Р Е Ш Е Н И Е №62
гр.Силистра, 25.10.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при
секретаря Анета Тодорова и с участието на Заместник окръжния прокурор при ОП-Силистра
И.Ч., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №74 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №40/01.06.2021г.,постановено по АНД №42/2021г.,Дуловският районен съд е
потвърдил Електронен фиш серия „К“ №2056861 на ОД МВР гр.Силистра, с който на Д.Ф.К.
***, на основание чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП),за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП,
е наложено административно наказание по вид „глоба“, в размер на 600.00 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на Д.Ф.К., подадена чрез представител по пълномощие адв.Д.М. от
АК-София, обективираща искане за отмяна на съдебния
акт и, след решаване на делото по същество от касационната инстанция, за отмяна
и на процесния пред въззивния съд ЕФ. Поддържа се довод за неправилно приложение на
материалния закон, което касаторът преценява като последица от допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага аргументи, че съдът
не бил обсъдил наведените оплаквания за нарушаване на процедурата по
използване,респ. разполагане на АТСС, съгласно Наредба №81-21з-532/12.05.15г. С
молба, постъпила в деня на съдебното заседание,на електронния адрес на АС-Силистра,
се релевират допълнително оплаквания, че липсата на
посочена дата на издаване на процесния пред ДРС електронен фиш,респ. нейното неустановяване
от въззивния съд, следвало да се приеме за съществено нарушение на
процесуалните правила,защото освен със затруднения за касатора
при приложение на чл.188 ал.1,респ. чл.189 ал.5 ЗДвП (да си спомни кой е
управлявал автомобила след повече от две календарни години на конкретна дата, в
случая на 28.03.18г., при положение, че ЕФ му е връчен през 2021г.), същата имала
значение и при преценката за изтичане на сроковете от чл.34 ал.1 ЗАНН. И двете заявени
неблагоприятни последици за касатора, пряко
кореспондирали със силното ограничаване на правото му на защита по разума на
чл.348 ал.3 т.1 НПК, във връзка с чл.63 ЗАНН, поради което се настоява да бъдат
приети за съществени нарушения на административнонаказа-телните
производствени правила. Ето защо се моли
за отмяна на съдебния акт и за произнасяне от настоящата инстанция по
съществото на спора,с отмяна и на първоначално оспорения ЕФ. Претендира се присъждане
на разноски, за каквито няма данни да са извършени в касационното производство.
Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР гр.Силистра, чрез
представител по пълномощие гл.юрисконсулт В.А., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на ДРС и моли за
потвърждаване на оспорения съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че обжалваното решение на ДРС е
законосъобразно, а жалбата неоснователна. Дава заключение за оставянето му в
сила.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63
ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото,прие следното:Касационното основание, което е заявено пред настоящата инстанция, е
за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила (чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.с
чл.348 ал.1 т.2 НПК) В този контекст се поддържа довод, че процесният пред ДРС
електронен фиш бил издаден в изцяло опорочена процедура,което било засегнало
същността му до степен такава,че не е годен да изпълни функциите на установителен и санкциониращ акт,в ракурса на чл.189 ал.4 и
ал.11 ЗДвП.Съдът се бил произнесъл при пълна липса на доказателства за спазена
процедура по Наредба №8121з-532/12.05.15г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн.ДВ,бр.36/15г.,изм.,бр.6/18г.),която единствено
регламентира условията и начина за използване на АТСС. Като самостоятелно е
развито оплакване за липса на мотиви по част от въведения в процеса пред ДРС
предмет,защото съдът не се бил произнесъл по възражението, че касаторът не бил
извършил нарушението на чл.21 ал.1 ЗДвП, защото бил установил по делото, посредством
Служебна бележка (л.20),че на релевираната дата е бил на работа в друго
населено място.Районният съд изцяло бил игнорирал и доводите за неустановеност
на момента на издаване на процесния пред него ЕФ за което, макар и да липсва
нормативно задължение (арг.чл.189 ал.4 ЗДвП), същото
е установимо с оглед приложението на давностните срокове от чл.34 ЗАНН, с изтича-нето на които
се погасява публичното право на АНО да ангажира юридическата отговорност на
извършителя. С оглед на тези оплаквания, касационният контрол следва да бъде извършен
на техния терен и в пределите на задължителната проверка по чл. 218 ал.2 от АПК.
Дуловският районен съд е установил от фактическа страна: На 28.03.2018г.
е заснет клип №659 с радар №643, в 15:42ч., като служебният полицейски
автомобил е бил позициониран в с.П., по улица „Първа, в посока с.Ч. и скоростта
на патрулната кола е била 0 км/ч, видно от извлечената снимка от същия клип (неподвижно
стациониран), а ограничението на скоростта за
участъка е 50 км/ч. Приел е, че заснетият образ (снимка на л.9 от АНД/ДРС) е
годно веществено доказателствено средство по аргумент от чл.189 ал.15 ЗДвП,а
изправността на мобилната система за видеоконтрол на скоростта на МПС: TFR-1M, с фабричен №4835
(несъмнено одобрен тип,съгласно записването на р.3 л.10),е удостоверена с
Протокол №2-43-17/27.10.17г. от извършена ѝ проверка в лицензирана
лаборатория.Установил е,че процесният пред него Електронен фиш е издаден по
образец и съдържа задължителните реквизити от чл.189 ал.4 изр.2 ЗДвП. Приел е
за спазено изискването на чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532/15г.,като е
приспадната максимално допустимата грешка за процесния вид АТС, посочена в
чл.755 ал.1 т.3 от Наредба за средствата
за измерване,които подлежат на метрологичен контрол (Обн.ДВ,бр.98/03г.,посл.изм.ДВ,бр.86/17г.).Отчетената от техническото средство
скорост от 97 км/ч е намалена с 3 км/ч и приетата за съставомерна,респ.
наказуема, е посочена в ЕФ - 94 км/ч.Полицейският орган е изпълнил нормативното
си задължение от чл.189 ал.8 ЗДвП,като в съпроводителното писмо (л. 3-л.4) допълнително
е посочил информация за участъка от пътя с описание на мястото; действащото
ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП; посоката на движение на автомобила;
разположението на автоматизираното техническо средство, неговият вид и данни за
извършената метрологична проверка. Вследствие на горните фактически
установявания районният съд е счел, че системата за видеоконтрол е била
използвана в съответствие с правилата от Наредба №8121з-532/15г. и е елиминирал
каквито и да е съмнения за верността на отчетената скорост или за
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.За съответно на
така установените факти и закона е намерил и наложеното наказание, при
условията на чл.189 ал.4 ЗДвП,в хипотезата на чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП.
Неоснователно касаторът счита, че номерът на заснетия
автомобил е нечетлив до степен на неустановимост, а
съдът, въпреки въведеното пред него оплакване, не го е обсъдил в мотивите
си.Самото твърдение е невярно,а е налице и пълно съответствие между виждащия се
регистрационен номер на колата на снимката и посочения такъв в колонката с
текстовата част към нея, поради което възражението следва да бъде отклонено
изцяло.
В същото време
обаче, основателно се твърди,че съдът не е изложил мотиви по релевираните пред
него,вкл и с касационната жалба, доводи - за опороченост на процедурата по установяване на нарушението и
за неустановеност на датата на издаване на ЕФ, с оглед преценка на сроковете от
чл.34 ЗАНН. Последното е било задължително предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено и заснето с АТСС на 28.03. 2018г., а ЕФ е връчен на касатора в началото на 2021г., за което вероятно има
причини,но разликата от почти три календарни години,е налагала съдът да провери
оплакването за издаване на санкционния акт извън давностните
срокове от чл.34 ЗАНН. Отделно от това,с общия израз „при спазена процедура по
неговото (на нарушението) установяване и законосъобразното съставяне на
процесния електронен фиш“, въззивната инстанция фактически е игнорирала
въведените в процеса пред нея възражения за липса на доказателства за спазване
на условията и реда за използване на въпросното автоматизирано техническо
средство, вместо да събере същите,вкл. и служебно, щом АНО не ги е представил с
преписката.Водещ документ в тази насока е Протоколът, съставен съгласно
Приложение №1 към чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/15г., какъвто липсва по
делото.Освен това, съгласно чл.10 ал.3 с.н.,при временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта,протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.Такава също няма
представена.Вярно е,че при наличието на Протокол по чл.10 ал.1 Наредба
№8121з-532/15г., съдилищата не приемат в своята практика за съществено
нарушение на процесуалните правила непредставянето на снимката по чл.10 ал.3 с.н.,
щом всички правнозначими факти,свързани със
законосъобразното използване на автоматизираното средство са категорично установими от самия протокол и извлечението от заснетия
видеоклип.Така или иначе, възражение за нарушение на правилата от Наредба
№8121з-532/15г.,е било релевирано пред въззивната
инстанция и същото не е получило отговор с оспореното решение, независимо от
неговата основателност.
В контекста на обсъдените по-горе
съществени нарушения на административно-наказателните производствени
правила,обосноваващи отмяна на процесния съдебен акт,при новото разглеждане на
делото,съдът следва да изиска и въпросната снимка, тъй като съгласно чл.13 т.3,във
връзка с чл.16 ал.2 от Наредба №8121з-532/15г.,протоколите и съпътстващите ги
материали се съхраняват от нарочно определен служител от директора на ОД МВР
гр.Силистра.Отделно от това, съдът не е проверил и тезата на касатора,че не той бил субект на процесното нарушение,но
поради изминалите 3 години, не си спомнял на кого е предоставил колата, с което
е поставил под съмнение авторството на деянието.При повторното разглеждане на спора
следва да бъде обсъдена представената Служебна бележка на л.20 от АНД на
ДРС,като се прецени годността ѝ да удостовери посочения в нея факт (към
момента на съставянето ѝ са изминали дори повече от три години),след
което да се изложат мотиви по повдигнатия въпрос за извършителя на нарушението.
Абсолютно задължително е също така съдът да установи датата на издаване на
ЕФ,който е генериран автоматично и следва да съществува следа в електронната
система,както и причините за връчването му на касатора
след 3 календарни години.Последното е ирелевантно за законосъобразността му,
ако се установи, че ЕФ е бил издаден в сроковете по чл.34 ЗАНН.
Обобщавайки изложеното,настоящият
състав намира за основателна касационната жалба на Д.Ф.К.,поради което
оспореното Решение №40/01. 06.2021г. на ДРС следва да бъде отменено. При
установеното касационно основание от чл.348 ал.1 т.2 във връзка с ал.3 т.2 НПК
- липса на мотиви относно обсъдената по-горе част от въведения предмет на спора
пред Дуловския районен съд,в хипотезата на чл.222
ал.2 АПК,настоящата инстанция следва да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд, който при съобразяване с указанията в настоящото
решение,да установи спазени ли са били правилата от Наредба №8121з-532/15г., обсъдени
в горния ракурс; бил ли е на работа на 28.03.2018г. от 13:00 до 17:30 часа в
гр. Дулово касаторът и кога е генериран в електронната система при ответника
процесният ЕФ.Съгласно чл.226 ал.3 АПК, следва да се произнесе и по разноските
за водене на делото в АС-Силистра,макар че доказателства за направени такива
няма представени. Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.2,във вр. с чл.222 ал.2 АПК и във вр. с
чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение №40/01.06.2021г., постановено
по АНД №42/2021г. по опи-са на РС гр.Дулово и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.