Р Е
Ш Е Н
И Е № 265404
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.04.2021г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 4449 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление /НП/ № 92-12-17/18.06.2020г. на Министъра на
правосъдието, с което на В.Р.Б., ЕГН **********, адрес: *** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300лв. за извършено нарушение по
чл.35, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните,
че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 92-12-17/18.06.2020г.
на Министъра на правосъдието, с което на В.Р.Б., ЕГН **********, адрес: *** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300лв. за извършено нарушение по
чл.35, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ.
Жалбоподателят В.Р.Б. не се
явява, редовно призован. В съдебно
заседание се представлява от процесуалния си представител - адв. П..
Административнонаказващия орган –
Министерство на п равосъдието, редовно призован, не изпраща представител.
Пловдивският районен съд – VІІ
н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 24.04.2020г. от
актосъставителя С.В.С. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против В.Р.Б. на длъжност „****“ в *** гр. Пловдив за това, че
при извършена проверка на подадени декларации е установено, че не е подал
декларация по чл.35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ като служител на затвора поради
настъпила промяна в декларираните обстоятелства в декларация по чл.35, ал.1,
т.1 от ЗПКОНПИ в частта за интересите към 04.01.2019г. Служителят е член на УС
на Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство“ „Отец Паисий“ гр.
Куклен, което е вписано в Търговския регистър на 04.01.2019г. и на основание чл.37,
ал.1, т.12 от ЗПКОНПИ подлежи на деклариране.
Въз основа на така съставения акт
е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че към
датата на издаването му е установено, че жалбоподателят е декларирал на
11.05.2020г. настъпването на ново обстоятелство - че е член на УС на Сдружение
с нестопанска цел „Училищно настоятелство“ „Отец Паисий“ гр. Куклен.
Разпитан в съдебно заседание,
актосъставителят С.В.С. заявява, че поддържа съставения от него акт.
В жалбата си
жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че
така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно
нарушение на чл. 35, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за
да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на
кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на
нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от
показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – заповеди, доклад,
по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – недеклариране
от страна на жалбоподателя на промяна в обстоятелствата по ЗПКОНПИ, а именно
фактът, че е член на УС на Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство“
„Отец Паисий“ гр. Куклен в предвидения срок.
По делото са
налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна, тъй
като жалбоподателя е бил длъжен да знае, че следва да декларира посоченото
обстоятелство, но не е сторил това в срок, а едва през месец май 2020г.
Последното се потвърждава по категоричен начин от писмените доказателства по
делото, а и по същество не се отрича от самия жалбоподател.
Не са налице и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН
и издаван на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете и видно, че
в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените
нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН. Що се отнася до
наведеното в жалбата възражение за приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да се
посочи, че съдът намира същото за неоснователно. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за
първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. №
1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва
се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН,
като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “
маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият
състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния
случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по
рода си за жалбоподателя и да не е довело до имуществени вреди, но като се
взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – недеклариране
на обстоятелство, задължително подлежащо на деклариране за значителен период от
време, не би следвало наказващият орган
да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко
предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с
извършеното деяние вреди за фиска или конфликт на интереси, препятстващи
изпълнение на служебните задължение на жалбоподателя, то е налице сериозно
накърняване на правните норми за деклариране участие в различни
правноорганизационни форма, включително и в дружества с нестопанска цел. В този
смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока
потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира
като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.
По тези
съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС
– VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ