№ 1307
гр. Бургас, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № **232100501412 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адвокат
П. А. от БАК, пълномощник на И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С. В., ул.
„С.“ № **, против Решение № 248 от 31.05.2023г., постановено по гр.дело №
1415/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е осъдил на
основание чл. 50 от ЗЗД въззивника да заплати на Л. С. Б., ЕГН **********,
действаща чрез нейния баща и законен представител С. С. Б., ЕГН
**********, с адрес в гр. Н., ул. „С. С. К. М.“ № **, сума в размер на 10000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на инцидент от 25.06.2022 г., при който Л. С. Б. била нападната и
ухапана от куче, собственост на И. С., сумата от 122.03 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на инцидента от 25.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на
исковата молба - 06.12.2022 г. до окончателното изплащане, а на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК - сумата от 2288,20 лв. - направени разноски, от които
1000 лв.- платено адвокатско възнаграждение, 450 лв.-платена държавна такса
и 838,20 лв.- внесени депозити за експертизи.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
1
въззивникът, който счита същото за неправилно, постановено в нарушение на
процесуалния закон и необосновано. Посочва, че при решаване на делото
съдът е възприел, че показанията на едната група свидетели следва да бъдат
взети пред вид, като е игнорирал показанията на другите, нарушавайки
разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл. 236, ал.2 от ГПК. Счита, че
неправилно НРС не е коментирал противоречието в показанията на
свидетелките на ищцовата страна относно „нападението“ на кучето над детето
и не е направил съпоставка със заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза. Не е обсъдил защо не дава вяра на
показанията на свидетелката С., като твърди, че детето е било оставено без
надзор от своята м. по време на инцидента. Оспорва решението и в частта, с
която е присъден пълния поискан размер на обезщетението, като моли съда да
измени решението в частта за размера, намалявайки го до 3000 лв.,
позовавайки се на съпричиняване. Излага съображения. Моли съда за
присъждане на направените разноски. Неоспорва решението в частта, с която
са присъдени имуществени вреди.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. Димитрина Ройдева от БАК, с който моли съда да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Излага
съображения. Оспорва твърденията, че не са спазени разпоредбите на чл.12,
чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК. Анализира събрания по делото свидетелски
материал, както и приетата СМЕ. Позовава се на съдебно-психологичната
експертиза. Развива тезата си за правилност на съдебния акт в пет отделни
точки. Има искания по доказателствата, като моли съда да допусне до разпит,
при условията на довеждане, един свидетел, относно състоянието на детето от
датата на приключване на съдебното производство пред НРС до настоящия
момент.
В съдебно заседание на 21.11.2023 г. пред настоящата инстанция в
качеството му на свидетел по делото бе разпитан общопрактикуващия лекар
д-р Ж. Г. Д.-В..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд - Бургас е разгледал иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
2
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че на 25.06.2022 г. е възникнал
инцидент на плаж Синева, находящ се в гр. Свети Влас, при който около
17.30 часа домашният любимец на въззивника И. С. – куче от породата
Голдън ретрийвър, е нападнал и ухапал представляваната от баща си С. С. Б.,
въззиваема по делото Л. С. Б., ЕГН **********, родена на **.**.**** г. При
ухапването на детето са причинени две разкъсно-контузни рани по
вътрешната повърхност на дясната предмишница; по долната повърхност на
дясната подмишница друга разкъсно-контузна рана, продължаваща в задния
си край в розовеникав цикатрикс; по предната повърхност на дясната
предмишница е констатирано от вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза бледосинкаво кръвонасядане с болки в дясната
предмишница. Било е налице кръвотечение, а разкъсно-контузните рани на
дясната предмишница са една под друга, на разстояние помежду им от 4 см и
размери за горната рана 5х1 мм, а за долната – 6х1 мм. Не се спори, че
малолетното дете е било заедно със своята м. – свидетелката Ч., свидетелката
Д. и тяхна приятелка – О. от М.. Към 16.00 часа в процесното заведение Ла
Перла, когато въззиваемата и посочените в предишното изречение лица са
консумирали храна и напитки, в заведението пристигнал въззивникът И. С.
заедно със своето куче Арчи, порода Голдън ретрийвър и седнал на бара в
заведението. Според част от разпитаните пред първата инстанция свидетели
кучето е било пуснато през цялото време и то е обикаляло наоколо,
включително и покрай масата на разпитаните свидетелки. Според част от
другите показания, кучето е било вързано, но без точно определяне на
мястото. Около 17.30 часа детето си е играело на плажа, а намиращата се на
масата приятелка на свидетелката Ч. направила забележка на С. по отношение
на кучето и е поискала то да бъде „махнато“. Играейки си на плажа Л. Б.
събирала миди около заведението, когато вдигнала ръка, за да покаже
съответната мида на своята м. и в този момент кучето нападнало детето и го
захапало в областта на лакътя. Детето изпищяло и избягало при м. си, която
започнала да му оказва първа помощ. Това е станало пред очите на клиентите
на заведението и с. С., разпитана като свидетелка. В това време въззивникът
хванал кучето и започнал да го бие, което било възприето от детето.
3
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна,
събрал е гласни доказателства, назначил е съдебно-медицинска и съдебно-
психиатрична експертизи и с изключение на частта по приложение на чл.52
от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е
достигнал до изводи, които изцяло се подкрепят от настоящата инстанция,
която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционният съд. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба,
че са извършени нарушения по чл.12, чл.236, ал.2 и чл.235, ал.2 от ГПК не се
установяват. Съдът последователно е разгледал фактите, които са от значение
за предявената претенция по чл.50 от ЗЗД и е установил, че детето Л. Б. е
претърпяло вреди. Анализирал е събрания доказателствен материал,
включително показанията на разпитаните свидетели, като е дал вяра на част
от тях, а другите свидетелски показания е игнорирал, което обаче е станало в
съответствие с изискванията на ГПК. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че агресията на кучето не е предизвикана
от поведението на детето Л. Б.. Механизмът по който се е развил инцидентът
е установен по делото, като първоинстанционният съд е посочил, че същият
се потвърждава от показанията на свидетелките Д. и Ч.. Действително
свидетелката Ч. е м. на детето и нейните показания следва да бъдат преценени
с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, което е направено от съда.
Направеният от нея разказ пред първата инстанция съответства на
показанията на останалите свидетели, с изключение на показанията на
свидетелката С.. В този смисъл посоченият от въззивника свидетел В., макар
и непряк свидетел на инцидента, разкрива ситуация, подобна на
възпроизведената от свидетелките Ч. и Д.. Свидетелките Ч. и Д. установяват,
че кучето не е било вързано, то е обикаляло около масите през цялото време.
В момента в който кучето е ухапало детето по ръката, то е изпищяло и е
отишло при тях на масата, а кучето е избягало. Според свидетелката Ч.
салфетките на масата са свършили и сервитьорката е донесла още, тъй като са
попивали кръвта от раните на детето с тях, а приятелката й О. е извадила
лепенки, които свидетелката е опитала да използва при оказване на първа
помощ.
Показанията на свидетеля В. не се различават драстично от
показанията на двете свидетелки. Този свидетел е бил на разстояние от
инцидента и не е могъл да възприеме случилото се изцяло. Според него обаче
4
кучето е било вързано, което противоречи на казаното от другите две
свидетелки. Свидетелят В. твърди, че кучето на И. е било вързано на пясъка
на една дървена колона. Според свидетеля кучето е било вързано на 100 %,
което споменава и свидетелката С.. По отношение на този факт, свидетелката
С. посочва, че кучето е било вързано на гредата на заведението, а при
извършване на проверка от страна на служители на МВР - докладна записка
на полицейски инспектор Тодоров - кучето е било пуснато на плажа. В
приложеното по делото сведение от въззивника И. С. е посочено, че кучето е
било вързано към чадър на плажа. При тази ситуация свързана с
обстоятелството дали е било вързано кучето или същото е било пуснато
свободно, настоящата съдебна инстанция счита, че кучето действително е
било пуснато свободно, както е приел и първоинстанционният съд. В този
смисъл дадените от свидетелката С. показания се различават от тези на
останалите свидетели и правилно първоинстанционният съд не ги е взел
предвид. Твърдението, че детето е „тръгнало да гали кучето, минало е близко
до устата на животното и при реакция на кучето то е гризнало детето по
ръката“ не се установяват от останалите събрани по делото доказателства.
Същото се отнася и до пораженията, които кучето е нанесло ухапвайки
детето.
От допусната и приета съдебно-медицинска експертиза на вещото лице
Стефани Шкетиева, която е издала и съдебно-медицинско удостоверение №
308/2022 г. на УМБАЛ АД – Бургас, е посочила, че са установени по дясна
предмишница в средна трета две разкъсно-контузни рани, почти затворени, с
размери по около 5х2 мм, за всяка, като разстоянието между двете е 4 см. По
долната повърхност на дясна предмишница - разкъсно-контузна рана с
червеникаво дъно и корица под нивото на кожата с размер 0,5х 0,2 см.,
продължаваща в задния си край в розов цикатрикс от отпаднала корица с
размер 5х2 мм. По време на експертизата е констатирано бледосинкаво
кръвонасядане с размер 1х1 см по предна повърхност на дясна предмишница.
Констатацията на вещото лице е, че в следствие на ухапването е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на детето. В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че „при такъв тип рани тече кръв и при
всяка една рана тече кръв“. С оглед местоположението на раните, те могат да
бъдат получени предвид захапката на кучето при самозащита или при
посягане към кучето.
5
Допуснатата от съда съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице
Милена Топалова установява, че непосредствено след инцидента детето е
било със симптоми на остра стресова реакция, включваща страх, уплаха,
напрежение, тревожност, епизод на вцепененост, нарушение в съня и нощни
кошмари. Към момента на извършване на експертизата е констатирано, че
детето е с повишена тревожност, страхови преживявания и фиксакции, нощни
напикавания, като е налице разстройство в адаптацията с преобладаващо
нарушение на други емоции. Според вещото лице отрицателните
преживявания и чувства у детето са в пряк резултат от психотравменото
преживяване и телесното нараняване. Констатирано е, че личността на детето
е в процес на формиране и тези преживявания могат да повлияят върху този
процес като се повиши риска от фиксиране в личностовата структура на
тревожност, страхови фиксакции, ниска самооценка и всички произтичащи от
това особености в бъдещето й функциониране. В този смисъл са и
показанията дадени от разпитания пред настоящата съдебна инстанция
свидетел – Ж. Д. – общопрактикуващ лекар в гр. Несебър, която установи, че
след инцидента детето показва силна тревожност, необичайна
продължителност на заболяванията и нехарактерни за тази възраст симптоми.
Започнало е нощно напикаване и то във възраст когато при наличие на такова
то следва да спира. Появил се е през месец юли 2023 г. „херпес зостер“ –
вирусно заболяване, което в детска възраст обикновено се изразява като
варицела и не е характерно да се появи по този начин при толкова малко дете.
През месец май 2023 г. при силни болки в корема е диагностицирана киста на
яйчника, което е нехарактерно за тази възраст.
С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът
намира подадената въззивна жалба за частично основателна досежно размера
на присъденото обезщетение. Като съобрази всички представени по делото
доказателства, момента на инцидента и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и
значението на понятието „справедливост“ по практиката на съдилищата,
намира, че присъденият размер от 10000 лева е завишен. Това произтича от
обстоятелството, че полученото нараняване е отшумяло за период от около 15
– 20 дни, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че
обезщетение в размер на 7000 лева съответства адекватно на претърпения
инцидент. Това налага обжалваното решение да бъде отменено в частта над
7000 лева до присъдените 10000 лева, като за сумата от 3000 лева
6
претенцията бъде отхвърлена.
Следва да се присъдят направените по делото разноски, които с оглед
резултата по делото са 153,54 лева, дължими на въззиваемата страна /включая
разноските пред първа инстанция/ и 450 лева – разноски, платими на
въззивника.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №248 от 31.05.2023 г., постановено по гр.дело
№1415/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър над сумата от 7000 лева до
присъдените 10000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.50 от ЗЗД иск от Л. С. Б.,
ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и законен представител С. С.
Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. „С. С. К. М.“ № **, против И. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С. В., ул. „С.“ № **, за сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на инцидент от 25.06.2022 г., при който Л. С. Б. била нападната и ухапана от
куче, собственост на И. С., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С. В., ул. „С.“ № **, да
заплати на Л. С. Б., ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и законен
представител С. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. „С. С. К. М.“ №
**, сумата от 153,54 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. С. Б., ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и
законен представител С. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. „С. С. К.
М.“ № **, да заплати на И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С. В., ул. „С.“ №
**, сумата от 450 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8