер на договор за потребителски кредит, поради което
правоотношенията, произтичащи от него се регулират от разпоредбите на ЗЗД, а не
на ЗПК и на ЗЗП. Услугите, които се предоставят с него, не са такива свързани с
усвояване и управление на кредита, а се предлагат за удобство на клиента и само
и единствено по негово изрична искане. Те са регламентирани в чл. 28 от ОУ към
договора за заем.
По отношение на застраховката „Защита“,
ответното дружество е посредник по договора, сключен между ищцата и ЗК „УНИКА
ЖИВОТ“ АД. Сключването му не е предпоставка за сключване на договора за кредит,
а е резултат от изрично изразената воля на заемополучателя.
Евентуално оспорва всички изложени
в исковата молба доводи. Твърди, че ГПР е посочен ясно и е формиран съгласно
изискванията на чл.19 от ЗПК. Оспорва твърденията, че в договора се съдържа
невярна информация, както и че е налице заблуждаваща търговска практика.
Твърди, че договорът за заем съдържа всички изискуеми от договора реквизити,
както и че няма никакво основание разходите за допълнителни услуги да бъдат
включени в общия размер на ГПР по договора за заем. Твърди, че уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 40,64% не противоречи на добрите
нрави, а е съобразено с това, че ответното дружество е небанкова финансова
институция, съответно е съобразен с условията на работа на същата. Ето защо
моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно
между страните, че на 25.06.2015г. между тях е сключен договор за кредит №1161-10083367, по силата на който на
Т.Т. е предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да я върне на 31 седмични
вноски от 36,45 лева, в които е включена главница и договорна лихва в размер на
40,64% годишно, като общо дължимата сума е 1129,95 лева, а годишния процент на
разходите – 49,92%. На същата дата между страните е сключен и договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10083367,
с който ответникът е предоставил на ищеца пакет от допълнителни услуги и/или
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД
застраховка, както следва: пакет „Комфорт“ и застраховка Защита Пакет „Живот“.
Стойността на същите е 7 лева седмично за първата част и 16,50 лева седмично за
втората, като срокът на договора е 31 седмици.
Безспорно е, че
договорът за кредит е потребителски и следва да отговаря на изискванията на
ЗПК. Възражението, че оспорената клауза се съдържа в друг договор, който не
попада в приложното поле на този закон и на ЗЗП е неоснователно. Договорът за
допълнителни услуги е такъв към договора за заем. Този факт личи както от заглавието
на самия договор, така и от неговото съдържание. Съгласно чл. 4 от него
допълнителните услуги се предоставят единствено като допълнение към подписан
договор за заем. Ето защо липсва основание да се приеме, че същият не се
подчинява на изискванията на горните два закона. Обстоятелството, че уговорките
между страните, са материализирани в отделен документ, не променя този извод,
още повече, че сделката не би имала предмет отделно и независимо от договора за
заем.
От заключението
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че възнаграждението за
допълнителен пакет не е включено в ГПР, както и че ако бъде включено в него, общият
му размер ще бъде 853,54%. Ищцата е заплатила общо 1542,84 лева по така
сключения договор, като 511,50 лева от тях са за застраховка, а 126 лева са
платена услуга по пакет допълнителни услуги.
Услугите, за които се дължи това възнаграждение, видно от чл. 3 на договора
за допълнителни услуги, са такива, свързани
с усвояването и управлението на кредита – посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банковата сметка на дружеството, безплатно внасяне на вноска
директно в офис на дружеството, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,
без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, смс за
известяване за направено плащане. Същите
съображения се отнасят и до втората част от същата клауза, предвиждаща
заплащане на застраховка Защита Пакет „Живот“. От чл.3 и чл.4.8 на същия е
видно, че се касае до финансиране на застрахователна премия, а не както се
твърди в отговора – че същата съставлява заплащане на застрахователна
премия.
Поради това клаузата, с която е уговорено заплащане на възнаграждение за
същите – чл.3 от договора е нищожна на основание чл. 21, ал.1
от ЗПК,
тъй като същото е договорено в противоречие на чл.10а, ал.2
от ЗПК.
Включените в допълнителния пакет услуги по същество представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1
ЗПК.
Регламентираните в чл.10а, ал.1
ЗПК
допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора. В настоящия случай обаче посочените в чл.3 от договора допълнителни услуги по своята
същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Ето защо искът за прогласяване на нейната
нищожност е основателен, тъй като с нея се заобикаля изискването на чл. 19,
ал.4 от ЗПК ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва или
50%.
След като това е
така и на основание чл. 55 от ЗЗД ответникът следва да върне това, което е
получил при начална липса на основание – нищожна клауза за заплащане на
възнаграждение по допълнителен пакет услуги, а именно сумата от 126 лева за
услугите по пакет „Комфорт“ и 511,50 лева за услугата финансиране и/или
разсрочване на сключена застраховка.
За пълнота следва
да се отбележи, че са основателни изложените в исковата молба доводи, че
уговорената възнаградителна лихва е нищожна. За извършване на преценката дали договорената между страните лихва е в
съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството
и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали
то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.,
съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да
се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста
на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите
имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на
БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно
възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006
г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно
размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 40%. Предвид характера на предоставяната по договора
услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за
договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този
размер, е нищожна. Настоящият състав счита, че тази
нищожност влече след себе си нищожност на целия договор, тъй като не би могло
да се приеме, че кредитодателят би сключил същия без нея. Страната се е
позовала на разпоредбите на ЗПК, като с оглед на нищожността на клаузата за
възнаградителна лихва следва да се приеме също така, че този договор е
недействителен и на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК. Това от своя страна влече нищожност и
на договора за допълнителни услуги, съответно на чл. 3 от него. От това пък
следва основателността и на предявения иск за връщане на сумата от 126 лева и
511,50 лева.
На основание
чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 100 лева, внесена
държавна такса и 150 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице.
От представения от ищцата договор
за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана
безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската
защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има
основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно
представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата
определя минималния размер за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията. Тъй като цената на иска е стойността на оспорената клауза е под 1000 лева,
то минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева, а по
предявения иск за заплащане на сумата от общо 637,50 лева – 300 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл. 3 от Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10083367 от 25.06.2015г., сключен между Т.К.Т., ЕГН ********** *** и „Микро Кредит“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.“Цариградско
шосе“ №137, ет.3, представлявано от В.М.В.и Г.А.А., за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и/или финансиране и разсрочване на сключена застраховка,
както следва: пакет „Комфорт“ със срок 31 седмици и вноска от 7 лева на седмица
и застраховка Защита Пакет „Живот“ със срок от 31 седмици и вноска от 16,50
лева на седмица.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ №137, ет.3,
представлявано от В.М.В.и Г.А.А., да заплати на Т.К.Т., ЕГН ********** *** сумата от общо 637,50 лева (шестстотин
тридесет и седем лева и петдесет стотинки), за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и/или финансиране и разсрочване на сключена застраховка, от
които 126 лева за пакет „Комфорт“ и 511,50 лева за застраховка Защита пакет
„Живот“, платена без основание поради нищожност на клаузата на чл. 3 от Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10083367
от 25.06.2015г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2020г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 250 лева (двеста и петдесет
лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ №137, ет.3,
представлявано от В.М.В.и Г.А.А., да заплати на адвокат Е.Г.И., личен
№********** с адрес ***, сумата от 600
лева (шестстотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Т.К.Т., ЕГН ********** ***020г.
по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: